АДВАЙТА БЪЛГАРИЯ / Advaita.bg

Шри Садгуру Сиддхарамешвар Махарадж
3932 резултата в 394 текста от 9 книги

Самартх Рамдас - ДАСБОДХ
14 резултата в 9 текста в 2 глави от книгата

Нисаргадатта Махарадж
4 резултата в 3 текста от 1 книги

3/40 страници, 200 - 300 от 3950 резултата, за 'Сиддхарамешвар'.
  1. Този, който има силното желание за собственото си благополучие, рано или късно придобива Себе-Познание. Постигането на това, което е “най-доброто”, означава да се избегнат раждането и смъртта. Да вървиш със собствените си крака, означава да следваш това, което Учителят (Гуру) е предписал, докато да вървиш с главата си, означава да спориш или да спекулираш. Когато имаш горепосочените качества, Гуруто те оставя на шестото стъпало на стълбата (в Индийската философия има седем етапа на Абсолютната Реалност. Ако всички от горепосочените изисквания са изпълнени, Гуруто отвежда ученика до последния етап. След това, той предава знанието на Абсолютната Реалност, което трябва да бъде преживяно от търсещия себе си.) Ти си бил в състояние да ядеш всякакви видове плодове от всякакви видове дървета, но ти не можеш да ядеш плода на това дърво, което е открито единствено във формата на човешкото същество. Много рядко срещан е този, който вкусва този плод. Този плод е наречен “Нектарът на Знанието” или плодът на освобождението. Единствено човек има способността да различава между Реалното и нереалното, и ако той искрено се опитва да разбере истинската си природа, той осъзнава, че той е Бог.

    Има една жена, която един мъж нарича съпруга, друга нарича сестра, а трета нарича дъщеря, докато тя всъщност не е нищо друго освен оживена купчина от плът и кости. Както го наречеш, така се случва. Всичко е концептуално и зависи от концепцията на виждащия. Светът и битието са концептуални. “Виждащият”, който казва, че проявлението (светът) е истинско, е егото. Това его трябва да бъде изкоренено. Ако егото изчезне, само Брахман остава. Цар Дхрутаращра от Махабхарата бил сляп. Той дал раждане на сто Каурави и се гордеел с тях. Този, който са счита за тялото, е слепият Дхрутаращра. Той също е и този, който е наречен Равана в Рамаяна. Всички обекти са демони и понеже ти им даваш този статус, ти си техният цар, Равана. Равана не е законният цар. Той не е Господът. Тъй като ти смяташ обектите за истински, ти ставаш Равана. Отърви се от този Равана.

    “Азът” не съществува. Отърваването от чувството за “аз” може да бъде наречено “желана смърт.” В Рамаяна е казано, че Равана е бил велик поклонник на Господ Шива, и по молба на Равана, Шива му е дал дара на “желаната смърт.” Този Равана властвал над четиринадесетте регентства (понякога така наречените четиринадесет сетива - петте на знание, петте на действие и умът, интелектът, мислите и егото). Когато боговете започнат да управляват земята, демоните отиват в отвъдния свят, а когато демоните управляват земята, боговете отиват да извършват покаяние. Ако обектите са взети за истински, това означава, че демоните управляват, а Бог отсъства. Няма и следа от Него. Обаче, когато Бог стане победоносен (когато убеждението, че всички обекти са фалшиви, стане твърдо), демонът “аз” също изчезва. Когато егото е унищожено, всичко е видяно единствено като Брахман. Духовната практика означава виждането, че “азът” и всички видени обекти, са неистина. За реализирания човек, всичко е Брахман. Храната, дървената дъска, на която той седи, докато се храни, жената и водата, са все проявления на Брахман. Всички са Брахман. Изучавай и практикувай това и тогава Бог ще управлява.

    Ти трябва да спреш да настояваш, че само добро трябва да се случва на тялото. Ти смяташ, че си станал грубото тяло, тъй като само това единствено тяло, което държиш, е основният обект на твоите концепции. Слугите и съгледвачите трябва да бъдат считани за Бог. Няма нищо друго освен Брахман. Със или без атрибути, всичко е Бог. Тъй като ние категоризираме обектите, има его (джива). Ти възприемаш съпругата, дъщерята, конят или кучето като отделни, но те не са нищо друго освен Бог. Човек няма нужда да променя формата на обектите, само отношението на виждащия трябва да се промени. Брахман е един и същ, дори когато той е в състояние с атрибути. Ти трябва да виждаш Брахман в каквото и състояние да съществува. Дори атомите и молекулите на един стол са единствено Бог. Веднъж щом това отношение е възприето, тогава човек е самият Брахман. Тогава, въпреки че тялото може да спи, да е будно или да се храни, ти никога не си приемал ястие. Когато всичко е Брахман, какво яде и спи? Този, който е без атрибути и този, който говори (с атрибути), и двамата са Бог. Независимо дали един цар седи на трон или ходи на лов, той винаги е цар. Човек е поклонник, когато дава различни имена на обекти и ги вижда като отделни от себе си. Човек е садху (светец) или Параматман, когато гледа на цялото творение като на Брахман. Да забравиш Брахман и да ядеш храна, е просто да я превръщаш в екскременти. Копринените буби са по-добре от тези, които забравят Брахман, тъй като коприната от техните пашкули се използва от свещениците, докато обожават Бог.

