"Накрая след много раждания случайно се формира човешкото тяло. Затова се дръжте добре и разумно, според справедливостта, морала и нормите". Дасбодх Д-11, С-3

Има само Единство за Гуру и неговия ученик. Там разлика няма. „Има само Един и няма друг“ е великото изявление на Ведите. Докато не постулирате първичната предпоставка (различаване на Същественото от несъщественото), последното окончателно твърдение (съществува само Брахман) не е очевидно. Първо, трябва да разпознаем кое е фалшиво и от това трябва да разберем кое е истина. За тази цел са дадени квалификацията или дефинициите на четиринадесетте Брахмани (това е обяснено подробно в книгата Дасбодх на Самартха Рамдас). Същността на петте елемента се нарича "всепроникващ Брахман". Да бъдеш свидетел е качество, само аспект на Брахман. Всичко това е квалифициран Брахман. Твърдението от писанията е: „Това, което е постоянно, е Брахман, това, което е непостоянно, е Илюзия (Мая).“ „Всепроникващият Брахман“ е непостоянен. „Свидетелстващият Брахман“ също е непостоянен. Квалифицираният Брахман е непостоянен. Жизнената Енергия или "Чайтаня Брахман" също не е постоянна.

Казвам ви с решителна сигурност, че ако виждате като отделен наблюдател, ще попаднете в нищото, в мрака на Невежеството. Ако някой смята тази „празнота“ за Брахман и след това се върне, приемете го от мен, че тази празнота никога не може да бъде Брахман. Празнотата или нищото е качеството на определено състояние на Съзнанието. Брахман е отвъд това. Тъй като наблюдателят не е спечелил нищо, той трябва да бъде наблюдаван и след това да преживее Брахман като Брахман. Така че бъдете Това и останете като Себето, което е „самопоказателно“. Светиите казват, че вие сте Себето, така че кой казва, че сте умът? От чия дума разбрахте? Да имаш вяра в съвета на мъдреца само по себе си е преживяването. Естественото желание на ума е да Го познае, но в това усилие умът става сляп, защото умът няма капацитет да Го познае. Ние самите сме това нещо, което сме се опитали да преживеем. Как цветята могат да се насладят на собствения си аромат? Когато идентификацията с тялото престане, вие сте Брахман. Собственото Себе всъщност винаги е само Брахман. Когато това се разбере, Знанието е свършило своята работа. Така частта от Дасбодх относно Знанието е завършена.

Има тайни неща, които са на сигурно място при Садгуру. В нозете на Гуру можете да научите какво са истинското Знание (Джнана) и Предаността (Бхакти). Именно от Садгуру човек може да научи пътя на предаността. Само по милостта на Гуру, чрез учението, което той дава, е възможно да разберем какво представляват „Деветте Вида Преданост“ и как да ги практикуваме. Книгата Дасбодх е написана с единствената цел преданоотдадените да осъзнаят Всемогъщия Бог. В диалога между Гуру и ученик се дава най-същественото учение. Дасбодх ни дава знанието за това какво сме ние и каква е истинската ни природа. Обяснява състоянието на откъснатост и кой е единственият истински Бог. Той разказва какво е Джива, или индивидът, и какво е Шива, или Бог. Показва пътя към Брахман и накрая към собствената „Истинска Природа“ (Сварупа). Книгата също така съдържа инструкции как един глупак може да стане мъдър, както и разказва природата на илюзията и как тя възниква. Там се разказва първичното начало на Мая и се обяснява, че Мая е нашето въображение. Всички съмнения по пътя са изчистени в тази велика книга. Ако наистина искате да знаете какво се учи в тази книга, по-добре е сами да прегледате текста.

