Аз съм винаги без атрибути. Атрибутите не са моята истинска природа. При реализирането на това, аз наистина станах лишен от атрибути. Истинската цел на живота е намерена. Аз се изправих лице в лице със Себе си след много години. През всички тези дни, аз страдах от много нещастия, тъй като вярвах, че външният актьор съм аз. Така, аз страдах от робство, вярвайки, че външният свят е пълен с удоволствия. Аз бях като цар, който се наслаждаваше на удоволствието, просейки. Той мислеше, че служи на собственото си Себе, докато всъщност, той служи на странник. Той не знаеше, че той е Параматман, Върховното Себе, и че трябва да служи на себе си.

Това, което е трябвало да бъде постигнато чрез (различни) методи, е било постигнато. След като си станал “Това,” къде е необходимостта от правила, регламенти и рутина? Тялото е направено от пет елемента. Костите, плътта, кожата, нервите и косата са все създадени от земята. Дживата не е нищо друго освен Брахман. Тялото е като актьор на сцена, който сменя костюма си за всяка пиеса. Когато човек получи “истинско” Знание, той няма раждане и пребивава в собственото си Себе. Този, който съществува вечно, никога няма да изчезне, а това, което не съществува, никога няма да се появи. Тялото е направено от пет елемента, но Себето е Брахман. Дживата е единица от Брахман. Човек ненужно чувства, че Бог е отделен. Обаче, с различаване човек осъзнава, че няма “аз” или “ти.” Няма нищо.

Умът казва: "Днес е четвъртък, утре е петък, а вчера беше сряда." Умът казва: "Сряда си отиде", но кажи ми къде се оттегли сряда и къде е четвъртък? Чака ли петък като актьор, подготвяйки се и облечен подходящо за идването си утре? Всичко това са просто заблуди на интелекта. Това са вашите мисли, които са идвали и са си отивали и ще се върнат отново по-късно. Но всъщност няма идвания и няма отивания.