Господ Вишну е описан като този с четирите ръце (Чатурбхуджа). Умът (манас), интелектът (буддхи), егото (ахам) и мисленето (читта) символизират четирите ръце на Господ Вишну. Десетте въплъщения (Аватари) на Господ Вишну представляват десетте сетива.

Четирите лица на Господ Брахма представляват четирите произхода или източника на всички живи същества. Тези живи същества са класифицирани като: а) Андаджа – Същества, които са произлезли от яйца. б) Джараджа – Същества, които са родени от утробата чрез живо раждане. в) Сведаджа – Същества, които са създадени от сместа на влага и топлина (бактерии и т.н.)*. г) Удбхиджа – Същества, които покълват от семена.

Смъртните индивиди (дживи) възникват, когато виталната “Жизнена Енергия” (Чайтаня) и петте елемента се съберат и се обединят в различни пропорции за създаване на жени и мъже. Знанието на Себето изкоренява страха от света на смъртта (Ямалока).

Разтварянето на индивида, дживата, идва по пет различни начина: 1. Разтваряне чрез смърт (когато смъртта дойде, светът изчезва). 2. Разтваряне чрез дълбок сън (по време на дълбок сън, целият свят изчезва). 3. Дълбокият сън на Брахма (когато физическият свят изчезне). 4. Разтварянето на Брахма (когато циклите на Брахма изчезнат). 5. Разтваряне чрез различаване (когато Реалното е различено от нереалното, светът изчезва). Себето или Съзнанието не е Крайната Истина (Парамартха).

Двадесет и пет елемента съставляват финото тяло. Те са класифицирани в пет групи, всяка съдържаща пет елемента. а) Вътрешният ум или групата на съзнанието, която се състои от 1) ума (манас), интелекта (буддхи), 3) мисленето (читта), 4) егото (ахам) и вътрешното съзнание или вътрешния ум (антахкарана), който вижда останалите четири да възникват.

б) Групата на 5 – те жизнени ветрове или дихания, която се състои от 1) това, което доставя течен хранителен материал на цялото тяло (вяна ваю), 2) това, което се намира в пъпа (самана ваю), 3) това, което възниква в гърлото (удана ваю), 4) метеоризъм, който възниква в червата (апана ваю) и 5) това, което вдишваме и издишваме (прана ваю).

в) Групата на 5 – те сетивни органа, която включва 1) очите, 2) ушите, 3) носа, 4) езика, 5) и кожата.

г) Групата на 5 – те органа на действие, която се състои от 1) ръцете, 2) краката, 3) устата, 4) гениталиите и 5) ануса.

д) Групата на обектите на желание или материалните сетивни удоволствия, която се състои от 1) желанието за говор или звук, 2) желанието за докосване, 3) желанието за виждане, 4) желанието за вкус и 5) желанието за мирис.

Крайната цел е да разберем кои наистина сме. Този, който е постигнал това, се радва на чувството за задоволство. Именно този, които стои отвъд финото тяло, постига освобождение (Мокша) и е свободен от робство.

Този, който мисли и различава правилно, става свободен, а този, който не го прави, не е друго освен звяр в робство. Крайната Истина (Парамартха) е различаването между “Истинското” и “неистинското.” Само Себето е Истинско, а всичко друго, различно от Себето, е неистинско.

“Само Брахман е Истински. Светът е неистински. Дживата и Брахман са едно.” – Шри Шанкарачаря

Самият индивид (джива) е единствено Брахман. Той е Себето във формата на Реалността, във формата на “Върховната Истина,” която е наистина Брахман. Този, който преживява илюзията, е “Истинският,” докато самото преживяване е “неистинско.” Това, което е скрито или латентно, е есенцията, Истината, а това, което е проявено, е неистинско. След отхвърляне на цялата гордост, Този, който остава, е Реалността, подлежащата подкрепа на всичко (Шеш). Да се откажеш от всички неистински концепции и робство, само по себе си е Крайната Истина.

Това, което е тайно и скрито, е от съществено значение, а това, което е открито и видяно, е безсмислица. Ти не си тялото, нито сетивата, нито прана, нито ум, нито интелект. Всички тези са податливи на промяна и обречени на унищожение. Използвайки различаване, разбери, че ти си отделен от четирите тела.

Четирите тела са: 1) Физическото, Грубото тяло, 2) Финото тяло, 3) Причинното тяло и 4) Великото причинно тяло (Съзнанието). Грубото тяло се състои от петте елемента: пространството, въздуха, огъня (светлината), водата и земята.

Първичната илюзия (Мула Мая) притежава форма и качества, докато Брахман е лишен от тях. Качествата посочват нестабилност и извеждат илюзията на преден план. Нестабилността е вдъхновение (възникващо движение), обикновена концепция. Концепцията означава, че това е само мисъл. Ние забравяме нашето “Себе,” понеже сме погълнати и абсорбирани в мисли.

Ние сме стабилни по природа. Нестабилността идва по-късно и след това си отива. Ние приличаме на морето в това отношение. Морето по своята същност е спокойно и тихо, но изглежда развълнувано поради вълните. Морето представлява Брахман, стабилното, докато вълните представляват илюзията, която е нестабилна.

Четвъртото тяло, великото причинно тяло, е това Съзнание, в което си съзнателен само за “Аз съм.” Невежеството възниква, когато си неосъзнат за него. Обръщай специално внимание на Съзнанието и забележи, че всичко е невежество във формата на ум. Умът има ограничения, докато Себето е всепроникващо и безгранично. Индивидът (дживата) е този, който е управляван от ума, и който се опитва да разбере умовете на другите. Когато се фокусираш върху ума, всичко, което виждаш, е нестабилност. Това се нарича неточно виждане (Викалпа Дришти). Най-много би могъл да кажеш, че това е извратен начин на виждане. Финото тяло е пълно с неточно и извратено знание. Това означава, че дейностите на ума, както и тези на интелекта, са нестабилни и вечно променящи се. Тези вечно променящи се, нестабилни дейности, текат надолу с една относителна инерция и приемат формата на грубото тяло. “Тъй като Себето е във всички същества, Бог съществува във всичко.” Това трябва да бъде нашето отношение. Крайната Истина се намира във факта, че ние сме безформени по природа.

Близостта до Светците помага да се унищожат всички съмнения, заедно със собствените установени начини на мислене и т.н. По този начин Себе-реализацията е достигната директно. Точно както една обвита гъсеница се трансформира в пеперуда, така е и с поклонника. Поклонникът, по силата на близостта със Светците, приема своята “Истинска Форма” (Сварупа) и достига състоянието на Садгуру. Близостта до Светците издига поклонниците до такъв статус, че те са достойни за обожание дори от Гуруто. За да достигнеш Себето, няма други средства освен да поддържаш компанията на Светците.

Само отречението (саняса), не прогонва гордостта, свързана с тялото. Твое задължение като поклонник е да пожертваш всичко, което мислиш, че ти принадлежи, в нозете на Учителя. Откажи се от всички свои принадлежности, откажи се от желанието за всичко и се стреми усилено към Себе-Познание. Недей просто да даваш неща за благотворителност, понеже благотворителността не носи нищо друго освен гордост.

