Себето съществува по време на дълбок сън, по време на будност и по време на самадхи (съзнателно абсорбиране в Себето). Кой преживява дълбок сън и самадхи? Само Себето. Ако Себето не беше там, кой би бил там, за да преживее дълбокия сън? Така че, Себето е Съзнание, есенцията на Осъзнатостта, а преди това е Парабрахман. Вътрешното Себе (Антаратман) е “Азът.” Той е Бог и Съзнанието е неговата вечна природа. Той пребивава в сърцата на всички зверове, птици, божества, демони, Рам, Кришна и т.н. Ако Той не е там, живото същество става мъртво като дървена трупа. Когато Той изчезне, ушите, очите, носът и т.н. са безполезни. Когато Той изчезне, всички обекти стават неодушевени. Цялото великолепие е поради това Вътрешно Себе. Ако То изчезне, тогава всичко загива. Именно поради него има светска дейност, както и духовно разбиране. Всичко това е поради неговото Съществуване.

Обожание, извършено по девет различни начина, както е предписано в Дасбодх и други древни писания (Нававидха Бхакти, деветорният път на предаността), е единствената работа, която е по-важна от това, което правиш, за да изкарваш прехраната си. Тази загадка, съставена от много различни принципи, трябва да бъде решена, само тогава може да бъде получен покой. Удовлетворението може да бъде достигнато чрез непрекъснато слушане и абсорбиране на ученията на Учителите.