В началото на това изложение, се предлага почтително обожание първо на Шри Ганеш, след това на Шри Сарасвати и накрая на Шри Садгуру. Каква е причината за предлагането на поздрави в този ред? Ако някой попита, “Ако последователността на това обожание е променена, ще има ли объркване?” Отговорът трябва да бъде, да, ще има объркване. Това е така, защото Шри Ганеш е божеството за медитация и съзерцание, а Шри Сарасвати е божеството за изложението на учението чрез думи. С помощта на тези две божества, божеството под формата на “Светлината на Себето,” която възниква в сърцето на стремящия се, не е нищо друго освен Садгуру. Следователно, Садгуру непременно трябва да бъде обожаван след Шри Ганеш и Шри Сарасвати. “Милостта на Садгуру” се спуска, само когато разбирането на предмета стане твърдо. Нито изложението на този текст, нито съзерцанието върху съдържанието на този текст, няма сами по себе си да заведат стремящия се до целта. Следователно, човек трябва почтително да обожава както Шри Ганеш, така и Шри Сарасвати.

Впоследствие, Гуруто излага Истината (предметът) на обикновения интелигентен стремящ се, и той разбира това, което Садгуру предава, и “Това”, на което той учи. Въпреки това, основната трудност е в опитното осъзнаване на това, което е било интелектуално разбрано. Чрез изложението на предмета от Садгуру, човек разбира какво е Себето (Атман). Въпреки това, духът на съмнението изниква в ума на аспиранта под формата на въпроса “Как аз съм Себето?” и умственото отношение на аспиранта не остава без съмнение. Има интелектуално разбиране, но няма реализация. Лекарството за това е да се учи с решителност и да се заучи учението. Докато няма постоянно и повтарящо се изучаване, това няма да бъде напълно разбрано и осъзнато. Например, в учебната ръкописна книга, представените букви са много красиви. Ние разбираме това, но първоначално не можем да напишем буквите по същия начин. Ако, обаче, същите букви са написани многократно, тогава по силата на тази практика или изучаване, буквите са красиво оформени веднага щом писалката докосне хартията. Тук някой може да попита, “Колко изучаване или практика са необходими, за да научиш предмета добре?” Отговорът е, “Изучаването и практиката или усилието, трябва да продължат безмилостно според собствения капацитет на всеки, докато той не бъде разбран или осъзнат.”

Един общоприет пример може да бъде посочен тук, за да отпечата върху ума на аспиранта важността от многократното изучаване. Един обикновен интелигентен човек може да разбере нещо, ако му бъде обяснено два или три пъти. Ако той го повтори десет или двадесет пъти, то се превръща в навик. Ако го повтори сто пъти, то става като пристрастяване. Щом той стане запознат с това хиляди пъти, то става присъща природа за този, който го практикува. Ако погледнем влакната на растението юта, те са толкова деликатни и фини, че се разпръскват във всички посоки, когато са издухани от вятъра. Когато обаче същите влакна са преплетени заедно, за да образуват въже, то е толкова здраво, че може да завърже дори и силен и яростен слон за малко колче. Подобно, велика е силата на повтарянето на изучаването на този тип практика. Наистина е вярно, че Парабрахман е Всепроникващ и Вечно Свободен. Обаче, Вятърът, под формата на ум, е станал толкова силен в нас, поради неправилно насочена практика и изучаване чрез раждане след раждане, че е сложил в затвор вечно свободния Брахман в мисълта за отъждествяване с тялото. За огромния резултат от повтарящата се практика, Светецът Тукарам е казал, “Каквото е неосъществимо, става постижимо само посредством повтарящо се изследване и практика.” Разпознавайки важността на това изследване, стремящият се трябва да обожава принципите, символизирани от Ганеш и Сарасвати. Това означава, че трябва да се осъществиш чрез непрекъсната медитация и да учиш чрез многократно слушане на изложението на Истината.

Сега, преди човек да започне това изследване, ще бъде желателно за стремящия се да знае много други неща, свързани с темата. Защо илюзията “аз съм тялото” възникна в човешкото същество? Какво бе състоянието на човешкото същество, когато беше роден? Как разви тази идея за “мен” и “моето”? Неговото състояние в света, свободно ли е от страх? Ако е така, от кого и как беше подпомогнат да се отърве от този страх? Всички тези неща трябва да бъдат взети под внимание.

Когато тези притежания започнат да отпадат според закона на природата, паметта за първоначалния шок, който той е получил по-рано, го разтърсва до самите му корени и той става разочарован. Изпадайки в паника, той пита “Какво трябва да правя сега? Аз губя подкрепа от всички страни. Какво ще ми се случи?” Обаче, този невеж човек не разбира, че всички тези притежания са имали само една солидна подкрепа, която е била неговото собствено Съществуване, или чувството за “Аз съм.” Единствено именно чрез тази подкрепа парите са имали своя стойност, жена му е изглеждала очарователно, получената почит е изглеждала ценна, неговата ученост му е дала мъдрост, неговата форма е придобила красота и неговия авторитет е притежавал сила. О, бедни човече, ти самият си подкрепата на всички гореописани богатства! Може ли да има по-голям парадокс от това да чувстваш, че богатството ти е дало подкрепа? В допълнение към това богатство, сила, жена, младост, красота на формата и почит, ако човек допълнително получава нечестно спечелено богатство, колко странни и извратени биха станали действията му?

Един поет веднъж е написал (описвайки шегите на човешкия ум), “Той е преди всичко маймуна, в допълнение към това, той се напива, и на това отгоре, го ужилва скорпион.” Дори такъв поет би оставил писалката си, виждайки нелепите абсурди на това човешко същество, и би се сбогувал с поетичните си таланти. Видът човек, който смята тялото си за Бог и е абсорбиран в своето обожаване ден и нощ, трябва да бъде смятан за обущар (най-нисшата каста). Има подходяща поговорка, която казва, че Богът на чамбхара трябва да бъде обожаван само с обувки (на Маратхи, думата чамбхар означава “този, който носи кожа на гърба си”). Това ни показва начина, по който този “Бог” (тялото) на такъв човек, трябва да бъде обожаван. Предаността на един атеист е нахранването на тялото му, а неговото освобождение е смъртта на тялото. За такъв човек, чиято крайна цел в живота е нахранване на тялото му, а неговото освобождение е смърт, няма издигане над нивото на “Грубото Тяло”. Това не е изненадващо в неговия случай. Ако поради някакво нещастие, той трябваше да изгуби цялото си богатство, той щеше все пак да заеме пари, за да се отдаде на навиците си на ядене, пиене и наслаждаване. Ако кредиторите трябваше да го гонят, той щеше да обяви неплатежоспособност, за да се отърве от целия проблем. Когато смъртта го удари, накрая той просто ляга мъртъв. Той умира точно както е дошъл. Може ли да има нещо по-трагично и окаяно от този вид живот?

Човек е напълно потопен в гордостта от своето тяло, своята каста, своето семейство, своята държава и от доброто или лошото в неговата природа. Всички тези различни видове гордост са го обладали. Докато не стане напълно свободен от тези различни видове гордост, как той може да претендира да се възползва от наследството на това съкровище, което Светците са оставили след себе си? Само този, чието сърце искрено се отказва от гордостта, може да стане бенефициент на това богатство. Има надежда за човека, който става осъзнат за тези различни видове гордост, които той е придобил от раждане след раждане, които са станали негова втора природа, ако той искрено изостави тази гордост. Не е необходимо да бъде разочарован. Ако един роб е пробуден за знанието, че е роб, той мигновено започва да търси път към свободата. Един роб, който намира радост в робството си и прави всичко възможно да продължи в това състояние, не може дори да си помисли, че съществува магистрала към свободата, дотогава докато знанието за неговото робство не изгрее върху него. Подобно, късметлията, който чувства, че амбицията за изпреварване на другите, всъщност го води по пътя надолу, от този ден напред, той ще получи зърване на обратната посока, показана от Светците. Бавно, той автоматично започва да прави усилие да стъпи на нов път.

Различните видове гордост може да не изоставят човек изведнъж. Ако стремящият се започне да става напълно решителен да бъде осъзнат за видовете гордост, която той таи, и започне да ги изоставя една по една, безкрайно милостивият Господ няма да се провали(забави) да му подаде ръка за помощ. Ако човек се гордее с порочни или зли действия, това трябва да се неутрализира чрез повишаване на гордостта от добри действия, по този начин, изкоренявайки всички негови лоши качества. Добрите качества трябва да се подхранват и развиват. Обаче, човек не трябва да бъде привързан към тях, и трябва бавно да започне да изоставя гордостта, произтичаща от добрите действия. Тук може да възникне съмнението, че въпреки че пороците заслужават да бъдат изоставени, “Защо ни казвате да изоставим също и добрите качества? В края на краищата, добрите качества са винаги добри.” Драги стремящи се, въпреки че притежаването на добри качества в сравнение с пороци и лоши качества, изглежда че е по-добро по отношение на стремежа към постигане на Себе-Познание, притежанието на добри качества, които на човек са му скъпи на сърцето, е наистина сто пъти по-лошо, и наистина трябва да бъде изхвърлено. Погледнете това и вижте. Стремящият се, се опитва да изостави своите лоши качества по съвета на Светците, заради чувството за срам, което е създадено от обществото или в ума на човек, обаче, този, който притежава добри качества, винаги получава възхвала в света, и съответно е пълен с гордост от тези добри качества. Много е трудно за човек да изостави гордостта от тези добри качества.

Гордостта относно негативните качества може да бъде изоставена сравнително лесно, но това не е така в случай на гордост относно добри качества. Никой не иска да признае, че е допуснал някаква грешка, но гордостта, която човек таи, когато е дал храна на хиляди, които са посетили четирите свети места, или е отворил жилище за свети хора, или е почитал божеството милиони пъти, става толкова твърда в него, че става почти невъзможно да се откаже от нея. Когато човек разпознае своите светски пътища, и е готов да се откаже от тях, той скоро открива Садгуру. Обаче този, който е търсен от всички за извършване на много добри дела, става толкова дълбоко погребан в ласкателството, което се излива върху него, че неговия път към Садгуру бива изгубен, поради гордостта му. Осъзнавайки това, човек трябва да заключи, че гордостта от лоши качества е поносима, но гордостта от добри качества е най-добре да бъде избегната напълно. Както гордостта от добрите качества на човек, така и гордостта от неговите лоши качества, са тръни по пътя на Себе-Познанието. Когато един трън е изваден с помощта на друг трън, все още остава вторият трън (гордостта от добри действия), който човек носи наоколо в джоба на ризата. Този трън няма ли също да убоде гърдите или реброто? Ако крадецът е вързан с железни белезници, а царят със златни белезници, означава ли това, че царят не е вързан?

Цялото човечество е станало въвлечено в Илюзията от раждането, и живее в робство. В допълнение към това, човек създава много видове изкуствено робство около себе си, под формата на удобства и привързаности, произтичащи от все по-нови изобретения. Ако човек трябва да живее в съвременното общество, той трябва да спазва и да уважава нормите на традиционните социални практики и правителствени правила. Например, за да може човек да извършва ежедневната си работа, се предполага, че носенето на вратовръзка, е правилния социален етикет. По тези начини, да бъдеш актуален в обществото, кара човек да чувства, че той получава все повече свобода. В съвременното общество, ако човек не се отдава на пиене или наркотици или не се бръсне всеки ден, се смята за социално отхвърлен. Гмуркайки се в робството на такова общество и държейки скъпи на сърцето си такива глупави идеи, човек само продължава да се обвързва, само още повече увеличава гордостта, която той има към безполезни неща. Докато тези видове социално робство и гордост не бъдат напълно изхвърлени, и докато човек не се смята за луд от “социално мъдрите” хора, няма надежда, че човек ще дойде до такова умствено състояние, което му позволява да бъде свободен от гордост и такова социално робство. Единствената цел на Садгуру, е да помогне на човек да стане свободен от цялата гордост и да изкорени отъждествяването с тялото. Ако стремящият се смята за трудно отхвърлянето на цялата гордост и социални връзки, или не желае официално да се откаже от своята съпруга, пари или имущество, той може да започне с вътрешно отхвърляне. Когато това стане успешно, официалното отхвърляне бавно става възможно.