Думата "Дашак" (Глава) е името на по-големите глави в книгата. В Дасбодх има двадесет Дашаки и всяка от тях съдържа десет подглави, които се наричат „Самаси“ (Подглави). Думата Дашака обозначава десетте сетивни органа и органи на действие. На маратски език можем да преобразуваме думата Дашака на „Дахашат“, което означава страх. „Дхасти“ означава страх или „Даха-Асти“, което означава много горещо усещане, което се усеща поради този светски живот. Този страх, тази топлина трябва да си отиде. Трябва да се пусне. Невежеството трябва да си отиде. Трябва да го изхвърлим. Това се нарича Дашака. Предговорът или преамбюлът се нарича Уподдхат, което означава „Да създадеш някакъв интерес да знаеш какво е дадено“. Той създава намерението да се узнае. В Дасбодх се казва, че Дашаките са разделени на подглави (Самаси), за да се обясни "Пътят на Свободата". В тази книга се преподава Себереализацията. Нещата, описани там, могат лесно да бъдат тествани и проверени в живота. Казват, че този, който поради подозрителност и изопачен възглед казва, че в тази книга няма истина, е като човек, който казва, че няма нос, въпреки че има. Този, който казва, че книгата съдържа глупави твърдения, е като човек, който нарича своите предци глупаци. Предците на човек са велики същества като Брахма, Вишну, Шива, Гуру Даттатрея, Бог Кришна, Шри Рама и всички Светии, които са се появили на този свят досега. Тъй като са родени в миналото, те се наричат предци или праотци. Тези, които са били родени в миналото, сега са се появили отново. Не че са дошли някакви нови Светци. Тези, които бяха вече съществуващи са непрекъснато съществуващи. Трябва да търсим това „Първоначално Съществуване“, произхода на всички неща. Трябва да видим "Това" отново. Тъй като са от миналото, те се наричат наши предци.

Дасбодх съдържа Знанието, разказано във всички Гити (Велики духовни текстове; Гита означава песен) като Бхагвадгита, Хансгита, Шивагита и т.н. Това са думите на самия Бог. Този, който казва, че това, което се съдържа в Дасбодх е лъжовно, вече е обречен, паднал човек. Богът, който преобладава в света под формата на мъдрост, е Ганапати, Върховният Аз, Параматман. Този, който притежава тази мъдрост, се нарича Бодха, което е Съзнание. Това е Знанието или „разбирането“. Този, който осъзнава, че самият той е „Това“, вече е приключил с цялото робство с един замах. Всички духовни сили идват при него едновременно. „Дасбодх“ е толкова велика книга, че я наричат „Кралят на Духовните Книги“ (Грантха Раджа).

Преживяването на светския живот само по себе си е преживяване на Невежеството. Човекът може да се наслаждава на много щастлив луксозен живот, но той е потопен в Невежеството. От друга страна, той може да води живот, пълен с проблеми и упорита работа, но тогава също, това, на което се наслаждава, е Невежеството. Светският живот може да бъде на всякакво ниво. Само невежеството е това, на което човек се наслаждава. Невежеството се появи само по себе си. Това, което е очевидно, е невежеството. Тогава идва промяна. Появява се Знанието, а с него идва и пробуждането. Човекът се събужда и казва: "О, какъв светски живот беше това. Сега всичко това се оказа илюзорно." Когато човек се събуди, той все още вижда, но всичко е неописуемо, неизразимо. Това трябва да се усети нежно и едва доловимо чрез различаване (Вивека; различаване между Реалното и нереалното). Преживяването на пробуждането трябва да разпознае собствените си признаци, собствената си природа. Книгата "Дасбодх" беше завършена от "Словото на Себето“. Този, който медитира върху Параматман, познава тази "Книга на Живота".

В Дасбодх (глава 11.3.) Свами Рамдас ни казва: "Попадането в това човешко тяло е голямо нещастие за вашата Атма . Все пак разбирането на "всичкото" слага край на постоянните кръгове на раждане в праната . Ето защо, тук във "всичкото", чрез упражняване на справедливост и невъзмутимост, пазете себе си чисти."

