Човек е напълно потопен в гордостта от своето тяло, своята каста, своето семейство, своята държава и от доброто или лошото в неговата природа. Всички тези различни видове гордост са го обладали. Докато не стане напълно свободен от тези различни видове гордост, как той може да претендира да се възползва от наследството на това съкровище, което Светците са оставили след себе си? Само този, чието сърце искрено се отказва от гордостта, може да стане бенефициент на това богатство. Има надежда за човека, който става осъзнат за тези различни видове гордост, които той е придобил от раждане след раждане, които са станали негова втора природа, ако той искрено изостави тази гордост. Не е необходимо да бъде разочарован. Ако един роб е пробуден за знанието, че е роб, той мигновено започва да търси път към свободата. Един роб, който намира радост в робството си и прави всичко възможно да продължи в това състояние, не може дори да си помисли, че съществува магистрала към свободата, дотогава докато знанието за неговото робство не изгрее върху него. Подобно, късметлията, който чувства, че амбицията за изпреварване на другите, всъщност го води по пътя надолу, от този ден напред, той ще получи зърване на обратната посока, показана от Светците. Бавно, той автоматично започва да прави усилие да стъпи на нов път.

Вътрешното отхвърляне означава отхвърляне, което се предприема с ума. Например, може да има някой, който има навика да наранява другите с груби думи. Не струва нищо на стремящия се да замени този навик, като казва само добри думи на другите. Като друг пример, може да има някои хора, които имат навика ненужно да изричат лъжи, в техния случай, те трябва да започнат отхвърляне, като спрат да изричат лъжи, поне дотогава, докато възникне повод, където ако не изрекат лъжа, може да настъпи някакво голямо бедствие. Този тип умствено отхвърляне също няма да изисква никакви разходи. Докато гледа към просперитета на съседа, човек не трябва да завижда на своя съсед. Вземането на такова решение ще донесе ли някаква вреда на стремящия се? По този начин, когато човек започне да отхвърля негативни качества, той също започва да придобива сила в отхвърляне на външни неща. Този свят е като сън и в този съноподобен свят, каквото се смята за добро или лошо, заслуга или грях, или нещо в сферата на дуалистичния морал, няма никакво значение в процеса на пробуждане за Себето. Следователно, отхвърлянето на двете страни на дуалността, като добро и лошо, или благоприятно и неблагоприятно, е необходимо за придобиване на Себе-Познание. Въпреки че това може да бъде разбрано, все още е трудно да се изкорени гордостта. Без значение колко често някой може да повтаря на себе си “отхвърли, отхвърли,” това няма да направи дори и най-малък пробив в гордостта. Обаче, ако е открита причината защо тази гордост навлиза в човек, тя може да бъде изкоренена и отхвърлянето следва автоматично. Стремящият се трябва да разбере, че причината поради която човек таи гордост към обекти, е понеже той вярва, че обектите са истински.

Ако човек разбира, че обектите са единствено временно проявление, и стане убеден, че обектите не могат наистина да предоставят истинско щастие, тогава очевидната реалност на обектите автоматично избледнява. Именно тогава става възможно за човек да развие непривързаност към тези обекти, които преди това са били смятани за скъпи на човек, за истински. Дървената играчка под формата на шушулка от тамаринд (вид тропическо дърво), не е истинска шушулка от тамаринд. Тя е изработена от дърво. Обаче, ако човек няма различаващата способност да бъде способен да каже разликата, гледката на дървения тамаринд със сигурност ще накара устата на човек да започне да се навлажнява. Причината за това е убеждението, че нещото е истинско. Щом човек стане осъзнат, че тамариндът е направен от дърво, той може да оцени артистичните или естетическите линии на играчката, но това няма да повлияе на слюнчестите му жлези. Това различаващо знание или разпознаването, че това не е истинско, води до истинска непривързаност към обекта.

Себе-Познанието е Знанието за собственото Себе. Щом разпознаем кои сме наистина, тогава автоматично е направено определянето относно какво е постоянно и какво е преходно. Тогава, много естествено, следва отхвърлянето на непостоянното и приемането на постоянното. Поради преходната природа на нещата, страхът от разтваряне е неизбежен. Този, който е подчинен от този страх от разтваряне или смърт, непрекъснато се стреми да види, че нищо конкретно не е взето от него. Той взема всякакви предпазни мерки, за да запази парите си, усилено се опитва да следи младостта и красотата на жена му да не се влошат и се бори да запази своето обществено положение и авторитет. Обаче, колкото и да се опитва, нищо никога не се случва според неговите искания или желания. Никой не може да избяга от съдбата си и тъй като смъртта е всепоглъщаща, всичко в крайна сметка ще бъде смачкано в нейните челюсти. Дори Богове като Брахма не са свободни от страха от смъртта.

От анализа на физическото тяло, научихме, че “азът” е отделен от всички негови качества. Освен това лесно можем да видим, че красивото сладко хубаво бебе на някой друг няма стойност за нас, в сравнение с нашето собствено тъмно набито момче, което има белези от шарка и течащ мръсен нос. Ние не страдаме, ако сладкото дете на някой друг умре, колкото страдаме, ако нашата износена стара обувка се изгуби. Причината за това е, че ние нямаме същото чувство за “притежание” или “мое” към другия човек. Щом човек разбере, че някакво конкретно нещо не е “мое,” и че то принадлежи на някой друг, той става безразличен към това нещо. Той дори постепенно започва да не харесва това нещо, което принадлежи на “някой друг” и след това то е лесно отхвърлено. Разбери ясно, че тялото не е “мое,” то принадлежи на петте елемента, и че е собственост на някой друг. Когато разбереш това, какъвто и вид свойства да притежава тялото, как това те засяга? Така че, нека оставим физическото тяло и да продължим напред. Обаче, да оставим тялото не означава да бъде бутнато в кладенец или да бъде провесено с примка около врата. Ние го оставяме, като го проникнем и чрез придобиване на фактическото знание за него. Когато тялото е познато като това, което то наистина е, завладяващият интерес към него утихва и ние можем да отстъпим отвъд него и то е автоматично отхвърлено. Ако тялото е целенасочено унищожено физически, тогава човек определено се преражда отново и отново. Пълното отричане на тялото се постига само чрез различаване на Реалното от нереалното. Чрез използване на различаване, докато човек има човешкото тяло, той естествено стига до състояние на отричане и вместо тялото да се превръща в причина за прераждане, то има капацитета напълно да освободи човек от цикъла на раждане и смърт.

Щом това знание изгрее, тогава дори ако неговите очи виждат змията или ако някой иска да го уплаши с нея, няма причина за страх. По същия начин, когато човек знае коректно какво точно е това тяло, гордостта от него и чувството за “мое” относно него изчезват и то е автоматично отречено. Това е, което се нарича “разтваряне чрез съзерцание.” Този, който умира с тази сигурност в съзерцанието, е свободен от цикъла на раждания и умирания. Обаче, трябва да се приеме за даденост, че този, който умира “несъзерцавайки,” умира само за да бъде прероден. По силата на “разтварянето чрез съзерцание,” нещото е видяно като че ли е било без значение, независимо дали е там или не е там. При другите видове разтваряне, дори ако нещото е скрито от погледа, то като че ли все още съществува. Самартха Рамдас следователно твърди, че единствено “съзерцанието” (Вичара) е това, което прави човешкото същество цялостно и му носи задоволство в живота. След задълбочено изследване, “азът” не можеше да бъде открит, когато физическото тяло беше анализирано с процедурата на “разтваряне чрез съзерцание.”

Финото тяло е като фин копринен възел. Въпреки че е по-трудно да развържеш финия копринен възел със съзерцание, отколкото при грубото тяло, за стремящия се все още е необходимо да полага усилия, за да го развърже. Щом възелът е развързан и остане отворен за цялостно изследване, финото тяло е автоматично отречено. Важно е да се разпознае, че самото фино тяло е семето на раждане и смърт, което е с природата на желание. Ако това семе е опечено само веднъж на “Огъня на Знанието,” то може да изглежда непроменено, но дори ако някога е засято, за него няма надежда да покълне.

Когато една тема трябва да бъде обяснена на стремящия се, първо има описание на темата, което показва нейната голяма важност. След това се обяснява, че ще последва голяма награда, ако темата е правилно разбрана. Щом стремящият се разбере темата напълно, преди да продължи и да обясни следващата тема, инструкторът, използвайки метода на писанието, първо трябва да отпечата върху стремящия се безполезността на темата, която вече е била разбрана. Едва след това важността на следващата тема, която трябва да бъде предадена, може да бъде отпечатана върху него. Причината за този метод е, че човек няма склонност да се стреми да разбере темата, освен ако първо не е изведена нейната важност, с обещание за някаква награда като мотивация. След това, безполезността на току що научената тема, е доведена до знанието на стремящия се, така че темата е автоматично отхвърлена, и стремящият се става нетърпелив да разбере следващата тема.

