Окото би отхвърлило всяка чужда частица, която влезе в него, било то прашинка, или микроскопично парче камък, или дори кристалче захар в това отношение, което иначе би било сладко и приемливо. Себето е подобно по този начин. То няма нито робство, нито свобода и няма никакви други асоциации. Усещането за свобода, към което човек се стреми, произтича от егото, което се свързва с тялото. Това отъждествяване с тялото е това, което правят невежите хора, когато говорят за желанието си да бъдат свободни. Това е глупаво, защото Себето никога не е било в робство, за да бъде освобождавано. Така че само когато Джива се освободи от телесното съзнание, той е наистина свободен. Ако няма крадец, полиция, адвокати и магистрати, къде е възможността за робство? По същия начин, ако няма его и отъждествяване на Аза с тялото, чувството за свобода или робство губи своето значение.

Знанието на Брахман вече е предписано. Не може да се каже кой и до каква степен ще го възстанови, нито кога в бъдеще. Не може да се предположи. Не е сигурно кой и по какъв начин и до каква степен ще го използва. Тъй като човек ще го използва, съответно ще има опит за него. Въпреки това, едно нещо е сигурно, предаността към Гуру или Сагуна Предаността (преданост към Бог с качества) е неговата храна. Само тогава на Земята ще я има Силата на Знанието. Силата на предаността на всеки преданоотдаден е различна. Зависи от твърдата решимост и отдаденост на всеки човек. Въпреки че има много адвокати, всеки адвокат има отделна слава и популярност. Безкористният преданоотдаден няма нужда да полага никакви усилия, за да покаже силата си на другите. Сам Бог дава слава на преданоотдадения. Само това, което е незавършено, има желание да се изрази. „Това“, което е напълно завършено, има присъщи дълбок мир и щастие. Състоянието на Този, който е съвършен, е пълно и без никакво желание. Всичките Му предани дейности са лишени от желания.