В съня, който е пълен с невежество, човек казва, че всичко му принадлежи, но такива хора, които казват така, наистина са като чудовища. Тези, които просто се наслаждават на обектите на сетивата, са просто човешки същества, докато този, който е краен в отхвърлянето на всичко, е като Всемогъщия Бог. Да говориш без да знаеш нищо се нарича говорилня. Когато „Слънцето на Знанието“ залязва, вселената се изпълва с мрака на невежеството и дори звездата на благочестието не се вижда. Този объркан ум не вижда кой е самият той. Съвсем е забравил. Егото, което е краля на трона на телесното съзнание, имало сън. То беше закъсало в гъста гора, умори се и много се натъжи. Там той се ожени за жена. Сечеше дърва и ги продаваше, за да си изкарва хляба. Той ядеше месо от различни животни и живееше много мизерно. Внезапно се събуди от силно страдание. По същия начин вие преживявате този сън. Този свят не е реален. Този цар управляваше там седемнадесет години. Петте сетивни органа, петте активни органа, умът, интелектът и петте жизнени сили (прани) правят седемнадесет. Това са неговите седемнадесет години. Невежият индивид, джива, трябва да страда поради това. Вие спите, не сте буден. В него се раждате и в този сън умирате. В съня вие се лутате безкрайно. Вместо да осъзнаете собственото си величие, вие сте се превърнали в страдалец. Затова вие трябва да придобиете Знанието на собственото си Аз. Това "Духовно Знание" е най-великата наука. Нарича се Адхятма-Видя.

Видехи Джанака (Джанака е бил древен цар; Видехи означава, че е бил без тяло, докато е имал тяло) попитал: „Каква е тази Мая, която е толкова страховита? Моля, кажете как можем да се освободим от нея.“ По това време мъдрецът Антарикша каза: „Въпросът ви е безполезен, защото питате за това, което не е. Това, което не е, е подлудило целия свят. Всичко това е илюзия. Целият свят е потопен в тази илюзия. За времето, за знака на зодиака и за името на сина на безплодна жена е безсмислено да се пита." По същия начин вие питате това. Илюзията е такава. Възможно ли е да смажеш главата на сянката си? Снахата на безплодната жена роди син. Съпругата на Бхишма (който никога не се е женил) имала кърма. Вятърът бил поставен в мелница и бил пулверизиран. Внуците на един евнух отишли да се скрият в къщата на слънцето. Тези, които приемат тези неща за истина, смятат Илюзията за реална. Илюзията означава, че каквито и дейности да правим, каквото и да преживяваме, всички активни събития, дори ние самите, са безсмислени. Значението на думата Мая е да докаже, че всяко преживяване в дуалността е лъжовно.

Ако някой падне като дънер веднага щом осъзнае Брахман, кой ще бъде там след това, за да покаже пътя към освобождението? Кой би предал Знание на другите и кой изобщо би могъл да научи този човек? Ако лежи като дънер, кой ще учи другите? Цялото Знание щеше да бъде изгубено. Докато се обяснява, човек трябва да говори за всички неща, както постоянни, така и нетрайни. Следователно нямаше да стане, ако в един момент сте здраво осъзнати, а в следващия сте неподвижни. Този човек също ще бъде в робство. Ето защо, без да падаме като дънер в самадхи, ние трябва да имаме "Знанието на Брахман", докато сме будни и активни в говоренето и т.н. Брахман е съществуващ от само себе си, без въображение. Но тогава, ако всичко е Брахман, вашето въображение също е Брахман и светският живот е Брахман. Къде ви срещна този така наречен "светски живот"? Къде е той и кога е той? Всичко е Брахман. Вие също не сте извън Брахман. Къде е отделното съществуване на светския живот като такъв? Самата природа на осъзнаването на Брахман е такава.

Без храна няма прана , а без прана няма ум, интелект и индивидуална душа. Ние сме живи и активни благодарение на сока от храната. Как без прана може да има Атман ? Прана и Атман присъстват винаги в тялото и когато прана напусне тялото, Атман осъзнава това. Този, който следва съветите на Гуру , не умира, а онзи, който се покланя на Атман , става единен с Него. Останалите ще трябва да се изправят пред илюзията за смъртта.

След Себереализацията идва състоянието оонмани , в което няма нито бодърстване, нито сън. Каква е разликата между съня и оонмани ? По време на сън вие сте активни, а във второто състояние сте само свидетел. Без истинско постигане на тишина, състоянието оонмани е непостижимо.

Качеството раджас , което ни прави активни, изисква резултати от положените действия. Какво друго може да ви възпрепятства, ако не вашата въвлеченост и привързаност към своите отношения, приятели и собственост?