    Ако е злато, цветът и външният вид са еднакви. Дори ако една камила е направена от злато, тя е само злато. Дори ако образът на Господ Вишну е направен от него, то все още е само злато. Във всички тези неща съществува само златото. Съществуването е всепроникващо, дори и в неодушевени предмети като столове. В стола, това, което всъщност е там, е дървото. Подобно, в този свят всичко друго, различно от Брахман, е концептуално. Няма нищо друго. Човек трябва да вижда без категоризиране, тогава “виждащият” повече не е. “Азът” трябва да бъде изкоренен. Това е целта на цялото учение на Веданта. “Азът” е като Раху и Кету, двата демона, които поглъщат слънцето. (В Индия, когато се появява слънчево затъмнение, хората казват, че слънцето е погълнато от демоните Раху и Кету). Огънят никога не прави разлика и не казва, че той е от къщата на недосегаем. Въпреки че ти си сияещ като слънцето, демонът “аз” е дошъл да те покрие. Себето е завинаги сияещо, но то е погълнато от чувството за “аз.”

    Когато егото изчезне, това е знакът за “върховното преживяване.” Егото не е Реалността, но изглежда като такава. Всичко е Съзнание. Не е необходимо да казваш: “Аз съм Брахман.” Раждането и смъртта принадлежат единствено на този “аз.” Петте елемента и Съзнанието остават такива, каквито са, но финото тяло, което нарича себе си “аз,” и което е пълно с желание, накрая е подложено на смърт. Когато някой ни каже: “Уаманрао е починал,” това означава само, че името е мъртво. Той е дошъл и следователно е умрял. Изкорени от ума си, че ти си някакъв конкретен “аз.” Това е знакът на Знанието (Джнана). Този, който казва: “аз съм този, който преживява,” е погълнат от демона “аз” (остава в илюзията). Именно ръката е тази, която се вдига, и все пак човек казва: “аз я вдигам.” Очите виждат, но човек казва: “аз виждам.” Носът помирисва, но човек казва: “аз помирисвам.” Всичко това е силата на Себето, а човек казва: “аз го направих.” Тази сила принадлежи на Бог. Кой е това его, което твърди “аз, аз”? Той нямаше място в двореца, но веднъж допуснат вътре, той отхвърли царя и утвърди собственото си съществуване. Обаче, когато с помощта на писанията, той проведе търсене, неговото съществуване беше опровергано. Тогава царят отново утвърди “Аз съм Брахман.” Има едно качество относно това състояние, което е Блаженство. Ако има двама, тогава има болка. Където има само Един, има блаженство.

    В Махабхарата, Дурьодхана (най-възрастният от Кауравите) е избрал армиите. Има две алтернативни “реалности,” илюзия и Брахман. Ти дори не трябва да помисляш за илюзията като за добра или лоша. Това е, което се нарича откъснатост. Когато всичко, от атома до Господ Брахма и цялото богатство и просперитет, е фалшиво, как може да бъде добро или лошо? Когато умствената склонност се отвърне от светските желания, тя естествено се обръща към Себето. Как може този, който през цялото време мисли само за обекти, да получи “Знанието на Брахман”? Когато обективното знание приключи, виждащият не оцелява като виждащ. През нощта, в дълбок сън, обективното знание избледнява, егото изчезва и остава само неподвижното Себе. Независимо дали човек е цар или просяк, всички са еднакво щастливи по време на спане. Този, който оцелява като “аз”, има цялата беда (да мисли) за различни богове, покаяние, пари, рай и ад. Това означава, че всички тези нещастия засягат ума. Когато умът е заличен, само Абсолютната Реалност остава.

    Тайната на Ведите се крие в принципа, че когато обективното знание приключи, виждащият не оцелява като виждащ. Каква е ползата от великите постижения на тези, които отиват в гроба в невежество, точно както са дошли от утробата, пропилявайки живота си напразно. Много стремящи се, които идват тук, не говорят за нищо друго освен за обективния свят. Това, което е важно, е че “азът” трябва да бъде унищожен. Дживата се наслаждава да яде плода на дървото на живота във формата на светското съществуване, но Шива, птицата, която седи на върха на дървото, не го е грижа за него, дори ако седи върху плода. Когато плодът е отхвърлен, тя става Нараяна, Реалността, а когато гледа към обектите, тя става човек. За да се трансформира обикновения човек в реализиран човек (Джнани), не е необходимо физически да отхвърля света. Необходима е единствено промяна на умственото отношение.

