Животът е безполезен, ако човек не е откъснат. Собственото отношение е това, което трябва да бъде променено. Да останеш в света с ясното разбиране, че “Всичко това е фалшиво,” е акт на велик кураж. По този начин, остани откъснат умствено.

За да постигнете „божественост“, за да постигнете съзнателното осъзнаване, че сте Себето, никога не трябва да правите нищо за светска изгода, което ще попречи на вашия стремеж за Себереализация. Този акт може да е желателен от светска гледна точка, но всичко, което подкопава състоянието на Брахман, е напълно нежелателно. Това е възможно само за този, който практикува усърдно. Какво ще бъде постижението на този, който не учи усърдно? Развиването на усещането да бъдеш Себето само по себе си е заслуга. Да загубиш това състояние е това, което се нарича грях. Какво според вас означава предаността към Гуру? Чрез преданост към Гуру, вие ставате владетел на всички богове. Вие връщате себе си, осъзнавате истинската си Природа, истинската си Същност, истинската си Сила. Това е предаността към Гуру. Предаността към Гуру и предаността към Бог означава да осъзнаеш своето собствено Себе, своята собствена „Цялост“. Дори ако практикуваме малко преданост към Гуру, ние постигаме Себереализация. Какво се е случило с тези, които са имали преданост към своя Гуру? Те са станали Брахман, те са постигнали Реалността.

Състоянието на недуалност идва естествено. Когато получите мантрата от Гуру, вие сте Величествен Крал. От петима само един успява. Богинята Лакшми дойде да постави белег (Тилак) на челото на петима мъже, но четирима от тях казаха, че не са измили лицата си. След това се втурнаха да мият лицата си. Петият човек обаче остана на мястото си. Лакшми постави знака на челото му и той стана богат. Самото бездействие на верния преданоотдаден се превърна в акт на Брахман. Това е, което се нарича „състояние на чистота“. Духовната практика трябва да е интензивна. Това означава, че трябва да изоставим всяко погрешно мислене и нашата преданост трябва да поглъща всичко. Да държим скъп на сърцето си образа на нашия Садгуру по всяко време е практиката и това е това състояние на чистота. „Това“, което винаги е чисто, винаги свято и винаги неопетнено, е най-мощната, неразрушима и безсмъртна Истинска Природа (Сварупа) на Садгуру. Да не забравяме това, само по себе си е духовна практика.

Няма съмнение, че Илюзията е нереална, но това тяло, което е толкова полезно, е създадено благодарение на Илюзията. Тези, които с помощта на това тяло постоянно Ми се посвещават, достигат Брахман. Вижте колко голяма може да бъде печалбата при правилно използване на човешкото тяло. Тези, които харчат енергията си за безполезни неща и губят тази най-голяма полза, отиват в ада за много дълъг период от време. Не бива да се подмамваме от безполезни печалби, губейки по този начин пълната удовлетвореност на живота си. Кой би бил такъв глупак, за да се отдаде на тези действия, чрез които прераждането е предопределено да бъде наша участ? Ако чрез извършване на само едно незначително действие човек може да постигне Брахман, тогава защо мъдрият не би извършил това действие? Кой няма да спечели „Дървото, Изпълняващо Желанията“, Божественото Дърво, като се откаже от „парцала“ на въображаемите концепции? (Забележка – в селските райони на Индия селяните закачат стари дрехи на изпълняващото желания дърво, Калпатару, с надеждата желанията им да бъдат изпълнени) Този, който не би направил това, би бил глупак. Кой би се отказал от голямата полза от осъзнаването на своето единство с Бог, като не извърши простия акт на предлагане на всички действия на Него? Този съвет за духовен живот е даден от Кришна на Уддхава. (Думата Уддхава означава „убедеността, която става твърда.“) Това е върхът на цялата преданост. Той каза: „Това Знание на Брахман е дадено от Мен като сладък залък, с цялата любов на една майка. Това Знание е недостижимо за онези, които навлизат в усложненията на шастрите (науките). Мъдрецът Гаутам, просто ходейки около (правейки Прадакшина или обикаляйки) една крава получи Ахиля за негова жена, а боговете все още обикалят земята да търсят нозете и короната на Махадев (Шива). Вишну не можа да достигне нозете на Махадева, нито Брахма да достигне короната му. Такова знание (за величието на Шива), О, Уддхава, ти е дадено.

