Да получим удоволствия или болка в този свят се намира изключително в нашите ръце. Каквото си посял, това и ще пожънеш, е практическото правило в този свят. Невежите се радват на делата си, и все пак са много неохотни да се изправят пред последиците. Това е така, защото те притежават гордост от тялото. Невежите трябва да платят цена за отъждествяване с тялото. Знаейки, че светският живот е неистински, Джнани е безразличен към него и стои незасегнат от последствията. Въпреки че живее в тялото, този, който не се гордее с него, е наистина “Знаещ.” Обаче, трябва да бъде разпознато, че обикновеното умствено безразличие не е синоним на самадхи (абсорбция в Реалността). Безразличието на Джнани е поведението, което възниква от чувството “Аз съм Себето, и Аз и само Аз съществувам във всичко.” Това е истинското самадхи.

Индивидуалното съзнание (джива) съществува само в границите на състоянията на будността, спането и сънуването. Да мислиш за целия този светски живот като за неистински означава трансцендиране на границите на всички три състояния. По този начин човек постига победа над десетте сетивни органа. Този, който стои отвъд тези граници, е победоносен. “Победата” (Джай), която е вечна и нетленна, е “Крайната Победа” (Виджай). Джнани не бива въвлечен в тялото или в неговите функции. Той спечелва победата над своето тяло и е винаги победоносен.

“Не съществува нищо друго освен Брахман. Съществуването на илюзията е изключено.”

Водени от прекомерна склонност към петте желания (богатство, секс, храни и напитки, слава и спане), ние оставаме страстно привързани към тялото. Докато тази склонност трае, привързаността продължава да съществува. Тогава тялото става необходимост. То е посредник, чрез който да се наслаждаваш на желанията и така възниква необходимостта от раждания и смърти.

Вятърът духа, понеже е управляван от Жизнената Енергия, а Жизнената Енергия е много фина форма на вятъра. Целият свят е във формата на вятър. Това е така, защото този свят е съновидение, а вятърът (дъхът) формира основата, върху която съновиденията са създадени. Въпреки че не сме във формата на тяло, ние предполагаме, че съществуваме в тази форма и възприемаме всичко във връзка с тази форма. Това е така, защото ние използваме тялото като посредник, чрез който да възприемаме всичко.

Отхвърляйки телесната гордост, Джнани съществува в своето изначално състояние, “Реалността.” Той е Реалността. Той е този, който изпълнява всички телесни функции. Самадхи (абсорбция) е да знаеш, че всичко друго, освен собствената “Истинска Природа” (Сварупа), е неистинско. Да живееш живот на обикновено безразличие (пасивно съществуване) не е самадхи.

“Липсата на гордост” заедно с “Липсата на време” се нарича “Непрекъсната Вечна Абсорбция.” Този, който казва, че простото безразличие е абсорбция, не знае нищо за своята Истинска Природа. Да казваш, че самадхи е достигнато чрез безразличие, е като сравняването на самадхи с това да ти минава времето в дълбок сън. Безразличието не е самадхи, знаенето на собствената Истинска Природа е самадхи. Един човек веднъж сънувал, че навлязъл в самадхи и приел отношение на безразличие. По-късно той се събудил и си спомнил своя сън. Понеже било сън, той знаел, че самадхито било нереално. Подобно, този, който е реализирал своята Истинска Природа, знае, че безразличието не е самадхи.

Джнани оставя всички функции на тялото си на отговорността на съдбата. Тогава той никога не се безпокои за своето тяло. Това, което остава, след като всичко от “мен” и “моето” е оставено, когато, както възпрепятстваното, така и препятствието, са разчистени, е наречено “спонтанно самадхи,” неограничено самадхи. Този, който достига такова самадхи, остава непривързан, дори когато претърпява различни преживявания, и остава недокоснат, въпреки че той прави всичко. Себето не е привързано към никакви действия (карма). Ние сме това, което казваме, че сме. Ако казваме, че сме вършителят, ние ставаме отговорни за действията, ако не го правим, не сме. Всички същества са не-вършители. Те не са наистина свързани с техните действия. И все пак, те казват: “аз съм вършителят на действието.” Затова действията изглежда, ги засягат. Тези, които осъзнават тази истина, са не-вършителите, а тези, които не знаят това, също са не-вършители, обаче, те са неосъзнати за истината. Ние сме обвързани само от самите ни концепции, в противен случай сме абсолютно свободни.

Колкото сме по-засегнати от гордост, толкова сме по-обвързани. Ако придобием малко знание, ние сме обвързани до малко по-малка степен, но въпреки това сме обвързани. Тялото е управлявано от телесни задължения. То функционира чрез навик, но собственото Себе е отделно от тялото. Джнаните не само съзерцават по този начин, но и се държат съответно. Дървото се подпалва и поддържа огъня горящ, но може ли дървото да каже: “аз мога да продължа да поддържам огъня за неопределено време”? Не, не е възможно. Ти си роден с тяло. Джнани също е роден с тяло и Той е достигнал състоянието на “Себе-Познание” с негова помощ. Сега Той е лишен от тялото. След като е разбрал своята Истинска Природа, Джнани извършва своите светски дейности, но тези дейности сега придобиват ново измерение и стават красиви. Един цар е цар, независимо дали живее в гора или в дворец. Достигането на самадхи (абсорбция) и след това излизането от него е признак за един незавършен човек, а не за един Джнани. В старите дни, мъжете са играли женски роли в сценични пиеси в името на забавлението. Един йоги води своя домашен живот по подобен начин.

След събуждане от спане, ние не третираме действията, които сме извършили в нашите съновидения, като истински. Именно по този начин Джнаните третират света. Те го смятат за едно съновидение. Истинските йоги третират светските удоволствия като удоволствия, на които се наслаждава само едно мъртво тяло. Всичко, което се случва в нашето съновидение, вече не ни засяга, когато се събудим. То вече не засяга този буден сън, така че той не засяга Себето.

Ако казваш, че Мая не съществува, тя изглежда, че е там пред теб, а ако казваш, че съществува, тя е неистинска. Тя не е нито Брахман, нито е отчетливо отделна от Брахман. Тя не е нито истинска, нито неистинска. Думата Мая буквално означава това, което не е (Ма е не, а я означава това). Думата “не” винаги посочва отсъствието на Истината. Това не е истинско и затова е неописуемо. Един неописуем обект е само преходна привидност. Мая е илюзорна по природа. Всички обекти в нея са призрачни. Те съществуват само в твоето въображение. Обектите, които се променят всяка минута, са илюзорни. Това, което е истинско, никога не може да бъде фалшиво, а това, което е фалшиво, никога не може да стане истинско. Неописуемите обекти са илюзорни, илюзорните обекти са преходни, а преходните обекти подлежат на промяна.

Всички тези възприемаеми обекти са подобни на заблудата за “торбалан.” Те са причината за радостите и скърбите. Те са краткотрайни. Мая се появява, когато не сме осъзнати за нея (като Мая), и при узнаването ѝ, тя е унищожена. Без съзерцаване над Мая, тя никога не може да бъде унищожена. Това е така, защото ние глупаво се гордеем с нашето тяло, без да разпознаваме истинското си Себе. Тя не се нуждае дори от подкрепата на мислите, за да се появява пред нас. Тя е започнала да се появява просто защото ние сме предположили, че тя съществува.