Един принцип, който може да бъде лесно забелязан относно смъртта, е че когато растежът спре, разтварянето започва. Значението на това изявление е, че всеки път когато нещо спре да расте, то започва да се разпада и следва пътя на смъртта. Не е необходимо да се върши никаква работа за смъртта. Унищожаването е присъщо на растежа. В раждането, има смърт, а в смъртта, има раждане. Това е традицията на раждането и смъртта. Един обект, който е роден, умира от собствената си смърт, въпреки че може привидно да има някаква друга причина. Коренната причина за смъртта не е нищо друго освен раждането. Тези четири тела са дошли върху “Чистата Природа” и те трябва да умрат. Как умират? Ние ще видим. Смъртта на физическото грубо тяло според принципа “където има растеж, има унищожение”, никога не може да бъде избегната. Ако не днес, поне след сто години или след известно време, колкото и да е то. Грубото тяло расте до около двадесет и пет годишна възраст и след това тялото започва да се разпада, и бавно върви по “магистралата на смъртта,” докато един ден не стане жертва на смъртта. Тъй като грубото тяло е единствено физическата форма на финото тяло, може да се каже, че то няма отделно независимо съществуване. Едно дърво в неговата груба форма не е нищо друго освен резултата от неговото семе, което е фината форма. И двете форми на това дърво автоматично умират.

Докато един трън може да бъде изваден чрез трика на използване на друг трън, умът може да бъде разбит единствено с ума. Раждането и смъртта или появяването и изчезването, са двете противоположни страни на същото състояние на Съзнанието. Когато едното дойде, другото си отива и обратно, когато едното си отиде, другото идва. Смъртта умира от собствената си смърт като демона Бхасмасура, който поставя ръката си на собствената си глава, като по този начин унищожава себе си. Така, когато умът е разбит, състоянието, което е причинното тяло под формата на забрава, бива напълно изложено и стремящият се получава знанието на това състояние, наречено “забрава.” Лекарството е усърдно да се практикува помнене на инструкцията или повтарянето на мантрата, дадена от Гуруто. Щом човек започне да спира растежа на ума, той бавно тръгва по пътя на смъртта и постепенно може да бъде напълно унищожен. Освен това, изучаването и прилагането на практика на учението научено от Садгуру, трябва да бъде упорито. Например, щом едно дърво започне да изсъхва, дори ако човек се опитва да го запази зелено, то своевременно ще започне да се разпада, след това ще се изкорени и накрая ще падне. Дори ако човек започне да налага лапи върху него, да го боядисва и да се опитва да го възстановява отново и отново, ще дойде време, когато то ще рухне долу. По същия начин, ако умът бъде постоянно спиран да расте, един ден той автоматично ще се измори и ще се разпадне. Обаче, стремящият се не трябва да се изморява от практикуването.

По този начин, чрез постоянна практика, следващото тяло, причинното тяло, бива изложено след смъртта на финото тяло. Щом завесата на финото тяло е унищожена, то престава да функционира като покривало на причинното тяло, а причинното тяло автоматично бива изложено. Сега нека да видим как причинното тяло умира. Причинното тяло е производителя или бащата на финото тяло. Всеки път, когато някое състояние идва неканено (причинното тяло не е поканено), то е преживяно за кратко време, а щом потокът му се оттегли, то не е запомнено. Състоянието му, докато идва, е силно и растящо, обаче, щом потокът изчезне, то дори не е запомнено. След като е потопило всичко за кратък период от време, то започва да се разсейва и накрая става така сякаш изобщо не е било там и напълно изчезва. Когато едно човешко същество се е пекло на горещото слънце и след това се премести под хладната сянка на едно дърво, в този момент, потокът от хладния покой идва при него с такава сила, че той изпуска “смеха” като израз на радост. Това показва, че потокът от покой прелива отвътре, както и вън от него. Обаче, след известно време, този “смях” автоматично преминава и той лежи тихо, неосъзнат за неговото обкръжение. Подобно, когато фините качества на финото тяло, като бързането му и борбата му, станат сравнително по-малко, забравата под формата на спокойната празнота на причинното тяло е автоматично забравена. Когато това негативно състояние е отречено, това води само до отрицание. За да го убиеш, не се изисква меча на положителното изявление на “Аз съм.” Шри Самартха Рамдас е изяснил това чрез изявлението: “Негативното е отречено от собственото си отрицание.”

Когато състоянието на забрава е разтворено, четвъртото тяло, състоянието на Знание, което е състоянието Турия, бива изложено автоматично (Туриясвастха – съзнанието на “Съзнанието”). Това състояние на Знание идва при едно същество с помощта на какво? То идва във връзка със състоянието на невежество. Но дори това състояние на Знание, макар и много мощно, също се разтваря накрая. Когато човек придобие Знание, е необходимо Знанието също да бъде разтворено. Това, което идва, трябва да си отиде. Когато невежеството идва, също така и Знанието идва. Така, когато Знанието, което е великото причинно тяло, умре, Парабрахман, който е вътрешно присъщ във всички четири тела, е изложен. Този Парабрахман е “Това”, което никога не е родено и никога не умира. След като всяко съответно тяло умре, “Този”, който вижда смъртта на всички тези тела и все пак остава, е твоята Истинска Природа.

Мислите за освобождение и робство присъстват само по време на състоянието на невежество. Нашата “Истинска Природа” (Сварупа) е самопоказателна. Тя не е нито обвързана, нито освободена. Проблемът на робството и освобождението възниква, само защото човекът, обгърнат в невежество, взема тялото за себе си и си приписва “вършителство” на всички свои действия. Означава ли Себе-реализацията бездействие? Ако това беше така, когато цар Джанака управляваше царството дори след Себе-реализация, беше ли всичко изгубено? Шука (велик светец) и други, също са реализирали Себето. Как тогава са писали философски книги? Да предположим, че приемем, че да бъдеш “мукта” или “да бъдеш свободен” означава да останеш неподвижен. Ако да останеш неподвижен като дървена трупа означава да бъдеш Брахман, тогава Шука и Вамадева и други светци биха били като мъртви тела. Как тогава би било възможно за Шука да преподава Бхагват на Цар Парикшита? Необходимо е Учителят да изложи различни аргументи и да предостави ясно обяснение, когато дава проповеди. Ако това е така, тогава как може някаква работа да бъде свършена, ако човек е неподвижен. Тъй като човек дава проповеди, означава ли, че той не е реализиран? Как можеш да кажеш, че той не е постигнал Абсолютната Реалност? Един неподвижен човек не е автоматично Себе-реализиран. “Знанието на Абсолютната Реалност” е получено чрез учението на Учителя. Ако един реализиран човек стане неподвижен, тогава кой ще предаде това Знание? Реализираните са положили максимални усилия, за да спасят света.

Ако изоставиш една концепция, друга ще те преследва автоматично. Ако отхвърлиш яденето на лук, тогава ставаш жертва на заблудата да не ядеш лука. Абхиманю (егото), синът на Арджуна, навлязъл в кръгообразната военна формация, но не могъл да се върне. Възможно е да влезеш в колелото на светското съществуване, но човек не може да излезе от него с помощта на егото. Само Арджуна (истинският ученик) би могъл да се върне. Светското съществуване и духовността са двете колела на смилащия камък. Човек трябва да излезе и от двете. Само един “гурупутра,” син на Учителя, може да направи това.

Никой не може да се доближи до Господа. Господът създава блаженство, където и да е Той. Убеждението, че човек е джива, създава нещастие. Убеждението, че човек е Господът, създава блаженство. Навсякъде, където Господ Кришна присъства, победата е гарантирана. Какво може да направи този свят от обекти? Цялата вселена и всички богове са в служба на този единствен Господ. Цялата слава е за този Господ. Степента на собствената вяра определя резултатите. Ако аз съм Господът, каквото и да правя, е правилно. Дотолкова доколкото има цар (или ръководител на правителство) на място, управлението се извършва автоматично.

Не забравяй своето Себе. Не слизай от позицията “Аз съм Господът. Всичко това работи чрез Моята сила.” В отсъствието на такова убеждение, всичко е безполезно. Бог ли е създал този свят? Има ли някакъв закон без Господа? Няма закон за Този, който е отвъд всички закони. Няма и робство. Каквото и да каже Той, се случва. Колкото повече подхранваш убеждението, че ти си Себето, толкова по-могъщ ставаш. Човек винаги трябва да има безрезервна вяра в Учителя, в Себето. Тогава човек автоматично е свободен. Това са две сили. Учителят е бащата, а ученикът е детето. Когато станат едно, те стават по-велики от цялата вселена. След разбирането на Знанието на Себето, ако човек обожава Учителя, той е по-велик от човека с най-висша реализация. Моите думи ще бъдат толкова полезни, колкото изпълняващото желания дърво. За тези ученици на Учителя, които абсорбират моите проповеди като нектар, съдбата ще гарантира тяхното благополучие. На тях съдбата ще даде благополучие. Когато “Океанът на Знанието” е избит, нектарът на безсмъртието е попит от истинските ученици на Учителя, които имат пълна вяра в Него. (Препратка към хиндуистката митология, където е казано, че когато Океанът на Знанието е избит, “нектарът на безсмъртието” е произведен от него.) Това Знание ще даде плод само на тези, които са предано посветени поклонници на Учителя.