В Дасбодх * има фин диалог между учителя и ученика. Това може да се разбере по-добре, ако разчленим тази дума Дасбодх . След като станете предан слуга или даша ** на Садгуру , ще има вътрешно пробуждане на разбиране или бодха и този диалог ще започне. Тук вътрешното значение на знанието/ гнян ще стане ясно. Тук ще бъдат разбрани истинската преданост/ бхакти и истинското отречение/ вайрагя и тогава сами ще видите защо това знание не е като многото други форми на знание.

От друга страна, без никакво блъскане, това върховно постижение може да бъде придобито без усилие от този, който го търси. Дасбодх ни казва как. "Въпреки че това Върховно Себе е толкова лесно за постигане, за ума това е станало много трудно. Но защо още да пренебрегваме тази същност, която може да бъде открита в компанията на Истината/светеца?"

След това, използвайки същия метод на забравяне, който е довел Лакшми , вие трябва да забравите и "Аз съм" тялото на Лакшми . По този начин този немислим Нараян , който остана отделен от нея от уважение, ще се установи естествено във вашия храм. Как да опиша късмета на Пуруш , чието тяло става този храм на Нараян !* Тогава вече няма тъмнината на Мая и остава само Блаженството на тази Абсолютна Истина. "Благословено, най-благословено е това човешко тяло, когато онзи безпрецедентен Един вътре е осъзнат. Тогава вие сте придобили това върховно постижение и сте постигнали съвършенство." Дасбодх

Този светски живот е пълен със страдание и този, който вярва, че в него има щастие и се опитва да стане експерт в придобиването на щастие от него, е наистина глупак. Ето защо Свами Рамдас каза в Дасбодх : "Най-големият глупак сред глупаците е този, който вярва, че има щастие в това светско съществуване."

В Дасбодх (глава 6.4.) е обяснено как, в рамките на нашето безусилно знаене на "всичкото", са се появили ерите крута , трета , двапар и кали . Дори е изчислена продължителността на различните ери. И все пак, въпреки че всяка ера е прекалено дълга, всяка е ограничена и идва към своя край. Въпреки това, за да направите такива изчисления, ще трябва да вземете безусилното си знаене и да го поставите в ограничения си ум. И цялото това пресмятане разваля безусилното знаене на "всичкото". От друга страна, ако трябваше да останете в безусилното знаене, къде щяха да бъдат тези трета , двапар и кали ери?*

Скрито в този велик поток на светския живот, където дори опитни плувци биват завлечени, е безусилното знаене и битие. Това е добре разказано от Самартх Рамдас в Дасбодх (глава 3.10.). Наистина, това, което наричате свой светски живот, всъщност е вашето търсене на Себе си. Но тъй като това "Аз съм" не е разбрано, дори добри плувци като тези пандити , които дават своите изящни изложения на писанията, биват понесени от този потоп със силни течения. Не само те, но толкова много се давят, които един ден ще изчезнат безследно. Ето защо да осъзнаеш Себе си в този светски живот се нарича върховно постижение.

Само като казва "Аз съм тялото", това немислимо Себе създава разделение в Себе Си. Следователно трябва да разберете: "Аз съм Той и Той остава в това тяло". Това писание, Дасбодх, и тези беседи, които давам, са за да издигнат от този свят този Един, който казва: "Аз съм тяло", и да го върнат обратно на Неговото законно място. Но въпреки че сте Атма , вие казвате "Аз съм джива " и мързелувате в това покварено състояние. Ето защо постоянно ви казвам "Вие не сте тялото, интелектът и т.н." Затова имайте уважение към собственото си Себе и се доверете на ученията, които ви давам. Помислете дълбоко върху нещата, написани в това писание, оставете тези думи да узреят във вас и ще започнете да разпознавате кой сте наистина.

В Дасбодх се казва, че има четири форми на реч във вас. Пара е първата и това е постоянното чувство "Аз съм", за което се казва, че се намира в пъпа. От там идва пашянти , началото на мисълта и се казва, че е в сърдечната област. След това се издига до областта на гърлото, където приема определена форма и след това се нарича мадхяма . И накрая е вайкхари , когато тази мисъл бъде изречена на глас от вас.

