Всичко, което е видяно или почувствано, в крайна сметка бива унищожено. Тъй като ние мислим или си въобразяваме, всичко е видимо. Обаче, всичко, което съществува, е само памет. През нощта, когато паметта е държана във временно бездействие, всичко е заличено. Датите или дните не са абсолютни. През нощта, веднага щом забравим себе си, всичко изчезва. Дълбокият сън е състояние, където светът е забравен. Ако човек е разтревожен за нещо, той ще страда от безсъние. Себето никога не изчезва. Всичко, което идва от памет и изчезва чрез забрава, не е истинско. Концепциите, или да мислиш, означава памет. Себето съществува независимо от съществуването на концепциите. Себето е есенцията, то е вечно. То е истинско, то е фактическо. Няма разлика между теб и Себето. Собствената природа на Бог е собственото “Битие” на Бог.

Невежото същество или това без осъзнатост, загива. Рудра (разрушителният аспект на Шива в хиндуистката митология) е унищожителят. Тъй като правилният лек не е намерен, смъртта настъпва. Тези, които описват това като съдба, са абсолютни глупаци. Ако не се храниш, ще умреш. Това е очевиден факт. Ако се измориш да ядеш една и съща храна и ядеш само малко количество, растежът на тялото ще бъде забавен. Ако знаеш правилния лек, можеш да избегнеш стотици умирания. Да не мислиш за правилния лек е невежество. Ето защо е казано, че невежеството причинява смърт. Със знание, човек има ясна представа какво да прави и работата е добре изпълнена, докато невежеството причинява само разрушение. Ти не умираш от жажда, тъй като знаеш, че трябва да пиеш вода, когато си жаден. В противен случай щеше да си умрял. Веднага щом знанието приключи, смъртта трябва да дойде. Така в митологията има спор между Вишну и Рудра.