“Ти си Това.” Така че трябва да разбереш кой си ти. Думата “аз” идва отвътре, значи трябва да си някъде вътре. Където няма нищо, това се нарича причинно тяло. То също така е наречено “невежество.” Има повече щастие във финото тяло, отколкото в грубото тяло и, разбира се, има още повече щастие в причинното тяло. Ако всичко е изоставено, само тогава остава Този, който изоставя всичко. Този, който изоставя всичко, е Свидетелят. Това означава, че остава само Знанието (Джнана), просто символ на Абсолютното Знание (Виджнана).

Това, което е видяно в огледалото на Знанието, е обикновена привидност и е неистинско, понеже то неизбежно изчезва, след като е видяно. Именно с помощта на Знанието ние ставаме осъзнати за нещата, които са придобити, познати или преживени. Когато както Знанието, така и невежеството са отхвърлени, това, което остава, е “Абсолютното Знание” (Виджнана). Този, който осъзнава, че той не е тялото, а Себето, е незамърсен и чист. Човек трябва да осъзнае, че неговата истинска идентичност е Себето.

Огънят е елемент, който консумира всичко, което е в негова близост. Ако всички други неща отсъстват, той напълно изгаря себе си. Тогава той се превръща в преминаващ вятър, и след това дори този вятър отмира в пространството. С изучаването на петте елемента, ние узнаваме, че ако елементите престанат да функционират, всичко, което непременно ще остане, е пространството. Това пространство накрая също изчезва и това, което остава, е само Знанието. Това Знание накрая се слива с Абсолютното Знание (Виджнана; това, което остава след унищожението както на невежеството, така и на Знанието).

Парабрахман нито е един, нито може да бъде описан като много. Има много тела, но техният управител е един. В компанията на инертното (петте елемента, грубото тяло), Себето се е превърнало в много, но в своя корен, то е едно. В своите съновидения ти създаваш много тела и там в допълнение към тях е собственото ти тяло. Подобно, този материален свят е също като съновидение (финото тяло). Съзнанието е “Знание” (четвъртото тяло, великото причинно тяло или тялото Махакарана), а седенето там тихо, след оставянето на това Знание, е “Абсолютното Знание” (Виджнана, Парабрахман). Да се прави нещо е Знание, а да не се прави нищо, е Абсолютно Знание. Това, което съществува без дуалност, това, към което концепцията “не това, не това” (нети, нети) сочи, е наречено “Не-концептуалното Знание” или Парабрахман. Въпреки че естественото състояние както на невежеството, така и на Знанието е едно и също, има също и голяма разлика между двете. Това е така, защото този, който притежава Знание, е преживял всичко, но невежият не е. След придобиване на Знание, човек чувства, че той е същият и това е вярно. И все пак, в същото време, чувството се различава. Дори след хранене в къщата на един неприкасаем, интелектът на Джнани не става корумпиран или осквернен. Себето на един зъл човек е същото като това на един реализиран човек. Няма разлика. И двете идеи, “аз съм грешник” и “аз извършвам благочестиви религиозни задължения”, са само идеите на този, който е невеж. Няма разлика в тяхната Истинска Природа. Също както няма разлика между златото в ръцете на един неприкасаем и това в ръцете на един брамин, Истинската Природа на всички е една и съща. Няма разлика, но има разлика в чувството (преживяването) на този, който е невеж и това на човек, който е придобил Знание. Цялата работа е възможна тогава, когато Себето и тялото се съберат. Тялото не е съществувало, но Себето е съществувало преди вселената. Себето (Съзнанието) не може да направи нищо без помощта на тялото. Себето прониква тялото. Всички същества са нанизани като цветя на нишката на Себето. Обаче това сравнение не приляга напълно, понеже нишката е инертна и груба. Също както има вода, присъстваща във формата на сок в различните растения, така и Себето присъства във всички същества. Себето е като сока в захарната тръстика, а тялото е като влакнестата суха каша (грубият свят). Ето защо е казано, че тялото е лишено от Себето. Онзи, присъстващият в тялото, е Себето, а онзи, отвъд двете, е “Върховното Себе,” Параматман.

Недей да таиш твърде много желание за нещо конкретно, дори и целта да е Себе-реализация, понеже самото това желание действа като пречка за “Абсолютното Знание.” Отсъствието на желания е признакът на един Джнани. Стани запознат с тези признаци и след това се откажи от тях. “Аз съм отвъд тялото” е отношението, което винаги трябва да бъде практикувано. Отлагането в това отношение трябва да бъде отбягвано. Не отлагай тази практика за утре, понеже никога не можеш да разчиташ на тялото.