Въпреки това, ако убеждението на "Аз съм тялото" остане, тогава дори когато умрете, това убеждение няма да бъде унищожено. Това е като гореща жарава от дърво, която, раздухана отдолу, избухва отново в пламъци. Това са невидимите води, които продължават да се стичат под сухата земя и след това отново се появяват като извор. Всички тези тела трябва да бъдат ясно разбрани от вас, защото само тогава ще можете да осъзнаете истинската си природа. Само чрез изоставяне на всички тези привързаности ще има единение с Бог чрез преданост. Когато този акт на преданост бъде извършен, тогава този Човек отива в онова Царство, където няма старост или младост, няма удоволствие или болка и няма раждане и смърт. Тук ученикът, който поддържа безусилно знаене, става едно със Садгуру , защото тук, когато нищо не възниква или започва, преданоотдаденият влиза в Царството на собственото си Блаженство.

В действителност, това "виждане" на търсещия, е Върховното Себе "виждащо" Себе си. Тук, поради усещането за отделеност, това Върховно Себе се е превърнало в знание и знае собственото си Себе. Само когато То се научи да оставя този акт на знаене, това знание ще изчезне и ще остане само То. Именно това отказване от знание е наистина забележително умение или трик. И този трик може да бъде изпълнен само чрез пълно мълчание/ моуна .

Следователно, само ако продължите напред и завършите вашето обикаляне/ прадакшина на линга , вашето его ще бъде унищожено. Това означава, че само като изоставите "всичкото" знание, вашата работа ще бъде завършена и истинското знание на Себето ще бъде усвоено. Ако този акт не бъде завършен, тогава няма да получите благословията на този Бог на боговете.

Ако се откаже от предаността/ бхаджана към проявеното/ сагуна , тогава този Знаещ ще срещне провал - Дасбодха . Това означава, че трябва да се покланяте на гуру , след като придобиете това знание "Аз съм". По Негова милост джива си е отишъл и Шива * е установен. Затова сега, като акт на благодарност, бъдете отдадени на гуру . Само този, който има любов, вяра и уважение към гуруто , има любов към себе си. И само този, който цени това знание, ще цени себе си и ще има безгранична любов към Учителя. Тяхната любов ще бъде очевидна в тяхното поведение; тъй като предаността е "термометърът" на нечия любов.

В този акт на нашето знаене има усещането "има нещо там" и усещането "няма нищо там".* Тези усещания за "нещо" и "нищо" са все мая . И след премахването на разбирането за "нещо" и "нищо", това, което остава, е Брахман . Мая и Брахман са като нашата собствена предна и задна част. Ако погледнем напред, това е мая , а ако спрем да гледаме, това, което остава, е Брахман .

Приемайки този свят за истина, вие извършвате всички тези светски дейности. Но трябва да почувствате, че това е нереално. Това, което е станало нереално, е вашата истинска Сваруп и това трябва да се разбере. Когато най-вътрешното ви същество разбере, че този свят е напълно илюзорен, тогава ще се появи тази немислима Сваруп . Тук само трябва да се разменят истинността и лъжовността на тази първоначална мисъл. Тази първоначална мисъл или знание, което сте приемали за истина, сега трябва да се приеме за неистина. Това е всичко! Но да живееш в този светски живот с разбирането, че е лъжовен, е наистина акт на голяма смелост. Все пак след като започнете да практикувате отказ от лъжовното, това преживяване "Аз съм" ще дойде.

Това Себе е приело стотици унизителни концепции като: "Аз съм малък, грешник, в робство, жена, мъж и т.н." Това Слънце на познанието е напълно затъмнено и навсякъде е потънало в тъмнина и всички тези концепции прикриват истинската ни природа. Тук в Индия е обичайно по време на затъмнението да се раздава нещо като милостиня, тъй като се казва, че този акт разсейва затъмнението. Истинското значение е, че като се откажат всички тези приети концепции, сияещото Себе отново ще бъде разкрито.

Каква е ползата ако човек не е заангажиран вътрешно. Отношението трябва да се промени. Да знаеш, че всичко това (движещо се, проявено банално светско съществуване) е лъжливо, е акт на голяма смелост. Човек трябва да се оттегли в себе си. Веднъж след като се научи да не се намесва или как да се отрича, тогава получава опита. В каквито и обстоятелства или състояние да попадне, човек трябва да е непривързан. Живей както искаш, но се отказвай вътрешно.

