Илюзията е толкова силна, че Хари (Вишну) и Хара (Шива) все още се страхуват от нея. Тази Мая е трояка (трите Гуни). Например Слънцето няма никакво намерение, но с изгрева му целият свят става активен. Когато чувстваш, че има нещо, въпреки че няма нищо, това е Илюзия. Какво има в Реалността, което казва "аз"? Това е въображаемият индивид. Тялото не съдържа само това, което казва "аз", има кръв, плът, семенна течност и всички други материали. Същността обаче, която казва „аз“, реално я няма.

Когато казваме, че Знанието трябва да има нещо, за да бъде „известно“, именно Невежеството е „известното“ и следователно терминът „Знание“ става приложим към него. Сега, тъй като няма друг обект, то остава само със себе си, без да се фокусира върху какъвто и да е обект. Така че функцията на знаене е изчезнала. Усещането, че "Аз съм Това" също не функционира. Този, който видя, че „Знанието“ няма място, всъщност загуби способността си да вижда и тогава прогледна. По този начин, Жизнената Енергия (Чайтаня), "Духовното Знание", няма статут. Виджнана е "Силата", която е възприела всичко това. Когато Знанието загуби своята същност на знаене поради „Духовното Възприятие“, това е Виджнана. Това е само девствена Жизнена Енергия и претърпява естествена трансформация, при която няма каквато и да е концепция, което води до осъзнаване на себе си като петте елемента, или Бог, или Брахман. Сега това Виджнана е свидетел на Знанието, което е загубило своята двойственост. То също така е свидетел на липсата на егото и появата на форми, като вълни върху вода. И така, ние определяме това като "Виджнана." Във Виджнана няма нито изпълнител, нито наслаждаващ се, нито провокатор за някое от двете изброени. Има само естествено Битие, което е „Себепознание“. Няма усещане, че е някакво „нещо“, което е смес от петте елемента, или каквато и да е форма, каквито и да е имена, каквито и да е очертания, или преданоотдаден, или Аватар, или който и да е активен принцип. Само Чайтаня, „Силата“, която трансцендира всички състояния, е Виджнана.

Има една история, в която човек дал мантрата на Шива на един стремящ се да я повтаря и го предупредил, че докато повтаря тази мантра, не трябва да мисли за "маймуна". След това какво стана? Този човек винаги си мислеше за маймуна, докато повтаряше тази мантра на Шива. Не само това, но дори и насън той видя маймуната. Той попадна в илюзия и видя маймуна във всичко, жена му, децата му, други хора и дори къщата му. Следователно може да се каже, че това, което е забранено, идва на първо място в ума. Това, което се очаква да бъде забравено, е дважди запомнено. Да забравиш е много трудно. Докато имате тялото, има заплитане. Как можете да го избегнете? Вие събирате неща, за да им се наслаждавате. Натрупали сте неща от собствените си желания и сега се чувствате неловко. Вие разрушавате своето задоволство. Моля, запомнете един прост факт. По правило никой не прави нищо за никого без причина. Накратко, не се надявайте да се отървете от заплитанията си в бъдеще и след това да сте свободни. Това няма да се случи. Всичко, включително семейния живот, е Брахман. Как можете да кажете, че има Брахман в дълбок сън и няма Брахман в будно състояние? Животът, воден с концепцията, че вие сте вашето тяло, че сте индивид, е опасно разрушителен. Въпреки това, когато сте Брахман, във всеки един активен момент, тогава самият живот е Брахман и има само Блаженство. Само ако живееш с идентификацията с физическото тяло, е вредно.