Има и друг пример. Един брамин или свещеник е трябвало да носи свята нишка, наречена “джанаве.” Тя показва, че той е съзнателен (джанив) за Знанието на Брахман. Ако не, той е работник или шудра. Тъй като това “Знание на Брахман” също трябва накрая да бъде оставено, е извършена “освобождаващата” функция на церемонията на нишката. Ти трябва първо да придобиеш Знание и след това, след като се откажеш от него, ти трябва да живееш в “Абсолютното Знание.” Самото Съзнание е Знание. Във възрастите между 8 и 12, когато умът е свеж и интелектът е нежен, човек трябва да отиде в дома на Гуруто и да бъде посветен в “Знанието на Брахман.”

И невежеството, и знанието, споменати дотук, са просто концепции и следователно са само мисли и част от съня. Трябва да се откажете от тях. Само тогава можете да постигнете Виднян . Това е така, защото Виднян , Абсолютното знание, се намира отвъд знанието. Адхятма или духовно преследване е Адя и Атма заедно. Адя означава първи или начален, а Атма се отнася до Себето. Знанието се предава в духовна беседа, въпреки че се подчертава, че Себето или Атма е най-важно от всичко.

Как можете да придобиете това чисто знание, което е отвъд невежеството? Как трябва да практикува търсещият? Стремящият се трябва да има предвид, че той не е нито грубото, нито финото тяло. Всичко, което е свързано с тялото, не е "Аз". Защо невежият се идентифицира с тялото? Защото чистото знание е опетнено с желания и мисли, които гледат навън към обектите. Чистото знание все още остава, но не се разбира от Джива в този момент, когато умът се обръща навън. Когато грубото и финото тяло са разбрани и ученикът седи много неподвижно, разбирането на каузалното тяло (забравата) се възприема от Великото Каузално Тяло. Знанието, което възприема невежеството или забравата, е Праднянабрахман , което е единствено Абсолютно съзнание. Едно смъртно тяло, Джива , никога не може да обожава божествения безсмъртен Шива. Ако се отделите и отидете да срещнете Шива, никога няма да го намерите. Той е Самосияен. Можете да го осъзнаете едва когато разделението изчезне. Не тръгвайте да го срещате с помощта на ума. Ако го направите, двойствеността се намесва. Седете тихо като статуя, само тогава ще бъдете надарени със знание. За да осъзнаете Параматмана , ще трябва да преминете през трите свята, грубия, финия и забравата. Той е отвъд забравата и когато забравиш всичко, остава абсолютното знание.

Как да прочистим Себето от егото? Учителят го обяснява. След като изхвърлите 3-те тела, остава само Себето под формата на знание. Това Себе е Прадняна Брахман , Брахманът под формата на Знание. Но имайте предвид, че егото все още остава във фина форма. Ако и това се изхвърли или отрече, остава само Виднян или Абсолютното знание. Остава само неописуемото и ако речта не успее да го опише, то все пак остава каквото е.

Виднян , Абсолютното чисто знание идва след изоставяне на двете концепции. Виднян е пълно разбиране, пряко преживяване от първа ръка на Аза. На този етап не е необходимо нищо повече, тъй като търсенето на Истината е приключило. Това е стъпка по стъпка процедура за постигане на Себереализация. Този процес трябва да се разбере напълно.

Състоянието на не-състояние или Парабрахман няма нищо общо с дуалността и не се характеризира с появата на видения, нито избухва върху вас внезапно, но вместо това постепенно се разраства върху вас. То не може да се опише нито като невежество, нито като съзнание. Никаква логика, никакво разсъждение, никакъв мотив, никаква концепция не може да ви доведе до това състояние. Понятията пораждат дуализма и ума. Самият ум не е нищо друго освен състояние на сън, в което Парабрахман никога не може да бъде реализиран. Следователно не трябва да възникват никакви мисли, тъй като мислите поставят Парабрахман извън обсег. И дори мисълта за достигане на Парабрахман поставя Парабрахман извън обсег. Дори мисълта за лишената от мисли реалност или съществуването под формата на знание е концепция и трябва да бъде изоставена. Ако смятате знанието за трън, който вади вашето невежество, все пак трябва да изхвърлите този трън или той ще ви убоде. Самото знание в този момент е ваш враг. След като концепцията за знание бъде изоставена, само тогава може да излезе на преден план Виднян или Абсолютното знание, тогава остава само спонтанността и естественото състояние. Това е много фино, тъй като Виднян е между знанието и невежеството. Когато концепцията за знанието е напълно изоставена, все още съществува състояние, това на нищото. Когато това състояние бъде изхвърлено, ние сме едно с Параматмана . Помнете, че вие сте Сат-Чит-Ананда, Атманът , Всемогъщият. Само с помощта на съвета на вашия Учител и със своята решителност можете да получите директното изживяване от първа ръка, че вие самия сте Всемогъщият.

