От това е ясно, че независимо дали е Христос, Вишну, Буддха, Заратустра или какъвто и Бог да е, Неговата природа ще бъде пълна със Съзнание и Той е пълен с “качествата на Бог.” Ако някой притежава всички тези качества, тогава индикацията е, че Той е Абсолютния Параматман. Той е Бог под формата на “Знание”, което присъства в сърцето на всички. Единствено този Бог е, който е пребивавал в Мохамед и сърцето на Христос е бил проникнат също от този Единствен Бог. Само чрез този Бог качеството на Вишну (Защитника) е било поддържано, а не чрез някой друг Бог. За всеки поклонник, който и да е той, който обожава някой Бог, това обожаване е обожаването на това “Единствено Вътрешно Себе.” Поклонението направено към каквито и да е други богове, отива само при този Единствен Бог, (нашата собствена Себе Природа). Това е “Абсолютната Истина.”

Отговорите на често задавани въпроси като например; Кой е Бог?, Кой е поклонник?, Кога Себето става индивидуално (джива) и, Кога то става Бог (Шива)?, също са открити там. Начинът да реализираш Абсолютната Реалност (Парабрахман), как хората от различни секти и с различни мнения всъщност обожават един и същ Бог (макар и по различни начини) и методът на обожаването на Абсолютната Реалност. Всички тези теми са авторитетно обсъдени там.

Дасбодх разсейва всички съмнения и решава всички проблеми, свързани с този светски живот и духовен живот. Основните теми на други сродни писания, също са внимателно разгледани. Този, който разбира Дасбодх, със сигурност постига Абсолютната Реалност, известна също като Лишената от мисли Реалност или Парабрахман. Това е моето преживяване. Освен това, чрез изложение на Упанишадската и Ведическа мисъл, тя описва средствата да станеш Бог. Дасбодх подчертава, че целта на всички школи на мисълта и на всички свещени писания, е да се придобие Себе-Познание.

Този, който има силното желание за собственото си благополучие, рано или късно придобива Себе-Познание. Постигането на това, което е “най-доброто”, означава да се избегнат раждането и смъртта. Да вървиш със собствените си крака, означава да следваш това, което Учителят (Гуру) е предписал, докато да вървиш с главата си, означава да спориш или да спекулираш. Когато имаш горепосочените качества, Гуруто те оставя на шестото стъпало на стълбата (в Индийската философия има седем етапа на Абсолютната Реалност. Ако всички от горепосочените изисквания са изпълнени, Гуруто отвежда ученика до последния етап. След това, той предава знанието на Абсолютната Реалност, което трябва да бъде преживяно от търсещия себе си.) Ти си бил в състояние да ядеш всякакви видове плодове от всякакви видове дървета, но ти не можеш да ядеш плода на това дърво, което е открито единствено във формата на човешкото същество. Много рядко срещан е този, който вкусва този плод. Този плод е наречен “Нектарът на Знанието” или плодът на освобождението. Единствено човек има способността да различава между Реалното и нереалното, и ако той искрено се опитва да разбере истинската си природа, той осъзнава, че той е Бог.

В Махабхарата, Дурьодхана (най-възрастният от Кауравите) е избрал армиите. Има две алтернативни “реалности,” илюзия и Брахман. Ти дори не трябва да помисляш за илюзията като за добра или лоша. Това е, което се нарича откъснатост. Когато всичко, от атома до Господ Брахма и цялото богатство и просперитет, е фалшиво, как може да бъде добро или лошо? Когато умствената склонност се отвърне от светските желания, тя естествено се обръща към Себето. Как може този, който през цялото време мисли само за обекти, да получи “Знанието на Брахман”? Когато обективното знание приключи, виждащият не оцелява като виждащ. През нощта, в дълбок сън, обективното знание избледнява, егото изчезва и остава само неподвижното Себе. Независимо дали човек е цар или просяк, всички са еднакво щастливи по време на спане. Този, който оцелява като “аз”, има цялата беда (да мисли) за различни богове, покаяние, пари, рай и ад. Това означава, че всички тези нещастия засягат ума. Когато умът е заличен, само Абсолютната Реалност остава.

Човек трябва да има отношението, “Нека обектите да идват и да си отиват, все едно е за мен.” Убеждението “Аз съм Брахман” трябва да бъде поддържано ден и нощ. Тогава няма повече загриженост за тялото. Този, който порицава себе си, не порицава другия. Този, който не се надува с гордост от просперитет, не става нещастен от бедност. Ако човек има това отношение, той става Бог. Мая е като неприкасаема жена. Докато не я отхвърлиш, каквото и да имаш, няма стойност. Всички тези, които молят (за материално удовлетворение) са от кастата на “манг” (просяци). Светецът е помолил само за един дар. “Дай ми само едно нещо - нека никога да не те забравя.” Човек трябва да порицава мая и да възхвалява Брахман. Да постигнеш “Абсолютната Истина” е много лесно. Заинтересованият, вместо да гледа “тук” (света), трябва да се обърне към “там” (Себето). Ти обожаваш Ганапати и му даваш сладки, но пропускаш това, което е показано от една от неговите ръце, благословията, че всичко е Едно.

В епоса Махабхарата има една история за демона Джарасандха, който имал божествения дар, че дори ако тялото му е срязано на две, половините щели да се съединят отново и той щял да оживее. Той дължал вярност на Кауравите, така че Пандавите не можели да го убият. Когато Бхима (един от Пандавите) го срязал на две в един дуел с боздугани, Господ Кришна направил жест към Бхима да хвърли лявата част на тялото надясно и дясната част наляво. Така хвърлен, той не можел да оживее отново. По същия начин, за да постигне Абсолютната Истина, човек трябва да промени фокуса на своето съзерцание, от илюзията към Реалността. Ти си забравил Парамартха, Абсолютната Истина. Ти трябва да обърнеш ума си към нея. Забрави илюзията. Човек само трябва да разбере, че светът е неистина. Той трябва да бъде видян като царство в сънуван свят. Дори ако получиш статуса на Индра, господът на рая и просперитета, той все още е фалшив.

Тези хлябове (обектите) са все изпечени в илюзията. Те трябва да бъдат приготвени, изпечени, изядени и екскретирани. Екскрецията след това се използва като тор за отглеждане на реколта за направата на още хляб. Трябва да бъде незаличимо отпечатано върху ума, че този свят е неистина, и че Брахман е Истината. Веднъж щом това знание за обектите е извадено от твоя ум, ти естествено си самодоказващия се Брахман. Тогава покоят, почивката и освобождението стоят пред теб със събрани длани. Когато Бали дал всичко за благотворителност, Бог станал портиера. Лакшми се приближава до тази, която прави Господ Нараяна (нейния съпруг) свой собствен. Тези, които са подир Лакшми (богатството), не получават нито Лакшми, нито Господ Нараяна. Концентрирането на собственото внимание върху обекти е това, което се нарича нечистотата на ума. Да бъдеш безгрижен относно обектите, е чистота на ума. Когато умът е обърнат към Себето, Абсолютната Реалност е постигната.