Остави всяко желание и продължи със своето обожание. Не обожавай с очакването на силата, която Знанието може да даде. “Ние сме слуги на нашия Учител. Нищо не се случва според това, което казваме.” Тогава дори преди да помолиш за нещо, то ще се случи. Ти получаваш добри резултати, дори ако не молиш за тях. Ако човек излезе да проси, той дори не получава милостиня. Нашето единствено задължение е обожание на Садгуру. Добрите резултати със сигурност ще последват. Само не бъди нетърпелив за тях. Сиддхите (окултните сили) или чудесата идват автоматично. “Рамаа (Богинята на богатството) служи на този, който не моли за нищо.” Той се наслаждава на безгранична сила. Ангелите служат на тези, които не желаят сила. Защо този, който е станал Бог, да се безпокои за следващото си хранене? Твоето убеждение, че си толкова голям, колкото света, трябва да продължи да се засилва. Ще бъде почувствана безграничната сила. Ако обожаваш Садгуруто, той изпълнява всички твои мечти. Както майката е загрижена за детето, така и Учителят е загрижен за ученика. Не ставай нетърпелив. Обожавай Садгуру без желание. Не стой в очакване на някаква сила да дойде. В противен случай, това ще бъде като украсяване на юноша, който е нетърпелив да се ожени.

Ако на дживата е казано да направи нещо определено, той няма да го направи. Той винаги иска някаква облага или печалба. Лишеното от желания обожание е единственият начин за постигане на величие. Чрез лишено от желания обожание човек става Господът. Виж за себе си разликата между светските облаги и Божествеността. Наистина е велико да достигнеш Божественост. Затова никога не изоставяй сагуна обожанието. Само чрез обожаване на Учителя човек може да реализира Себето. Само Садгуру (Учителят) е вършителят, не-вършителят и изключителният вършител. Силата на Бог е отвъд думите. Той може да прави неща, които никой никога не може да си представи. Цялата тази сила е постигната чрез лишено от желания обожание. Достигането на Себе-Познанието зависи от теб. То е подхранвано главно от предаността към Учителя и сагуна обожанието. Тогава автоматично светлината на Себето засиява.

Слънцето никога не оставя земята в тъмнина. Слънцето подхранва земята. Така ти трябва да подобриш своето Знание за Брахман. Тогава то автоматично ще бъде засилено. Ако някой ти дава уважение, припиши го на Садгуру. Ако някой ти се покланя, разбери, че това е към Садгуру. Хората винаги са готови да те заблудят. Един диамант може да бъде поставен само в злато. Той никога не е поставен в желязо. Бог (Себето) е запазил безопасно и комфортно място за тези, които са поклонници на Учителя.

За да изложим Финалното Заключение (Сиддханта), първичната предпоставка на Ведите трябва да бъде отхвърлена. Първичните инструкции са дадени, така че стремящият се да може да разбере основата на духовността. Слушай ученията на Учителя, разсъждавай върху тях и ги провери за себе си, и автоматично Истината ще възникне в теб, и в крайна сметка ще получиш преживяването “Аз съм Себето.” Следователно, единствените методи, необходими за Себе-реализация, са изследването (вичара) и слушане на ученията на Учителя (шравана). Не са необходими жертви, аскетизми, поклонения или пости. Този, който не слуша Учителя, никога няма да бъде освободен. Този, който следва ученията на Учителя, със сигурност ще достигне Абсолютната Реалност. “Не се занимавай със заклинания или аскетизми, не отивай за поклонения. Не отивай никъде, освен за да слушаш ученията на Учителя.” Преживей за себе си това, на което учи Учителят.

Знание, извлечено с помощта на концепции, е невежество (Авидя), докато това, което “е” без концепции, е Брахман. Това, което не може да бъде възприето с помощта на ума, окото или нещо друго, е Брахман. Знание, извлечено без помощта на концепции или някакви други умствени конструкции, е собствената Истинска Форма. То е “Самадхи без концепции” или Нирвикалпа Самадхи. “Какво да правим” и “какво да не правим” са създадени за невежите. “Какво да правим” (видхи) означава да приемеш, а “какво да не правим” (нишедха) означава да отхвърлиш. След отхвърляне на невежеството, това, което остава, е Брахман. Веднъж щом е разбрано, че “Аз не съм тялото,” невежеството автоматично бива елиминирано. Веданта ни помага да постигнем Знание, понеже слушането му ни помага да унищожим невежеството. За да унищожиш невежеството напълно, отдай се на Садгуруто.

Чувството за его също е неистинско. Его означава “аз,” а привързаност означава “моето.” Както моето, така и аз, изобщо не съществуват. Те са генерирани само когато мислиш за тях. Моето и аз са въведени в игра в чифт. Точно както бащата и синът възникват едновременно, така и виждащият и видяното просъществуват заедно. Когато “моето” си тръгне, “аз” е автоматично елиминирано. Думата “моето” е изписана като “мама” на санскрит. Тук първото “ма,” принадлежащо на думата “мама,” представлява “аз,” а другото представлява “ти.” Когато “моята мама” си тръгне, “азът” остава. Ти и азът ставате едно. “Ти” и “аз,” двете са обединени. Тогава “ти” и “аз” нямат отделни същности. Разграниченията, като например ти и аз, изчезват. “Ти” си “аз.” Тогава ти не забелязваш нищо друго. Няма кой да каже, че има “еди-кой си.” Този “еди-кой си” също не съществува.

Въпреки че тялото е нетрайно и нечисто, Бог Рама обитава в него. Той е вездесъщ и се намира във всичко. За да намерите мир и да постигнете познание, трябва да се освободите от всички желания и страхове, свързани с тялото. В по-ранни времена хората в залеза на живота си се оттегляли от активния светски живот и живеели в горите, за да намерят мир. Трябва да отидете в този последен етап от живота, преди да е станало твърде късно, преди знанието вътре във вас да се гмурне окончателно! Стремящият се трябва да има искра на интерес, която е достатъчна, за да запали огъня на знанието. Знанието "Аз съм Брахман " може да бъде постигнато. Но как? Помислете как човек може да бъде Брахман ! Когато го съзерцавате непрестанно, това, което откривате, е вашето Себе. Вие печелите изключително много от това упражнение. Това, че си се самозабравил, е бариерата. Трябва да се преодолее чрез съзерцание. Знанието следва автоматично и сега ти се променяш. Промяната дойде завинаги и ти си постоянно обединен със Себето.

Когато се постигне Знанието, вие отивате отвъд пространството. По същия начин, тъй като произходът на живото и неживото е разбран, вие сте надхвърлили границите на пространството. Вече няма да сте ограничени от пространство. Вие разбирате природата на собственото си Себе и сега сте във формата на знанието на Себето. Това, благодарение на което сте опознали и разграничили живото от неживото, е Атманът , Себето. Бог дължи своята Божественост на мен, Себето. Следователно Божията Божественост е моят собствен израз. Дъждът също получава своето вродено свойство от Себето. Това, благодарение на което кракът се ободрява, също е Себето. Себето придава сила на крака. Себето е Всемогъщият. Себето е Бог. Възприемащият е надарен с абсолютната власт да приписва качества на всичко, което възприема. Дали да третира всичко, което възприема като вярно или невярно, е изцяло негова преценка. Ако се съсредоточи върху това, което е невярно, той е дълбоко засегнат от това и фалшивият свят облича реалистична маска. Ако се концентрира върху това, което е истина, той автоматично се концентрира върху Всемогъщия, без да го осъзнава. Всемогъщият е върховната истина. Така той неизбежно се натъква на Всемогъщия.

С помощта на Учителя това объркване намалява. Първо, невъзможно е Брахман да се унижи поради невежеството на Джива . Второ, за да се отървете от представата, че сте низша Джива , трябва да слушате духовните проповеди, да съзерцавате върху тях непрестанно и да практикувате усърдно и да сте обсебени от всичко, което Учителят ви казва. Едва тогава следва преживяването. Учителят извършва невероятна промяна, след което предишното скръбно положение се променя и Джива започва трансформацията. Накрая Учителят разкрива истинската форма на Джива , тази на Шива, и той автоматично се издига в по-високо състояние.

