Тук се движим като че ли го търсим със завързани очи, а “азът” не може да бъде открит никъде в причинното тяло. Тук “азът” сякаш дори се е отказал от чувството си за “мое.” Сякаш няма нищо, което да бъде наречено “мое” на това място. Всичко изглежда абсолютно тихо. Този “аз”, който силно провъзгласява “аз, аз” толкова арогантно в грубото и финото тяло, изглежда напълно тих тук. “Азът” сякаш играе на криеница, за да не бъде хванат от този, който го търси. В причинното тяло, “азът” изглежда се е окопал в окоп от мрак, така че този, който извършва търсенето, да падне вътре и да бъде принуден да прекрати своето търсене.

Когато тази проточеност от задълбочено различаващо съзерцание изгрее вътре, чувството, че “Аз съм Брахман,” (Ахам Брахмасми), което е Себе-Познанието във великото причинно тяло или състоянието Турия, също започва да отслабва, само за да бъде окончателно напълно изкоренено. Тогава “Аз” съм абсолютно гол, без каквото и да било покритие. Пристигайки тук в тази голота, не може да бъде описано кой или какво е това “Аз.” Ако искаш описание на “Аза”, който е открит тук, ти може да изречеш всяка дума, открита в който и да е речник, но това не е “Аз.” Този “Аз” тук, може единствено да бъде изразен като “Не това, не това.” Той е този, който хвърля светлина върху всичко, наречено “това.” Ти може да изричаш думи и изречения, за да се опиташ да го опишеш, но те не са това. Каквито и значения да излизат, ти ги приемаш като описанието на “Аз,” но те не са това. Ако не разбираш какво е казано сега, ти трябва да оставиш думите и концепциите и да се разтвориш в Дълбока Тишина и да видиш кой съм “Аз.”

Принципът на това, което беше току-що описано е следният: Когато е казано, че едно тяло е по-голямо от предишното тяло, това не означава, че то е по-висше във връзка с него и т.н. При сравняването на иглите например, иглата, използвана за шиене на чанти от юта, е по-голяма от тази, използвана за памук, но не е по-голяма от железния прът, който се използва за копаене. Това показва, че качества като “голям” и “малък” не са присъщи на някое нещо, а са наложени върху него като го свързват или сравняват с нещо друго. Същото правило важи и тук. След изброяването в последователност на първо, храната като Брахман, след това грубото тяло като Брахман, след това финото тяло като Брахман, после причинното и накрая великото причинно тяло като Брахман, и във всеки случай, последното е по-голямо от предишното, намерението е да се даде инструкцията и да се демонстрира принципът, че от всички тези, в крайна сметка за никое от тях не може да бъде казано, че е Брахман. Въпреки че е показано, че във всеки случай, последното състояние е относително по-висше или по-обширно от предишното, то все пак не е Брахман, а освен това, този Парабрахман е абсолютно уникален и е отвъд всички тези четири тела.

От грубата гледна точка, земята, водата, светлината (огънят), вятърът (въздухът) и небето (пространството) изглеждат различни, но разликата е само в качеството. Ледът става вода след топене, точно както земята се разтваря във вода, а водата изсъхва от топлината на огъня. Огънят или светлината се съдържат във вятъра, а вятърът се разсейва и просто изчезва в пространството. Тъй като Себето е утробата на всички тези пет елемента, всички те изчезват в Себето. Ако тези принципи бяха абсолютно различни един от друг, те никога нямаше да се разтворят един в друг като едно, без каквато и да е останка от различие. Следователно, петте елемента, този груб свят и финият свят са единствено Себето. Себето се появява като всички различни герои и видове. Когато един художник нарисува дърво, камък, крави, биволи, река, небето, богове, демони и човешки същества, всички те са нарисувани с едно нещо, наречено боя. По същия начин, този спектакъл, който се появява като света в безкраен брой форми, не е нищо друго освен чисто Знание. Това е смелото и убедително заключение, до което човек трябва да стигне.

За придобиване на знание в причинното тяло, елементите на финото тяло (ум, интелект, мислене, прана и сетивата) не са от абсолютно никаква полза. Елементите на финото тяло имат влияние само върху грубото и финото тяло. Полето на причинното тяло е напълно различно от грубото и финото тяло и нищо от тях никога не може да влезе в него. Въпросът естествено възниква на този етап: “Ако това е така, как тогава човек може да влезе във великото причинно тяло?” Факт е, че обхватът на ума и интелекта е ограничен само до финото тяло и те нямат капацитета да влязат в другите две тела, причинното тяло и великото причинно тяло.

На този етап, трябва да се посочи, че “Знанието” на великото причинно тяло (Турия) е абсолютно “Самодостатъчно.” То има себе си за основа и няма зависимост или очакване за помощ от предишните три тела, споменати по-рано. Това Знание е “Самосияйно.” По аналогия, въпреки че окото вижда всички обекти, никой обект не може да види окото. Никой не чувства необходимостта от светлината на лампата, за да види слънцето. Подобно, никой не е способен да види този “цар на Знанието,” който е окото на окото. Това “Знание” доказва собственото си съществуване, чрез собствената си сияйност. Въпреки че окото не може да види себе си, всеки, който има очи, никога не се съмнява дали има очи или не. Той може да вижда, тъй като има очи. Този вид сигурност естествено пребивава в него. Подобно, човек има знание за себе си, докато свидетелства някой или нещо различно от себе си. За да видим нашите очи ние се нуждаем от огледало, за да видим отражението на очите. Това обективно знание е единствено “отразеното знание” на очите. Обаче, “Знанието” на великото причинно тяло доказва собственото си съществуване, като свидетелства всичко друго, освен себе си. За неговото доказване на съществуване, не се изискват други доказателства.

Този Бог е същият като “царя на Знанието”, който, докато поглъща хапка храна, я вкусва и ѝ се наслаждава. Именно Той е, който прави разлика между благоухание и зловоние. Именно Той е, който разбира кой звук е приятен за ухото и кой звук е груб. Именно Той е, който наблюдава разликата между красива или свирепа и грозна форма. Именно Той е, който разбира лекото и силно докосване. Той винаги присъства, господствайки върховно в сърцето на всяко същество. Колко абсолютно погрешна е идеята, че ние обожаваме някой друг Бог, освен Този. Просто помисли кой Бог е обожаван, когато християните обожават Христос, индуистите обожават Вишну или Шива, парсите обожават техния Заратустра или будистите техния Буддха? Не обожават ли просто труповете на тези споменати Богове? Обаче, какво е чувството на поклонника, който обожава? Попитай някой от която и да е религия “опиши своя Бог,” и те ще отговорят “моят Бог е Съзнателен, Сияен, Солиден, Всезнаещ, Вездесъщ и Всемогъщ. Той оживява всичко и притежава всичко. Той е без раждане и без смърт.” Ще каже ли някой, че неговият Бог е камък или скала, или кал, или метал, или тежък, тъп и празен без Съзнание, или че е слаб, сляп или глух?