Мая е не само неистинска, но и не си струва да се размишлява над нея, дори заради доказването, че тя е неистинска. Ние трябва да “мислим,” понеже през цялото време сме предполагали, че тя присъства. Оттук, вземи помощта на своето различаване, за да я унищожиш. Илюзията е наречена пет-поточното течение. Тя забулва индивидуалното съзнание (джива) и обгръща Себето със своето пет-поточно течение. Някои го наричат петорно страдание. Пет-поточното течение се състои от невежество, егоизъм, гняв, омраза и алчност (ненаситно желание), и е само чувствата на нашия вътрешен ум.

Невежеството е амнезия. Това е да си забравил собствената Истинска Природа. Това е състоянието, в което ние забравяме нашето Себе и се съсредоточаваме другаде. Това, което кара човек да забрави Себето, собственото ни съществуване, е заблудата. Поради това невежество човек забравя Себето, но въпреки това остава само това Себе.

Гордостта представлява едно противоположно чувство, противоположността на това, което всъщност е. Тя е там, когато нещо е интерпретирано като нещо съвсем различно от това, което всъщност е. Именно от това чувство човек може да направи нещо толкова странно, колкото наричането на стола магаре. Състоянието на ума е това състояние, в което човек никога не признава “Това”, което наистина е. То е там, когато нещо съществува в една форма, но се приема, че е в друга. Идеята “аз съм тялото” сама по себе си е гордост. Именно поради това чувство човек е забравил истинското “Себе” и е обладан от телесно осъзнаване. Това е така, защото се отъждествяваме с тялото. Това е поради вярването, че ние сме тялото.

Включено в традиционното знание, което е предавано от древни времена, е “знанието на качествата.” То не е включено в ученията, съдържащи карма йога, а е съкровищницата на съвети. Това “Духовно Знание” е преобладаващо само в Индия и дори в Индия не всички получават достъп до него, и повечето хора не се възползват от него. Казано е, че тъй като Господ Брахма е бил толкова погълнат от работата по сътворението, Той не е могъл да предаде това древно Духовно Знание. Затова Господ Вишну е бил този, който е поел тази отговорност.

Съветът на Учителя започва с факта, че тялото е неистинско. Тези, които се държат според съвета на Учителя, стават опитни в “Знанието на Брахман.” Светците придобиват своята “святост,” само след като попият това Знание. Тези, които не знаят Себето, не са “известни.” Всъщност те са позорни. Дори тези, които са предразположени към зли пътища, са придобили своята “злонамереност” само поради Себето, но не са успели да Го разпознаят. Себето е наистина лишено от его и от качества.

Близостта и разединението са променящите се състояния на качествата. Тъмнината никога не се е сблъсквала със Слънцето, за да се бие в дуел, и все пак Слънцето е придобило титлата “убиецът на тъмнината.” Разпознай, че стабилността и нестабилността са качества на тялото. Разбери, че една река няма тази или онази страна. Брегът на реката е само във връзка с позиция. Свойството (качествата) на светлината е това, което прави този бряг или онзи бряг на реката очевиден. Никое качество никога не достига Себето. Тези, които обожават с голяма любов и слушат и съзерцават върху духовна лекция неуморно, прегръщат своята Истинска Природа. Когато виждащият, виждането и видяното се слеят в едно, триото изчезва и състоянието на не-състояние, Парабрахман, е придобито.

Третирай почитта, така и това да бъдеш почитан като характеристики, свързани само с тялото. Докато всички са едно по отношение на Себето, да бъдеш учтив към всички, уважавайки старейшините и т.н., са все още задължения и обичаи на тялото. Едно човешко същество определено трябва да бъде с добро поведение. Себето е Брахман, но тялото никога не може да бъде него.

“По принцип, сега, когато си Брахман, кой кого ще обожава е въпросът?”. Когато идеите за отделност, като например “почит” и “почитано” вече не съществуват за човек, обожанието на Учителя става още по-важно като жест на благодарност. Това е така, защото без обожаване на Учителя, ученикът не може да се отърве от гордостта от тялото. Поради гордостта от тялото е това, че човек таи мисли, като например “това, което е мое, винаги ще остане мое,” а “това, което принадлежи на другите, винаги ще остане тяхно.” Докато чувството за “мое” (привързаността) съществува, егото продължава.

Въпреки че е Джнани, “Знаещият Брахман” обожава своя Учител. Това е така, защото въпреки че ученикът става опитен в “Знанието на Брахман,” към Учителя все още е поддържано най-висше благоговение (“аз” не съществувам, нищо не е “мое”).

Обожанието е това, което разкъсва мрежите на илюзията и слага окончателен край на невежеството. Стани много щастлив, не само обожавайки Го, но също и пеейки Неговите възхвали (бхаджани). Този, който носи украшението на Съзнанието, е украсен c обожание.

Думата “асмита” означава “опако” или “обратно” чувство. Именно поради това чувство, нещо определено е интерпретирано като бидейки нещо съвсем различно. Тялото не е пълно с нищо друго, освен със собствената ни глупост. От главата до петите, тялото не е пълно с нищо друго, освен с микроби. Микробите смятат това тяло за свой дом. Ние ядем храна не за собственото си оцеляване, а за тяхното. И все пак, всичко, което постоянно правим, е да се водим по свирката на “аза.” След разбирането на това, ако наричаш своето тяло “аз,” това е само поради заблуда. Далеч по за предпочитане е да наричаш себе си микроб, но никога не се отъждествявай с това жилище на микроби, наречено тяло. Отъждествяването на себе си с тялото е това, което е наречено заблуда, опако чувство, извратена концепция.

Гневът е извратена концепция, която идва от инвестирането на твърде много любов в тялото и егото. Подобно на “омраза” е това, което се случва, когато някой или нещо се опитва да попречи на тази любов. Отъждествяването с тялото само по себе си е извратена концепция, казваща “аз ще умра,” когато тялото е това, което умира, или “аз остарях,” когато тялото е това, което остарява. Или, да се каже “аз съм светъл или тъмен, мъж или жена,” когато само тялото е това, което е светло или тъмно на цвят, и което е във формата на мъж или жена. Да смяташ състоянието на тялото като собственото състояние или да се опитваш да измериш себе си с мярката на тялото са все единствено погрешни концепции.

Точно както едно мънисто, принадлежащо на нишка от мъниста, си мисли, че то е самата нишка, човек се обръща към тялото като към “аз” и с лекота забравя Себето, което пребивава във всичко. Себето е вездесъщо. Всички са забравили Себето и са се отъждествили с тялото. Тялото е взето за “аз,” а това е илюзия. Илюзията предизвиква забравата на Себето. Ние забравяме нишката, която е вплетена в дрехата и виждаме само дрехата. По този начин, ние даваме на нишката фалшива идентичност като “дреха.” Може ли дрехата да продължи да съществува, ако отделим нишката от нея? Точно както вплетената нишка е обвинена, че е плат, по този начин приемайки идентичността на “плата,” така и Себето е обвинено, че е тялото.

Себето е единствената Истина, и все пак хората са култивирали навика да гледат на него по напълно погрешен начин. Всички са измислили неправилна перспектива за него. Приемането на съществуването на илюзията ни принуждава да отречем съществуването на Брахман, който е вечен, и ни принуждава да третираме краткотрайното “аз,” като единствената истина. Под влиянието на тази илюзия, ние третираме това, което е неистинско, като “истината.” Ако искаш тази заблуда да изчезне, бъди напълно запознат с факта, че каквото е видяно, измислено или почувствано чрез сетивата, е неистинско, обикновена привидност.

