Тази "реч" е обожанието на този Върховен Бог. Тази "реч" носи тези "множество" поетични композиции и тази "реч" носи тази красива поема "Аз съм". Тази "реч" е вниманието на мъдрите и тази "реч" носи "многото" *внимания (когато това внимание на "Аз съм" се забрави, тогава автоматично възниква телесното съзнание, носейки със себе си много поеми, истории и т.н. и тогава вниманието се премества от едно нещо към друго). *( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - мая е едно внимание, а Брахман е липса на внимание)

Ганеш е този Пуруш , който е свидетел и Той също е тази Висша Реалност (когато този Пуруш се откаже от обичта Си към Своята Пракрути ). Той изпълнява желанията на ума и ви прави без желания. Той е вътре в това чисто Сагун преживяване и Неговите * бхаджани са вашето единствено истинско богатство. В тази кали ера (вътре в телесното съзнание) са Шарада и Ганеш и те трябва да бъдат разбрани ( Пракрути и Пуруш* ). *( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - да правиш бхаджан означава да знаеш своята Сваруп във всяко действие)

Той е украсен със свобода, такова е богатството на немислимият Светец. Той превръща бедната джива потънала в "многото" мисли в Цар ( Махарадж - Ако Той (Шри Сиддхарамешвар Махарадж) не беше там, аз все още щях да бъда насекомо в лайното, Той ме направи Цар на Царете).

Когато този Пуруш винаги вкусва от тази "божествена храна",* тогава Той превръща храната, която ядем, в тази неразлагаща се храна на "Аз съм" ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - в противен случай го превръщаш само в лайно). И по същия начин, с това разбиране моите изговорени думи стават Неговата "божествена реч", направена от тази пара реч, "Аз съм".** *(Без тази основна храна на "Аз съм" не бихме могли да живеем дори за миг. И ако не разберем, че всяко действие и момент е тази "божествена храна" и че тогава Той яде, ние сме ограничени до съзнанието за тяло и просто ядем и серем. По същия начин, ако кажем "много" думи, но не разбираме, че Неговата "реч" е опората, тогава тези думи са просто загуба на въздух)***

Когато го има това разбиране на собствената сила или "Аз съм", тогава това е правене на * пуджа /обожание на това Върховно Себе ( Парамешвар , т.е. отвъд Свидетеля). И ако човек не прави тази пуджа , тогава как може да има това немислимо разбиране на Парамешвар ? ( Парамешвар , Параматма , Парабрахман са все едно нещо, тази Реалност) *( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - да знаеш е извършване на пуджа )

Когато това "аз" е слуга на Светеца, тогава вие "говорите" със Светеца (вашата "реч" е "Аз съм"). Тогава мисленето на "аз"-а се предлага на Неговото мислене. ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - направете Неговата мисъл, ваша мисъл).

Бележка: Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Ако трябваше да опишем кои са Парамешавара , Ишвара (Пуруш) и джива , тогава Парамешвар няма нито спомняне, нито забравяне, Ишвара помни себе си (тази Аз съм мисъл), а да си представяш друг, различен от себе си е индивидът джива или ума.

Той е навсякъде, но дори един атом от Него не може да се види. Той е безразличен и необвързан и затова това разбиране, което е притежание на Единния, не може да се види от очите ви ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - когато излезете и погледнете нагоре към луната, вие не виждате това, което лежи между вашите очи и луната. И когато се опитате да видите това, тогава вие се превръщате в обект на виждане и виждате пространството. Въпреки че сте навсякъде, вие не можете да бъдете обект на вашето виждане.)

Този Един е станал тъп поради този елемент огън (елементът огън означава началото на индивидуалното познание. Тогава започвате да възприемате нещо извън себе си и тъй като това става по-обективно, поради елементите вода и земя, тогава ги има имената и формите на затъпения ум и този Един си мисли "Аз съм тяло"). Тогава този Един поради страст е накаран да се тревожи. Тогава онзи, който е този вятър вътре и извън тялото, се затваря в тялото (този Един е силата, т.е. вятърът, който движи това тяло и целия свят, но чувства "Аз съм това живо, дишащо тяло"; Шри Сиддхарамешвар Махарадж - или вятърът отвътре и отвън принадлежи на вас, или принадлежи на Бог, но не може да принадлежи и на двамата)

