Тази "реч" е обожанието на този Върховен Бог. Тази "реч" носи тези "множество" поетични композиции и тази "реч" носи тази красива поема "Аз съм". Тази "реч" е вниманието на мъдрите и тази "реч" носи "многото" *внимания (когато това внимание на "Аз съм" се забрави, тогава автоматично възниква телесното съзнание, носейки със себе си много поеми, истории и т.н. и тогава вниманието се премества от едно нещо към друго). *( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - мая е едно внимание, а Брахман е липса на внимание)

Ганеш е този Пуруш , който е свидетел и Той също е тази Висша Реалност (когато този Пуруш се откаже от обичта Си към Своята Пракрути ). Той изпълнява желанията на ума и ви прави без желания. Той е вътре в това чисто Сагун преживяване и Неговите * бхаджани са вашето единствено истинско богатство. В тази кали ера (вътре в телесното съзнание) са Шарада и Ганеш и те трябва да бъдат разбрани ( Пракрути и Пуруш* ). *( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - да правиш бхаджан означава да знаеш своята Сваруп във всяко действие)

Той е украсен със свобода, такова е богатството на немислимият Светец. Той превръща бедната джива потънала в "многото" мисли в Цар ( Махарадж - Ако Той (Шри Сиддхарамешвар Махарадж) не беше там, аз все още щях да бъда насекомо в лайното, Той ме направи Цар на Царете).

Когато този Пуруш винаги вкусва от тази "божествена храна",* тогава Той превръща храната, която ядем, в тази неразлагаща се храна на "Аз съм" ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - в противен случай го превръщаш само в лайно). И по същия начин, с това разбиране моите изговорени думи стават Неговата "божествена реч", направена от тази пара реч, "Аз съм".** *(Без тази основна храна на "Аз съм" не бихме могли да живеем дори за миг. И ако не разберем, че всяко действие и момент е тази "божествена храна" и че тогава Той яде, ние сме ограничени до съзнанието за тяло и просто ядем и серем. По същия начин, ако кажем "много" думи, но не разбираме, че Неговата "реч" е опората, тогава тези думи са просто загуба на въздух)***

Когато го има това разбиране на собствената сила или "Аз съм", тогава това е правене на * пуджа /обожание на това Върховно Себе ( Парамешвар , т.е. отвъд Свидетеля). И ако човек не прави тази пуджа , тогава как може да има това немислимо разбиране на Парамешвар ? ( Парамешвар , Параматма , Парабрахман са все едно нещо, тази Реалност) *( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - да знаеш е извършване на пуджа )

Когато това "аз" е слуга на Светеца, тогава вие "говорите" със Светеца (вашата "реч" е "Аз съм"). Тогава мисленето на "аз"-а се предлага на Неговото мислене. ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - направете Неговата мисъл, ваша мисъл).

Бележка: Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Ако трябваше да опишем кои са Парамешавара , Ишвара (Пуруш) и джива , тогава Парамешвар няма нито спомняне, нито забравяне, Ишвара помни себе си (тази Аз съм мисъл), а да си представяш друг, различен от себе си е индивидът джива или ума.

Той е навсякъде, но дори един атом от Него не може да се види. Той е безразличен и необвързан и затова това разбиране, което е притежание на Единния, не може да се види от очите ви ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - когато излезете и погледнете нагоре към луната, вие не виждате това, което лежи между вашите очи и луната. И когато се опитате да видите това, тогава вие се превръщате в обект на виждане и виждате пространството. Въпреки че сте навсякъде, вие не можете да бъдете обект на вашето виждане.)

Този Един е станал тъп поради този елемент огън (елементът огън означава началото на индивидуалното познание. Тогава започвате да възприемате нещо извън себе си и тъй като това става по-обективно, поради елементите вода и земя, тогава ги има имената и формите на затъпения ум и този Един си мисли "Аз съм тяло"). Тогава този Един поради страст е накаран да се тревожи. Тогава онзи, който е този вятър вътре и извън тялото, се затваря в тялото (този Един е силата, т.е. вятърът, който движи това тяло и целия свят, но чувства "Аз съм това живо, дишащо тяло"; Шри Сиддхарамешвар Махарадж - или вятърът отвътре и отвън принадлежи на вас, или принадлежи на Бог, но не може да принадлежи и на двамата)

Когато този Атма таи надежда за това, което не е Негово собствено и принадлежи на друг (т.е. тялото и ума) и полага усилия, оставяйки "безусилното" настрана; когато Той получава удовлетворение от това, че е *мързелив, тогава този Един е глупак. *( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - мързел означава телесен интелект/ буддхи )