Камила, държана в малка кутия, никога не може да бъде истинска камила. Подобно, всичко, което е възприето от окото, е неистинско. Този светски живот е неистински. Оттук, “Това,” което е невидимо и не е възприето, е Истината, а това, което е видимо и е възприето, е неистинско.

Това, което е външно, което е явно, трябва да бъде унищожено с вътрешно съзерцание. Само тогава раждането и смъртта могат да бъдат избегнати. Смъртта не засяга Себето. Тя е време на превръщане на всичко обратно в прах. При съзерцание ще бъде открито, че всички обекти не са нищо друго освен прах. Светското изкуство, което превръща едното в много, е наречено фокусничество, деяние на фокусник. Подобно, един индивид е адресиран като чичо, брат, баща, съпруг и т.н., и той също откликва на всички тези названия. Всички обекти изглеждат истински поради безумие (липса на изследване). Въпреки че златото може да бъде оформено във всякакво разнообразие от орнаменти, има една и само една основна съставка във всички обекти, златото. Брахман е подобен на златото, понеже е основната съставка на всички обекти.

Съветът на Учителя премахва невежеството на индивида (дживата). Обикновеният човек не е разбрал какво е “Крайната Истина” (Парамартха), нито какво е земният светски живот (самсара). Джнаните идват в този свят и разпространяват Знание. Те са обединили двата пътя, този на Знанието (Джнана) и този на Предаността (Бхакта). Джнаните като Гурулингам Джангам Махарадж и Бхаусахеб Махарадж са предали емпирично Знание на света и така са предизвикали зората на това Знание.

Ние сме получили това Знание по милостта на Бхаусахеб Махарадж. Ние сме му много задължени. Този дълг единствено може да бъде изплатен чрез прилагането на това Знание на практика. На проповядването на древните Джнани е липсвала прецизност, докато ученията на Бхаусахеб Махарадж бяха директни, ясни, прецизни, кратки и компактни. Знанието, предадено от него, се основава на твърда непоколебимост и решителност. Например, в старите дни се е изисквало голямо усилие, за да се стигне до хълма Матхеран. В онези времена той е бил практически недостъпен, но сега можем лесно да стигнем до там. Подобно, съвременният човек е бил изключително облагодетелстван от древното Знание, което той сега намира лесно за разбиране. Освен това той е направил подобрения в него. Лесно е да се подобри предишно преживяване или Знание. Джнаните сега могат да предават и да обясняват Знание, използвайки по-прости методи.

Господ Вишну е направил предварителните приготовления, Господ Кришна е сготвил, Екнатх Махарадж е сервирал и Бхаусахеб Махарадж ни е нахранил с това Знание. Екнатх Махарадж представлява връхната точка на предаността към Учителя. Екнатх Махарадж, трансцендирайки границите на интелекта, е измислил светия текст Екнатхи Бхагват.

Шри Самартх Рамдас в Дасбодх е описал Учителя със следните думи: “О, Учителю, завинаги бъди това, което си.” Той също така казва, че “Точно както луната храни чакората (легендарна птица) с нектар, така и Садгуруто раздава нектар във формата на Себе-Познание.”

Какво означава даването на състоянието на безсмъртие? Противно на обичайното значение да се живее вечно, всичко, което то означава, е отиване отвъд раждането и смъртта. Господ Рама (Себето) е помогнал на Хануман (ума) да преодолее цикъла на раждане и смърт, като го е накарал да пие нектара на Знанието. Представеното тук е същото Знание, и никакъв инструмент, различен от това Знание, не може да ти помогне да се присъединиш към ранга на такива безсмъртни. Защо самият Господ Рама би умрял, ако той е можел да помогне на Хануман да стане безсмъртен в светския смисъл? Помни, ставането безсмъртен означава ставане свободен от цикъла на раждания и смърти. Истинското значение на много думи в тези древни истории е съвсем различно от актуалното им значение.

Мъдрецът Вяса и Мъдрецът Васиштха са двама мъдреци, които са се трудили и са извели това Знание. Това е било възможно само с помощта на Знанието. Точно както носът е това, което помага на човек да помирише благоухание, както и зловоние, така и Знанието помага на мъдреца да осъществи мъдростта. Мъдреците са положили интензивна и безпощадна работа, за да достигнат мъдрост и да направят Знанието лесно за разбиране. Оттук, в днешно време е станало лесно да се придобие Знание.

В миналото, муселиновият плат от Дака е бил много скъп и е намирал място само в царски гардероб, но в наши дни той е станал по-евтин и в резултат дори бедните могат да си го позволят. Така е и със Знанието. Сега то е станало лесно достъпно. Вече не са необходими трудности, за да го постигнеш. Иронично е, че затова важността му е значително намалена. Това Знание носи същият плод днес, както би било в древни времена, но с много по-малко усилие. Какво може да бъде казано за това? Другите могат да ти служат и да те хранят, но да смелиш е твоя собствена отговорност.

“Един човек веднъж по милостта на Бог бил посетен от Камадхену (изпълняващата желания крава). Той не можел да намери място, където да я затвори, така че за съжаление, той трябвало да я прогони.”

Само този, който се стреми да достигне това Знание, го получава. Няма дискриминация, като например млад или стар, богат или беден, или мъж или жена, за достигането на Знание. Покоят, покланяйки се с обожание и с покорност, влиза в дома на човек, който оставя цялата гордост и с любов се потапя в природата на Себето. Този, който смята себе си за присъстващ във всички до един, и който следователно обича всички, е наистина превъзхождащ всички. Точно както тъмнината изчезва с изгрева, така и всички пороци са заличени с възхода на Знанието, и всичко е преживяно като приятно.

Обектите, които могат да бъдат унищожени чрез правилно съзерцание, са не само несъществени, но са били несъществуващи от самото начало. Всички обекти, които притежават име и форма, са унищожени чрез уместно съзерцание (вичара, различаване между истинското и неистинското). Имената са неистински, и оттук, всички обекти, които притежават имена, са неистински и обречени на унищожение. Всичко, което възниква от прахта, не е нищо друго освен прах. Какво е храната? Тя е само прах, произлизащ от земята. Всички обекти, включително и нашите тела, са съставени от прах. Металите, отново, са вариации на същия прах. Същият обект (прахта) е облечен с множество различни имена, просто за улесняване на практическия живот. Тези имена не са нищо друго освен измислени от човека концепции. Всичките осем свята, този на думите, този на въображението, този на мислите и т.н., са все неистински. Всички те са само концепции. Веднъж щом станеш осъзнат за това, твоят “така наречен” свят рухва като къща от карти.

В древните митологични книги (Пураните) е казано, че при достигане на Себе-реализация, Бхасмасура, поклонник на Господ Шива, подпалил всички и всичко, превърнал ги в пепел и втрил пепелта върху Господ Шива. С прости думи, след като осъзнал, че всичко е прах и нищо друго освен прах, той превърнал всичко във формата на Шива. Пураните са били написани, за да ни помогнат да открием дали Знанието е правилно разбрано. Брахман също така е познат като “Виждащия,” “Свидетеля,” “Жизнената Енергия,” “Силата” и т.н. Всички те са само имена, и оттук, неистински.

