АДВАЙТА БЪЛГАРИЯ / Advaita.bg

Шри Садгуру Сиддхарамешвар Махарадж
3932 резултата в 394 текста от 9 книги

Самартх Рамдас - ДАСБОДХ
14 резултата в 9 текста в 2 глави от книгата

Нисаргадатта Махарадж
4 резултата в 3 текста от 1 книги

6/40 страници, 500 - 600 от 3950 резултата, за 'Сиддхарамешвар'.
  1. Ти си винаги такъв, какъвто си, без никаква промяна. Независимо дали състоянията на будност, дълбок сън или някакви други неща идват върху теб, това няма значение за теб. Ти си винаги изначалното нещо, преди всичко. Сътворението и унищожението не те засягат. “Осъзнатостта” в теб изчезва, точно както вятърът изчезва в пространството. Ти (Абсолютната Реалност) си винаги без никакво изкривяване и нямаш разтваряне по което и да е време. Дори един невеж човек изследва относно предишното си раждане. Това доказва, че ти си съществувал и преди. Каквото и да се появява, накрая изчезва. Накрая всичко е разтворено, но ти съществуваш вечно. Този, който е разбрал това, е реализираният. Заблуденият не може да разбере това. Само ако човек търси знание от Учителя, той може да разбере. Човек трябва да разпознае Този, който няма такава заблуда. Аз ще ти кажа един “признак,” за да Го разпознаеш. Той е този, който не е претърпял промяна или изкривяване. Каквото и да се появява, е само заблуда. Там, където всички концепции са отхвърлени, това е краят на вселената.

    Все е заблуда да казваш аз, ти, бог, демон и т.н. Дори молитвата е заблуда. Ако “способността за знаене” концептуализира, тогава всичко изглежда добре. Ако човек концептуализира чрез невежество, тогава са видени лоши неща (като например призраци). Виждащият принадлежи на страната на петте Пандави, а видяното принадлежи на страната на Кауравите (от Махабхарата). Каурава означава тези, които процъфтяват (“Раванна”) в тялото “Кая”. В това, което е видяно, се появяват човешки същества, животни, богове, демони, аз, ти, обожаващ, обожавано и т.н. Всичко това е заблуда. Когато тази заблуда изчезне, само Себето остава. Тъй като илюзията е израснала много гъсто върху Себето, човек не може да го реализира. Този, който разбира, че всичко това е заблуда, е реализираният. Заблуденият приема света за истински и затова тръгва да търси само храна и материално удовлетворение. Те не успяват да осъзнаят, че това е заблуда. Дори Бог и неговото обожание са заблуда.

    Този, който знае Себето, е истински “реализираният.” Ти трябва да разпознаеш този, който няма заблуда. Един реализиран човек е този, който знае, че неговото Себе е единствената истина, и че всичко останало е просто игра на мисли. Заблуда е да търсиш нещо (навън), когато то е вътре в нас. Заблуда е да мислиш за добра или лоша поличба, или да се молиш за душата на мъртвец да почива в мир. Понякога този, който е въвлечен в различни ритуали, предписани от религията, заблуждава себе си, и вярвайки, че е реализиран човек, вместо да предава знание, прави точно обратното. Да предаваш знание без преживяване е също заблуда. Този, който извършва йога, без да знае Себето, страда ненужно за това, което е направил в предишен живот. Ако не е искал да извършва йога в предишния си живот, той няма да получи такива желания. Всичко това са заблуди. Какво трябва да избереш от илюзията? Всичко освен твоето истинско Себе, което е без атрибути, всичко останало е заблуда.

    Преживяването на Истината е крайното доказателство. Ако се позоваваш само на логическо заключение, то само ще ти пречи. Невежеството обвързва всички човешки същества. Някои искат да реализират Абсолютната Реалност чрез ритуали и различни други техники за наказване на тялото. Те са в смут поради собствените си поводи за оплаквания и вехнат, никога удовлетворени. Всички в света страдат от нещастие, въпреки че не го показват външно. Светът страда от болест, която никой не може да идентифицира. Този, който се срамува да признае това, извършва самоубийство. Дори ако приемеш за даденост, че проявеният свят е истински, природата те учи, че грешиш. Правилният подход е искрено да търсиш и да получиш знание от Учителя. В противен случай, този, който е загубил заблудата да остане облечен, след това страда от заблудата да остане гол. Накратко, заблуди от всякакъв вид засягат един или друг. Само този, чийто ум е избавен от всички заблуди, е свободен от съмнение.

    Абхиманю (синът на Арджуна, един от Пандавите) означава гордост (Абхимаан). Човек може да влезе в кръга на това светско съществуване чрез гордост (его), но той не може да излезе от него чрез его. (Във войната Махабхарата, Абхиманю навлиза в кръгообразната военна формация, създадена от армията Каурава, но не знае как да излезе от нея.) Само един истински ученик на Учителя може да излезе от цикъла на светските и също и духовните идеи. Този, който се придържа към Себето, постига реализация. Човек трябва искрено да прави това, което Учителят казва. След като се е установил в Чистата Осъзнатост, ако гордостта дойде, човек потъва в невежество. Добре е да знаеш Себето и създателят на това проявление. Ако човек само прави заключения относно Себето, без практика и преживяване, тогава цялото му духовно знание е загуба. При отсъствието на преживяване относно Себето и отрупан със всякакви съмнения относно Себето, човек се бори да спаси себе си от украшенията на това светско съществуване. Твърдото убеждение за собствената истинска природа е най-доброто. Този, който има съмнения, е паднал човек.