Ключовият проблем е как да зарежем егото. Има начин за това. Това става чрез проницателност или „Различаване със знание“. Какво разбрахме, слушайки ученията на Веданта? Разбрахме, че има пет елемента и един Аз. Разбрахме, че сме никой. Ние не сме в това физическо тяло, но сме вярвали, че сме в тялото. Това се нарича грешно знание или въображение. Когато този "аз" го няма, каквото е, е. Това, което остава, е „Това“. Ако кажеш, че е, значи не е и ако кажеш, че не е, значи е. „Това“, което е описано с „Не“ (Нети), съществува. Егото изчезва с разбирането на това и когато това въображаемо „аз“ се разтвори, милионите идеи са само част от Брахман. Нир означава „не“ или „несъществуващ“. Нирвикалпа означава „без концепция“ или „без въображение“. Когато въображаемата личност си отиде, това, което остава, е само Параматман. Той е живият, говорещ, ходещ, активен Бог. Велик е този, който обожава без чувството за „аз“. Този, който не е осъзнал Бог, трябва да Го обожава, но кого трябва да обожава Бог? Бъдете Брахман и живейте Брахман. Радостта в сетивните обекти е равнозначна с Джива. Радостта в Знанието е Шива и Радостта в Брахман е Параматман.

Каква е поуката на тази история? Джива започва да се тревожи от собствените си концепции. Така че, вместо да се тревожи, ако преданоотдаденият води живота си с вярата, че „всичко е благоприятно, всичко е добро, целият свят е градът на Бога, всичко е с природата и религията на Бог, Бог е този, който е активен навсякъде, няма нищо друго освен Бог, a печалбите и загубите са само за Бог и принадлежат само на него", тогава той ще бъде щастлив и ще има удовлетворение. Следователно никой не трябва да предизвиква ненужните демони на съмнението и да става нещастен. Трябва да слушаме внимателно какво казват Светците и Мъдреците и да съзерцаваме върху техните съвети. Чрез разбиране на Есенцията, ние трябва да направим живота си щастлив. Моля ви, повярвайте че няма нищо в нашата власт. Бог прави всичко и завършва всичко. Бог е този, който е зад нас и пред нас. Не изрязвайте отделното си съществуване от целостта на живота. Оставете тези глупости. Каквото и да се случва е идеално. Когато проектирате въображаема личност, всичко изглежда нестабилно. Всъщност няма нито висше, нито нисше. И двете страни са равни. Всичко е оправено идеално и не е нарушено. Ако егото е отпаднало, цялото Съществуване е съвършено спокойно, нищо не е нестабилно. На дъното, както и отгоре и над, преживяването, което човек има, е, че има нещо, което е напълно стабилно и много солидно. Това е състоянието, което е „Живото Съзнание на Брахман“ (ЧидГхана Брахман). Има малка незначителна вълничка в това Съзнание, която изглежда нестабилна, но това малко нестабилно нещо изглежда на джива като такива катаклизми, че джива е напълно ужасена. Това е странният феномен на този свят. Никой никога не мисли да разбере какво е в основата на този катаклизъм. Но какво изпитвате, ако за кратко време спрете обичайния си мисловен процес и просто наблюдавате?

В детството си той бил активен, с много остър ум и имал способността да попива нещата много бързо. Не учел много на училищно ниво, но бил много интелигентен, умен и находчив в цялото си поведение. Той бил прям в изказа си и говорел със смислена идея. Отвръщал с дълбокомислени отговори на всеки въпрос. На 16, въпреки че не бил във възрастта си, започнал да работи като счетоводител (Муним) във фирмата Марвади в Биджапур. Работел усърдно и със задоволство, и се установил в Биджапур, където срещнал неговия учител Шри Бхаусахеб Махарадж, който бил построил манастир (Math) в малкото селце наречено Инчегири в щата Карнатака в Индия, който започнал дейността си в 1885 г.

Аз съм винаги не-активен. Дори с ума, не проектирам и не пораждам никаква активност. Всичко идва и си отива от само себе си. Идеята за робство и свобода е изкоренена и я няма.

В пътищата на "многото" Той е бдителен, проницателен, достоен и логичен. Той е Истината, твоето истинско спътничество и постоянно и стабилно разпознаване. Той е умел, активен и това удивително чудо ( Шри Нисаргадатта Махарадж - това тяло и неговата жизнена сила са първоначалното чудо).