Формите на всички гореспоменати Богове, са единствено храмове на този “Единствен Бог.” Всички имена принадлежат на Неговите храмове (тела). Той присъства в най-вътрешната обител на всички тези форми. Той седи във всички форми на всички същества и приема всички техни обожавания. Каквито и действия да са извършени от грубото тяло и каквото и въображение или желания, или концепции, или съмнения, които са прекосили ума, се случват заради този Бог, за да го удовлетворят. Ако разпознаеш само това, твоята работа е свършена. Всички вие правите нещо чрез вашето тяло или ум. Ако кажете: “Ние не искаме да правим това,” не можете да спрете да го правите. Обаче, каквото и да правите, извършителят и наслаждаващият се на вашите дела е единствено Бог (Себето). Само този факт трябва да бъде разпознат във всяко движение. Всички благоприятни и неблагоприятни действия по този начин стават посветени на Брахман, а стремящият се остава абсолютно свободен. Това е, което е наречено “жертвата чрез Знанието” (Джнана Ядня).

Чистата вода е лишена от какъвто и да е цвят, форма, вкус или мирис. Щом това е правилно разбрано, дори когато водата се кондензира, за да приеме плътна форма, или придобие горещ вкус от добавянето на чили, или сладък вкус от добавянето на захар, или ако стане ароматна, или придобие цвят като на роза, или се използва като вода в боя, тя е все още съвсем безпогрешно разпозната като чиста вода или вода минус формата, вкуса, миризмата и цвета. Така, чрез същия метод на елиминиране, дори когато това Чисто Знание е обусловено, чрез изваждане на обуславянето и чрез разделянето на формата на съответните ѝ елементи, то ще бъде разпознато единствено като абсолютно Чисто Знание, което изпълва всички форми навсякъде до горе.

До този момент в текста беше обяснено изложението относно четирите тела и метода на изучаване. Стремящите се също трябва да са разбрали това, което беше представено. По аналогия, ако е конструиран дървен стол с четири крака, направен за формата на телата, той все още е много груб. За да бъде направен да блести както трябва, трябва да се положат повече усилия. Необходимо е да го полираш, за да го направиш блестящ, така че да може да хвърля собствената си светлина. Процедурата на правене на нещо е съвсем различна от процедурата на търкане и почистване, която го прави абсолютно гладък и привлекателен. Докато не е произведен в това завършено състояние, той няма да се счита за завършен, нито пък ще върне справедлива цена. Следователно, преди да станем Сиддха, ние трябва да бъдем стремящи се за известно време, упорито полирайки “Чистото Знание” на великото причинно тяло. То трябва да бъде направено напълно чисто.

Вярно е, че Бог е създал тази илюзия, тъй като той е бил създаден от Знание (“Аз съм”). Това е воля на Бог и следователно така се е случило. В състоянието на Знание, илюзията е неистина. Това означава, че илюзията присъства в “Ниргуна Брахман” или Брахман без атрибути от самото начало. Всичко това е така поради волята на Бог. Докато Знанието съществува, илюзията изглежда истинска. Ако в съня видиш голям слон в малък плавателен съд, ти би казал, че това не е истинско. Как тогава този свят може да бъде истински, въпреки факта, че виждаш всичко това вътре в малките си очи. Ето защо всичко, което виждаш, не е истинско, а абсолютно фалшиво.

Преследването на Парамартха (Върховната Истина) е подобно на примера, даден по-горе. Хората са започнали да правят нещо, тъй като те трябва да действат. Хората също така казват: “Ти си станал джива, индивидуално същество.” Така че, просто отхвърли това, казвайки, “Нищо не се е случило.” Наистина, нищо не се е случило. Нека твоето разбиране да бъде подобно на това и стани абсолютно свободен. Може ли да се говори за това, което никога не е съществувало? Всички вие казвате “аз,” и именно самото това нещо създава твоята идея за “мое.”

Имало една принцеса, която искала да се омъжи за мързелив човек. Съответно, във всяко село било направено оповестяване. Скоро пристигнали потенциални ухажори, които твърдели, че са мързеливи. Принцесата искала да се увери във валидността на техните твърдения. Някои хора претендирали за мързеливост, пристигайки в града, седнали на раменете на други хора. Други симулирали тишина в подкрепа на тяхното твърдение. А пък други решили да не използват ръцете си за хранене. Имало толкова претенции за мързеливост, колкото и ухажори. Принцесата отхвърлила всички тях. Но имало един проницателен човек. Той просто информирал принцесата, че е дошъл да се ожени за нея. Принцесата попитала: “Как можеш да докажеш, че си мързелив?” Той отговорил, че е дошъл да се ожени само защото е мързелив. Той казал: “Всички останали просто се преструват. Те са само актьори, те не са наистина мързеливи.” Поддържането на тишина, да не ходиш, да не ядеш с ръцете си и т.н., са само външни действия, имащи за цел да заблудят. Наистина мързеливият човек не може да бъде проследен чрез такова преструване. Наистина мързеливият човек е мързелив по природа. Подобно, за Джнани е абсолютно самопоказателно, че той е Брахман.

Затова се опитай да се възползваш от това човешко раждане. Не го пропилявай. Кожата на звяра може да бъде използвана за направата на обувки, но човешката кожа не е от полза след неговата смърт. И все пак, ако човек прави усилия за разбиране на Реалността, той ще стане Бог. Това тяло няма абсолютно никаква полза след смъртта. “Аз живях, само за да умра накрая.” Не води такъв живот, живей, за да бъдеш безсмъртен. Твоето раждане ще бъде напразно, ако не го използваш за разбиране на Реалността. “Човек трябва да има такъв син, чието знаме лети високо във всички три свята.” Ти трябва да мислиш за това защо беше роден. “Той дойде от утробата и влезе в гроба, излишно пропилявайки раждането си.” Не позволявай това да бъде твоето състояние. Хората ядат, екскретират и накрая умират. След това те трябва да преминат през раждания в 8.4 милиона вида, ставайки нещастни по този начин. Целта на човешкото раждане е да се придобие върховно блаженство, чрез реализирането на Бог. Вместо това, хората се въвличат в различни неща и пропиляват това безценно човешко тяло. Всеки трябва да докаже, че той е Брахман, за да получи върховния покой. Това е наречено Пурушартха, целта на човек.

