Това, че Азът, Всемогъщият, е отвъд границите на знанието, както и на невежеството, трябва да бъде добре и задълбочено разбрано. Трябва да овладеете трика, умението да постигнете целта на Себереализацията. Първо знанието премахва невежеството, но след това това знание също трябва да бъде премахнато. Отпуснете ума си и седнете тихо. И знанието, и невежеството са понятия. Ако и двете концепции бъдат премахнати, влизате в състояние без концепция. След това се откъсвате. Това, което остава, е Парабрахман . Парабрахман е отвъд забравата, но лежи непосредствено до нея. Не остава нищо, от което да се откажете, след като се откажете от концепциите си. Нивритти е състоянието, при което в ума не възникват никакви концепции, това е пълно откъсване. Това е вашето естествено състояние, така че няма нужда да визуализирате или спекулирате за Парабрахман . Това ще бъде вашето пряко преживяване без намесата на мисълта. Този, който продължава да съществува дори и да стои тихо, забравяйки всичко, е Парабрахманът . Това трябва да се изживее. Това е вашето естествено състояние, така че дори не е необходимо внимание. Това е спонтанно Самадхи . Само това е вашата истинска форма. Гарантирам за това. Учителят през цялото време ви насочва към тази точка, към вашия Атман . Учителят говори само за Аза и това се прави единствено във ваша полза. Помнете, че вие сте Всемогъщият. Пураните проповядват обратното. Те твърдят, че вие, Азът и Всемогъщият, сте много далеч един от друг. Оставете проповедника да си върши работата да проповядва, но помнете какво ви казах. Ти и Себето, и Себето и Всемогъщият сте едно. След като се откажете от егото си, вие вече не съществувате. Идентификацията на тялото продължава и сега вие съществувате единствено като Аз. Това е, което се има предвид с идеята, че "Вие установявате своя труп". Тялото не е вашата истинска форма. Кажете "Аз не съществувам." Обърнете внимание не само на това, което съм изразил, но и на това, което имам каквото и да е изразено, е подобно на проповедите на проповедника и каквото и да е посочено, е подобно на слушанията на слушателя. Вивекананда казва, че тялото съдържа съкровищата на Себепознанието. Че не съществува нищо друго освен Аза в тялото е преживяване. Каквото и да съществува, е нищо, то е неистинско. Това, което остава в естественото състояние, е Атман . Да останеш в естественото състояние е преживяване само по себе си. Винаги помни, че ти си отделен от акта на преживяване на това преживяване. "Аз убих Кришна", но все пак съм отделен от акта на убийство. Това трябва да е вашето преживяване, така да се каже. Учете и практикувайте по този начин.

Коментарът на Шри Сиддхарамешвар Махарадж: Когато вашето убеждение е, че сте различен от Себето, възниква двойствеността. Трябва да внимавате с вниманието и невниманието. Когато всъщност е налице само „Чистото Преживяване“, полагането на ненужни усилия в ума създава триединството на наблюдателя, наблюдаваното и акта на наблюдение. Когато си ял сладко, защо да правиш разлика и да казваш "Той" е ял? Трябва да сте много наясно, за да кажете „Аз съм Брахман“ и „Аз се наслаждавам на всички удоволствия“. Това означава, че Брахман се наслаждава на Брахман. След като сте опознали света и след като сте го изпитали, „вие“ все още сте там, но сте нещо несъществуващо. Да почувстваш това е от съществено значение. Само Гуруто е този, който живее в тялото.

Този свят, който виждате, е великият Бог Даттатрая , който спи спокойно в Себе Си и сънува много неща. Само той е изградил този свят на знанието и този груб свят. Разберете това много ясно и вие ще разгадаете мистерията на Познаващия, познатото и акта на познание и ще разберете, че вие ​​самите сте този Бог Даттатрая .

Шри Сиддхарамешвар Махарадж, след смъртта на неговия учител Бхаусахеб Махарадж през 1914 г., започнал да медитира върху неговите учения. През 1918, той се отказал от света и присъединил негови четирима братя ученици, за да популяризират ученията на учителя Бхаусахеб, като имал идеята, че човек трябва да премине отвъд медитацията, защото тя била само началната фаза за достигане на Крайната Реалност. Братята последователи не се съгласили със Шри Сиддхарамешвар, като казали, че техният учител Шри Бхаусахеб Махарадж не им е говорил така. Той се съгласил с тях, но казал отново, „Добре! Не може ли човек да премине отвъд това?” Той решил сам да се посвети на този труден път и се върнал в дома си в Биджапур. Там започнал своите медитации на висока платформа подобна на минаре (упли бурудж), седнал на старо оръдие и медитирал 9 месеца без прекъсване. След като неговият Учител му преподавал само медитация, нямало алтернатива за него да намери път към Крайната Реалност без медитация. Неговите усилия обаче били възнаградени и Учителят му го просветил. Така след това това обяснил, че човек може да постигне Крайната Реалност чрез Вихангам Марг (птичия път) чрез мислене. Невежеството се настанило в поколенията чрез слушане. Единствено чрез слушане и упражняване от ученията на Учителя и мисленето над тях, точно както птичето лети от дърво на дърво, човек може да постигне много бързо Крайната Реалност. Това е най-краткият път за постигането и. И в двата начина, човек трябва да достигне до Върховната Реалност, чрез навлизане в „Лая”, т.е. поглъщащ себе си. Невежеството дошло чрез мислите и ако мислите са погълнати в Реалността, човек може да достигне до Крайната Реалност само чрез разсъждение. Той правел непрестанни опити, за да достигне до Крайната Реалност. Той казвал „Ще постигна Крайната Реалност, дори с цената на живота си.” С благословията на учителя Бхаусахеб Махарадж, той достигнал Крайната Реалност. След това, започнал да преподава на учениците си „Знанието за Крайната Реалност“ чрез Вихангам Марг (птичия път т.е. чрез разсъждение) Първо дал Знанието на учениците си, след това поискал от тях да се отрекат и след това да се отрекат дори от акта на отричане. Накрая той дал знанието за Виджнана – Реалността без мисли.