Един поет веднъж е написал (описвайки шегите на човешкия ум), “Той е преди всичко маймуна, в допълнение към това, той се напива, и на това отгоре, го ужилва скорпион.” Дори такъв поет би оставил писалката си, виждайки нелепите абсурди на това човешко същество, и би се сбогувал с поетичните си таланти. Видът човек, който смята тялото си за Бог и е абсорбиран в своето обожаване ден и нощ, трябва да бъде смятан за обущар (най-нисшата каста). Има подходяща поговорка, която казва, че Богът на чамбхара трябва да бъде обожаван само с обувки (на Маратхи, думата чамбхар означава “този, който носи кожа на гърба си”). Това ни показва начина, по който този “Бог” (тялото) на такъв човек, трябва да бъде обожаван. Предаността на един атеист е нахранването на тялото му, а неговото освобождение е смъртта на тялото. За такъв човек, чиято крайна цел в живота е нахранване на тялото му, а неговото освобождение е смърт, няма издигане над нивото на “Грубото Тяло”. Това не е изненадващо в неговия случай. Ако поради някакво нещастие, той трябваше да изгуби цялото си богатство, той щеше все пак да заеме пари, за да се отдаде на навиците си на ядене, пиене и наслаждаване. Ако кредиторите трябваше да го гонят, той щеше да обяви неплатежоспособност, за да се отърве от целия проблем. Когато смъртта го удари, накрая той просто ляга мъртъв. Той умира точно както е дошъл. Може ли да има нещо по-трагично и окаяно от този вид живот?