    Всичко, което не е нашето собствено Себе, като обожанието, мисълта за съществуването на Бог, това светско съществуване и т.н., е заблуда. Илюзията не дава възможност на Знанието на Себето. Не е възможно да се предскаже в какъв вид илюзия може да бъде хванат човек. Когато Себето стане засенчено, умът започва да концептуализира. С идеите за действия, Бог, рай, грях, заслуга, карма, различни религии, стремящи се, обусловености, жертвоприношения и т.н., умът се отнася. Тези заблуждаващи идеи карат някои хора да се скитат като аскети. Други са заблудени в мисленето, че порастването на ноктите на човек, ще приближи човек до Бог. Някои стават безмълвни, някои се скитат голи и живеят на листа от дървото нийм, или живеят като целибати и по този начин умовете им стават изкуфели. С много храна в къщата, някои хора постят. Умът се въвлича в идеи за постене или други методи, за да изтезава тялото, с надеждата за постигане на Бог.

    Човек е наречен отрекъл се (саняси), само когато всички тези заблуди са изчезнали от ума. За истинския саняси всички споменати по-горе концепции са изчезнали от ума. Тези концепции, които са символизирани като коса, ще изчезнат, когато косата е обръсната. Този, който е пропъдил доброто и злото от своя ум, е истинският отрекъл се. Останалите, поради споменатите по-горе предразсъдъци, са забравили собственото си Себе. Този, който осъзнава Абсолютната Реалност, “Виджнана,” който е познал своето Себе и остава с разбирането, че всичко останало е само концепции на Себето, е истинският Виджнани. Признакът на освобождението е твърдото убеждение "Аз съм Себето". Никога не забравяй “Аз съм Себето.” Ако гладуваш, стомахът е, който гладува. Фините действия на ума и действията на тялото не засягат Себето. Себето, собствената “Истинска Природа” (Сварупа), е завинаги една и съща. Нищо не променя “Това.” Човек е истински Джнани, ако е безразличен към това дали тялото седи в паланкин (платформа, носена от други) или попада в боклук.

    Когато обожаваш “самадхито” на един светец (паметен храм), може да получиш някакво духовно преживяване. Но дали това е чудо, извършено от светеца, който е напуснал тялото? Светците умират ли с желания? Не. Така че отговорът е, че такива преживявания са само поради собствената вяра. Чудесата или преживяванията дават плод в съответствие с вярата на стремящия се. Никой светец не идва да яде сладкиши в храма. Тези, които са освободени, са завинаги освободени. Всичко останало е заблуда. От сто човека, вярата на само един човек може да доведе до такова преживяване. Точно както случайното счупване на клон, когато един гарван се случи да кацне на него. (Алюзия към Йога Васиштха) И все пак заблудата продължава. Аз ти казах за вярата и нейния ефект, един Джнани (реализиран човек) е този, който е безразличен както към вярата, така и към заблудата. “Аз съм” е заблуда. Подобно, “Ти си” също е заблуда.

    Мъдро е да вземеш злато или скъпоценни камъни, които са проверени и оценени. В противен случай може да рискуваш да бъдеш измамен. По същия начин, това човешко раждане е пропиляно без “преживяването” на Себето. Преживяването на Себето е единственото доказателство. Всичко останало е заблуда. Има много хора, които са приели различни образи. Няма удовлетворение или покой в знание, което е без преживяване. Само когато знаеш неговата ефективност, ти приемаш лекарството. Така че преживей Себето. Има толкова много техники и методи, колкото и богове. Ако на един неопитен лекар му е поискана консултация, детето ще загуби живота си. Този, който е умислен, ако не може да преживее Себето, и все пак не иска да отиде при друг Учител, е убиецът на собственото си Себе. Ако човек се срамува да каже на лекаря всичко, какво се случва? Липсата на точна информация в крайна сметка ще доведе до смърт. Не позволявай на егото си да пречи по този начин в преследване на Реалността. Какво може да направи един знаещ човек? Мая (илюзията) може да разкрие Истината на Истинския, и също така може да преподава лъжа на заблудения. Отдай се на Джнани, който е свободен от цялата заблуда и придобий Истинско Знание.

    Светецът Кабир и неговия ученик Камал вървели заедно. Когато Кабир видял една въртяща се мелница, той казал, че никой, който е хванат между двете колела, не би могъл да излезе безопасно. Един Джнани ще потвърди това. Ако се държиш за своята гордост или его, ти ще се удавиш. Какво е загубил Джнани? Невежият е удавен поради гордост. Една жена била нещастна с маслената лампа, така че тя трябвало да седи в тъмното. Ако не харесваш мазнината, седни в тъмнина. Какво е загубила мазнината? Този, който е извършвал ритуали, за да придобие духовно Знание, е пропилял живота си. Ако съмнението не е изкоренено, и ако заблудата не е изчезнала, собственият живот е безплоден. Целият свят е удавен в съмнение. Само светците са покорили съмнението. Признакът на истинското духовно Знание е, че човек е свободен от всякакво съмнение. Ако хората мислят, че Бог ще им даде спасение, тогава те не знаят Бог и нямат истинска реализация. Така, когато човек умре, само петте елемента са освободени, а не твоето Себе. Ако не знаеш кой си ти или кой е Бог, тогава защо изобщо си се родил? Ако не разбираш илюзията, каква е ползата да имаш тяло?