В първия стих на Дасбодх , глава 8.3., гуруто казва: "Хайде! Мая не се е случила. И така, защо продължаваш да питаш за този слух? И все пак нека ти го обясня още веднъж, за да не остане това съмнение."*

Кое е истинското дете на гуруто ? Отговорът е този, който е разбрал великия принцип, "Няма абсолютно нищо такова като Мая " и колкото и дълго да продължава тази борба с мечката, все пак принципът е, че е напълно илюзорна. "Аз" е илюзия , "ти" е илюзия и понятието "търсач" също е илюзия. В Дасбодх се казва: ""Аз съм" е заблуда, "ти" е заблуда и от тези заблуди се е появил светът. Чувството да си Свидетел също е заблуда и от тази заблуда е произлязъл светът."

В Дасбодх (глава 10.7.) Свами Рамдас казва: "Когато цялото ви същество е насочено към Себето, вие вървите по пътя на знанието и вашата сила ще продължи да нараства. Затова разберете, вие сте Единственият във всеки и никога не позволявайте уединението ви да бъде нарушено.

Ако се откаже от предаността/ бхаджана към проявеното/ сагуна , тогава този Знаещ ще срещне провал - Дасбодха . Това означава, че трябва да се покланяте на гуру , след като придобиете това знание "Аз съм". По Негова милост джива си е отишъл и Шива * е установен. Затова сега, като акт на благодарност, бъдете отдадени на гуру . Само този, който има любов, вяра и уважение към гуруто , има любов към себе си. И само този, който цени това знание, ще цени себе си и ще има безгранична любов към Учителя. Тяхната любов ще бъде очевидна в тяхното поведение; тъй като предаността е "термометърът" на нечия любов.

Толкова голяма промяна настъпва в ума ви, когато се гордеете с отбора по крикет, така че колко голяма ще бъде тази промяна, когато се гордеете с това, че сте Брахман ? Но това убеждение трябва да бъде напълно прието. Перлата в короната на практиката е, когато мисълта за Сагуна престане в Ниргуна . - Дасбодха .

Когато някой се опитва да го задържи, не може да го задържи; Когато човек се опитва да го напусне, не може да го напусне; Тук и там, само то е; Това е Парабрахман - Дасбодха

Това Ниргуна е произведе Ниргуна ; това е постижението на всички постижения - Дасбодха

Когато има мисли за съня в съня, тогава знайте, че вие, немислимото Себе, сте изгубен в това светско съществуване - Дасбодха . Бидейки нероден и безсмъртен, вие сте заспал и сте сънувал. И в този сън сте имал друг сън. Този сън е онзи сън на светското съществуване. Но тогава отидохте при Гуру и различихте кое е същността и кое е не-същността. Наистина, да бъдеш мотивиран да съзерцаваш кое е истина и кое е лъжа в този дълъг сън, е въпрос на голямо щастие.

Когато има убеждението, че вие ​​сте това Себе, тогава, докато се движите по този път на знанието, вашата божествена сила ще продължи да нараства. Вие сте Единственият във всеки и вашето "единение" никога не бива да бъде прекъсвано. - Дасбодха