И бог Кришна също каза: "Сред органите на сетивата и действието е умът и Аз съм това." Ако това трябва да се приеме буквално и умът е Бог, тогава защо човек трябва да се опитва да контролира мислите на този активен ум?

Трудно е да не бъдеш активен, затова хората се стремят винаги да се въвлекат в извършването на някаква дейност.

Трябва да съхраните истинската си вътрешна природа в качеството й на активен Брахман . Само вашето битие е причината за всичките ви болки и удоволствия. Ако сте убедени в "Аз съм Това", всяка ваша болка няма да е различна от удоволствието.

През целия си живот Кришна е бил зает с различни дейности, но нито едно от Неговите качества не е било засегнато от това. Трудно е да наречеш който и да е Ниргуна , ако той е жив и активен, нали така?

Вие сте тук и слушате тези беседи. Не е нужно да ги харесвате. Ние знаем какво сме, и има ум, който присъства и е активен. Съзнанието и ума присъстват в различни форми, на които се дават различни имена.

Не съществуваме ли, преди да знаем, че съществуваме? Каквото и да е свидетелствано от съзнанието, то не го засяга. Съзнанието е трудно за реализиране. То прави нещата видими, но самото е невидимо. Нещата, които се появяват в съзнанието, не го засягат. Едно дете може да се наслаждава на обличането, но не вижда никакъв смисъл или значение в смяната на дрехите. Един освободен може да е много активен, но отношението му би било като на дете. Важното е да имаш знанието на Себето. Истинското знание на нашето съзнание е съществено, тъй като съзнанието прави всичко важно.

Ако Себето е осъзнато, няма ум, който да се контролира. Себето засиява, когато умът изчезва. При осъзнатия човек, независимо дали умът е активен или неактивен, само Себето съществува. Защото умът, тялото и светът не стоят отделно от Себето и не могат да останат отделни от Себето. Могат ли те да бъдат друго освен Себето? Когато човек е осъзнат за Себето, защо му е да се безпокои за тези сенки? Как те засягат Себето?

По същия начин стоят нещата със Себето. Само то съществува; картините идват и си отиват. Ако се уповаваш на Себето, ти няма да бъдеш мамен от появяването на картините. Нито пък въобще има значение дали картините се появяват или изчезват. Игнорирайки Себето, аджнани мисли, че светът е реален, точно както игнорирайки екрана, той вижда само картините, като че съществуващи отделно от него. Човек не е заблуден, ако знае, че без виждащия няма нищо, което да бъде видяно, точно както няма картини без екран. Джнани знае, че екранът, картините и гледката там не са друго освен Себето. С картини Себето е в неговата проявена форма; без картини То остава в непроявена форма. За джнани е съвсем без значение дали Себето е в едната или другата форма. Той е винаги Себето. Но когато аджнани вижда един джнани активен, изпада в объркване.

Може ли умът да бъде активен, когато плътното тяло не е? Един от примерите, доказващ наличието на такива ситуации са сънищата, по време на които ние приемаме друга, различна форма - тази на финото тяло. С помощта на това ново тяло умът действа и познава много неща, сакаш той е приел формата на друго плътно тяло. Това е сънното тяло, което е проекция на ума и не е нещо друго, освен ума. Именно затова се нарича фино тяло.

Освен това, ако самият ум, който представлява съвкупност от мисли, се явява възприеманият обект от второ лице, по какъв друг начин може да възприема обектите, освен като такива от второ и трето лице? Следователно, вниманието на практикуващият трябва да бъде насочено само към Истинския Аз, който сияе вечно (даже когато умът не е активен) и трябва да се удържа в Него, без да се разсейва от каквито и да е обекти от второ и трето лице.