Какво тогава е Парабрахман? Парабрахман е Това, което се простира отвъд Брахман и е единствената Истина. Той няма име и следователно е истински. Всички тези удоволствия и болки, които са преживени от нас досега, не са били нищо друго освен концепции. Точно както сянката, хвърлена от движещ се облак, не трае за дълго на определено място, така е и този преходен свят, постоянно променящ се, преминаващ като филм върху Себето. Този, който осъзнава това съноподобно качество на света, достига Парабрахман.

Криволиченията на мислите изчезват в “Блаженството на Себето.” В удоволствието, стимулирано от обектите и при осъществяването на желанията, възникват многобройни криволичения на мисълта. В този свят, на всички материални удоволствия човек се е наслаждавал чрез посредничеството на мисълта и нейните криволичещи пътища. Блаженството на Себето е достигнато, само след като криволиченията на мисълта са оставени и следователно са спрени без да остане и следа от тях. Това само по себе си е истинската Йога.

Отречението е единственият истински източник на щастие. Смятайки света за неистински, този, който успокоява мислите, достига Блаженството на Себето. Ако човек предприеме определена бизнес сделка, следва, че той трябва да се изправи пред ред усложнения и тя изисква от него да положи различни изнурителни усилия, за да изпълни желанието си. Това “външно светско покриване” (появата на различни обстоятелства върху Себето) само измъчва и създава повече стимулация за мислите. Разбери, че осъществяването на светски желания никога не може да осигури толкова щастие, колкото тяхното отречение.

Един човек, който отива да гледа драма, трябва да похарчи пари за билет и трябва да стои изправен, дори неудобно понякога, в продължение на часове. Той също така трябва да остане до късно, дори доста след полунощ. Като цяло, той страда повече и се радва по-малко. Толкова за обективното щастие! Напротив, човекът, който не отива да гледа драмата, е пощаден от всички неприятности. Той се обляга, отпуска се и се радва на спокойна вечер и добър нощен сън. Колкото повече човек отхвърля проявленията, толкова по-голямо е “Блаженството на Себето.”

Само този, който намира това външно светско проявление за отблъскващо, може да бъде наречен истински предан на Учителя. Никое друго блаженство, или радост, не е толкова голямо, колкото “Блаженството на Себето.” Блаженството на Себето също така е познато като “Блаженството, лишено от желания.” Бълхите върху вимето на една крава не пият мляко. Те вместо това се наслаждават на кръвта. Подобно, тези, които не са истински отдадени, не достигат Блаженството на Себето. Те не знаят нищо по-добро, така че те пият от света, а не от Себето. Обаче, човек никога не може наистина да развие неохота към Блаженството на Себето, понеже това блаженство не е преживяно чрез сетивните органи.

Блаженството или удоволствието, на което човек се радва чрез сетивните органи при изпълнението на желанията, единствено служи, за да измори и отслаби тялото. Накрая човек развива неохота към такива удоволствия, понеже те се основават на желание. Тези, които с любов поддържат компанията на Светците, може да преживеят желания, и все пак никога няма да бъдат обезпокоени от тях. Светецът Тукарам е бил разорен в светския живот, и все пак в компанията на Светците, той е станал предано отдаден и е достигнал връхната точка на предаността. Предаността трябва да бъде практикувана по различни начини. Ако човек поддържа практиката на преданост, откъснатостта със сигурност ще последва.

Една лампа не е запалена, за да подпали къщата, но ако лампата лумне силно и запали нещо, тя изгаря до основи не само къщата, но дори цялото село. Подобно, когато огънят на Знанието запали собственото сърце, изпълнено с вяра, то лумва и изгаря до основи всички желания и откъснатостта е родена. Много хора може да слушат лекциите, но без вяра в Светците, това не прави нищо друго освен да им дава вещина в дебата. Те може да станат непреклонни като дърво или надути от самомнение или гордост като бик, но вярата им в Учителя не е твърда. Ако има смирение, скромност и спокойствие в собственото поведение, и ако човек влага огромна вяра в Учителя, тогава остатъкът от предишните концепции е отмит и човек става откъснат от желания.

Този, който е в компанията на истински Светци, наистина говори като Светец. Предаността към Себето може да превърне един слуга в Учител. Безкраен е обхватът на предаността. Силата на предаността е такава, че прави предано отдадения превъзхождащ дори един цар. Този, който се безпокои за отплатите, които предаността вероятно ще донесе, никога не може да достигне блаженството на предаността. Господ Кришна в Бхагавад Гита казва: “Аз самият съм неспособен да опиша значението на предаността към Мен.” Предаността е било това, което е дало възможност на Светеца Тукарам, дребният търговец, да каже: “Светците са преди дори Бог.” Предаността може да доведе до огромна промяна в отдадения. Такова е величието на предаността.

Всеки обект, който изглежда, че съществува, но изчезва с прилагането на “правилно съзерцание” (различаване между истинското и неистинското), е неистински. Всички видими обекти, притежаващи имена и форми, са неистински. Всичко, което е видимо и мислимо, е нетрайно. Всичко, което е доловимо чрез сетивата, е нетрайно. Когато причината е нетрайна, нейният ефект също е нетраен. Тъй като самите сетивни органи са неистински, съответно, преживяванията, извлечени чрез тях, са неистински. Този великолепен спектакъл, наречен илюзия, е магията на окото. Той е обикновена измама. Цялата тази илюзия е продукт на комбинацията от сетивните органи и мислите.

Чудесата на мисълта са много. Когато видим един добре оформен идол или красива картина, нашите мисли са удовлетворени, и все пак животните са неспособни да разпознаят или да оценят значимостта му и може би могат дори да го потъпчат. Разказва се за това как един човек счупил и осквернил много идоли на Бог без ни най-малко разкаяние. Бил ли е той наказан от Бог за това? Не, и все пак е обичайно да виждаш хората да се въздържат дори от протягане на нозете си в посоката на идол*. Мнозина биха потрепнали, дори ако им е минала такава мисъл.

Защо е това? Само мислите са тези, които са отговорни за това. Например, при любовта, любовта на съпруга към неговата жена е напълно различна от любовта на бащата към неговата дъщеря или любовта на съпругата към нейния мъж. Всичко това е просто тинята на мислите. Знай със сигурност, че този неистински свят претърпява непрекъснато унищожение, точно както камфорното топче претърпява непрекъснато горене*, докато не изчезне.

Човек може да попита: “Как може илюзията да бъде наречена неистинска, когато е откровено видяна и лесно очевидна?” Разбери, че всички доловими обекти са нетрайни. По природа, присъщата характерна особеност на заблудата е да бъде видима. Това е подобно на това как един образ в огледалото е видим, въпреки че е променлив по природа и е задължен да изчезне. Или, подобно на това как един мираж е ясно видян, и все пак е наистина неистински и със сигурност ще загине. По същия начин, цялото светско явление се основава само на заблуда. Чрез прилагането на “правилно съзерцание,” цялата тази вселена бива унищожена.