Сега нека видим какво всъщност означава елиминирането на ума. Когато започнете да се концентрирате върху Атман , вие се сливате с него. Концепциите автоматично спират да се издигат и следователно се потушават и тогава умът остава елиминиран. Вече го няма и вие се съединявате със Себето. Целта е постигната. Тогава ще бъдете в хармония с Брахман и вриттите или мислите няма да се появят. Не бива активно да се противопоставяте на мислите. Това е Виродха , противопоставяне. Когато сте в опозиция или Виродха , вие сте склонни да се концентрирате върху тях още повече. След това, когато го пуснете, резултатът е, че вриттите са още по-мощни и енергични. Затова бъдете пасивен наблюдател и се концентрирайте върху Себето. Тогава мислите постепенно отшумяват. Успокоявате се, без да навлизат вълните от концепции. Това е Ниродха, истинската елиминация. Концепциите намаляват и напълно спират да възникват, само когато се разбере връзката между подчинения Ум и Атман . Умът заблуждава много страхотни личности. Но е слуга на Учителя, който е постигнал Реалността.

Вятирека , методът на анализ. Когато един източник е разделен, променен, оформен, модифициран и повторно модифициран в множество различни обекти, това води до такъв набор от различни обекти, че фокусът автоматично се превръща в гледане, наименуване и използване. Тогава в крайна сметка човек губи представа за произхода и източника на обектите. Забравяме, че основната съставка на златните украшения, които носим, е просто злато.

Най-тъжната част от историята е, че Себето в опита си да възприеме нещо друго, се е самозабравило. Когато разберете себе си, вие успокоявате ума и тогава възприеманите обекти вече не се намесват в ума. Тогава умът автоматично се успокоява и заблудите изчезват. Да успокоиш ума и да съществуваш в естественото си състояние или да пребъдваш в себе си е основното задължение на всеки индивид.

Веднъж щом като концепцията, че Себето е Брахман , се внедри в ума ви, тя никога не може да бъде забравена. Трябва да сте обсебени от мисълта "Аз съм Брахман ". Дори ако сте се държали несправедливо хиляди пъти и сте съгрешавали непрекъснато, след като Учителят ви приеме за ученик, той автоматично ще ви напътства и ще ви постави на правия път.

Вие казвате: "Това е моето тяло". Тогава кой сте вие, че да претендирате за това тяло? В калта на ежедневните дела само две неща заслужават обсъждане, които са от значение за нашето изследване. Първо, кой съм аз? Второ, кой е Бог? Трябва да се опитате да разберете това. Кой влива живот в тази илюзия? Кой е Бог? Вие сте невежи за това. Познайте Себе си и автоматично ще познаете Всемогъщия.

За да търсите финото, използвайте финото зрение. Тогава този, който казва, че във финото не е останало нищо, е много, много фин. Това си ти, Себето, истинският ти. Забравянето на всичко е единственият метод, който трябва да бъде възприет, за да си спомним Себето. Това е единственият трик. Шрути е използвал метода на елиминиране, за да определи Себето. Дисквалификацията на всичко, което не е Себето, автоматично ви помага да се сближите с Аза. В момента, в който се опитате да осъзнаете Себето, идва егото. Затова не се опитвайте да бъдете Себето. Няма лекарства, за да бъдете Себето и каквото и да се опитате да направите, ще бъде вредно. Азът може да бъде реализиран само като не се прави нищо. Той е Самосияещ, така че нищо не трябва да се прави, за да се познае Брахман . Разбирането идва автоматично и протича без усилие и естествено. Да бъдеш, без да правиш нищо; това е естественото състояние. След като отидете при Учителя, той ще ви го обясни и ще ви каже, че това се нарича "луковицата на блаженството". Учителят предписва почивка. Почивката е специална процедура, която трябва да бъде възприета, за да се постигне Себереализация. Стойте неподвижно. Спрете да правите каквото и да било. Нищо не правенето е единственото състояние, което може да доведе до Реалността.

Тялото е нереално. След като реши това, Дняни стои вечно освободен, независимо къде пада тялото му. Това е така, защото в края на краищата "каквато е мисълта, такава е и съдбата" Ако прекарате целия живот усърдно ангажиран със светски задължения и просто произнесете името на Господ в края, не можете да постигнете освобождение. Ще трябва да сте готови да се раждате в съответствие с вашите желания. Това е така, защото не сте се освободили от желанията. Изричането на Божието име не ви дава автоматично знание. Но това е било правено толкова често с течение на времето от вечно обнадеждените, че е приело формата на ритуал. Това не е нищо повече от поредната концепция и пожелателно мислене. Има толкова много концепции като тази. Така че едно неистинско вярване се практикува, докато се превърне в ритуал.

Например носите дрехи всеки ден, полезна практика и понякога носите дрехи с декоративна цел. Носенето на дрехи е основна необходимост в обществото. Дрехите уж помагат на някого да се чувства добре със себе си. Как може да бъде така? Добрите или лошите качества съществуват само в умовете ни, а не в дрехите. Например, дори най-добрите дрехи или нови дрехи не биха развеселили човек, който току-що е претърпял голяма загуба. Ако спрете да се идентифицирате с комплекса тяло-ум, дрехите автоматично губят значението си.

Бхакти-Марг , пътят на предаността превъзхожда всички други пътища, водещи до Себереализация, тъй като помага на човек да разкрие факта, че Парабрахман може да бъде реализиран чрез разбиране на Себето. Но само с нанасяне на паста от сандалово дърво и поклони пред статуи, Дживата просто би практикувала някакви ритуали. Истинският Бхакта е този, който е постигнал единство с Всемогъщия. Без това "Единство" ще бъдете изпълнени със съмнения и концепции. Този, който иска да бъде освободен от цикъла на раждания и умирания, трябва да приеме пълно и тотално отдаване единствено на Всевишния. Човек трябва да е силен във вярата си. Знанието им се предоставя автоматично.

Дори ако има смърт на някого в къщата ви, не спирайте медитацията си. Медитацията трябва да е редовна. Дори ако жените имат месечен цикъл, те трябва да медитират. Не таете никакви съмнения. Да предположим, че утре ще сте заети, днес трябва да медитирате малко по-дълго време, но никога не я изоставяйте. Ако има толкова много работа, че нямате време дори за вечеря, тогава няма как да се помогне. Считай се за извинен. Дори тогава трябва да имате в сърцето си остър копнеж да медитирате върху Бог. Правете медитация по този начин и автоматично ще придобиете Себепознание.

Когато някой каже: „Аз бях буден“ или „Аз бях заспал“, той повтаря и доказва, че и в двете състояния „Аз съществувах“. Той е както този, който казва „не“, така и този, който казва „да“. Той е този, който казва "не", и в същото време е само Азът. Ако Азът не е там, кой може да потвърди или отрече? Беше там, когато човек казва: „Аз видях“. Когато човек разбира, автоматично се знае, че Азът е разбрал. Разбирането е възможно, защото Азът е там. Ако Азът не беше там, нищо нямаше да се знае. В дълбокия сън няма нито удоволствие, нито болка. Азът е този, който е това удоволствие и тази радост. Всичко, независимо дали е ядене, пиене или сън, е само радостта на Аза. Дори е радостта да изхождаш лайна, тъй като дава много облекчение и спокойствие. Да имаме усещане, което е благоприятно за нас, е радост. Да се почешеш също е радост. Аз съм този Параматман, който в своето битие, движение и радост, прониква навсякъде. Целият свят е съставен от петте елемента, но аз прониквам и се просмуквам във всички тези елементи навсякъде.

Когато Азът гледа на живота през очите на Невежеството, той става джива и страда от раждане и смърт. Обаче, гледайки през очите на мъдростта, той автоматично, без да преминава през раждания и смърти, става Параматман в тялото. Разберете как виждате, когато гледате другите. Ако гледате с божественост, ще видите Бог. Ако погледнете като човешко същество, ще видите човешко същество. Ако виждате с понятието „призрак“, вие виждате призрак. Трябва внимателно да наблюдавате начина си на гледане на нещата. Как рибата спи във вода, можете да разберете само ако станете риба. Ще познаете истината за света, когато вие самите станете „Поддръжникът” (Вишну). Днес индивидът е изграден от елементите. Този индивид, който се състои от пет елемента, трябва да стане Бог, Шива, като достигне състоянието на Шива. По същия начин, когато човек познава природата на Вишну, той самият става Вишну. Елементалът ще види само елементите. Бог ще види само Бог.

„Реката на Знанието” е потънала в име и форма. Цялото Знание е като река, но реката е станала дребна, малка и незначителна поради името и формата. Великата необятност, която е Азът, е отвъд името и формата. От името името и формата, реката сякаш е удавена в лодката. Слонове, коне и планини се удавят в тази вода, но дори врабче не може да утоли жаждата си там. Брахман под формата на врабче не може да утоли жаждата си. Не се заблуждавайте от илюзорното его от име и форма. Останете такъв какъвто сте. Мишката не трябва да язди Ганапати. Ганапати беше седнал на дървена седалка. Мишката се покатери на гърба му и открадна Ладду (сладко ядивно лакомство) от ръката му. Той каза: „Всеки ден Ганапати ме язди, но днес аз седя върху тялото му и ям неговото Ладду.“ Когато Ганапати язди мишката, той получава цялата сила, но ако мишката седне върху тялото на Ганапати, мишката отнема цялата власт. Ако се възприемате като малко дребно същество, ще мислите да предявявате все повече и повече изисквания. Със сигурност ще ви се иска да поискате това и това. Ако замислите и осъзнаете, че сте древният, винаги съществуващ „Безсмъртен Дух“, тогава желанието ви да изисквате нещо намалява. Вече не искате да бъдете просяк. Има все повече спокойствие, удовлетворение и здраве. Автоматично започвате да получавате това, което е достатъчно и предостатъчно, за да задоволите нуждите си, и има мир и удовлетворение.