Как е Брахман? Той няма очертание. Той е естественото състояние, което остава, когато всички четири тела - физическото, финото, причинното (невежество) и великото причинно (Знанието или “Аз съм”) - са отхвърлени. Този, който знае истинското си “Битие”, е наречен “Ишвара” или Бог. Това, което остава преди Битието или Знанието, е Реалността. След трансцендирането на тези четири тела, това, което остава, е безформено, неизменно, в собственото си естествено състояние и стабилно. То никога не отива никъде, нито пък идва отнякъде. Това е Абсолютната Реалност, Парабрахман, докато Вътрешното Себе (Антаратман) е “Азът,” най-фината форма на егото.

Мислите за освобождение и робство присъстват само по време на състоянието на невежество. Нашата “Истинска Природа” (Сварупа) е самопоказателна. Тя не е нито обвързана, нито освободена. Проблемът на робството и освобождението възниква, само защото човекът, обгърнат в невежество, взема тялото за себе си и си приписва “вършителство” на всички свои действия. Означава ли Себе-реализацията бездействие? Ако това беше така, когато цар Джанака управляваше царството дори след Себе-реализация, беше ли всичко изгубено? Шука (велик светец) и други, също са реализирали Себето. Как тогава са писали философски книги? Да предположим, че приемем, че да бъдеш “мукта” или “да бъдеш свободен” означава да останеш неподвижен. Ако да останеш неподвижен като дървена трупа означава да бъдеш Брахман, тогава Шука и Вамадева и други светци биха били като мъртви тела. Как тогава би било възможно за Шука да преподава Бхагват на Цар Парикшита? Необходимо е Учителят да изложи различни аргументи и да предостави ясно обяснение, когато дава проповеди. Ако това е така, тогава как може някаква работа да бъде свършена, ако човек е неподвижен. Тъй като човек дава проповеди, означава ли, че той не е реализиран? Как можеш да кажеш, че той не е постигнал Абсолютната Реалност? Един неподвижен човек не е автоматично Себе-реализиран. “Знанието на Абсолютната Реалност” е получено чрез учението на Учителя. Ако един реализиран човек стане неподвижен, тогава кой ще предаде това Знание? Реализираните са положили максимални усилия, за да спасят света.

В категорията на освобождението има три категории, а именно: (1) Дживан Мукта (2) Видеха Мукта (3) Нитя Мукта. Дживан Мукта се отнася до тези, които са напълно съзнателни за това, кои са те, и все пак изпълняват своите светски задължения. Видеха Мукта (Видеха означава отделен от тялото) означава тези, които са разбрали и са се отъждествили с Брахман, и просто остават такива, каквито са. Те не се безпокоят за това какво ядат или пият. Освен тези две, има Нитя Мукти (Нитя означава вечен), които са тези, които са станали Абсолютната Реалност (Парабрахман).

Ако кажеш, че трябва да направиш нещо, за да стигнеш до своето съществуване, това означава да се опитваш да модифицираш ума, за да постигнеш своето съществуване. Това е пагубно. Ако умът се опита да го схване, то изчезва. Ти трябва да изоставиш “аз - ността”, след като познаеш “аз съм - ността.” Досега ти беше казвано, че произходът на знанието е “аз.” Но сега, ти трябва да отхвърлиш това вярване. Този, който използва метода “Аз не съм, ти не си, нищо не съществува,” е наистина късметлия. Нищо не трябва да се прави. Слушай, разсъждавай върху това, което е било чуто, и провери за себе си в собственото си преживяване (шравана, манана, нидидхясана), и тогава Истинската Природа на Себето е разкрита. Това Знание на собствената Истинска Природа трябва да бъде непрекъснато, в противен случай, концепцията на Мая се проявява. “Аз съм Брахман” също е концепция. Ти не си този, който си въобразява или си представя. Това означава, че ти не трябва да вземаш себе си за това, което е въобразено. Знаещият трябва да се разтвори в Абсолютната Реалност, Парабрахман.

Ако човек е разбрал, че тялото е от по-нисша каста, и все пак продължава само с телесното съзнание, знай, че той е само мъртво тяло, труп. Считай ги за паднали, ако са чули думи на мъдрост, и все пак не чувстват преданост. Егото трябва да угасне, и все пак то не изчезва; това състояние е наречено състоянието на джива. Идеите за “аз” и “мое” са причината, поради която човек е станал джива. Тези концепции трябва да бъдат премахнати. Абсолютната Реалност е това, което е. Чувството за “аз” трябва да изчезне, и все пак то не си тръгва. “Ахам” (“аз”) е във формата на чувството за невежество. Писанията са изложили много методи за заличаване на егото. “Ахам” е най-разкривената от буквите на санскрит. Този, който е видял смъртта на собственото си его, е голям късметлия. “Аз видях смъртта си със собствените си очи, ритуалът наистина нямаше паралел,” казва Светецът Тукарам.

Вишну е казал: “Аз ще ги пазя,” така че той е станал Бог с четири ръце. Това е илюзия. Всички са погълнати в тази илюзия. Синът на една безплодна жена казал, че е държал факел на сватбата на Марути (Хануман, който е целибат). Този свят във формата на Мая е също толкова фиктивен. Тези, които казват, че са победили илюзията, са напълно измамени. Поклонниците на Бог не преживяват щастието или нещастието, произтичащо от Мая. Славата на неговия поклонник е малка, но е по-голяма от тази на боговете Вишну и Шива. Причината е, че той е разбрал, че всичко е неистина. Няма действие, причина или вършителство. Където има чувство за причина и ефект, е поради чувството “Аз съм Брахман.” Това чувство е ефектът, а дживата, невежеството, е причината. Когато чувстваш, че не си Брахман, ти ставаш джива. Когато чувстваш, че не си нито джива, нито Шива, ти ставаш Абсолютната Реалност, Парабрахман. Джива, добро, лошо и т.н., са все признаци на заблуда с природата на Пракрити или проявения свят. Всичко това е игра на сляпа баба. Той е този, който закрива очите на играча, следователно той не е част от играта. И той заслепява участниците, но само веднъж.

Ако отхвърлиш всичко, което е неистина, тогава ти ставаш Бог. Да кажеш, че “Аз трябва да направя това или онова и да управлявам това или онова. Аз ще стана богат и след това ще стана светец, и ще започна да действам различно,” е все индикация за илюзия. Така че, остави нещата така, както са. Ако се намесваш, твоето телесно съзнание само се увеличава. Ти винаги чувстваш, че трябва да направиш нещо. Това е препятствието за постигане на състоянието на Сиддха (Абсолютната Реалност). Когато не си тялото, тогава защо е цялото това безполезно мислене за богатство или бедност? Всичко е неистина. Тогава защо е това ненужно запитване за това, което не се е случвало? Божествеността е да не правиш нищо. Ние казваме, “Остани тих като Бог,” но това, което всъщност е направено, е че ние се отдаваме на нашето телесно съзнание. Да не се тревожиш за нищо и да бъдеш в покой, се нарича Ом Шанти. Това е моята благословия за всички вас.

Веднъж един стремящ се каза: “Аз дойдох, Махарадж.” Кой си “ти”? “Аз съм Брахман.” Ако си Брахман, бъди Брахман и живей така. Тогава твоята слава ще бъде славата на Брахман - вечен, чист, свободен, без начало, без качество, без форма и вездесъщ. Изостави привързаността към тялото и стани Бог. Стани Шива и обожавай Шива. Светецът Рамдас казва: “Ако се отъждествиш с тялото, ти ще трябва да претърпиш нещастие. Веднага щом отидеш отвъд тялото, ти си Абсолютната Реалност (Парабрахман).”