Невежеството извежда света на преден план. Обаче, точно както едно съновидение изчезва при събуждане, така и този свят изчезва с правилно съзерцание. Знай, че това тяло е твой заклет враг, и че то винаги само те безпокои с болест, дискомфорт и т.н. Ако това тяло наистина някога е било този, който сме или наистина ни е принадлежало, то никога не би ни създало каквито и да е неприятности. Вземи го за даденост, че тялото и погрешното отъждествяване с него като “аз,” което всеки така с любов нарича, е твой враг. В тази илюзия, роднините те подлъгват и ласкаят, преди да започнат с тормоза си. Въпреки факта, че нашето тяло ни мъчи, и въпреки че нашите роднини ни тормозят, ние продължаваме да таим дълбока любов към илюзията. Това е поради невежество. При пробуждане, след достигане на Себе-Познание, Джнани искрено се разкайва за наричането на тялото като “аз,” и от този момент нататък започва да смята тялото за враг или за мъртво тяло.

Въпреки че човек може да бъде пробуден чрез Знание, той все пак трябва да преодолее вълните на съновиденията (желанията и въображенията). Мислите постоянно се променят и са илюзорни. Те са толкова променливи, че могат да превърнат най-добрите ти приятели в заклети врагове или могат да превърнат враговете ти в приятели. Себето, обаче, не е нито видяно, нито е илюзорно. Съзерцанието може да върне Себето към живот и също така да му придаде качеството на “Истината.” Не само това, но правилното използване на съзерцанието може да доведе човек до преживяването “Аз съм Той.”

“Небето (пространството) дава възход на вятъра, ето какво всъщност е преживяно. Вятърът ражда огън, това трябва да бъде слушано внимателно и разбрано.” (Дасбодх – Глава 11, Подглава 1)

Колкото повече позволяваме на “изначалната концепция” (аз съм) да се вкорени дълбоко, толкова повече тя расте и накрая приема проявена форма. Тази основна концепция е “първичната илюзия” (Муламая, изначалната илюзия с потенциала за атрибути). Когато тази първична илюзия е направена твърда с решителност, тя е наречена “илюзия с атрибути” (ГунаМая). Фините елементи и фините качества са първични по природа, докато грубите или инертни елементи просъществуват по-късно. Ако съзнанието (колективно умът, мислите, интелигентността и т.н.) е фино, неговото функциониране също е фино. Когато мислите за грубото станат решително по-фиксирани, концепциите продължават да се увеличават.

Това, което е просъществувало първоначално, е наречено “първичната илюзия.” Това е най-фината форма на илюзия, илюзия без атрибути. От това идва “илюзията с атрибути” или Гунамая, където трите качества (гуни) на раджа, тамас и саттва съществуват съвместно и се смесват в съответните си пропорции. От тях възниква грубата форма на илюзия или “невежество” (Авидя). Тази груба форма на илюзия е наречена “Авидямая.”

Съзнанието, което е субстанцията на първичната илюзия, е четвъртото тяло или “Великото Причинно Тяло” (Знание или “Аз съм”). Качеството тамогуна (невежеството) е това, което ни кара да забравим нашата Истинска Природа, докато качеството раджогуна (фокусът към обекти) ни кара да мислим за дейност в илюзията. “Финото” се намира в саттвагуна (обръщане на собствения фокус към Реалността). Това, което приема всички тези видове груби характеристики, е Авидямая.

Не е достатъчно просто да се знае всичко това интелектуално. Това не е целта. Да разбереш наистина и да осъзнаеш “Аз съм Брахман” е това, което е крайно важно. Всичко, което се изисква, е твърда решителност и “правилното съзерцание” (вичара) е това, което ражда тази решителност.

“Това,” което е така спонтанно и естествено като небето, е нашата собствена природа, докато Съзнанието е във формата на концепции. Това Съзнание е изразило безкрайни концепции. Ако Господът изрази “Себе си,” Той е Бог (Шива), а ако Той изрази света, Той изглежда, че се превръща в индивид (джива). Да нямаш памет означава да нямаш скръб. Казано е, че Господът е този, който се наслаждава на удоволствия. Това просто означава, че ако се съсредоточим върху и разберем себе си напълно, без да отдаваме каквато и да е мисъл на нещо обективно, ние сме във формата на Блаженство (Ананда).

Именно когато започнем да се занимаваме с обективния свят, радостите и скърбите възникват. Господът седи сам в храма, лишен от радости и скърби. Когато Господът започне да се фокусира върху външни обекти, Той привидно се превръща в индивид. Когато човек напуска къщата си и отива да служи на другите, той се превръща в слуга. Подобно, когато човек се превърне в индивид, сякаш домът му е изоставен. Когато предполагаш, че външните обекти са истински, ти оставаш като индивид (джива), а когато започнеш да третираш обективния свят като неистински, ти си Господът (Шива).

Сега ще обясня процеса на унищожение. Древните писания са предрекли, че гибелта (Калпанта, краят на света или буквално краят на концепциите) ще започне със суша, която ще трае в продължение на сто години и ще пресуши цялата тази земя. Изсъхналата земя ще се разпадне до прахообразна маса. Големи пукнатини ще се появят на повърхността на изгорената от слънцето земя. Този период на суша ще бъде последван от период на силни дъждове, които ще стопят прахообразната земя.

Огънят е елемент, който консумира всичко, което е в негова близост. Ако всички други неща отсъстват, той напълно изгаря себе си. Тогава той се превръща в преминаващ вятър, и след това дори този вятър отмира в пространството. С изучаването на петте елемента, ние узнаваме, че ако елементите престанат да функционират, всичко, което непременно ще остане, е пространството. Това пространство накрая също изчезва и това, което остава, е само Знанието. Това Знание накрая се слива с Абсолютното Знание (Виджнана; това, което остава след унищожението както на невежеството, така и на Знанието).

Думата “пааоос” е Маратхи дума за дъждове и е комбинацията от думите паха и хаус. Паха означава “да виждаш,” а хаус означава “желание.” Поставени заедно, думата пааоос означава “желание да виждаш.” В светлината на това обяснение, нека видим какво всъщност се има предвид под “сто години суша.” “Сушата” означава състояние, породено от липсата на дъждове, което посочва отсъствието на “желанието да виждаш.” Да виждаш какво? Да виждаш света, разбира се! Ако човек продължи да повтаря сто пъти, че светът, който е видян, е неистински, тогава желанието да виждаш света избледнява. Това е вътрешното значение на това, което се има предвид под сто години суша.

Създай твърда решителност, сто пъти ако е необходимо, че светът не е нищо друго освен прах и наблюдавай как светът постепенно се превръща в прах. Всеки винаги гледа външно. Стремящият се трябва да спре да прави това. Всичко, което човек трябва да прави, е да седне тихо и да спре всички умствени конструкции. Изтрий една концепция с помощта на друга. Точно както едно неразположение, измъчващо човек по време на съновидение, може да бъде излекувано само с лек, който е на разположение в това съновидение, така и чрез използване на концепция, човек може да повали друга концепция. Това светско явление е точно като едно съновидение.

На Маратхи, думата за съновидение е “свапан.” Свапан е двете думи “сва” и “пан” поставени заедно. Сва означава “собствената,” а пан означава “решителност.” Оттук, в съответствие с това обяснение, едно съновидение е просто собствената решителност. Откажи се от света, който е резултатът от собствената ти решителност, използвайки помощта на концепции. Ето това е наречено “Краят на концепциите” или “калпанта.” Калпанта се състои от двете думи калпа, означаваща “концепция” и думата анта, означаваща “край.” Думата Калпанта е смятана за “унищожението” или “краят на вселената,” който настъпва чрез унищожението на концепциите. Отказването от света чрез използване на концепции, довежда до унищожението на вселената, понеже вселената е само творението на собствените ни концепции.