Целият свят е изгубен в празни ритуали и суеверие. Нищо не е постигнато чрез всички различни ритуали, включващи мантра и тантра.

Вътрешното Себе, пребиваващо във всичко, е моето собствено отражение. И все пак, Аз не мога да бъда постигнат, дори с помощта на безброй практики. Само когато човек се свързва със Светци, Аз самият отивам и срещам поклонника. Именно тогава човек може да достигне върховното състояние на самосъществуващия Параматман. Дори тези, които са паднали, се интегрират в моята природа, когато се присъединят към компанията на Светците. На тези, които нямат вяра в думите на Светците, са предписани различни ритуали и благотворителности, за да изчистят своята читта (да направят ума по-фин). Само Светците са тези, които са поставили боговете, хората и дори демоните на правия път. Само те са тези, които правят Параматман, “Възвишената Истина,” стабилен в своя статус. Стремящите се са тези, които трябва да направят своите умове по-фини, на които първоначално са предписани различни практики от Светците, като например медитация, мантра и т.н.

Въпреки че жените придружителки на Господ Кришна (гопите) са дошли при Него с похот в умовете си, Той е пречистил умовете им от похот и им е помогнал да достигнат до най-висшето състояние. Огънят консумира всички видове дърво. Той еднакво превръща въглища, както и сандалово дърво, в горяща жар. Той ги превръща в собствената си природа и форма. По същия начин, добродетелната компания на един Светец трансформира собствената природа и форма.

Човек може да достигне природата и формата на Парабрахман само чрез близостта със Светците. Светците са водачите, които могат да те отведат до твоята “Истинска Природа” (Сварупа). Веднага щом стремящият се срещне един Светец, той е вдъхновен и е изпълнен с мисли за Върховното Себе. Реалността е без атрибути, докато Ведите са обвързани от трите атрибута (раджас, тамас и саттва). Ведите първоначално принуждават и водят индивида (дживата) към практики (действия, карми) и ритуално обожание. Тези невежи дела наистина са мистериозни, понеже самото невежество е неистинско.

Във връзка с духовната практика, качеството раджас се проявява чрез обожание, качеството тамас се проявява чрез ритуали и качеството саттва се проявява чрез Знание. Какво тогава е невежеството (Авидя)? Всички наши концепции съставляват невежеството. Нищо не може да бъде отличено като добро или лошо в невежество. Правилата и предписанията относно какво трябва да бъде направено и какво е забранено, не са нищо друго освен концепции за добро и лошо. Когато концепциите са отхвърлени напълно, човек достига състоянието на Брахман.

Знание, извлечено с помощта на концепции, е невежество (Авидя), докато това, което “е” без концепции, е Брахман. Това, което не може да бъде възприето с помощта на ума, окото или нещо друго, е Брахман. Знание, извлечено без помощта на концепции или някакви други умствени конструкции, е собствената Истинска Форма. То е “Самадхи без концепции” или Нирвикалпа Самадхи. “Какво да правим” и “какво да не правим” са създадени за невежите. “Какво да правим” (видхи) означава да приемеш, а “какво да не правим” (нишедха) означава да отхвърлиш. След отхвърляне на невежеството, това, което остава, е Брахман. Веднъж щом е разбрано, че “Аз не съм тялото,” невежеството автоматично бива елиминирано. Веданта ни помага да постигнем Знание, понеже слушането му ни помага да унищожим невежеството. За да унищожиш невежеството напълно, отдай се на Садгуруто.

Откажи се от гордостта от практическата мъдрост, егото, привързаността към съпругата, децата и т.н., и се отдай на Учителя. Отхвърли гордостта от това, което е добро, както и лошо. Откажи се дори от изучаването на Ведите и други писания. Отхвърли продължителната дейност (правритти), както и освобождението от светското съществуване (нивритти). Отхвърли важността на и гордостта в ума от практическа мъдрост и от богатство. Накратко, изобщо се откажи от желанието и се отдай на Учителя. След като се отдадеш на Него, ти ще придобиеш Неговото блажено състояние. За да се обедини с Него, човек трябва да жертва дори собствената религия.

Той е във всяко сърце. Думите не могат да Го опишат. Вяра без заблуда е единственото изискване, за да Го реализираш. Разбирането, че “Аз съм Той, а не тялото,” може да бъде придобито единствено с помощта на ръководство, дадено от Учителя. Светците винаги смятат себе си за Себето и се държат по съответния начин. Всяко човешко същество трябва да помисли и да открие дали нещо го е държало като роб. Човек трябва да мисли за това, което е правил и къде е бил отведен от неговите желания. Остави всички желания и се отдай на Учителя. Отхвърли гордостта от тялото и се отдай на Този, който пребивава в сърцето ти. Пребивавай в чувството “Аз присъствам във всичко” и се дръж съответно.

Собствената “Истинска Форма” (Сварупа) не може да бъде разбрана поради присъствието на гордост или его. Гордостта е превърнала Параматман в невеж индивид (джива). ОМ означава “Аз присъствам във всяко сърце.” ОМ (АУМ) е изявлението на Брахман. То е името на Брахман. Име означава реч. Отхвърли гордостта си от тялото и се отдай на Учителя. Агентът или вършителят, който е в тялото, и който претендира, че е направил всичко, е наречен “аз,” и все пак наистина само Себето е това, което е собствената “Истинска Форма.”

Не смятай, че обектите в земния свят, които може да дойдат по пътя ти, ти принадлежат. Не изливай любовта си върху материални обекти. Откажи се от гордостта, свързана с всички тези обекти. Хищникът “време” дебне всеки ум и всяко тяло, но той не безпокои Себето (Атман). Себето е незасегнато от времето. Състоянието на съществата само по себе си е “Силата” (Чайтаня). То е “Изначалният Обект.” То е това, което остава, след като всички имена, форми, качества и вършителство са изоставени.

След като реализираш Себето, където и да погледнеш, ти ще чувстваш “Аз съм във всички същества.” Във всяко тяло, именно Себето е, което е наречено като “Аз.” Именно това “Аз” е, което е същественият принцип на Ведите, писанията и йогите. Върховното блаженство е да се отъждествиш с Брахман, да бъдеш едно с него. Докато концепцията “аз съм тялото” продължава, за Себето се вярва, че е индивид (джива) и е смятано за вършителят или агентът на всички действия. В това състояние “азът” е засегнат от радости и скърби. Именно в това състояние изявленията във Ведите “прави” и “не прави” стават приложими за човек. Всички тези изявления стават излишни, след като егото за тялото си замине. Само Учителят може да обясни това. Ритуалите могат да бъдат следвани само до пристигането на Учителя.

Индивидът е този, който дава на Бог неговите богоподобни качества. Единствено самият Бог (Шива) е този, който е индивидът (джива). Именно поради отъждествяването с или гордостта от тялото, Бог се е превърнал в индивид. Нека Себето (Атман) да пребивава в какъвто и да е вид тяло, то не е нищо друго освен Шива. Себето е отражението в огледалото на тялото. Тялото е това, което има атрибутите на раждане и смърт, и все пак е погрешно повярвано, че Себето е това, което е родено. Себето е фино и живо, докато тялото е инертно. Себето няма атрибути и не може да бъде описано. То не е нито голямо, нито малко, нито велико, нито незначително. То е огромно, докато е фино. То е толкова огромно, че цялата вселена се съдържа в него. Именно от Себето е произлязла вселената.