Вътрешното отхвърляне означава отхвърляне, което се предприема с ума. Например, може да има някой, който има навика да наранява другите с груби думи. Не струва нищо на стремящия се да замени този навик, като казва само добри думи на другите. Като друг пример, може да има някои хора, които имат навика ненужно да изричат лъжи, в техния случай, те трябва да започнат отхвърляне, като спрат да изричат лъжи, поне дотогава, докато възникне повод, където ако не изрекат лъжа, може да настъпи някакво голямо бедствие. Този тип умствено отхвърляне също няма да изисква никакви разходи. Докато гледа към просперитета на съседа, човек не трябва да завижда на своя съсед. Вземането на такова решение ще донесе ли някаква вреда на стремящия се? По този начин, когато човек започне да отхвърля негативни качества, той също започва да придобива сила в отхвърляне на външни неща. Този свят е като сън и в този съноподобен свят, каквото се смята за добро или лошо, заслуга или грях, или нещо в сферата на дуалистичния морал, няма никакво значение в процеса на пробуждане за Себето. Следователно, отхвърлянето на двете страни на дуалността, като добро и лошо, или благоприятно и неблагоприятно, е необходимо за придобиване на Себе-Познание. Въпреки че това може да бъде разбрано, все още е трудно да се изкорени гордостта. Без значение колко често някой може да повтаря на себе си “отхвърли, отхвърли,” това няма да направи дори и най-малък пробив в гордостта. Обаче, ако е открита причината защо тази гордост навлиза в човек, тя може да бъде изкоренена и отхвърлянето следва автоматично. Стремящият се трябва да разбере, че причината поради която човек таи гордост към обекти, е понеже той вярва, че обектите са истински.

Ако човек разбира, че обектите са единствено временно проявление, и стане убеден, че обектите не могат наистина да предоставят истинско щастие, тогава очевидната реалност на обектите автоматично избледнява. Именно тогава става възможно за човек да развие непривързаност към тези обекти, които преди това са били смятани за скъпи на човек, за истински. Дървената играчка под формата на шушулка от тамаринд (вид тропическо дърво), не е истинска шушулка от тамаринд. Тя е изработена от дърво. Обаче, ако човек няма различаващата способност да бъде способен да каже разликата, гледката на дървения тамаринд със сигурност ще накара устата на човек да започне да се навлажнява. Причината за това е убеждението, че нещото е истинско. Щом човек стане осъзнат, че тамариндът е направен от дърво, той може да оцени артистичните или естетическите линии на играчката, но това няма да повлияе на слюнчестите му жлези. Това различаващо знание или разпознаването, че това не е истинско, води до истинска непривързаност към обекта.

Непривързаност без Себе-Познание е като това, което се преживява, когато човек наблюдава дейностите, които се случват на местата за кремация. Без Себе-Познание не може да има истинско отхвърляне, а без отхвърляне, не може да има Себе-Познание. Това е парадоксът. Светците са ни дали различни методи за излизане от тази ситуация чрез такива средства като преданост към Гуруто и Бог, пеене на възхвалите към Гуруто и Бог (Бхаджани), посещаване на свети места, даване за благотворителност и т.н. По този начин, Светците са предоставили безкраен брой средства за спасение на човечеството. Човешката природа е такава, че ако човек бъде насилствено ограбен от нещо, той страда много. Той ще прави постоянни усилия, за да си върне това нещо. Обаче, ако той трябваше да се раздели със същото нещо по своя собствена воля, тази жертва би му донесла огромна радост. Човек, който обикновено не желае да похарчи и една стотинка под натиск, би похарчил хиляди по собствения си свободен избор, за да нахрани хората на едно религиозно събиране. Обаче, има безброй примери за това, как след смесване със Светци и пеене на бхаджани, дори много горделиви хора са се променяли. Този, чиято гордост преди не би му позволила да се подчини на волята на друг човек, сега е склонен да се поклони в подчинение на някого, дори и с много по-ниско положение в обществото. Поддържайки компанията на светците, той естествено и лесно напълно забравя своята гордост към каста и социален статус. Този важен човек, който беше изпълнен с гордост и се чувстваше засрамен дори да сложи паста от сандалово дърво на челото си в своята къща, сега позволява Бхуки (черна пудра) да бъде намазана на неговото лице, което показва пълна липса на гордост. Същият човек, който по-рано смяташе пеенето и танцуването за неприлични, забрави себе си и своето тяло и започна да танцува във възторжена радост с партньор, докато възпява името на Бог. Разбирайки как стремящите се жертват гордостта по този начин, Светците са дали на човечеството ученията, предписващи Бхаджани и Обожаване (Пуджа) за ежедневна практика. С това учение, те посочиха прогресивна стъпка по пътя към Себе-Познанието. По този начин, те отпечатват върху стремящия се, колко лесно е да се отхвърлят обектите на света, и как да се изчисти умственото отношение от гордост.

Дори ако на такъв човек, измъчван от страх, му беше дадено всичко, което е искал, би ли могъл да избегне това да не се страхува? Ако той изобщо има нужда от нещо, това е дарът на безстрашието. Стремящият се трябва да открие това, което ще го освободи завинаги от страха. Този просяк, наречен човек, който е изгубил своето собствено съкровище на Себето, непрестанно пее “Аз съм тялото, Аз съм тялото.” Той е винаги недоволен, казвайки “Аз искам това, Аз искам онова,” и се скита наоколо, винаги молейки за нещо в света. Той може да бъде успокоен истински само с дара на Себето. Човекът, който пее “Какво ще се случи на мен, на моята жена и деца и на парите, които смятам за мои?” винаги е обезпокоен и разстроен. Този човек трябва да получи дара на безстрашието и по този начин да бъде направен безстрашен. Единствено Садгуру е достатъчно щедър и способен да връчи дара на безстрашието, който е най-благородният от всички дарове. Царе и императори, и дори богове са неспособни да предоставят този дар на безстрашието.

Въпреки че цялото земно богатство е в нозете на императора, той е неспокоен от страх от вражеска атака. Дори Бог Индра е неспокоен ден и нощ от мисълта, че неговия статус като “Цар на Боговете” може да бъде разклатен от аскетизма и практиките, извършвани от някой мъдрец. Съзерцавай дълбоко над това. Могат ли тези, които не са се освободили от страх, да дадат дара на безстрашието на другите? Само тези Велики Светци, “Махатмите,” които са изкоренили страха от самите му дълбини, установявайки се в Себето и унищожавайки отъждествяването с тялото, са способни да предоставят дара на безстрашието. Освен тези Махатми, обитателите на телата на богове, демони и хора, са като просяци без пукната пара. Те никога не могат да получат дара на безстрашието, освен ако не се подслонят при Садгуру. Ако са богове, те се забавляват с гордостта от божественото богатство, ако са демони, те носят на главите си гордостта от собственото си порочно богатство, а човешките същества са смачкани от собственото си бреме. Боговете не са нищо повече от слуги, които носят бремето на другите хора на главите си. Какво тогава е ниският статус на човешкия просяк? Единствено Садгуру е този, който протяга ръката си, за да отнеме тяхното бреме, и в същото време ги благославя с дара на безстрашието.

Светецът Рамдас е казал, “Ако има някоя религия в света, която е най-благородна от всички, тя е Свадхарма.” Свадхарма означава да се живее в собствената “Истинска Природа”. Да се живее в собствената вътрешно присъща природа е Свадхарма, въпреки че човек може да принадлежи на някоя каста, религия или нация. За да разбере Свадхарма, човек трябва да осъзнае, че тя съществува във всички форми на живот, било то в мравка или в насекомо. Самата собствена “Истинска Природа” е Свадхарма, а всички други пътища или култове, парадиращи като религии са “парадхарма,” което означава, че те са религии, отнасящи се до нещо, което е различно от Себето. Тези различни култове и религии налагат определени правила и методи, които са чужди на нашата истинска природа. Ето как можем да определим Свадхарма и парадхарма. Ако приемем за даденост настоящото прието значение на Свадхарма, то може да бъде сметнато за абсурдно. Да предположим, че има една проститутка. Тя също има съответната дхарма, нейната природа, която тя следва усърдно, вярвайки, че това е нейната свадхарма или нейната истинска природа, нейната истинска религия. Тя учи дъщеря си на същото, от времето, когато е в люлката, и накрая тя умира следвайки нейната собствена религия. Кой може да каже, може дори да се появи някой “Свами Курварин” (любител на жени), за да включи тази житейска история на жената, в някоя книга за религиозни светци.

Господ ни е предупредил в Бхагавад Гита, “Най добре е да се умре в Свадхарма (смъртта на телесното отъждествяване, която завежда човек в Себето). Дхармата, която е чужда, е пълна с опасност. Докато се опитваме да постигнем това, ако смъртта дойде, тя трябва да бъде предпочетена пред следването на някоя друга дхарма, която е чужда на Себето.” Стремящият се трябва да разпознае важността на предупреждението, което е било предадено с думите на Господ. Изкореняването на идеята за отъждествяване с тялото, е знакът за “Знанието на Себето.” Махатмите преживяват този вид смърт, докато живеят. Този вид смърт трябва да бъде предпочетен пред смъртта, която настъпва, когато се следва нечия чужда религия. Светецът Тукарам е казал, “Аз видях собствената си смърт, как трябва да опиша този процес, който е уникален?” Как може този, който живее в религия, която не е на Себето, и който умира от трупна смърт, да разбере този процес на смърт, докато живее? Нещастният човек мисли за смъртта единствено по отношение на различните обичаи и ритуали според неговата религия.

Господ Кришна е посъветвал Арджуна за това. Той казал: “Остави настрана всички религии и ела да търсиш убежище в Мен. Ела при Мен и остави всички тези религии, които създават пречки по пътя към достигането на Мен. Търси убежище в Параматман, който е от естеството на Себе-Познание. Ти ще си осъзнал своето Себе, когато Ме постигнеш, и за теб няма да има нищо повече за правене. Цялата карма (действия) бива изтощена в Себе-Познанието.” Под предлога, че съветва Арджуна, Господ Кришна е дал този съвет на всички човешки същества, че те трябва да се осъществят като приемат този съвет, който той е дал. В света няма нищо толкова свещено, колкото Себе-Познанието. Всяка друга работа или действие е без значение. В този контекст, човек не трябва да мисли, че всички останали видове знание или действия, с изключение на Себе-Познанието, са безполезни, което означава, че те нямат стойност или са без никакъв резултат. Обаче, те не са от полза за постигане на Свадхарма. Тя не е получаване на резултати като син или небесата, чрез извършване на жертвоприношения. Изучавайки писания, човек става вещ и за него е възможно да задоволи различни божества, обожавайки ги. Дори и това да е така, и дори ако за всички тези действия се предполага, че са похвални в този земен свят, те все пак са пречки, докато Себето не е удовлетворено и не излее Своята Милост.

Качествата, оценени като най-добри в практическия свят, се смятат единствено за дисквалификация, а всички средства се превръщат единствено в пречки за преследването на Себе-Познание. Мъдреците знаят добре това, и дори и най-малко не ги е грижа ако са в състояние да завладеят всички три свята. Те смятат, че статусът на Господ Индра, който е погълнат от завист, е толкова безполезен, колкото екскрементите на гарван. Светците таят само едно желание в техните сърца и това е желанието за постигане на “Единство с Брахман.” По отношение на всичко останало, те са лишени от желание. Тези Светци, които са символизирани от статуи вещаещи добро, стават едно с Брахман, когато Съзнанието им стане разтъждествено от тяхното тяло. В обикновени случаи, тялото се разглежда само като труп, докато в случая на тези Махатми, те са станали достойни за преклонение и получават обожание от хората. Не само това, но и много храмове са били построени около техните гробници. Така, те са станали безсмъртни, ставайки обект на преклонение и обожание от целия свят.

Защо един човек трябва да търси в къщата на друг човек, когато не е търсил в собствената си къща за нещо, което е изгубил, докато е бил у дома? Човекът, който смело твърди “Този човек е като това, а другият човек е ‘Г-н А’ или ‘Г-н Б,’” докато самият той не знае кой е, никога не е свободен от безпокойство. Би било безсмислено човек да открива откъде какво може да бъде извлечено или да знае много адреси, ако не знае своя собствен адрес.

Кой е този “aз”? Някога живеел един човек на име “Гомаджи Ганеш”, който живеел в град, наречен Андхери. В един момент, този човек създал обичай в Съда, че никаква заповед или документ не могат да бъдат приети като законни, освен ако не носят печат с неговото име върху тях, заедно с думите “Месинговата Врата.” От този момент нататък, всички служители на този град приемали един документ като законен, само ако носи печата на “Гомаджи Ганеш, Месинговата Врата.” Тази процедура за правенето на документи законни, продължила за дълго време, докато накрая печатът официално станал част от правната система на града Андхери, и никой никога не попитал кой е този “Гомаджи Ганеш”. С течение на времето се случило така, че един ден, важен документ, който не носел официалния печат на “Гомаджи Ганеш, Месинговата Врата” бил цитиран като доказателство в дело, заведено в Съда. С изключение на факта, че този документ нямал официален печат, той бил иначе напълно законен, според всички други правни въпроси и обикновени процедури. В един момент от делото, било повдигнато възражение, че документът не трябва да бъде приеман като доказателство, тъй като не носел официалния печат на “Гомаджи Ганеш, Месинговата Врата.”