Откажи се от всяко желание за илюзията. На Маратхи, “Мая Нирасе” означава отказване от илюзията. Думата Мая означава “това, което не е.” Въпреки че се появява, “това, което не е,” е все още само илюзия. Думата Нирасе е двете думи Нир, което означава “не” и ааша, което означава “желание.” Поставени заедно, “Мая Нирасе” посочват състоянието на отсъствие на желание за илюзията. Това просто означава отказване от желанието за илюзията, желанието за илюзорни обекти.

“Изясняването” на илюзията или правенето на илюзията ясна, подобно на това как човек би избистрил масло, е възможно само ако желанието за илюзията е оставено. Веднъж щом това желание е оставено, знанието на обектите вече не съществува. Как може да поникне желание там, където няма знание на обектите? Това просто означава, че знанието на обектите трябва да изчезне. Именно поради това знание, светското желание извира. Веднъж щом кажеш, че обектите не съществуват, ти си обречен да загубиш интерес към тях. За целта на оставане без желания, на обектите е отречено каквото и да е съществуване. Желанията трябва да бъдат накарани да утихнат, за да достигнеш до това състояние, в което оставаш установен в своята “Истинска Природа” (Сварупа). Съществуването на нещо е само поради концепции. Когато използваш помощта на концепции, за да видиш, че нещо е неистинско, тогава то е познато като неистинско. Разразстването на обективния свят е причинено от концепции и само концепциите ще го разтворят. Когато светът е разтворен, тогава се разкрива, че единственото нещо, което остава, е собствената Истинска Природа.

Веднъж щом човек се откаже от чертане на разграничения, като например “ти” и “аз”, и т.н., концепцията за Бог също изчезва. Интригата ще приключи. Илюзията и невежеството ще спрат да вилнеят. Съзерцанието, когато е използвано правилно, помага в това да накара обективния свят да утихне, и оттук, това е наречено разтваряне чрез съзерцание (Калпанта, краят на концепциите).

Парабрахман е стабилен, докато Себето е вечно променящо се (Атман, в този контекст, означава Съзнание с атрибути. В други разговори, Парабрахман или Параматман е посочен като Истинското Себе). Светът е вечно променящ се, точно както неговият създател, Себето, е вечно променящ се. Това, което изпълнява всички задължения и дела, е постоянно променящото се Себе. Това Съзнание също така е наречено “не-вършителят, дори след вършене.” Това Себе или Съзнание съществува в един цар, както и в един просяк. Невежият го нарича Парабрахман, но знаещият го нарича “Вътрешното Себе” (АнтарАтман), което прониква всичко. Единствено това Вътрешно Себе е изградило цялото това проявление. Единствено Вътрешното Себе е създателят на тази илюзия, за която по природа е предопределено да изчезне.

С “Жизнена Енергия” и “Знание” като негова природа, Съзнанието е единствената светлина на вселената. Набожните наричат това Вътрешното Себе или Бог. Вътрешното Себе оживява и стимулира всички сетива. Това, което прониква всички до един, е единствено това Съзнание. Всеки и всичко е изпълнено с това съзнание. То е това, което функционира във всичко. Джнани е този, който е осъзнат за това. Има много различни имена, с които то е наречено, но те са все приложими само за единственото Вътрешно Себе. То се намира под седемте слоя на кръвта, плътта, нервите, вените, порите на изпотяване, кожата и костите. Тези седем слоя са посочени като седемте морета. И така, казва се, че Вътрешното Себе е отвъд седемте морета.

В хиндуистката митология, Рама (Себето) има трима братя. Шатругхна (унищожителят на враговете) е този, който унищожава шестте викари (съществуване, раждане, растеж, видоизменение, гниене и смърт) и трите качества (гуни). Бхарата (да бъдеш изпълнен), което означава, че всички са изпълнени с Параматман. И Лакшмана (Лакша е цел, а мана е ум), което означава, че умът е настроен на целта за постигане на състоянието на Параматман.

Вътрешното Себе е Господът на всичко. Как може да се каже, че Себето е умряло? Когато вечното и нетрайното се разделят (при смъртта на тялото), обективният свят се оказва гранясал. Когато казваш, че Господ вижда, това означава, че само Господът е този, който е Съзнателен за всичко. Тук се крие целият трик. Този, който различава това, е Джнани. По аналогия, Вътрешното Себе е царят, докато умът е министър-председателят. От това ти можеш да прецениш важността на Вътрешното Себе. Въпреки че Вътрешното Себе не е видимо, то може да бъде реализирано. Очите могат да виждат цветни обекти, но те не могат да видят “Това,” което няма цвят. Умът може да види всички обекти, които се намират пред него, но той не може да види това, което е скрито зад обектите. Вътрешното Себе е това, което е скрито зад всичко.

Никой не е осъзнат за Този, който е осъзнат за всичко. Този, който осветява света, е безкрайно превъзхождащ светлината, тъй като Той притежава съзнание. Именно поради това съзнание, Той става ясен. Той е Самосияен. Той притежава светлина. Светлина означава да бъдеш съзнателен. С помощта на собствената Си светлина, Той е осъзнат за Себе си и е осъзнат за другите също. Той е отвъд всичко и всеки. Той може да бъде преживян, но не може да бъде видян или почувстван. Той не може да бъде различен без помощта на Учителя. Той е във формата на Знание (Джнана). Той фино, но напълно прониква небето.

Как някой е видим? Това е поради съзнанието. Ако съзнанието не те достигне, ти няма да бъдеш видим. Съзнанието е знание и това, за което си съзнателен, е обектът. Знанието, в което както обектите, така и съзнанието съществуват, е познато като “обективно знание.” Знанието, в което можеш да съществуваш, но поради кухото смъртно око, ти не си съзнателен за пространството, което се простира между теб и Слънцето, е познато като безобектно знание. Знанието, което нарича един обект със специфично име, е концептуално знание или умът. Знанието, което няма съзнание за обекти, е не-концептуално Знание. Каквото и да схванеш, е приложимо към теб.

На Маратхи, думата за луна е Чандра. Чандра е “Ча” и “Индра” заедно. Думата Ча означава “желание,” а Индра означава “умът.” Затова думата Чандра означава желание, както и ума. Ако човек наблюдава фино, той може да види финото. Ако не си развил навика на фино наблюдение, тогава ти не можеш да виждаш фино. Когато един обект е видян, ние продължаваме да съществуваме, без да унищожаваме обекта. Напротив, ние го защитаваме. Обектите смесват всичките си части в Него, но Той не се смесва с нищо.

Очите не могат да виждат тъмнина, но тъмнината е видяна от Вътрешното Себе. Един обект, светлината на слънцето и очите, формират неразделно триединство (Видяно, Виждане и Виждащ). Ако някое от тях липсва, функционирането на светското явление престава. През нощта, когато слънчевата светлина отсъства, очите не функционират. Очите не функционират, и все пак Себето може да види тъмнината. Тази тъмнина покрива цялата земя, докато слънцето може да освети само половината земя в даден период от време.