Въпреки това, възелът на привързаността се явява основен и докато не се реализира Истинският Аз и вследствие на това не се разруши привързаността ( абхимана ), този възел остава във формата на склонности на ума ( васани ), които изграждат каузалното тяло. Той остава даже когато възела на връзката между нервите временно не е активен, както е по време на дълбок сън, припадък, смърт или упойка, което прави неизбежни новите прераждания. Поради тази причина Шри Бхагаван настояваше, че постигането на кашта-нирвикалпа-самадхи по пътя на практикуването на раджа-йога не може да бъде окончателната цел, тъй като това е само мано-лая , временно спиране на ума. След това умът трябва да се придвижи към Сърцето, за да се постигне сахаджа-нирвикалпа-самадхи - унищожаването на ума ( мано-наса ), унищожаването на привързаността към тялото ( дехабхимана-наса ).

3. Неговите слова разсейват всички съмнения, Неговият поглед като анкуш (остен) сдържа бесния слон на заблудения ум. Той е вечно активен за благото на другите, но напълно безразличен към нуждите на собственото си тяло.

8. Свободен от заблудата на сетивата, от алчност, неотвличащ се от мислите, лишен от завист, Той е винаги в Блаженство. Той е винаги активен в помагането на другите да прекосят океана на карма без да очаква каквато и да е изгода.

Майкъл Джеймс : Тъй като Истинският Аз е недвойствена Реалност, няма нищо друго, за да знаеш Истинският Аз, и затова само Истинският Аз познава Себе си. Но тъй като Истинският Аз по самата си природа не е деятел, и следователно не е активен, Знанието на Истинският Аз за Себе си, не е акт на познание; Истинският Аз познава Себе си не чрез акта на познание, а чрез Битието на Самия Себе си (виж стих 26 от "Упашеда Ундияр": "Самото Битие на Истинският Аз е Знание за Истинският Аз, тъй като Истинският Аз е свободен от двойственост..."). От това следва, че самата природа на Истинският Аз е Знание, свободно от акта на познание. Ето защо в стих 12 от "Улада Нирпада" Шри Бхагаван твърди: "Това, което знае, не може да бъде истинско Знание". Същото е изразено и в стих 831 от "Мей Тава Вилакам": "Реалният Аз е Знание, което не познава нито други неща, нито самото себе си".

Възможно ли е да преодолея егоизма, водейки активен светски живот?

Точно както Хъмфри видял Шри Бхагаван по време на първата тяхна среща и го определил като "неподвижно тяло, от което по един необикновен начин се излъчва Бог", така и всеки, според своите способности, е предавателна станция на невидимо влияние върху другите. В състояние на хармония и преодолян егоизъм, всеки човек неизбежно и неволно, дори без да го съзнава, излъчва хармония, независимо от това дали външно е активен или не, а когато не е спокоен и има силно его, излъчва дисхармония, макар че външно човек може, по същото време, да извършва богослужение.

Шри Бхагаван беше изключително активен - той сам споменаваше за това, макар никой от изпиталите неговата Благодат да не се нуждаеше от каквото и да е потвърждение. Активността му обаче беше толкова скрита, че случайните посетители и тези, които не успяваха да я възприемат, вярваха, че той съвсем не дава упадеша и че е равнодушен към техните духовни търсения.

Обикновения човек живее в мозъка, без да осъзнава Себе си в Сърцето. Джняни сидха (постигналият джняня ) живее в Сърцето. Когато той е активен и си взаимодейства с хората и нещата, Той знае, че това, което вижда, не е отделено от единствената върховна Реалност, Брахман, който Той е реализирал в Сърцато като своя Истински Аз.

Ако Атман не е активен, как той познава Себе си?

Отречението е винаги в ума, а не в отиването в гората или на други уединени места или в отказа от своите задължения. Основното, което трябва да се направи, е да се следи умът да не бъде насочен навън, а навътре. Покоят на ума в действителност не зависи от това дали човек ще отиде на такива места или ще се откаже от своите задължения. Всичко това се случва съгласно предначертан план. Всяка дейност, през която тялото трябва да премине, е предопределена в момента на появата му. Не зависи от теб дали да я приемеш или отхвърлиш. Единствената свобода, която ти имаш, е да насочиш ума си навътре и да се откажеш да бъдеш активен...

Възможно ли е да водя активен светски живот и същевременно да не съм егоист?