Само Брахман е Истинен и следователно той няма да почита това, което е лъжовно. Това, което е лъжовно, предизвиква много танци и шоу, но Истината, която е Брахман, има възражения за това. Лъжовното не се зачита дори малко и затова не издържа. Не е позволено да остане дълго. Много е краткотрайно. Каквото и да е измисленото лицемерие, колкото и голяма да е неговата сила или смелост, то не може да бъде доказано като истинно пред Брахман. Не се поддържа или уважава от Брахман, така че автоматично изчезва и става невидимо. Това, което е изчезнало, е било фалшиво и тъй като е било фалшиво, е станало невидимо. Трябва да се нарича и се нарича Мая. Мая е унизителна дума. Това е презрителен термин. Брахман е Истинен. Никой претекст не може да бъде полезен за това. Истината няма реплика. Не можем да имаме фалшива претенция за това, на което няма реплика. Как може истината да има паралел или подобно нещо? Това, което може да се имитира, не е Истина. Истината е неоспорима, абсолютна и без никакъв образ. Напълно безполезно е да се гордеете с какъвто и да е вид фалшиво изображение с висока степен на качество. Брахман смята Мая за много презряна. Всяка лъжа, която се гордее със себе си, трябва да бъде презирана.

Какво е преживяването на този, който получава благословията на Садгуру? Този преживява, че самият той е Параматман. Това е резултат от търсенето на Себе си. Когато разбереш, че си нищо, тогава това, което остава, е само един Брахман. Това се нарича "Естествено Състояние на Самадхи" или Сахаджа Самадхи. Ако той ходи и говори, това се нарича "Сайрат Самадхи", това е състояние на привидно безумни дейности, но и на почивка във вътрешно удовлетворение. Той е напълно щастлив без съмнение. Хората смятат, че той се държи необичайно, но той изобщо не осъзнава, че се държи така. Твърдението на някои е, че Параматман е свидетел на всичко, но онези, които познават Реалността, Сиддхите, казват, че "да бъдеш свидетел на всичко" е само състояние на ума, а Реалността е лишена от подобно състояние или хипотетична позиция. Параматман е отвъд всичките четири тела и отвъд четирите обвивки на съзнанието (ум, интелект, мислене и „Аз“ или его). Когато осъзнаете, че това, което възприемате, не е обективно нещо или какъвто и да е материал, а че всичко е Брахман, комплексът на „аз-а“, егото, ще изчезне. Когато понятието "аз" отпадне, тогава отпада и представата за "ти". Изчезването на "аз-а" е знак за осъзнаване. „Това“, което е, е. Това не е нито индивидът (Джива), нито Бог (Шива). Тази двойственост не се появява там. Ние също и не можем да кажем, че няма нищо. „Това“ е неописуемото Блаженство. Речта, думата, всичко е илюзорно. Думата предава смисъла, но изчезва веднага щом смисълът бъде разбран. Думата свършва. След предаване на посланието, думата изчезва. В Брахман думата е фалшива. Трябва да се вземе само значението ѝ. Думата е различна от това, което се вижда, а това, което е отвъд нея, е Брахман, Реалността. „Чистото Преживяване“ не може да бъде посочено. Себе-преживяването е без фактора да му се обръща внимание. Да се обърне внимание на това е качество. Когато се опитате да го гледате, „другото“ се появява. Природата на вниманието е такава, че автоматично, много естествено, има някакво производство от него. Да бъде способен да произвежда е неговата специалност. Това е неговата природа, неговото присъщо качество, което не може да бъде унищожено от нищо. Само чрез „Знанието на Реалността“ то изчезва. Казват, че небето се филтрира през гевгир и така се получава сърцевината на Жизнената Енергия, Чайтаня, но това също е въображение. „Правилото на преживяването“ е, че то не е възможно без дуалност. Преживяването означава двойственост. Майката на преживяването е дъщеря на безплодна жена, която е изначалната илюзия или Мая, което е концепция на въображението. Тази „Илюзия“, това въображение е яростно изречена лоша дума. Това знаят само онези, които познават собственото си Себе. Там, където го има феноменът на преживяването, има двойственост. Следователно в „Истинското Съществуване на Реалността“ няма място за преживяване. Веднага след Себереализацията, дуалността избягва.

Този, чиято гордост е изчезнала, автоматично е Брахман. Това е самадхи без вълничка на мисълта. Това също се нарича непрекъснато, безпрепятствено самадхи. Независимо дали има качества или е без качества, има само Брахман. Няма нищо друго. Човекът ненужно се придържа към някаква фалшива концепция. Брахман е един и същ навсякъде, както за краля, така и за бедняка, за жената или мъжа. Не е вярно, че Брахманът (на свещеника) е чист, а Брахманът на шудрата (работника) е нечист. Всички садху, светци, мъдреци, монаси, които някога са съществували, и дори Ведите, пеят във възхвала само на Теб. Целият свят боготвори само Теб. Махадев (Шива), Вишну и всички други богове идват да Ти се покланят и се сливат с Теб. Те нямат друго място. За всички има само едно място за почивка. За всички мястото за почивка е Параматман, вашата Сварупа (Истинската природа; буквален превод на Сварупа е „Истинска Форма“). Брахма, Вишну и всички богове възхваляват само този Бог. Цялото проявление, Пракрити, е слуга на този Бог. Тя се опитва да го поддържа в добро настроение. Цялата слава е в Бога. Всемогъщият Бог е Той. Цялата слава, цялото величие и цялата власт принадлежат на Бог. Затова Ведите крещят с пълен глас, че те се пречистват, като зърнат Светец. Цялата слава отива за Бога (Шива), а бедността идва при индивида (Джива).

Демонът е биволът, върху който язди Богът на смъртта, Яма. Всички онези, които се държат за физическото си тяло като „Аз“, са биволите. Яма язди върху тях. Яма означава наказание, Яма означава скръб, Яма означава смърт, а смъртта означава страх. Има категоричен страх и наказание за тези, които се държат за телесния егоизъм. Дори субектът, който казва, че „Аз съм Бог, аз съм Брахман" е същото его. Когато Параматман казва, „Аз съм", или „Аз имам преживяване", или „Аз станах Реалността", това също е изцяло его. Егото, усещането за „аз ," претърпява промяна на външната форма. Тази енергия е желанието за наслада. Тя е толкова умела в това, че се опитва да измами дори Бог. Тя променя своята форма, своята същност, много бързо и много умело, но не се отклонява от своето желание, от своята страст да се наслаждава. Егото много лесно мами дори така наречените „Велики Благочестиви Мъдреци“. То поробва дори разните множества богове като вдъхва желания в тях. То става подвластно само на тези, които остават в тяхното „Истинско Битие“, винаги нащрек срещу всякакво разсейване. Това не може да бъде разбрано, освен чрез щателно фино наблюдение. Докато подтикът или енергията на егото се основава на концепция и въображение, Реалността няма цел пред себе си. Въображението не може да измери необятността на Реалността. Това означава, че идеята за "аз" не може да знае природата на Реалността. Тя не може да знае каква е нейната дължина, ширина, откъде и къде са състоянията, които прониква и т.н. Чувството за „аз“ винаги е непълно, ограничено и обърнато надолу. Докато е обърнато надолу, то продължава да се разширява, но когато се обърне нагоре и се осмели да схване неизмеримото, то автоматично се разтваря и следователно не може да измери края на безкрайното.

Да кажеш „Аз съм моето тяло“ означава раждане през утробата, но да кажеш „Аз съм Брахман“ означава да бъдеш без този процес изцяло. Този, който казва това, е "Синът на Гуруто". Да имаш чувството за „аз“ в Брахман означава да бъдеш индивид, джива. Но когато „аз-ът“ е нищо, тогава всичко е Брахман. Трябва да видим каква е структурата на "аз-а". Ако "аз-ът" няма никаква структура или форма, автоматично се доказва, че е лъжовен. Когато няма собствена структура, как можем да докажем съществуването му? Следователно, всяко твърдение, което трябва да бъде направено, трябва да бъде направено, след като наблюдаваме структурата на "аз-а". Когато „аз-ът“ го няма, целият свят е изчезнал, защото целият свят заедно с „аз-а“ е илюзия, той е фалшив. Затова има поговорката: „Когато умрем, целият свят се удавя в нищото“. Човек, който е изоставил чувството за "аз", става истинския "Познаващ Брахман".

