Тези, които изповядват джайнистката вяра, следват много обряди. Те отдават значение на обряди като постене, избягване на приема на чесън, лук и т.н., но някак си пренебрегват Себето. Обрядите са просто концепции. Хората са толкова невежи, че вярват, че само чрез следване на обряди могат да постигнат знанието за Брахман . Те дори изразяват гордост от твърденията си. Съжалявайки ги, на помощ им се притекъл човек, добре запознат със знанието на Брахман . Той им обяснил, че самите те са Брахман . Той също така ги конфронтирал с акцента им върху обрядите като средство за откриване на Брахман . Учението не им се отдаваше много добре. Поканиха го отново и му предложиха пържено. След като изяде пърженото, той ожадня и поиска вода. Те казаха самодоволно: "Че ако наистина си жаден, не можеш да бъдеш Брахман , тъй като Брахман никога не ожаднява." Така че човекът отвърна: "Тялото е това, което ожаднява, а не Брахман ." Те не му повярваха и тръшнаха вратата пред него. Концепциите трудно се отказват и хората ще се борят до смърт, за да запазят лелеяните си концепции. Невежите хора се срамуват да кажат, че са Брахман , но се гордеят да кажат, че са тялото, и да го парадират. Те са поробени от илюзията. Всъщност невежите са постоянно тероризирани от своите мисли.