    Наистина, всичко е Брахман. Името и формата са фалшиви. Многобройните същества, къщи и т.н., които са видени, са все преходни. Вятърът, огънят, водата и т.н., съществуват поради Съзнанието, Жизнената Енергия. Всички същества възникват от земята и в крайна сметка се връщат в земята. Всичко е създадено от петте елемента, и връщайки се в тях, накрая всичко бива разтворено. Съзнанието е вятър. Водата и огънят и земята също са създадени от Съзнанието или Жизнената Енергия. Съзнанието е всичко. “Сарвам Кхалвидам Брахман,” всичко е Брахман (една от Махаваките от Ведите). Ако един от петте елемента отсъства, никое същество не може да живее. Петте елемента и Съзнанието (Себето) образуват шест съставки, които са необходими, за да накарат тялото да работи. Всичко това е пакет от тези шест съставки. Кой тогава е “Азът,” който е дошъл като седмия? Неговото име е невежество, концепция, Мая. Мая или илюзия означава, че всичко е фалшиво. Това, което “не е,” трябва да е фалшиво. Веднъж щом това е разбрано, дуалността изчезва.

    Да възприемаш един обект като нещо различно от това, което всъщност е, води до погрешна концепция за този обект. Когато ние сме Брахман, да мислим за себе си като за джива (индивид), е погрешна концепция. Защо Знанието ни се изплъзва? Това е поради силното убеждение за невъзможността му. Ако Гуруто каже: “Ти си Брахман, Ти си Това,” първоначално се появява съмнение. “Когато аз съм човек, как мога да бъда Брахман и как е възможно това, че всичко е Брахман?” Самата Мая е фалшива, така че този, който казва: “Аз говоря истината,” също е фалшив. Този, който говори истината, казва: “Има само Един, без втори.” Този, който е без съмнения и погрешни концепции, е “Йоги” (човек в единство с Бог). Само той е познал Себето, тъй като той разбира, че няма нищо, което съществува отделно от Единствения. Когато човек получи такова твърдо убеждение, той става свободен от всички грехове. Когато човек по този начин стане Господа, той става всемогъщ. Този, който има Брахмаджнана (Знанието на Брахман), възприема съпругата, къщата, света и т.н. като Брахман, тъй като не може да съществува обект без Брахман. Само такъв човек наистина е разбрал писанията и е получателят на милостта на Учителя.

    Всичко е Брахман (Реалността) и само това е нашата истинска “Собствена Форма” (Сварупа). Светът е нашето собствено Себе. Цялата радост или щастие в света е за Него и всичко, което той казва, се случва, тъй като Той е Бог. Защо Рама и Кришна са смятани за Богове? Защото не са виждали нищо в света, освен собственото си Себе. Само този, който знае собствената си Истинска Природа, става Бог. Всички същества са само Едно. Това единство е предпоставката за “божественост.” Причината за сферата на джива (индивидуалното съзнание) е чувството “Аз съм тялото.” Няма друг обект, освен Единствения. Това е самата причина за божествеността. Каквато е твоята вяра, такъв е и твоят Бог. Когато човек купува една крава, нейното мляко, урина и екскременти ще дойдат заедно с нея. По същия начин, славата от успеха, просперитета, смелостта и т.н., всички се появяват със “Знанието на Себето.” Тялото на Джнани е цялата вселена.

    Не забравяй своето Себе. Не слизай от позицията “Аз съм Господът. Всичко това работи чрез Моята сила.” В отсъствието на такова убеждение, всичко е безполезно. Бог ли е създал този свят? Има ли някакъв закон без Господа? Няма закон за Този, който е отвъд всички закони. Няма и робство. Каквото и да каже Той, се случва. Колкото повече подхранваш убеждението, че ти си Себето, толкова по-могъщ ставаш. Човек винаги трябва да има безрезервна вяра в Учителя, в Себето. Тогава човек автоматично е свободен. Това са две сили. Учителят е бащата, а ученикът е детето. Когато станат едно, те стават по-велики от цялата вселена. След разбирането на Знанието на Себето, ако човек обожава Учителя, той е по-велик от човека с най-висша реализация. Моите думи ще бъдат толкова полезни, колкото изпълняващото желания дърво. За тези ученици на Учителя, които абсорбират моите проповеди като нектар, съдбата ще гарантира тяхното благополучие. На тях съдбата ще даде благополучие. Когато “Океанът на Знанието” е избит, нектарът на безсмъртието е попит от истинските ученици на Учителя, които имат пълна вяра в Него. (Препратка към хиндуистката митология, където е казано, че когато Океанът на Знанието е избит, “нектарът на безсмъртието” е произведен от него.) Това Знание ще даде плод само на тези, които са предано посветени поклонници на Учителя.

    “Духовното Знание, неподдържано от обожание, е безпочвено.” Ако няма Преданост (Бхакти), няма Знание (Джнана). Предаността е майката на Знанието. Без милостта на Учителя няма Знание. Кога ще потече милостта на Учителя? Само чрез непоколебима преданост. Тогава дори калта ще се превърне в злато. Садгуру е закрилникът. “Защо се безпокоиш за другите, когато Садгуру е твой пазител?” Ти благодариш на някой, дори ако ти даде чаша чай, тогава как можеш някога да загубиш вяра в този Садгуру, който ти е дал възможност да трансцендираш раждането и смъртта, и по този начин те е направил безсмъртен? Дори едно куче, принадлежащо на царя, е уважавано от всички. Успехът, славата, постижението са все зависими от предаността към Учителя. Така че поддържай обожанието, без да очакваш нищо в замяна. Това обожание без никакво очакване е идеално за възвисяването на душата. Кой е наистина могъщ? Този, който не моли за нищо. Възхищавай се на Господ Махадева (Господът на Господите). Останалите, Господ Вишну, Брахма и целият свят, са роби. Силата, просперитетът и освобождението са Негови слуги.