Няма смърт, но тази дума традиционно се използва за обозначаване на изчезването на съзнанието. Когато запасите от соковете на храната - сатва - свършат, чувството за битие изчезва .Смърт ли е това? Ако има запас от храна, има и жизнен дъх, а с праната има и съзнание. Това съзнание се нарича Пракрити-Пуруша . Тези две са без форма и активни във всички елементи за земята и всички живи същества усещат тяхното благоприятно или негативно влияния като своя съдба. Свършва само земята, която има своя форма.

Не се страхувайте, че не може да Го намерите. Вие притежавате съзнание, звука на съществуването, който съдържа в себе си целия свят. Истинският Джняни не е обвързан с никакви действия, докато мошениците са много активни в това да печелят пари.

По същия начин действа и ума - за да си почине му е необходим сън. Състоянието на активност, при което отново започва да действа, може да се нарече както бодърстване, така и сън. Никой обаче не може да спи вечно, от което следва, че дълбокия сън е само временно щастие. Това състояние, което е наречено сън и което се явява състояние между две врити - две мисли или две активни състояния на ума - има още един недостатък. По време на сън без сънища умът-знание потъва в тъмнина и не осъзнава своята изначална светлина ( Сат-Чит , Битие-Съзнание), докато в същото време той трябва да се слее със своята истинска природа, без да губи съзнание. Оказва се, че сънят също има своите недостатъци и не е състояние на съвършено щастие. Как тогава да придобием щастие? Нека да се обърнем към думите на Шри Бхагаван:

Някои хора, вярващи, че джняня може да бъде постигнато само чрез прарабдха , живеят в мързел, без даже да имат желание да постигнат джняня . Тяхната леност обаче се проявява само по отношение на своето желание и необходимите усилия за постигането на джняня . Те възлагат отговорността на прарабдха , разчитайки на нейната милост, като същевременно са много активни по отношение на светските дела - те даже са предприемчиви в своите опити да предотвратят действието на прарабдха (да намалят нещастията и да увеличат щастието, произтичащи от прарабдха ), независимо от това, че е невъзможно тя да бъде променена и нейното действие да бъде предотвратено. В крайна сметка усилията им се оказват излишни и без резултат! Тези хора, толкова предприемчиви в това, което изобщо не е нужно да правят, проявяват мързел по отношение на онова, което е необходимо - унищожаването на усещането за персонално действие и фокусиране на вниманието им към Истинският Аз.

Когато тялото, ума и сетивните органи на джняни не са активни ( праврити ), хората си мислят: "Този джняни се намира в самадхи ". Това е подобно на състоянието, когато воловете са били разпрегнати и стоят неподвижно. И дори това състояние на самадхи , или ништха , не е познато на джняни - за него то не съществува.

134. Дори да сте неподвижни, докато менталните тенденции ( мана-васани ) не са разрушени, те продължават да са активни, подобно на някой, който сънува, че изкачва планината и след това пада с главата надолу в пропастта, докато всъщност тялото му лежи неподвижно в леглото.

Описвайки посочения процес на поглъщане, Шри Бхагаван казваше: "Вътрешните тенденции на ума и фината памет за миналите преживявания, водещи към бъдещи възможности, станаха много активни. Сцена след сцена те преминаха пред нея във финото й съзнание, но външните чувства вече си бяха отишли. Душата премина през поредица от преживявания, като по този начин избегна необходимостта от прераждане и така направи възможен Съюза с Духа. Най-накрая душата се лиши от своите фини обвивки, преди да постигне крайната своя цел - най-висшия свят на Освобождението, от който няма връщане в невежеството".

Това е състоянието на джняни . По време на дълбокия сън егото е потопено и сетивните органи не са активни. Егото на джняни е мъртво и Той няма собствени желания за каквато и да е сетивна активност и не смята Себе си за извършител. Така че Той е в дълбок сън. В същото време, Той не е в безсъзнание, както по време на дълбок сън, а е напълно пробуден за Истинският Аз, така че Неговото състояние не е това на дълбок сън. Това е дълбок сън без заспиване, дълбок сън в будно състояние, или наречете го както искате, е турия (четвъртото) състояние на Истинският Аз, при което, като на екран, всичките три авастхи - будното състояние, сънят и дълбокия сън - преминават, без да засегнат с нищо самия екран.

В нирвикалпа сетивата не са активни, а мислите отсъстват. Следователно преживяването на чистото Съзнание в това състояние е ясно изявено, което води до блаженство. Турия е налична в състоянието савикалпа самадхи

Мъдрецът, т.е. този, чийто ум се е разтворил в Аза, по никакъв начин не е засегнат от този свят, макар че във всички свои външни прояви - т.е. неговото тяло и ум - може да бъдат активни в света. Неговата активност напомня приема на храна от едно сънливо бебе или движението на кола, в която шофьора е заспал. По-късно ще се върнем на този въпрос.