Животът е безполезен, ако човек не е откъснат. Собственото отношение е това, което трябва да бъде променено. Да останеш в света с ясното разбиране, че “Всичко това е фалшиво,” е акт на велик кураж. По този начин, остани откъснат умствено.

За да постигнете „божественост“, за да постигнете съзнателното осъзнаване, че сте Себето, никога не трябва да правите нищо за светска изгода, което ще попречи на вашия стремеж за Себереализация. Този акт може да е желателен от светска гледна точка, но всичко, което подкопава състоянието на Брахман, е напълно нежелателно. Това е възможно само за този, който практикува усърдно. Какво ще бъде постижението на този, който не учи усърдно? Развиването на усещането да бъдеш Себето само по себе си е заслуга. Да загубиш това състояние е това, което се нарича грях. Какво според вас означава предаността към Гуру? Чрез преданост към Гуру, вие ставате владетел на всички богове. Вие връщате себе си, осъзнавате истинската си Природа, истинската си Същност, истинската си Сила. Това е предаността към Гуру. Предаността към Гуру и предаността към Бог означава да осъзнаеш своето собствено Себе, своята собствена „Цялост“. Дори ако практикуваме малко преданост към Гуру, ние постигаме Себереализация. Какво се е случило с тези, които са имали преданост към своя Гуру? Те са станали Брахман, те са постигнали Реалността.

Състоянието на недуалност идва естествено. Когато получите мантрата от Гуру, вие сте Величествен Крал. От петима само един успява. Богинята Лакшми дойде да постави белег (Тилак) на челото на петима мъже, но четирима от тях казаха, че не са измили лицата си. След това се втурнаха да мият лицата си. Петият човек обаче остана на мястото си. Лакшми постави знака на челото му и той стана богат. Самото бездействие на верния преданоотдаден се превърна в акт на Брахман. Това е, което се нарича „състояние на чистота“. Духовната практика трябва да е интензивна. Това означава, че трябва да изоставим всяко погрешно мислене и нашата преданост трябва да поглъща всичко. Да държим скъп на сърцето си образа на нашия Садгуру по всяко време е практиката и това е това състояние на чистота. „Това“, което винаги е чисто, винаги свято и винаги неопетнено, е най-мощната, неразрушима и безсмъртна Истинска Природа (Сварупа) на Садгуру. Да не забравяме това, само по себе си е духовна практика.

Няма съмнение, че Илюзията е нереална, но това тяло, което е толкова полезно, е създадено благодарение на Илюзията. Тези, които с помощта на това тяло постоянно Ми се посвещават, достигат Брахман. Вижте колко голяма може да бъде печалбата при правилно използване на човешкото тяло. Тези, които харчат енергията си за безполезни неща и губят тази най-голяма полза, отиват в ада за много дълъг период от време. Не бива да се подмамваме от безполезни печалби, губейки по този начин пълната удовлетвореност на живота си. Кой би бил такъв глупак, за да се отдаде на тези действия, чрез които прераждането е предопределено да бъде наша участ? Ако чрез извършване на само едно незначително действие човек може да постигне Брахман, тогава защо мъдрият не би извършил това действие? Кой няма да спечели „Дървото, Изпълняващо Желанията“, Божественото Дърво, като се откаже от „парцала“ на въображаемите концепции? (Забележка – в селските райони на Индия селяните закачат стари дрехи на изпълняващото желания дърво, Калпатару, с надеждата желанията им да бъдат изпълнени) Този, който не би направил това, би бил глупак. Кой би се отказал от голямата полза от осъзнаването на своето единство с Бог, като не извърши простия акт на предлагане на всички действия на Него? Този съвет за духовен живот е даден от Кришна на Уддхава. (Думата Уддхава означава „убедеността, която става твърда.“) Това е върхът на цялата преданост. Той каза: „Това Знание на Брахман е дадено от Мен като сладък залък, с цялата любов на една майка. Това Знание е недостижимо за онези, които навлизат в усложненията на шастрите (науките). Мъдрецът Гаутам, просто ходейки около (правейки Прадакшина или обикаляйки) една крава получи Ахиля за негова жена, а боговете все още обикалят земята да търсят нозете и короната на Махадев (Шива). Вишну не можа да достигне нозете на Махадева, нито Брахма да достигне короната му. Такова знание (за величието на Шива), О, Уддхава, ти е дадено.