Запитай се, “Какви мисли ми идват на ум, какво ме подтиква да направя моето желание?” Качеството на концепциите, които непрекъснато възникват в твоя ум, са индикация за твоята наклонност към обителта на Брахман. Идеите, които възникват, свързани ли са с този свят или са относно Абсолютната Реалност? Идеите за твоето Истинско Себе възникват ли изобщо? Този, който е стабилен в Себето, казва: “Аз съм всепроникващ, завършен и по своята същност присъстващ във всяко сърце.”

Качествата, свързани с постигането на Абсолютната Реалност, са: 1. Откъснатост: Отсъствие на желание да се придобиват неща (или хора). 2. Щедрост: Няма нищо, което ми принадлежи в този свят. Нека нещата да идват и да си отиват. Аз съм свободен от всички неща. Отделянето от всичко, включително и от тялото, е добре. Няма мотивация за защита на светски неща. 3. Знание: Аз съм Брахман. Успехът е сигурен. 4. Успех: Да се отървеш от Мая. Добро изхвърляне на боклука (илюзията)! “Богът на смъртта” (Яма) седи от едната страна на баланса (тялото) и хвърля мрежи във формата на сетивни удоволствия. За да се освободиш от тях, ти трябва да бъдеш готов да се откажеш от тях, тогава Учителят ти помага. Той е истинският водач. Ако се освободиш от връзките на смъртта (преходните проявления), има успех. 5. Освобождение: Освобождение от всички карми (действия). Ако искаш святост, медитирай върху ученията на Учителя. Ако медитираш само върху съпругата и светските дела, ти само ще бъдеш нещастен.

Този, който е лишен от атрибути, разпознава своята истинска природа, която е без атрибути. Истинската цел на живота е намерена. Каквото е трябвало да бъде постигнато, е постигнато. За постигането на това, търсачите са се борили непреклонно. Мъдрецът Вишвамитра е извършвал аскези в продължение на шестдесет хиляди години, но е бил неспособен да реализира Абсолютната Реалност. Възхвалявай този, който постига статуса на реализиране на Брахман. Родителите на такъв човек също заслужават да бъдат възхвалявани, тъй като цялото семейство на човек е спасено, когато такъв човек е роден. Каква е ползата от деца, като стоте Каурави, описани в Махабхарата? Има много хора, които са изучавали различните науки и имат многобройни образователни степени, които са им дадени, но всичко това е само за собственото препитание. Дори кучетата и котките могат да се справят да се хранят. Много живи същества са дошли и са научили четиринадесетте вида знание и шестдесет и четирите изкуства, но всичко това трябва да бъде разбрано като светско знание.

В Дийпа Ратнакара е казано, че ученикът се молил на своя Учител. “Кажи ми за това Знание, чрез което човек става Парабрахман (Абсолютната Реалност).” Учителят казал “Ако дойдеш с мен, аз ще те направя Парабрахман.” (Аз ще те отведа до тази точка на Знанието.) Изкачи четирите планини (четирите тела) или това, което също е наречено седемте небеса. Грубото тяло е будното състояние. Отхвърли това тяло и това състояние, тъй като ти не си тялото. Ако смяташ тялото за себе си, тогава ти си обвързан. Тялото е смъртно. Ако наричаш тялото свое собствено, тогава кой си ти? Познай Себе Си. В грубото тяло всеки орган има свое собствено име. Нищо от това не си ти. Интелектът е Брахма (Създателят). Това, че тялото е създадено от Брахма, означава, че то е създадено от интелекта. Така че Брахма е създателят. Така че нека интелектът да остане с Брахма.

Финото тяло, направено от Раджогуна, среща Бог (Реалността) от една страна и демона (невежеството) от друга. Кажи “На Ахам” (Аз не съм) поне веднъж. Тогава ти ще бъдеш освободен. Това е било погрешно разбрано като “пей името” (Наам) или пей “Рама.” Кешава е този, който присъства в това “Шава” (мъртво тяло). Това “Аз съм” е четвъртото тяло. Отиди и отвъд това тяло. Това фино его или “Аз съм,” което е същото като Бог, също е отредено да загине. Отвъд това “Аз съм” е Парабрахман, където няма нито робство, нито освобождение. Садашива (Абсолютната Реалност) няма нито робство, нито освобождение.

Себето дава добри резултати на тези, които са добри и дава лоши резултати на тези, които са лоши. Това може да бъде видяно. Себето е всепроникващо. Себето е с природата на Парабрахман (Абсолютната Реалност). Дживата (грубото тяло) съществува поради желанието да бъдеш. Хората често имат желанието: “Нека бъда щастлив. Няма значение, дори ако всички останали умрат.” Негативни желания като тези ще доведат само до негативни резултати. Каквото е желанието, такъв е и резултатът. Ако сме добри, тогава светът несъмнено е добър. В противен случай е обратното.

Възникването на “Шуддха Саттва” или Чистото Съзнание, е било последвано от едновременното възникване на трите атрибута (гуни) на Мая; саттва, раджас и тамас. Веднъж щом осъзнатостта или спомнянето възникне, забравата също трябва да възникне. Съвместното съществуване на спомнянето и забравата е наречено Мая (илюзия). Това означава, че както това, което е известно, така и това, което е неизвестно, е Мая. Да останеш тих е Брахман, Реалността. Отхвърли състоянията на това, което е и това, което не е. Видимото е нещо, за което можеш да говориш или това, което е видяно. Откажи се от всичко това. Да пазиш тишина е най-доброто. Там, където дори Осъзнатостта не може да достигне, само това е Парабрахман, Абсолютната Реалност. Отказвайки се от “Аз знам и аз не знам,” човек постига естественото състояние. В това състояние, ако “азът” възникне, естественото състояние изчезва. В естественото състояние не съществуват никакви мисли за държава, време, обекти, нито пък мислите за малко или голямо. Когато естественото състояние премине и Осъзнатостта възникне, това е известно като “викшепа,” което означава пробуждане от естественото състояние. Така естественото състояние е постигнато при “лая” (разтварянето) на викшепа (пробуждането).

Нарада е умът, който се скита в трите тела и накрая се разтваря в Парабрахман (Абсолютната Реалност). Ти си Абсолютната Реалност. Необходимо е да отпечаташ това знание в теб, с помощта на един милион средства (аргументи). АтмаРама загубил своята съпруга Сита (или покой) от десетоглавия Равана (десетте сетива). Тогава Рама убил Равана и си върнал Сита. Това Знание връща човек към собствената изначална обител (Айодхя). Айодхя е мястото, където няма война (“юдха” означава война). Човек е върнат към това изначално свято място. Така Рама се връща в собственото си царство, след като предава царството на Равана на неговия по-малък брат, Вибхишана.