Тук стремящият се пита Учителя за собствената си идентичност и тази на Бог. Учителят започва да обяснява на стремящия се, както следва: “Ти не си извън тялото. Затова различи между това, което е Себето и това, което не е Себето, и отхвърли всички тези неща, които не си. Тогава ще разбереш кой съм аз и кой си ти.” В училище ние сме обучавани на събиране и изваждане. Тук също трябва да се научиш да изваждаш. Извади ума и интелекта и останалите компоненти на финото тяло, и тогава само невежеството (причинното тяло) остава. Ти това ли си? Ако оставиш настрана и това, какво остава? Ако оставиш настрана това “нищо” или невежество, Този, който оставя настрана всичко, остава, и това е истинското “ти.” Ти си Чистото Знание, което свидетелства всичко, и което казва “Аз.” “Ти си Това.” Природата на това “Ти” е Абсолютно Знание или “Кевала Джнана.” Този, който знае това, е Джнани, реализиран, а този, който се отъждествява с тялото, е невеж. Нашето Битие е въплъщението на Знанието. “Това си Ти.” Наречи го “Аз,” наречи го “Бог” или го наречи “Шива.” Този, който казва, че е Знание, е Шива, а този, който казва, че е тялото, е джива (невежо същество). Аз съм “Осъзнатостта” или Съзнанието, което прониква фона на собствената мисъл, а когато това изчезне за известно време, това състояние е наречено дълбок сън. Тази Осъзнатост е наречена Бог, тъй като в нея е цялото възможно величие. Понеже аз съществувам, другите обекти изглеждат реални, в противен случай всичко е без стойност.

Пространството е неподвижно, незамърсено и чисто. По същия начин, Парабрахман (Абсолютната Реалност) е чист, незамърсен и неподвижен. В този Парабрахман е родена силата “да знаеш.” Брахман или Атман означава знаене на себе си. Муламая (първичната илюзия) и т.н., са само имена. Някои казват, че пространството е Брахман. Осъзнатостта има много имена като Ишвара, Атман, Шива и т.н. Но нейната истинска природа е Парабрахман. Тя няма име. Ето защо е казано, че е отвъд Брахман (Пара означава отвъд). Импулсът на Осъзнатостта е първичната илюзия. Всичко, освен Парабрахман, има имена, и всичко, което има име, загива. Всичко, което има име, няма перманентно съществуване и следователно е абсолютно фалшиво. Имената и формите са напълно нереални. Естественото състояние, което е като пространството, е Парабрахман. Това, което не е съществувало изначално, но се е появило (в Парабрахман), е наречено Муламая. Този, който е роден, ще умре. Този, който идва, трябва да си отиде. Осъзнатостта, която не винаги е присъствала, но която се е случила, е Муламая (първичната илюзия). Тя е наречена Мая или Бог. Мая е Осъзнатостта. (Реката) Ганга не е жена, но тъй като има женско име, тя е считана за жена. Муламая (първичната илюзия) е Ишвара, също известна като “Ардханари Натешвара” (полужена/полумъж), тъй като Осъзнатостта е Бог (мъж), а импулсът “Аз съм” е Пракрити (жена). Тя не е друго освен една същност с две страни. “Лакшми” е осъзнатостта “Аз съм” (Лакша е осъзнатост, ми е “Аз”). Тялото е храм и идолите на Лакшми-Нараяна са вътре. Говинда е този, който задвижва сетивата. Той е наречен “Животът на Света.” И навсякъде, където е Той, там е и Мая. Веднъж щом Осъзнатостта изчезне, Той не остава. Това светско съществуване е поради тази Осъзнатост.

Дълго забравената “Себе Природа” (Сварупа) и последващото винаги нарастващо телесно съзнание са направили духовния съвет абсолютно необходим. В момента, в който осъзнаеш, че възхвалата на твоето тяло те прави ядосан, това показва, че ти си разбрал Брахман. Когато е разтворена във вода, солта вече не поддържа своята идентичност и тя става част от разтвора. Подобно, тези, които са разбрали Брахман, съществуват във формата на “Жизнена Енергия” (Чайтаня). Въжето, което е сбъркано за змия, не е осъзнато за съществуването на змия. По подобен начин, един истински поклонник вече не е съзнателен за тялото. Той спира да прави разграничения, като например “ти” и “аз,” и вече не е наложен с его.

Джнани оставя всички функции на тялото си на отговорността на съдбата. Тогава той никога не се безпокои за своето тяло. Това, което остава, след като всичко от “мен” и “моето” е оставено, когато, както възпрепятстваното, така и препятствието, са разчистени, е наречено “спонтанно самадхи,” неограничено самадхи. Този, който достига такова самадхи, остава непривързан, дори когато претърпява различни преживявания, и остава недокоснат, въпреки че той прави всичко. Себето не е привързано към никакви действия (карма). Ние сме това, което казваме, че сме. Ако казваме, че сме вършителят, ние ставаме отговорни за действията, ако не го правим, не сме. Всички същества са не-вършители. Те не са наистина свързани с техните действия. И все пак, те казват: “аз съм вършителят на действието.” Затова действията изглежда, ги засягат. Тези, които осъзнават тази истина, са не-вършителите, а тези, които не знаят това, също са не-вършители, обаче, те са неосъзнати за истината. Ние сме обвързани само от самите ни концепции, в противен случай сме абсолютно свободни.

Великото причинно Тяло (Съзнанието) изчезва с тялото и само неподвижният Парабрахман е този, който трае. Различаващият човек трябва да се възползва от това преживяване. Параматман е неизменен, само Себето е вечно променящо се, а светът е груб. Постоянно променящото се е без реална стойност. Когато отидеш отвъд Себето и се откажеш от този груб свят, ти получаваш “Абсолютно Знание.” Ти ставаш “без ум” или унмана. (Ун означава без, мана означава ум). Ти самият трябва да преживееш състоянието отвъд ума. Твоето съществуване, състоянието на само битие, съществува без каквато и да е опора, без да ти е натрапено от някакъв външен фактор. Телесното съзнание, умът и т.н. са просъществували поради теб. Ти и само ти си отговорен за съществуването на цялата тази вселена. Себето, въпреки че е източникът на тази вселена, е лишено от тяло (видехи). Да живееш без да Го реализираш, е самият грях. Да Го реализираш е добродетелно деяние, чрез което всички грехове са унищожени. Само този, който осъзнава това, е задоволен. Парабрахман е единствената “Истина.” Видимото (грехът) утихва и само безграничната заслуга (Парабрахман) остава. При различаването и впоследствие реализирайки “Аз съм Себето,” човек достига до “Истината” отвъд думи и форма.

Нашият интелект е това, което е отговорно за тази фалшива решителност. Това е така, защото нашият интелект не е осъзнат за Истината. Интелектът няма способността за вземе решение за Истината и идентифициране на “Истинската Природа” (Сварупа). Всички решения, различни от това да идентифицираш Себето, са само преминаващи решения на интелекта и, оттук, неистински. Ти можеш да говориш само за неистински неща. Реалността е единствената Истина. Какво може да бъде казано за нея? Спонтанното Съзнание е чистото и абсолютно Саттва качество.