    Където има способност, ще има абсолютна преданост към Учителя. Садгуру ще те направи Парабрахман, след като те накара да трансцендираш тази Мая. Седни в храма, ако мислиш, че Бог ти дава всичко. Защо изобщо да работиш или да се ангажираш със служене? Тези, които обожават заблудата, никога няма да бъдат свободни от желание. Тези, които са заблудени, никога не могат да обожават, без да очакват нещо в замяна. Ако обожаваш с желание, ставаш роб. Лишеното от желания обожание ще ти даде статус на цар, то те прави Параматман (Върховната Душа). Ти ставаш Учителя и твоето управление възтържествува. Човек става свободен от похот, гняв, желание, завист и т.н., той трансцендира раждането и смъртта, става чист, всепроникващ и безсмъртен. Така само добро е постигнато. Когато купиш един бик, неговите рога, неговата опашка и т.н., всичко идва заедно с него. Подобно, тези, които обожават без никакво желание, постигат статуса на Учителя. Ако служиш на Учителя без очакване, ти ще получиш истинско удовлетворение.

    Бъди ангажиран със Сагуна обожание. Садгуру пребивава в сърцето на този, който го обожава, и става негов пазител. Щастието и нещастието зависят от теб. Ако се държиш според това, което Учителят ти е казал, винаги ще имаш неговите благословии. Точно както детето не е необходимо да моли майка си да го кърми, не е необходимо да молиш Садгуру да те благославя. Където и да отидеш, той е твоят вечен пазител. Но ако пренебрегнеш неговата инструкция, те сполетява твоето собствено проклятие. Затова всичко зависи от това, което правиш. Той знае колко силна е твоята вяра. Ако твоите действия са правилни, тогава какво може да ти направи Бог? Момчето, което се учи добре в училището, не е необходимо на изпита да пледира за оценка, с която да мине в следващия клас. Ако Себе-Познанието е практикувано, нещастието, смъртта, грехът, добродетелта няма да посмеят да дойдат по пътя ти. За един реализиран човек не може да има зло. Никаква опасност не може да се доближи до един лъв. Този, който изоставя обожанието на Учителя, е провал. На един сватбен празник не е необходимо да казваш на някого да служи на младоженеца. Подобно, един реализиран човек не е необходимо да се моли за собственото си благополучие.

    Остави всяко желание и продължи със своето обожание. Не обожавай с очакването на силата, която Знанието може да даде. “Ние сме слуги на нашия Учител. Нищо не се случва според това, което казваме.” Тогава дори преди да помолиш за нещо, то ще се случи. Ти получаваш добри резултати, дори ако не молиш за тях. Ако човек излезе да проси, той дори не получава милостиня. Нашето единствено задължение е обожание на Садгуру. Добрите резултати със сигурност ще последват. Само не бъди нетърпелив за тях. Сиддхите (окултните сили) или чудесата идват автоматично. “Рамаа (Богинята на богатството) служи на този, който не моли за нищо.” Той се наслаждава на безгранична сила. Ангелите служат на тези, които не желаят сила. Защо този, който е станал Бог, да се безпокои за следващото си хранене? Твоето убеждение, че си толкова голям, колкото света, трябва да продължи да се засилва. Ще бъде почувствана безграничната сила. Ако обожаваш Садгуруто, той изпълнява всички твои мечти. Както майката е загрижена за детето, така и Учителят е загрижен за ученика. Не ставай нетърпелив. Обожавай Садгуру без желание. Не стой в очакване на някаква сила да дойде. В противен случай, това ще бъде като украсяване на юноша, който е нетърпелив да се ожени.

    Когато Хануман помолил Рама за дара на безсмъртието, Рама му го дал. Но дори това било само едно състояние, а не Абсолютната Реалност. Когато ти си царят, за какво трябва да молиш? Нека няма желание за нищо. Стой установен с твърдото убеждение “Аз съм Параматман (Абсолютната Реалност).” Това се нарича лишено от желания обожание. Тогава, каквото и да дойде в ума на поклонника, е незабавно изпълнено. Бог (Върховната Сила) дава дори преди желанието да възникне в поклонника. Бог и поклонникът са едно и също. Той е вършителят. Така че продължи обожанието на Учителя. Тогава Учителят става твой закрилник. Човек не може да си представи силата, която поклонникът получава, ако той продължи обожанието на Учителя след Себе-реализацията. “Ти си Себето,” ти си Този без дуалност. Няма освобождение без Садгуру (Учителя). Вършителят на всичко е този Господ, твоето собствено Себе. “Ти ме изчисти и ми даде статуса на Брахман. Затъмнението на слънцето и луната (желанието и сетивата) е приключило.”

    Ако сагуна обожанието е отказано, умът само се отдава на светски преследвания. Ако човек отиде в храма на един светец, той става свободен от желания. Ако човек изостави сагуна обожанието, Знанието става нечисто. По този начин човек става провал. Това означава, че сагуна обожанието е храната за Знанието. Няма нищо във всичките три свята, което да се равнява на лишеното от желания обожание. Така лишеното от желания обожание изисква изключителна способност. То е служене без заплащане. Само тогава собствената природа става истински лишена от желания. Бхаджанът (обожанието) трябва да бъде правен без никакъв мотив. Ако Бхаджанът е лишен от желания, това води до Себе-Познание. Такъв човек е по-велик дори от Бог. Само знаещият човек може да обожава без желание. Невежият човек обожава с някакъв мотив. Този, който осъзнава Себето, и все пак обожава без желание, наистина е най-великият.

