Сега ще използваме същото сито на разтваряне чрез мисъл, за да се опитаме да проследим „Азът“ във финото тяло и да видим дали този крадец, наречен „Аз“ е намерен някъде. Нека първо да разберем какво е финото тяло. Това тяло се състои от по-висш комитет от седемнадесет члена – петте сетива, използвани за дейности, петте за получаване на знания, петте прани, ума и интелекта. Каквито нареждания да провъзгласи и обнародва този комитет се извършват от работните членове на работната комисия, която е грубото тяло. Полето на власт на финото тяло е много огромно, така че би било възможно да забележим тук някъде този „Аз“, тъй като той има силна страст за власт. В момента обаче, в който започнем да търсим тук, този „Аз“ вече е поставил печата си „мое“ и тук. Каквото е намерено тук е наречено също „моите“ сетива, „моите“ прани, „моя“ ум и „моя“ интелект. Този „Аз“ парадира и се перчи като „собственик“ на всички тези членове. Но самият „Аз“ не е видян и намерен изобщо тук. Следователно, според аксиомата „Не може да има нищо, което да нарека „мое“, където „Аз“ не присъствам“ е ясно, че седемнадесетте члена на финото тяло изобщо не могат да бъдат „мен“, „Аз“ или „мои“.