Съществува терминът „Аз Съм“ (Сохам). „Аз Съм“ непрекъснато се повтаря ден и нощ. Без да казвате и дума, това е едно постоянно осъзнаване. Думата "Мара" на санскрит има едно значение като "повторение", но има друго значение на маратхи, което е "да се грижа за", или да защитавам, или да подхранвам. Всичко това е автоматично. Във всички тела на всички същества повторението на беззвучния звук "Сохам" и "Хамса" е непрекъснато с дишането. Като разбере това, човек се освобождава от всякакво робство. Във всички създания осъзнаването на „Аз Съм“ е постоянно. Музиката на термина "Аз Съм" върви ден и нощ. Първо беше индивидът или Джива, а след това стана Шива. След това и двете изчезнаха и терминът „Аз Съм“ остана като „Съм-ност“. Никой не получава преживяване, че „аз не съм“. Да се каже, че „аз не съм“ означава да се каже „Аз Съм“. Ученик написа бележка до учителя си „Днес няма да присъствам“. Учителят се усмихна, когато го прочете. Той си помисли: „Този ученик пише със собствената си ръка, че не присъства“. Един мъж каза: "Нямам уста, не говоря. Не мога да говоря." Той успя да каже това само с говорене. Преживяването на Битието е отвъд произхода на речта (Пара реч), без да има нужда от споменаване. Светът на Знанието е визията на "разбирането". Как може човек да знае, че „Аз съм мъртъв“? Истината е, че "Аз няма да умра. Аз не съм мъртъв." В момента на смъртта мръсотията изчезва и това, което остава, е чисто. Нека човек мисли, че се е случила смъртта на мръсотията. Тялото е мръсотия. Интелектът, свързан с тялото, е мръсотия. Нямайте привързаност към мръсотията. Ако сте откъснат, кой е починал? Как той умря?

Как може човек да тръгне да открие тъмнината, като вземе в ръка запалена факла? Загасете факела, тогава тъмнината е близо до вас. Този, който търси, е самият Брахман. Ако човек, без да познава себе си, се скита по цялата земя, няма да срещне Брахман дори след еони от време. От друга страна, ако търсещият знае, че самият той е Брахман, тогава това е най-близкото нещо до него и където и да отиде, само той съществува. Брахман изпълва всяко пространство. Той ще изпита, че навсякъде няма нищо освен Брахман. Факлата означава гледката, която вижда. Ако самата тя е Брахман, каквото и да погледне, автоматично е само Брахман. Освен това, ако тази гледка, силата на виждане, е невежа, тогава каквото и да вижда, е Невежеството, Илюзията, която се вижда. Всичко вече е без никакво въвличане. Човек може да легне, след като се е събудил от съня си, но той е все още буден по всички признаци. След като осъзнаете Брахман, дори и да се опитате да го забравите, няма да го забравите. Напротив, вие ще го осъзнавате дълбоко в единство.

Ако осъзнаете, че навсякъде има само Бог, вие получавате преживяването на Брахман навсякъде. „Това“ е такова нещо, че е отвъд „е“ и „не е“. След като сте сигурни, че сте човек, няма нужда да повтаряте „Аз съм човек“. Подобна трябва да бъде вашата концепция „Аз съм Брахман“. Само тогава търсещият става Параматман. Когато той разбере, че всичко е Брахман, тогава предаността без желания автоматично остава. Да бъдеш без безпокойство е най-висшата садхана. Трябва да знаете, че каквото и да се случи е благотворно и не трябва да се притеснявате. Да не отстъпваш от това убеждение, е състоянието на Брахман. Действията (карма) могат да се извършват с желание за плод или може да са без такова желание, но знайте, че всички дейности се извършват само от Атман. С това знание всички действия естествено се предават на Бог, Господ Кришна. „Този преданоотдаден, който е едно с Мен, наистина е истинският преданоотдаден.” Дори усилията ни в ежедневието да не са успешни, това също трябва да бъде принесено на Бог. Когато играем Холи (Холи е хиндуисткият фестивал на цветовете, където хората закачливо си слагат един на друг цветни багрила) и се забавляваме, трябва също и това да предложим на Бог. Един мъж се скрил в джунглата, за да избегне крадец, и за късмет намерил злато там. По същия начин, може би, ако чрез нечии действия получим някаква полза, ние също трябва да предложим това на Бог.

За тези, които не са по пътя на предаността, има различни пътища на йога и ритуали. Това са дейности, които се извършват с желание за постигане светско положение, власт, по-добри условия, по-високи права, желание да се издигнете по-високо стъпка по стъпка и да надминете другите. Тези дейности са изпълнени с его и алчност и са свързани с гордостта от постигането на определени цели и желанието за постигане на следващи цели. Всичко това се корени в чувството за фалшиво его. Чрез простото постигане на всички тези цели истинският мир никога не се постига и никога няма да бъде напълно постигнат, тъй като егото не изоставя своя плам, своята разпусната природа. Бидейки горд, човек се опитва усилено да постигне много илюзорни постижения, които всъщност не са реални. Това е самата природа на корена на Илюзията. Този, който признава това, е най-висшият човек, който няма нужда от тези въображаеми постижения. Мъдрият човек няма нужда от гореспоменатите четири цели. В други пътища на търсене, много грешки се разпространяват и резултатът се разваля. Само чрез преданост към Мен, автоматично се реализират и четирите цели на живота, Пурушартхите.

Няма друг полезен път към Свободата, освен да бъдеш в "Компанията на Светците" (Сантасангха). Когато човек види някаква форма, някой обект, възниква някакво чувство към тази форма. По същия начин, когато гледате майка си и баща си, изпитвате подходящата емоция, подобаваща на тази връзка. Въпреки това, когато видите Гуру (за да видите неговия поглед или Даршан), сърцето се изпълва с чувство на благоговение. По този начин Святата Компания е най-великата. По отношение на Святата Компания, да си близо до Садгуру е най-пречистващо. Илюзията няма място до Него. Илюзията не остава в близост до Садгуру. Повечето хора живеят живота си напразно и отдават значение на безполезните светски блага, само за да станат нещастни и тревожни. Индивидът глупаво придава значение на обективни неща, които изобщо не са важни, и остава впримчен от Илюзията. Но когато човек е в близост до Садгуру, такова безполезно привличане автоматично изчезва.

Себепознанието е „Върховното Знание“. Насладете се на блаженството, когато постигнете „Това“. Сега цялата скръб е облекчена. Трагедия е, когато заровиш парите си и преминеш през болезнена борба. Когато сте осъзнали Брахман, можете да се тревожите или да не се тревожите, осъзнаването не ви казва нищо. Когато кралят е на трона, неговата команда автоматично се усеща в неговото царство. Човек, който няма благоразумие, ще страда от скръб, въпреки че е просветлен. Ако някой иска да живее като джива, той ще го направи. Какво може да направи духовното осъзнаване, ако човек избира глупаво? Вижте, ние сме "Силата" на Вселената. Тогава как може каквото и да решите да направите да се окаже провал? Този, който знае това, наистина има полза от това. Каквото и да решите, трябва да се случи. Защо да не се случи? По принцип вие сте Бог. Това, което решите, трябва да се случи. Единствената необходимост е да сте решителни.

Някои казват, че ще постигнете Брахман едва след смъртта. Но когато не го постигнете, докато сте живи, как можете да го постигнете след смъртта. Какво е доказателството на преживяването, че това е така? Кой може да даде това доказателство? Един глупак казва: „Как можем да бъдем свободни сега в този момент? Когато светът свърши, тогава Освобождението е там автоматично.“ Тези глупаци не осъзнават, че когато един свят свърши, друг трябва да се появи. Глупаво е да се каже, че постигането на Брахман ще е налице като нещо естествено, когато илюзията изчезне или когато тялото умре. Само този, който е отвъд тялото, докато всъщност е в него, и който не възприема Илюзията, е постигнал „Щастието на Състоянието на Брахман“. Това трябва да се постигне, докато живеем в тялото. Когато такъв един наистина разбира, той се наслаждава на телесното съзнание, както и на света. Той никога не губи своето равновесие или спокойствие. Веднъж един човек видял дълъг корен на пътя, който помислил за змия. Когато проверил какво е, той разбрал, че това е само корен. Тогава нямаше нужда да се убива коренът. Напротив, ставаше за дърва. По този начин илюзията за змията изчезна. По подобен начин тази привидност на света беше преживявана отначало, а сега е станала фалшива. Тревожната мисъл "какво да правя сега?" е изчезнала. Всичко това е само фалшива, илюзорна привидност. Защо трябва да полагаме усилия сега? Няма нито удавяне, нито изплуване. Има действително преживяване да бъдеш собственик на света. Твоето Себе е собственикът. „Аз винаги съм неактивен. Дори и с ума си, не предвиждам и не замислям никаква дейност. Всичко идва и си отива от само себе си. Сега концепцията за робство и свобода е изкоренена и е изчезнала. Този, който искаше супа, получи „Нектарът на Безсмъртието“.