Когато този Атма таи надежда за това, което не е Негово собствено и принадлежи на друг (т.е. тялото и ума) и полага усилия, оставяйки "безусилното" настрана; когато Той получава удовлетворение от това, че е *мързелив, тогава този Един е глупак. *( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - мързел означава телесен интелект/ буддхи )

В човешкото тяло я има тази чиста саттва гуна и истинският * брахмин (т.е. немислимото разбиране, аз не съществувам). Но върху Пракрути/Пуруш се е появило ритуалното изпълнение на свещени молитви и къпане (т.е. невежите приемат това като изпълнение на молитви, три пъти на ден и тяхното сутрешно къпане. Въпреки това мъдрият брахмин знае истинското им значение; молитва означава да бъдеш в това сандхи , пространството между две мисли и свещената баня е да окъпеш ума в Ганга на знанието). Въпреки това, поради предишното правилно действие на правилна молитва и къпане, брахминът придобива тази чиста васана , която просто иска да съществува и да изпълнява бхаджаните на Бог (във всяко действие да бъде в собствената си Сваруп ). *( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Единственият истински брахмин е Познаващият Брахман ... останалите приемат себе си за тяло и следователно са шуддра /най-ниска каста).

Когато заповедта на Ведите (т.е. да знаеш) е защитена, тогава изпълнението на всеки ритуал е Неговото поклонение (т.е. упасана ; Шри Сиддхарамешвар Махарадж - да се постави ума, който седеше с обектите, до Бог; тогава всяко действие се предлага на Него). Благодарение на това човек става достоен получател на това знание.

Когато човек се придържа упорито към ограниченията на ума; или тази Реалност приема да бъде "обесена на бесилката" ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - джива стои на бесилката с примка около врата); или въпреки че е на това свещено място на "Аз съм", ако човек отнеме живота си, тогава този Атма е тамо гуна.

По тези начини това необмислено разбиране на Пуруш се е превърнало в тази тамо гуна . Но ако значението на *отказване/отказ е наистина разбрано, тогава Единният вътре в това "всичко" ще остане (Пуруш вътре в Пракрути ). *( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - истинското отречение е отказ от мисълта за сетивните обекти; без това външното отречение е много трудно)

Когато този Пуруш отдели място за брахмина (Познаващия Брахман ) на това свещено място за поклонение вътре; когато този Пуруш изгради кладенци и резервоари с чиста вода (Шри Сиддхарамешвар Махарадж - това са контейнерите, които съхраняват това чисто знание) и когато този Пуруш изгради шпил от * вигнян върху този храм на знанието, тогава това е саттва гуна . (Този храм е метафора за знание и трябва да бъде установен вътре) *(Шри Сиддхарамешвар Махарадж веднъж каза на учениците Си, "Досега ви учех на знание и днес ще поставя шпила на този храм на знанието. Той е вигнян и той унищожава това знание)

Тогава има свирене на гонгове, мурданг и * тала , големи и малки барабани и флейти и "многото" звуци са тази сладка мелодия "Аз съм" ("Аз съм, аз съм"; свиренето на тези инструменти са всички метафори за преданост и пребъдване в духовно разбиране). *( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - винаги да помниш своята Сваруп )

Когато човек, който има искрено желание за преданост към този Пуруш в тази композиция от думи/писания; когато Той *напълно унищожи това тяло, съставено от плът и кости, и пътищата на "многото", тогава това е саттва гуна . *( Пуджа - да боготвориш или напълно да унищожиш) ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж казва, че пуджа означава да знаеш; следователно, когато просто знаеш, тогава всички имена и форми са напълно унищожени)

Това най-естествено действие той не извърши и въпреки че това естествено действие правеше, той все още не го разбираше ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - мислиш, че нямаш знание, но знанието вече е с теб). Но само защото умът не разбира това чисто действие, все пак човек не бива да го осмива (това спонтанно "Аз съм" действие вече е там; то не се нуждае от покана и заради него всички ние казваме: "Аз правя". Следователно не е необходимо нищо повече да се прави; умът просто трябва да се откаже от своите концепции и това действие ще се разкрие).