Ако това различаване не се практикува, за да се постигне Знание, то довежда до падение. Неуспехът да се придобие Себе-познание е това, което е смятано за най-големият грях. Реализираните са написали Ведите, писанията и т.н. Ако твърдиш, че грешат, как можеш да гарантираш, че само ти си прав? Реализираните са казали, че Себето не е обвързано. Този, който има Себе-познание, вижда цялото това светско проявление като фалшиво. Този, който няма Знание, е подлуден от света и тръгва да приема всичко за истинско. Невежият обвързва себе си със собствените си концепции. Веднага щом изоставиш гордостта от тялото, ти си свободен. Отиди и продължи своите светски задължения, но с твърдото убеждение, че ти си Себето. Вярно е, че Видняна (Абсолютната Реалност) е като невежество, но невежеството не е Видняна. Всъщност няма робство. Поради невежество се вярва, че има робство. Когато невежеството изчезне благодарение на Себе-познанието, робството също изчезва.

Истината не може да бъде избегната. Тя не може да бъде изкривена или променена по никакъв начин. Такъв е Парабрахман (Абсолютната Реалност). Противно на това, Мая (илюзията) е това, което може да бъде манипулирано или променено. И двете същности (Брахман и Мая) присъстват. Следователно ти трябва да ги откриеш за себе си. Опитай се да осъзнаеш, че всички външни обекти могат да бъдат преместени или избутани. Земята едновременно се върти и обикаля. Вятърът, огънят и водата също са подвижни. Небето (пространството) обаче не може да бъде избутано, дори ако човек се опитва. Обаче, ако очите са затворени, дори небето изчезва. Небето е майката на всички обекти. Всички обекти (проявеният свят) са неистински. Няма обект в този свят, който да не изчезва, ако човек се опита да игнорира съществуването му. Сега, погледни вътре. Грубото тяло изчезва, а умът е просто мисли и реч.

Всъщност няма нито джива, нито Шива. Джива е невежество, а Шива е Знание. Ти си Парабрахман (Абсолютната Реалност), когато осъзнаеш, че и двете са фалшиви. Поклонникът е концепция и Шива също е концепция. Когато различието между дживата и Себето приключи, Абсолютната Реалност е там. Същото “ти,” узнавайки “Ти си Това,” е наистина благословено. Този, който казва “Аз съм,” е Себето. Досега ти наричаше това тяло от плът и кости като себе си. Това е било грешка.

Този, който дава божественост на светския “бог,” пребивава в сърцето. Именно този Бог е, който трябва да бъде обличан, обожаван и да му се дават дарове. “Аз съм Бог” и именно на мен светът дължи своето величие. Ако този, който казва “Аз,”напусне тялото, тогава животът губи своето значение. На санскритски език “Омкар” означава “Аз съм.” Целият свят е създаден от това “АУМ” или “Аз съм – ност.” Произходът на думите или звука, е наречен “АУМ.” Брахман е този, от когото е възникнала “Аз съм – ността.” “АУМ” е с природата на Знание, а “ахам” (егото) или “Аз съм индивид,” е невежество. Абсолютната Реалност е там, където както Знанието, така и неговото противоположно „невежество“ отсъстват. Там, където както Знанието, така и невежеството отсъстват, това е моето Себе.

Знанието или невежеството никога не могат да бъдат част от Абсолютната Реалност. Нуждаем ли се от лампа, за да видим себе си? Само когато трябва да говорим с другите, ние трябва да кажем “Аз съм.” Ние никога не казваме на себе си “Аз съм.” Когато човек се събуди от дълбок сън, “Аз съм - ността” бива напълно изложена. Когато дори това “Аз съм” е отдадено, резултатът е наречен Абсолютна Реалност. Четвъртото състояние, или Турия, е състоянието, в което човек казва “Аз съм Знание.” “Ту” означава “ти,” а “рахя” означава “да останеш.” По време на дълбок сън човек не е съзнателен за нищо, включително и момента, когато дълбокият сън те застигне. Абсолютната реалност е отвъд състоянието на дълбок сън. В нашето естествено съществуване няма нито “Осъзнатост,” нито “невежество.” Няма нито пространство, нито каквато и да е друга концепция в нашето естествено състояние. Чистата Осъзнатост, знанието “Аз съм,” се появява, и това е наречено Бог. Да знаеш означава да станеш Бог. Когато тази осъзнатост се концептуализира, цялото проявление става осезаемо, а когато всички концепции са изоставени, цялото проявление загива.

Умът е създал концепции като Брахма, Вишну и Шива, и им е отредил съответно задълженията на сътворение, поддържане и унищожение. Умът е дал на Господ Вишну четири ръце, а на Господ Шива гол външен вид с пепел на челото му. Накрая, когато умът се е опитал да съзерцава върху това кой е Себето, Господът на всичко, той се е провалил. Лишеното от атрибути Себе никога не може да натрупа някакъв грях или заслуга, които са само атрибути, окачествени от ума. Тъй като умът не може да схване Себето, Себето, което е “Аз,” е наречено “Кайлаша Лока,” мястото, където всички тела приключват. (“Кай” означава тяло, “ла” означава “лая” или разтваряне, а “асти” означава съществуване. Оттук “Кайлаша” означава това, което остава след разтварянето на всички тела.) Грубото тяло, което трябва да умре, е светът на тленността. Финото тяло, което се наслаждава на удоволствие, е “раят.” Причинното тяло, където има тъмнина (невежество), е долният свят. А великото причинно тяло е светът на “Знанието.” Отвъд тези четири тела си ти, Абсолютната Реалност.

Ти си винаги такъв, какъвто си, без никаква промяна. Независимо дали състоянията на будност, дълбок сън или някакви други неща идват върху теб, това няма значение за теб. Ти си винаги изначалното нещо, преди всичко. Сътворението и унищожението не те засягат. “Осъзнатостта” в теб изчезва, точно както вятърът изчезва в пространството. Ти (Абсолютната Реалност) си винаги без никакво изкривяване и нямаш разтваряне по което и да е време. Дори един невеж човек изследва относно предишното си раждане. Това доказва, че ти си съществувал и преди. Каквото и да се появява, накрая изчезва. Накрая всичко е разтворено, но ти съществуваш вечно. Този, който е разбрал това, е реализираният. Заблуденият не може да разбере това. Само ако човек търси знание от Учителя, той може да разбере. Човек трябва да разпознае Този, който няма такава заблуда. Аз ще ти кажа един “признак,” за да Го разпознаеш. Той е този, който не е претърпял промяна или изкривяване. Каквото и да се появява, е само заблуда. Там, където всички концепции са отхвърлени, това е краят на вселената.

Преживяването на Истината е крайното доказателство. Ако се позоваваш само на логическо заключение, то само ще ти пречи. Невежеството обвързва всички човешки същества. Някои искат да реализират Абсолютната Реалност чрез ритуали и различни други техники за наказване на тялото. Те са в смут поради собствените си поводи за оплаквания и вехнат, никога удовлетворени. Всички в света страдат от нещастие, въпреки че не го показват външно. Светът страда от болест, която никой не може да идентифицира. Този, който се срамува да признае това, извършва самоубийство. Дори ако приемеш за даденост, че проявеният свят е истински, природата те учи, че грешиш. Правилният подход е искрено да търсиш и да получиш знание от Учителя. В противен случай, този, който е загубил заблудата да остане облечен, след това страда от заблудата да остане гол. Накратко, заблуди от всякакъв вид засягат един или друг. Само този, чийто ум е избавен от всички заблуди, е свободен от съмнение.