    Човек трябва да има отношението, “Нека обектите да идват и да си отиват, все едно е за мен.” Убеждението “Аз съм Брахман” трябва да бъде поддържано ден и нощ. Тогава няма повече загриженост за тялото. Този, който порицава себе си, не порицава другия. Този, който не се надува с гордост от просперитет, не става нещастен от бедност. Ако човек има това отношение, той става Бог. Мая е като неприкасаема жена. Докато не я отхвърлиш, каквото и да имаш, няма стойност. Всички тези, които молят (за материално удовлетворение) са от кастата на “манг” (просяци). Светецът е помолил само за един дар. “Дай ми само едно нещо - нека никога да не те забравя.” Човек трябва да порицава мая и да възхвалява Брахман. Да постигнеш “Абсолютната Истина” е много лесно. Заинтересованият, вместо да гледа “тук” (света), трябва да се обърне към “там” (Себето). Ти обожаваш Ганапати и му даваш сладки, но пропускаш това, което е показано от една от неговите ръце, благословията, че всичко е Едно.

    В епоса Махабхарата има една история за демона Джарасандха, който имал божествения дар, че дори ако тялото му е срязано на две, половините щели да се съединят отново и той щял да оживее. Той дължал вярност на Кауравите, така че Пандавите не можели да го убият. Когато Бхима (един от Пандавите) го срязал на две в един дуел с боздугани, Господ Кришна направил жест към Бхима да хвърли лявата част на тялото надясно и дясната част наляво. Така хвърлен, той не можел да оживее отново. По същия начин, за да постигне Абсолютната Истина, човек трябва да промени фокуса на своето съзерцание, от илюзията към Реалността. Ти си забравил Парамартха, Абсолютната Истина. Ти трябва да обърнеш ума си към нея. Забрави илюзията. Човек само трябва да разбере, че светът е неистина. Той трябва да бъде видян като царство в сънуван свят. Дори ако получиш статуса на Индра, господът на рая и просперитета, той все още е фалшив.

    Тези хлябове (обектите) са все изпечени в илюзията. Те трябва да бъдат приготвени, изпечени, изядени и екскретирани. Екскрецията след това се използва като тор за отглеждане на реколта за направата на още хляб. Трябва да бъде незаличимо отпечатано върху ума, че този свят е неистина, и че Брахман е Истината. Веднъж щом това знание за обектите е извадено от твоя ум, ти естествено си самодоказващия се Брахман. Тогава покоят, почивката и освобождението стоят пред теб със събрани длани. Когато Бали дал всичко за благотворителност, Бог станал портиера. Лакшми се приближава до тази, която прави Господ Нараяна (нейния съпруг) свой собствен. Тези, които са подир Лакшми (богатството), не получават нито Лакшми, нито Господ Нараяна. Концентрирането на собственото внимание върху обекти е това, което се нарича нечистотата на ума. Да бъдеш безгрижен относно обектите, е чистота на ума. Когато умът е обърнат към Себето, Абсолютната Реалност е постигната.

    “Дори и едно куче не яде нещо, което принадлежи на грешник.” Отречението от богатство, чувството за откъснатост и уважението към светец, са резултат от предишни заслуги и добър късмет. Само такъв човек започва да мисли за светеца. Изключително е да имаш стремеж към реализация по време на сън в съня. Това е като да бъдеш бдителен и в пълен контрол на собствените сетива, въпреки че си пил един шот бренди, или въпреки че притежаваш огромно богатство, което обикновено носи демонична гордост. Това е неговият добър късмет. Такъв човек е в сън в съня. Но заради неговия чист интелект, той отиде при Гуру и различи между Вечното и преходното. Той получи преживяването, че всичко друго е фалшиво и “Аз съм Брахман.” Това означава, че се е събудил от един сън. Когато в този сън обмисли отново, той стигна до следващото заключение, че дори казвайки “Аз съм Брахман” е невярно. Целият свят и всички думи са само илюзия. В резултат той стана спокоен, стоейки в собственото си блажено състояние. Истината бе разкрита. Той напълно осъзна “Аз съм Брахман.” Това състояние означава, че човек е напълно буден. Не само заблудата, но и чувството “аз преживях” изчезна. Понеже ако човек каже, че е преживял Себето, това предполага, че той е взел себе си за различен от Себето. Истинският тест е, когато човек няма чувство за себе си. Ако мангото каже, “Намерих себе си сладко,” тогава то не е манго. Ако кажеш “Аз преживях,” това означава, че твоето “аз,” егото, все още е там. Идеята “аз имах преживяване” е заблуда. “Азът” в “аз станах интелигентен” или “аз станах Брахман” е его. Предишният “аз” трябва да изчезне. Каквото е било преди, по природа е Брахман. Трънът “аз” трябва да бъде изваден. Тогава ти си свободен. Когато станеш всепроникващ, ти ставаш Брахман. Егото “аз съм Брахман” идва отначало, но то също изчезва впоследствие. Той е само Един и няма нищо друго освен Това. Да отидеш отвъд нищото, е да бъдеш в Лишената от мисли Реалност, Парабрахман.