Когато проектирането или задържането на каквото и да е отношение, състояние или концепция изчезне, възниква състоянието на „Пълно Оттегляне“. Как можем да медитираме върху Това, за което не можем да мислим в медитация? Отношението е ограничено. То не може да схване „Това“. Това не се съдържа в умствената нагласа. Предаността е като делва, която отиде да доведе слона в себе си, но вместо да доведе слона, тя загуби живота си. По същия начин, в предаността джива се разтваря. Ако направите игра на думи и въпреки това кажете, че не разбирате, значи лъжете. Ако не знаете причината за смъртта на един човек, значи ли, че той не е бил жив преди смъртта? Само този, който е получил наставления от Гуру, наистина знае. Ако не разбирате, дръжте се здраво за учението, дадено от Гуру с пълна вяра. Умът има навика да създава въображение, но Брахман не е нещо от въображението. Умът се ражда от егото и докато егото не бъде оставено, Брахман не може да бъде осъзнат. Когато егото си отиде, Параматман остава, автоматично. Съмнението "Какво съм аз?" само по себе си е егото или чувството за "аз". Това его чувство не може да бъде изгорено и не може да бъде отрязано с никакви усилия. Това чувство за "аз" поглъща човека. Дори липсата на желания на този, който има его, е безполезна. Само този, чието его е разтворено, получава истинско удовлетворение.

Това са беседи, като думите са на моя Учител. Не мога да обясня думите Му и затова мълча относно тях. Когато егото, "аз", замлъква, "Сохам" ("Аз съм Той") автоматично започва да функционира. Сохам е безкраен, безграничен, безмерен и е пратеникът на Истината, която е самопоказателна. Посланието и посланикът не са отделни в Него. Този пратеник е самият той радостта, която е насладата на безкрайното. Описанието на насладата на Себето се нарича "беседа" в този свят, което всъщност е коментар. Гласът на Учителят се нарича още „Божественото Слово“. Неговата реч, изказванията са словото, изреченията и поговорките.

Битие означава „Съзнание“ или „Знание“. Умът, който се занимава с други неща, е това, което се има предвид под робство. Умът, когато не обръща внимание на нищо друго, е Брахман. Когато няма мислене за обектите в ума, умът е чист, неподвижен. Това е състоянието на Брахман. Когато сте щастливо заспали, това е естествена радост или Брахман без никакви емоции. „Това“, което няма никакво състояние или отношение, е отвъд емоцията. „Ти“ си този, който познава целия свят, тялото, ума и сетивните органи. Това „Ти“ е „Върховният Аз“ (Параматман). Осъзнаването на Параматман е крайното постижение. Това „знаене“ само по себе си е мистерия. Откажете се от желанието да преследвате сетивни обекти. Този, който престане да желае богатство, автоматично става много могъщ.

Равана, който е егото, може да бъде убит само в човешкото раждане. Той няма да умре от ръцете на други видове. Той ще остане жив през стотици хиляди прераждания. Петте сетивни органа и петте органа на действие и четирите вътрешни принципа, които са ум (манас), интелект (буддхи), мислене (читта) и усещането за „аз съм“ или егото (ахам), заедно – правят четиринадесетте полета, където Равана управлява. Когато властта на боговете се установи на Земята, демоните отиват в долния свят (където обектите на света са забравени). Когато демоните управляват Земята, боговете се крият за духовна практика (те остават такива, каквито са, но изглеждат скрити). Когато човек се убеди, че всички неща, които се появяват, са илюзорни, смъртта изчезва автоматично. Приеми отношението „Аз не съм. Тази личност не съществува. Няма никой.“ Когато този, който има Знанието на Брахман, седне за вечеря, всичко, свързано с вечерята, е Брахман. Седалката е Брахман, храната е Брахман, ядящият е Брахман и този, който сервира храната, също е Брахман. Ако спи, той няма да забрави, че постелята е Брахман и дори леглото е само Брахман. Човек трябва да практикува с концепцията, че „Всичко е Брахман." Тогава „да знаеш" или да бъдеш в контакт с обектите приключва и „Божието Царство“ надделява. Каквото и да се вижда, всичко е само Брахман. Не че едно нещо е Брахман, а друго не е. Всички неща са Брахман. То е като лед, който е вода, и вода, която е лед. Ако ледът стане течен, предишната му форма изчезва, но през цялото време е само вода.

Себето (Атман) естествено съдържа Осемте По-големи Духовни Сили или Сиддхи. Докато индивидът (Джива) е доминиран от Илюзията (Мая), изначалната природа на Себето остава скрита. Когато човек не придава никаква стойност на духовните сили, тези сиддхи автоматично стават негови слуги (когато човек няма желания). Осемкратната природа на Себето е по същество осемкратната сила. Бисери се дават на този, който не ги иска, но ако има искане, той дори не получава необходимото. Този, който се е лишил от всякакво желание, получава всичките осем сили. Осемте сили са идентични с Моята Природа. Този, който е обединен с Мен, автоматично получава тези сили.

Копринената буба изгражда собствена къща, пашкул, и след това умира в нея. Вие също се обвързвате по подобен начин. Вие смятате себе си за физическото тяло. Това само по себе си е плен. Вие самият сте станали като пашкула на копринената буба. Върху пашкула се налива хладка вода, убива се червеят и след това се взема коприната. Ако държите на усещането, че цялата вселена, както и Вятърът и Пространството, в които тя се съдържа, са вашето тяло, тогава вие автоматично сте Брахман. Има само Брахман, който е един без втори. Този, който знае, че няма нищо друго, е самият Брахман. Този, чието желание за обектите на сетивата е изчезнало, чието чувство за „аз“ като отделно от всичко останало е изчезнало и чиято гордост е изчезнала, е този, който наистина е осъзнал Брахман.

Чувството за "аз" е майката, а всички неща, които идват след нея, са нейните деца. Ако децата си отидат, майката не съществува, а ако майката си отиде, децата също си отиват. Човек получава здрав сън, защото забравя всичко в дълбок сън. Има ли разлика между съня на краля и съня на бедняка? Удоволствието от съня по някакъв начин по-малко ли е за бедния човек? Отървете се от всички неща, които „аз-ът“ желае, и тогава умът автоматично е убит. Да кажеш или утвърдиш нещо е умът. Това също изчезва, когато „аз“-ът си отиде. Егоистичният интелект се успокоява. Умът казва само това, което помни. Ако смятате цялата тази привидност за фалшива, умът умира. Попитайте ме дали се издига отново. Може дори да е възможно да сгънете небето, но е трудно да контролирате ума. Въпреки това, ако пуснете всички обекти, тогава каква работа има да върши умът? Ако човек, който е в дълбок сън, каже: „Аз спя, моля, събудете ме“, как да го събудим?

Ако денем и нощем твоето съзерцание е насочено към Реалността, тогава всички обекти автоматично се оказват неистински. Ако търсачът иска признание, че е велик или иска почит, прогресът му спира. Този, който не може да сдържа в себе си намерението или желанието да притежава духовни сили, се оплита в тези сили, защото това, което иска, е нереално величие. Само когато присъщото постоянно желание за светски живот бъде наистина прекъснато, „Върховното Себе“, Параматман, ще бъде срещнато. Индивидът (Джива) желае да яде плодовете на това дърво на светския живот. Когато това ядене на светския живот спре, той автоматично става Бог (Шива). Оставете увлечението по обектите. Не се докосвайте до обективни неща и спрете да ги жадувате. Тогава веднага вие сте Шива. Извършвайте всички действия като ядене на храна и пиене на вода и т.н., но не приемайте тези неща за реални. Не живейте като роби на обектите. Поддържайте чувството „Аз съм Брахман“. Там не трябва да има скръб или загриженост за неща, които идват и си отиват. Този, който не се възгордява от богатството, не обвинява този, който го обвинява, а който не хленчи от никаква болка, е самият Бог.

Илюзията или Мая се нарича принципът на "махат". Азът е този, който познава Мая. Азът е по-обятен от цялата Илюзия. Той гледа във всички посоки едновременно, щом отворите очи. Когато кажете, че сте това Аз, вие автоматично ставате необятни. Азът е най-обятният от всички, но тялото не става необятно при осъзнаването на Аза, защото тялото е фалшиво. Когато един селянин отиде да живее в град, той се идентифицира с големия град. После не казва, че е от село. Той става някой по-голям. Вече не казва, че е от селото. Сега той е станал някой по-голям.