Парабрахман нито е един, нито може да бъде описан като много. Има много тела, но техният управител е един. В компанията на инертното (петте елемента, грубото тяло), Себето се е превърнало в много, но в своя корен, то е едно. В своите съновидения ти създаваш много тела и там в допълнение към тях е собственото ти тяло. Подобно, този материален свят е също като съновидение (финото тяло). Съзнанието е “Знание” (четвъртото тяло, великото причинно тяло или тялото Махакарана), а седенето там тихо, след оставянето на това Знание, е “Абсолютното Знание” (Виджнана, Парабрахман). Да се прави нещо е Знание, а да не се прави нищо, е Абсолютно Знание. Това, което съществува без дуалност, това, към което концепцията “не това, не това” (нети, нети) сочи, е наречено “Не-концептуалното Знание” или Парабрахман. Въпреки че естественото състояние както на невежеството, така и на Знанието е едно и също, има също и голяма разлика между двете. Това е така, защото този, който притежава Знание, е преживял всичко, но невежият не е. След придобиване на Знание, човек чувства, че той е същият и това е вярно. И все пак, в същото време, чувството се различава. Дори след хранене в къщата на един неприкасаем, интелектът на Джнани не става корумпиран или осквернен. Себето на един зъл човек е същото като това на един реализиран човек. Няма разлика. И двете идеи, “аз съм грешник” и “аз извършвам благочестиви религиозни задължения”, са само идеите на този, който е невеж. Няма разлика в тяхната Истинска Природа. Също както няма разлика между златото в ръцете на един неприкасаем и това в ръцете на един брамин, Истинската Природа на всички е една и съща. Няма разлика, но има разлика в чувството (преживяването) на този, който е невеж и това на човек, който е придобил Знание. Цялата работа е възможна тогава, когато Себето и тялото се съберат. Тялото не е съществувало, но Себето е съществувало преди вселената. Себето (Съзнанието) не може да направи нищо без помощта на тялото. Себето прониква тялото. Всички същества са нанизани като цветя на нишката на Себето. Обаче това сравнение не приляга напълно, понеже нишката е инертна и груба. Също както има вода, присъстваща във формата на сок в различните растения, така и Себето присъства във всички същества. Себето е като сока в захарната тръстика, а тялото е като влакнестата суха каша (грубият свят). Ето защо е казано, че тялото е лишено от Себето. Онзи, присъстващият в тялото, е Себето, а онзи, отвъд двете, е “Върховното Себе,” Параматман.

Сега използвай съзерцание (вичара) и различаване (вивека) между “реалността” и нереалните неща, съществуващи във вселената. Това сияние на Знанието е всеобхватно и съществува във всичко. Ето как трябва да се насладиш на сладостта на Единството. Това Вътрешно Себе присъства във всичко. Телата на всички живи същества са съставени от пет елемента. Точно както украшенията са продукти от злато, всички тела, като например тези на дърветата, слоновете, конете, хората и т.н., са все продукти на вселената. Когато умрат, те се връщат обратно в прахта. Тази прах е разпръснат като вятъра. Вятърът се смесва с Жизнената Енергия, която се разсейва в Реалността. Реалността е отвъд Знание и невежество. Тя е “Абсолютно Знание” (Видняна). Там разграниченията, като например “аз” и “ти,” изчезват. Тези разграничения поначало никога не са съществували. Те влизат в играта, когато си ги припомним. Това само по себе си е его и привързаност. Реалността е лишена от всичко това.

Казвайки “Моята къща,” ти правиш разграничение между теб и къщата. Тук думата “моята” става причината. Виждащият и видяното могат да бъдат ясно определени и също виждащият може да се слее с видяното. “Азът” и “моето” едновременно се разтварят в забвение. Когато казваш, че няма нищо, ти все пак оставаш. Накрая идва време, когато този, който казва, че няма нищо, също престава да съществува. Това е истинската “Себе Форма” или Сварупа, която е “Абсолютно Знание” или Видняна. “Спонтанното Естествено Състояние” е истинското доказателство, което ни установява. То е нашето истинско доказателство. То е “Истината,” която е единственото истинско състояние на Реалността, а не изфабрикувано. Когато изглежда, че правиш промени в него, всичко е просто фантазия. То е нашата първична Истинска Природа без начало. В момента, в който работиш по него и правиш леки промени в него, неистинските и несъществуващи обекти, макар и измислени, спонтанно приемат истински характер. “Това, което може да бъде възприето и, оттук, можеш да се съсредоточаваш върху него, е илюзия, а това, което не може да бъде възприето, е Брахман.” Това, което е преживяно, бидейки съзнателен за този свят, е Мая, илюзия.

Източникът на този свят е Брахман . Това, което е невъобразимо. То е отвъд и преди всяко понятие. То съществува и не са необходими никакви усилия или практика, за да се възприеме. Всъщност то не може да бъде възприето с помощта на практики като медитация, йога и дори самадхи , които биха изглеждали благоприятни за Себереализация. Всички практики, които умът би сметнал за необходими за постигане на Себереализация, се оказват неефективни. Това е отвъд всички практики. То е абсолютно, точно пред вас, лесно за постигане и все пак много, много трудно за достигане и разбиране. Вие не сте в състояние да го разберете, тъй като не знаете какво е то на първо място.

Тялото е нечисто до краен предел, Но абсолютно чист е Този, който пребъдва вътре, Чистотата е известна само на него, който казва, че съм откъснат и чист.

Знаещите виждат и третират всички като равни. Когато видят някого, те не се съобразяват с външния му вид. Този, който разпознава това, което съществува във всеки, и знае добре целта на своето светско съществуване, може да бъде наречен Самяга Даршаник , този с истинско зрение. Той единствен притежава истинска мъдрост. Той разбира точния смисъл на нещата и го преживява директно и това се счита за Абсолютно знание.

Този, който има вяра в съвета на своя Учител, който изисква човек да проявява изключителна предпазливост и да бъде абсолютно бдителен, извлича огромна полза незабавно. Никога не се съмнявайте в думите на Учителя. Не трябва да остава и капка съмнение. Изисква се пълна и тотална вяра. Знанието без това изискване е безплодно. Без пълна отдаденост на Учителя нищо няма да бъде постигнато.

Как можете да придобиете това чисто знание, което е отвъд невежеството? Как трябва да практикува търсещият? Стремящият се трябва да има предвид, че той не е нито грубото, нито финото тяло. Всичко, което е свързано с тялото, не е "Аз". Защо невежият се идентифицира с тялото? Защото чистото знание е опетнено с желания и мисли, които гледат навън към обектите. Чистото знание все още остава, но не се разбира от Джива в този момент, когато умът се обръща навън. Когато грубото и финото тяло са разбрани и ученикът седи много неподвижно, разбирането на каузалното тяло (забравата) се възприема от Великото Каузално Тяло. Знанието, което възприема невежеството или забравата, е Праднянабрахман , което е единствено Абсолютно съзнание. Едно смъртно тяло, Джива , никога не може да обожава божествения безсмъртен Шива. Ако се отделите и отидете да срещнете Шива, никога няма да го намерите. Той е Самосияен. Можете да го осъзнаете едва когато разделението изчезне. Не тръгвайте да го срещате с помощта на ума. Ако го направите, двойствеността се намесва. Седете тихо като статуя, само тогава ще бъдете надарени със знание. За да осъзнаете Параматмана , ще трябва да преминете през трите свята, грубия, финия и забравата. Той е отвъд забравата и когато забравиш всичко, остава абсолютното знание.