    Обицата на носа на една жена паднала във водата. Тя помолила един човек да я намери и да я информира веднага щом е намерена. Човекът намерил обицата дълбоко под повърхността на водата, но очевидно не можел да я информира в момента, в който е забелязал обицата, тъй като той бил напълно потопен под водата. Тъй като водата и огънят са антагонистични, силата на божеството на огъня (която активира речта) отсъствала, когато той бил потопен. Така той можел да информира дамата, че обицата на носа била намерена, само след като излязъл от водата. Подобно, човек не може да изрази нищо по време на дълбок сън, тъй като инструментите, които са необходими за изразяване, са недостъпни. Умът не е замесен по време на дълбок сън, следователно той не може да каже нищо. Един човек изкачил няколко стъпала. Ако неговият ум не е бил фокусиран върху броя на стъпалата, които е изкачил, тогава той не би бил способен да каже точния им брой. Но Себето знае, че той е изкачил стъпалата.

    Себето съществува по време на дълбок сън, по време на будност и по време на самадхи (съзнателно абсорбиране в Себето). Кой преживява дълбок сън и самадхи? Само Себето. Ако Себето не беше там, кой би бил там, за да преживее дълбокия сън? Така че, Себето е Съзнание, есенцията на Осъзнатостта, а преди това е Парабрахман. Вътрешното Себе (Антаратман) е “Азът.” Той е Бог и Съзнанието е неговата вечна природа. Той пребивава в сърцата на всички зверове, птици, божества, демони, Рам, Кришна и т.н. Ако Той не е там, живото същество става мъртво като дървена трупа. Когато Той изчезне, ушите, очите, носът и т.н. са безполезни. Когато Той изчезне, всички обекти стават неодушевени. Цялото великолепие е поради това Вътрешно Себе. Ако То изчезне, тогава всичко загива. Именно поради него има светска дейност, както и духовно разбиране. Всичко това е поради неговото Съществуване.

    По времето, когато Вътрешното Себе съществува, Богове, демони, обичаи и т.н., също съществуват. Но ако То си тръгне, хората няма да докоснат мъртвото тяло. Именно Вътрешното Себе насища тялото с божественост. Този, който нарича това тяло Бог, не е нищо друго освен това Себе. Този, който пише Ведите, също е Вътрешното Себе. Докато това Вътрешно Себе запазва интерес към светски идеи, то е джива (индивидът). Ако той започне да говори за Знание, то е Шива. Когато както джива, така и Шива изчезнат, това, което остава, е Парабрахман. Един човек, който се занимава с физически труд, е работник. Ако той работи като офицер, той е офицер, ако работи като съдия, той е съдия. Но когато се оттегли от всичко, той е Парабрахман. Има празнота, която е пустота или невежество, а отвъд това е четвъртото тяло, което е с природата на Бог. Когато човек обожава множество от богове и богини като Кешава (Вишну), това обожание отива единствено директно към Вътрешното Себе, тъй като този Кешава (Ке означава знание, а шава означава труп) е във формата на знание в тялото (което е само труп без знанието). След обожанието, даровете към този бог, се консумират единствено от поклонниците. Ако този Господ, Вътрешното Себе, направи този бог (идол на Бог) достоен за вяра, той изглежда реален за цял живот. Всяко същество, съзнателно или несъзнателно, обожава само Вътрешното Себе. Но той прави това без разбиране. Следователно той е джива или невежо същество. Ако той обожава с пълното разбиране, че той е Бог, той става Шива и е едно със Знанието (Джнана).

    Всички груби тела всъщност са живи храмове. Поради невежество, децата се наслаждават на себе си, изграждайки измислена къща от камъни. Те вземат малък камък, който служи като съд за питейна вода, друг камък може да служи като купа и след това друг камък е поставен като Бог. По същия начин, невежите хора обожават Бог, създавайки идоли. Истинският Бог има Съзнание или Осъзнатост. Идолът няма Съзнание. Само един глупак обожава идол. Глупак означава невеж човек. Тези, които нямат “Знание на Себето” (Атмаджнана), трябва да обожават идол. Но ако те бяха разпознали кого точно символизират тези идоли, колко прекрасно би било! Този, който разпознава това, е “Интелигентният,” Джнани. Невежият човек създава измислен Бог и го обожава, Джнани разпознава “Бога на Боговете” (това е собственото му Себе) и след това предлага своето обожание. Шанкарачаря е нарекъл Вътрешното Себе, което е четвъртото тяло, “Първоначалната Илюзия.” Бог може да има безкраен брой имена, и все пак Истината е само Една. Например, ако едно дете нарече собствения си баща “чичо,” това означава ли, че човекът губи бащинството си?

