Светският живот съществува, защото вие го казвате. Вие го възприемате така. Реален е само благодарение на вашите концепции. Ако кажете: „Пуснах го", тогава светският живот и всяко робство изчезват, напълно унищожени. Ако го увеличите, той се увеличава, а ако го унищожите, той е унищожен. Умът е източникът на светския живот, както и на духовния живот. Когато отивате да си лягате да спите, си сваляте горните дрехи, а когато се събудите, отново ги обличате. Когато спите, вие не осъзнавате телесното покритие на Себето. Когато се събудите, вие виждате и чрез вашето внимание си спомняте всичко. За този, чието невежество и егоизъм са изчезнали, всичко е само Брахман, дори будното състояние. Индивидът се разтваря и става Параматман. Тогава няма никакво желание. Няма сравнение, което да се използва. Значението на сравнението в този случай е нещо, което се използва, за да покаже, че Знанието на природата на „Истината“ е като нещо друго. Няма нищо равно на него или нещо подобно на него, което може да се покаже. Нито има дума, която може да се използва, за да се опише това състояние или неговото значение напълно и адекватно. Няма форма, обект или думи, които да могат да се сравнят с това състояние. Следователно това състояние се нарича отвъд сравнението или се казва, че няма налично сравнение, което да го обясни. За "Него" няма други неща. Целият свят е само Парабрахман или Параматман.