В този момент, един смел човек, който бил страна по делото, оспорил пред съдията, че документът бил напълно валиден, защото носил всички съответни подписи на настоящите правителствени служители. Той оспорил: “Защо този документ не е допустим, ако иначе е напълно законен, с изключение на това, че не носи печата на Г-н Гомаджи Ганеш?” Така, той поставил под съмнение законосъобразността на самия печат. Затова, законосъобразността на печата била поставена под въпрос. До този ден, никой не се осмелявал да предяви този въпрос пред Съда. Тъй като сега бил повдигнат за пръв път, било решено, че трябва да бъде взето решение относно законосъобразността на този печат. От любопитство относно това, как процедурата на печата на “Месинговата Врата” е била въведена, самият съдия взел въпроса в ръце за разследване. Когато неговото разследване било завършено, той открил, че преди много години, един човек без конкретно обществено положение, Г-н Гомаджи Ганеш, се е възползвал от зле управляваното правителство от негови дни и поставил своето собствено име върху печат, който трябвало да се използва за всички официални документи.

Оттогава нататък, всички правителствени служители просто продължили сляпо да следват традицията. Всъщност, съдията открил, че Г-н Гомаджи Ганеш бил човек без каквото и да е значение, който нямал никаква власт. Когато съдията направил това откритие, било взето решение от Съда, че печатът вече не е необходим за правни документи. От този ден, на печата било гледано с присмех. По същия начин, ние трябва да изследваме относно чувството за “аз,” и как то упражнява контрол над всичко с печата на “аз” и “моето,” точно както печатът на Г-н Гомаджи Ганеш, описан в горната история. Общо правило или принцип в природата е, че ако две неща са комбинирани, е произведено някакво ново трето нещо.

Например, чрез контакта на парче конец с цветя, е произведен гирлянд, който преди това не е съществувал. Дори имената на родителските обекти, чиито контакт е бил отговорен за производството на гирлянда, изчезват, веднага щом гирляндът се появи. Тогава гирляндът става известен със собствения си етикет. Етикетите “цветя” и “конец” изчезват, и се използва новото име “гирлянд”, а с това ново име се случват по-нататъшни действия. При контакт на земя и вода, възниква кал, когато етикетите “земя” и “вода” изчезнат. По същия начин, камъни, тухли, кал и зидар се събират, и трето нещо наречено “стена” стои пред нашите очи, докато камъните, тухлите, калта и зидарят просто изчезват от нашия поглед. Именно чрез едновременното идване на Знание и Невежество, възниква особено нещо, наречено “интелект”, а именно чрез този “интелект” се появява контактът със света. Злато и златар се събират и произвеждат трето нещо, което се появява пред нашите очи като украшение. Украшението е видяно, а златото и златарят са забравени. В интерес на истината, ако някой се беше опитал да открие дали има такова нещо като “украшение” в златото, той не би видял нищо друго освен злато.

Ако кажем на някой да донесе украшение без да докосва златото, какво би могъл да донесе? Нещото, което наричаме украшение, просто би изчезнало. По същия начин, от обединението на Брахман и Мая (Илюзия), крадецът, наречен “аз” е дошъл, гордо казвайки “аз,” и вирвайки носа си, е обявил върховна власт и над Брахман, и над Мая. Този “аз” или его, е син на безплодна жена (Мая), който се опитва да установи неограничена власт над цялата вселена. Ако наблюдаваме родителите на този “аз,” е ясно, че за тях е невъзможно да дадат раждане на такова дете. Майката на детето е Мая, която не съществува. От утробата на тази Мая, е излязъл “азът”. Предполага се, че е бил създаден от “Жизнената Енергия.” Все пак тази Жизнена Енергия (Брахман) няма пол, и дори не претендира да притежава чувство за “вършителство,” така че читателите могат да си представят какъв вид “аз” е това.

Обаче, Брахман е толкова брилянтен, че в момента, в който открие някой, който се гордее с “вършителство,” той стоварва цялата отговорност за действията върху главата на този “аз” и остава непривързан. Затова бедният “аз” е обречен да се върти на колелото на раждане и смърт. В примера за гирлянда, споменат по-горе, името “гирлянд” се появява след като имената “цветя” и “конец” са били забравени. Когато гирляндът изсъхне, никой не казва, че цветята са изсъхнали, те казват, че гирляндът е изсъхнал, или ако конецът се скъса, казват че гирляндът се е скъсал. Това показва, че “вършителството” на оригиналния обект е наложено върху третия обект, поради гордостта или отъждествяването с обекта. По същия начин, серия от нещастия удря несъществуващия “аз.” Ако човек иска да се освободи от това нещастие, той трябва да изостави “аза.” Обаче, преди да бъде изоставен, човек трябва да открие къде точно пребивава този “аз.”

Какво е тялото? То е общ сбор от части (крайници и органи) като ръце, крака, уста, нос, уши, очи и т.н. Сборът от тези части е наречен “тялото.” От тези различни части, нека открием коя от тях е “аз.” Можем да кажем, че ръката е “аз,” но ако бъде отрязана, никой не казва: “Аз бях отрязан” или “Аз бях изхвърлен.” Да предположим, че очите ослепеят. Никой не казва: “Аз изчезнах,” или ако стомахът е подут, никой не казва: “Аз съм изпълнен.” Не, вместо това човек казва “ръката ми е отрязана,” или “очите ми ослепяха,” или “стомахът ми е разширен.” Всички тези части са назовани като “мои.” Не само това, но и самото тяло, което е сбор от всички тези части, е назовано също като “моето тяло.” Поглеждайки по този начин, лесно може да бъде видяно, че този, който твърди, че е собственик на всички крайници, и дори на самото тяло, е наистина някой, който е съвсем различен от тялото, което той нарича свое собствено.

Посочихме по-горе, че “азът” не е някаква част или някой от крайниците на грубото тяло, и че всички крайници са считани като “мои.” Има установена основна истина или максима, която гласи, “Където ‘азът’ не съществува, не може да съществува нищо, което може да бъде наречено като ‘мое’.” От тази максима следва, че тялото и крайниците в действителност не принадлежат на “мен,” тъй като няма никакъв “аз”, който пребивава там. Същата максима се прилага, ако “аз” не пребивавам в къщата на съседа, може ли къщата на съседа, или нейното съдържание, или принадлежащи части, да ми принадлежат? Ако човек иска да провери истината на максимата “Където няма аз, не може да има нищо мое,” той само трябва да отиде в къщата на съседа и да каже: “Аз съм господар тук и жената на това домакинство също е моя.” Ако се опиташ да покажеш чувството ти за “мое” на съпругата в тази къща, и започнеш да правиш придвижвания към нея, ти бързо ще видиш какъв вид преживяване ще получиш. Истинският господар на къщата би те ударил толкова силно, че ти бързо би осъзнал: “Аз не съм господаря тук и тя не е моя.” По същия начин, когато “азът” не може да бъде проследен никъде в тялото, тогава как може да бъде казано, че крайниците на тялото и неговите склонности, принадлежат на “мен”. Ако все още настояваш да го наричаш твое собствено, разбери защо, и също така се вгледай внимателно в състоянието на всички човешки същества, които гледат на техните тела, като техни собствени и действат съобразно с това.

Човешкото същество забравя своето Истинско Себе и не разбира кой наистина е той. Следователно, той трябва да има много раждания в много видове. Понякога той става червей и умира в лайно. Понякога става вол и бива впрегнат, въртейки се пак и пак в мелница. Понякога става магаре и работи усилено, въргаляйки се в купчина боклук. Колко такива нещастия трябва да се изстрадат е почти невъзможно да се опише. След изстрадването на раждания във всички други видове, накрая човек получава добрия късмет да бъде роден като човешко същество. Това раждане в човешкото тяло е уникално, тъй като има капацитета за по-висок интелект и различаване, така че да познаем Бог, “Върховното Себе.” Ако погледнем тялото на човешкия вид, то може да бъде сравнено с облечен герой във вулгарна игра по време на периода на фестивала Шимга. Този герой може да бъде описан по следния начин: Лицето на героя е намазано с черна боя, тялото е облечено в дрипи с гирлянд от обувки около врата му, а над главата му се държи чадър, направен от обувки. След това, този герой е седнал на магаре и е поведен в шествие по улиците, придружено от различни странни звуци. По ирония на съдбата, този герой се гордее да бъде център на такова унизително шоу и поздравява хората по улицата. По същия начин, тялото на човек също е особена част от това преминаващо шоу. Цялата красота на лицето трябва да бъде концентрирана в носа и очите. Ние казваме, че един мъж е хубав, или една жена е красива, ако имат хубав нос и хубави очи. Обаче, какво е носът, освен една тръба за изхвърляне на назален секрет?

От анализа на физическото тяло, научихме, че “азът” е отделен от всички негови качества. Освен това лесно можем да видим, че красивото сладко хубаво бебе на някой друг няма стойност за нас, в сравнение с нашето собствено тъмно набито момче, което има белези от шарка и течащ мръсен нос. Ние не страдаме, ако сладкото дете на някой друг умре, колкото страдаме, ако нашата износена стара обувка се изгуби. Причината за това е, че ние нямаме същото чувство за “притежание” или “мое” към другия човек. Щом човек разбере, че някакво конкретно нещо не е “мое,” и че то принадлежи на някой друг, той става безразличен към това нещо. Той дори постепенно започва да не харесва това нещо, което принадлежи на “някой друг” и след това то е лесно отхвърлено. Разбери ясно, че тялото не е “мое,” то принадлежи на петте елемента, и че е собственост на някой друг. Когато разбереш това, какъвто и вид свойства да притежава тялото, как това те засяга? Така че, нека оставим физическото тяло и да продължим напред. Обаче, да оставим тялото не означава да бъде бутнато в кладенец или да бъде провесено с примка около врата. Ние го оставяме, като го проникнем и чрез придобиване на фактическото знание за него. Когато тялото е познато като това, което то наистина е, завладяващият интерес към него утихва и ние можем да отстъпим отвъд него и то е автоматично отхвърлено. Ако тялото е целенасочено унищожено физически, тогава човек определено се преражда отново и отново. Пълното отричане на тялото се постига само чрез различаване на Реалното от нереалното. Чрез използване на различаване, докато човек има човешкото тяло, той естествено стига до състояние на отричане и вместо тялото да се превръща в причина за прераждане, то има капацитета напълно да освободи човек от цикъла на раждане и смърт.

Щом това знание изгрее, тогава дори ако неговите очи виждат змията или ако някой иска да го уплаши с нея, няма причина за страх. По същия начин, когато човек знае коректно какво точно е това тяло, гордостта от него и чувството за “мое” относно него изчезват и то е автоматично отречено. Това е, което се нарича “разтваряне чрез съзерцание.” Този, който умира с тази сигурност в съзерцанието, е свободен от цикъла на раждания и умирания. Обаче, трябва да се приеме за даденост, че този, който умира “несъзерцавайки,” умира само за да бъде прероден. По силата на “разтварянето чрез съзерцание,” нещото е видяно като че ли е било без значение, независимо дали е там или не е там. При другите видове разтваряне, дори ако нещото е скрито от погледа, то като че ли все още съществува. Самартха Рамдас следователно твърди, че единствено “съзерцанието” (Вичара) е това, което прави човешкото същество цялостно и му носи задоволство в живота. След задълбочено изследване, “азът” не можеше да бъде открит, когато физическото тяло беше анализирано с процедурата на “разтваряне чрез съзерцание.”

Може да бъде повдигнато възражение към тази логика “Където аз не съм, не може да има нищо, което мога да нарека мое собствено.” Например, Крал Джордж V-ти не присъства в Шолапур. Тогава следва ли, че Шолапур не е под негово владение? Отговорът на това възражение е следният: Най-малкото има индивид, който се нарича Джордж V-ти, и дори ако той живее другаде, той може да има владение в Шолапур, въпреки че понастоящем той не е там. Обаче, този “аз” е “не-съществуващ,” и като “Г-н Гомаджи Ганеш” от примера по-рано, разрастването на неговата арогантност и невежество е останало неизследвано, а този “аз” претендира за власт и тук във финото тяло. Когато “азът” не може да бъде проследен, как може да има нещо, за което може да се претендира като “мое”, което да бъде поддържано от финото тяло?