Как да опишем неописуемото? Тъй като не е нито грубо, нито фино, вие сте с вързани езици. Мисълта не присъства, ни най-малко. Никой не остава да знае каквото и да е. Потърсете внимателно и няма да намерите никой във вътрешните чертози. Това е съвършена забрава и ако тази забрава продължи известно време, вие забравяте и тази забрава. Това е така, защото забравяте всичко с времето. Накрая остава само този, който е с формата на Знание. Няма ум, който да го съзнава. Изследването, което включва използването на вашия ум, не може да се приложи тук. Трябва да сте чисто и напълно несъзнаващи. Всички други форми на йога са ненужни тук, тъй като те ще бъдат просто безполезни концепции, добавени от ума. Трябва да оставите финото тяло извън това. Това, което съществува отвъд забравата, не е нито съзнание, нито е лишено от него. Това е Виднян , чистото Абсолютно Знание, което е отвъд както невежеството, така и знанието. Това е символиката на Шива, унищожителя както на невежеството, така и на знанието. Забравата трае само за кратко, около 15 минути. Чистото познание е още по-напред. Вие го постигате и след това се връщате към светското съществуване, това Абсолютно знание. Бъдете собственик, Майстор, постигнал, а след това се върнете. С помощта на това знание се откажете от 5-те елемента, тялото. Петте елемента не са част от вас, но са ви нахлули. Богинята Марлайе под формата на това тяло и впоследствие егото, заедно с нея, ви засенчват и ви управляват. Въпреки че не се изхвърля лесно, с помощта на Учителя може да се направи. Отказвайки се от егото, вие самият сте забравата заедно с този, който е забравил. Най-удивителното е, че при победата над егото осъзнаваш, че "всичко е невярно"!

Виднян е правилно и е Абсолютно знание. Точно както се изкачвате на дърво и след това слизате, така се издигате до състоянието на знанието, и когато напредвате по-нататък, отидете отвъд това знание, когато го отхвърлите. Знанието в този момент трябва да бъде изхвърлено. Само тогава вашето пътуване на обучение е завършено и сте придобили Виднян. Слушането на религиозни беседи помага да ориентирате интелекта си към Господа в началото, и когато вътрешното Аз се разкрива пред вас, вие имате истинско знание, което след това води до окончателното ви откъсване.

Кой съм аз? Съзерцавайте върху това. Един невеж Джива се страхува от Бога, което означава само, че се страхува от Божия гняв. Следователно, за да успокои този така наречен Бог, той прави принос от плодове и сладкиши на идола. След кратко време той и семейството му го консумират като божествен дар от Всемогъщия. Но замисляли ли сте се някога сериозно, кой е този, който наистина яде предложенията. Каменният идол? Не, не знаете. Това е така, защото сте забравили Себето. Вие просто се отдавате на обряди като изпълнение на Пуджа и правене на приношения и т.н. Това е така, защото истината не е била търсена и разбрана. Именно поради невежеството Сатурн (символично, енергията на страха в материалния свят) ви тормози. Всъщност именно Сатурн, Маряйее, направен от глина, е този, който ни преследва непрекъснато. Този Сатурн, който в действителност не е нищо друго освен нашето тяло, е храбър. Той е заловил и поробил всички до един. Азът, който е величествен като краля, без да осъзнава собствената си мощ, кротко се е превърнал в бик и се е захванал да върти маслобойната. Азът е жизнената сила. Той е Рама. Тази жизнена сила дава жизненост на крака. "Аз съм жизнената сила" и това, че не съм инертен трябва да бъде установено. Трябва да сте абсолютно сигурни в това. Когато свети Кабир бил ухапан от куче, той отбелязал, че кучето и кожата са знаели за инцидента, а не той. Атманът не беше ухапан. По същия начин вие също никога не трябва да обръщате внимание на тялото. Въпросът е, че вие не сте тялото, а Себето е закарано у дома от Учителя. Става много ясно, само когато практикувате да бъдете отделени от тялото.

Колкото и изтъркано да звучи, едно е абсолютно сигурно и то е "Както посееш, това ще пожънеш". Добрите или лоши плодове са последствията, предизвикани от собствените ни действия и са правопропорционални на тях. Това е ясен факт. Толкова ясен, колкото и фактът, че 1/2 литър масло, когато се добави към друг 1/2 литър прави литър масло. Нито повече, нито по - малко. Следователно всичко, което трябва да се случи, със сигурност ще се случи. Имате малък или никакъв контрол върху него. Тъй като нямате контрол върху пожънатите плодове, вие приписвате плодовете на съдбата си. След това срещате съдбата като нещо естествено. По този намек, просто предайте тялото на съдбата. Не й обръщайте внимание. Един смъртен е развил отношението на "аз" и това "аз" трябва само да печели, дори и да е за сметка на другите. Каквото и да стане, вашето "аз" трябва да има полза. Други могат да отидат при кучетата, но само аз трябва да просперирам. Това отношение вече се превърна в начин на живот при нас. Вече стана навик. Това са концепциите, според които живеем, първо аз, после ти. Смъртта също е друга подобна концепция, създадена от невежия смъртен. Азът е безсмъртен. Тялото не само не е истинско, но никога не умира, тъй като никога не е било живо. Именно жизнената сила е тази, която го подтиква. Само името избледнява, когато жизнената сила се оттегли, това е смъртта на името. Кръщелното име е дошло дванадесет дни след появата на тялото. То си отива заедно с него. Никога не е било истина. Смъртта не е истина, както и всичко останало. Само когато постигнете познанието на Себето, вие разбирате, че няма раждане и смърт. Ако тялото е неистинско, значи то няма съдба. Само невежият смъртен е засегнат от тази концепция.

Брахман е чисто гол и лежи гол пред вас. И все пак един обикновен смъртен никога не би могъл да го възприеме. Ти си този Брахман. Вашето надпричинно тяло е под формата на знаене. По пътя си към Себереализация първо трябва да придобиете това знаене на Аза. Знанието също трябва да бъде отстранено по-късно чрез потапянето му в Аза, защото нито знанието, нито невежеството съществуват в природата на Аза. Само тогава можете да придобиете Абсолютно знание и да изживеете своя изначален Аз.

Брахман е абсолютно близо на една ръка и може лесно да бъде разбран, но смъртният Джива е сложил наочниците на гордостта и е останал напълно невеж. Смъртният Джива се стреми да завладее света, само защото е заслепен от егото и заради това его, че той никога не може да разбере уникалната природа на Брахман . Нека ви дам пример за това как звучи смъртния Джива .

