Имало една принцеса, която искала да се омъжи за мързелив човек. Съответно, във всяко село било направено оповестяване. Скоро пристигнали потенциални ухажори, които твърдели, че са мързеливи. Принцесата искала да се увери във валидността на техните твърдения. Някои хора претендирали за мързеливост, пристигайки в града, седнали на раменете на други хора. Други симулирали тишина в подкрепа на тяхното твърдение. А пък други решили да не използват ръцете си за хранене. Имало толкова претенции за мързеливост, колкото и ухажори. Принцесата отхвърлила всички тях. Но имало един проницателен човек. Той просто информирал принцесата, че е дошъл да се ожени за нея. Принцесата попитала: “Как можеш да докажеш, че си мързелив?” Той отговорил, че е дошъл да се ожени само защото е мързелив. Той казал: “Всички останали просто се преструват. Те са само актьори, те не са наистина мързеливи.” Поддържането на тишина, да не ходиш, да не ядеш с ръцете си и т.н., са само външни действия, имащи за цел да заблудят. Наистина мързеливият човек не може да бъде проследен чрез такова преструване. Наистина мързеливият човек е мързелив по природа. Подобно, за Джнани е абсолютно самопоказателно, че той е Брахман.

Илюзията, която възникна първо, се нарича Първична Илюзия (“Аз Съм”). Тази първична илюзия е заблуда и каквото е създадено от тази заблуда, е неистинско. Единствено след Първичната Илюзия светът е възникнал. Точно както режисьорът на една пиеса възлага различни роли на различни актьори, така и Съзнанието се заема с тази пиеса във формата на светско съществуване. Тази пиеса се играе само на тази земя. Тя наистина е грандиозна постановка, но тя е винаги само спектакълът на нетрайното. Този, който е украсен с тази величественост, е наречен Ишвара, Господът. Този Господ Ишвара, Съзнанието, е покварен от илюзията. Господ Ишвара е създал всичко. След това той трябва да придружава (подкрепя) своето сътворение. Ишвара трябва да се грижи за всичко, което Той е създал. Неговата величественост трае само докато неговото сътворение трае.

Умът има склонност да бъде привлечен от неща, които харесва и които са подобни на него. Ето защо човек започва приятелство с хора със сходна природа. Актьорът харесва актьори, мошеникът харесва друг мошеник, а Светецът харесва друг Светец. Има приятелство с тях. Тези, които са знаещи и духовно просветени, са единствените истински Брахмини, „Знаещите Брахман“. Те имат любов един към друг. Човек, който се е предал на Гуру, гледа еднакво на всички същества, знаейки, че те по същество са Брахман. За такъв човек предаността и състоянието на липса на желание за сетивни обекти са съединени. Предаността означава любов. Липсата на желания означава, че той не иска нищо. Накратко, който е прав, намира всичко за просто и право, а който е крив, намира всичко за криво.

Разбира се, когато принцесата го срещна, тя каза: "Какво ти дава право да се омъжиш за мен? Как можеш да докажеш, че си мързелив?" Той отговори: "Наистина съм мързелив, затова дойдох да се оженя за теб. Другите просто се преструват на мързеливи. Те са просто актьори и преструващи се, те не са истински мързеливи и следователно не трябва да бъдат ваши съпрузи. Да мълчиш, да не ходиш, да не ядеш с ръце, всичко това са трикове, направени за заблуда. Те не са разбрали истинския мързел. Човек трябва да бъде мързелив по природа и по този начин да не прави нищо, каквото и да е."

Съвършено вярно и именно за този случай Видяраня в десета глава на своя труд, наречен Панчадаши , дава пример със светлината, която е насочена към сцената на театъра. По време на представлението тя пада върху всички актьори на сцената, независимо дали те играят ролята на крал, слуга или танцьор, а също така и върху публиката. Тази светлина огрява присъстващите преди спектакъла, по негово време и след приключването му. По подобен начин и вътрешната Светлина, т.е. Атман, осветява егото, интелекта, паметта и ума, без да участва в процесите на растеж и на разпад. Даже когато липсва чувството за его, Аз пребивава без атрибути и продължава да сияе Сам по Себе си.