    Чрез посредничеството на този Бог (Себето), човек ще реализира естественото състояние на Върховния Бог, Парамешвара. Ако пребиваването в този Бог стане стабилно, човек ще реализира Парабрахман. Този Бог (Съзнанието) е във формата на силата на знаенето, силата на волята и силата на материята. Това означава, че той се движи постоянно. Ако това светско съществуване е игнорирано, тогава човек ще остане в това “естествено състояние.” Изявлението, че Господ Вишну (Съзнанието) се е въплътил десет пъти, предполага, че той е започнал да играе чрез всички десет сетива. Да правиш нещо означава да се въплътиш. Когато той стане Бог, той осъзнава своето невежество. Бог е нестабилен, докато Парабрахман е стабилен. Да знаеш природата както на стабилното, така и на нестабилното, е Знание. Последователите на Веданта биват напълно объркани, когато се опитат да мислят по тази тема.

    Себето е отвъд всички състояния. Разпознай петте обвивки, обяснени по-горе. Казано е, че триста и тридесет милиона божества пребивават в тялото. Всички те са заради тялото. Двадесет и петте елемента, съставляващи финото тяло, петте обвивки на Себето и трите атрибута (раджас, тамас и саттва), съставляват тези триста и тридесет милиона божества, които живеят в града на Каши (тялото). Само след трансцендирането на петте обвивки, човек постига Вишванатх, управляващото божество на този град. След това самото тяло е Каши (свято място) за теб. Каквото е в микрокосмоса (джива), е също и в макрокосмоса (Бог). Така ние използваме безброй хитрости, за да докажем, че твоята истинска природа е Парабрахман. Дживата се появява само в сферата на думите, затова, каквото е изразено с думи, може да служи единствено като указател към Реалността (тъй като думите никога не могат истински да предадат Реалността).

    Сетивата може да бъдат наречени Господ Индра. Дъждът означава желанието за пиене. Да извършиш жертвоприношение означава да приготвиш добро ястие и да го изядеш, и след това вали, тоест, човек има желание да пие. Тогава човек е нахранен, тъй като сетивата му са успокоени, както земята расте, когато вали. Светецът Гаутам означава най-доброто сред сетивата (Гау – сетива, Уттам – най-доброто). Ахиля (неговата жена) е тялото, което подхранва сетивата. И двамата имат същия израз, както и същата цел. Следователно, дживата и Шива са едно. Дживата всъщност не е нищо друго освен Брахман. Джива има четири тела, Шива има четири тела. Осмото тяло или Първичната Илюзия, е стабилно. Това е неговата “първична природа.” Парабрахман е това, което не може да бъде изразено с думи. Богът на преходното е Ишвара и този поклонник на Бог също е преходен. И двамата са нетрайни и следователно фалшиви. Затова както джива, така и Шива, са невежество. Не се изкушавай от тях. Всички тези осем тела са нетрайни и фалшиви. Този, който осъзнава това и изхвърля както джива, така и Шива, е Интелигентният, Джнани.

    Мислите за освобождение и робство присъстват само по време на състоянието на невежество. Нашата “Истинска Природа” (Сварупа) е самопоказателна. Тя не е нито обвързана, нито освободена. Проблемът на робството и освобождението възниква, само защото човекът, обгърнат в невежество, взема тялото за себе си и си приписва “вършителство” на всички свои действия. Означава ли Себе-реализацията бездействие? Ако това беше така, когато цар Джанака управляваше царството дори след Себе-реализация, беше ли всичко изгубено? Шука (велик светец) и други, също са реализирали Себето. Как тогава са писали философски книги? Да предположим, че приемем, че да бъдеш “мукта” или “да бъдеш свободен” означава да останеш неподвижен. Ако да останеш неподвижен като дървена трупа означава да бъдеш Брахман, тогава Шука и Вамадева и други светци биха били като мъртви тела. Как тогава би било възможно за Шука да преподава Бхагват на Цар Парикшита? Необходимо е Учителят да изложи различни аргументи и да предостави ясно обяснение, когато дава проповеди. Ако това е така, тогава как може някаква работа да бъде свършена, ако човек е неподвижен. Тъй като човек дава проповеди, означава ли, че той не е реализиран? Как можеш да кажеш, че той не е постигнал Абсолютната Реалност? Един неподвижен човек не е автоматично Себе-реализиран. “Знанието на Абсолютната Реалност” е получено чрез учението на Учителя. Ако един реализиран човек стане неподвижен, тогава кой ще предаде това Знание? Реализираните са положили максимални усилия, за да спасят света.

    Тези, които говорят за робство и освобождение, говорят само за Пракрити (това, което е проявено в илюзията). Истината, която е с природата на Себето, е самопоказателна. Робството и освобождението нямат значение там. Този, който казва, че е обвързан, е риба в океана на това светско съществуване, а този, който казва, че е освободен, е крокодил. Този, който се е обвързал с камък във формата на идеята, че е освободен, ще отиде в Патала (ада). Този, който казва: “Досега, аз съм извършил редица грехове и действия, и следователно бях обвързан, но сега аз съм свободен,” отива до самите дълбини на океана на светското съществуване. Той е в голяма опасност. Тези с истинско “Знание,” Джнаните, смятат такива хора за глупаци. Дори по време на извършване на грях, той е бил Себето, но не е бил осъзнат за него. Какво толкова велико има в това, ако някой каже, че сега знае Себето? Той все още е толкова невеж, колкото винаги е бил, тъй като дуалността все още съществува.

