Тук е даден примерът за страничната завеса на театралната сцена, която се нарича крилото, от което актьорите се появяват и където те отново обратно изчезват. Причинното тяло, което е естественото състояние на човешкото същество, е като това крило на сцената, и съществува в състоянието под формата на “забрава.” Зад тази завеса, всички спомени се появяват и след това изчезват. Когато казваме, че сме забравили едно нещо, преди да го помним, това означава, че нещото е пребивавало там в това състояние на забрава, и е доказано, че то се е появило единствено от това състояние. В противовес на това, когато казваме, че сме забравили определено нещо, това означава, че нещото, което е било в паметта, е изчезнало зад тази завеса на забрава. Паметта, преди да бъде забравена, и нещо, забравено, след като е припомнено, са спътници на тази арена на забравата. Издигането и залязването на всички идеи са в утробата на тази “забрава,” която е общата основа за всички човешки същества. Именно поради тази забрава, всяко човешко същество чувства, че е невеж и се стреми да придобие знание. По време на тази борба, мнозинството за съжаление придобива само светско знание, като по този начин пропускат знанието на тяхната “Истинска Природа.”

Има хора, които се опитват да имитират актьорите, след като изгледат някой филм. По същия начин вие трябва да наблюдавате филма на вашето съзнание и да отидете още по-далеч. Вашата истинска природа е невидима и тя не е тялото, от което следва, че вие не сте обвързани по никакъв начин. Кой тогава е свободен? Този, който сега слуша. Заради отъждествяването си с тялото, всичко изглежда настояще. За безтелесното обаче всичко това е илюзия.

Функциите на тялото, изискващи оператор, са извършвани в ума; тъй като тялото е джада или несъзнаващо, необходим е съзнаващ оператор. Понеже хората си мислят, че са дживи , Кришна казва, че Бог живее в сърцето, като оператора на дживите. Всъщност няма джива и няма оператор, така да се каже, извън тях; Себето съдържа всичко. То е екранът, картините, зрителят, актьорите, операторът, светлината, кино салона и всичко останало. Твоето объркване на Себето с тялото и представата за себе си като действащ наподобява това зрителят да се смята за актьор в кино-прожекцията. Представи си актьорът да попита дали е възможно да изиграе сцена без екрана ! Същият е случаят с човек, който мисли за неговите постъпки като за отделни от Себето.