Трябва да има отказ от кармата. Човек трябва да осъзнае, че не е извършителят, а актьорът. Това е много необходимо. Чувството, което се създава в ума ни, че действията създават резултати и че трябва да понесем тези резултати, е много мощна отрова. Всъщност ние не сме изпълнителите. Семената на прераждането са там в резултатите от действието. Този плод, който няма семка, не е плод. Където има действие (деятелство), има плод и плодът неизменно съдържа семето. Тази верига продължава непрекъснато. Затова с голямо внимание трябва да се откажете от концепцията да бъдете извършител на действията. Не трябва да има ни най-малко усещане, че "аз съм извършителят", "аз съм направил", "аз правя" и т.н.

Умът има склонност да бъде привлечен от неща, които харесва и които са подобни на него. Ето защо човек започва приятелство с хора със сходна природа. Актьорът харесва актьори, мошеникът харесва друг мошеник, а Светецът харесва друг Светец. Има приятелство с тях. Тези, които са знаещи и духовно просветени, са единствените истински Брахмини, „Знаещите Брахман“. Те имат любов един към друг. Човек, който се е предал на Гуру, гледа еднакво на всички същества, знаейки, че те по същество са Брахман. За такъв човек предаността и състоянието на липса на желание за сетивни обекти са съединени. Предаността означава любов. Липсата на желания означава, че той не иска нищо. Накратко, който е прав, намира всичко за просто и право, а който е крив, намира всичко за криво.

Актьорът, който е в образа на жена, със сигурност знае: "Аз не съм жена". Въпреки това по време на драмата, ако той не се държи подходящо за ролята на жената, тогава драмата ще бъде безинтересна. По същия начин Знаещият има съвършеното разбиране, че "Аз, като не съм тяло, съм това Себе", но въпреки това ръководи светските дейности с преструвка за привързаност към тялото. И все пак, докато извършвате тези действия, връзката със Себето никога не се узурпира.

Функциите на тялото, изискващи оператор, са извършвани в ума; тъй като тялото е джада или несъзнаващо, необходим е съзнаващ оператор. Понеже хората си мислят, че са дживи , Кришна казва, че Бог живее в сърцето, като оператора на дживите. Всъщност няма джива и няма оператор, така да се каже, извън тях; Себето съдържа всичко. То е екранът, картините, зрителят, актьорите, операторът, светлината, кино салона и всичко останало. Твоето объркване на Себето с тялото и представата за себе си като действащ наподобява това зрителят да се смята за актьор в кино-прожекцията. Представи си актьорът да попита дали е възможно да изиграе сцена без екрана ! Същият е случаят с човек, който мисли за неговите постъпки като за отделни от Себето.

Ако изпълнявате някаква роля в пиеса, то сценария за всяка роля е написан още преди тя се изиграе и актьорът действа еднакво вярно, независимо дали е Цезар, който е намушкан с нож, или Брут, който забива камата в него, без да бъде засегнат от това, тъй като знае, че не е тази личност.