    Ако на дживата е казано да направи нещо определено, той няма да го направи. Той винаги иска някаква облага или печалба. Лишеното от желания обожание е единственият начин за постигане на величие. Чрез лишено от желания обожание човек става Господът. Виж за себе си разликата между светските облаги и Божествеността. Наистина е велико да достигнеш Божественост. Затова никога не изоставяй сагуна обожанието. Само чрез обожаване на Учителя човек може да реализира Себето. Само Садгуру (Учителят) е вършителят, не-вършителят и изключителният вършител. Силата на Бог е отвъд думите. Той може да прави неща, които никой никога не може да си представи. Цялата тази сила е постигната чрез лишено от желания обожание. Достигането на Себе-Познанието зависи от теб. То е подхранвано главно от предаността към Учителя и сагуна обожанието. Тогава автоматично светлината на Себето засиява.

    Твоето Себе е чисто, чисто като небето. Но също както въздухът е създаден в небето, първичната илюзия (Муламая) или “Осъзнатостта” възниква в Себето. Знай себе си като Пуруша/Пракрити, Шива/Шакти, Съзнание, Виждащият, Свидетелят и т.н. Естественото състояние е като пространство. Това е твърдението на писанията. Шанкарачаря нарича това естествено състояние Муламая. Парабрахман (Абсолютната Реалност) няма име. Брахман означава Жизнената Енергия, а “Брахматита” означава отвъд Брахман. Тези обекти, които имат име и форма, са нетрайни. Те всъщност изобщо не съществуват. Всички обекти съществуват само на думи (като концепции). Парабрахман няма име. Всички обекти с имена са по същество концепции и следователно фалшиви. Естественото Себе е Парабрахман (Абсолютната Реалност). Каквото е създадено, ще умре. Понеже “Осъзнатостта” се е появила (върху Себето), тя няма да остане вечно.

    “Който и да идва, трябва да си отиде, независимо дали е цар, бедняк или скитащ аскет.” Дори ако човек достигне обителта на бог, той ще загине. Каквото е създадено, ще бъде унищожено. Парабрахман никога не е бил създаван, така че никой никога не може да го унищожи. Той е вечен и самопоказателен. Няма осъзнатост, и все пак изглежда, че се появява. Само източникът е Муламая (първичната илюзия). Някои хора го наричат “Майка” или “Деви” (Богиня). Каквото е било произведено от тази илюзия, е все неистинско. Не си мисли, че тя е някаква женска фигура. Илюзията, която се появява в началото, която по различни начини е посочвана като “Пракрити,” импулсът на “Аза,” или знанието “Аз съм,” във формата на Осъзнатост, е Омкар (първото слово според индийската философия) или Шива/Шакти (Знание и Сила). Осъзнатостта е Ишвара (Бог), а “импулсът на енергията” или силата е Пракрити или Мая.

    Съзнанието (Знанието) е наречено Вишну от Ваишнавите (последователите на Господ Вишну) и Шива от последователите на Господ Шива. Когато “Аз съм” се е появило в Съзнанието, то е станало Лакшми, съпругата на Господ Вишну. Когато се казва, че Лакшми се е върнала у дома, това означава, че импулсът “Аз съм” е възникнал. Казано е, че Лакшми служи на Господ Вишну. Вишну означава “Чисто Знание” или Чиста Осъзнатост, а импулсът на “Аз съм” или “осъзнатостта,” появяваща се в това Чисто Знание, е Лакшми, която по този начин винаги е в Негова служба. Всички богове са дошли от този Парабрахман. Говинда означава “Този, който кара сетивата да работят” (Го означава сетива, а винда означава да караш). Целият свят е просъществувал в Осъзнатостта, която оживява всички сетива. Така Бог има хиляда имена, като например “Жизнената Енергия” на света, Съзнание, Свидетелят, Вършителят и т.н. Той е основата, върху която Мая възниква. Мая съществува само докато Той остава. Ако Осъзнатостта изчезне, Мая изчезва. Тогава тялото “умира” и хората казват: “Отведи го бързо до крематориума.” Да предположим, че някой каже: “Задръж трупа в продължение на няколко дни, в края на краищата си го обичал толкова много през всичките тези години.” “Никога!”, казва семейството. Когато животът спре, Мая също изчезва. Докато човек е жив, дори най-малкото му неразположение се третира, но веднага щом човек си отиде, хората бързат да го кремират. Не само това, но ако един починал човек се появи по време на сън, това причинява голям страх.

    Така Муламая е същата като “Осъзнатостта,” (Знанието) и в нея съществува целият свят, който е във формата на петте елемента и трите атрибута. Също както в едно семе цялото дърво присъства (във фина форма), целият свят съществува в “Осъзнатостта.” Дърветата се размножават от семето. Подобно, тази Мая, или Осъзнатост, е семето, от което този свят се е размножил. Разбери истинската природа на тази Мая. Разгледай преживяването си през нощта по време на дълбок сън. Ти нямаш и най-малкото възприятие за съществуването на света, твоята съпруга, твоето собствено тяло и всичко, което е близо до теб. Светът съществува само докато го възприемаш. Когато словото е забравено, това състояние е наречено дълбок сън. По време на съновидение, същата “Осъзнатост” проектира друг свят. Когато пространството и телата са създадени по време на съня, има ли всъщност някакво пространство? Не. Този, който “прави място” за пространството (създава пространството), е Осъзнатостта. Тя е опората на целия свят. По време на това съновидение ти създаваш безброй светове. Тогава защо не можеш да създадеш друг свят в този свят? Причината е твоето собствено решение “Аз съм тяло с ограничена сила”, което се пречка по пътя. Казваш, че не можеш да направиш нищо. Но в действителност, каквото си мислиш, определено ще се случи.

