Аз съм винаги без атрибути. Атрибутите не са моята истинска природа. При реализирането на това, аз наистина станах лишен от атрибути. Истинската цел на живота е намерена. Аз се изправих лице в лице със Себе си след много години. През всички тези дни, аз страдах от много нещастия, тъй като вярвах, че външният актьор съм аз. Така, аз страдах от робство, вярвайки, че външният свят е пълен с удоволствия. Аз бях като цар, който се наслаждаваше на удоволствието, просейки. Той мислеше, че служи на собственото си Себе, докато всъщност, той служи на странник. Той не знаеше, че той е Параматман, Върховното Себе, и че трябва да служи на себе си.

Това, което е трябвало да бъде постигнато чрез (различни) методи, е било постигнато. След като си станал “Това,” къде е необходимостта от правила, регламенти и рутина? Тялото е направено от пет елемента. Костите, плътта, кожата, нервите и косата са все създадени от земята. Дживата не е нищо друго освен Брахман. Тялото е като актьор на сцена, който сменя костюма си за всяка пиеса. Когато човек получи “истинско” Знание, той няма раждане и пребивава в собственото си Себе. Този, който съществува вечно, никога няма да изчезне, а това, което не съществува, никога няма да се появи. Тялото е направено от пет елемента, но Себето е Брахман. Дживата е единица от Брахман. Човек ненужно чувства, че Бог е отделен. Обаче, с различаване човек осъзнава, че няма “аз” или “ти.” Няма нищо.

Умът казва: "Днес е четвъртък, утре е петък, а вчера беше сряда." Умът казва: "Сряда си отиде", но кажи ми къде се оттегли сряда и къде е четвъртък? Чака ли петък като актьор, подготвяйки се и облечен подходящо за идването си утре? Всичко това са просто заблуди на интелекта. Това са вашите мисли, които са идвали и са си отивали и ще се върнат отново по-късно. Но всъщност няма идвания и няма отивания.

Функциите на тялото, изискващи оператор, са извършвани в ума; тъй като тялото е джада или несъзнаващо, необходим е съзнаващ оператор. Понеже хората си мислят, че са дживи , Кришна казва, че Бог живее в сърцето, като оператора на дживите. Всъщност няма джива и няма оператор, така да се каже, извън тях; Себето съдържа всичко. То е екранът, картините, зрителят, актьорите, операторът, светлината, кино салона и всичко останало. Твоето объркване на Себето с тялото и представата за себе си като действащ наподобява това зрителят да се смята за актьор в кино-прожекцията. Представи си актьорът да попита дали е възможно да изиграе сцена без екрана ! Същият е случаят с човек, който мисли за неговите постъпки като за отделни от Себето.

Трудно е да се предаде на хартия неговия хумор, понеже, независимо от смисъла и остроумието, той бе неподражаем. Когато разказваше някаква история, той бе съвършен актьор, който възпроизвеждаше случката по начин, като че ли самият той я беше преживял. Очароваше всички - даже и тези, които не разбираха езика. Истинският живот бе роля, която той играеше и в този живот преходите можеха да бъдат много бързи - от хумор към дълбоко съчувствие и състрадание.

62 Не забравяй: ти си Битие-Съзнание, което блести подобно на сцена, на която се играе спектакъл - ти не си актьор.

Като актьор, който играе своята роля в драма - свободен и от любовта и от омразата.

59 Даже когато аз страдах заради илюзията, че считах себе си актьор, истинският Падам ме накара да сияя като неизменна сцена.