Въпреки това, ако убеждението на "Аз съм тялото" остане, тогава дори когато умрете, това убеждение няма да бъде унищожено. Това е като гореща жарава от дърво, която, раздухана отдолу, избухва отново в пламъци. Това са невидимите води, които продължават да се стичат под сухата земя и след това отново се появяват като извор. Всички тези тела трябва да бъдат ясно разбрани от вас, защото само тогава ще можете да осъзнаете истинската си природа. Само чрез изоставяне на всички тези привързаности ще има единение с Бог чрез преданост. Когато този акт на преданост бъде извършен, тогава този Човек отива в онова Царство, където няма старост или младост, няма удоволствие или болка и няма раждане и смърт. Тук ученикът, който поддържа безусилно знаене, става едно със Садгуру , защото тук, когато нищо не възниква или започва, преданоотдаденият влиза в Царството на собственото си Блаженство.

В действителност, това "виждане" на търсещия, е Върховното Себе "виждащо" Себе си. Тук, поради усещането за отделеност, това Върховно Себе се е превърнало в знание и знае собственото си Себе. Само когато То се научи да оставя този акт на знаене, това знание ще изчезне и ще остане само То. Именно това отказване от знание е наистина забележително умение или трик. И този трик може да бъде изпълнен само чрез пълно мълчание/ моуна .

Следователно, само ако продължите напред и завършите вашето обикаляне/ прадакшина на линга , вашето его ще бъде унищожено. Това означава, че само като изоставите "всичкото" знание, вашата работа ще бъде завършена и истинското знание на Себето ще бъде усвоено. Ако този акт не бъде завършен, тогава няма да получите благословията на този Бог на боговете.

Ако се откаже от предаността/ бхаджана към проявеното/ сагуна , тогава този Знаещ ще срещне провал - Дасбодха . Това означава, че трябва да се покланяте на гуру , след като придобиете това знание "Аз съм". По Негова милост джива си е отишъл и Шива е установен. Затова сега, като акт на благодарност, бъдете отдадени на гуру . Само този, който има любов, вяра и уважение към гуруто , има любов към себе си. И само този, който цени това знание, ще цени себе си и ще има безгранична любов към Учителя. Тяхната любов ще бъде очевидна в тяхното поведение; тъй като предаността е "термометърът" на нечия любов.

В този акт на нашето знаене има усещането "има нещо там" и усещането "няма нищо там". Тези усещания за "нещо" и "нищо" са все мая . И след премахването на разбирането за "нещо" и "нищо", това, което остава, е Брахман . Мая и Брахман са като нашата собствена предна и задна част. Ако погледнем напред, това е мая , а ако спрем да гледаме, това, което остава, е Брахман .

Приемайки този свят за истина, вие извършвате всички тези светски дейности. Но трябва да почувствате, че това е нереално. Това, което е станало нереално, е вашата истинска Сваруп и това трябва да се разбере. Когато най-вътрешното ви същество разбере, че този свят е напълно илюзорен, тогава ще се появи тази немислима Сваруп . Тук само трябва да се разменят истинността и лъжовността на тази първоначална мисъл. Тази първоначална мисъл или знание, което сте приемали за истина, сега трябва да се приеме за неистина. Това е всичко! Но да живееш в този светски живот с разбирането, че е лъжовен, е наистина акт на голяма смелост. Все пак след като започнете да практикувате отказ от лъжовното, това преживяване "Аз съм" ще дойде.

Това Себе е приело стотици унизителни концепции като: "Аз съм малък, грешник, в робство, жена, мъж и т.н." Това Слънце на познанието е напълно затъмнено и навсякъде е потънало в тъмнина и всички тези концепции прикриват истинската ни природа. Тук в Индия е обичайно по време на затъмнението да се раздава нещо като милостиня, тъй като се казва, че този акт разсейва затъмнението. Истинското значение е, че като се откажат всички тези приети концепции, сияещото Себе отново ще бъде разкрито.

Каква е ползата ако човек не е заангажиран вътрешно. Отношението трябва да се промени. Да знаеш, че всичко това (движещо се, проявено банално светско съществуване) е лъжливо, е акт на голяма смелост. Човек трябва да се оттегли в себе си. Веднъж след като се научи да не се намесва или как да се отрича, тогава получава опита. В каквито и обстоятелства или състояние да попадне, човек трябва да е непривързан. Живей както искаш, но се отказвай вътрешно.