Удовлетворение без концепции е Блаженство. Желанията са концептуални и, оттук, удоволствието, възникващо от изпълняването на желанията, не е истинско. Удоволствието е предпочитано усещане. На удоволствията човек трябва да се радва и след това да бъдат забравени, тъй като не могат да бъдат съхранени. Десетте желания на десетте различни органа дърпат дживата в десет различни посоки. В стремежа да се изпълнят десет различни желания, хармонията е изгубена и дживата все още е допълнително оплетен с “аз” и “моето.” Така, въпреки че всички дела се случват поради вроденото свойство на Пракрити (тялото), този, който облича тялото, казва: “аз съм извършил всички тях” и се гордее с тях. След това той бива хванат в капан. Каквито и концепции да формира той, тялото му се адаптира към тях. Това Себе, въпреки че е безсмъртно, е засегнато от смъртта, понеже то таи желанието да пожъне плодовете на действията, и цикълът на смъртта и раждането продължава непрекъснато.