Появяването на Жизнената Енергия (Чайтаня) в сетивата, е наречено “отражение,” докато това, което пребивава във вътрешния ум (антахкарана), е самата Жизнена Енергия. Именно Жизнената Енергия е тази, която хвърля собственото си отражение. Това, което е стабилно, е Жизнената Енергия в своята най-чиста форма. Себето във формата на идеята за “индивидуално съзнание” (джива) е това, което се асоциира с тялото, и все пак неговата природа остава чиста и непокварена, тъй като е неопетнена и непокътната от грешките или злодеянията на тялото. Ако Себето наистина беше тялото, тогава нямаше да има смърт за тялото. Себето просто си въобразява, че то е тялото. При постигане на Знание, то разбира, че не е.

Отраженията на Слънцето и Луната се появяват и изчезват върху водата, докато Слънцето и Луната сами по себе си са незасегнати. Точно както появяването и изчезването на отраженията са причинени с помощта на водата, идванията и отиванията на Себето (Атман) са видени с помощта на тялото. Отсъствието на вода слага край на отраженията, но не слага край на Слънцето или Луната. Подобно, Себето не приключва с унищожението на тялото.

Действията (кармите) не могат да обвържат Себето, напротив, те само изчезват. Себето е чисто като Огъня. Независимо дали сме заспали или в тъмнина, ние сме придружени от чувството “Аз съм.” Това вътрешно “Аз съм” е природата на Себето. То е наречено “непредизвикан (от удар) звук” (анахат), който произхожда отвътре, понеже не е породен външно. Самото чувство “Аз съм” е “Сохам.” Това непредизвикано, вътрешно пеене на “Сохам” продължава през целия собствен живот във формата на дъха, над 20 000 пъти на ден. Въпреки че индивидът изглежда, че е тялото, всъщност Себето е това, което се отъждествява с тялото. Това е силата на илюзията.

Това, което е много фино, наподобяващо и придружаващо вечно-течащата, незабелязана прана, е чувството “Аз съм,” вградено в нашия вътрешен ум. Произходът на думите, “Аз съм,” е умът в най-фината си крайност. Той е наречен речта, която е добре оформена, и все пак не е ясно изразена (речта Пашянти). Той наподобява праната, която е незабелязана, и все пак циркулира във всеки крайник и във всеки орган на тялото (Вяна Ваю). Практиката на хатха йога свидетелства за влиянието ù върху обединението на дъха (Прана Ваю) с чревните елиминирани газове (Апана Ваю). Истинските Йоги или Джнаните, нямат привързаност към нищо. Когато са в покой, техните Прана и Апана естествено се забавят и се обединяват. Обединяването просто означава, че Прана и Апана са балансирани и поддържат равновесие.

Себето е произходът на и прониква вътрешния ум. То също така води и управлява всички три свята; будното състояние, състоянието на съновидение и състоянието на дълбок сън. Те са символизирани от света на истината, земния човешки свят и долния свят. Тези преходни светове все пребивават в Себето. Не съществува нищо друго освен “Аз съм.” Ако няма конец, няма плат. По същия принцип, ако “Аз не съществувам,” тогава светът, състоящ се от петте елемента, също не съществува. Този свят от пет елемента се върти около “Аз съм.” Светските удоволствия и болки не съществуват в отсъствието на “Аз съм.” Където и да “Съм,” блаженството съществува там, в истинската си форма. “Аз съм” е вездесъщо и всепроникващо. Обаче, поради заблуда, хората отричат самото съществуване на Себето.

Праховите частици в най-фината си форма, съставляват вятъра, който не е видим. Вятърът е проявената форма на Жизнената Енергия (Чайтаня). Когато Жизнената Енергия тече свободно, тя е наречена вятър или въздух. Забавянето на вятъра е източникът на водата. Земята е родена от водата. Ускоряването на въздуха съставлява огъня. Когато Жизнената Енергия се успокои, “Аз съм” е изведено на преден план. Въздух, вода, земя и огън (светлина), са имената на елементите, дадени според техните характеристики. Въпреки че светът е бил наименуван така, именно “Аз съм” е това, което е източникът на този свят. За този, който Ме е реализирал, “Аз съм всичко,” докато този, който не Ме е реализирал, е въвлечен само в светския живот и си представя грехове и добродетели. Този, който не Ме е реализирал, намира това, което си мисли, вярва в него и бива отнесен от него. Греховете и добродетелите са като семена, които покълват и пускат корени във формата на безкрайни желания в почвата на заблудата и невежеството. Дървото на светския живот расте, напоявано от дела и не-дела и произтичащите от тях радости и скърби.

Две птици, представляващи два вида интелект, живеят на дървото на светското съществуване: 1. Едната се гордее с тялото. 2. Другата казва: “Аз не съм тялото.”

Всичко в този земен свят възниква в резултат на фино раздвижване в Себето. Всички живи същества зависят от Слънцето. Именно поради Слънцето всички живи същества са създадени, поддържани и са унищожени. Индивидът (дживата) е този, който преживява всичко, което се намира между Земята и Слънцето, докато Бог (Шива) е този, който преживява чувството “Аз не съм тялото.” Тези, които са похотливи и копнеят за всякакви видове светски удоволствия, не са нищо друго освен хищници, живеещи в къщи. Светският живот е “основният елемент” на тяхното съществуване. Стремящият се трябва да живее в собствената си къща, сякаш е извършил жертвоприношение, отказвайки се от собствеността върху всички принадлежности и светски притежания. Стремящият се тогава става обикновен попечител. Стремящият се трябва да служи на Учителя, и докато го прави, трябва да остане в своята “Истинска Природа” (Сварупа).

Желанието единствено води до собствената поквара и падение. Докато преминава през етапа на семейния живот, стремящият се трябва да бъде непрекъснато осъзнат, че “Аз не съм тялото.” Този, който чува от Учителя, че “Аз не съм тялото,” и който осъзнава “Аз съм Брахман,” се трансформира в Шива. Само такъв човек става свободен от светския живот. Този светски живот е илюзорен. Той е неистински. Тези, които са разпознали, че този светски живот е само илюзия, са “Истинските Знаещи.” Те са наречени “Парамахамса*.” Този, който осъзнава, че светът “не е,” повече няма копнеж за него. Тези, които искат да осъзнаят това, трябва да се посветят на следване и изучаване на ученията на Учителя.