Този, който мисли и разграничава, е човек; иначе не е по-добър от звяр. Помнете, че няколко добри мисли помагат много. Лошите мисли съществуват в повечето хора, но има няколко чисти хора, които могат да помогнат за разсейването на тези коварни мисли. Липсата на мисъл е целта, но това отнема време. Всички мисли, добри или лоши, трябва да бъдат разтворени в Себето. Абсолютно необходимо е да направите това в близост до Светиите.

Сега се въвежда последната фаза. Сега Учителят ви моли да се откажете от медитацията и ви съветва да съществувате като Всемогъщия, или по-скоро да се смятате за Всемогъщия. Без ваше знание обаче, фактът е, че винаги сте бил Всемогъщият. Пълното доверие във вашия Учител е абсолютно необходимо. За да се постигне Себереализация, тази концепция за знание, която е не само невярна, но и замърсена с его, трябва да се откаже. Последната стъпка е да спрете практиката и да разтворите знанието в Аза. Тази фаза може да се сравни с тъмната половина на лунния месец, тъй като Всемогъщият обитава точно до тъмнината. След известно време тази тъмнина също изчезва. Сега Азът идва свободен и блести в своята блестяща слава. Сега влизате в състоянието на не-състояние на Себереализация. Сега разбирате себе си и Единството на всичко. Съществува само Всевишния.

Парабрахман , този отвъд Брахман , не може да бъде възприет. Това е така, защото възприятието изисква двойственост. Разпознаването е възможно само там, където има дуалност и обратното. Парабрахман е уникално недуалистичен по природа. Това Абсолютно знание, водено от Виднян , не може да бъде възприето, но можем да имаме пряк опит от първа ръка за него. Това се дължи на факта, че ние самите сме Парабрахман . Ние не можем да възприемем себе си, но можем да имаме пряко проникновение за нашата същност.

По импулс можем да убием други; гневът може да ни вдъхнови да го направим, но никога не сме вдъхновени да се самоубием, егото. Така неспособни да се измием от егото, ние търсим помощта на писанията, за да постигнем Себереализация. Знанието, извлечено от писанията, ни помага да сложим ръка върху сандъка със съкровищата, но не и върху истинските съкровища. Истинските съкровища са вътре. За да имате достъп до истинските съкровища, трябва да прибегнете до медитация и да започнете да следвате, както и да практикувате съветите на Учителя. Докато медитирате, вие пазите тишина и седите неподвижно известно време, но медитиращият трябва да изчезне. Това е абсолютно необходимо. В състоянието Самадхи няма разлика между медитиращия и медитацията. Това его не свършва лесно, но трябва. И четирите тела са потопени в това аз, егото, и докато медитиращият е все още там, вие никога не можете да бъдете Дняни .

Трябва да се подчертае важността на знанието на Аза, което само по себе си е прологът. Необходимостта от това трябва да се създаде в ума на невежите. В идеалния случай и трите горепосочени фази са абсолютно необходими, но на практика всичко приключва веднага щом се изясни епилогът. Това е така, защото избягваме практиката. Човешкото тяло се придобива, след като се премине през много проблеми и след среща с редица трудности. След като преминем през цикъл от 8,4 милиона раждания и едва след като служим на човечеството в хода на тези различни раждания, ние придобиваме това човешко тяло. Раждането на човек е много по-добро от раждането на всяко друго животно и е предпочитано от всички. Мангото, което расте на дървото, се предлага на човека. Сянката на дървото е полезна за човека. Дървесината на дървото е полезно за човека. Всички нисши видове смятат човека за Всемогъщия. Те смятат човека и Бога за равни. Това рядко тяло вече ви е предоставено. Така че ви остават следните алтернативи или опции.

Като служи на нозете на Учителя, този, който изостави всички други пътища и се отдаде напълно на Садгуру, става истински „Завършен” или Сиддха. Този, който има активния елемент на Всемогъщия Бог, служи на Учителя. Никой друг дори няма да се сети за това. За това е необходимо качеството "Чиста Саттва". Този, който вярва, че Гуру е всичко, постига състоянието на Параматман. Ако имате това чувство, бъдете сигурни, че това е признак на липсата на желания, което носи голямо вътрешно блаженство. Знайте със сигурност, че този, който е лоялен предан в нозете на Учителя, придобива Себепознание. Точно както човек, който няма късмет, изгонва свещената крава Камадхену (крава, изпълняваща желания), тези с притъпен интелект никога не достигат по-задълбочена мъдрост. Човек, който няма късмет, страда от резултатите от собствените си пороци и никога не би послушал Светиите. Мнозина имат късмета да срещнат Садгуру веднъж в живота си, но само този, който има вяра, е спасен и издигнат. Каквато вярата, такъв и резултатът. Човек, който не харесва увлеченията на телесните удоволствия, лесно става човек с ведическа мъдрост, човек, който е „върховно интелигентен“. Това е, което се нарича "Щастлива Съдба". Какво му пука на такъв човек за духовните сили, след като се е отказал от всичко? Човек, чието его е изчезнало, не придава никаква стойност на силите и следователно Предаността, Освобождението, Богатството и Силите (Сиддхи) са в нозете му. Обикновените хора не разбират това. Всички те полагат напразни усилия. Всички сили идват при този, който не очаква абсолютно нищо.

Да слезеш в този свят на видимост е приемането на "Въплъщение" или Аватар (Аватар означава да слезеш). Това е Аватар. Когато мислим за постоянното и непостоянното, умът стига до етап на равновесие. Когато познавате Параматман, вие ставате нещо друго. Параматман е лишен от знание. („Да бъдеш“ или „да не бъдеш“ винаги е въпрос. Ако се опитаме да станем или да бъдем, това винаги води до препятствия. Да не ставаш нищо е ключът към адекватността на нашите усилия.) Дори не опитвайте да помните какво е Параматман. Нямайте абсолютно никаква мисъл да "станете" нещо и не пазете нищо в паметта си. Дори медитацията върху Абсолюта внася двойственост. Не ставайте жертва на съмнение. Не се страхувайте. Оставете всички илюзии. Параматман никога не може да бъде опетнен или изцапан, нито пък става нов с каквото и да е усилие, което полагате. Хората без различаваща интелигентност се въвличат в светския живот. Затова трябва да използвате силата на различаването. Това, което наричате индивид (Джива), всъщност е Бог (Шива). Когато това, което е създадено от въображението, си отиде, това, което остава, е само Параматман. Оставете дори чувството, че „Той е“. Когато това усещане за „ти“, който го гледаш, изчезне, остава само „Той“. Останете със Себе си, такъв какъвто сте. Бъдете много естествен. Той не се влияе от троякото време (минало, настояще и бъдеще). Когато цялото минало, настояще и бъдеще си отиде, това, което остава накрая, е твоето Себе, Параматман.