Финото тяло е като фин копринен възел. Въпреки че е по-трудно да развържеш финия копринен възел със съзерцание, отколкото при грубото тяло, за стремящия се все още е необходимо да полага усилия, за да го развърже. Щом възелът е развързан и остане отворен за цялостно изследване, финото тяло е автоматично отречено. Важно е да се разпознае, че самото фино тяло е семето на раждане и смърт, което е с природата на желание. Ако това семе е опечено само веднъж на “Огъня на Знанието,” то може да изглежда непроменено, но дори ако някога е засято, за него няма надежда да покълне.

Тук може да се появи съмнение, че ако както грубите, така и фините тела са отхвърлени, а отношението на гордостта като “аз” и “мое” също изчезва, не е ли възможно действията на тялото или да спрат, или да не бъдат извършвани ефикасно? Съмнението може да бъде премахнато по следния начин: Да предположим, че някой държи една вещ в шкаф, защото той е с впечатлението, че тя е направена от злато. Обаче, в даден момент той открива, че вместо от злато, тя всъщност е направена от месинг. С това разпознаване, той може да избере или да го остави в шкафа, или да я премести и да го държи навън. Привързаността му към него или ще изчезне, или ще намалее значително, и това е факт. По същия начин, ако гордостта от притежанието на тялото като “мое” се игнорира, нищо ценно няма да бъде загубено.

Светецът Тукарам е казал, “Нека тялото да живее или да умре, аз имам пълна вяра в моята Себе Природа.” Ако стремящият се постигне това ниво на убеждение, се появява отношението: “Когато човек преживява ‘Блаженството на Брахман’ (Брахмананда), кой го е грижа за тялото?” Когато това отношение се появи, това е истински похвално. Едно куче веднъж отхапало парче месо от прасеца на Светеца Кабир. Кабир просто казал: “Или кучето знае, или плътта знае. Всичко е възможно.” Какво би могло да бъде усещането на хората наоколо, при чуването на това от Светеца Кабир, който е бил велик поклонник? Стремящият се може лесно да види степента на отреченост, която Светецът Кабир е постигнал. Той напълно е разбрал, че плътта е, която е била засегната, а не неговата Истинска Природа.

Въпреки че разбирането, че Себето остава незасегнато, както е било преживяно от Светеца Кабир, а също и от Светеца Тукарам, когато той загубил цялото си семейство, в началото стремящият се може да не получи същото чувство за непоколебим екстаз в себе си, когато първоначално се заема с търсенето на “аза.” Ако по Милостта на Бог такова блаженство те обземе, ти може да кажеш, “Какво са всички тези светски притежания в края на краищата?,” и никога няма да почувстваш нуждата да задаваш такива безсмислени въпроси като “Ще бъде ли моето домохазяйство движено правилно?” На този етап, ти ще си развил такова безразлично отношение, че ще кажеш, “Нека каквото трябва да се случи, да се случи, и нека каквото трябва да си отиде, да си отиде.”

Обаче, ако стремящият се разбира интелектуално, което е по-лесно от преживяване на Себето, той повдига въпроса: “След като Знанието на Себето е постигнато, а властващата гордост на тялото и ума е изоставена, могат ли светските дейности на човек все още да бъдат извършвани?” За да го утеши, Садгуру отговаря: “Скъпи мой, разбира се, дори след осъзнаване на пълната безполезност на тялото и ума, човек може да създаде семейство и да има деца без да намесва гордостта на тялото и ума. Всъщност, тези неща могат да бъдат обгрижвани много добре. Всички съответни задължения, които човек е извършвал по-рано, все още могат да бъдат старателно извършвани.”

Можеш да попиташ, как е възможно това? Разбери чрез този пример: Погледни поведението на гледачката на пеленачето без майка. Тя гледа детето, носи го наоколо, успокоява го ако плаче и се грижи за здравето му, ако се разболее, точно както би постъпила, ако тя беше истинската майка на детето. Ако тя харесва детето, дори го целува с любов. Докато извършва цялата тази работа, тя дори няма чувството, че детето е нейно собствено! Въпреки всичко, което тя прави за детето, ако бащата на детето я уволни, тя веднага си взема нещата и излиза от къщата. По време на напускане на позицията си, тя нито е щастлива, ако детето трябваше да е на нейните плещи, нито е тъжна, ако детето трябваше да умре. Причината за това отношение е, че тя няма чувство за “мое” по отношение на детето. Обаче, не може да бъде казано, че тя не е изпълнила задължението си както трябва поради липсата на това чувство за “мое.”

Нека да разгледаме друг пример. Да вземем случая на попечител, който управлява имот на непълнолетен на стойност от много милиони рупии. Неговата липса на чувството за “мое” не пречи на неговото задължение, и той е управлявал имота на непълнолетния много ефикасно. Ако задължението не е изпълнено както трябва, попечителят е отговорен и със сигурност ще понесе последствията. Попечителят няма чувството, че имотът е “мой” и следователно не е засегнат ако имотът увеличи стойността си, или дори ако е решено в съдебно производство, че имотът всъщност дори не принадлежи на непълнолетния. Неговото задължение е да се грижи внимателно за имота, докато той е под негово ръководство. Накратко, за да бъдат извършвани правилно задълженията на човек, не е необходимо човек да има чувството за “аз” или “мое”, докато ги извършва. Точно по същия начин, грубото и финото тяло образуват вързоп, който се корени в петте елемента, и той е даден като “нещо за спомен”, което е поверено на човешкото същество.

Като попечител, ти трябва да се грижиш за вързопа по най-добрия възможен начин. Ако пренебрегнеш тази отговорност, ти със сигурност ще понесеш последствията под формата на загуба на здравето, както на тялото, така и на ума. Ако попечителят управлява имота на непълнолетния ефикасно и гледачката се грижи за детето много добре, в замяна те получават заплатите си. По същия начин, ако се грижиш добре за твоите тяло и ум и ги поддържаш в здравословно състояние, ти също получаваш възнаграждение под формата на радост. Здравото тяло определено е полезно при търсенето на Върховната Истина.

Цялото това изпълняване на задълженията на човек, трябва да се постигне без чувството за “мое.” С това отношение, дори ако тялото стане дебело или слабо, или живее или умира, няма възгордяване или оплакване. Ако попечителят на имота на непълнолетния се отклони от чувството за “мое” и претендира за собственост, и си присвои незаконно този имот, той ще бъде вкаран в затвора. В случая на духовна практика, отъждествяването с тялото означава забравяне на Себето или убиване на Себето. Надеждата за освобождение се отдалечава от този, който е обвързан с идеята да бъде тяло, въпреки че всъщност, той не е нищо друго освен Себето.

Когато тази проточеност от задълбочено различаващо съзерцание изгрее вътре, чувството, че “Аз съм Брахман,” (Ахам Брахмасми), което е Себе-Познанието във великото причинно тяло или състоянието Турия, също започва да отслабва, само за да бъде окончателно напълно изкоренено. Тогава “Аз” съм абсолютно гол, без каквото и да било покритие. Пристигайки тук в тази голота, не може да бъде описано кой или какво е това “Аз.” Ако искаш описание на “Аза”, който е открит тук, ти може да изречеш всяка дума, открита в който и да е речник, но това не е “Аз.” Този “Аз” тук, може единствено да бъде изразен като “Не това, не това.” Той е този, който хвърля светлина върху всичко, наречено “това.” Ти може да изричаш думи и изречения, за да се опиташ да го опишеш, но те не са това. Каквито и значения да излизат, ти ги приемаш като описанието на “Аз,” но те не са това. Ако не разбираш какво е казано сега, ти трябва да оставиш думите и концепциите и да се разтвориш в Дълбока Тишина и да видиш кой съм “Аз.”

Досега, по време на търсенето на “аза,” ние обърнахме и четирите тела наопаки и не успяхме да открием следа от него. Истина е, че “азът” изчезна без думи отвъд четирите тела, където дори идеите за “аз” и “ти” не съществуват. Обаче, няма да свърши работа просто да бъдеш тих и да бъркаш това за дълбока тишина. В това изложение досега, грубото, финото, причинното и великото причинно тяло са описани повърхностно. Необходимо е подробно да се изследват всички аспекти на четирите тела. Ако те не бъдат напълно коректно разбрани и това разбиране не стане част от природата на човек, стремящият се няма да бъде в състояние да пристигне в тази дълбока тишина, която е Реалността. Затова ние подробно ще изследваме какви са аспектите на четирите тела.

Необходимо е да се разбере, че тези четири тела са четирите стъпала, които човек трябва да изкачи, за да продължи към петото стъпало на дълбоката тишина, което е “Нихшабда,” където “словото” става тихо. Вървейки стъпка по стъпка, човек със сигурност ще стигне до края на пътуването. Обаче, ако някои стъпки са пропуснати и човек преждевременно постави крака си на следващата стъпка, има вероятност да загуби баланса си и да падне назад. Затова, само когато едно тяло е напълно разбрано, стремящият се трябва да продължи към следващото тяло. Без използване на този методичен подход, ако човек започне да стъпва твърде бързо по стъпките, ще има объркване. В това объркване, истинското разбиране няма да бъде постигнато, а стремящият се вероятно погрешно ще разбере фините разлики между дълбок сън и самадхи, както и ще сбърка невежеството за знание.

За сравнение, разгледай разликата между горната част на пумпала, която е неподвижна, когато не се движи и когато изглежда, че е неподвижна поради интензивна скорост, или разликата между тоталната тъмнина и причерняването, което е причинено от интензивна светлина. Въпреки че тези неща изглеждат сходни на пръв поглед или от повърхностна перспектива, има огромна разлика между двете състояния, а тяхната полезност или капацитет също са различни. Ако човек работи методично, стъпка по стъпка, за да получи разбиране, няма да има объркване по отношение на фините разлики, които са посочени. Тук е благоразумно да се привлече вниманието на читателя върху метода на изложение на дадена тема, който се съдържа в древните писания. Това ще убеди стремящия се, че няма основание да възникват съмнения относно някои привидни противоречия в приетия метод на изложението на някоя конкретна точка в писанията. Следователно, първо трябва да опишем метода за излагане на учението, който е бил приет от древните писания (Това често се нарича “първичната предпоставка” представена във Ведите).

Когато една тема трябва да бъде обяснена на стремящия се, първо има описание на темата, което показва нейната голяма важност. След това се обяснява, че ще последва голяма награда, ако темата е правилно разбрана. Щом стремящият се разбере темата напълно, преди да продължи и да обясни следващата тема, инструкторът, използвайки метода на писанието, първо трябва да отпечата върху стремящия се безполезността на темата, която вече е била разбрана. Едва след това важността на следващата тема, която трябва да бъде предадена, може да бъде отпечатана върху него. Причината за този метод е, че човек няма склонност да се стреми да разбере темата, освен ако първо не е изведена нейната важност, с обещание за някаква награда като мотивация. След това, безполезността на току що научената тема, е доведена до знанието на стремящия се, така че темата е автоматично отхвърлена, и стремящият се става нетърпелив да разбере следващата тема.

Майка Шрути (Ведите) взема под внимание психологическата основа на стремящия се, а след това го вдъхновява да работи за храна, като първо му казва, че храната е Брахман. След това тя му дава време да погали грубото тяло, казвайки му, че грубото тяло е Брахман. После е обяснено, че всички преживявания на радост, които се случват на грубото тяло, всъщност се изпитват от финото тяло. Грубото тяло е показано просто като един труп и е казано как трупът по никакъв начин не може да се наслади на каквото и да е, ако го нямаше финото тяло. По този начин е демонстрирана безполезността на грубото тяло.

По същия начин, някакво голямо бедствие, пред което човек може да бъде изправен, е защото той е забравил истинската си природа. Следователно е необходимо да стане освободен от бедствието или препятствието, което е като да бъдеш хванат в челюстите на крокодил. Ако се освободиш от крокодила чрез ласкателство, казвайки, че гърба му е много гладък, това означава ли наистина, че гърбът му е толкова мек, колкото матрак от пера? Този въпрос трябва да бъде зададен на човека, който се е освободил от челюстите на крокодила. За да се отървеш от крокодила подобен на хватката на четирите тела, те са наричани Брахман за кратък период от време. Като се има предвид, че това е методът на обяснение, който ще бъде използван, сега ние ще обърнем нашето внимание към действителното обяснение и описание на четирите тела.