Кришна означава тъмнина. Тази тъмнина е изпълнена със знание, кражба, непочтеност и т.н. Когато слънцето изгрява, има инкарнация на Рама. И с тази инкарнация на Господ Рама, сетивата (Равана) започват да функционират. Равана е този, който управлява империята, която съдържа четиринадесетте царства, които са десетте сетивни органа (Петте органа на възприятие – езикът, носът, очите, ушите и кожата. Петте органа на действие – ръцете, краката, органът на речта, органите на евакуация и органът на размножаването) и четирите вида реч (виж лекция 22). Този, който е дал живот на Равана, е Себето, и Този, който се е въплътил като Рама, също е Себето. Равана, сетивата, е този, който е изпратил Себето в изгнание. Казано е, че Равана е този, който е хвърлил Бог в затвора. Това означава, че сетивата са изпратили Господа, Себето, вършителят на всичко, в изгнание. Равана също така е хвърлил в затвора боговете, управляващи сетивата.

Когато казваме, че Равана е загубил своето царство, всичко, което се има предвид е, че сетивата са спрели да функционират правилно. Когато се знае, че Себето е вършителят, това означава, че Бог е вършителят и това е зората на империята на Господ Рама. Когато се казва, че Вътрешното Себе възприема всички обекти, това само означава, че собственото ни качество на съзнание става едно с обекта. По този начин то идентифицира обекта като специфичен обект. Въпреки че съзнанието е сингулярно, различните функции се изпълняват от сетивните органи. Това, което дава възможност на носа да помирисва, на очите да виждат, на ушите на чуват и т.н., е съзнанието. Този, който обитава дълбоко вътре и е съзнателен за всичко, е “не-вършителят, въпреки вършенето.” Всичките четири тела трябва да утихнат. С други думи, ти трябва да бъдеш лишен от всичките четири тела. Ти трябва да смяташ тези тела за неистински и да се въздържаш от отъждествяване с тях. Да правиш това е практически да се откажеш от тях.

Великото причинно Тяло (Съзнанието) изчезва с тялото и само неподвижният Парабрахман е този, който трае. Различаващият човек трябва да се възползва от това преживяване. Параматман е неизменен, само Себето е вечно променящо се, а светът е груб. Постоянно променящото се е без реална стойност. Когато отидеш отвъд Себето и се откажеш от този груб свят, ти получаваш “Абсолютно Знание.” Ти ставаш “без ум” или унмана. (Ун означава без, мана означава ум). Ти самият трябва да преживееш състоянието отвъд ума. Твоето съществуване, състоянието на само битие, съществува без каквато и да е опора, без да ти е натрапено от някакъв външен фактор. Телесното съзнание, умът и т.н. са просъществували поради теб. Ти и само ти си отговорен за съществуването на цялата тази вселена. Себето, въпреки че е източникът на тази вселена, е лишено от тяло (видехи). Да живееш без да Го реализираш, е самият грях. Да Го реализираш е добродетелно деяние, чрез което всички грехове са унищожени. Само този, който осъзнава това, е задоволен. Парабрахман е единствената “Истина.” Видимото (грехът) утихва и само безграничната заслуга (Парабрахман) остава. При различаването и впоследствие реализирайки “Аз съм Себето,” човек достига до “Истината” отвъд думи и форма.

Причинното тяло е състоянието на небитие, което представлява Кайлаша, жилището на Господ Шива. Заслугите и греховете на будното състояние не се простират и не могат да се простират отвъд четирите тела. Каква е разликата между будното състояние и състоянието на сънуване? Това би могло да бъде обяснено най-добре така: Опитай се да се върнеш към едно съновидение, което си имал вчера, или по-конкретно, опитай се да си възвърнеш един от предметите, които са се появили в това съновидение. Това е невъзможно, понеже съновидението е свързано с тялото на съновидението. Подобно, греховете и заслугите на светското състояние изчезват с грубото тяло. То изобщо не е свързано със Себето. Без Знанието на Брахман, всички останали действия и знание се оказват безполезни. Въпреки цялата решителност, която имаш, тялото никога не може да бъде пречистено.

“Брахман е безформен. Неговата природа е подобна на тази на пространството, и все пак Брахман е без недостатък, в пространството има недостатъци.” (Дасбодх – Глава 11, Подглава 4)

Какво е Брахман? Брахман е спонтанното и естествено състояние, което остава, когато четирите тела достигнат своя край. Причинното тяло, третото тяло, е наречено невежество (причинно, понеже то е източникът на света). След като се е отказал от това невежество, този, който прави това, остава във формата на “Знание,” Великото причинно тяло (Съзнанието). Дори това Знание трябва да бъде оставено. Знанието е наречено АУМ, което означава Ахам или “Аз.” Човек, който осъзнава до тази точка, е наречен Себе-Реализиран или Бог. Отвъд това се намира безформеният, лишен от качества и неизменим Брахман. Няма дейност, няма движение, няма влизане и няма излизане в Брахман. Вътрешното Себе е постоянно променящо се и нестабилно. То е съзнателно за ума, концепцията и обекта. Себето е “виждащият,” който е съзнателен за всичко, дори докато седиш тихо, или дори ако си несъзнателен.

Умът, интелектът, речта и т.н. не съществуват в Брахман. Като пример, казано е, че обицата на носа на една жена паднала в кладенец. Тя помолила един мъж да ѝ помогне да я потърси. Той влязъл в кладенеца и жената го помолила да я уведоми веднага щом обицата била намерена. Той се съгласил да го направи, и все пак той не могъл да ѝ каже в момента, в който намерил обицата, понеже той бил под водата. За да уведоми жената за обицата, той би трябвало да използва речта си, но той бил под водата. Божеството на речта е огън и понеже огънят не се разбира с водата, той не дошъл на помощ на човека, когато той бил под водата. Докато човекът бил под водата, той не могъл да ѝ предаде съобщението.

Смисълът на това е, че ние не можем да се отзовем на или да възпроизведем работата, която е извършена без прилагане на нашия ум. За кого би проработило самадхито или духовният екстаз, ако ти нямаше съществуване? Ето как съществува Вътрешното Себе. То е посочено като виждащия или свидетеля. Това Себе, по своята природа, е изначалният оживяващ фактор. Себето обитава в сърцата на всички и се грижи за всичко и за всеки. Затова то е наречено Вътрешното Себе. В негово отсъствие всичко се превръща в инертно. Целият просперитет и цялото великолепие съществуват поради Себето. “Върховната Истина” (Парамартха) е достигната само благодарение на Вътрешното Себе. Ако това Вътрешно Себе отсъстваше, кой щеше дори да ни запознае с концепциите за добри и лоши дела?

Само Вътрешното Себе е съставило Ведите. Този, който се безпокои за светски концепции, като например изкарване на прехраната, е индивидът (дживата), а този, който изгражда концепцията за Крайната Истина, е Бог, Шива. Парабрахман (Върховната Реалност) е отделен от всичко това. “Бог в небесата” е Богът отвъд пространството. Бог не е нищо друго освен Знанието отвъд празнотата на невежеството. Само Вътрешното Себе е това, което е обожавано от целия свят. Господът е наречен Кешава. Какво означава Кешава? Кешава е Този, който пребивава в тялото само във формата на собствената “Истинска Природа” (Сварупа). Въпреки че хората използват различни методи, за да обожават този единствен Бог, който пребивава във всяко сърце, те не са съзнателни за Него. Обожанието на Господа с пълно разбиране, довежда до собственото истинско благополучие.

