Полагайте искрени и сериозни усилия да се снабдите с това, което е толкова близо, но толкова неуловимо. То е дълбоко във вас, лежи под адските области, т.е. под седемте обвивки от кръв, плът, кожа и т.н. Опитайте се да постигнете това, върху което е почти невъзможно да положите ръцете си. Всички Шрути (Веди) , интелектът и останалото знание сочат пътя, но те са изтощаващи в опитите си да откриете собственото си Себе. Това е така, защото вие сте Себето, Абсолютът, така че няма нужда да търсите или намирате.

Когато търсим в себе си, има всезнание. Срещаме себе си чрез финото проницателно мислене. След като сте придобили истинско прозрение, всичко е само Брахман, въпреки че можете да го наречете с друго име. Тогава вие можете да наричате змията като змия и скорпиона като скорпион, но вие знаете, че това е само Брахман. Когато наблюдателят получи „Истинско Преживяване“, работата свършва. Когато и „полето на знанието“, и „познаващият полето“ изчезнат, остава само Висшата Реалност, „Парама Пуруша“. Това е преживяване без преживяващия или наблюдателя. Може да усетите, че външният фокус се връща обратно в себе си. Както очевидното значение, така и скритото значение са изчезнали. Дори леката представа за изказването „Аз съм някой“ или „нещо“ също е изчезнала. Лампата в картината не разсейва тъмнината. За целта трябва да свети истинска лампа. Когато представата, че „Аз Съм“ изчезне, пълното оттегляне в „Себе си“ е това, което остава. Идеята, че "аз съм ограничено същество" е концепция, ограничена представа. Това е тесният концептуален фокус на Съзнанието. „Аз Съм“ е концептуално състояние. Когато бъде пуснато, остава само Брахман, „Абсолютът“.

Нека има постоянно „Осъзнаване на Брахман“. Съзнанието никога не трябва да се смята за обвързано от тялото. Когато човек, чрез „Осъзнаването на Брахман” стане Себето или самото „Пълно Щастие”, той изпитва отвращение към парите на света. Камал, синът на Свети Кабир, видял диамант, но си помислил, че е само втвърдено лайно. За този, който успява да достигне отвъд ума, всички удоволствия, които могат да се купят с пари, са фалшиви. Те са тривиални. Славата на "Сина на Гуру" е такава, че тримата велики богове Брахма, Вишну и Шива му завиждат. Тези, които осъзнават състоянието отвъд ума, не желаят светски живот. Те издигат знамената си над „Града на Брахман“ и издават победни викове. Това състояние се постига само от Гурупутрите. Човек става Гурупутра само като отхвърли ограниченията на тялото. Само когато телесното съзнание изчезне, човек става истински Гурупутра. Той няма полза от тялото. Това тяло е, за да се наслаждава на множеството сетивни обекти. Напускайки го, човек става Брахман. Човек постига постоянното, вечно, чисто, интелигентно, безначално състояние, произходът на всички неща, който е всепроникващ. Той става Абсолютът, Парабрахман. Вие самият трябва да бъдете Бог и тогава да видите Бог. Да бъдете „поклонник на Бог“ означава да бъдете отвъд всички обекти и задължението на Гурупутра е да си дадете сила за постигане на това състояние.