Именно посредством сатсанг, компанията на Светците, цялата привързаност към светския живот престава. Само обожанието на Учителя (Садгуру) е истинският сатсанг. Без обожаване на Садгуру, това дърво на земния живот не може да бъде повалено. Само пълната, непоколебима вяра в Учителя може да повали това дърво. Обожанието на Учителя поставя страха от земното в покой. Думите не успяват да опишат Садгуру. Само той е реализирал Брахман. Той може да прецени точно калибъра на ученика и да го ръководи по съответния начин. Такъв един водач е истинският Учител и човек трябва да се отдаде само на Него. Считай всички ритуали и религии за неистински и се посвети напълно на Учителя. Учителят те пренася през този океан на светския живот и ти помага да реализираш своята Истинска Природа. Той ти помага да избегнеш цикъла на раждане и смърт. Учителят трябва да бъде обожаван, понеже той е “Богът на Боговете.” “Изпълняващото желания дърво” (Калпатару*) може да ти даде твоите светски желания, но Гуруто ти помага да се отървеш от всички желания и прогонва алчността.

По-преди ние видяхме как Бог трябва да бъде обожаван. Сега ние бяхме помолени да обожаваме Учителя. Кой е Бог в края на краищата? Бог е Себето, нашето собствено Себе. Ти не можеш да намериш Бог без да обожаваш своя Учител, понеже Бог не е никой друг освен Учителя. Обаче, нищо не може да бъде постигнато чрез обикновено сляпо физическо обожание на Учителя. Ти трябва да имаш жажда за “Знанието на Брахман.”

Бхагавадгита казва: “Всички ритуали са безсмислени, без Знанието на Себето.” Господ Рама и Господ Кришна не са друго освен велики Учители от древните времена, които с течение на времето се е стигнало до това да бъде гледано на тях като на богове. Ритуалът на предлагане на пари в нозете на идола символизира собственото намерение за отказване от желанието за пари. Човек трябва да обожава традиционните богове и гурута, единствено докато не срещне “Истински Гуру,” Садгуру, който притежава божественото “Знание на Брахман.” Само Садгуру е този, който е Господ Брахма, Господ Вишну и Господ Шива.

Човек трябва да бъде съвсем изпълнен с разбирането: “Аз трябва да бъда в служба на Учителя по всяко време и да служа докрай.” Любовта се развива чрез служене. Докато се служи на Садгуру, желанието, жаждата, гладът, сънят, мързелът, летаргията, прозяването и леността, всички трябва да бъдат оставени. Когато има интимна обич в обожаването на Гуруто, човек забравя себе си (идентичността на джива). Обожанието се извършва чрез пеене на възхвали на Садгуру (бхаджани, киртан) и чрез съзерцание върху Него и Неговото учение.

Нека умът ти да следва Учителя. Нека да отива навсякъде, където Учителят отива. Разбери, че “Аз съм Брахман и този свят е неистински.” Така, нектарът във формата на реализация е придобит с помощта на ръководството на Учителя. Чрез думите Му, човек разбира, че всички умствени усилия да реализираш Брахман са безполезни, и че “никаквото усилие” е единственото “усилие,” което се изисква. В крайна сметка концепцията “Аз съм Брахман” също е заблуда.

В Индийските храмове обикновено виждаме костенурка, издълбана от мрамор или някакъв друг камък, поставена пред идола, с лице към него. Това е предназначено да изрази, че младата костенурка непрекъснато гледа към своята майка. Тя може да оцелее и да израсне само под любящия поглед на майка си. Младата костенурка символизира ученика. Ученикът непрекъснато трябва да гледа към Садгуру. Ученикът може да израсне и да разцъфне в Джнани под любящия поглед на Учителя. Моли се на Садгуру, за да може Той да даде дара на “предаността към Него.”

Единственото желание, на което трябва се дава прием, е “Аз трябва непрекъснато да бъда в служене на Учителя и трябва да му служа благоговейно.” Този, който не смята предаността към Учителя за далеч по-висша от “Знанието на Себето,” трябва да бъде наречен глупак. Той не успява да вложи вяра в Учителя, понеже не е преодолял гордостта от тялото. Служенето на Учителя помага да се победи гордостта. Служенето на Учителя не е трудно, но изглежда, че е, докато не започнем с него. Човек трябва да служи на Учителя, за да приложи на практика Знанието, което е било слушано. Щом телесното съзнание започне да намалява, значението на Брахман се увеличава пропорционално. Предаността към Учителя ти помага с радост и с готовност да намалиш значението, дадено на тялото. Обстоятелствата в живота не трябва да бъдат това, което принуждава човек да понижи стойността на тялото. Неговото значение трябва да бъде понижено с готовност и доброволно. Този подход на съзнателно и любящо намаляване на стойността на тялото е наречен преданост. Предаността или служенето на Учителя е първата и най-важна стъпка към постигане на Знание.

Предаността е майката на Знанието, понеже носи Знание. Само този, който напълно се посвещава на служенето на Учителя, посвещавайки своите тяло, ум и реч, заедно с живота си, придобива “Знанието на Брахман.” Колкото по-лесно и по-естествено е предразположен човек към светски удоволствия, толкова по-загрижен е той да ги придобие. Ти трябва да бъдеш също толкова загрижен да служиш на Учителя. По този начин, този, който с готовност и щастливо служи на Учителя, полага ръцете си върху съкровището във формата на “Знанието на Учителя.” Когато човек отдава все по-голямо значение и стойност на тялото, стойността на Себето намалява. Така, тялото изглежда, че намалява силата на Себето. Този, който е понижил значението на тялото, с право е синът на Учителя. Тези, които са синове на Учителя, смело отстояват стойността на Себето. Човек трябва да стигне дори дотам да култивира навика за извършване на черни работи, за да прогони гордостта от тялото. Предаността към Учителя не винаги е лесна. Изискват се огромни усилия, заедно с интензивно желание за реализация. Човек трябва да втвърди решителността си за отказване от гордостта от тялото. Опитите за отказване от гордостта от тялото трябва да бъдат правени възможно най-често. Не забравяй, че забележителното и рядкото може да бъде постигнато само чрез правене на нещо рядко и забележително различно от това, което другите правят.

Думата “праднявритти” означава “концепцията в ума, която подтиква човек да придобива преживяване и да учи.” Ние сме Себето (Атман). Това означава, че “Ние сме Брахман” и трябва да се държим по съответния начин. “Духовната наука” (Шаастра) и притежателят на оръжие (шастра), трябва да бъдат третирани като едно и също. Този, който приема духовната наука, самият той е притежателят на оръжие. Това е така, защото притежателят на оръжие държи оръжието на духовната наука. Духовната наука е непрестанното изучаване на “Аз съм Брахман.” Самият притежател на оръжие е Брахман.

Именно понеже формулираме разграничения в Брахман, Себето изглежда, че е слязло до състоянието на индивид (джива). Това понятие за индивидуално съзнание може да приключи, ако му сложим край, като го повалим. Всеки миг представя възможност. Възползвайки се от възможността, човек трябва да нанесе удар. Повалянето на дървото на състоянието на смъртното означава да се откажеш от концепциите, които толкова дълбоко обичаш. Един Истински Учител (Садгуру) е необходим, за да придобиеш опитно Знание. Това Знание трябва да бъде приложено на практика в ежедневието. След практикуване по този начин, крайното състояние е достигнато и различните практики, предписани от Ведите, повече не се изискват.

