Ето защо е необходимо първо да се знае какво или кой е Бог. Статичните и динамични дейности продължават непрестанно в този свят. Трябва да има някой, който е извършителят. Някой движи краката, движи клепачите и работи ден и нощ. Той работи, той ходи и той седи, така че защо трябва да има някакво възражение да се нарича Бог? Бог е, който казва: “Аз съм роден, аз съм мъртъв.” Този, на когото слънцето дължи блясъка си, е Бог. Ако слънцето е показано на един стол, този стол ще види ли сиянието на слънцето или ще даде ли сияние на слънцето? Едно мъртво тяло ще донесе ли блясък на слънцето? Не. Така че, ако Бог отсъства, кой ще говори за сладостта или горчивината на храната? Само ако Той присъства има радост или скръб. Нещастието, раят и адът са все поради Неговото присъствие. Той е Себето, Той е Господ Брахма, създателят. Цялата слава е поради Неговото присъствие. Дори думата Бог съществува заради Него. Понеже Той съществува, съпругата прегръща съпруга си. Ако Той напусне тялото, никой не иска труп, дори ако е поискано да бъде задържан. Когато Той напуска, хората се страхуват да видят лицето на трупа. Ако един мъртъв човек е видян по време на сън, хората викат екзорсист. Тъй като това тяло е нетрайно (нашвар на Маратхи), то е не-Бог (Игра с думата На-Ишвара; На означава не, а Ишвара е Бог).

Слей се с него и ти си Парабрахман. Този Парабрахман включва долния свят (невежеството), Индралока (света на Индриите, органите), Чандралока, света на желанията и пожеланията, и накрая, Вайкунтхалока, обителта на Господ Вишну, ума. Раят, адът и смъртният свят, всички съществуват в Себето. Това е така, защото интелектът съществува в Себето. Тялото е споменавано като Каши, а Себето е наречено Рамешвар. Каши на север и Рамешвар на юг са две от най-светите места за индусите. Това означава, че сърцето представлява целия регион между Каши и Рамешвар, обхващащ петдесет и шест царства. Петдесет и шест царства означава пет сетивни органа и шест викари (съществуване, раждане, растеж, модификация, влошаване и смърт). Този, който ги побеждава, за него се казва, че има контрол над цялата страна.

Невинен си само ако вътрешната ви съвест го казва. Нещастията ви учат на много. Колкото повече сте нещастни и страдащи от мъки, толкова по-близо сте до пътя на освобождението. Световното царство е Адът. Радостта от силата и богатството в светския живот ви отвежда далеч от Себето и ви отвежда в адските области, долния свят, където скърбите идват, за да донесат духовни радости. Има графично изображение на това в епоса "Махабхарата". Разширяването на границите на империята Каурава е придружено от тяхното духовно падение. Пандавите от друга страна страдаха много, но постигнаха Върховната Реалност. Те станаха просветлени. Нашето физическо тяло е владение на "Четиринадесетте монарси". Те са десетте сетива заедно с ума, интелекта, индивидуалната съвест и егото. Те царуват върховно в границите на четирите тела и ни държат здраво. Ние сме се огънали под натиска на неразумните им искания. Само когато кажем, че не сме физическото тяло, сме на път към Просветлението.

Всички писания не правят нищо друго, освен да ни обвързват. Само заради тях сме в робство. Следователно в известен смисъл тези писания са измамни. Именно при примера на тези писания започвате да вярвате във всичко, което е привидно. И тази грешка непрекъснато се повтаря, затова се нарича коловоз. Никога не притежавате желание за Аза. Това не е добър знак. Необходимо е да обмислите ежедневието си, да го наблюдавате внимателно и внимателно да го обмисляте. Тогава ще осъзнаете, че този светски живот не е нищо друго освен жив ад. Адът не е конкретна област, отделена за целите на наказанието на нечестивите. Господ не те наказва. Цялата тази идея, че Бог те наказва, е мит. Самият ти си създал Ада и доброволно живееш в него. Единствено вие понасяте тежестта на този самоналожен ад. Вие сте този, който трябва да свършите своя дял от работата, никой друг никога няма да ви подаде ръка. Задачата да смилате храната си или да израствате косата си, се изпълнява от вас и само вас.