Мира е казвала, че тя е Параматман Бхагаван . Радха е казвала, че в нейно отсъствие, Кришна не би могъл да се въплъти. Защо е така? Защото посвещението е било получено от Него и защото след извършения акт се е появила огромната любяща преданост и единство между Даващия и получаващия.

Ако едно гърне вода се излее в океана, тя става самият океан. Не е необходимо да преминава дължината и ширината на океана, за да стане част от него. По същия начин, въпреки че джнани се появява физически пред вас, той е всепроникващ, той няма нужда да се движи. Където и да е, той е самият Парабрахман . Свидетелстването се случва, докато съществува чувство за битие в комплекса тяло-ум. Когато знаенето изчезне в смъртта или в дълбокия сън, няма нито свидетел, нито акт на свидетелстване. В проявеното съществуване може да има безброй проявления, но те са безполезни за позналия Истината. Парабрахман няма желания. При липса на съзнание не може да става въпрос за каквото и да е име или форма.

Себето е сърцето, то е самосияйно. Светлината възниква от сърцето и стига до мозъка, който е обиталището на ума. Чрез ума светът става видим, така че ти виждаш света с отразената светлина на Себето. Светът се възприема чрез акт на ума. Когато умът е осветен, той съзнава света; когато не е осветен, той не съзнава света.

Може би разпознавам идентичността си благодарение на акт на паметта.

Това са повърхностни разсъждения, които разкриват липсата на искреност и отсъствието на сериозен анализ! Хората не осъзнават, че всеки извършен от тях т. нар. акт на алтруизъм носи щастие само на тях самите!

По същия начин всеки елемент от другите двойки противоположности (добро-лошо, вътре-вън, удоволствие-страдание) и всеки елемент от триадата (виждащ - акт на виждане -видим обект) притежават свое мнимо съществуване само благодарение на мнимото съществуване на другите елементи.

Освен това, съгласно нашата класификация, когато правим добро на другите хора - това е прарабдха . Но това може да бъде и агами - акт на милосърдие ( агами-пуня-карма ), което не се прави за изплащане на минали дългове (да изкупи прарабдха ).

1038. Такова знание не е качество ( гуна ) на Истинският Аз, тъй като природата на Истинският Аз е ниргуна (свободно от качества). Знанието за Истинският Аз не е акт, тъй като Той не е деятел ( акартритва ). Знанието е самата Негова природа.

Майкъл Джеймс : Тъй като Истинският Аз е недвойствена Реалност, няма нищо друго, за да знаеш Истинският Аз, и затова само Истинският Аз познава Себе си. Но тъй като Истинският Аз по самата си природа не е деятел, и следователно не е активен, Знанието на Истинският Аз за Себе си, не е акт на познание; Истинският Аз познава Себе си не чрез акта на познание, а чрез Битието на Самия Себе си (виж стих 26 от "Упашеда Ундияр": "Самото Битие на Истинският Аз е Знание за Истинският Аз, тъй като Истинският Аз е свободен от двойственост..."). От това следва, че самата природа на Истинският Аз е Знание, свободно от акта на познание. Ето защо в стих 12 от "Улада Нирпада" Шри Бхагаван твърди: "Това, което знае, не може да бъде истинско Знание". Същото е изразено и в стих 831 от "Мей Тава Вилакам": "Реалният Аз е Знание, което не познава нито други неща, нито самото себе си".

686. Вместо да не позволяваме на ума да тече навън и стабилно да го насочваме навътре, разбиването на ключалката и позволяването на ума да избяга навън чрез петте сетива, е толкова греховен акт, колкото и да способствате да бъде разрушен един град, като пробиете неговата защитна стена или тази на водохранилището.

Докато егото, или обособеността съществуват, не може да твърдите "Аз не се различавам от Гуру", понеже една такава позиция би била акт на въображение и би насърчила още повече растежа на егото. По този начин, този стих подчертава същата идея, както и в стих 800; каквото и зло да причини човек на Бога, той никога не трябва да причинява каквото и да е зло на Гуру, тъй като Гуру трябва да се смята за по-свещен от Бога.

