Шри Самарта Сиддхарамешвар Махарадж е един от най-великите непознати светци на времето си. Той е роден в месец август на 1888 г. от н.е., в малко селце наречено Патри, в областта Солапур в Индия.

Един ден учителят му го наказал да препише три пъти урока по английска граматика. На следващия ден, в събота на 29 август 1895 г. Шри Рамана преписал текста два пъти и почувствал отвращение към тази безсмислена работа, захвърлил молива и тетрадката, затворил очи и се потопил в Истинският Аз ( ништха ). Брат му седял до него и желаейки да го уязви и да му се подиграе казал: "Защо му е необходимо всичко това на такъв човек?". Венкатараман, който обикновено не обръщал внимание на такива забележки, този път намерил дълбок смисъл в думите на брат си. Той си помислил: "Да, той е прав. Какво мога да продължавам да правя тук, в този дом? Нищо!".

Раджендра Прасад пристигнал в Раманашрама на 14 август 1938 г. Съпровождащите го лица задавали на Шри Бхагаван различни въпроси на духовна тема и посетили всички места в Планината, където той е живял, докато Президента прекарал цялото време в Присъствието на Шри Бхагаван. Освен това, по съвет на Гандиджи, за цялата седмица, през която бил там, той не задал нито един въпрос и не изказал нито едно съмнение. Когато дошло време да си тръгва, той се приближил до Шри Бхагаван и скромно попитал: "О, Бхагаван, самият Гандиджи ме изпрати при вас. Какво мога да му предам от вас?".

1. В упомената по-горе година, вечерта на 9-ти август, Рамана Муни говори изчерпателно за Сърцето.

11. Бхагаван даде наставленията в седма и осма глава на 12 август, 1917 година.

1. През нощта на 14 август зададох на Махарши въпрос относно развързването на възела (грантхи бхеда) , по който дори знаещите писанията имат съмнения.

12. Този разговор между Йоганатха, един санняси , и милостивия Махарши, се състоя на 15 август 1917 година.

1-2. Вечерта на 16 август, когато беше сам, аз се приближих до Гуру, великият мъдрец, най-забележителният от просветлените, винаги пребиваващ в Атмана , прославеният Рамана, сега в човешка форма, и му изпях хваления като на благословен със Знание, толкова трудно за достигане:

11. Мъдрият Рамана Махарши осветли тези въпроси за жената, освободена приживе, на 21 август 1917 година.

1-2. Вечерта на 21 август, 1917 година, разсъдливият Бхаратваджа Вайдарбха, роден в семейството на Шивакула , виден познаващ писанията и опитен оратор, попита Махарши за освобождението приживе. Изслушвайки въпроса, Махарши отговори на всеослушание.

2. Изслушвайки моя въпрос на сутринта на 22 август, 1917 година, Шри Бхагаван, най-добрият от познаващите Брахман , каза на събралите се ученици.

1. На 25 август, 1917 година Вайдарбха, най-добрият от ерудираните, смирено се поклони на мъдреца и го попита отново.

Кризата настъпва на 29 август, около два месеца след Просветлението, когато на Венкатараман дали да препише три пъти някакво упражнение от учебника по английска граматика. Той го преписал два пъти и когато мислел да започне да го преписва за трети път, осъзнал безсмислието на онова, което прави. Осъзнаването било толкова силно и шокиращо, че той захвърлил учебника, седнат, скръстил крака и започнал да медитира.

Следващия ден, понеделник, 31 август, е бил Гокулаштам - денят на раждането на Шри Кришна, който е един от най-благоприятните дни в индуския календар. До Тируванамалай имало още 20 мили. Венкатараман повървял малко и отново започнал да изпитва умора и глад. Както повечето брамини по онова време, които са се придържали по-стриктно към древните обичаи, той е носел златни обеци, в които е имало рубини. Решил да ги продаде, за да може да си купи билет за влака, но не е знаел къде и на кого може да ги предложи. Случайно Венкатараман спрял пред една къща, която се оказала, че е на някой си Мутхукришнан Бхагаватар, и потърсил храна. Жената, която му отворила вратата, била дълбоко поразена, че в деня на раждането на Кришна, млад брахман с красиво изражение и искрящи очи, стои пред нейната къща. Тя му сервирала храна и подобно на случилото се преди два дни, след първата хапка апетитът на Венкатараман изчезнал, но поради настояването на жената той бил принуден да изяде всичко.

Субайяр, чичото с когото Венкатараман живял в Мадурай, умира през август 1898 г. Нелиапияр и неговото семейство присъстват на погребението и тогава се получава първото известие за изчезването на Венкатараман. Млад мъж, който участвал в церемонията, разказал, че при неотдавнашното си посещение в частен храм в Мадурай, е чул някой си Анамалая Тамбиран да говори с голямо уважение за младия Свами от Тируванамалай. Разбирайки, че този Свами е дошъл от Тиручули, той се поинтересувал за подробности относно него и разбрал че името му е Венкатараман. "Това трябва да е вашия Венкатараман и сега той е почитаният Свами" - казал той.

През месец август бе направена трета операция и облъчиха раната с радий, надявайки се по този начин да се унищожи поразената тъкан и да се предотврати нарастването на тумора. В същия ден след обяд, няколко часа след операцията, Шри Бхагаван беше толкова милостив, че седна на верандата на аптеката, където бе извършена операцията, за да може преданите да получат даршан . Беше видимо, че е изтощен, но на лицето му нямаше признаци на страдание.

Няколко седмици след операцията, през месец август, се оказа, че е настъпило подобрение, но през ноември тумора се появи отново, малко над лакътя, близо до рамото. През декември беше направена още една, четвърта и последна операция. Раната от нея така и не зарасна. Лекарите признаха, че не са в състояние да направят нищо повече. Случаят беше безнадежден и след като туморът се появи отново, единственото, което могат бе да назначат лекарства, които да намалят болката.

29 август, събота: напуска Мадурай заради Аруначала.