Ти знаеш тайното изкуство на актьора и неговата драма (ти разбираш, Аз играя роля в това тяло). Ти танцуваш поради "многото" копнежи и *удоволствия, но подкрепени от ритъма на тала /чинел* и мруданг /барабан, ти познаваш Себе си във всяко действие. *(Това тяло е само продукт на нашето минало, нашите действия са резултат от минали действия. По същия начин огромното вселенско тяло на Ганеш е само резултат от сбора от минали действия, но Той знае, че те не са Него самият и Той се наслаждава на Своята игра)

Светлината на съзнанието се превръща едновременно във филма, актьора и режисьора.

"Напълно е възможно да извършвате всички жизнени дейности без привързаност и да считате единствено Атман за реален. Погрешно е да се мисли, че щом човек е установен в Атман, то неговите житейски задължения не могат да бъдат изпълнявани по правилния начин. Това прилича на състоянието на актьора - той е гримиран, облечен в подходящ костюм и действа на сцената, даже преживява играната от него роля, но знае безусловно, че в действителния живот той не е личността, която играе на сцената.

По същия начин, защо е необходимо съзнанието на тялото или чувството "Аз съм тяло", да ви притеснява, ако сте убеден, че вие не сте тялото, а сте Аз ? Нищо, което се извършва от вашето тяло не трябва да ви пречи да пребивавате в Аз . Едно такова пребиваване пречи за правилното и ефективно изпълнение на задълженията на тялото не повече от тава, дали осъзнаването от страна на актьора на истинското положение възпрепятства изпълнението на неговата роля на сцената".

От друга страна, аджняни , актьора в този свят - изпълнителят на всички действия - трябва да определи каква песен и какво изпълнение е благопристойно за света, кое съответства точно на шастрите и какво може практически да направи.