Човек е наречен отрекъл се (саняси), само когато всички тези заблуди са изчезнали от ума. За истинския саняси всички споменати по-горе концепции са изчезнали от ума. Тези концепции, които са символизирани като коса, ще изчезнат, когато косата е обръсната. Този, който е пропъдил доброто и злото от своя ум, е истинският отрекъл се. Останалите, поради споменатите по-горе предразсъдъци, са забравили собственото си Себе. Този, който осъзнава Абсолютната Реалност, “Виджнана,” който е познал своето Себе и остава с разбирането, че всичко останало е само концепции на Себето, е истинският Виджнани. Признакът на освобождението е твърдото убеждение "Аз съм Себето". Никога не забравяй “Аз съм Себето.” Ако гладуваш, стомахът е, който гладува. Фините действия на ума и действията на тялото не засягат Себето. Себето, собствената “Истинска Природа” (Сварупа), е завинаги една и съща. Нищо не променя “Това.” Човек е истински Джнани, ако е безразличен към това дали тялото седи в паланкин (платформа, носена от други) или попада в боклук.

“Ниргуна Джнана” (Знанието за лишеното от атрибути Себе) означава “Аз съм Това,” Брахман. Веднъж щом човек осъзнае, че няма никой друг в света, освен Себето, това убеждение трябва да бъде поддържано. След пълно и ясно разбиране, интелектът става необратимо вкоренен в Абсолютната Реалност. Ако човек седне за хранене, тогава той мисли само за ядене. Интелектът има присъщото свойство да става едно с всяко действие, което извършва. Когато мисли за плач, той ще плаче. Ако слуша истории за светци, обожание на Учителя или Себе-Познание, тогава той бива погълнат от това. Ако мисли за светски обекти, тогава дживатва (Аз съм индивидът) е резултатът. Ако отхвърля обекти, той става Параматман.

Когато Хануман помолил Рама за дара на безсмъртието, Рама му го дал. Но дори това било само едно състояние, а не Абсолютната Реалност. Когато ти си царят, за какво трябва да молиш? Нека няма желание за нищо. Стой установен с твърдото убеждение “Аз съм Параматман (Абсолютната Реалност).” Това се нарича лишено от желания обожание. Тогава, каквото и да дойде в ума на поклонника, е незабавно изпълнено. Бог (Върховната Сила) дава дори преди желанието да възникне в поклонника. Бог и поклонникът са едно и също. Той е вършителят. Така че продължи обожанието на Учителя. Тогава Учителят става твой закрилник. Човек не може да си представи силата, която поклонникът получава, ако той продължи обожанието на Учителя след Себе-реализацията. “Ти си Себето,” ти си Този без дуалност. Няма освобождение без Садгуру (Учителя). Вършителят на всичко е този Господ, твоето собствено Себе. “Ти ме изчисти и ми даде статуса на Брахман. Затъмнението на слънцето и луната (желанието и сетивата) е приключило.”

Твоето Себе е чисто, чисто като небето. Но също както въздухът е създаден в небето, първичната илюзия (Муламая) или “Осъзнатостта” възниква в Себето. Знай себе си като Пуруша/Пракрити, Шива/Шакти, Съзнание, Виждащият, Свидетелят и т.н. Естественото състояние е като пространство. Това е твърдението на писанията. Шанкарачаря нарича това естествено състояние Муламая. Парабрахман (Абсолютната Реалност) няма име. Брахман означава Жизнената Енергия, а “Брахматита” означава отвъд Брахман. Тези обекти, които имат име и форма, са нетрайни. Те всъщност изобщо не съществуват. Всички обекти съществуват само на думи (като концепции). Парабрахман няма име. Всички обекти с имена са по същество концепции и следователно фалшиви. Естественото Себе е Парабрахман (Абсолютната Реалност). Каквото е създадено, ще умре. Понеже “Осъзнатостта” се е появила (върху Себето), тя няма да остане вечно.

Първичната илюзия не е нищо друго освен Знание. Не си мисли, че е някаква жена богиня. В края на краищата, какво е реката Ганга? Само вода. Така Пуруша е Знание, а Пракрити е Ваю, вятър. Фината осъзнатост в този вятър е признакът на Създателя. Ако нещо е узнато, то също така може да бъде забравено. Така осъзнатостта е придружена от невежество. Трите атрибута и петте елемента са смес от осъзнатост и невежество. Вишну е Знание. Без знание не може да бъде извършено никакво действие. Ако човек гледа навътре, той вижда Себето, ако гледа навън, “осъзнатостта” възниква и той се отъждествява с тялото. По време на съновидение, всичко, което съществува, е само осъзнатост и тази осъзнатост става цар, бик, количка и т.н. Когато осъзнатостта изчезне, животът приключва. Именно поради тази осъзнатост бикът е наречен бик, или Кришна е наречен Кришна. Когато тя изчезне, всичко приключва. Всички същества умират. Цялото феноменално съществуване е поради осъзнатостта. Тази осъзнатост дава божествеността на Бог и призрачността на призрака. Призракът засяга само тези, които вярват в тяхното съществуване. Подобно, планетите засягат само тези, които имат вяра в астрологията. Този, който казва (без реализация), че всичко това е фалшиво, натрупва грях. Едно куче, което повдига крака си и уринира върху идола на Бог, не кани неговия гняв, и Бог прави ли нещо на мишките, които ядат неговия прасад (дарове)? Умът, нашите собствени концепции, водят до робство. Джнани никога не е обладан от призраци, духове и т.н. Това е така, защото той е лишен от концепции. Само един невеж човек подхранва различни концепции и суеверия за лоши и добри поличби. Ако искаш да се измъкнеш от тези глупости, трябва да изучаваш Себе-Познание. Тогава цялата тази привидна реалност е унищожена и ти придобиваш солидно доказателство, че твоето Себе е Парабрахман, Абсолютната Реалност.

За да изложим Финалното Заключение (Сиддханта), първичната предпоставка на Ведите трябва да бъде отхвърлена. Първичните инструкции са дадени, така че стремящият се да може да разбере основата на духовността. Слушай ученията на Учителя, разсъждавай върху тях и ги провери за себе си, и автоматично Истината ще възникне в теб, и в крайна сметка ще получиш преживяването “Аз съм Себето.” Следователно, единствените методи, необходими за Себе-реализация, са изследването (вичара) и слушане на ученията на Учителя (шравана). Не са необходими жертви, аскетизми, поклонения или пости. Този, който не слуша Учителя, никога няма да бъде освободен. Този, който следва ученията на Учителя, със сигурност ще достигне Абсолютната Реалност. “Не се занимавай със заклинания или аскетизми, не отивай за поклонения. Не отивай никъде, освен за да слушаш ученията на Учителя.” Преживей за себе си това, на което учи Учителят.