Това "Аз съм" тяло беше изпълнено с болестта "Аз съм грубо тяло" и в праната се появи тази изтощителна, разлагаща се болест. И след като съгреши, той трябваше да претърпи *"завръщането на Сатурн". *( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - неблагоприятно време за телесно съзнание) **

В това "състояние отвъд" са "многото" потисничества и привързаности на ума и той е дошъл в това състояние, за да ги избегне и да получи мир и покой. Но той дори нямаше шанс да "изхвърли дъха си"*, когато импулсивно трябваше да си тръгне (т.е. умът го привлече обратно в обективен свят от форми и семейство и т.н.). *( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Отвъд дъха е тази Реалност)

Когато голямо влечуго бъде сложено в панталоните на мъж или човек бъде държан в затворена стая с ядосана котка, или бъде отведен на бесилката ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - всеки момент, в който стоите на бесилката); тези пътища на "мнозината" причиняват толкова много страдание и към това "Аз съм" са дошли мъките на този свят.

Докато съществува това знаене от дживата , тогава смисълът на живота трябва да бъде постигнат (познай Себе си; разберете това знаене и ще бъдете на половината път към целта си, вж. V. 32; Шри Сиддхарамешвар Махарадж - чувствате, че нямате това знание, но вътре във вас това знание вече е там). Тогава ще я бъде смъртта на малкия ум на джива и вие ще останете като тази форма на всепроникване. (Само докато съществува това знаене, т.е. живот, можем да разберем този живот. Обещанията за придобиване на разбиране след смъртта са глупави концепции, които са се появили върху това знаене).

Тогава този живот е като кутия със скъпоценности и в тази кутия се намират красивите скъпоценности на * бхаджана . Като ги предложиш на Бог ("Аз съм свидетелят"), има преливане от блаженство. *( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Във всяко действие да се помни вашата собствена сваруп )

"Служене в нозете на Гуруто " ще бъде разбрано, когато с тяло, реч и ум имате пълна убеденост в учението на вашия Гуру . За да постигнете това най-висше състояние на Ниргун Брахман , трябва да се служи на нозете на Гуруто (т.е. ако имате пълна вяра в учението на Гуруто , тогава ще действате съответно и ще придобиете пряко преживяване на "Аз съм"). (Шри Сиддхарамешвар Махарадж - когато човек преживее това, което Садгуру е преподавал, тогава служенето му е завършено)*

Когато садхакът прави този намаскар с разбиране, тогава умът му среща този садху и Той го води по лесния път към този Брахман в тази мая . ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Трябва да направите интелекта/ буддхи на Гуруто свой интелект/ буддхи .)

Този храм на "Аз съм" е порутен поради неглижиране и трябва да бъде ремонтиран. Течащият резервоар трябва да бъде запълнен (това не е било правилно поддържано; Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Резервоарът е умът, а течовете са разпръснатите мисли). Това място за почивка на поклонника трябва да бъде реконструирано или направено наново (т.е. това "Аз съм"; умът трябва да бъде накаран да разбере, че каквото и да се вижда и възприема, не е истина).

Има градини от "много" цветя (т.е. сетивни преживявания) и *гори от "много" дървета (т.е. тела). Но ако станете по-малко обективни, като се откажете от мислите на този свят, тогава това грубо обективно тяло ще се превърне в това безмисловно Себе. ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Това тяло е ходещо, говорещо дърво... без това "Аз съм" не можете да живеете дори за миг) *( Махарадж - Рам се изгубил в гората, този обективен свят, и попитал дърветата и камъните: "Виждали ли сте моята Сита ?" Означава, че той питал обектите на света: "Моля, дайте ми малко щастие")

Гуруто е * Браминът , който знае това "всичко" (Свидетелят Пуруш ). Дори и да не следва стриктно правилата за поведение,* човек все пак трябва да Му се отдаде, с разбирането за не-другост. *( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - "Познаващият Брахман е единственият истински брахмин "; това не е жреческата каста на четирите хиндуистки касти; вижте също 6.4.24)

Този, който правилно произнася * гаятри мантрата ,** е истинският Гуру на "всичкото". А без това знание другият бряг не може да бъде достигнат. *( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Да познаваш санди/пространството между всяка мисъл е да произнасяш гаятри правилно)

