Защо жената, която сипе похвали на съпруга си, който ѝ е купил прекрасна обица за нос, трябва да мисли за Господ, който ѝ е дал нос, на който да сложи обицата? По същия начин, как може животинските човешки същества, които единствено гледат на тялото като “бидейки целия” и “края на целия” живот, да видят Бог? Този, чиято сила дава на Слънцето неговото съществуване като Слънце, на Луната нейното съществуване като Луна, на Боговете тяхното съществуване като Богове, е Единственият Всемогъщ Бог. Той е, който е подкрепата на всичко, който присъства в сърцата на всички същества и е станал невидим за човек. Този, чиито очи са тренирани за външни обекти, вижда само това, което е външно. Думата “Акша” е синоним на “око” на Маратхи. “А” е най-първата буква от азбуката, а “кша” е една от последните съгласни. Това означава, че каквото вижда окото, ще лежи в обсега между тези две букви от азбуката. То ще донесе информация или знание само за външни обекти. Грубите обекти ще бъдат визуализирани от грубото око, а фините ще бъдат усетени от сетивата, които са фини. Обаче, една буква от азбуката, която идва след ‘кша’ на Маратхи, е “гня.” Буквата “гня” символизира Знание, което не може да бъде видяно както от грубото външно око, така и от финото око на интелекта. Следователно, интелектът и сетивата заедно символизират “окото” със синонима “акша.” Подобно на окото, другите сетивни органи, ухото, носът и езикът, са насочени навън и продължават да съществуват по силата на външните обекти.

Себето се е обезценило, превръщайки се в Джива . Азбуката на духовния живот започва с Наам мантрата , дадена от Учителя. Наам е съставена от отрицателна частица На и Ахам , което буквално означава, егото не съм аз. Учителят ни е дал Наам мантрата , чрез която е обяснил, че "азът не съществува". Това е източникът, откъдето извира Върховната Истина, Парамартха .

Първата сила е силата на "Вътрешния Живот" или Анима. Атомът или Ану е крайната най-малка частица, която не може да се дели повече. Малките прахови частици във въздуха се наричат Рену. А най-фината частица въздух се нарича "Параману". Буква в азбуката се формира от продължението на изначалната точка, а след това фигурата или линията, когато се увеличи, се превръща в цялата буква, след това следват думи и се формират изречения. Докато "Ану" не стане "Рену", не се образува линия. Светът е възникнал от „жизнената сила“, Чайтаня. Един пастир веднъж каза на добре запознат учен: „Всички Веди и осемнадесетте митологични епоса са в джоба ми“. Това означаваше, че той е осъзнал, че не е нищо друго освен един безкрайно малък атом и да осъзнаеш това е Анима Сиддхи или „Вътрешния живот“. Той изпитваше, че живее в сърцето на всички създания. Той беше най-малкият от малките и Себето на най-малкото насекомо. "Аз съм по-тънък от най-тънкото нещо на света и най-чистото от чистите." Този, който осъзнае това, постига Анима Сиддхи.

Точно както детето трябва да се упражнява да изписва буквите от азбуката отново и отново, тук е същото. Защото само чрез практика и благодатта* на гуру , финият интелект на търсещия ще придобие Себепознание. Въпреки това, да се практикува този бхаджан в равномерно действие е най-трудното нещо. Но бъдете сигурни, че ако този тих бхаджан на Мирабай винаги присъства във всяка изречена дума и прониква във всяко действие, преживяването на собствената Атма със сигурност ще бъде придобито.

Има само Брахман и към него са се прикрепили "аз и моето" и затова се е появила джива . От всички букви в азбуката на маратхи няма по-усукани букви от "а" и "ха" *, които се комбинират, за да направят ахам /"аз съм". За да се постигне този вечно съществуващ Брахман , единственото изискване е това чувство "аз съм" да престане. Бог Шанкара беше дал небесен дар на великия демон Равана поради неговата преданост. Той му обеща, че може да намери смъртта си само от човешка ръка и че нито богове, нито животни могат да го убият.** Значението на това е, че само в това човешко раждане, ако има вивек , е възможно унищожаването на егото, наречено Равана . Равана се казва, че има кралство от четиринадесет провинции. Това се отнася до 10-те органа (5 органа за действие + 5 сетивни органа) и ума/ мана , интелект/ буддхи , разсъждение/ читта и его/ аханкара .

Или ги има "многото" мисли, този образ на мъдростта ("речта"), или го има онзи немислим Господ на "речта", който стои пред вас. Ведата и Шрути казват, нети, нети поради Неговата божествена "реч" (първо там е тази естествена "реч" и след това дойде азбуката, буквите, думите, стиховете и езиците, писанията и т.н.).