Духовните практики единствено служат на целта на пречистване на мисленето (читта), по този начин правейки ума по-фин. Откажи се от тези умствени навици, които увеличават твоята тенденция към правене на разграничения, които от своя страна подхранват телесното съзнание. Различните практики и ритуали във Ведите са създадени за тези, които се отъждествяват с тялото. Когато е разбрано, че самото тяло е Брахман, всички предписания на Ведите стават фалшиви. Този, който е разпознал, че самият той е Брахман, не е необходимо да следва някакви специфични практики или да приема убежище в някаква религия. Борбата на индивида да следва безброй практики е безсмислена. Точно както един плуг не е от полза за една ферма, назряла с царевица, подобно, всички такива практики са безполезни за този, който е реализиран. Той в крайна сметка се отказва дори да казва “Аз съм Брахман.”

Светското съществуване (самсара) е трънът на невежеството и ти трябва да се отървеш от него. Макар и да е вярно, че невежеството трябва да бъде елиминирано, още по-важно е да се откажеш от гордостта от Знанието. Само тогава пълното удовлетворение може да бъде достигнато. Оковите на невежеството са като железни окови, докато тези на Знанието сякаш са направени от злато. И все пак и двете са окови, и трябва да бъдат премахнати. Недей да бъдеш горд, дори от факта, че ти си Брахман.

Суетната гордост, произтичаща от невежество, умира лесно и бързо, но е много по-трудно да се преодолее гордостта от Знанието. Гордостта от Знанието е по-лоша от гордостта, генерирана поради невежество. Тя е толкова дразнеща и досадна, колкото хапеща дървеница. Гордостта от Знанието е порочно упорита и фина. Нейното присъствие никога не е почувствано и дори ако изглежда, че е напълно изтрита, следите от нея продължават да упорстват. Освен това, гордостта или егото, докато упорства, ще продължи да създава разграничения. “Добър стремеж” е да се вярва, че “Всичко е Брахман,” без да се таи какъвто и да е елемент на съмнение. От всички познати практики, предаността към Учителя е най-ценната практика за ученика, понеже именно посредством такава преданост, човек се смирява и достига състоянието на Брахман без гордост.

Учителят е Анаади. Анаади означава “нищо не е преди Него.” Ако Параматман е подобен на Ханса (лебед), Садгуру е “Парамаханса.” Той е Богът на Боговете. Учителят е наречен Парамаханса, понеже именно Той е, който е дал Божието качество (божественост) на Бог, и така Го е създал и Го е почел. О, Учителю! Твоята “Истинска Форма” (Сварупа) е по-чиста от най-чистата есенция на Саттва. Отказвайки се от всички касти и разграничения, ти сияеш в сияйна слава. Ти се веселиш сред лотосите на сърцата, които са разцъфнали с Божествена Любов. Твоята игра е отвъд ума. “Любовно Разцъфналите Сърца” на поклонниците са неизменно предразположени към Съзнание.

С клюн във формата на различаваща сила и с помощта на рационалното мислене, ти виждаш разграничението между Себето (Атман) и не-себето. Смята се, че легендарната птица Раджханса (Царски Лебед) има остро чувство за различаване, посредством което тя може да отделя мляко от вода, отпивайки само млякото и оставяйки водата. Учителят също, по начин, подобен на Раджханса, отделя двете същности, тялото и Себето. След това той внимателно изследва двете и избира млякото, и изхвърля водата. Той избира Себето над тялото. Когато възникнат мислите “Аз тялото ли съм?” или “Има ли някакъв собственик на тялото?,” може да се заключи, че поклонникът е на пътя на освобождението. Обаче, когато мисълта “Аз съм тялото” преследва индивида, може да се каже, че той е обречен да бъде засегнат от цикъла на раждания и смърти. Всеки трябва да реализира Себето. Да не знаеш Себето е самоубийствено.

Според хиндуисткия епос Махабхарата, Адхогати означава дегенерация и води до влошаване. Наракасура е индивидът, дживата, който продължава да бъде засегнат от светския живот, който е във формата на ада. Тези, които умират, без да са реализирали Себето, просто са сведени до петте елемента. Този, който се гордее с тялото, е Дхритаращра, слепият цар, който е станал баща на сто сина. Неговите пороци представляват стоте сина, а желанието представлява Душиила, сестрата на тези сто братя.

Вярва се, че Раджханса, легендарната птица, се храни с перли. “Перлата на Освобождението” е образувана в черупката на откъснатостта. Храни се с тази Перла на Освобождението. Когато попаднеш в черупката на Атма-Брахман, ти си превърнат в “Перлата на Брахман.” Този, който реализира Себето, не докосва земята. Това означава, че ти не си хванат в капан в телесното съзнание. Слънцето не те вижда, нито пък се натъкваш на свръхестествени елементи, като например духове. След това ти започваш да смяташ дори безкрайното пространство за една дреболия. Понеже пространството е вградено в Брахман, ти не намираш място в него, само петте елемента. Този път е изцяло различен и наистина уникален. Силата на проникновението наистина е изключително необикновена.

Садгуру е този, който дава израз на всичките четири вида речи. 1. Вдъхновението, възникващо в сърцето (Пара). 2. Това, което е нечленоразделно в гърлото (Пашянти). 3. Речта, която е шепот, възникващ в устата (Мадхяма). 4. Речта, която е чута и е изразена чрез устните (Вайкхари).

Именно само Садгуру е, който помага на човек да придобие Знание. Именно само поради Него, човек е способен да предаде това Знание на света чрез реч. Ако нямаше присъствието на Садгуру, изучаването, покаянието, повтарянето на мантра (джапа), медитацията и т.н. никога не биха съществували. Именно само той съществува еднакво във всички тела. Раждането и смъртта могат да бъдат избегнати, като Му се покланяш, като се отъждествяваш с Него и като се отдадеш единствено и само на Него.

Лакшми, богинята на богатството, пребивава у човек, който узнава кой е той. Именно когато се отъждествиш с тялото, започва цикълът на раждане и смърт. За да избегнеш този цикъл, ти си бил надарен с присъщата памет на “Сохам” (Аз съм Той). Цикълът на раждане и смърт се страхува от думата Сохам. При чуването ѝ, цикълът на раждане и смърт бие барабана за бързо отстъпление. Смъртта изкоренява раждането, а Сохам изкоренява смъртта. Раждането и смъртта никога няма да пресекат пътя на човек, ако той се отъждествява с Учителя, отдава Му се и реализира това Сохам. Раждането и смъртта са само концепции, които приемат своето убежище в заблудата. Сохам не е заблуда, затова концепциите за раждане и смърт не са видени в него.

“Трите атрибута” (гуни), саттва, раджас и тамас, принадлежат на Пракрити (проявлението, тялото), а не на Себето (Атман). Саттва гуна е това, което предизвиква желанието да се работи за достигане на Себето, и от своя страна води до това индивидът (дживата) да положи необходимото усилие, за да достигне Себе-реализация. Саттвагуна, която е опетнена от гордостта от Знанието, трябва да бъде оставена с помощта на Чистата Саттва или “Шуддха Саттва,” която е неопетнена от гордост.