Факт е, че когато човек достигне "седалището" на Садгуру , тогава дори това "всичко" не възниква. Но когато тази Реалност стане Свидетел и неговата сила, тогава толкова много се ражда от мая . (Забележка: Шри Сиддхарамешвар Махарадж изнася много лекции върху този един стих)

Ако някой мисли, че това щастие в самсара е истинско щастие, тогава тази Реалност е станала тъпа в праната . Въпреки че *знае, човек си затваря очите за този очевиден факт и се превръща в знаещ глупак ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Мислиш, че знанието не е с теб). *(На това знание трябва само да се обърне пълно внимание и да се разшири; затова забрави всичко)

Но когато вайрагя се издигне към сетивните обекти, тогава към тази Реалност идва съвършеното знание. Само като изхвърлиш скъпоценния камък, човек постига царството. ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Без да се откажеш от мисълта за обектите, отказването от обектите е много трудно)

Правритти (светската дейност) е била изоставена и компанията на приятели (и врагове и т.н.) е била прекъсната и този съюз с чистото знание е постигнат чрез пътя на не-правенето/ нивритти ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Не-правенето е най-великото поклонение).

В началото трябва да има шраван , а след това трябва да има служене в нозете на Садгуру ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Когато човек преживее това, което Садгуру е научил, тогава служенето му е завършено). След това, с благословията и милостта на Садгуру , има пълно отдаване на Атма .

Така че или я има тази "реч" на този "всезнаещ" Цар (т.е. Атма /Себето), или има пуджа , която глупаците правят на идолите. Но ако знаеха, че истинската * пуджа означава разтваряне на творението, тогава биха могли да разберат Себето (когато всичко е забравено и има само знаене, тогава грубите имена и форми са унищожени и присъства тази "реч" и това е истинска пуджа ). *( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Пуджа означава да знаеш)

Във всяко действие да помните вашата сварупа е бхаджан.

Истинското Себе ще спечели истинското Себе, а обърканият ще спечели само объркания. Затова бъдете най-превъзходното и спечелете това най-превъзходно безмисловно Себе ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Почитайте Бог, като бъдете Бог).

Ганеш е прародителят на ерудираните. Той има лице на слон, но само един бивник ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Ти си само Един). Той има три очи и четири ръце и държи брадва в едната си ръка (окото на знанието и брадвата на вивек ).

Шри Сиддхарамешвар Махарадж - всички числа, включително нулата, идват от Него. Тъй като Той е Господ на всички числа, Той никога няма да бъде в числото)

Когато присъства тази пара реч на Мула Мая , тогава тази Реалност е изразимият Брахман и ако го има това "преживяване" на Брахман , тогава не може да го има това пълно разбиране на чистия Брахман ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Преживяване/ анубхав означава да си станал малък/ ану ).

Когато се фокусираме внимателно върху пространството, тогава пред очите ни се виждат вихрушки (т.е. тогава в пространството или нищото се появява нещо). По същия начин, когато гняни внимателно изследва това видимо "всичко" с вивек , тогава той осъзнава, че това е илюзорна форма, причинена от акта на фокусиране. ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Когато погледнете нагоре към луната, не виждате това, което е между луната и окото. Само когато се опитате да видите това, което е между луната и окото, се появява пространството. Вие бяхте там като този невидим Брахман , но когато Той се опита да види Себе си, тогава чувствате: "Аз съм там")

Царят е на трона на Царя и без да прави нищо, Неговата сила функционира. Да бъдеш това Осъществено означава наистина да правиш садхана ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Почитай Бог, като бъдеш Бог).

Такова е величието на Светеца. Чрез компанията на Светеца се постига това чисто знание. Няма по-добра садхана от това да останеш в компанията на Светеца. ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж – Компанията на Светеца е компанията на Себето)

Знаейки, че тялото на джива е илюзорно, трябва да използвате тази "реч", за да търсите смисъла на живота. И когато разберете този бхаджан , тогава можете да се насладите на удовлетворението на ума на Садгуру ( Сиддхарамешвар Махарадж - Направете ума си Неговия ум).

В Гуру гита , Сада - Шива обяснява на Парвати , че тази висша гуна (т.е. чистата саттва на знанието) трябва да бъде разбрана и че чрез тази "реч" и безупречна вяра трябва да има послушно служене в нозете на Садгуру ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Когато човек преживее това, което Гуруто е преподавал, тогава служенето му е завършено).