Пространството е неподвижно, незамърсено и чисто. По същия начин, Парабрахман (Абсолютната Реалност) е чист, незамърсен и неподвижен. В този Парабрахман е родена силата “да знаеш.” Брахман или Атман означава знаене на себе си. Муламая (първичната илюзия) и т.н., са само имена. Някои казват, че пространството е Брахман. Осъзнатостта има много имена като Ишвара, Атман, Шива и т.н. Но нейната истинска природа е Парабрахман. Тя няма име. Ето защо е казано, че е отвъд Брахман (Пара означава отвъд). Импулсът на Осъзнатостта е първичната илюзия. Всичко, освен Парабрахман, има имена, и всичко, което има име, загива. Всичко, което има име, няма перманентно съществуване и следователно е абсолютно фалшиво. Имената и формите са напълно нереални. Естественото състояние, което е като пространството, е Парабрахман. Това, което не е съществувало изначално, но се е появило (в Парабрахман), е наречено Муламая. Този, който е роден, ще умре. Този, който идва, трябва да си отиде. Осъзнатостта, която не винаги е присъствала, но която се е случила, е Муламая (първичната илюзия). Тя е наречена Мая или Бог. Мая е Осъзнатостта. (Реката) Ганга не е жена, но тъй като има женско име, тя е считана за жена. Муламая (първичната илюзия) е Ишвара, също известна като “Ардханари Натешвара” (полужена/полумъж), тъй като Осъзнатостта е Бог (мъж), а импулсът “Аз съм” е Пракрити (жена). Тя не е друго освен една същност с две страни. “Лакшми” е осъзнатостта “Аз съм” (Лакша е осъзнатост, ми е “Аз”). Тялото е храм и идолите на Лакшми-Нараяна са вътре. Говинда е този, който задвижва сетивата. Той е наречен “Животът на Света.” И навсякъде, където е Той, там е и Мая. Веднъж щом Осъзнатостта изчезне, Той не остава. Това светско съществуване е поради тази Осъзнатост.

Така Осъзнатостта създава свят, който изобщо няма никакво реално съществуване. Ти твърдо решаваш, че не можеш да промениш нищо. Ето защо не успяваш да разбереш Реалността. Всичко, което Осъзнатостта измисля, се появява. “Сатянаш” (Сатя означава истина, а наш означава унищожение) означава тоталното унищожение на всичко, което е било почувствано като истинско. Навсякъде, където има Осъзнатост, светът изглежда, че съществува. Където няма Осъзнатост, всичко изчезва. Когато Осъзнатостта се разтвори в Себето, това е краят на света и остава само Абсолютната Реалност. Само това е Господът на безкрайните вселени.

Основните учения бяха дадени, за да дадат възможност на стремящия се да попие теорията. По късно, тази теория трябва да бъде отхвърлена. Ти трябва да слушаш и да съзерцаваш. Само тогава наистина ще разбереш, че ти си Себето. За да осъзнае, че Себето е Брахман, човек трябва да разсъждава дълбоко. Тогава не са необходими други методи, като например благотворителност, ритуали и т.н. Този, който не слуша ученията на Учителя, никога няма да избегне нещастието. Ако слушаш Учителя, ставаш освободен. Вярата идва чрез придобиване на преживяване. Какво се има предвид под слушане? Преживяването на Единствения Принцип означава, че човек трябва да проучи и да изследва обективното тяло, финото тяло, причинното тяло и великото причинно тяло. Изследвай и преживей. Преживей за себе си всичко, което ти казвам. Тогава Себе-реализацията не е далеч. Аз ти казвам Пураната (свещената история) на Атман. Аз ти казвам Пураната на това как да превърнеш дживата в Брахман. Мая е поробила Брахман, Вишну и Шива. Този роб трябва да бъде трансформиран в Абсолютната Реалност. Така че човек трябва да слуша Учителя и да преживее Истината за себе си. Ти винаги си бил и продължаваш да бъдеш създателят на всичко. Нищо не може да бъде постигнато само чрез четене или слушане относно това.

Брахман е като пространството. Брахман означава твоето естествено състояние, което е чисто и вечно. Това, което е отвъд Брахман, е известно като Параматман (Абсолютната Реалност). Той е отвъд или откъснат от Себето (Атман). Във всичките четири състояния (будност, съновидение, дълбок сън и Турия или чисто съзнание) той присъства като “Вечната Истина.” Ако се опиташ да узнаеш какво е той, той ще изглежда като празнота. Той не може да бъде видян и не може да бъде възприет. Той “започва,” когато всички концепции приключат.

Абсолютната Реалност присъства, дори когато концепциите присъстват. Това фино движение, което е усетено в неподвижното Себе, е наречено “Осъзнатост” или “Аз.” Нестабилността в Себето символизира Мая. Атманът (Себето) има много мъжки, женски и неутрални имена. Той не може да бъде видян, и все пак всички тези имена съществуват. Защо съществуват? С каква цел? Понеже Себето е невидимо. Тези различни имена следователно са указатели. Себето не е видяно, но е посочено чрез имена, като например Муламая (първичната илюзия), Мула Пракрити или импулсът “Аз съм.”

Ако някой изведнъж ти извика, докато си заспал, ти се събуждаш стреснат. Така възниква Мула Пракрити (първичната природа). Тя също така е известна като Махакарана или великото причинно тяло. Муламая (първичната илюзия) е Мула Пракрити. Причинното тяло на микрокосмоса (живото същество) е същото като Авякрут (непроявено) тялото на макрокосмоса (вселената), докато финото тяло е същото като Хиранягарбха (невидимата сила) на нивото на вселената. Авякрут означава пространство (Вякрут означава проявено). Това, което не е проявено (пространството), все пак може да бъде възприето (като обектите). Това светско проявление е наречено Вират (огромно). Кришна не е нищо друго освен “Чиста Осъзнатост” или “Осъзнатост във формата на Знание” (Праднянам Брахман). Всичко, което е в тялото, е малко, всичко, което е в космоса, е огромно, Вират. Във формата Вират (разкрита от Господ Кришна на Арджуна в Махабхарата) Господ Кришна е имал лицето на всяко същество. Мнозина са се раждали и мнозина са умирали, точно както се случва ежедневно в света. Ишваратанучатушя означава четирите тела (Вират, Хиранягарбха, Авякрут и Муламая) на Бог. Дуалистите смятат Осъзнатостта за Параматман (Абсолютната Реалност), точно както един средно работещ човек е наричан с уважение “Сър” от един метач или човек от по-нисша класа. Всичко, което е отличено и следователно водещо до дуалност, трябва да бъде унищожено. Това е известно като Апарокша Джнана, Директно Знание или Параматман (Абсолютната Реалност). Това също така е известно като въплъщение на Знанието. Това, чрез което всичко това е реализирано, е наречено Ишвара Джнана (Знанието на Бог). Ом, първото слово, произхожда от Ишвара. “Азът” или егото, присъстващо в света, е известно като ахам (ахам означава его). Това са мъжки имена. Това също така има женски имена, като например майката на трите свята, вътрешно съзнание и т.н. Вечното Знание е Знанието, което съществува за всички времена; миналото, настоящето и бъдещето. “Той” е безскрупулен, както и добросърдечен в същото време. Например, един разбойник безмилостно краде от някого, но споделя плячката с близките си. Последното е признак на доброта. Този, който разбира това, бива освободен. Робството е дошло поради невежество, а освобождението ще дойде със Знанието. Във Виджнана (Върховното Знание), както робството, така и освобождението са просто детска игра.