Независимо от това, човек счита тялото като голям подарък и го приема с радост. Той го възхвалява с цветущ език. Носът, който е една тръба за слуз се сравнява с пъпка на цветето чампака. Очите, които са хранилища на секрет са наречени лотосови очи. Лицето с уста за плювалник на слюнка се нарича лунно лице. Ръцете и краката, които са изкривени клони на дърво, се твърди, че са лотосови ръце и нозе. Човешкото същество гледа на това поведение като на голяма победа и проявява безсрамието си. Въпреки това, Великият Създател е дал чудесно нещо, наречено „интелект“, дори на този Шимга герой-човека, което не е дал на нито един друг вид. Целта на този подарък е да бъде използван за разбиране на абсолютната Истина – Себето и да се сложи край на това унизително шоу. Човек обаче злоупотребява с интелекта си. Той гледа на канала като на Ганг и на тялото като Бог. Този човек прекарва много от времето си, завладян в украсяването на физическото си тяло, вземайки това тяло за „Аз“ и след това, когато влезе в контакт с женско тяло, дори нарича нейното тяло като негово собствено. Той влага цялото негово чувство за „моето“ или притежание в това женско тяло. Благодарение на контакта на това „Аз“ и „мое“ са родени много деца и цяло семейство идва в съществуване. Накрая семейството е разбито и бедният човек страда от подигравки – неговата история е описана в книгата "Dasbodh" by Sri Samarth Ramdas(Дасбодх от Самартха Рамдас). Препоръчва се тази книга да се чете внимателно.

Веднъж Махарадж попитал своя Учител: "Какво трябва да правя Махарадж, когато не сте в Бомбай?" Шри Сиддхарамешвар Махарадж казал: "Чети по една глава от Дасбодха всеки ден." Дасбодха не е просто набор от думи; тя е врата към вечното, ако я изучаваш внимателно.

Тукарам каза за този светски живот: "Щастието, което човек получава от тази тежка работа, е като ечемично зърно, а скръбта е голяма като планина." Но без каквато и да е работа, това Върховно Постижение се постига без усилие. "Въпреки че е толкова лесно за постигане, все пак за хората то стана толкова много трудно за постигане. Защо да пренебрегнем тази същност, която се намира в компанията на Истината?" - Дасбодха . И вместо да търси щастието в компанията на Светеца, те търсят множество изобретения и създават тази ужасна и отчайваща мая . Поради това истинската им същност се губи и когато това странно чуждо щастие се създаде, тогава Върховното Постижение, което е толкова лесно, става толкова затруднено.

"Скъпи мои преданоотдадени, не тъжете, че не можете да видите тялото ми и не можете да чуете гласа ми, защото Дасбодха е моята Сваруп (моята истинска природа).

Името на това писание е Дасбодх .* Това е диалог между * Гуру /Учителят и шишя /ученик. Когато тази "реч" е ясно произнесена, тогава вие вървите по пътя на предаността/ бхакти (когато забравите всичко и всяка мисъл е оставена, тогава тази мисъл "Аз съм" е там). *( Махарадж - 'ти идваш тук, защото мислиш, че си невеж и мислиш, че аз знам. И задаваш въпроси и аз отговарям. Но няма никой друг освен теб на света, така че откъде идва отговорът?': Така че в светлината на това разбиране диалогът, който се провежда, е вътре във вас, Себето. Гуру е Себето, а умът е ученикът и това Себе никога не е изпадало в заблуда.

Има "много" беседи в този свят, но ако изучавате това писание, тогава тази "реч" на мула мая ще бъде разкрита. Ако обаче тази Реалност се превърне в празно повторение на един невнимателен ум тогава, как може тази "реч" някога да бъде разбрана? (Дори ако някой може да повтори големи части от Дасбодх , това е от малка полза. Но ако човек може да разбере значението само в рамките на половин стих, тогава тази "реч", която е в това писание, ще бъде разкрита).

Има "множество" мисли, създадени от неспокоен ум и има Дасбодх . Ако вникнете в тези думи и влезете в това писание, тогава тайната, която пази, ще бъде разкрита. Разберете, че дори когато все още има празно повторение на тези глави, тази "реч" винаги е там (тази "реч" е опората на ума, но тази "реч" не може да бъде чута поради целия шум).

Тази Реалност беше станала мързелива, а сега е сериозна и бдителна. Той беше грешник* и сега се разкайва. Този Един, който беше невярващ, започна да възхвалява този път на преданост. *( Махарадж - единственият грях е да приемеш себе си за тяло) ( Дасбодха многократно ти напомня, че ти си Той в този момент и че Реалността трябва, чрез разбиране, да бъде тази Реалност)