Обаче, тази работа не се извършва толкова лесно, тъй като изглежда, че за преодоляването на тези стъпала, всяко човешко същество има само два крака. Единият крак е кракът на изучаването, а другият е кракът на прилагането на практика това, което човек е научил. Отдръпването на двата крака от стъпалото на грубото тяло и поставянето им на стъпалото на финото тяло означава, че човек трябва да трансцендира физическото тяло. Когато човек изостави чувството за гордост и притежание на грубото тяло, и приеме гордостта от притежание във финото тяло, той трябва да каже: “Аз съм единствено финото тяло.” Само когато това е преживяно, означава, че грубото тяло е било отхвърлено, а финото тяло сега е прието като “аз.” Когато стремящият се дойде до това второ стъпало, тогава по-долното стъпало е изоставено и човек сега приема, че грубото тяло не е “аз.” “Азът” няма връзка с грубото тяло. Промените, които се случват на грубото тяло и неговите качества, като например да има тъмен или светъл цвят, вече не се считат като “мои.” Никакви качества на грубото тяло не ми принадлежат, тъй като аз съм единствено финото тяло. Това означава, че качествата на финото тяло като например сетивата, праните, умът, интелектът, чувството за “аз съм” и т.н., не са надарени с груби физически качества като дебел или слаб, тъмен или светъл, млад или стар и т.н. Ясно е, че “аз” съм единствено ума и интелекта и т.н., с фини качества. Ако стремящият се изучава това усърдно, тогава и двата крака стават твърдо поставени на второто стъпало и той губи чувството за гордост от и отъждествяването с грубото тяло. Той става безразличен към всички качества и състояния на грубото тяло.

Главният знак или индикация на причинното тяло е да забравиш всичко. Например, освен ако човек не забрави всичко, той не може да има дълбок сън. Да кажеш: “Аз бях заспал, но си спомнях нещо,” е всъщност да кажеш: “Аз никога не съм спал.” Наистина да имаш дълбок сън, означава да не си спомняш нито едно нещо. Подобно, да забравиш всичко, докато си в будно състояние, е да влезеш в причинното тяло. Да бъдеш в състояние, където не знаеш нищо, е също и да стигнеш до пребиваване в това състояние. Както беше споменато по-рано, това е естественото състояние на човешкото същество. Дори и най-учените не разбират природата на човешкото същество, да не говорим за природата на Шива. За да разбере човек напълно това състояние на човешка забрава, е предписан методът за изучаване на паузата. Ако нещо е много трудно, то трябва да бъде напълно стабилизирано в състоянието на забрава и да го разбереш старателно. Да се постигне това е много важно в духовния прогрес на човек и отнема значителни усилия от страна на стремящия се. Светците са отделили особено внимание на тази точка.

Паузата между две състояния не е нищо друго освен чисто Съзнание. Състоянието на “моуни” (тихият) е такова, че той не позволява да се издигне нито една дума, или дори ако тя се издигне, той не позволява нейното значение да се издигне, а просто я оставя да мине неусетно. Когато думата се надигне, и ѝ е позволено да отпечата значението си върху вътрешния ум, светът е роден. Игнорирайки думата и не позволявайки ѝ да носи някакъв смисъл за ума, е изкореняването на света. Когато думата не подхранва ума, това, което остава, е “чистата енергия на Съзнанието.” Да преживяваш това състояние непрекъснато се нарича “състоянието на тишина.”

Представянето на състоянието на причинното тяло на стремящия се, че то е само невежество, празнота, състояние на забрава, или нещо, където няма нищо, което да му е познато, е за да го доведе до горния факт на чисто Съзнание. По аналогия, един учител ще нарисува на черната дъска точка с голяма дължина и ширина, за да научи ученика за точката, която няма нито дължина, нито ширина. Подобно, така е илюстрирана точката тук. Ако не е направено по този начин, следващото стъпало не може да бъде обяснено. Стремящият се следователно трябва да има пълна вяра в Садгуру, без допълнителни аргументи и да приеме за даденост, че там има състояние на забрава. Така, той трябва да започне да практикува това, което е казано, и да започне процеса на забравяне на всяко едно нещо. Трябва да бъде разбрано, че причинното тяло е причината за двете предишни тела. Оттук и названието “причинно тяло.”

Да изучаваш забравата е да се наслаждаваш на състоянието на дълбок сън, докато си напълно буден. Начинът, по който да се наслаждаваш на този буден дълбок сън, се преподава от Садгуру. Как спи рибата, докато живее във вода? Човек може да разбере това, само ако получи раждане в този вид. Как може сънят на рибата да не бъде обезпокоен от водата, която влиза в очите ѝ? Тази тайна е узната, само когато човек е роден като риба. По същия начин, как човек може да преживее и да разбере това състояние на дълбок сън, докато той е напълно буден? Човек може да разбере това, само като стане истински Син на Садгуру, “Гурупутра.”

Независимо дали Знанието е балансирано или небалансирано състояние, Знанието винаги е Знание. Обаче, то е различно по отношение на неговото обуславяне. Поради отъждествяването с конкретни обусловености от знание, човешкото същество вижда различия и създава разграничения и изолираност в “единното Знание.” Например, сладостта, която човек вкусва в различните бонбони, наречени ладу, или джилеби, или басунди, е все захар. Обаче, тъй като тя е в тези конкретни форми, ние казваме, че ладу е сладък, джилеби е сладък, или басунди е сладък. Ако вкусим някаква захар, която не е смесена с никакви други съставки, ние ще кажем, че захарта е сладка. Ако на някой се даде описание на това, какво е захарта и му е дадено едно ладу, и му е казано, че сладостта в ладу е захар, той никога няма да получи знанието за истинската природа на захарта. Обаче, ако му е дадена чиста захар, без примеси от каквито и да е други съставки, той ще знае какво точно е захарта.

Този пример илюстрира защо Знанието не може да бъде преживяно в неговото първично състояние в първите три тела, тъй като то винаги е в някаква форма на обуславяне. В първите три тела, то винаги ще бъде преживявано единствено като обективно знание. В четвъртото тяло, това Знание, което е не-обективно и чисто, и което не е очевидно (видимо) в другите три тела, сияе в своята “Чиста Природа.” Това е причината, поради която стремящите се трябва да бъдат заведени до великото причинно тяло. Когато чистото Знание или Съзнание е познато, тогава дори ако е смесено с обективно знание или е в някакво друго състояние, стремящият се ще разбере правилно, че единицата, която е наречена “свят,” не е отделна или различна от това, което е наречено “Знанието на Себето” (Себе-Познание).

На този етап, първата част от изложението на учението и всичко, свързано с физическото грубо тяло до великото причинно тяло, бе включено. Следващата част от учението, която е дадена след обяснението на великото причинно тяло, е учението за Крайната Реалност. Един човек не може да бъде наречен Сиддха, дори ако придобие Себе-Познание, ставайки отъждествен с великото причинно тяло (Сат Чит Ананда) и е реализирал това състояние. Въпреки че е осъществен, на него все още се гледа единствено като на стремящ се (садхака). Полето, където Сиддхите почиват, е това поле на “Върховно Знание” или Виджнана (лишената от мисли Реалност). Обаче, ние все още няма да обсъждаме това на този етап.

В тази “Самост” човек обича да си бръмчи тихо “Ахам Брахмасми, Аз съм Брахман.” С този звук, който възниква отвътре, дори това “Знание” е ограничено или обвързано, и все още е хванато във великото причинно тяло. Това тихо бръмчене е първичната илюзия, която е с природата на “трите гуни” (гунамая). Ако човек иска да се отърве от тази илюзия, дори този тихо бръмчащ звук трябва да спре, за да бъде тази тътнеща първична илюзия (муламая) перманентно изоставена. “Аз съм Брахман” е много фино чувство за “Аз съм”, което е насложено върху Себето, което всъщност е отсъствието на егото или чувството за отделно себе. Обаче, дори този фин вид на “Аз съм” е като молекула на сол в мляко и следователно трябва да бъде премахната. Да вземеш фалшивото като истинско, е погрешна концепция, но да вземеш Истинското като Истинско, е отсъствието на всяка такава концепция. По силата на това изявление, при отсъствието на всички концепции, грубото тяло е “аз,” финото тяло е “аз” и причинното тяло също е “аз.” Обаче, докато човек продължава да твърди, че той е някое от тези три тела, това със сигурност е погрешна концепция и вид гордост.

Беше казано, че Съзнанието, което казва “аз,” като “Аз съм Брахман,” може да бъде наречено лишено от его, или че няма гордост, тъй като този “аз” отстоява Истината. Къде е лъжата в него? Всъщност няма нищо невярно или фалшиво в това, обаче, ако този “Истински човек” продължава да обяснява, “Аз съм Истински,” или “Аз съм Брахман,” възниква съмнение относно тази истина. Ако един Брамин (някой от свещеническата каста) продължава да казва на всеки, който срещне: “Аз съм Брамин, Аз съм Брамин,” слушателят ще каже: “Ако този човек е Брамин, защо той повтаря това? Той наистина трябва да е от някоя по-нисша каста.” По същия начин, повтарящото се твърдение на концепцията “Аз съм Брахман, Аз съм Брахман,” показва, че това Съзнание, това Знание във великото причинно тяло, не е свободно от съмнение относно неговата Истинска Природа. От тази гледна точка, дори паметта за концепцията “Аз съм Брахман”, която подсеща човек за Себето, трябва да бъде заличена. Съзнанието (Сат Чит Ананда), което е великото причинно тяло, трябва да бъде стабилизирано до такава степен, че да не е нито памет, нито забрава. Само тогава стремящият се става с “Природата на чисто Знание и Блаженство.”

От грубата гледна точка, земята, водата, светлината (огънят), вятърът (въздухът) и небето (пространството) изглеждат различни, но разликата е само в качеството. Ледът става вода след топене, точно както земята се разтваря във вода, а водата изсъхва от топлината на огъня. Огънят или светлината се съдържат във вятъра, а вятърът се разсейва и просто изчезва в пространството. Тъй като Себето е утробата на всички тези пет елемента, всички те изчезват в Себето. Ако тези принципи бяха абсолютно различни един от друг, те никога нямаше да се разтворят един в друг като едно, без каквато и да е останка от различие. Следователно, петте елемента, този груб свят и финият свят са единствено Себето. Себето се появява като всички различни герои и видове. Когато един художник нарисува дърво, камък, крави, биволи, река, небето, богове, демони и човешки същества, всички те са нарисувани с едно нещо, наречено боя. По същия начин, този спектакъл, който се появява като света в безкраен брой форми, не е нищо друго освен чисто Знание. Това е смелото и убедително заключение, до което човек трябва да стигне.

Нещо трябва да бъде споменато в този момент. Трябва да се каже, че самият метод е от второстепенно значение, независимо дали е методът на дедуктивно елиминиране или някой различен, или противоречив метод; основната цел на конкретния метод е да предаде Знанието на Себето. Когато един пример в математиката се решава от няколко различни момчета, използвайки различни методи, и техният отговор е един и същ, става задължително отговорът да се приеме като правилен. Отговорът е това, което е важно, а методът за достигане на отговора е от второстепенно значение. Ето как Ведите разглеждат методите, които се използват, за да обяснят на стремящия се природата на собственото Истинско Себе. Има пречка в доказването на идентичността на водата и леда, светът и Бог, както и златото и бижуто, като бидейки едно и също. Дори ако златото и орнаментите са еднакви, орнаментът не може да бъде произведен, освен ако златарят не приложи умението си да работи върху златото, а водата може да се превърне в лед, само посредством интензивен студ. Подобно, въпреки че светът и Бог са еднакви, рационалността все пак напомня за себе си, че това означава, че трябва да е настъпила някаква трансформация в Бог. Той се втвърдява като земя или се стопява и става вода, след това Той изсъхва и става огън и т.н. В този аргумент, първо Бог става петте елемента и след това светът е формиран от петте елемента. Това е недостатъкът в метода на дедукцията и по този начин може да бъде повдигнато възражение. Обаче, Самартха Рамдас е изкоренил дори това възражение с изречението: “О, човеко, защо питаш за нещо, което изобщо не съществува? Светът не е възниквал. Единствено Абсолютният Парабрахман съществува.”

“Бхава Рога” означава болестта, която е създала идеята, че светът е бил създаден. За да излекуват тази болест, Ведите и различни писания трябваше да дадат обяснение по различни начини според способността на разбиране на стремящия се. Дори ако треската е единственият симптом, умният лекар ще даде различни лекарства за различните физически състояния на пациента. Целта на лекаря е единствено възстановяването на доброто здраве. Може да има различни лекарства, но няма разлика в идеологията. Едно лекарство за един пациент, може да не е подходящо за друг пациент, който има различно физическо състояние. Подобно, духовните инструкции, дадени на един стремящ се, може да не се харесат на друг. Знанието или съветът, даден на стремящия се, който има определен опит, може да не е подходящ за друг, който има различен опит. Няма грешка относно методите, които Майка Шрути (Ведите) дава. Грешките са в умственото разположение на стремящите се по време на направеното изложение. Крайната цел на Майка Шрути е да накара всички деца да постигнат Себе-Познание. Следователно стремящият се трябва да изостави отношението на намиране на кусури и да се осъществи, постигайки целта на придобиване на Себе-Познание.

