Този, който не успява да разбере същността на живота, трябва да плати за неуспехите си. Каква е същността на живота? На първо място, това е да разберем защо кармите , тези действия и постъпки, се извършват. С помощта на грубото тяло, финото тяло извършва кармите. Ако човек не успее да разбере работата на егото, тогава самите тези действия предизвикват желанието да се родиш, за да се пожънат плодовете, които са последствията от тези действия. Светският живот, който произтича, не е нищо друго освен Ямапури (обиталището на Яма, Богът на Смъртта). Агонията на Ямапури не може да бъде избегната без милостта на Садгуру . Само благодатта на Садгуру може да даде Знание. Само Той е този, който ви обяснява, че вие сте Себето, и че не сте нито грубото, нито финото тяло. Тогава кармите вече не са проблем и последствията от тях не възникват.

Как трябва да се държи Джива , така че докато все още съществува в тялото, да може да се смята за Шива, който той наистина е всъщност? Дняни е блажен, въпреки че пребивава в тялото. Какво казват писанията? Те твърдят, че Джива е под формата на нещастие и че Шива е под формата на блаженство. Блаженството на Брахман е далеч отвъд жалкия живот на Джива . Където има страх и желание, скърбите са естественият резултат. Снабдяването с храна е основната грижа на Джива . Това е негова постоянна тревога и той споделя същата тревога с животните. Щастието изглежда е все недостъпно за тези с това страдание. Смъртните са преследвани от пет вида страхове: - Страх от смъртта. - Страх от раждане в някой от по-нисшите видове като звяр и др. - Страх от поддържане на тялото. Това води до борба за препитание. - Страх, че Боговете могат да го обезпокоят и/или накажат. - Страх от агонията, която ще последва, ако си навлече Божия гняв. Помислете за всички страхове, които биха могли да измъчват Джива или смъртния. Ние сме олицетворение на страха и следователно сме се трансформирали във вселена от скърби. Ние сами сме създали тези страхове и следователно сме поканили скърбите.