Пребиваването там, където пребивава Садгуру, развива Саттвагуна. Ако отидеш на мястото, където има пеене на песни на преданост или където има дискусии върху Знанието, саттва гуна естествено извира. Тя най-лесно е развита в компанията на Светците и където има танцуване и пеене на песни на преданост, възхваляващи Господа или Садгуру, незасегнати от гордост. Интоксикантите и алкохолът произвеждат тамо гуна (невежество, летаргия, инертност). Тамогуна обикновено е развита на нечисти места и през нощта. Раджогуна е произведена, когато си в компанията на хора, непрекъснато обсъждащи светски неща, като например професионални теми или в компанията на търговци и т.н. Раджогуна обикновено възниква на места, изобилстващи с удобства и лукс.

Най-добрият период на собствения живот е, когато човек получава съвет от Учителя. По време на този период, Саттвагуна достига своя връх. Това може да бъде описано като “Златният Ден,” който е обезсмъртен чрез пиенето на нектара на ученията на Гуру. В светския живот, човек има две отделни същества като родители, бащата и майката. Обаче, Гуруто е както бащата, така и майката, превърнати в едно, цялостен родител. Садгуру е този, който ти помага да преодолееш раждането и смъртта. Именно Той е, който прогонва духовете във формата на петте елемента, и който доказва, че ти не си тялото, а Себето. Той разбива оковите, които обвързват индивида.

Само малцина късметлии се натъкват на този Истински Баща. Той е бащата, както и майката, които спасяват детето (поклонника) от този илюзорен светски живот. Той храни поклонника със собственото си Себе и го издига до състоянието на безсмъртие, помагайки му да избегне раждането и смъртта. Този, който се отдава на Садгуру, далеч надминава всички останали, дори боговете Брахма, Вишну и Шива. Природата на Садгуру е същата като тази на неговия ученик. Никакво разграничение не може да бъде направено между двамата. Трябва да се търси посвещение, което помага на човек да достигне “освобождение.” Медитацията е саттвична, когато медитираме върху Себето.

Въпреки че може да медитираш върху всяко едно от “Четирите Вида Освобождение” (Салок, Самип, Саруп и Саюджя), всичко, което наистина правиш, е да медитираш върху Жизнената Енергия или Съзнанието. Затова медитирай единствено върху Жизнената Енергия. Това е командата на Садгуруто. Това е медитацията, която пречиства мисленето (читта), правейки ума фин. Същността на Брахман пребивава в тази Жизнена Енергия. Самият Садгуру е Жизнената Енергия. Мантрата прави ума фин. Гаятри Мантрата* е считана за майката на всички мантри. Тя унищожава смъртността на индивида и дарява божественост, така давайки второ раждане в Реалността.

Мантрата “Аз съм Брахман” е най-великата от всички. Освобождението може да бъде постигнато посредством тази мантра. Има други мантри, които могат да дадат на човек някакъв желан светски плод, обаче само поклонниците на Садгуруто са тези, които изричат мантрата “Аз съм Брахман.” С тази мантра, илюзията бързо барабани отстъпление. Този, който не е схванал величината на тази мантра, няма да бъде способен да реализира Брахман. Реализирай Себето, което е Съзнание (Чит) и е във формата на Знанието “Аз съм Брахман.” Различни мисли, съмнения и извратени концепции, които възникват в ума, са заличени, когато човек повтаря мантрата “Аз съм Брахман.”

Човек трябва да има пълна вяра, че “Аз съм Себето.” Отхвърли всички концепции и упражнявай контрол над ума. Непрекъснато съзерцавай върху Себето, така че умът да не се отклонява. По този начин умът става фин и саттвагуна е преобладаваща. Също както една прислужница, която е роб на господаря си, не се осмелява да не му се подчинява, така умът трябва да бъде доведен под подчинението на Себето. Може да бъде прието за даденост, че мисленето на този, който по време на своите ежедневни дела не обича да обсъжда теми, различни от “Знанието на Брахман,” е пречистено. С всеки дъх, продължавай съзнателно да казваш “Сохам, Аз съм Брахман.” Всеки се стреми усилено, полагайки много усилия да научи светски изкуства и науки. Ако се опиташ да придобиеш “Знанието на Брахман” със само една стотна от това усилие, ти със сигурност ще достигнеш състоянието на Брахман.

Активният нощен живот, алкохолизмът, сетивните удоволствия, игрите, драмите, кината и т.н. са характеристики, приписани на тамогуна. Тези, които са склонни към гняв, отмъстителност, зловредност, и които таят враждебност, са продуктите на тамогуна. Отдаването на благотворителност или ритуали заради име и слава, притежаването на силно харесване на аромати и ароматни материали, привличането към удоволствия, алчността да бъдеш признат като човек от висш статус, интензивният копнеж за чест и т.н. са все характеристики, които могат да бъдат приписани на раджогуна. Периодът между изгрева и залеза е, когато раджогуна е в своя връх. Много е трудно да се отървеш от тази гуна, която дарява човек с мантрата на похот за неща в света. Тази гуна също така подтиква човек да се съветва само заради светски печалби, ето защо човек “медитира” само върху своята съпруга и деца. Докато саттвагуна може да бъде отхвърлена, и тамогуна също ще изчезне, например, когато голямо бедствие сполети човек, или в лицето на криза, раджогуна обаче, колкото и да се опитваш, отказва да си тръгне.

Вземи го за даденост, че тялото е нетрайно. Обаче, ако то е благоразумно използвано, човек може лесно да осъзнае, че индивидът (дживата) е Параматман. Интелектът тогава претърпява радикална промяна. Само когато човек съзерцава дълбоко “Кой съм аз?,” той ще преживее “Аз съм Параматман.” Параматман, Всемогъщият, е надарил човешкото същество със способността да мисли за “Истинската Природа” (Сварупа) на това кой всъщност е той. Всяко живо същество, с изключение на човека, който е надарен със способността на мислене, трябва да преживее плодовете на своите действия, докато преминава през цикъла на 8.4 милиона раждания* в различни видове.

Това, което остава след отхвърляне на всичко, е неопетнено, безобектно Съзнание, Брахман. Ако Себето, което твърди, че е това тяло, наистина беше само тялото, то никога не би го напуснало и не би приело друго. Понеже Себето, което пребивава в тялото, само временно се е отъждествило с него, то е задължено в крайна сметка да го напусне. Тялото е грубо и мудно. Виталната Жизнена Енергия в това тяло е Себето, и тази Жизнена Енергия е Шива. Себето не умира със смъртта на тялото, нито пък се ражда, когато тялото го прави. Индивидуалното съзнание (джива), което се отъждествява с тялото, е било обсебено от желания в безброй минали раждания и също така ги обича в това раждане.

Желанието е отровата на този свят. Този, който е отровен от него, умира 8.4 милиона пъти. “Сохам” е най-саттвичната от всички храни. Освен да ядеш своя обичаен дял от храна, ти трябва също така да консумираш думата Сохам. Разбери значението ѝ, преживявайки я. Освен Сохам, всичко, което ядем, развива или раджас или тамас гуна. Само Сохам е саттвична. Преживявайки я, човек развива саттва и се обръща към достигането на състоянието на Параматман.