Останете с „Осъзнаването на Брахман“. Само тогава се идентифицирате с Брахман. В противен случай вие отново ставате индивидът, джива. Когато само „Славата на Брахман“ дава истинско щастие и само Това е истински благотворно, защо отново се оплитате в Илюзията? Защо попадате в затвора на собствените си желания? Искате ли да живеете в затвор? Можете ли да кажете, че сте доволни от състоянието си и искате да останете в затвора? Всички добродетели на липсата на желания, непривързаността, безстрашието и т.н., ще ви се натрупат едновременно и автоматично, когато се откажете от представата, че вие сте тялото. Вижте каква голяма несправедливост си причинявате. Бидейки Брахман, вие много настоятелно държите да сте индивид. Да наричаш Себе си тяло е самият корен на това, което се нарича грях. Откажете се от този навик и се освободете от греха.

Учете добре, но бъдете много нащрек. Не се увличайте в ничий култ. Само когато спрете да се опитвате да хванете едно куче, то ще бъде тихо. Мая (Илюзията) казва на боговете: „Дайте ми малко милостиня. Аз съм грозен! Кой ще ме приеме! Дайте ми някакъв небесен дар!“ Именно с тази тревога Илюзията дойде в света на смъртните и какво се случи? Въпреки че е грозна, хората са отдадени на нея. Те не са готови да я пуснат, въпреки че тя ги рита. Мая получи това преживяване и беше много доволна. Тя постигна успех над очакванията си. Страхът, който го имаше преди, автоматично се премахна. Тя играе толкова игри, колкото иска. Всички хора по света са такива, че танцуват, като я поставят на главите си (поемат бремето на Илюзията). Никой не напуска Илюзията, дори и да е изправен пред най-голямата скръб. Само я обичат повече. Въпреки че стоките ѝ са лоши, има само увеличение на броя на клиентите. Тя от своя страна полага всички усилия жива душа да не я напуска. Трябва да продължите своята практика много фино, за да се смятате за Брахман. Дори и да има някой, който се отказва от всичко, тя винаги се опитва да го задържи в своето поле на контрол, като му предлага много неща като сили и т.н. Тя винаги предлага съблазни. Затова трябва да сте нащрек. Останете необвързани. Внимавайте, не ставайте жертва на капаните на Мая. Онези, които досега са били освободени, са направили своя религия да не обръщат внимание на Мая. Не можем да се откажем от нашата религия. Да бъдем едно с нашата Истинска природа, Реалността, е единствената ни религия, единствената истинска религия. Това е нашият ден за спазване на пост, Екадаши. Трябва да се приемат само плодове. Трябва дълбоко да се насладите на плода, който е Истината, който Учителят ви е дал. Не приемайте други плодове. „Аз съм Брахман“ е храната на тази плодова диета. Дори и да ядете много от него, пак ще спазвате поста на Екадаши. Това се нарича Екадаши, който има само едно място, Реалността. Не напускайте това място, което е вашето собствено Себе. Този, който спазва това екадаши, трябва да отиде на поклонението в Пандхарпур. Но само нашето тяло е този Пандхарпур. Не е необходимо да купувате железопътен билет. В това тяло Себето е Кралят на Пандхари, самият Бог Виттхала. Това е истинското поклонение.

Казват, че когато умреш, светът е удавен. Това означава, че когато тялото-его умре, тогава усещането за свят автоматично се унищожава.

Знанието е Брахман и това е само вашата безформена Сваруп . Защо Рама и Кришна са богове? Защото след като разбраха: "Няма нищо друго освен Мен в света и така всичко е моята собствена Сваруп ", те останаха и се държаха с това разбиране. Само това беше техният капитал и само това беше причината за тяхната Божественост. Ако закупите крава, млякото също идва с нея. По същия начин, чрез разбирането, че "Аз съм навсякъде", тогава великолепията като успех, проникновение и авторитет идват автоматично. Този Пуруш , който има разбирането "Всичко е Себето", е въплъщение на Бог. Знанието на Брахман прави слугата Господ Шанкара . Тогава това, което е било в праната * и се е родило в ада, става Господа.

Финото тяло е като фин копринен пакет от пет принципа и ако е по-трудно да развържеш копринен възел чрез мисъл, сме длъжни да го развържем чрез усилие. Веднъж след като пакетът е развързан и остане отворен, това тяло е отречено автоматично.

Причината за това е, че ние нямаме същото чувство на „притежание“ или „мое“ за другия човек. Веднъж обаче, когато човек разбере, че това определено нещо не е „мое“ и, че принадлежи на някой друг, човек става безразличен и постепенно дори започва да презира този „някой друг“. И след това се отказва. Тялото принадлежи на „друг“, на петте елемента. Веднъж след като разберем,че то не е „мое“ и е собственост на „някой друг“, тогава без значение какво тяло е, как може да ни повлияе? Така че, хайде да оставим това тяло и да продължим напред. И все пак, да го оставим не означава, че трябва да го бутнем в кладенец или да го провесим с примка на врата. Ако унищожим тялото нарочно, то определено се ражда отново и отново. Това е причина за прераждане. „Оставяйки го“ означава придобиване на действително познание за него. Когато е познато като наистина какво е - принадлежащо на петте елемента - тогава постоянния интерес към него избледнява и то е отречено автоматично. Пълното отричане на тялото се постига само чрез дискриминиращо мислене и отричането освобождава човек напълно от тялото.

Да предположим, че гумена играчка змия лежи на земята. Страхът от нея ще съществува дотогава, докато не разберем, че е направена от гума. Докато я взема за истинска, човек ще се тресе от страх. В дълбокия сън змията я няма, но при събуждане се появява отново. Да се напие човек и да забрави за змията няма да е от полза, защото след като изтрезнее змията пак ще е там. Дори, ако змията е скрита от погледа, изображението й остава в ума и страхът се поддържа. Това показва, че премахването на страха от змията по описаните по-горе начини не е вечен. Единственото средство за унищожение на страха, така че никога да не се върне отново е да се знае със сигурност, че змията е гумена. Веднъж след като изгрее това знание, дори да видим змията отново, няма причина за страх. По същия начин, когато човек знае какво точно е това тяло, дори то да е живо, гордостта, че тялото е „мое“ изчезва и то е автоматично отречено. Това е, което се нарича „разтваряне чрез мисъл“. Човек, който умира със сигурност в мисълта е свободен от цикъла на раждане и смърт. Този, обаче, който умира необмислено трябва да приеме за даденост, че умира с цел да се роди отново.

Когато една тема се обяснява на човек, който има амбиция да постигне нещо, първо се дава описание на темата, за да се покаже голямата ѝ важност, а след това се казва, че при разбирането на темата, той ще получи голяма награда. Щом аспирантът разбере темата напълно, преди да му се обясни следващата тема, той първо трябва да разбере безполезността на тази, която вече е научил. Само след това трябва да му се предаде огромната важност на темата, която следва да бъде научена. Причината да се използва този метод е, че изобщо няма никаква тенденция да се започва една тема, ако не се знае предварително каква е нейната важност, а също така, ако не бъде предложена награда за изкушение. По същия начин, безполезността й се обяснява, след което темата автоматично се отрича и аспирантът става нетърпелив за научаването на следващата .

Откажи се от всички неща, които „Аз" желае и тогава умът е автоматично убит.

Индивидът (Джива) желае да яде плодовете на дървото на светския живот. Когато това ядене спре, той Става Бог (Шива) автоматично.

Когато човек е убеден, че всички неща, които изчезват са лъжливи, смъртта изчезва автоматично.

Ако осъзнаеш, че си древен, вечносъществуващ "Безсмъртен Дух", тогава твоят копнеж да изискваш нещо изгасва. Вече не искаш да си просяк. Има все повече и повече мир, удовлетворение и здраве. Автоматично започваш да получаваш това, което е достатъчно за посрещане на твоите нужди и има мир и доволство.

"Слушай ученията на Учителя, разсъждавай върху тях и ги провери за себе си, и автоматично Истината ще възникне в теб, и в крайна сметка ще получиш преживяването “Аз съм Себето.” Следователно, единствените методи, необходими за Себе-реализация, са изследването (вичара) и слушане на ученията на Учителя (шравана). Не са необходими жертви, аскетизми, поклонения или пости. Този, който не слуша Учителя, никога няма да бъде освободен. Този, който следва ученията на Учителя, със сигурност ще достигне Абсолютната Реалност. “Не се занимавай със заклинания или аскетизми, не отивай за поклонения. Не отивай никъде, освен за да слушаш ученията на Учителя.” Преживей за себе си това, на което учи Учителят.

Тази "реч" е обожанието на този Върховен Бог. Тази "реч" носи тези "множество" поетични композиции и тази "реч" носи тази красива поема "Аз съм". Тази "реч" е вниманието на мъдрите и тази "реч" носи "многото" *внимания (когато това внимание на "Аз съм" се забрави, тогава автоматично възниква телесното съзнание, носейки със себе си много поеми, истории и т.н. и тогава вниманието се премества от едно нещо към друго). *( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - мая е едно внимание, а Брахман е липса на внимание)