До този момент в текста, обяснението беше фокусирано върху определението на четирите тела. Сега ние ще видим как “знанието” възниква в тези четири тела. За да се придобие знанието за обектите чрез погледа на грубото тяло, задължително се подразбира, че всички четири тела са инструмент за това. Ако вземем предвид чифта очи, които са нарисувани в картина, е очевидно за нас, че тези очи не могат да видят обект. По същия начин, само физическите очи не могат да видят обект без помощта на финото око на интелекта. Например, ние виждаме манго или имаме знанието, че “това е манго,” но какво би се случило, ако просто бяхме видели това, което физическите очи сами виждат? Разбира се, физическото око също трябва да вижда обекта като манго. Обаче, това не се случва така. Зад физическото око е финото око на интелекта, чиято помощ е търсена да познае “мангото.”

Обаче, дори тази комбинация от физическото око и финия интелект не е достатъчна. Ако тези двете нямат подкрепата на причинното тяло, интелектът е мъртъв. Причинното тяло функционира по различни начини, като пространство, небе, празнота, дистанция и т.н. Интелектът се нуждае от фона на пространството, за да функционира. Така че сега там са окото, интелектът и пространството под формата на причинното тяло, но ако няма свидетел под формата на великото причинно тяло (Съзнание; “Аз съм”), за да свърже тези трите, няма знание за нищо.

Така, за да се придобие знанието за обектите, е необходимо всички тези четири тела да присъстват. Обаче, ако гледаме прогресивно от едно тяло към следващото, трябва да бъде посочено, че за да знаем дейността или промените във финото тяло, физическото тяло не е необходимо. Освен това, дейността или промените, които настъпват във финото тяло, като привличане и отблъскване, жажда и глад, както и удоволствие и болка, могат да бъдат познати само с помощта на причинното и великото причинно тяло. Обаче, поглеждайки в другата посока, за да възникне знанието в причинното тяло, помощта на грубото и финото тяло не се изисква. На този етап от обяснението, трябва да стане ясно, че знанието на всяко ниво винаги зависи от великото причинно тяло.

За придобиване на знание в причинното тяло, елементите на финото тяло (ум, интелект, мислене, прана и сетивата) не са от абсолютно никаква полза. Елементите на финото тяло имат влияние само върху грубото и финото тяло. Полето на причинното тяло е напълно различно от грубото и финото тяло и нищо от тях никога не може да влезе в него. Въпросът естествено възниква на този етап: “Ако това е така, как тогава човек може да влезе във великото причинно тяло?” Факт е, че обхватът на ума и интелекта е ограничен само до финото тяло и те нямат капацитета да влязат в другите две тела, причинното тяло и великото причинно тяло.

В естествената прогресия на това изложение, възниква въпросът, “В светлината на Знанието за великото причинно тяло и с унищожаването на невежеството, причинното тяло ще престане ли да функционира?” Нека да помислим за това. Невежеството има много форми като небе, пространство, точка на допир, дистанция и т.н. След придобиване на Себе-Познание е вярно, че невежеството е унищожено. В това Себе-Познание, всички импулси и дейности (движения) се появяват в пространството като фини или груби желания. Тези импулси изобщо няма да възникнат, освен ако пространството първо не е създадено.

В крайна сметка, това, което се случва, е следното: Знанието, което съдържа появата на света, не е било в състояние напълно да унищожи невежеството. Помисли как светлината унищожава тъмнината, като по този начин ни дава знанието за обектите, които по-рано са били непознати, заради тъмнината. Подобно, светът се появява само защото причинното тяло го е поддържало или запазило в пространството. Докато появата на света се усеща както от Джнани (този, който е реализирал “Аз съм”) или от невежия, трябва да бъде разбрано, че невежеството все още се таи в една или друга форма. Разликата е, че невежеството не се появява за Джнани в тази конкретна форма (Джнани преживява невежеството като Знание). Докато Знанието не умре, невежеството не умира. Знанието и невежеството са сиамски близнаци, родени от илюзията (мая). И двете са родени, и двете умират по същото време. Ако едното е там, другото живее, а когато едното умре, другото повече не е. Тъй като това е Истината, ние ще видим как самото Знание умира. Преди Знанието във великото причинно тяло да умре, телата, които са под него, трябва да умрат. Тези четири тела умират в последователност. Когато гледаме към умиращ човек, ние не правим нищо друго освен да го гледаме. Ние не умираме заедно с него. По същия начин, ние можем спокойно да погледнем в себе си как тези четири тела умират.

Един принцип, който може да бъде лесно забелязан относно смъртта, е че когато растежът спре, разтварянето започва. Значението на това изявление е, че всеки път когато нещо спре да расте, то започва да се разпада и следва пътя на смъртта. Не е необходимо да се върши никаква работа за смъртта. Унищожаването е присъщо на растежа. В раждането, има смърт, а в смъртта, има раждане. Това е традицията на раждането и смъртта. Един обект, който е роден, умира от собствената си смърт, въпреки че може привидно да има някаква друга причина. Коренната причина за смъртта не е нищо друго освен раждането. Тези четири тела са дошли върху “Чистата Природа” и те трябва да умрат. Как умират? Ние ще видим. Смъртта на физическото грубо тяло според принципа “където има растеж, има унищожение”, никога не може да бъде избегната. Ако не днес, поне след сто години или след известно време, колкото и да е то. Грубото тяло расте до около двадесет и пет годишна възраст и след това тялото започва да се разпада, и бавно върви по “магистралата на смъртта,” докато един ден не стане жертва на смъртта. Тъй като грубото тяло е единствено физическата форма на финото тяло, може да се каже, че то няма отделно независимо съществуване. Едно дърво в неговата груба форма не е нищо друго освен резултата от неговото семе, което е фината форма. И двете форми на това дърво автоматично умират.

Финото тяло е семето на раждането и смъртта. Това семе не бива унищожено толкова лесно, колкото дървото. Неговият растеж е толкова огромен, че ако не е потърсен и унищожен чрез усилията на човек, то ще продължи да расте за неопределено време. Този растеж става причината за безкраен брой груби тела. Това е, което подлага едно същество на раждания в 8.4 милиона вида. Когато растежът на физическото тяло естествено спре, финото тяло не спира да расте. Тук човек чувства необходимостта от Садгуру, за да разбере как да спре растежа на финото тяло. Спирането на растежа на финото тяло от въображение и съмнения, означава отказване от мечтите и желанията. Желанията, мечтите, тревогите, въображението и т.н., са продуктите на ума. Задачата за разбиването им може да бъде направена само със собствения ум. Каквото е създадено от ума, не може да бъде унищожено от ръката и обратно, каквото е създадено от ръката, не може да бъде унищожено от ума. Всеки път, когато се опитаме насилствено да разбием тези мечти и желания, броят им изглежда само нараства. Умът е лекомислено непочтителен. Когато се опитаме да го обуздаем, той става по-развълнуван. Затова, за да спрем растежа на ума, Садгуру ни дава лекарството. “Ако се опиташ да бъдеш тих, постепенно въображението и съмненията се разтварят.” Когато едно малко пеленаче спи, ако наблюдаваш очите му за известно време, лесно можеш да научиш урок от него, как да останеш тих. Когато отиде да спи, ти ще видиш колко лесно заспива бебето, забравяйки себе си. Докато гледаш бебето, ти също можеш да влезеш в състоянието на забрава, лишено от фантазии, мечти, желания, тревоги и съмнения.

Докато един трън може да бъде изваден чрез трика на използване на друг трън, умът може да бъде разбит единствено с ума. Раждането и смъртта или появяването и изчезването, са двете противоположни страни на същото състояние на Съзнанието. Когато едното дойде, другото си отива и обратно, когато едното си отиде, другото идва. Смъртта умира от собствената си смърт като демона Бхасмасура, който поставя ръката си на собствената си глава, като по този начин унищожава себе си. Така, когато умът е разбит, състоянието, което е причинното тяло под формата на забрава, бива напълно изложено и стремящият се получава знанието на това състояние, наречено “забрава.” Лекарството е усърдно да се практикува помнене на инструкцията или повтарянето на мантрата, дадена от Гуруто. Щом човек започне да спира растежа на ума, той бавно тръгва по пътя на смъртта и постепенно може да бъде напълно унищожен. Освен това, изучаването и прилагането на практика на учението научено от Садгуру, трябва да бъде упорито. Например, щом едно дърво започне да изсъхва, дори ако човек се опитва да го запази зелено, то своевременно ще започне да се разпада, след това ще се изкорени и накрая ще падне. Дори ако човек започне да налага лапи върху него, да го боядисва и да се опитва да го възстановява отново и отново, ще дойде време, когато то ще рухне долу. По същия начин, ако умът бъде постоянно спиран да расте, един ден той автоматично ще се измори и ще се разпадне. Обаче, стремящият се не трябва да се изморява от практикуването.

Сега, това, което остава, е само великото причинно тяло (кастата брамин). В това тяло има пълно пренебрегване на всички останали три тела. “Аз нямам нищо общо с грубото тяло, което полага тежък труд и умира. Нито пък имам нещо общо с този търговец под формата на интелект, който търгува с идеи и мечти, и хвърля обширната панорама на света. Аз също така нямам нищо общо с воина под формата на причинното тяло, което седи тихо, сякаш нищо не се е случило, след като е убило както финото тяло, така и грубото тяло. Всички те може да не правят нищо, или пък нека грубото тяло да стене от тежък труд и нека финото тяло да извършва работата със света и нека причинното тяло да води война срещу тези две. Какво общо имам с което и да е от тях?” Има една поговорка: “Мисли за Себето (Рама) и остави светът да се бие.” Знаейки това много добре, великото причинно тяло продължава да разгласява Ведическите думи “Аз съм Брахман, Ахам Брахмасми,” и седи тихо на собствената си земя, стигайки високото стъпало на обителта на Брахман. Този брахмана (брамин) е много ортодоксален относно докосването от друга каста и не може да толерира докосването от друго тяло. Другите тела гледат на великото причинно тяло с голямо уважение и мажат главите си с прахта от нозете му. От гледната точна на Виджнана (Върховното Знание или Крайната Реалност), дори ако това велико причинно тяло стане замърсено, бидейки в контакт с другите тела, то все още е най-свещеното и най-висшето във всичките три свята (трите тела, състоянията на будност, дълбок сън и невежество).

Когато този Единствен Бог е гладен, всякакви видове храни и напитки са Му предложени. Има матраци с възглавници направени като легла, готови за Него, за да спи. Ако Той чувства, че Му се пътува, има коли, самолети и много други видове транспорт, готови за Него. За да бъде снабден с ароматни гирлянди, има много дървета и лозя, които разцъфтяват, отрупани с цветя. Всички слуги и съгледвачи са готови да Му се подчиняват със събрани длани. Съпругата, децата и дворците са за Неговото забавление и те също така са Неговото жилище. Бог пребивава в най-съкровеното сърце на всички същества и получава всички различни видове служене, които са Му предоставени. Обаче, въпреки Неговото величие и вездесъщност, ние считаме тялото за Бог и му предлагаме всякакви видове услуги. Невежите хора са приели тази погрешна идея и са разбрали неправилно цялата афера. Именно тази идея е отделила Бог от неговия поклонник. От какво има да се изумяваш?

От това е ясно, че независимо дали е Христос, Вишну, Буддха, Заратустра или какъвто и Бог да е, Неговата природа ще бъде пълна със Съзнание и Той е пълен с “качествата на Бог.” Ако някой притежава всички тези качества, тогава индикацията е, че Той е Абсолютния Параматман. Той е Бог под формата на “Знание”, което присъства в сърцето на всички. Единствено този Бог е, който е пребивавал в Мохамед и сърцето на Христос е бил проникнат също от този Единствен Бог. Само чрез този Бог качеството на Вишну (Защитника) е било поддържано, а не чрез някой друг Бог. За всеки поклонник, който и да е той, който обожава някой Бог, това обожаване е обожаването на това “Единствено Вътрешно Себе.” Поклонението направено към каквито и да е други богове, отива само при този Единствен Бог, (нашата собствена Себе Природа). Това е “Абсолютната Истина.”

