В Кали Аватара (десетото и последно въплъщение на Господ Вишну), аз станах самото “Знание” и единствено аз разпространих посланието посредством Знанието. Именно това дойдох да ти кажа. Сега аз ти дадох “Върховното Знание.” Това е “Знанието на Брахман.” Дръж се в съответствие с това Знание. Ти си Параматман, Върховното Себе. Ако езикът на човек е болен, той не може да вкуси мангото. Джапата (повтарянето на мантра), аскезата и други подобни лекове не са задължителни. Ако платът е чист, не е необходим сапун. Той е Бог, как може Той да пречисти Себе си? Обожанието Му се състои в знаенето, че Той винаги присъства вечно. Тогава има блаженство, “Дивали,” удоволствие и радост, където и да е Той. Силата на Учителя е по-велика от съдбата.

Как и каква е Силата, вложена в Аватара? Аватар означава "слизането" или "Въплъщението на Бог" на земята. Кой е наречен „Божие Въплъщение“? Само Бог, който вече съществува, ще приеме въплъщение. Кой друг може да го направи? Този, който напълно е осъзнал Брахман, ходи в живота си в неопределено трансцендентно състояние, въпреки че живее физически. Защо да не го наречем „Въплъщение”? Той със сигурност е едно въплъщение. Да кажеш „Аз не съм Себето“ е невежество. Може да не го кажете, но Той е това, което е. Този, който разбира собствената си вечна природа, без да прави нищо, за да бъде в това състояние, е самопоказателният Брахман. Независимо дали ядете, пиете или се наслаждавате на обекти, всичко е Брахман. Самата тази категорична сигурност е Силата на Въплъщението. Въплъщението или „слизането“ на Бог е идея, измислена от ума. Всичко това е въпрос на емоционална концепция. Докато има усещане, че нещо не е наред, или когато някои съмнения все още тревожат ума, съществува концепцията, че все още нещо не е наред. Този, чийто ум изобщо не е обезпокоен, независимо какво може да се случи, е този, който е свободен дори от финото тяло. Човек, който не се чувства разтърсен, дори ако може да се случи някакво бедствие, наистина е Брахман. Той е реализирал Брахман.

Ганапати Шастри обичаше да се позовава на Шри Бхагаван като проявление на Бог Субрамани, но другите предани не го последваха, тъй като считаха, че разглеждането на Шри Бхагаван като проява на който и да е от божествените аспекти, означава опит да ограничат Неограниченото. Самият Шри Бхагаван също не бе съгласен с едно такова отъждествяване. Един от последователите му го попита: "Ако Бхагаван е аватара Субрамани, както казват някои, защо той не ни каже открито за това, за да не се губим в различни догадки?"

32 Златният Падам преобразил своята майка в аватара чит-пара-шакти , даряваща Шивам .

Аватара чит-пара-шакти може да се преведе като "въплъщение на божествената милост". Благодатта в шиваизма винаги се предава чрез женската форма на божественото. В този стих се казва, че след просветлението майката на Бхагаван е станала единна с божествената милост, която се дарява от Шивам .