Мъдреците разпознават този Бог като този, който ходи и говори. Хората създават образи на богове и обожават истинския Бог чрез тях, без да са осъзнати за факта, че образите не могат да бъдат заместител на Бог. Истинският Бог притежава Жизнена Енергия, Съзнание и т.н. Тези, на които не е показано “Знанието на Крайната Истина,” действат глупаво и продължават да посещават много различни храмове и да обожават идоли. Има милиони такива храмове, изградени, за да се обожават толкова много божества, и все пак косвено, те несъзнателно не обожават нищо друго освен Вътрешното Себе. Какво е “Знание”? Знанието (Джнана) е да разпознаеш единствения Бог, който е символизиран от всички идоли. Последователите на Веданта посочват Вътрешното Себе като “Сат-Чит-Ананда,” докато Шри Шанкарачаря счита Вътрешното Себе за Мая. Различните пътища, водещи до Себе-реализация, като например пътят на действията (карма йога) и този на предаността (бхакти йога), съществуват само посредством това Вътрешно Себе. “Върховният Бог” (Парамешвара) може да бъде реализиран само с помощта на Вътрешното Себе (Ишвара), което пребивава вътре.

Има четири сили в това светско проявление: 1.) силата на действието, 2.) силата на волята, 3.) силата на богатството, и 4.) силата на Знанието. Този, който притежава всичките четири сили, е всемогъщ. Да се въплътиш (Аватар) означава да слезеш. Десетте сетива представляват десетте инкарнации (на Вишну). Когато забравиш своето Себе, ти се превръщаш в Рудра (невежият деструктивен аспект на Шива). Когато си в състоянието на Знание, ти се превръщаш в Господ Вишну, а когато формираш различни концепции, ти създаваш тази вселена и ставаш Господ Брахма. Върховното Себе (Параматман) винаги остава стабилно. Мостът между “постоянно променящото се” и “неизменното” е Знанието. Във Върховната Реалност (Парабрахман), дори Знанието, извлечено от Веданта, се оказва недостатъчно. Хората правят грешката на това да станат впримчени в Знанието.

Често хората получават някакво разбиране на Себе-Познанието и стават убедени в следването на пътя на действията (карма). Макар и да е вярно, че Съзнанието е коренът на всичко, Върховното Себе, Параматман, няма нито корен, нито клони. Вътрешното Себе (Атман) изчезва веднага щом собствената истинска “Себе-Природа” (Сварупа) е реализирана. Постоянно променящото се Себе е това, което извършва всички светски работи. Накрая трябва да бъде видяно, че Себето също е преходно. Себето предизвиква толкова много различни трансформации. Има много хора, които казват, че непостоянното и постоянното са едно и също, но това са невежи приказки. Това е така, защото те не са се натъкнали на някой, който би могъл да ги надари със Знание.

Какво е Парабрахман? Това естествено, спонтанно състояние (на не-състояние), което остава след като вдъхновението “аз съм” е отхвърлено, е наречено Парабрахман. Каквото може да бъде наречено Съзнание, накрая трябва да бъде оставено. Това е така, защото както Съзнанието, така и невежеството, са концепции. Само този, който практикува това с решителност, разбира Парабрахман. Основата за пристигането във Върховната Истина (Парамартха) е разбирането на “Науката на Петте Елемента” (Науката Панчикарана) и основния принцип зад тази наука, който е “Аз съм Той” (Аз съм Това). Парабрахман е доказван отново и отново, чрез приемане на много умели мерки.

Себето е покрито от пет обвивки (панча коша) или покрития: 1. Обвивката на Храната: Това е грубото тяло, материалните елементи. 2. Обвивката на Праните: Енергията на петте прани. 3. Обвивката на Манас (ума): Обвивката на интелигентността и познанието. 4. Обвивката на Видняна (висшите аспекти на интелигентността): абстрактни концепции и фино функциониране, и т.н. 5. Обвивката на Блаженството: Причинното тяло. Забравата на обективността, която носи блаженство, независимо дали е направено съзнателно или по време на дълбок сън.

Умът е подобен на Светеца Нарада, който би прекосил трите свята и би играл номера на хората, за да им помогне да поемат пътя на предаността. Умът на всеки е ограничен до трите състояния на будност, сънуване и дълбок сън.

Скитайки през петте обвивки, човек трябва да отиде на поклонение към Господ Вишну, Господът на Вселената, Вътрешното Себе. Петте обвивки се коренят във взаимодействието на петте елемента, съставляващи тялото. Себето е описанието на триста и тридесетте милиона божества на хиндуистката митология, а тялото е “Мястото на Реализация,” Каши. Каквото е в микрокосмоса, е включено в макрокосмоса. Какво означава да отидеш до Рамешвар? Рамешвар (хиндуистко място за поклонение) означава “Рама е Ишвара,” “Себето е Бог.” Да посетиш Рамешвар означава да бъдеш съзнателен за Него, Вътрешното Себе.

Каква е разликата между джива (индивидът) и Ишвара (Бог)? Дживата е подобен на изразеното значение (видимото), докато Ишвара е значението, извлечено от признаци и указания (невидимото). Дживата е изразената форма (Ваачя), докато Ишвара е посочването (Лакшя).

Подобно на дживата, Ишвара също има четири тела. 1. Грубото Тяло, което е физическата вселена. 2. Финото Тяло, което е представено от Брахма, Вишну и Шива, и се състои от триста и тридесетте милиона божества, които представляват цялото оживление на проявлението. 3. Причинното Тяло, което е най-фино изразената форма, пространството, от което светът се появява. 4. Великото Причинно Тяло, изначалното, първично тяло или Мула Пракрити; “Изначалната илюзия,” Сат-Чит-Ананда, което може само да бъде посочено.

Грубото, финото и причинното, са изразената форма на дживата. Накрая, изразената форма и посочената форма на дживата са едно.

Вятърът е един от петте съставни елемента на тялото. Този вятър е същият като този в макрокосмоса. Това обяснява, че светското явление на Господа и грубото тяло на индивида са едно и също. И двете притежават едни и същи пет елемента.

Слънцето представлява очите, а Луната представлява ума (Чандра), желанията за сетивни удоволствия. Умът не е лоялен към Учителя. Оттук, ние казваме, че Луната е проблемна. Това, което се има предвид под това, е, че умът е опетнен от нелоялност към Учителя.

Казано е, че някои ритуали, като например церемонии и жертвоприношения (ягни), могат да доведат дъжд. В хиндуизма, да имаш разкошно ядене, е третирано като извършване на ягна. Това само означава, че когато тялото има обилно ядене, неговите сетива са заситени. Дъждовете изискват топлина, така правят и нашите сетива. Когато тялото е добре хранено и добре поддържано, е генерирана топлина, която на свой ред привежда сетивата в действие.

Думата Гаутам означава “Го” и “Уттама” заедно. (Го означава сетива, а Уттама означава най-доброто). Оттук, Гаутам е този, който се възползва най-добре от сетивата. Ахиля е съпругата на този Гаутам, но тя обича сетивата (Индрия; сетивните органи). Тя е погълната от задоволяването на желанията на тези сетивни органи. При докосването от Себето (Господ Рама), тя е избавена от това окаяно състояние и е пречистена.

Финото тяло на джива и това на Ишвара са едно и също. Оттук, трите тела, които могат да бъдат изразени с думи, са едни и същи и за дживата, и за Ишвара. Посочената форма на великото причинно тяло, също е еднаква. Това е Сат-Чит-Ананда. “Изразената форма” на джива и Шива, и “посочената форма” на джива и Шива, са едно и също. “Истинската Форма” или Сварупа както на джива, така и на Шива, е една и съща.