Това, което е във формата на Съзнание, е Себето (Атман) и то е като огледало. В Себето възниква спонтанно чувство за “аз съм.” Това е егото и самото то е чувството за “индивидуално съзнание” (джива). По съвет на Учителя, това его започва да споменава себе си като Брахман. Именно егото казва “аз съм еди-кой си.” Джнаните се отказват от егото, което е просто концептуално. Едно съновидение е мимолетно, докато концепциите, произведени от ума в будното състояние, образуват едно продължително съновидение. Себето е изначалното божество на тези две съновидения (будността и спането). Точно както един човек, който ходи в пустинята, взема миража за истински, подобно, Себето взема концепцията за светския живот за истинска и не успява да прозре през нея. В общи линии обицата на носа е почитана и ценена, а не носът. Подобно, това, което е видимо, е ценено, а не Себето. Божеството на света е Себето и всичко останало е проектирано върху него. Като една горяща главня, Брахман е абсолютната истина, а светският живот е неистински. Човек трябва да разбере, че сферата на петте елемента е неистинско проявление и само Себето е “Истинско.”

Когато се постигне Знанието, вие отивате отвъд пространството. По същия начин, тъй като произходът на живото и неживото е разбран, вие сте надхвърлили границите на пространството. Вече няма да сте ограничени от пространство. Вие разбирате природата на собственото си Себе и сега сте във формата на знанието на Себето. Това, благодарение на което сте опознали и разграничили живото от неживото, е Атманът , Себето. Бог дължи своята Божественост на мен, Себето. Следователно Божията Божественост е моят собствен израз. Дъждът също получава своето вродено свойство от Себето. Това, благодарение на което кракът се ободрява, също е Себето. Себето придава сила на крака. Себето е Всемогъщият. Себето е Бог. Възприемащият е надарен с абсолютната власт да приписва качества на всичко, което възприема. Дали да третира всичко, което възприема като вярно или невярно, е изцяло негова преценка. Ако се съсредоточи върху това, което е невярно, той е дълбоко засегнат от това и фалшивият свят облича реалистична маска. Ако се концентрира върху това, което е истина, той автоматично се концентрира върху Всемогъщия, без да го осъзнава. Всемогъщият е върховната истина. Така той неизбежно се натъква на Всемогъщия.

Трябва да сте убедени в „Абсолютната“ природа на Брахман. Няма нищо друго освен Брахман. Бог е според вашето чувство. разликата в чувствата ви зависи само от вашата вяра. Тези, които искат да станат Бог, трябва да следват пътя на предаността. Когато вашата лоялност е доказана, състоянието на Брахман е ваше. Покривалото на безбройните дни трябва да бъде премахната. Ако предаността стане слаба след придобиване на Себепознание, тогава това Познание не е плодотворно. Чрез преданост към Бога вие ще бъдете известни и влиятелни в света. Той не се нуждае от нищо. Къде е недостигът на Неговата вяра? Въпреки че Кришна беше принц, той служеше на своя Гуру и вършеше много тежка работа. Усилията му доведоха до спечелването на повече богатства от неговия Гуру, богатството на „Божествеността“. Всеки получава статуса, който заслужава. Резултатът от истинската вяра е категоричен и неизбежен.

В Абсолютната Реалност няма „друго“, нито има съмнение или алтернативи. Тогава възниква първоначалният стремеж, който се нарича „Изначалната Илюзия“, Муламая. От това се появява Блаженството, което е под формата на тройния аспект на Съществуването, Съзнанието и Блаженството (Сат Чит Ананда). Тогава този „Един“ вижда себе си, яде себе си, пие себе си и започва да желае да получи Аз-Блаженство и след това започва да го получава, според въображението. Всичките четири "потока" от същества са създадени от въображението. Трите гуни, трите свята и петте елемента са създадени от Него. Той беше много, но Той мислеше, че е Един и знаеше само това. В изначалнатта девствена „Чиста Епоха“ Той беше сам. Както в сънищата, човек вижда появата на много, но винаги е само сам.

Четвъртият тип Преданост е „Служба на Гуру“. Нозете на Гуру трябва да бъдат почитани. Служете на Гуру, за да бъдете освободени от раждането и смъртта. Садгуру е този, който показва Реалността. Това, което не се вижда от очите и което не е явно, се постига благодарение на благословията на Гуру. Такива състояния на съзнанието като непривързаност, отдаване, пребиваване отвъд тялото, пребиваване отвъд ума и пребиваване в естествено състояние на пълно безразличие се постигат само с благословията на Гуру. Имената са различни, но състоянието е Едно. Ако едно от тези състояния бъде постигнато, всички са постигнати. Непривързаността означава да се откажем от чувството за „мое“, както и от име и форма. Няма друг способен да прости като Гуру, който е майчински всеопрощаващ. Ако изцяло зависиш от Гуру, ще постигнеш Бог. Преданоотдаденият трябва да служи в нозете на Гуру. Проверка на това, което сме научили, трябва да бъде трояка: потвърждението чрез учението на Гуру, потвърждението чрез преподаването на писанията и проверката чрез собствения опит. Постигането на „Знанието на Брахман” зависи от самия човек, но без Садгуру няма да получите истинско удовлетворение. Само чрез изучаване няма да получите това, което е научено чрез думите на Гуру. Това, което е непостижимо, става възможно за постигане само чрез „милостта на Гуруто“. Постигането на Абсолютната Реалност, Парабрахман, не е възможно без компанията на Светците. Това е знакът на четвъртия тип Преданост.

Човек, който разбира себе си като Себето, е отвъд греха или заслугите и е надхвърлил границите на видимите форми. Той е "Победител". Това е неговият ден на победа (Виджая-Дашми). Този ден е "Златният Ден". Това е денят за пиене на Безсмъртен Нектар. Раждането и смъртта ги няма. Състоянието да бъдеш индивид, „Джива“, го няма. Самите Веди са поставили своя собствена граница. Когато сте преминали, тогава вие без съмнение сте Себето, а не тялото. „Аз-ът“, който беше в тялото, се превърна в Шива. Той е победител. Сега той е Учителят с „Абсолютната Сила на Брахман“, Силата на Себето, Неговата Реалност. Върховният Аз, Рама, е възобновил „Своето Кралство“. Това постижение е състоянието на "Победа".

Това, което се представя тук, се нарича Кралската Йога, „Кралят на Йогите“ или Раджайога. Раджайога означава „Естественото Състояние“. Брахман е „Естественото Съществуване“. В това Съществуване няма преданост към нищо "друго". Най-висшето състояние, изначалното естествено състояние, се нарича Раджайога от мъдрите хора. Когато има осъзнаване на Абсолютната Тоталност, това се нарича „Безпрепятствена Йога“. Не става въпрос да правите нещо, да напускате нещо или да се отказвате от нещо. Това, което е направено, е направено искрено и е направено в „Свобода“. Сега, каквото и още да се направи, вече е в състояние на Свобода. Следователно то няма смисъл, нито е безсмислено. Освен това, каквито и дейности да се извършват, те са напълно безкористни и лишени от желания. Затова се нарича Сахаджа Самадхи или „Всепроникващото Самадхи“. Има много имена за това „състояние“, които хората знаят от различни книги, но те всъщност не знаят какво е то. Само двама от нас го знаят, Аз и Бог Шива. Не става въпрос да правите каквото и да било в тази йога. Този, който се опитва да направи нещо, няма увереност в себе си. Този, който е уверен, няма намерение да прави нищо. Той само гледа всичко, което се случва в естествения ход на нещата. Той гледа, тъй като няма какво друго да се направи. „Гледането“ се случва. Това е единственото нещо, което Той прави и това му е достатъчно.