    Този, който е реализирал Чистото Знание на Истината, мисли, че да бъдеш обвързан или свободен е все шега. Където Пракрити (илюзията) отпада, или когато имената и формите приключат, там всички думи стават тихи. Как тогава може да има нещо като освобождение? Какво е значението на “освободен”? Това е само начин на говорене. Цялото робство е за този, който казва, че той е тялото. Този, който е Джнани (Себе-реализиран), е свободен от чувството за “аз.” За него, да бъдеш обвързан или освободен, е само заблуда. Обвързан и освободен са само концепции. Една концепция никога не е истинска. Този, който е разбрал илюзията, е свободен от всякакъв страх. Този, който казва: “Аз ще практикувам йога, след като стана Брахман, тогава аз ще направя нещо,” е като този, който търси вода в мираж. Такива хора просто ходят назад- напред в един мираж. Този, който смята миража за истински, бива ограничен от него. За този, който е пробуден, сънят изчезва. По същия начин, Джнани открива, че този мираж, който е във формата на илюзия, изчезва.

    Това е “Съществуване-Знание-Блаженство” (Сат-Чит-Ананда). Кой беше Този, който преживя или видя по време на сън, че там няма нищо? Отговорът е “аз.” Така че, “ти” имаше преживяването, че там нямаше нищо по време на дълбок сън. Съществуване-Знание-Блаженство е четвъртото тяло. То е Бог. Това, че няма “нищо” по време на дълбок сън, се знае без помощта на ума. Остави дори това “Аз съм, ” тогава модификацията на ума, която казва “Аз съм”, също остава в покой. Дори не е необходимо да видиш как съществува тази модификация. Само ако човек забравя великото причинно тяло, тогава той трябва да си го спомня. Не е възможно да го забравиш, така че не трябва да се практикува съзерцание. Човек трябва да медитира, както е препоръчано, без никаква концепция. Нищо не трябва да бъде довеждано до ума и няма нищо, което да бъде познато там, тъй като на този етап, се появяват две - едното е умът, а другото, нещото, което е доведено до ума. Така че на този етап се появява дуалност. Ако човек се опитва да разбере без различаване, тогава идва дуалност. Чувството за битие, което означава “Аз съм този, който остава,” също трябва да бъде отхвърлено.

    Всъщност няма такова нещо като не-аз, но има говорене за не-аза, за да се даде шанс на разбирането. Докато “азът” не е унищожен, раят не може да бъде видян. Да кажеш, че Парабрахман е не-дуален, означава, че ние сме “Това.” Следователно, ние трябва да бъдем Това, за да знаем Това. Това не изисква никакви други средства или инструменти. Ако трябва да преживеем някакъв друг обект, ние трябва да го видим. Но понеже сме “Това,” ние по природа сме единствено Това. Ако се откажем от съзнаването на “всичко останало,” ние сме това, което сме. Ние никога не сме забравяли нашата природа. Така че, съответно, не е необходимо да си я спомняш. Само ако е забравена, тя трябва да бъде спомняна. Следователно, нашата Истинска Природа е отвъд спомняне и забрава. Какво е смъртта? Тя е точно като дълбокия сън през нощта. Каквото и да идва в паметта ти при спомняне, е склонно да умре, което означава, че е обречено да бъде забравено.

    По силата на това тяло и Знание, океанът (на съществуването) е бил избит, и това четиринадесето бижу, Веданта, било извлечено. Това е истинският нектар. Парабрахман е естественото състояние. То съществува от самото начало, без да прави или да мисли нещо. То е самопоказателно. В това естествено състояние няма нито щастие, нито нещастие. Щастието и нещастието са съвместно съществуващи, като двете страни на една монета. Веднага щом една концепция възникне, има дуалност. Тъй като ние вече сме “Това,” ние ставаме раздвоени веднага щом си въобразим нещо. Когато си си играл с топчета за игра в детството, Знанието, което си имал тогава, е същото като това, което имаш сега. Не е нужно да помниш (или да мислиш) как то съществува. Да забравиш всичко е единственият начин да си го спомниш. Отлично ще е, ако забравиш също и “Аз съм Брахман.” Преживей го, без да преживяваш. По време на дълбок сън ние имаме преживяване на себе си. Но ако се опитаме да придобием такова преживяване, то не може да се получи с усилие. Ако човек се опитва да го види, то бяга. Ние трябва да заспим, за да знаем дълбокия сън. И да не правим никакво усилие, е да Го знаем.