Не можете да опишете удовлетворението или това, което наричате щастие. Когато ням човек яде захар, той не може да опише нейната сладост. Слушайте с изключителна жажда. То не може да бъде разбрано и не може да бъде познато, дори и да бъде обяснено. Не може да се въобрази. Думите не могат да го предадат. Висшият Аз, Параматман, е абсолютно скрит. Той може да бъде разбран само чрез близост до Светци, като бъде в тяхната компания. Това щастие на Параматман, това задоволство, е много дълбоко. Ако преживяването трябва да бъде разказано с някакъв знак или указание, то е неизразимо. Не може да се опише. Символичните знаци на ръцете или лицето са само качествата на тези крайници и следователно те са ограничени и неподходящи. Дори най-дълбоката сила на речта, която се нарича "пара" реч, или изначалната енергия, не може да я покаже с никакви указания, тъй като е неописуема. Не може да бъде познато без помощта на Садгуру. Само този, който търси себе си, може да получи благословиите на Садгуру.

Този, който изобщо не мисли, е само звяр. Той не иска да се запознае и да разбере живота, който живее, така че той е глупак. Безполезно е, ако човек извършва големи подвизи на храброст в света, но не познава Себе си. Трябва да е като сляп човек, който тръгва на обиколка по света. Когато човек познава от първа ръка собствения си живот и получава опитност в него, само тогава той е използвал живота си ползотворно. Да се медитира върху великото духовно твърдение „Аз съм Брахман“ е показател за мъдрост. Да спечелиш Себе си, чрез Себе си, е като да извадиш едно от едно. Това, което остава в уравнението „едно минус едно“, е Висшият Аз, Параматман, който е без име и форма. Трябва да умрем напълно и въпреки това да останем, без да умираме. Това е рядко състояние на мъдрост. Това е „Истинско Знание“, когато човек срещне „Себе си“. Всички връзки (робства) се прекъсват внезапно. Накрая, когато се замислим много внимателно за това, се разкрива, че това преживяване възниква от само себе си. Във Веданта да знаем, че коренът на цялото движещо се и неподвижно творение е Един, който се нарича „Абсолютно Знание“. Там всички разни аргументи са изчезнали.

Никога не трябва да забравяте, че вие сте Себето. Казвам ви това, но това няма да се запечата в съзнанието ви, освен ако сте в компанията на Светци. Предайте се на Светиите. Ако външно сте съгласни и сте нащрек, но тайно се съмнявате, каква полза ще донесе цялото ви съгласие? Чуйте сега един велик принцип: Този, който няма абсолютно никакво съмнение, е Сиддха, Учител. Има история за Висоба Кхечара, който спал с краката си върху камъка Шива-Лингам. Когато го попитаха за това, той каза: "Има ли място, където Шива не е? Цялата тази земя е Шива-Лингам. Моите крака също са Шива. Те не са нищо друго. Целият този свят е Шива." Това никога не трябва да се забравя. Тази решителност не трябва да се колебае.

Има една история за жена, която винаги противоречеше на съпруга си. По правило тя не правеше това, което мъжът й казва. На горкия съпруг му беше писнало. Тогава той бил срещнат от мъдрец. Мъдрецът го посъветвал да каже точно обратното на това, което наистина иска. Когато последва този съвет, той стана много щастлив. Смисълът на това е, че ако мисленето ви е добро, ще получите преживяването. Вие естествено сте Брахман (човекът в историята), но вашето мислене се отклонява (противоречивата съпруга) и ви води в илюзия. Това се случва. Въпреки това, чрез просто поддържане на определено отношение или едностранчиво мислене, човек не става Брахман. Едно отношение или мислене не може да поддържа състоянието на Брахман. Цялото учение е насочено само към мисленето, за придобиване на радостно отношение. Самият Брахман обаче изобщо не може да бъде съветван. Брахман е в своето собствено Битие. Това е Брахман, усамотен, и отношението или мислите не се доближават до него. В Брахман няма нищо повече или по-малко. Глупакът е щастлив в момента на смъртта, защото е бил много сигурен с голяма сума пари. Глупакът се задоволява много лесно. Има ли изход от смъртта? Абсолютно не. Всички тези пари полезни ли са му по някакъв начин в бъдеще? Не. Той изобщо не беше използвал подходящо различаване в живота си. Щастието и скръбта принадлежат на отношението, а не на Брахман. Отношението зависи от концепцията на джива. Брахман е отвъд Илюзията, докато джива е оплетена в Илюзията. Целият този видим свят е лъжовен.

Несъмнено е много добро желание да бъдем винаги щастливи с всички удоволствия и богатства, които имаме, но това желание е в самия корен на всички нещастия. Вярно е, че животът ни трябва да бъде пълноценен, но какво сме ние, чието осъществяване се търси? Ние никога не се питаме за това. Ако се замислим върху това, тогава много ясно ще разберем какво и как всъщност сме и какво е абсолютно необходимо за живота и за осъществяването му. Тогава проблемът, пред който сме изправени, че трябва да имаме напълно щастливо състояние, ще бъде решен моментално. Има схема на нещата, която ни гарантира пълно щастие, но ние никога не си правим труда да я разгледаме. Напразно се заемаме да я унищожим с нашите невежи и безумни концепции. Наистина, не е нужно дори да си вдигаме пръста, за да си осигурим истинското си щастие. Въпреки това, в опит да унищожим скръбта си, ние се опитваме чрез погрешните си схващания да създадем могъща тояга. Каква безумна концепция е това. Ако оставяйки тази лудост настрана, отделите пълно внимание на „Момента на Божественото Преживяване“ и откриете финото осъзнаване в този момент, вие ще се насладите на пълното щастие и радост от разтварянето на всяка скръб.

Заради думите, този Един, който е несравнимо богат, се е превърнал в нещастен просяк, защото нашите мисли и въображения не изпитват опасения да дават имена. След това, когато това дете порасне малко и приеме егото на името си, ако някой му каже " Марути е много мъдър", то се надува от гордост. Ако някой каже: " Марути е глупак", той прави изкривено лице и се чувства нещастен. Колко сила има в мислите, кажи ми! "Мъдър" и "глупак" са просто думи, които са били прикрепени към друга дума, "Марути". И все пак този, който силно се придържа към тези думи, наистина е с природата на това Абсолютно Себе, което не е нито мъдро, нито глупаво.

След това има втори лекар. Този благочестив човек следва всички свещени заповеди, той е верен съпруг, както честен, така и голям поклонник на Бога. В полза на хората, той дори раздава лекарства, за всички видове болести, безплатно. Но, освен някои лекарства за възпалени очи, той не знае абсолютно нищо за хирургията и другите процедури, свързани с офталмологията.

