Знанието или невежеството никога не могат да бъдат част от Абсолютната Реалност. Нуждаем ли се от лампа, за да видим себе си? Само когато трябва да говорим с другите, ние трябва да кажем “Аз съм.” Ние никога не казваме на себе си “Аз съм.” Когато човек се събуди от дълбок сън, “Аз съм - ността” бива напълно изложена. Когато дори това “Аз съм” е отдадено, резултатът е наречен Абсолютна Реалност. Четвъртото състояние, или Турия, е състоянието, в което човек казва “Аз съм Знание.” “Ту” означава “ти,” а “рахя” означава “да останеш.” По време на дълбок сън човек не е съзнателен за нищо, включително и момента, когато дълбокият сън те застигне. Абсолютната реалност е отвъд състоянието на дълбок сън. В нашето естествено съществуване няма нито “Осъзнатост,” нито “невежество.” Няма нито пространство, нито каквато и да е друга концепция в нашето естествено състояние. Чистата Осъзнатост, знанието “Аз съм,” се появява, и това е наречено Бог. Да знаеш означава да станеш Бог. Когато тази осъзнатост се концептуализира, цялото проявление става осезаемо, а когато всички концепции са изоставени, цялото проявление загива.

Оттук и необходимостта да държиш интелекта потопен в сферата на Реалността. Човек не трябва да изоставя обожанието. Служи на Учителя и го обожавай с интензивна преданост. Имай сладост в речта си, уважение дори към врага, и съображение към чувствата на другите. Такова отношение е необходимо. Гуруто (Учителят) е Брахма и Гуруто е Вишну. “Той е Най-Висшият от всички, Параматман въплътен.” С непоколебима преданост, това разбиране расте вътре. Само такъв човек ще получи Себе-Познание. Едно царевично растение никога не може да даде перли. Една жена не може да достави дете, освен ако не забременее. Ако не ядеш, няма да получиш енергия. Без абсолютна вяра в Учителя, стремящият се никога не може да придобие Знание.

Където има способност, ще има абсолютна преданост към Учителя. Садгуру ще те направи Парабрахман, след като те накара да трансцендираш тази Мая. Седни в храма, ако мислиш, че Бог ти дава всичко. Защо изобщо да работиш или да се ангажираш със служене? Тези, които обожават заблудата, никога няма да бъдат свободни от желание. Тези, които са заблудени, никога не могат да обожават, без да очакват нещо в замяна. Ако обожаваш с желание, ставаш роб. Лишеното от желания обожание ще ти даде статус на цар, то те прави Параматман (Върховната Душа). Ти ставаш Учителя и твоето управление възтържествува. Човек става свободен от похот, гняв, желание, завист и т.н., той трансцендира раждането и смъртта, става чист, всепроникващ и безсмъртен. Така само добро е постигнато. Когато купиш един бик, неговите рога, неговата опашка и т.н., всичко идва заедно с него. Подобно, тези, които обожават без никакво желание, постигат статуса на Учителя. Ако служиш на Учителя без очакване, ти ще получиш истинско удовлетворение.

Само Брахман е Истинен и следователно той няма да почита това, което е лъжовно. Това, което е лъжовно, предизвиква много танци и шоу, но Истината, която е Брахман, има възражения за това. Лъжовното не се зачита дори малко и затова не издържа. Не е позволено да остане дълго. Много е краткотрайно. Каквото и да е измисленото лицемерие, колкото и голяма да е неговата сила или смелост, то не може да бъде доказано като истинно пред Брахман. Не се поддържа или уважава от Брахман, така че автоматично изчезва и става невидимо. Това, което е изчезнало, е било фалшиво и тъй като е било фалшиво, е станало невидимо. Трябва да се нарича и се нарича Мая. Мая е унизителна дума. Това е презрителен термин. Брахман е Истинен. Никой претекст не може да бъде полезен за това. Истината няма реплика. Не можем да имаме фалшива претенция за това, на което няма реплика. Как може истината да има паралел или подобно нещо? Това, което може да се имитира, не е Истина. Истината е неоспорима, абсолютна и без никакъв образ. Напълно безполезно е да се гордеете с какъвто и да е вид фалшиво изображение с висока степен на качество. Брахман смята Мая за много презряна. Всяка лъжа, която се гордее със себе си, трябва да бъде презирана.

След това, използвайки същия метод на забравяне, който е довел Лакшми , вие трябва да забравите и "Аз съм" тялото на Лакшми . По този начин този немислим Нараян , който остана отделен от нея от уважение, ще се установи естествено във вашия храм. Как да опиша късмета на Пуруш , чието тяло става този храм на Нараян !* Тогава вече няма тъмнината на Мая и остава само Блаженството на тази Абсолютна Истина. "Благословено, най-благословено е това човешко тяло, когато онзи безпрецедентен Един вътре е осъзнат. Тогава вие сте придобили това върховно постижение и сте постигнали съвършенство." Дасбодх

След като се ориентираш в тази тъмнина и стъпиш сигурно с краката си за по-дълго време, мек глас се чува да казва: „Аз съм свидетелят на тази тъмнина.” Внезапно бликва кураж, който изговаря надежда за хващане на крадеца. Тя се засилва с мисълта:” О! Този крадец е някъде наблизо и става свидетел на невежеството.” Тук човек трябва да наблюдава упорито, а как се прави това ще бъде дискутирано в следващия урок. Това свидетелство, той го прави отвъд окопа на причинното тяло, заемайки позиция в над-причинното тяло (Махакаруна). Това се разбира бързо, и тогава „Аз” се преизпълва с радост, че е намерил себе си! Кой може да опише тази радост? В тази радост, „Аз” крещи „Праяджнянам Брахма” (Знанието че Абсолютната Реалност е Върховното Познание) както и „Ахам Брахмасми” („Кой съм аз“ е тази абсолютна Реалност”).