    Ако кажеш, че трябва да направиш нещо, за да стигнеш до своето съществуване, това означава да се опитваш да модифицираш ума, за да постигнеш своето съществуване. Това е пагубно. Ако умът се опита да го схване, то изчезва. Ти трябва да изоставиш “аз - ността”, след като познаеш “аз съм - ността.” Досега ти беше казвано, че произходът на знанието е “аз.” Но сега, ти трябва да отхвърлиш това вярване. Този, който използва метода “Аз не съм, ти не си, нищо не съществува,” е наистина късметлия. Нищо не трябва да се прави. Слушай, разсъждавай върху това, което е било чуто, и провери за себе си в собственото си преживяване (шравана, манана, нидидхясана), и тогава Истинската Природа на Себето е разкрита. Това Знание на собствената Истинска Природа трябва да бъде непрекъснато, в противен случай, концепцията на Мая се проявява. “Аз съм Брахман” също е концепция. Ти не си този, който си въобразява или си представя. Това означава, че ти не трябва да вземаш себе си за това, което е въобразено. Знаещият трябва да се разтвори в Абсолютната Реалност, Парабрахман.

    Себето (Атман) е отвъд концепция (Нирвикалпа) и следователно Себето е там, където въображението се проваля. Тъй като Себето не може да бъде намерено чрез мисли, човек не може да мисли за него. Себето не е видимо и не е чувствано. То няма форма и няма цвят. Тогава как да се “знае” това, което няма качество? Ако развиеш един навик, ти го придобиваш. Ако формираш навика на съзерцание, “Себето знае всичко, но нищо не знае Себето,” тогава ти постигаш Истината. Човек остава невеж без съзерцание, така че съзерцавай. Търси компанията на светците. Живей в този свят на петте елемента с осъзнатост. Петте елемента (пространство, въздух, огън, вода и земя) ти диктуват, че Ти трябва бавно да отделиш този елементен свят от себе си със Знание. Това означава, че светът трябва да бъде оставен настрана. Когато аз не съм тялото, тогава как може този елементен свят да бъде мой? Ти можеш да имаш или Бог, или света.

    Ако човек е разбрал, че тялото е от по-нисша каста, и все пак продължава само с телесното съзнание, знай, че той е само мъртво тяло, труп. Считай ги за паднали, ако са чули думи на мъдрост, и все пак не чувстват преданост. Егото трябва да угасне, и все пак то не изчезва; това състояние е наречено състоянието на джива. Идеите за “аз” и “мое” са причината, поради която човек е станал джива. Тези концепции трябва да бъдат премахнати. Абсолютната Реалност е това, което е. Чувството за “аз” трябва да изчезне, и все пак то не си тръгва. “Ахам” (“аз”) е във формата на чувството за невежество. Писанията са изложили много методи за заличаване на егото. “Ахам” е най-разкривената от буквите на санскрит. Този, който е видял смъртта на собственото си его, е голям късметлия. “Аз видях смъртта си със собствените си очи, ритуалът наистина нямаше паралел,” казва Светецът Тукарам.

    “Приеми убежище в мен, отхвърляйки всички свои задължения и отговорности,” казва Господ Кришна. Само така твоето его ще те напусне. Всички ние сме Парабрахман, ако приемеш убежище в Садгуру. Затова ти трябва да изоставиш своите стари пътища. Този, който иска да осъзнае, трябва да разбие това его. Ако казваш “Аз съм Брахман,” тогава забележи, че наричаш този “Аз” Брахман. Така че, той не може да бъде разбран чрез медитация, концентрация, заклинание или покаяние. Той е постижим само чрез компанията на реализираните, чрез преданост към Себето, пеене на възхвали към Бог (бхаджан) и чрез разбиране на знанието, предадено от Учителя. Това убеждение, че “Аз съм Брахман,” е важно, и все пак предаността на светецът Тукарам го е накарала да разбере, че Върховното Себе съществува без атрибути, както и с атрибути. “Пей името на Бог с жар. Не може да се разчита на този контейнер (тялото), а смъртта идва за едно мигване на окото.”

    Дори един живот няма да бъде достатъчен, ако провеждаш търсене на Чистото Знание в различни писания. Ти само ще откриеш, че те не са съгласни едни с други. Някои се застъпват за карма (светски и религиозни действия), някои за йога, някои за обожанието на божество, а някои се застъпват за обожание на цяло множество от богове. Тогава ще има някой, който казва, че Богинята Амба е по-велика или Кхандоба е по-велик и т.н. Това не може да бъде узнато, освен ако между тях не е уреден мач за борба или някакво състезание. Когато дори философските писания и митологичните книги не са съгласни, е много трудно да се стигне до заключение. Съмненията само продължават да се увеличават, кой бог е по-велик, или кое място е по-свято, като например Каши, Пандхарпур, Дварка или Рамешвар (всички свети градове). Няма задоволителен отговор, така че как може един живот да бъде достатъчен, за да се реши всичко това?

