Да получим удоволствия или болка в този свят се намира изключително в нашите ръце. Каквото си посял, това и ще пожънеш, е практическото правило в този свят. Невежите се радват на делата си, и все пак са много неохотни да се изправят пред последиците. Това е така, защото те притежават гордост от тялото. Невежите трябва да платят цена за отъждествяване с тялото. Знаейки, че светският живот е неистински, Джнани е безразличен към него и стои незасегнат от последствията. Въпреки че живее в тялото, този, който не се гордее с него, е наистина “Знаещ.” Обаче, трябва да бъде разпознато, че обикновеното умствено безразличие не е синоним на самадхи (абсорбция в Реалността). Безразличието на Джнани е поведението, което възниква от чувството “Аз съм Себето, и Аз и само Аз съществувам във всичко.” Това е истинското самадхи.

Отхвърляйки телесната гордост, Джнани съществува в своето изначално състояние, “Реалността.” Той е Реалността. Той е този, който изпълнява всички телесни функции. Самадхи (абсорбция) е да знаеш, че всичко друго, освен собствената “Истинска Природа” (Сварупа), е неистинско. Да живееш живот на обикновено безразличие (пасивно съществуване) не е самадхи.

“Липсата на гордост” заедно с “Липсата на време” се нарича “Непрекъсната Вечна Абсорбция.” Този, който казва, че простото безразличие е абсорбция, не знае нищо за своята Истинска Природа. Да казваш, че самадхи е достигнато чрез безразличие, е като сравняването на самадхи с това да ти минава времето в дълбок сън. Безразличието не е самадхи, знаенето на собствената Истинска Природа е самадхи. Един човек веднъж сънувал, че навлязъл в самадхи и приел отношение на безразличие. По-късно той се събудил и си спомнил своя сън. Понеже било сън, той знаел, че самадхито било нереално. Подобно, този, който е реализирал своята Истинска Природа, знае, че безразличието не е самадхи.

Колкото сме по-засегнати от гордост, толкова сме по-обвързани. Ако придобием малко знание, ние сме обвързани до малко по-малка степен, но въпреки това сме обвързани. Тялото е управлявано от телесни задължения. То функционира чрез навик, но собственото Себе е отделно от тялото. Джнаните не само съзерцават по този начин, но и се държат съответно. Дървото се подпалва и поддържа огъня горящ, но може ли дървото да каже: “аз мога да продължа да поддържам огъня за неопределено време”? Не, не е възможно. Ти си роден с тяло. Джнани също е роден с тяло и Той е достигнал състоянието на “Себе-Познание” с негова помощ. Сега Той е лишен от тялото. След като е разбрал своята Истинска Природа, Джнани извършва своите светски дейности, но тези дейности сега придобиват ново измерение и стават красиви. Един цар е цар, независимо дали живее в гора или в дворец. Достигането на самадхи (абсорбция) и след това излизането от него е признак за един незавършен човек, а не за един Джнани. В старите дни, мъжете са играли женски роли в сценични пиеси в името на забавлението. Един йоги води своя домашен живот по подобен начин.