Животът като човешко същество си заслужава името, защото ние разбираме словото. Чрез словото, човешкото раждане стана велико. Словата правят човека Бог. Знанието на Ведите се предава със слова. Можем да водим диалог с Шука и Вяса. Авторът на една книга наистина говори с нас. Разговорът е възможен със слова. Книгите съдържат само писмени слова. Можем да кажем, че "словото" е поело работата да предава Знание. Словото отхвърля като илюзия много неща и накрая прави себе си безполезно и безмълвно. И „аз-ът“, и словото изчезват. Тук „аз-ът“ означава егото или гордостта. Словото стига това място, откъдето е възникнало и след това занемява. Това е словото, което е положило клетва да ни научи на Реалността, Брахман. Мухата умира в храната и кара човека да повърне храната. По същия начин, но в добрия смисъл, Ведите запазват само едно резервирано слово и изхвърлят всичко останало. Казват, че Брахман не е каквото и да кажете за него (Нети; Не това). Това, което остава, е Брахман. Казвайки така, Ведите също са замълчали.

Точно в момента и точно на мястото, където цялото благоговение към Учителят възниква в сърцето ни, отделността изчезва като незначително малко насекомо. Но уви, такива неща рядко се случват! Рядко един от милиарди хора стига до осъзнаването, че Учителят е Самата Истина, Парабрахман, Върховната Реалност въплътена. Когато учението на Учителя е скъпо за човек и е напълно приемливо, и когато човек разбира, че нозете на Учителя (неговите учения) са източникът на спонтанно преживяване на божественото Себе вътре, което насочва и изпълнява всички действия и функции на тялото и когато човек се държи здраво за нозете на Учителя в сърцето си без капка съмнение, тогава неизменно потока от благословии и блаженство на почитания Учител тече много естествено отвътре, което е движението на „Всепроникващия Живот." Където пълното доверие в божествените нозе на Учителя е активно, благодатта на Блаженството на Учителя идва да обитава в природата на Духовната Радост, наречена "Прахлад". След това, не-дуалността без петното на разделението на "Ти" и "Аз" в Съзнанието тече безпрепятствено. Няма друго удовлетворение освен благодатта на Учителя, която е тотално Себе-блаженство, което е солидно и непроницаемо. По времето, когато Учителят (Шри Сиддхарамешвар Махарадж) изнасяше своите беседи, авторът на този предговор беше нов участник в пътя и беше само един новак. Единственото общуване беше, че той беше представен на Махарадж и имаше възможността да Го види. Работата на слушане на беседите на Махарадж и записването им в отделни изречения се правеха от записващия. Дори не знаеше дали това, което той записа, беше правилно или не, но способността да запише всичко което чуваше, растеше и може да се каже, че почти всичко, което беше чуто е записано в Неговото присъствие. Имаше и други съученици, които бяха ерудирани и имаха възможността да бъдат в компанията на Махарадж много години. Те също записваха ученията на Махарадж. Те имат много беседи на Махарадж, записани от тях. Дори тогава авторът на този предговор не е сравнил записките си с тези на други, за да се провери тяхната точност. Писанията са такива, каквито са чути и записани.