Садху Ом : Тъй като познаващия ( джива ), познаваното (видимия свят) и познанието (акта на възприемане на света чрез петте сетива) образуват триада ( трипути ), всички те, в еднаква степен, са лъжливи. С други думи, тъй като даже джива , която вижда и нейния акт на виждане са част от видимия свят, то и едното и другото са толкова нереални, колкото и видяното.

Самият акт на освобождаване от дома и собствеността се счита за голяма крачка напред, затова много от почитателите питаха Шри Бхагаван дали не е необходимо да се отрекат от тях. Той винаги се опитваше да ги разубеди да не предприемат тази важна стъпка по пътя на духовното. В случая, който е обяснен по-надолу, той казва, че отказът не е оттегляне, а разширяване на любовта.

б) за самия акт на тяхното виждане.

Не задържайте вниманието си върху всички тези променящи се явления на живота, смъртта и феномените. Не мислете даже за действителния акт на виждането или тяхното възприемане, а само за ТОЗИ, който вижда всички тези неща - ТОЗИ, който е отговорен за всичко това.

В посочения контекст йога не означава някакъв стремеж да постигнеш нещо. В случая се подразбира пребиваване в състоянието на единство с Истинският Аз. Бхагаван и в други случаи и говорил в този дух - че всички действия на джняни се явяват акт но поклонение.

Пожипурай : Даже в деня, в който се издига "аз-ът", тази дама, подобното на Луната чувство за индивидуалност, е обвързана от задължението да се държи внимателно в безупречното състояние в Сърцето - пространството на Съзнанието - като законна съпруга на Господа, Истинският Аз, слънцето на джняня . Ако тя напусне блаженството на Истинският Аз, който е в хармония с нейната дхарма и се изплъзне от това праведно поведение, изневерявайки на себе си и потапяйки се в светските удоволствия и тънейки в тях - това е безумно глупав акт, причинен от безначална, древна карма .

Тези два типа удоволствия (блаженството на Истинският Аз и светските удоволствия) са толкова несравними по своето величие, колкото планината и дупката в дъното на реката. Те са съответно божественото и демоничното постижение, противостоящи си едно на друго. Затова е казано: "да напуснеш блаженството на Истинският Аз...да се потопиш в светските удоволствия и тънейки в тях - това е просто луд акт на глупостта...".

72 Най-височайшият и най-героичен акт на доблест е да изгориш до пепел (в огъня на джняня ) злият враг, който е приел формата на сетивни възприятия.

3 Трябва да знаете, че прикриването ( тиродана ), което кара дживите да забравят събитията от предишните животи, е акт на върховно състрадание от страна на Ишвара по отношение на тях.

Подробностите от миналото на джива , изпълнено със страдания, причинени на другите и преживени от другите в безбройните предишни животи, не остават в съзнанието й. Знай, че това пълно забравяне, прикриване, всъщност е акт на милост на Бога по отношение на джива .

17 Безпокойството на ума, породено от чувството на тъга заради смъртта на приятел или роднина, е акт на невежество.

Когато някое действие изглежда такова, че ни кара да го изпълним заради това, че е акт на човешка доброта и съчувствие и затова сме изкушени да го извършим, търсещият трябва да разпознае в него бъдеща обвързаност. Той не разбира, че това действие ще стане причина за обвързаност. Той мисли, че ако не извърши действието ( акарта ) и е свободен от привързаност ( асанга ) , изпълнението на желанието няма да го засегне и следователно може да го извърши. Той все още ще бъде обвързан и ще бъде освободен от оковите едва след няколко раждания. Тази обвързаност ще доведе до прераждане, за което се твърди в писанията.

Не, няма Бхагаван извън вас и затова не може да има изпитания, които идват "отгоре". Вашата представа за изпитанията или за новите болести, които да са резултат от духовната практика, в действителност са напрежения, които действат върху нервите на петте сетива. Умът, който дотогава е действал чрез нади (фините нерви), поддържайки връзка между себе си сетивата, за да може да усеща външните обекти, сега изисква да бъде освободен от тази връзка и този акт на нейното прекъсване съвсем естествено води до напрежение, навяхване или разкъсване, което предизвиква болка.

3 Сришти-дришти вада (постепенно сътворение). Това е най-разпространеното виждане, което се състои в това, че светът е обективна реалност, която се управлява от закона за причините и следствията, които могат да бъдат проследени "назад" и така да се стигне до единичният акт на сътворението.