Човек е в хватката на невежеството поради тамогуна, отъждествява се с тялото поради раджогуна, и се отъждествява със Себето поради саттвагуна. Вместо да реализират “Аз съм Себето,” хората се отдават на желания. Когато човек твърди, че е вършителят, той се отдава на изкушенията на желанията. Невежеството взема връх и човек бива идентифициран като обикновен притежател на тялото, привидно хванат в капан в него. По този начин, човек става неспособен да пребивава в Крайната Истина и вместо това пребивава в света на раждането и смъртта.

Финото тяло се състои от сетивните органи, петте жизнени дихания (прани), умът, интелектът, вътрешният ум и “аз” чувството (ахам). Този, който по време на дълбок сън знае, че не съществува нищо друго освен Съзнание, е Четвъртото тяло или великото причинно тяло (махакарана деха). Това Съзнание само по себе си е Брахман.

Бог с атрибути, който вижда всичко, е във формата на Съзнание, а Брахман без атрибути, също е във формата на Съзнание. Виталността, която оживява всичко, е Жизнената Енергия, Чайтаня, и тя е ясно отделна от грубото, финото и причинното тяло. Когато тази Жизнена Енергия се отдели от живото грубо тяло, този, който осъзнава “Аз не съм тялото,” стои като “Всемогъщия.” След оставяне на тялото, идеята за индивидуално съзнание (джива) си заминава и човек по този начин се трансформира в Бог (Шива).

Самият интелект е Създателят, Господ Брахма. Тялото е преходно и всички действия, извършвани с помощта на тялото, също са преходни. Въпреки факта, че Господ Брахма е създал тази вселена и е извършил много дела, той стои ясно отделен от произтичащите грехове и заслуги. Знанието, което разкрива тази тайна, е най-висшето и древно Знание, и то се случва с помощта на Господ Вишну. То също така е наречено “Вечно Знание.” Основният въпрос “Кой си ти?” е често задаван. На този въпрос не може да се отговори. Това е така, защото двете светски същности “аз” и “ти” са неистински. Има само една същност, Себето (Атман). То съществува в човека и във всичко. Няма каквото и да е разграничение в него. Безсмислено е да питаш “Кой си ти?” Ако “ти” и “аз” не съществуват, как може някога да съществува отговор на този въпрос?

Живите същества може да притежават различни имена, външност и да принадлежат на една и съща или различни касти, но все пак всички имат само една форма. Ако те бяха различни, тогава въпросите “Кой си ти” или “Кой съм аз?” биха били уместни. Себето, самият основен фактор, присъстващ във всичко, е само едно и не може да има разграничение. Телата на всички същества от Господ Брахма до комара са съставени от пет елемента, затова не можеш да адресираш въпроса “Кой си ти?” дори към тялото. Що се отнася до същността, тя съществува еднакво във всичко и петте елемента са разпределени еднакво във всичко. Няма разграничение. Затова, да питаш някого “Кой си ти?,” е като да адресираш въпроса към себе си. В тази вселена, Себето е единствената същност. Единственото Себе изключително прониква цялата вселена.

В света няма нищо друго освен Себето. “Аз съм” единствената същност. Себето във всеки е едно. Точно както водата, държана от контейнер, продължава да бъде вода и не е нищо друго освен вода, независимо от формата на контейнера, така е и със Себето. Независимо от формата на тялото, в която пребивава, Себето продължава да бъде Себето и нищо друго освен Себето.

Телата на всички живи същества са съставени от петте елемента и след смъртта всички тела се превръщат в прах. Когато тялото умре, то се смесва с прахта, докато последната фина частица в крайна сметка е отнесена от вятъра, което показва, че дори този преходен прах не е истински. Обаче, всички обекти са пълни до горе с Жизнена Енергия.

Умът е Себето, казващо нещо, но умът е само Съзнание. Умът е подобен на “вътрешния ум” (антахкарана) и в него Парабрахман не може да бъде посочен чрез никакво описание. Телата, умовете и Себето на всички живи същества са едно. Умът е Себето във формата на Съзнание. Когато Себето измисли нещо или каже нещо, то е наречено ум. Подобно, ако е наречено тяло, то сякаш се превръща в тялото. Обаче, дори и след като наречем Себето “ум,” то не се превръща настина в ум. Никой не може да изрече дума без Съзнанието, понеже Съзнанието е Брахман, Себето, което е знаещият Ведите и тяхното съдържание. То е Себе-просветлено.

ОМ (АУМ) е във формата на Съзнание, и е наречено “Пранава.” Различните органи на тялото изпълняват различни функции, като например зрение, слух и т.н., но основната им функция е да бъдат съзнателни и това Съзнание е на Себето. Всъщност това Съзнание е Едно и само Едно. Виждането на Съзнанието е като виждането на “окото на окото.” Себето е окото на окото. То е този, който вижда, както и това, което е видяно. Тази ситуация е най-добре обяснена чрез аналогията на предлагането на захар на идол на Бог, който е направен от захар.

Себето е пълно със Знание. Навсякъде където съществува Съзнанието, Себето съществува. То е говорещият, както и слушащият, и е този, който разбира смисъла. Себето е вършителят на всичко. Слънцето дължи своя статус и светлина на Себето. Ако не беше за Себето, Слънцето дори нямаше да бъде наречено Слънце. Себето е създателят на вселената, както и този, който обозначава всичко като неистинско. Този, който осъзнава това, може да достигне състоянието на собствената “Истинска Природа” (Сварупа). Преходният свят, който се основава на добри и лоши концепции, продължава да изчезва. “Знаещите” (Джнаните) знаят, че именно Себето (Господ Хари, Вишну поддържащият) е, което е вършителят на всичко, и че именно само То е, което прави всичко. Този, който преживява всичко, е единствено То, Себето, единственият истински преживяващ.

Светските желания са се промъкнали в мисленето и са се смесили с мислите. Именно в компанията на тялото, мисленето се е оформило по калъпа на желанията. Така че възниква въпросът: “Как могат да бъдат отделени?” “Знанието на Брахман” никога не може да бъде придобито, ако желанията не са оставени. Поради привичната идея за “правене на нещо” и жънене на плодовете, нашият “вътрешен ум” (антахкарана) е склонен към изпълняването на желанията и това е дало възход на егото.

Именно при забравянето на собствената “Истинска Природа” (Сварупа), човек се придържа към концепцията “аз съм тялото” и умът става отъждествен с индивидуалното съзнание (джива). Това телесно съзнание е причината човек да бъде очарован от светски желания и да обича сетивни удоволствия.

Ако мислите някога са били истинската природа на индивида, те щяха да гравитират само около индивидуалното съзнание и никога не биха се ангажирали с желания. Индивидуалното съзнание, докато забравя своята “Истинска Природа,” се стреми да задоволи мисленето. Тъй като мисленето е станало заслепено от желания, индивидуалното съзнание съответно е станало обсебено от тях.

Индивидуалното съзнание е наистина вечно свободно и е само във формата на Жизнена Енергия. Гордостта от тялото, гордостта от ума, заедно с гордостта от собственото мислене, всички са нараснали бързо в твърда, и все пак неистинска гордост. Именно поради тази гордост, индивидуалното съзнание (джива) изглежда, че е станало тялото, и в постоянната му компания се е поддало на желания. Човек, който се отказва от цялата гордост, достига свобода от робство и излиза от океана на светското съществуване.