Когато "аз-ът" си отиде, кой е там, за да извършва духовна практика (садхана)? Кой ще прави медитация? Величието на Светиите е, че са ми дали благословията да кажа, че самият Аз съм Бог. За другите е много трудно да приемат поздравите на човек с „Истинско Знание“. Той е Бог, лично, Всемогъщият. Изключително трудно е да бъдеш получател на поздрави от Него. Грехът или заслугата, раят и адът не Му влияят. Той се разбира от само себе си. Той е неразделен и безпрепятствен в своята прямота. Той не страда от лошия период на Сатурн (във ведическата астрология, период от седем години на трудности). Дори грехът на този, който си спомня „Знаещия“ (Джнани), е изтрит. Чрез неговото докосване човек отива отвъд раждането и смъртта. Бог казва: „Моето присъствие, когато ме гледа, само по себе си е добро дело и благоприятно време“. Джнани не страда от клевета, защото не е физическо лице. Той е неизразен и отвъд всички качества и всички форми. Йогите и муните имаха в себе си чувство на гордост, че са йоги (изпълнители на различни аскези и йога пози или обети за мълчание). Бог Кришна също им каза, че статусът им е много висок, защото не са в състояние да загубят идентификацията си с физическото си тяло. Те гордо показваха косите и брадите си. Той каза: "Вие може да имате живот от милиарди години." Те имаха странни представи за греховете в яденето и пиенето. Бог Кришна обаче остана чист, въпреки че правеше всякакви неща, защото осъзнаваше себе си като най-висшия Параматман.

Този, който разкъса връзките на тялото, ще бъде Параматман и животът му ще бъде осъществен. Трябва да продължите със съзерцанието си. Не се придържайте към никакви концепции. Не просто вярвайте в концепцията, че ако Брахман е навсякъде, аз ще бъда спасен. Дори когато всичко това е Брахман, не се придържайте към никакви концепции. Брахман е без концепции. С това „разбиране“ вие ще бъдете освободени. Тези, които таят съмнения, се провалят. Тези, които са преданоотдадени на Гуру, постигат състоянието на Брахман. Първо, трябва да слушате духовни проповеди, след това идва служенето на Гуру, след това идва Себереализацията и след това постигането на състоянието на Брахман. Тези, които са прости души, са тези, които имат непоклатима вяра и доверие. Когато предадете себе си, единственото чисто нещо, което остава, е Брахман. Не позволявайте демона на егото, което е адът.

Имаше фалшив концептуален човек, който не съществуваше, а беше само въображение. Той работеше и след това беше анулиран, като се оказа нереален, не-същност. Целият живот на този, който е осъзнал фалшивостта на „аз-а“, става Брахман. Неговата нечистота е чиста вода, поръсена върху Бог Шива според Ведите. Познаващият Брахман е самият Брахман. Този, чиято гордост е изчезнала и който има разбирането на Брахман, е Най-великият Бог, Махадева. Голям грях е да създаваш проблеми на преданоотдаден на Гуру. Човек не трябва да тормози преданоотдадения на Гуру. Кой друг освен Шива е този, чието его си е отишло и който е постигнал визията на всепроникващия Брахман? Всички действия на един „Човек на Себепознанието“, Джнани, са самият живот на Бог. Неговото тяло и семейният му живот са къщата на Шива. Неговата реч е от голяма стойност, велика мантра. Съпругата му е Ума (Паравати), а синът му е Ганапати (Ганеша, богът на медитацията и премахващ препятствията), Синът на Гуру. Да му се покланяш е по-голяма заслуга, отколкото да правиш пуджа на хиляди изображения на Ганапати. Доброто и лошото не се различават в Брахман. За него адът и порталът на рая са едно и също. За него Шива е вездесъщ в символа лингам и в насекомо в калта. Неговият поглед, изпълнен със състрадание, е пряката благословия на Шива.

Действието е дейност на Илюзията и принадлежи на индивида, дживата. Грижата на дживата е да си мисли: „Ще извлека полза от това действие“ или „Ще получа някои благоприятни неща“. Доброто и лошото са част от илюзията. За човека на Себепознанието няма нито добро, нито лошо. Кой ще свърши работата, когато не се желае полза? Действието е предназначено за получаване на някаква полза. Кой е субектът, който получава облагата? Това, което беше джива, си отиде и той стана Брахман. Клиентът си отиде. Собственикът остана. Той е цял, тотален, завършен. Нищо не му липсва. Докато човек се гордее с действията си, трябва да се смята, че не е сигурен в Себе си. Той все още се съмнява. Знанието със съмнение е фалшиво. Тъй като не сте сигурни, че вие самият сте Бог, аз ви казах това. Когато цялата Илюзия е фундаментално фалшива, каква вреда има, ако в нея има множество фалшиви неща? Когато всичко е фалшиво или невярно, къде е истината в него? И какво не е наред в Илюзията, ако се докаже, че „аз-ът“ е фалшив? И раят, и адът са фалшиви. Всичко това не е нищо друго освен въображение.