Разбира се, има и практика на медитация върху Сърдечния център, но това е само практика, а не изследване. Тези, който медитира върху Сърцето, може да остане съзнаващ, когато активността на ума изчезне в неговата тишина, докато тези, които медитират върху други центрове не са способни на това и правят своя извод за спокойствието на ума само след като той отново стане активен.

Сега говорите за ограниченията заради разликата между тези две състояния. Различията обаче са обусловени от ума. По време на дълбок сън тях ги няма, докато в момента умът е активен. Атман Е и при отсъствието на ума.

Тъй като Мъдрецът изглежда активен само за околните, а не за самия себе си, въпреки, че Той може да извърши огромна работа, в действителност не прави нищо. Затова неговата активност не му пречи да постигне бездействие и спокойствие на ума. Мъдрецът знае истината, че всичко се случва само в негово присъствие и че той самият не прави нищо. Следователно, той остава само мълчалив свидетел на всички действия.

Изглежда Гита придава особено значение на карма-йога , тъй като Кришна уговаря Арджуна да се сражава. Шри Кришна сам е дал пример за активен живот, изпълнявайки велики подвизи.

Гита учи, че трябва да водим активен живот - от началото до края.

Тук умът е свободен от съмнения и няма нужда да се колебае между различни варианти на различни възможности. Той не вижда никакви викалпа (различия) и е убеден в Истината, тъй като чувства присъствието на Реалността. Даже и да бъде активен, той знае, че тази активност е в Реалността, Атман, висшето Битие.

И двамата сте прави, но единият от вас има предвид кевала , а другият - сахаджа самадхи . И в двата случая умът е потънал в блаженството на Атман, но при първия физическите движения могат да причинят известен физически дискомфорт, тъй като неговият ум не е напълно мъртъв. Той все още е жив, както по време на дълбок сън, и във всеки един момент може да стане активен. Нали напълнената догоре кофа с вода може да бъде издърпана във всеки един момент от кладенеца, стига да е вързана за въже.

Преживяването на кевала нирвикалпа не е ли същото като сахаджа , независимо от това, че след кевала човек отново става активен в този относителен свят ?

След смъртта на физическото тяло умът за известно време остава пасивен, както по време на дълбок сън, когато той пребивава без света на обектите и следователно - без тяло. Скоро обаче той отново става активен в новия свят и новото тяло - астралното, докато не приеме друго (физическо) тяло, което се нарича "прераждане".

От това може да разберем, че в степента, в която сме осъзнали, че Атман, Аз-ът , не е извършителят, няма нужда сериозният търсач да се оттегли от светските дейности - да стане отшелник и да се изолира от хората - за да продължи тази Атма-вичара. Той има възможността просто да позволи на ума и чувствата да изпълняват своята работа автоматично, без да забравя, че той самият не е извършителят. През цялото това време той може да продължава да бъде активен в Атма-вичара , или в медитацията, точно както човек мисли докато ходи.

Свещената традиция и Мъдрецът ни казват, че джняни е едновременно не-действащ и велик действащ. В това няма противоречие, защото той наистина не действа, макар да изглежда много активен за онези, които го наблюдават. Той не може да бъде истински активен, тъй като ако е така, той би възприемал хората като различни от Атман, Аз-ът , но вече стана ясно, че това не е така.

Единствената дейност в Ашрама, към която изглеждаше, че проявява активен интерес, беше приготвянето на храна. Той режеше зеленчуци в кухнята и ако се изискваше някаква специална подготовка за по-различен ден, помагаше активно при подготовката на необходимите блюда. Количеството на подправките, както и някои по-специфични изисквания относно кулинарното изкуство, бяха Негова "територия" и се извършваха съгласно Неговите указания.

72 (26) "Запазвай мислено състоянието на Реалност, което остава навсякъде след изследването на истината за всички състояния на битието, действайки в света като човек, който е воден от своите желания, но не им бъди подвластен. Ти си познавачът на безсмъртната Истина, която се крие зад всички тези привидности. Запази тази гледна точка и бъди активен в света като човек, който е управляван от желанията, но със спокоен ум".