Тъй като всички обекти са само Параматман, за нищо не може да се претендира като за собствено. Човек трябва да има отношението: “Всичко това принадлежи на Параматман. Нека нещата да поемат своя собствен курс, какво значение има това за мен? Каквото и да се случва, каквото и да е загубено, това не е моя загриженост.” Човек, който се държи по този начин, се трансформира в Параматман.

Казано е, че “интензивната откъснатост” е тотално отречение, че “чистата откъснатост” е да се живее в този свят, както бихме живели в къща за гости, и “умерената откъснатост” е постепенно да се оттеглиш от светските неща. Когато никое от тези три не е възможно, служенето на светците и мъдреците с тотална всеотдайност на тялото, ума и богатството, може да помогне за генериране на откъснатост.

Щастието на един йоги е наистина голямо, когато откъснатостта от тялото е установена. Човек трябва да отхвърли всички желания. Гордостта, свързана със собствената къща, съпруга, деца и богатство, цялата трябва да бъде оставена. Това помага на човек да се освободи от робство. За да остави гордостта, човек трябва да обожава. Човек трябва да знае и да казва: “Аз не съм тялото, Аз съм Себето.” Човек трябва да казва: “Аз съм Той, който е във всичко.” След изпъждане на желанието, човек узнава, че всички същества са Параматман. Ето кога индивидуалното съзнание достига състоянието на Параматман. Тъй като както желанията, така и мислите са неистински, как могат някога наистина да засегнат индивида?

Индивидуалното съзнание, с помощта на тялото, е изпълнило много желания в този преходен свят. Мислите (читта), в компанията на желанията, са се превърнали в страстни. Ден и нощ, интелектът (буддхи) мисли за сетивни желания, които са скъпи за него. Ето защо гордостта, свързана с желания, е възникнала. Със светските желания са били развити силни връзки и собствените концепции са станали препятствие.

Поради гордостта, свързана с тялото, индивидуалното съзнание счита всички неща, свързани с тялото, независимо дали добри или лоши, като свои собствени. Така индивидът е забравил собствената си “Истинска Природа” (Сварупа) и вместо това се е фокусирал върху желанията. Знанието не е нищо друго освен радикална промяна в интелекта. В момента, в който човек е наистина посветен или започне да се държи според съвета на Учителя, той може незабавно да достигне освобождение. Слушането на и размисълът върху духовна беседа е единственият метод да се пристигне в “Крайната Истина” (Парамартха).

Индивидуалното съзнание (джива) няма робство, понеже Себето няма нито раждане, нито смърт. И все пак, понеже то се е отъждествило с тялото, то трябва да страда от редуващи се раждане и смърт. Себето е обвързано само от концепцията да бъдеш индивид. Само с помощта на човешкото тяло това Знание може да бъде разбрано. Именно това Знание може да доведе до освобождение. Ако индивидуалното съзнание, с помощта на собствената си решителност, осъзнае, че то не е тялото, а Себето, тогава то става освободено.

Човек трябва да дойде до това да презира желанията и да отдаде цялата гордост, свързана с желанията. Цялата гордост, свързана с тялото, трябва да бъде изоставена, за да помогне на човек да се освободи от робство. Този, който е изоставил гордостта от тялото, е вечно свободен и достига блаженството на Себето. Той е прочистен от всички тревоги. Страстната привързаност към тялото трябва да бъде изоставена. Само този, който отхвърля егото, свързано с тялото, е късметлия и е инструментът на крайното щастие. След изоставяне на гордостта, индивидуалното съзнание достига формата на Себето. Мислите и желанията след това стоят отхвърлени.

В това светско съществуване, всеки води живот, ръководен от диктатите на съдбата. Никой всъщност не се грижи за някой друг. Каквото се случва на някого, е според съдбата. За да изоставиш егото, отхвърли всички страстни привързаности и предай всичко в нозете на Учителя. Веднъж щом това е постигнато, човек узнава, че всичко не е друго освен мираж, и именно само Себето съществува. Човек дори ще узнае, че “Аз не съм свързан с никого, аз не принадлежа на никого.”

Щом гордостта е отхвърлена, човек се трансформира в “Истинската Природа” на Параматман и остава така във всичките три състояния; състоянията на будността, сънуването и дълбокият сън. Всички тези състояния са характеристиките на интелекта, играта на интелекта. Четвъртото състояние, състоянието Турия, помага на човек да се откаже от гордостта от останалите три състояния. Това, което довежда до отказването от гордостта, е Знанието (Джнана). Състоянието на сънуване е отхвърлено като неистинско, докато човек е в будното състояние и обратно. По време на състоянието на дълбок сън, състоянията на както сънуването, така и будността, са неистински. Накрая, именно в състоянието на “Знание,” гордостта (егото), свързана с останалите три състояния, е отхвърлена и тези състояния стават неистински. Това само по себе си е четвъртото състояние, Турия. Всички състояния, различни от състоянието Турия, съществуват единствено в интелекта.

Един човек, пътуващ във влак, може да покрие значително разстояние, и все пак той самият не извървява това разстояние. Влакът минава разстоянието, и все пак човекът твърди, че той го е покрил. По същия начин, индивидуалното съзнание (джива), без да прави и едно нещо, казва, че то е направило всичко.

Ти не можеш да нанесеш удар на огъня, и все пак веднага щом огънят се смеси с желязо, той трябва да понесе многократни удари от чук. Подобно, когато Себето се свързва с тялото, то страда от скърби и нещастия. Желязото извлича значителна полза във връзка с огъня. Не може да му бъде дадена желана форма, без помощта на огъня, но самият огън остава незасегнат. По много подобен начин, тялото може да бъде плодотворно използвано във връзка със Себето, но делата на тялото не го засягат.

Когато водата се разбива на вълнички, отражението, хвърлено в нея от Слънцето, се движи. Изглежда, сякаш Слънцето се е раздвижило и е направило водата бурна. Подобно, Себето изглежда, че е станало бурно поради концепции. Всичко, което изглежда, че съществува в тази вселена, се основава само на концепции и следователно е неистинско. Следователно човек трябва да се откаже от всички концепции, отхвърляйки ги като неистински.

Този, който има интензивна вяра в своя Учител, е благословен с милостта на Учителя, която е истинско разбиране. Милостта на Учителя зависи от интензивността на вярата, която човек има в Него. Любовта към Учителя ни помага да преодолеем страстната привързаност към желания. Лоялността към “Крайната Истина” води до Себе-реализация, докато лоялността към желанията води само до пораждането на още желания. Себето присъства навсякъде, дори присъства и в желанията, но желанията са заслепили Себето в това да вярва, че “Аз съм мъж, жена и т.н.”

Учителят отучва учениците си от желания и им разкрива тяхната Истинска Природа. За да се отървеш от склонността към желания, е необходимо не само да казваш, че желанията са неистински, но и също така да приложиш това разбиране директно на практика. Отношението на индивидуалното съзнание е това както на роб, така и на Господар. Въпреки че човек може да казва, че желанията са неистински, и че светът е неистински, все пак това отношение не е приложено на практика.