    Първичната илюзия не е нищо друго освен Знание. Не си мисли, че е някаква жена богиня. В края на краищата, какво е реката Ганга? Само вода. Така Пуруша е Знание, а Пракрити е Ваю, вятър. Фината осъзнатост в този вятър е признакът на Създателя. Ако нещо е узнато, то също така може да бъде забравено. Така осъзнатостта е придружена от невежество. Трите атрибута и петте елемента са смес от осъзнатост и невежество. Вишну е Знание. Без знание не може да бъде извършено никакво действие. Ако човек гледа навътре, той вижда Себето, ако гледа навън, “осъзнатостта” възниква и той се отъждествява с тялото. По време на съновидение, всичко, което съществува, е само осъзнатост и тази осъзнатост става цар, бик, количка и т.н. Когато осъзнатостта изчезне, животът приключва. Именно поради тази осъзнатост бикът е наречен бик, или Кришна е наречен Кришна. Когато тя изчезне, всичко приключва. Всички същества умират. Цялото феноменално съществуване е поради осъзнатостта. Тази осъзнатост дава божествеността на Бог и призрачността на призрака. Призракът засяга само тези, които вярват в тяхното съществуване. Подобно, планетите засягат само тези, които имат вяра в астрологията. Този, който казва (без реализация), че всичко това е фалшиво, натрупва грях. Едно куче, което повдига крака си и уринира върху идола на Бог, не кани неговия гняв, и Бог прави ли нещо на мишките, които ядат неговия прасад (дарове)? Умът, нашите собствени концепции, водят до робство. Джнани никога не е обладан от призраци, духове и т.н. Това е така, защото той е лишен от концепции. Само един невеж човек подхранва различни концепции и суеверия за лоши и добри поличби. Ако искаш да се измъкнеш от тези глупости, трябва да изучаваш Себе-Познание. Тогава цялата тази привидна реалност е унищожена и ти придобиваш солидно доказателство, че твоето Себе е Парабрахман, Абсолютната Реалност.

    Ако практикуваш добродетел, тогава ще трябва да вземеш тяло, което да се наслаждава на нейните плодове, а ако съгрешаваш, ще трябва да вземеш тяло, което да страда за твоите грехове. “Невъзможно е да се елиминира собствената карма (действия), без Знание.” Само този, който реализира Брахман, е освободен. Освобождението е невъзможно без Знание, а човек никога не може да придобие Знание, без Садгуру (Учителя). Ето защо човек трябва да остане в компанията на светците и да се отдаде на Учителя. Различаването на “принципите” трябва да бъде твърдо установено в сърцето. Тогава само Ти оставаш. Ти ставаш “Това,” Сат-Чит-Ананда. Всичко, което е направено без разбиране, води до раждане. За да разбере това, човек трябва да различава. Господ Кришна е казал: “Този, който различава, е Пуруша, човек. Този, който не различава, е само звяр.”

    За да изложим Финалното Заключение (Сиддханта), първичната предпоставка на Ведите трябва да бъде отхвърлена. Първичните инструкции са дадени, така че стремящият се да може да разбере основата на духовността. Слушай ученията на Учителя, разсъждавай върху тях и ги провери за себе си, и автоматично Истината ще възникне в теб, и в крайна сметка ще получиш преживяването “Аз съм Себето.” Следователно, единствените методи, необходими за Себе-реализация, са изследването (вичара) и слушане на ученията на Учителя (шравана). Не са необходими жертви, аскетизми, поклонения или пости. Този, който не слуша Учителя, никога няма да бъде освободен. Този, който следва ученията на Учителя, със сигурност ще достигне Абсолютната Реалност. “Не се занимавай със заклинания или аскетизми, не отивай за поклонения. Не отивай никъде, освен за да слушаш ученията на Учителя.” Преживей за себе си това, на което учи Учителят.

    Пространството е неподвижно, незамърсено и чисто. По същия начин, Парабрахман (Абсолютната Реалност) е чист, незамърсен и неподвижен. В този Парабрахман е родена силата “да знаеш.” Брахман или Атман означава знаене на себе си. Муламая (първичната илюзия) и т.н., са само имена. Някои казват, че пространството е Брахман. Осъзнатостта има много имена като Ишвара, Атман, Шива и т.н. Но нейната истинска природа е Парабрахман. Тя няма име. Ето защо е казано, че е отвъд Брахман (Пара означава отвъд). Импулсът на Осъзнатостта е първичната илюзия. Всичко, освен Парабрахман, има имена, и всичко, което има име, загива. Всичко, което има име, няма перманентно съществуване и следователно е абсолютно фалшиво. Имената и формите са напълно нереални. Естественото състояние, което е като пространството, е Парабрахман. Това, което не е съществувало изначално, но се е появило (в Парабрахман), е наречено Муламая. Този, който е роден, ще умре. Този, който идва, трябва да си отиде. Осъзнатостта, която не винаги е присъствала, но която се е случила, е Муламая (първичната илюзия). Тя е наречена Мая или Бог. Мая е Осъзнатостта. (Реката) Ганга не е жена, но тъй като има женско име, тя е считана за жена. Муламая (първичната илюзия) е Ишвара, също известна като “Ардханари Натешвара” (полужена/полумъж), тъй като Осъзнатостта е Бог (мъж), а импулсът “Аз съм” е Пракрити (жена). Тя не е друго освен една същност с две страни. “Лакшми” е осъзнатостта “Аз съм” (Лакша е осъзнатост, ми е “Аз”). Тялото е храм и идолите на Лакшми-Нараяна са вътре. Говинда е този, който задвижва сетивата. Той е наречен “Животът на Света.” И навсякъде, където е Той, там е и Мая. Веднъж щом Осъзнатостта изчезне, Той не остава. Това светско съществуване е поради тази Осъзнатост.