Формите на всички гореспоменати Богове, са единствено храмове на този “Единствен Бог.” Всички имена принадлежат на Неговите храмове (тела). Той присъства в най-вътрешната обител на всички тези форми. Той седи във всички форми на всички същества и приема всички техни обожавания. Каквито и действия да са извършени от грубото тяло и каквото и въображение или желания, или концепции, или съмнения, които са прекосили ума, се случват заради този Бог, за да го удовлетворят. Ако разпознаеш само това, твоята работа е свършена. Всички вие правите нещо чрез вашето тяло или ум. Ако кажете: “Ние не искаме да правим това,” не можете да спрете да го правите. Обаче, каквото и да правите, извършителят и наслаждаващият се на вашите дела е единствено Бог (Себето). Само този факт трябва да бъде разпознат във всяко движение. Всички благоприятни и неблагоприятни действия по този начин стават посветени на Брахман, а стремящият се остава абсолютно свободен. Това е, което е наречено “жертвата чрез Знанието” (Джнана Ядня).

Когато един винт е завинтен, той трябва да бъде завъртян в обратната посока, за да излезе. Подобно, що се отнася до телесното съзнание, ако умът, който е ръководен от интелекта, е насочен към Себето, той бива абсорбиран в Себето. Тъй като умът е насочен към Единствения Бог, Господ Рама, той бива абсорбиран в Рама. Самият ум става Рама и нищо не остава под формата на ума, вътре или вън или където и да е, и той става едно с формата на Рама. Вземи този съвет и ще видиш това сам за себе си. За да разбереш по-добре как “Единното Чисто Знание” си играе, трябва само да излезеш от къщата и да погледнеш луната. С каква скорост Чистото Съзнание се втурва към луната от прозореца на твоя ум? Виж как то прониква цялото небе за част от секундата. Опитай това.

Когато Съзнанието пътува от окото към луната и човек го разпознава като луната, това е обективното знание. В този пример, луната е обектът, а Съзнанието приема нейната форма веднага след като разбере, че то е луната. Ако има облак пред луната, Съзнанието приема формата на облака и е видяно като този обект. Така, Съзнанието прониква облака и знае облака като обект.

Сега, опитай се да забележиш “кората” на Съзнанието, която е без обект, “Чистото Знание”, без примес на каквито и да било обекти. Това пространство, което лежи между окото и луната, което не си забелязвал, но все пак е било там, проникващо, съществувайки в собствената си природа. Това е чистата форма на Знание. Когато празното пространство, което не е било забелязвано по-рано, е целенасочено направено обект на внимание, то става обекта на внимание като “пространство.” Това, което може да бъде забелязано, е Мая, а каквото не може да бъде видяно, е “Брахман.” Докато си гледал към луната, пространството по средата не е привличало вниманието ти. Следователно, това е Съзнание без обект. Ако това пространство е отделено и е направено обект на зрението, това Чисто Знание е трансформирано в нула, понеже ако пространството е видяно отделно, модификацията на ума става празнота. Ако има някаква разлика между пространството и чистото знание, тя е следната: Да гледаме отделно на собствената природа на човек, е пространство, а когато “гледането” е изоставено, това е “Чисто Знание.” Щом Чистото Знание е разпознато правилно по този начин, дори когато е смесено с някакъв обект, то може да бъде отбрано и разпознато. Щом чистата вода е позната, дори когато е смесена с нещо друго, нейното съществуване може да бъде разпознато в тази смес. Водата е течност, която може да се кондензира в лед. Дори когато водата се отказва от своята течливост и приема плътността на леда, тя все още се разпознава като вода под формата на лед. Не е трудно да се разпознае влажността в калта, като вода. Подобно, щом Чистото Знание е познато, неговото стабилно съществуване в този подвижен свят под формата на Сат – Чит – Ананда (Битие, Съзнание и Блаженство), също може да бъде разпознато.

Чистата вода е лишена от какъвто и да е цвят, форма, вкус или мирис. Щом това е правилно разбрано, дори когато водата се кондензира, за да приеме плътна форма, или придобие горещ вкус от добавянето на чили, или сладък вкус от добавянето на захар, или ако стане ароматна, или придобие цвят като на роза, или се използва като вода в боя, тя е все още съвсем безпогрешно разпозната като чиста вода или вода минус формата, вкуса, миризмата и цвета. Така, чрез същия метод на елиминиране, дори когато това Чисто Знание е обусловено, чрез изваждане на обуславянето и чрез разделянето на формата на съответните ѝ елементи, то ще бъде разпознато единствено като абсолютно Чисто Знание, което изпълва всички форми навсякъде до горе.

Обаче, ако преди да постигне това Чисто Знание чрез метода на елиминиране, някой приеме метода на изброяване (изброяване на качествата на Бог) и продължи да бърбори за това, как единствено Бог прониква всички същества и всички форми, и че няма нищо друго освен Рама, и че “светът и Господът на света са едно,” и т.н., и т.н., тогава такова бръщолевене никога не може да бъде от полза. За разлика от този тип бърборене, ако човек говори само празни думи, без да има опита зад тях, като, “аз съм Брахман” или “сетивата вършат работата си, но аз не съм извършителят,” или “няма грях или добродетел на моя праг,” и т.н., вместо да придобие Себето, той само ще измами Себето. По този начин, тези така наречени “Себе-откриватели” губят радостта от този свят, както и тази от другия свят. Светецът Кабир е казал; “Той си отиде, както дойде.” Това означава, че тези хора умират в същото състояние на съзнание, в което са родени. Те не получават полза от живота, различна от това.

Нека това да бъде, както е. Обаче, стремящият се не трябва да следва примера на този, който е експерт с думите, но все пак е лицемер. С упорито изучаване и чрез прилагане на метода на елиминиране, човек първо трябва да разбере какво е Чистото Знание. Знанието е от различни видове, като например основно, конкретно, обективно, знание под формата на въображение и съмнение и Знанието, което е без никаква мисъл. Конкретното, обективното, въображаемото и съмняващото се видове знание са противоречиви на Чистото Знание. Когато Чистото Съзнание, чрез процеса на зрението, приеме очертанието на обект, човек получава обективно знание или знание, което може да бъде от конкретен вид или от въображаем вид, или съмняващ се вид знание. Ако обектът е груб, това е обективно знание. Ако той е само идея, която е фина, това е идейно знание или савикалпа. Това означава, че когато Чистото Знание приеме очертанието на обект, идея или мисъл, тогава то става категоризирано като конкретно знание. Конкретното знание, бидейки изкуствено, е преходно по природа и продължава само за много кратък период от време. По своята същност то е преходно и с нестабилна природа. Обаче, правилото е, че конкретното знание трябва да се върне обратно в основното знание, знанието “Аз съм.”

Има една история за един глупав човек, който искал да знае какво е сънят. Всеки път когато щял да започне да задрямва, той веднага си спомнял “Аха, сега аз ще хвана съня.” С тази мисъл той плясвал с ръце и внезапно се събуждал напълно. Многократно правейки това, бедният човек се изморил и напълно се отказал от усилията си да се опитва да хване съня. Подобно, да се опитваш да знаеш Брахман, е същото нещо. Когато човек се откаже да се опитва да “знае” Брахман, той става самия Брахман. Когато грубото и финото тяло са отречени, инструментите на ума и интелекта са разбити. Тогава стремящият се отива в състоянието на причинното тяло, което е състоянието на “забрава.” Това само по себе си е невежеството на човешкото същество. За да се изкорени това невежество, е необходимо да се придобие “Знанието на Брахман.” Следователно, стремящият се, се опитва да получи Знанието на Брахман с помощта на финия интелект и тази част от Съзнанието, която е “Чисто Знание.” Светецът Шанкарачаря (Шри Шанкара) е нарекъл подобен човек голям глупак. Ако човек се опитва да знае Брахман по този начин с финия интелект, финото тяло само ще продължи да расте.

Когато финото тяло е унищожено и човек дойде до причинното тяло, този, който се опитва да знае Брахман с финия интелект, не се стабилизира в причинното тяло. Вместо това, той бива избутан към финото тяло със сила от причинното тяло и отново попада под влиянието на фантазии, концепции, желания и съмнения. Ако стремящият се сънува, използвайки думите или ума, той никога няма да напредне до мястото, където речта и умът не могат да влязат. Вместо това, той ще отиде на по-ниско ниво. Стремящият се не може да остане като стремящ се, а трябва да стане “Този, който е Осъществен” (Сиддха). Затова човек трябва да премине през стъпалата на всички четири тела. Чрез постоянно изучаване, човек трябва да навлезе в платформите на четирите тела и да ги изчисти и изясни чрез задълбочено изследване и дедукция. Едва тогава “Истината на Себето” може да бъде призована и да стане напълно установена. След като това бъде направено, е сигурно, че стремящият се ще стане Сиддха.

До този момент в текста беше обяснено изложението относно четирите тела и метода на изучаване. Стремящите се също трябва да са разбрали това, което беше представено. По аналогия, ако е конструиран дървен стол с четири крака, направен за формата на телата, той все още е много груб. За да бъде направен да блести както трябва, трябва да се положат повече усилия. Необходимо е да го полираш, за да го направиш блестящ, така че да може да хвърля собствената си светлина. Процедурата на правене на нещо е съвсем различна от процедурата на търкане и почистване, която го прави абсолютно гладък и привлекателен. Докато не е произведен в това завършено състояние, той няма да се счита за завършен, нито пък ще върне справедлива цена. Следователно, преди да станем Сиддха, ние трябва да бъдем стремящи се за известно време, упорито полирайки “Чистото Знание” на великото причинно тяло. То трябва да бъде направено напълно чисто.

Ако човек се моли искрено на светците или на един добър човек, който е изпълнен със саттва гуна (знание и склонност към духовно разбиране), той става доволен и осъществява нашите желания. Обаче, ако критикуваме неговата тамо гуна, той зашлевява лицето ни и ни дава преживяване на сътресение. Затова обожавай Бога, който ходи и говори. За придобиването на знание, камъкът не е от полза. Светецът Кабир е дал това предупреждение с ясни думи. Той е посъветвал всички да обожават само ходещия, говорещ Бог. Щом думата “обожаване” е изречена, идва паметта за паста от сандалово дърво, тамян, цветя и други различни предмети за обожание. Обаче, наистина да обожаваш Бог, означава да удовлетвориш и да направиш всяко същество щастливо. Въпреки че Параматман е “Един,” съществуващ навсякъде, методите, използвани от поклонниците, за да Го обожават, са различни в зависимост от обуславянето им и как те мислят за Него. Магарето също има Бог в себе си, и все пак ако събереш дланите си пред него в почит, това би било като шега или насмешливост към Параматман. Става ли то доволно ако събереш дланите си пред него? Ако не, тогава според това, което е казано по-горе за обожанието, обожаването, което е приятно за друга форма на Бог, не би било наистина подходящото обожание на магарето. Ако на магарето са дадени зелена трева и чиста вода за пиене, това би било правилното обожание на Бог във формата на магаре. Обаче, обожанието на Бог, който е приел човешка форма, не е просто да му се предлага храна с ръцете, а удовлетворяването му по начин, който му приляга. Това би било правилно обожаване на Параматман. Когато даваш на някого каквото иска, сърцето му е доволно и той се чувства благословен.

Змията и скорпионът също са форми на Бог (Нараяна), но да ги обожаваш се състои в това да им се покланяш от разстояние. Това означава, че те трябва да бъдат оставени да живеят собствения си живот. Вместо да правиш това, ако започнеш да ги прегръщаш от преданост, този змийски Бог ще те ухапе и ще ти докаже, че да го прегръщаш, не е да го обожаваш. Тук някой може да повдигне съмнение: “Как би могло позволяването на змията и скорпиона да избягат живи да означава, че ги обожаваш? Тези същества са зли и трябва да бъдат убити.” Аз бих им казал, че змиите и скорпионите не хапят излишно, освен ако не са докоснати или наранени. Обаче, човек винаги е готов да ги убие, дори ако те са на значително разстояние. Природата на човека не е ли по-зла от природата на змията или скорпиона? Да, тя е такава, тъй като човек има желанието да ги убива ненужно. Нека усещането, че “змията и скорпиона са от моята собствена природа” да бъде твърдо и тогава виж чудото, което се случва. “Себето” на змията или скорпиона не е камък. Когато разбирането ти стане твърдо, че твоето Себе е същото като Себето в змията или скорпиона, ти ще видиш, че Себето на змията е наистина едно с твоето собствено Себе и в змията и скорпиона няма да възниква желание да те ухапят. Ако човек вижда змията като змия, той вижда и въплътения човек като враг. Ти ще видиш същото изражение на лицето в огледалото, каквото имаш на лицето си. Ако видиш лошо изражение в отражението в огледалото, това грешка на огледалото ли е? Ако направиш усмихнато лице и погледнеш в огледалото, не е необходимо да заповядваш на огледалото да направи усмихнато лице. Защо крадецът ограбва нашата къща? Това е защото ние също имаме непрестанно желание да ограбваме хората по много начини и да пълним нашата къща. Когато развием чувството на пълно отречение, тогава това усещане ще се отрази във всичко, което се случва пред нас. Дори ако отказваш да искаш нещо, хората са готови да дадат купища от каквото имат за теб. Но този, който проси за това, не го получава.