Ти си без раждане и смърт. Какво означава, когато се каже, че тялото е мъртво? Елементите са се върнали към собствената си субстанция, така че кой е умрял? Само това, на което е дадено някакво име след раждането, е мъртво. Само името е мъртво. Ти никога не умираш. Ти си без части, но в същото време си част. От частица до космос, от космос до частица, вие прониквате във всичко, но все пак сте нещо повече. Изпитвате скръб, когато поемате мъката на другите. Не трябва да се тревожите за другите. Нека тялото бъде прославено, но останете по-големи и по-велики дори от земята. Бъдете пълноценни. Пространството или небето не се движи. Вие също не мърдате. Ако останете с тази мъдрост, вие сте Брахман, Абсолютът. Думата "Карна" означава този, който слуша. Слушайте духовните учения, но не ги дръжте само в ухото. Дръжте се подобаващо. Само този, който действа, ще спечели. Този, който прилага на практика ученията на Садгуру, ще постигне Брахман. Човек трябва да слуша и разбира науката за живота и тогава ще бъде щастлив. Ще получите преживяване според вашата вяра. Ако медитирате върху Бог като Жизнена Сила, като Жизнена Енергия, тогава вие ще бъдете Жизнената Енергия. Ние не сме светски. Отхвърлете концепцията, че сте индивид. Ако наистина живеете като мъдрец, ще постигнете състоянието на Брахман. Ако живеете като Себето, вие ще бъдете едно с Всемогъщия Бог, Нараяна.

Когато идеята „Аз съм" си отиде, това, което остава е пълното оттегляне в „Себе си". „Аз съм“ е концептуално състояние. Когато то е изоставено, остава само Брахман, „Абсолютът"

Съзнанието притежава качества, Абсолютът - не. Когато остарявате, вие преставате да сте дете или младеж. За тези промени не се изискват никакви съзнателни усилия. По същия начин, с познанието на Себе си, гордостта и егото изчезват постепенно и спонтанно. Помнете, че никое преживяване не е постоянно.

Когато се осъзнае концепцията "Аз съм", Абсолютът се открива. За да се случи това, е достатъчно просто да слушате. Всичко, което сте видели и чули още от детските години, е станало вашия свят. Индивидуалната душа, светът и Брахман - всичко това са концепции, които се развиват сами по себе си и стават всесилни и изпълнени с различни качества. В основата на всички тях лежи чувството за битие. Когато то се включи, започват модификациите на ума.

Абсолютът е нашата собствена истинска природа, макар тя да се реализира много рядко. Той винаги е пълен и не може да се напълни повече. Процеса е по-лесен, ако следвате указанията на Мъдреца.

Може да говорите само за това, което се появява в ума ви. Вие сте Този, в който отсъства чувството за битие. Абсолютът се постига в обществото на Мъдреца.

Вивека е подобна на ситуацията, при която се държите здраво за своята коса. Тъй като Абсолютът няма качества, за Него не може да се кажат много неща.

В тялото Параматма се наслаждава на пълна свобода, без каквито и да е ограничения. Всички наслагвания са се случили по-късно. Абсолютът е Един и в него няма концептуализации.

Абсолютът е непознаваем и никакви хитрости на нашето осъзнаване няма да ни помогнат да разгадаем Неговата загадка. Свидетели сме, че милиони хора повтарят мантри или медитират - за какво? Нима не заради това да съществуват, за да запазят съзнанието си? Но съзнанието, както казах, е качество на материята на храната. Ако то смята себе си за тялото, това означава, че преживява качествата на материята на храната, т.е. надеждата, желанията и стремежите.

На санскрит принципа е татва , което означава тат * - "това", тва - "ти". Или "Това си ти"**, Абсолютът. Ти не си ограничен от своето малко тяло, ти си всичко, което съществува. Кришна е казал същото: "Аз се проявявам като света". Необходима е голяма увереност, за да кажеш такова нещо и Кришна я е притежавал.

Пара и пашянти не могат да бъдат забелязани, но тяхното действие води до появата на мисли в мадхяма речта. Умът ни функционира благодарение на тях. Това, което остава в ума без да бъде изречено, не предизвиква похвала или критика. Формата на пара е като звук, който произхожда от пространството. Но преди това е съзнанието. Преди началото на пара не може да се даде име на Върховното. При липса на думи не са възможни имена. Вашето съзнание е сезонно, продължава от раждането до смъртта. Това, което е преди раждането, е Абсолютът, който винаги съществува и е отвъд пара .

Когато има чисто битие без битийност, вие сте Абсолютът, който е погълнат от божествената същност. Тялото е продукт на невежеството, което е обвързано от своите навици и поведение.

