Ведата е „Майката на всичко“. Точно както една майка дава подслон на всички, така и тази майка, наречена Веда, дава подслон на всички. Този, който не е намерил убежище в тази майка, със сигурност е тъжен, колкото и силен да е иначе. Нечия обикновена майка е нетърпелива да ожени синовете си за някоя жена и по този начин ги поставя в каторгата на семейния живот. Тази „Веда-Майка” обаче съвсем не е такава. Бракът наистина е бедствие, което поставя човека в робство. Този, който приема подслон с тази Майка-Веда, е свободен и става Първичния Аз. Само Садгуру отваря голямото хранилище на Ведите и дава свободно „Сметана на Знанието“ на всички. Садгуру превръща нещастния живот в нещо радостно. Свети Тукарам основава своята алегория на този факт, когато казва, че „Изгря Златното Слънце, което черпи от нектара“.

Нека сега, с помощта на алегория се убедим, че придобиването на еднопосочност на ума чрез такива практики, като джапа и дхяна , се превръща в огромно препятствие за обръщането на ума към Истинския Аз.