Сега да предположим, че има някой, който има катаракта и на двете очи и ако тези катаракти не бъдат отстранени, съдбата му ще бъде слепота. Запитайте се при какъв лекар трябва да отиде очният пациент? Той може да отиде при обучен в чужбина лекар, който е атеист, или може да отиде при благочестив, верен лекар, който, освен да постави разяждаща киселина в очите, не знае абсолютно нищо.

Не виждате ли, че тази история е написана за вас? Ако искате да избягате от обектите на този свят и да се срещнете със себе си, трябва да използвате вятъра на безусилното знаене. Като прекосите това тайно пространство във вас, вие ще стигнете до Знаещия това "всичко". Той е отвъд трите времена, минало, настояще и бъдеще. Тук изгряванията и залязванията и поддържането на един постоянно променящ се свят се превръща в непроменливото знание на "Аз съм" и знаенето на "всичкото". Това е вашето изначално тяло, но все пак това не е вашата истинска форма/ Сваруп . Въпреки това, това знание "Аз съм" ще бъде инструмент за достигането ви до онова немислимо състояние на не-състояние, където нищо от "вас" няма да остане. Там е само Той и вашето битие няма абсолютно никакво съществуване.

Вижте сами от този пример. Насън сте срещнали мечка, съборили сте я, седнали сте на гърдите ѝ и сте я убили. И точно когато го направихте, вие се събудихте, утрото беше изгряло и нямаше мечка. Нямаше абсолютно нищо, защото всичко беше заблуда! Мая е като тази мечка. Понякога вие я поваляте, а понякога тя вас. Когато кажете: "Аз съм гняни , аз съм садху , аз съм търсач", това е Мая . Но в Себепознанието всичко това е илюзия. Че "Бог дойде" или "Бог си отиде", всичко това е природата на Мая и тези глупости продължават вечно.

Кое е истинското дете на гуруто ? Отговорът е този, който е разбрал великия принцип, "Няма абсолютно нищо такова като Мая " и колкото и дълго да продължава тази борба с мечката, все пак принципът е, че е напълно илюзорна. "Аз" е илюзия , "ти" е илюзия и понятието "търсач" също е илюзия. В Дасбодх се казва: ""Аз съм" е заблуда, "ти" е заблуда и от тези заблуди се е появил светът. Чувството да си Свидетел също е заблуда и от тази заблуда е произлязъл светът."

Тази любов в сърцето ви към обектите е мая . Надеждата в сърцата ви е мая ; знайте това, о, възлюбени на Бога! (от Екнатх Бхагаватам ). А за този, който чувства: "От този свят не искам абсолютно нищо", неговата мая си е отишла.

Хората се опитват да овладеят Мая и да я унищожат. Мая обаче е пълна с много трикове. Тя язди онези, които казват "Победих я". Тя го аранжира толкова добре, че те танцуват на нейната мелодия. Ще попитате: "Какво трябва да направи човек след реализацията?" Отговорът на това е: "След реализацията няма задължение". Нека тялото, къщата и светският живот бъдат такива, каквито са. Ако правите нещо, това е Мая . Ако кажеш, че "ще сложа всичко в ред и след това ще стана садху (Светец)", тогава до деня, когато умреш, дете мое, ти ще оправяш неща. Вижте! Насън сте срещнали мечка; вие я събаряте, сядате на гърдите ѝ и я убивате. И точно в този момент, вие се събудихте, утрото изгря и нямаше мечка; нямаше абсолютно нищо. Всичко беше само заблуда!

Когато умът насочи вниманието си към многобройните различни форми (т.е. грубите обекти) в тази ограничаваща концепция "Аз съм", това се нарича мая на невежеството. А когато насочи вниманието си към това "Аз съм", тогава обектите остават настрана и това е мая на знанието. Бог не трябва да прави нищо. Той е в храма, а отвън има камъни, но когато този Бог излезе и седне в един от камъните, тогава Той става джива . Този, който разбира този древен, не-правещ Бог, който пребивава в това тяло, е Знаещият. Кой е истинският син на Гуруто ? Отговорът е този, който е разбрал принципа: "Няма абсолютно нищо такова като мая ". И без значение колко дълго продължава тази борба с мечката, наречена мая , принципът е: "Това е напълно илюзорно!"

Да предположим, че сме изгубили чувството за притежание над грубото и финото тяло, и признаваме факта, че този вързоп принадлежи на странник, но ние все още трябва да намерим отговор на въпроса, „Кой съм аз?” или „Къде съм аз?”. И тъй, нека преминем към причинното тяло. Но какво е това? В мига, в който влезнем в него, има само пълен мрак навсякъде! Възможно ли е това невежество да е градът на обитание на този „Аз”? Изглежда това е главното му седалище. Изглежда това е столицата, която принадлежи на него. Има надежда този „Аз” да бъде намерен тук. Нека поне опитаме и да видим. Но ако се придвижваме като със завързани очи, в търсенето му, този „Аз” също не се намира никъде тук. Тук, „Аз” сякаш е изоставил чувството си за „мое”. Сякаш нищо в това пространство, което може да бъде наречено „мое”, не е останало. Всичко изглежда абсолютно тихо. Този „Аз”, който пронизващо викаше на всеослушание „Аз”, „Аз” и в грубото, и във финото тяло, тук сякаш е напълно тих. Струва ни се, че тук си играе на криеница, за да не бъде хванат от човека, който е дошъл да търси „Аз”. Този „Аз”, изглежда тук е изкопал ров за всеки, който го търси да падне в него и да изостави търсенето си.

Принципите й са както следва – когато казва, че едното е по-голямо от другото, това не значи, че едното е по-върховно от другото. За сравнение с иглата, игла използвана за шиене на юта торбички е голяма, но не може да се сравни с железния прът използван за копаене. Следователно, качества като „голямо” и „малко” не са присъщи на предмета, но са наложени върху него като се отнасят или сравняват към друг предмет. Същото правило важи и тук. След отчетливото произнасяне в последователност - храната като Реалност, грубото тяло като Реалност, финото тяло като Реалност, причинното тяло като Реалност, и най-накрая над-причинното тяло като Реалност [последното е по-голямо от другите] - целта е да се даде тази инструкция и да се изложи принципа, че от всичко това, няма нищо, за което да може да се каже, че е Реалност. Въпреки, че последното състояние е относително по-високо от предишните, то все още не е Реалността, която е абсолютно уникална.

Ако се опитаме да ставаме или да бъдем нещо, това винаги ни докарва спънки. Да не ставаш нищо е ключът. Не се опитвай дори да си спомняш какво е Параматман. Нямай абсолютно никаква мисъл за „ставане“ на нещо и не дръж нищо в паметта.

Ако оближеш езика си, той не е заразен. Въпреки това, ние смятаме, че слюнката на другите е мръсна за нас. Единственият, който има всички облизващи езици, който е навсякъде, сам, въпреки това във всички неща е абсолютно безстрашен.