Вие сте онова, което е Параматман , и нищо друго освен това. Обичайте това като своето най-скъпо Себе. Правете всичко, което животът изисква, но не се отклонявайте от ученията на Садгуру - че вие сте Абсолютът.

Абсолютът свидетелства вашето съзнание, в което се вижда светът. В резултат видимото не е истинско, а Истината никога не се вижда. Той се проявява от същността на петте елемента. Това чувство за битие се ражда в утробата на майката. Следователно то е продукт на материалните обекти, създадени от петте елемента. В Парабрахман няма чувство за битие. Когато чувството за битие изгуби себе си в медитация, тогава има Йога.

Тя въобще не функционира при него. Лакшя на джнани е самото сърце, защото той е тъждествен с това необособено, Чисто Съзнание, което в Упанишадите е наречено Праджнана . Праджнана е наистина Брахман, Абсолютът, и няма друг Брахман освен Праджнана .

Съзнанието "аз съм", усещано заедно с допълненията ( упадхи ) във вида "аз съм това и онова", се превръща в мисъл, която възниква като най-първата от всички мисли. Съзнанието обаче, единственото, което сияе като "Аз-Аз", без каквито и да е допълнения - това е Истинският Аз ( Атман ) или Абсолютът ( Брахман ). Това не е мисъл. Това е нашето "Битие" (т.е. нашето истинско съществуване).

В санскритския език има две думи за обозначаване на идеята за "аз" - " атман " и " ахам ". Израза " атма-вичара " показва, че вниманието се стреми да изясни "Кой е този "аз"?". Може да го наречем ""Аз"-внимание", "внимание към Истинският Аз" или "пребиваване в Истинският Аз". Тук "аз-съзнанието" е усещането на субекта от първо лице. Но, както вече бе казано, трябва да разберем, че съзнанието, когато то е смесено с допълнението "Аз съм това" или "Аз съм онова" - това е егото ( аханкара ) или индивидуалната душа ( джива ), докато в същото време чистото Съзнание, свободно от примеси и допълнения, единственото съществуващо и сияещо като "Аз-Аз" (или "Аз съм това, което съм") - това е Истинският Аз ( Атман ), Абсолютът ( Брахман ) или Бог ( Ишвара ).

Изследването "кой е този аз, който не е свободен" и познаването на своята истинска природа ( сварупа ) - това е Освобождението ( мукти ). Винаги да се поддържа ума (вниманието) върху Истинският Аз (върху усещането за "Аз") - това е Себеизследването ( атма-вичара ); докато медитацията ( дхяна ) означава да си въобразиш и да си представиш, че си Абсолютът ( Брахман ), който представлява Битие-Съзнание-Блаженство ( Сат-Чит-Ананда ). Един ден настъпва момент, когато трябва да забравиш всичко, което си научил.

Недуалността означава, че единственото, което съществува, е Абсолютът. Целият космос е вътре в него, без той самият да притежава вътрешна реалност, бидейки просто проявление на Абсолюта, който, независимо от това, остава вечно неизменен и непроявен.

Това означава, че Абсолютът е Аз , Атман, космоса и всяко същество, от което следва, че чрез търсенето на своя личен "аз", чрез постоянното изследване на въпроса "Кой съм аз?", човек може да осъзнае своята тъждественост с Всеобщото Битие. Това, на което ни учеше Шри Бхагаван, бе адвайта в най-чистия неин вид.

Абсолютът познава ли Себе Си?

Винаги Съзнаващият е отвъд знанието и отвъд невежеството. Вашият въпрос предполага субект и обект, но Абсолютът е отвъд двете. Това е самото Знание.

"В пещерата на будхи има Брахман , различен от грубото и финото, Съществуването, Абсолютът, Върховното, един без второ. За това, който живее в тази пещера в качеството си на Брахман, о възлюбени, вече няма вход в утробата на жената".