Постепенно и настойчиво изучавайки това, земята ще бъде без враг и безстрашието ще дойде по пътя ти. По този начин, ти ще бъдеш свободен от целия страх. Когато стремящият се е свободен от всички съмнения и постигне “Знанието на Себето,” той става свободен. Въпреки че това е вярно, той все още не може да преживее “Пълната Слава на Реалното Освобождение.” Например, постигането на богатство е едно нещо, докато наслаждаването на статуса, след като станеш богат, е съвсем друго нещо. По същия начин, докато чувството на “Единство с всички” не дойде при Джнани, неговото Себе-Познание не се развива или разпространява. Той е като богат скъперник червив с пари и не може да получи “Пълното Блаженство на Освобождението”, докато е жив. Дори ако човек постигне Себе-Познание, докато не преживее чувството на “Единство с всички,” безстрашието не идва по пътя му. “Пълното Блаженство” е Безстрашие. Страхът е индикация за дуалност. Страхът е много голяма пречка по пътя на Блаженството, възникващо от Освобождението. След като постигне Себе-Познание, стремящият се трябва да обожава Параматман по метода, обяснен по-рано. По този начин, сухото Себе-Познание ще бъде овлажнено с Преданост. Едно джалеби, което е вид сладкиш, който е бил изпържен в гхи, става сочен и сладък, само след като е изпържен и след това поставен в сироп. По същия начин, Джнани получава “Пълнотата на Живота” чрез “Преданост след Себе-Познанието.”

Този, който има силното желание за собственото си благополучие, рано или късно придобива Себе-Познание. Постигането на това, което е “най-доброто”, означава да се избегнат раждането и смъртта. Да вървиш със собствените си крака, означава да следваш това, което Учителят (Гуру) е предписал, докато да вървиш с главата си, означава да спориш или да спекулираш. Когато имаш горепосочените качества, Гуруто те оставя на шестото стъпало на стълбата (в Индийската философия има седем етапа на Абсолютната Реалност. Ако всички от горепосочените изисквания са изпълнени, Гуруто отвежда ученика до последния етап. След това, той предава знанието на Абсолютната Реалност, което трябва да бъде преживяно от търсещия себе си.) Ти си бил в състояние да ядеш всякакви видове плодове от всякакви видове дървета, но ти не можеш да ядеш плода на това дърво, което е открито единствено във формата на човешкото същество. Много рядко срещан е този, който вкусва този плод. Този плод е наречен “Нектарът на Знанието” или плодът на освобождението. Единствено човек има способността да различава между Реалното и нереалното, и ако той искрено се опитва да разбере истинската си природа, той осъзнава, че той е Бог.

Да постигнеш това знание, е да изпълниш своя дълг. Човешкото тяло е изпълняващо желания дърво. Ако поискаш Знание (Джнана), то дава Знание, ако поискаш освобождение, то дава освобождение, което означава да живееш като Бог, дори и докато си в човешка форма.

“Слушателите бяха питали по-преди: “Ако вселената (всичко, което е видимо) е неистина, тогава как може да бъде виждана?” Отговорът е даден сега. Моля, слушай внимателно.”(Дасбодх – Глава 6, Подглава 8)

Няма нищо отделно от виждащия и видяното в този свят. Този, който пребивава в сърцата на всички, е Брахман и Той е “Реален.” Този, който търси убежище във видяното, загива, а този, който търси убежище в Брахман, постига Този статус. Той става Брахман. Този, който обожава, ще постигне обекта на обожание. Ако концентрираш вниманието си върху видяното (обективния свят), ти ще бъдеш унищожен заедно с видяното. Обаче, въпросът остава, ако видяното е неистина, защо изобщо е видимо?

Виждащият остава само докато обектите, които са видени, са считани за реални. Егото е концептуално, както и виждащият. Ако наречеш този град “Мумбай,” тогава той се появява като Мумбай. Ако го наречеш “земя,” той ще се появи като земя. Всичко зависи от концепцията на виждащия. Ако наречеш едно нещо “стол,” то е възприето като стол, а ако го наречеш дърво, то е възприето като дърво. Ако кажеш, че “всичко е Брахман,” тогава всичко е възприето като Брахман. Ако го наречеш света, то е възприето като света. Възприятието на обекти зависи от концепцията на виждащия. Брахман е отвъд концепция. Той не може да бъде уловен от никаква концепция.

Има една жена, която един мъж нарича съпруга, друга нарича сестра, а трета нарича дъщеря, докато тя всъщност не е нищо друго освен оживена купчина от плът и кости. Както го наречеш, така се случва. Всичко е концептуално и зависи от концепцията на виждащия. Светът и битието са концептуални. “Виждащият”, който казва, че проявлението (светът) е истинско, е егото. Това его трябва да бъде изкоренено. Ако егото изчезне, само Брахман остава. Цар Дхрутаращра от Махабхарата бил сляп. Той дал раждане на сто Каурави и се гордеел с тях. Този, който са счита за тялото, е слепият Дхрутаращра. Той също е и този, който е наречен Равана в Рамаяна. Всички обекти са демони и понеже ти им даваш този статус, ти си техният цар, Равана. Равана не е законният цар. Той не е Господът. Тъй като ти смяташ обектите за истински, ти ставаш Равана. Отърви се от този Равана.

“Азът” не съществува. Отърваването от чувството за “аз” може да бъде наречено “желана смърт.” В Рамаяна е казано, че Равана е бил велик поклонник на Господ Шива, и по молба на Равана, Шива му е дал дара на “желаната смърт.” Този Равана властвал над четиринадесетте регентства (понякога така наречените четиринадесет сетива - петте на знание, петте на действие и умът, интелектът, мислите и егото). Когато боговете започнат да управляват земята, демоните отиват в отвъдния свят, а когато демоните управляват земята, боговете отиват да извършват покаяние. Ако обектите са взети за истински, това означава, че демоните управляват, а Бог отсъства. Няма и следа от Него. Обаче, когато Бог стане победоносен (когато убеждението, че всички обекти са фалшиви, стане твърдо), демонът “аз” също изчезва. Когато егото е унищожено, всичко е видяно единствено като Брахман. Духовната практика означава виждането, че “азът” и всички видени обекти, са неистина. За реализирания човек, всичко е Брахман. Храната, дървената дъска, на която той седи, докато се храни, жената и водата, са все проявления на Брахман. Всички са Брахман. Изучавай и практикувай това и тогава Бог ще управлява.

Брахман е без атрибути. Той не е музика, той не е цвят, като например жълт или черен и т.н. Гхи, което е течно и гхи, което е твърдо, е едно и също, точно както водата е една и съща с леда. Когато едно семе (форма на земя) срещне земята, има възход на съзнанието. Ако материята все повече се разделя на безкрайно по-малки части, накрая тя е видяна единствено като Чиста Енергия (Чайтаня) или Съзнание. Всичко, което виждаш или възприемаш, не е нищо друго освен Брахман. “Видяното” е единствено окачествено Съзнание, точно както гривните са направени единствено от злато.

Тези, които желаят ада, могат да възприемат ада. Боговете и демоните са точно тук. Боговете и демоните заедно избиха океана на света и получиха нектар и вино. Господ Вишну даде нектар на боговете и вино на демоните. Изказването, че “Вишну направи това,” означава, че Вътрешното Съзнание направи това. Нектарът и виното са точно тук. В твоите собствени ръце е да пиеш нектара и да станеш безсмъртен. Този, който “се събужда”, ще постигне Реалността. Казвай, че “Всички са Бог. Нека всички да бъдат щастливи.” Ако практикуваш това и го вземеш присърце, тогава всичко е Брахман. Човек трябва да полива едно растение, докато то не развие корени. Тогава то расте от само себе си. Ти трябва да упорстваш в своята практика, докато не реализираш Брахман.

Брахман е един и само един, без никаква дуалност. Брахман е само един. Освен Брахман, нищо друго не съществува. Защо тогава се появява като вселена? В различните орнаменти има само злато, нищо друго. Едва по-късно те са наречени гривни, верижки, огърлици и т.н. Всички те са различни, но тяхната субстанция е само злато и нищо друго. Това, което е едно нещо, изглежда като нещо друго. Дори ако на златото са дадени много различни очертания, чрез огъване и усукване, то все още не е нищо друго освен злато. Името и формата са нищо и са неистина. Защо едно момче е наречено Хиралал (диамант)? Само за да можеш да го идентифицираш. Той не екскретира диаманти. Светът на името и формата е неистина. Само Съзнанието е истинско.

Ако е злато, цветът и външният вид са еднакви. Дори ако една камила е направена от злато, тя е само злато. Дори ако образът на Господ Вишну е направен от него, то все още е само злато. Във всички тези неща съществува само златото. Съществуването е всепроникващо, дори и в неодушевени предмети като столове. В стола, това, което всъщност е там, е дървото. Подобно, в този свят всичко друго, различно от Брахман, е концептуално. Няма нищо друго. Човек трябва да вижда без категоризиране, тогава “виждащият” повече не е. “Азът” трябва да бъде изкоренен. Това е целта на цялото учение на Веданта. “Азът” е като Раху и Кету, двата демона, които поглъщат слънцето. (В Индия, когато се появява слънчево затъмнение, хората казват, че слънцето е погълнато от демоните Раху и Кету). Огънят никога не прави разлика и не казва, че той е от къщата на недосегаем. Въпреки че ти си сияещ като слънцето, демонът “аз” е дошъл да те покрие. Себето е завинаги сияещо, но то е погълнато от чувството за “аз.”

Когато егото изчезне, това е знакът за “върховното преживяване.” Егото не е Реалността, но изглежда като такава. Всичко е Съзнание. Не е необходимо да казваш: “Аз съм Брахман.” Раждането и смъртта принадлежат единствено на този “аз.” Петте елемента и Съзнанието остават такива, каквито са, но финото тяло, което нарича себе си “аз,” и което е пълно с желание, накрая е подложено на смърт. Когато някой ни каже: “Уаманрао е починал,” това означава само, че името е мъртво. Той е дошъл и следователно е умрял. Изкорени от ума си, че ти си някакъв конкретен “аз.” Това е знакът на Знанието (Джнана). Този, който казва: “аз съм този, който преживява,” е погълнат от демона “аз” (остава в илюзията). Именно ръката е тази, която се вдига, и все пак човек казва: “аз я вдигам.” Очите виждат, но човек казва: “аз виждам.” Носът помирисва, но човек казва: “аз помирисвам.” Всичко това е силата на Себето, а човек казва: “аз го направих.” Тази сила принадлежи на Бог. Кой е това его, което твърди “аз, аз”? Той нямаше място в двореца, но веднъж допуснат вътре, той отхвърли царя и утвърди собственото си съществуване. Обаче, когато с помощта на писанията, той проведе търсене, неговото съществуване беше опровергано. Тогава царят отново утвърди “Аз съм Брахман.” Има едно качество относно това състояние, което е Блаженство. Ако има двама, тогава има болка. Където има само Един, има блаженство.

Стремящият се неизбежно се изправя пред въпроса, “Трябва ли да продължим нашите светски дела или трябва да отхвърлим света напълно?”. Няма смисъл в носенето на тулси (свещено растение) гирлянд около врата и в същото време да имаш прилив на гняв в сърцето. Каква е ползата от оранжевите одежди на отрекъл се, ако той не е внимателен към собственото си “Вътрешно Себе”? Освен това, дърветата, тигрите и зверовете и птиците не управляват домакинство, така че това означава ли, че те са станали светци? Човек трябва да бъде бдителен вътре в себе си. Обективното знание трябва да бъде доказано като неистина. Всички дела, които вършим, трябва да бъдат доказани като неистина, а “Това”, което е било приемано като неистина, трябва да бъде доказано като Истина.

Животът е безполезен, ако човек не е откъснат. Собственото отношение е това, което трябва да бъде променено. Да останеш в света с ясното разбиране, че “Всичко това е фалшиво,” е акт на велик кураж. По този начин, остани откъснат умствено.