Веднъж щом се върнеш у дома на нает кон, безпокоиш ли се някога да търсиш неговото местонахождение. Спираш ли се дори да помислиш за него? Третирай тялото по подобен начин. Нека тялото да живее или да умре, трябва да си твърдо установен именно във Върховното Себе. Като млада булка, която се отказва от къщата на родителите си и се установява, за да се радва на живот на семейно блаженство, подобно, индивидът (дживата) се превръща в Бог (Шива) и се абсорбира в собствената “Себе Природа.” Светът може само да осигури радостите и скърбите на светското знание и желания.

Сега ще ти разкажа за композицията и подреждането на вселената. Кои сме ние и кои не сме, трябва да бъде съзерцавано върху това, докато човек има тялото. Ние трябва да се радваме на сладостта на блаженството на Себето с помощта на съзерцание (вичара). Всички тела са съставени от петте елемента. Този свят е продукт на петте елемента. Животните, които живеят в него, също са съставени само от едно нещо, тялото. Това е поради влиянието на петте основни елемента. По-късно, всичките пет елемента изчезват в Жизнената Енергия и тази Жизнена Енергия се абсорбира в Реалността, “Сварупа.”

(Бог Сатя Нараяна е почитан чрез предлагане на листа от растението Тулси , Светия босилек, за да призове благословиите му за общо благополучие, или Калян . Сати означава оставане, а Нараян , взети заедно, се отнася до Истината, а Нараян се отнася до Върховното Себе. Следователно Сатя Нараян посочва, че Себето е Върховната Истина. Тулси е ту , лая и аси заедно. Ту се отнася за Себето, лая за поглъщане и аси , да бъдеш. Това означава напълно да погълнеш себе си в себе си. Предложенията на листата на Светия босилек символизират пълното отказване от вашето его и поглъщане в собственото ви Себе. Калян е Кая , Лая и На , взети заедно. Кай се отнася за тялото, а Лая поглъщането и На е отрицание или не. Следователно Калян не се абсорбира или поглъща в тялото. Когато това се осъзнае, едва тогава изгрява усещането за благополучие. Това преклонение пред Самосияещата Върховна Истина разсейва мрака на невежеството.)

Поради това внимание на чистата саттва гуна съществува това чисто знание (т.е. знанието става не-знание). Това е Върховният Аз отвъд гуните (т.е. гуните стават Ниргун ). Тогава това Внимание е този сиддха без внимание, Себето със собствената си форма (т.е. тогава знанието се абсорбира в това Себе и въпреки че знанието се използва, за да остане в света, все пак не се създава разделение в Единството).

Когато "тук" невежеството престане и знанието също изчезне, тогава тази знаеща вритти на вигнян се абсорбира в този Парабрахман .

Съществува този *диалог, който садху води с тази Реалност, и има това тяло, съставено от петте велики елемента. Следователно, този Атма трябва да разпознае това причинно тяло в това тяло (причинното тяло носи невежество за това знание или надпричинно тяло. И такова невежество е причината за фините и грубите тела. Но това невежество на причинното тяло, т.е. забравянето, ще бъде и краят на грубата обективизация и това ще разкрие това знание още веднъж. Следователно, то трябва да бъде разпознато. Всичко това е игра на знанието и невежеството;* невежеството за реалността е знание, а невежеството за знанието е телесно съзнание. Едното е заради другото; всяко е страна на една монета. Невежеството очевидно не е нещо, което можете да знаете, но неговото присъствие може да се заключи само чрез знание, т.е. невежеството за едно нещо разкрива друго нещо. *( Садху е постигнал целта на живота. Той е преодолял надпричинното тяло или знанието; все още използва това знание, за да бъде в света, но поддържа Своето Единство. Садхакът , от друга страна, все още е в процес на разбиране. Чрез учене и вивек той трябва да се ориентира през различните тела, за да достигне до знанието и след това да абсорбира това знание в не-знание.)

Джива насочва към нашето невежество, а Шива - към Себепознанието. Този, който абсорбира и джива и Шива , остава до самия край - той е цялостен и с възможност да направи цялостни и другите. Това е същността на всички чудеса.

Вие сте от моето племе. Аз съществувам, защото вие съществувате. Не говоря за физическата форма. Само тогава се случва необуздана яснота на разбирането на Реалността. Ежедневните събития се случват спонтанно. Не ги приемайте за ваше дело. Съзнателно се придържайте към всичко, което сте чули тук. Не се тревожете, ако се случват добри или лоши дела. Точно както облаците не влияят на слънцето, появата на света няма ефект върху Парабрахман . Когато някой умре, той не изчезва напълно. Той се абсорбира в безкрайната проява. Ефектът от това учение възвисява и пречиства вашето собствено познание на Реалността, без да го забелязвате. Това е знанието, което въобще не ви удря, въпреки това учение. Тази Истина никога не изчезва за мен, дори за момент. Преди този живот от осемдесет и три години не познавах глад, жажда или нужда от лекарства. Сега тази болест, наречена тяло, се е появила, а с нея и необходимостта от всички подобни неща. Това преживяване е съвсем ново. Този недъг на съзнанието внезапно се появи и наложи тази "болница", наречена свят. Обаче, това е временен етап. Аз не съм и никога няма да бъда ограничен от това. Без да се опитвам да знам, аз съм осъзнат за истинската си природа. Тази болест, която се е появила, сега е и приношение към брахман . Освен него, тя няма стойност или полза.

31 . Точно както паяка изпуска от устата си нишка и отново я прибира, така и умът проецира от себе си света и след това го абсорбира обратно в себе си.

...Няма такива неща като "свят", който е независим от мислите. По време на дълбок сън няма мисли и няма свят. Когато сме бодри или сънуваме, има мисли и има свят. Както паякът проектира от себе си паяжината и след това я връща обратно към себе си, така и умът проектира света от себе си, след което го абсорбира обратно в себе си. Когато умът произлезе от Истинският Аз, се появява света. Когато се появи света, Истинският Аз не се вижда, а светът не се появява, когато се появи или засияе Истинският Аз.

Жаждата за живот е присъща на самата същност на живота, която е чистото Битие - Сат . Съзнанието, което по природа е неунищожимо, поради погрешното отъждествяване с неговия разрушим инструмент - тялото - абсорбира фалшивото разбиране за своята разрушимост. Поради това погрешно отъждествяване, то се опитва да увековечи тялото, което се изразява в последователността от раждания. Колкото и нови тела да възникнат, в края на краищата те ще отстъпят място на Атман, който съществува вечно.