    Светецът Тукарам е казал: “Цялото ти семейство ще отиде в ада, ако не посетиш Пандхарпур.” Ако човек посети храма на конкретно божество, другите божества със сигурност ще се ядосат. Има ли някой в този свят, който може да посети всички свети места? Всички свети места ги има, само за да разбереш единствения Бог. Различните култове, обети, мнения и т.н., съществуват само, за да могат хората да Го реализират. В този свят има много богове. Всъщност има хаос от богове в нашата (индийска) култура. Кого можем да наречем истинския Бог? Методите за обожание са толкова много, че хората са изгубили бройката. Божеството, което изпълнява желанието на човека, става Бог за него. Той приема за даденост, че истинският Бог е неговият. Какъв вид преданост е това? Някои хора обожават многобройни богове, тъй като те са полезни за задоволяване на глада им или за ежедневни нужди. Съпругата пада в нозете на съпруга си, тъй като той я храни. Той е “богът съпруг.” Всички те са фалшиви богове. После идват “истинските” богове, Сатянараян, Господ Ганапати и т.н. Дори мъдреците също са смятани за богове, така че няма твърдо решение кой е истинският Бог. Има кавги между писанията (Шастрите), митологичните книги (Пураните), Ведите и учените индуси, и все пак няма единодушно решение относно истинския Бог. Където и да погледнеш, във всяка къща има различни богове.

    След консумирането на един тон храна, той (реализираният) съблюдава поста Екадаши. (Реализираният може да яде толкова, колкото иска и все пак за него всеки ден е постът Екадаши. Това е игра на думи с думата Екадаши. “Ека” означава едно, а “даша” означава състояние). В Махабхарата, Господ Кришна казва, че дори ако той има 16,000 царици, той все пак е целибат. Господ Хануман е вечен целибат. В едно въплъщение, съпругата на Рама била отвлечена, а в друго въплъщение, Кришна отвлякъл жена. (Както за Рама, така и за Кришна се казва, че са въплъщения на Господ Вишну). Ако човек не краде и се държи като Рама в живота си, тогава Кришна ще бъде ядосан. Поради необходимостта от изговаряне на други имена (оскърбявайки), един Вайшнава прави добро, когато порицава поклонника на Шива. Така да бъде. Накратко, едно домакинство може да има само двама души, но в “храма на боговете” (малък храм за обожание в една традиционна индийска къща) има редица богове, като например Ганапати, Шанкара, Амба, бизон, тигър, куче и т.н. Всички богове трябва да ядат от една и съща чиния. Това е хаотично състояние.

    Ето защо е необходимо първо да се знае какво или кой е Бог. Статичните и динамични дейности продължават непрестанно в този свят. Трябва да има някой, който е извършителят. Някой движи краката, движи клепачите и работи ден и нощ. Той работи, той ходи и той седи, така че защо трябва да има някакво възражение да се нарича Бог? Бог е, който казва: “Аз съм роден, аз съм мъртъв.” Този, на когото слънцето дължи блясъка си, е Бог. Ако слънцето е показано на един стол, този стол ще види ли сиянието на слънцето или ще даде ли сияние на слънцето? Едно мъртво тяло ще донесе ли блясък на слънцето? Не. Така че, ако Бог отсъства, кой ще говори за сладостта или горчивината на храната? Само ако Той присъства има радост или скръб. Нещастието, раят и адът са все поради Неговото присъствие. Той е Себето, Той е Господ Брахма, създателят. Цялата слава е поради Неговото присъствие. Дори думата Бог съществува заради Него. Понеже Той съществува, съпругата прегръща съпруга си. Ако Той напусне тялото, никой не иска труп, дори ако е поискано да бъде задържан. Когато Той напуска, хората се страхуват да видят лицето на трупа. Ако един мъртъв човек е видян по време на сън, хората викат екзорсист. Тъй като това тяло е нетрайно (нашвар на Маратхи), то е не-Бог (Игра с думата На-Ишвара; На означава не, а Ишвара е Бог).

    Там, където слънцето не може да достигне, Бог достига. Това тяло е нетрайно, но този, който пребивава в тялото, е Бог. Няма съзнание за света, когато умът почива през нощта. Дори ако съпругата е съвсем наблизо, няма мисъл за нея. Бог (като поклонника) къпе Бог и Му предлага храна, и след това той самият я яде. Дори ако Бог (поклонникът) Му каже: “Аз ти предлагам дрехи,” това ще е достатъчно. Но този Бог (поклонникът) трябва да има истински дрехи, мазило, сапун и т.н. Този Бог (поклонникът) трябва да се бръсне. Има ли някой, който Го бръсне? Какво може да даде на поклонника Богът, който е нетраен? Ако този Бог (поклонникът) е болен, Той няма да яде храна. Всемогъщият е Бог. Ако някой отиде да види Бог, той няма крайници, няма ръце, няма крака, няма очи. Ако има болка в стомаха, кой я преживява? Той е Бог, не защото няма крайници, той е Бог, защото знае, че има болка в тялото.

Използвайте клавишите (лява/дясна стрелка) от клавиатурата, за навигация между страниците с резултати от търсене.