    Основните учения бяха дадени, за да дадат възможност на стремящия се да попие теорията. По късно, тази теория трябва да бъде отхвърлена. Ти трябва да слушаш и да съзерцаваш. Само тогава наистина ще разбереш, че ти си Себето. За да осъзнае, че Себето е Брахман, човек трябва да разсъждава дълбоко. Тогава не са необходими други методи, като например благотворителност, ритуали и т.н. Този, който не слуша ученията на Учителя, никога няма да избегне нещастието. Ако слушаш Учителя, ставаш освободен. Вярата идва чрез придобиване на преживяване. Какво се има предвид под слушане? Преживяването на Единствения Принцип означава, че човек трябва да проучи и да изследва обективното тяло, финото тяло, причинното тяло и великото причинно тяло. Изследвай и преживей. Преживей за себе си всичко, което ти казвам. Тогава Себе-реализацията не е далеч. Аз ти казвам Пураната (свещената история) на Атман. Аз ти казвам Пураната на това как да превърнеш дживата в Брахман. Мая е поробила Брахман, Вишну и Шива. Този роб трябва да бъде трансформиран в Абсолютната Реалност. Така че човек трябва да слуша Учителя и да преживее Истината за себе си. Ти винаги си бил и продължаваш да бъдеш създателят на всичко. Нищо не може да бъде постигнато само чрез четене или слушане относно това.

    Изследвай и преживей за себе си дали си състоянието на Съзнание или Осъзнатост. Знанието, изложено от писанията, ученията на Учителя и потвърждението в собственото преживяване, са наречени троякото потвърждение, пълното разбиране. В отсъствието на действително преживяване, каква е ползата от обикновени празни приказки? Узнай своето Истинско Себе. Десетте органа, петте прани (жизнени дихания), умът, интелектът, вътрешният ум и т.н. съставят финото тяло. Вятърът духа в неподвижното небе. И двете не са видими, и все пак има разлика между двете. Подобно, има разлика между Парабрахман и Осъзнатостта. Естественото състояние не е състояние на ума. То всъщност е състояние на “не-състояние”, отсъствието на каквото и да е състояние. Движение, Мая, Съзнание, не са нищо друго освен заблуда. За да се подобри или увеличи тази заблуда, са ѝ давани имена, като например желание, импулс, сила и т.н.

    Ако някой изведнъж ти извика, докато си заспал, ти се събуждаш стреснат. Така възниква Мула Пракрити (първичната природа). Тя също така е известна като Махакарана или великото причинно тяло. Муламая (първичната илюзия) е Мула Пракрити. Причинното тяло на микрокосмоса (живото същество) е същото като Авякрут (непроявено) тялото на макрокосмоса (вселената), докато финото тяло е същото като Хиранягарбха (невидимата сила) на нивото на вселената. Авякрут означава пространство (Вякрут означава проявено). Това, което не е проявено (пространството), все пак може да бъде възприето (като обектите). Това светско проявление е наречено Вират (огромно). Кришна не е нищо друго освен “Чиста Осъзнатост” или “Осъзнатост във формата на Знание” (Праднянам Брахман). Всичко, което е в тялото, е малко, всичко, което е в космоса, е огромно, Вират. Във формата Вират (разкрита от Господ Кришна на Арджуна в Махабхарата) Господ Кришна е имал лицето на всяко същество. Мнозина са се раждали и мнозина са умирали, точно както се случва ежедневно в света. Ишваратанучатушя означава четирите тела (Вират, Хиранягарбха, Авякрут и Муламая) на Бог. Дуалистите смятат Осъзнатостта за Параматман (Абсолютната Реалност), точно както един средно работещ човек е наричан с уважение “Сър” от един метач или човек от по-нисша класа. Всичко, което е отличено и следователно водещо до дуалност, трябва да бъде унищожено. Това е известно като Апарокша Джнана, Директно Знание или Параматман (Абсолютната Реалност). Това също така е известно като въплъщение на Знанието. Това, чрез което всичко това е реализирано, е наречено Ишвара Джнана (Знанието на Бог). Ом, първото слово, произхожда от Ишвара. “Азът” или егото, присъстващо в света, е известно като ахам (ахам означава его). Това са мъжки имена. Това също така има женски имена, като например майката на трите свята, вътрешно съзнание и т.н. Вечното Знание е Знанието, което съществува за всички времена; миналото, настоящето и бъдещето. “Той” е безскрупулен, както и добросърдечен в същото време. Например, един разбойник безмилостно краде от някого, но споделя плячката с близките си. Последното е признак на доброта. Този, който разбира това, бива освободен. Робството е дошло поради невежество, а освобождението ще дойде със Знанието. Във Виджнана (Върховното Знание), както робството, така и освобождението са просто детска игра.