Само когато тази съществена субстанция на "всичкото", от която този свят е приел форма, бъде намерена и приета от вас, можете да познаете Абсолютната Истина и значението на вашето раждане. Тогава къде ще остане задължението или дори краят на задължението? Помислете върху това и не позволявайте повече да бъдете разглезени или осквернени от другите, както и вие не ги разглезвайте или осквернявайте.

Има голяма разлика между съвършеното разбиране и несъвършеното разбиране, между преживяването и визията на тези, които са осъзнали Абсолютната Истина, и тези, които не са. Но от каква полза ще бъде тази изложена тук Истина за един тъп интелект? Днес хората захвърлят тази древна мъдрост в полза на догми и мнения. Дори принципите, за които се говори във Ведите , са само очертания, просто насоки към това безкрайно, най-висше и най-фино познание на Веданта , за което се говори тук.

Човекът, който облича дегизировка в пиеса, има абсолютната сигурност в интелекта си, че това е дегизировка. Все пак можем да се забавляваме и развличаме с него за час. На мюсюлманския празник Мохарам този, който облича дегизировката на тигър, знае с пълна сигурност: "Аз съм човек, който прекарва два часа в тази дегизировка". В противен случай, ако той би повярвал, че "аз съм тигър" и на мястото на ръцете му биха се появили тигрови нокти, тогава с тези нокти той можеше да разпори коремите на незабавляващата се публика и фестивалът щеше да бъде провален.

Независимо от това, човек счита тялото като голям подарък и го приема с радост. Той го възхвалява с цветущ език. Носът, който е една тръба за слуз се сравнява с пъпка на цветето чампака. Очите, които са хранилища на секрет са наречени лотосови очи. Лицето с уста за плювалник на слюнка се нарича лунно лице. Ръцете и краката, които са изкривени клони на дърво, се твърди, че са лотосови ръце и нозе. Човешкото същество гледа на това поведение като на голяма победа и проявява безсрамието си. Въпреки това, Великият Създател е дал чудесно нещо, наречено „интелект“, дори на този Шимга герой-човека, което не е дал на нито един друг вид. Целта на този подарък е да бъде използван за разбиране на абсолютната Истина – Себето и да се сложи край на това унизително шоу. Човек обаче злоупотребява с интелекта си. Той гледа на канала като на Ганг и на тялото като Бог. Този човек прекарва много от времето си, завладян в украсяването на физическото си тяло, вземайки това тяло за „Аз“ и след това, когато влезе в контакт с женско тяло, дори нарича нейното тяло като негово собствено. Той влага цялото негово чувство за „моето“ или притежание в това женско тяло. Благодарение на контакта на това „Аз“ и „мое“ са родени много деца и цяло семейство идва в съществуване. Накрая семейството е разбито и бедният човек страда от подигравки – неговата история е описана в книгата "Dasbodh" by Sri Samarth Ramdas(Дасбодх от Самартха Рамдас). Препоръчва се тази книга да се чете внимателно.

Накратко: За да бъдат вършени задълженията правилно, не е необходимо човек да има усещането за его, за „Аз” или „мое” докато върши задълженията. Точно по същия начин, грубото и финото тяло оформят вързоп, който принадлежи на петте елемента и те са дадени като „реликва” като „повереност” на човешкото същество. Като довереник, ти трябва да се грижиш за вързопа по най-добрия начин. Ако избягаш от отговорността, ще понесеш голямо наказание под формата на загуба на здравето или и двете, умът и тялото. Ако попечителят управлява имота на непълнолетния ефективно и бавачката се грижи за повереното й дете, те двамата ще получат своите заплати. Ако се грижите за тялото и ума си добре, и ги пазите в здравословна кондиция, получавате радост в замяна. За Парамарта (постигането на Абсолютната Реалност), здравото тяло е полезно. Всичко това обаче, трябва да се постигне без мисълта за „мое” С тази нагласа, дори тялото да се подхрани и надебелее, да бъде тънко, да живее или умира, няма да има възгордяване или оплаквания.

След като се ориентираш в тази тъмнина и стъпиш сигурно с краката си за по-дълго време, мек глас се чува да казва: „Аз съм свидетелят на тази тъмнина.” Внезапно бликва кураж, който изговаря надежда за хващане на крадеца. Тя се засилва с мисълта:” О! Този крадец е някъде наблизо и става свидетел на невежеството.” Тук човек трябва да наблюдава упорито, а как се прави това ще бъде дискутирано в следващия урок. Това свидетелство, той го прави отвъд окопа на причинното тяло, заемайки позиция в над-причинното тяло (Махакаруна). Това се разбира бързо, и тогава „Аз” се преизпълва с радост, че е намерил себе си! Кой може да опише тази радост? В тази радост, „Аз” крещи „Праяджнянам Брахма” (Знанието че Абсолютната Реалност е Върховното Познание) както и „Ахам Брахмасми” („Кой съм аз“ е тази абсолютна Реалност”).

Един пумпал, когато е в покой и когато изглежда, че е в покой заради високата скорост с която се върти, е подобен на абсолютната тъмнина и затъмнението предизвикано от много силна светлина. По този начин, въпреки че отвън тези неща изглеждат подобни, има огромна разлика между тези две състояния. Тяхното единство също е различно. Следователно, ако човек върви стъпка по стъпка няма да има хаос.

В Абсолютната Реалност няма „други“.

В Абсолютната Реалност няма „друг“, нито пък има някакво съмнение или някакви алтернативи.

Временният живот или светски живот означава опит да направиш себе си щастлив на цената и жертвата на другите, напълно безразличен към тяхното благополучие и нещастие. Твоето самородно щастие не е придобито чрез никакви усилия или средства. Временните неща могат да донесат само временно щастие. Знай, че Себето носи Вечно щастие на всички, защото То е Вечно. Във временното има безкрайно нещастие, докато в Себето има безгранична и ненадмината Вечна радост. Парамарта означава: 1. Да осъзнаеш произхода на цялата Вселена 2. Да се наслаждаваш на своето собствено естествено щастие без да полагаш никакво усилие 3. Да правиш всички хора по същия начин еднакво щастливи 4. Завършеност на Науката за Материята. Това е най-висшето постижение на Абсолютната реалност.

Когато чувстваш, че не си Брахман, ти се превръщаш в джива. Когато чувстваш че не си нито джива, нито Шива, ти ставаш Абсолютната Реалност, Парабрахман.

"Слушай ученията на Учителя, разсъждавай върху тях и ги провери за себе си, и автоматично Истината ще възникне в теб, и в крайна сметка ще получиш преживяването “Аз съм Себето.” Следователно, единствените методи, необходими за Себе-реализация, са изследването (вичара) и слушане на ученията на Учителя (шравана). Не са необходими жертви, аскетизми, поклонения или пости. Този, който не слуша Учителя, никога няма да бъде освободен. Този, който следва ученията на Учителя, със сигурност ще достигне Абсолютната Реалност. “Не се занимавай със заклинания или аскетизми, не отивай за поклонения. Не отивай никъде, освен за да слушаш ученията на Учителя.” Преживей за себе си това, на което учи Учителят.