Грубото тяло е обвивката на храната, финото тяло е обвивката на ума, каузалното тяло е това на забравата и свидетелят на всичките тези три тела е близо до тази забрава. И Бог е много близо до тази забрава, между знанието и абсолютното знание. Той съществува като знание без егото. Когато придобиваме знания, те са неразривно свързани с егото. Следователно знанието трябва да се стопи, то трябва да бъде напълно погълнато от природата на Себето. Само тогава егото се унищожава и тогава може да възникне Абсолютното знание. Това, че аз не съм Себето, а съм тялото, е невежество и следователно се нарича знание за обектите или обективно знание. Подобно е по някакъв начин на гърнето. Гърнето, макар и пълно с храни, не усеща вкуса на съдържанието. Абсолютното познание може да бъде постигнато само ако живеем като непознати с телата си. Вроденото свойство на Джива е безпокойство. Седнете неподвижно, за да постигнете Себереализация.

Чрез внимателен поглед върху нещата (вичара) усещането за отделеност изчезва и когато дори мисълта си отиде, остава само Чайтаня. Тогава остава само естествената незаинтересованост (Нивритти). Когато говорещият изчезне, това състояние се нарича унмани или състояние на „не- ум“. Когато няма обвиняем, кой ще плати глобата? Никой не нарича корема си тоалетна. За кого е отминалата карма и съдбата в действие? Защо този, който е цар, трябва да плаща някаква глоба? Кой може да глоби този, който е цар? Как може неживото физическо тяло да има минала карма? Тялото е Брахман и Себето (Атман) е Брахман. Чрез „Абсолютното Знание“ или Видняна, Знанието (Джнана) е занулено. Медитиращият изчезна с медитацията. „Аз-ът“, същността, която медитира, е изчезнала заедно с медитацията. „Аз-ът“, който е причината за светския живот, си отиде с този живот.

Има една история, която се разказва за Светицата Муктабай. Един ден кравешките пити, които приготвяла, били откраднати. (В части от селските райони на Индия селяните използват пити, направени от кравешка тор, смесена със слама, като гориво за своите огньове) Муктабай казала: „Ще мога да позная питите с тор, приготвени от мен.“ Тя избрала и взела питите, които беше направила от голяма купчина торни пити. Тя винаги изричаше името на Виттхала и си спомняше името му, докато приготвяше питите с тор. Звукът на Божието име беше погълнат от питите, така че беше възможно тя да го чуе от всяка торна пита, която беше приготвила. В сърцата на преданите на Бог (Хари), както и навън, звучи името на Бог. И така, във всяко действие Божието име отеква многократно. При контакт с тях, обкръжението на Неговите предани се освещава. Ето как Муктабай каза, че може да разпознае собствените си пити от кравешка тор. Каква голяма Себеувереност имаше тя! Необходимо е преданоотдаденият на Садгуру да има такава голяма увереност. В противен случай има някои поклонници, които демонстрират преданост към Гуру, но това не помага на човек да постигне „Абсолютното Състояние на Брахман“. Бог е преди преданоотдадения. Бог е вечен. Той вече познава лицемерието на такъв предан. Ако преданоотдаденият е верен на Бог, тогава Бог също е верен на предания. И така, човек трябва да каже „Бог е мой и аз съм от Бога“. Човек, чието сърце винаги отеква с името Му, който Го познава, е „Освободен“. Той е като питата от кравешка тор на Муктабай, спомената в горната история. Никой не може да го открадне и да го изгори. Освободен е онзи, който знае, че е чист, неопетнен и свободен от съмнение.

Тогава Познаващият Брахман , чийто ум има абсолютното убеждение "Аз съм вечно свободното Себе", може по време на смъртта, поради трескав делириум, да бърбори какво ли не; но все пак Той винаги е свободен. Каквото и да е било Неговото разбиране през живота Му, ще бъде Неговото разбиране в края и следователно Той ще остане в Своето царско състояние. Тогава в момента на смъртта, единствено това знание е, което бърбори.