    Той е наречен Параматман и има още много имена за Него. И все пак Той няма име. Знай, че Той е вечно един и същ. Брахман е празен като небето, сякаш изобщо няма нищо. Така че изглежда, че той е като вакуум, чист, както винаги, вечен. Той е там за всички времена. Това е наречено Параматман. Той присъства в началото, в края, преди концепциите да са формирани, и дори когато те възникват. Независимо дали човек е заспал или е буден, възприятието на собственото Себе винаги е там. То е естествено. То не е почувствано, нито е видяно, но е там. То присъства преди, по време на, и след възникването на една концепция. То е неподвижно и стабилно. В тази неподвижна природа е почувствано някакво движение. Това е наречено Илюзия, Осъзнатост или Мая. Когато преходното е почувствано, то е наречено Ишвара (Бог) или Мая. Има безброй имена, мъжки, женски и неутрални по пол, които са дадени на Единствения. Той не е нито видян, нито почувстван, и все пак много имена са били дадени. Един символ е използван, за да идентифицира обект или идея, които не могат да бъдат директно видени. Подобно, различни имена са използвани, за да идентифицират този безименен Параматман. Имената са само указатели, а не самите обекти. Подобно, имената са били дадени на Брахман с цел идентифициране. Тези имена са за разбиране на “Осъзнатостта,” импулсът “Аз съм.”

    Ти съществуваш безусловно, безусилно. Върху теб възниква Осъзнатостта. Това е Муламая (първичната илюзия) или всички тези имена, които бяха споменати по-рано. Върху тази Осъзнатост са възникнали буквите, думите, мислите, умът, интелектът и т.н. Буквите и думите се събират, като по този начин дават възход на речта. Това е наречено Видядеви (Богинята на Знанието) или Шива. Много такива имена са Му дадени. Така че всичко, което е необходимо, е да Го разпознаеш. “Пурушатра” означава процесът на разпознаването Му. Какво е Осъзнатостта? Тя е Съзнание. Веднъж щом познаеш това “Аз съм,” ти можеш да го опишеш. От каква полза е тази молитва от имена, без да знаеш Себето? Затова се опитай да го изследваш в себе си. Потвърди това, което писанията и Гуруто са ти казали, с доказателството в твоето собствено преживяване. Човек ще напредва, ако разбира какво е грубото и какво е финото. Всичко видимо е грубо. След това възникват десетте сетива и петте прани (Прана, Апана, Вяна, Удана и Самана), умът, интелектът и т.н.

    Ако продължиш без вникване, тогава нищо няма да бъде разбрано в продължение на милиони раждания. В стабилното неподвижно пространство има вятър, но има фина разлика между вятъра и пространството. Това не е доловено с просто око, но има разлика между двете. Вятърът може да бъде почувстван, но пространството е просто празнота. Подобно, има фини различия между Себето и Осъзнатостта, точно както има фини различия между месинга и златото. В Себето няма модификации от какъвто и да е вид, следователно то е необусловено. Това е наречено стабилност. Така, Чайтаня (Жизнената Енергия), или Мая, е заблуда и има само Брахман в Себето. Както има вятър в небето, така и там е импулсът “Аз съм” в Осъзнатостта, която сама по себе си е наречена Сила или Жизнена Енергия. Тя също така е наречена желание. Импулсът “Аз съм” е наречен Мула Пракрити. Той също така е наречен Махакарана Деха, великото причинно тяло. В него са възникнали останалите три тела. Този, който седи вътре в тази маса с четири крака, е Парабрахман, Парамешвар. Той е вечен и неподвижен като пространството. Осъзнатостта прониква всичко. Така Атман, Себето, има хиляди лица, форми и очертания. Това трябва да бъде разбрано. Разбирането, че има само “Единство” в тази панорама на привидното съществуване, е наречено “Адхятма Видя” или Духовно Знание.

  2. Смъртният индивид (джива) е преследван от илюзията (Мая), поради съмнение (викалпа). Именно илюзорните проявления са тези, които го заблуждават. Едно обикновено човешко същество, което е невежо за своята истинска природа, продължава да съществува като индивид и остава несъзнаващ факта, че e безсмъртен (Шива). Идеята, че е смъртен, сама по себе си е заблуда. Тази заблуда, или Мая, е от два вида. Заблудата, която се отнася до светския преходен свят, е наречена Авидямая, а заблудата, която е отвъд проявлението на света и е насочена към собствената “Божествена Природа,” е наречена Видямая. Това, което е несъществуващо, това, което е неистинско, изглежда, че съществува, поради Авидямая, и когато всичко, което се появява в света, е видяно като неистинско, това е Видямая. Както Авидямая, така и Видямая са произлезли от “първичната илюзия” или Муламая, която е самото Съзнание. Нашето “Истинско Себе” (Параматман) е преди и отвъд дори това Съзнание.

    Когато говорим за Себето и Съзнанието, това е като река, сравнена с океан. Съзнанието е като река или “Нади.” Нади е дума за река на Маратхи. Нади е думите “на” и “адхи” заедно. На означава не, а адхи означава преди. Затова в този пример, Съзнанието, както подсказва думата нади, не е преди Себето. Напротив, Себето е преди Съзнанието. Както Авидямая, така и Видямая съставляват океана на светското съществуване. Този океан е възникнал след проявлението на Съзнанието. Този, който е незаинтересован, откъснат от, незасегнат и недокоснат от илюзията, е наистина могъщ. Този, който наистина е отхвърлил илюзията, отдавна е отхвърлил и желанията. Той е прочистен както от скърби, така и от радости. Поклонник е този, който служи на и почита Светците. Този, който се чувства уважаван и постига чувство на пълно задоволство, докато служи на Светец, е истинският смирен поклонник. Човек трябва да бъде откъснат от илюзията, разочарован от нея, и трябва да разбере Брахман чрез различаване. Откъснатостта наистина е “Истинската Същност.”

Използвайте клавишите (лява/дясна стрелка) от клавиатурата, за навигация между страниците с резултати от търсене.