Знанието или невежеството никога не могат да бъдат част от Абсолютната Реалност. Нуждаем ли се от лампа, за да видим себе си? Само когато трябва да говорим с другите, ние трябва да кажем “Аз съм.” Ние никога не казваме на себе си “Аз съм.” Когато човек се събуди от дълбок сън, “Аз съм - ността” бива напълно изложена. Когато дори това “Аз съм” е отдадено, резултатът е наречен Абсолютна Реалност. Четвъртото състояние, или Турия, е състоянието, в което човек казва “Аз съм Знание.” “Ту” означава “ти,” а “рахя” означава “да останеш.” По време на дълбок сън човек не е съзнателен за нищо, включително и момента, когато дълбокият сън те застигне. Абсолютната реалност е отвъд състоянието на дълбок сън. В нашето естествено съществуване няма нито “Осъзнатост,” нито “невежество.” Няма нито пространство, нито каквато и да е друга концепция в нашето естествено състояние. Чистата Осъзнатост, знанието “Аз съм,” се появява, и това е наречено Бог. Да знаеш означава да станеш Бог. Когато тази осъзнатост се концептуализира, цялото проявление става осезаемо, а когато всички концепции са изоставени, цялото проявление загива.

Оттук и необходимостта да държиш интелекта потопен в сферата на Реалността. Човек не трябва да изоставя обожанието. Служи на Учителя и го обожавай с интензивна преданост. Имай сладост в речта си, уважение дори към врага, и съображение към чувствата на другите. Такова отношение е необходимо. Гуруто (Учителят) е Брахма и Гуруто е Вишну. “Той е Най-Висшият от всички, Параматман въплътен.” С непоколебима преданост, това разбиране расте вътре. Само такъв човек ще получи Себе-Познание. Едно царевично растение никога не може да даде перли. Една жена не може да достави дете, освен ако не забременее. Ако не ядеш, няма да получиш енергия. Без абсолютна вяра в Учителя, стремящият се никога не може да придобие Знание.

Където има способност, ще има абсолютна преданост към Учителя. Садгуру ще те направи Парабрахман, след като те накара да трансцендираш тази Мая. Седни в храма, ако мислиш, че Бог ти дава всичко. Защо изобщо да работиш или да се ангажираш със служене? Тези, които обожават заблудата, никога няма да бъдат свободни от желание. Тези, които са заблудени, никога не могат да обожават, без да очакват нещо в замяна. Ако обожаваш с желание, ставаш роб. Лишеното от желания обожание ще ти даде статус на цар, то те прави Параматман (Върховната Душа). Ти ставаш Учителя и твоето управление възтържествува. Човек става свободен от похот, гняв, желание, завист и т.н., той трансцендира раждането и смъртта, става чист, всепроникващ и безсмъртен. Така само добро е постигнато. Когато купиш един бик, неговите рога, неговата опашка и т.н., всичко идва заедно с него. Подобно, тези, които обожават без никакво желание, постигат статуса на Учителя. Ако служиш на Учителя без очакване, ти ще получиш истинско удовлетворение.

Само Брахман е Истинен и следователно той няма да почита това, което е лъжовно. Това, което е лъжовно, предизвиква много танци и шоу, но Истината, която е Брахман, има възражения за това. Лъжовното не се зачита дори малко и затова не издържа. Не е позволено да остане дълго. Много е краткотрайно. Каквото и да е измисленото лицемерие, колкото и голяма да е неговата сила или смелост, то не може да бъде доказано като истинно пред Брахман. Не се поддържа или уважава от Брахман, така че автоматично изчезва и става невидимо. Това, което е изчезнало, е било фалшиво и тъй като е било фалшиво, е станало невидимо. Трябва да се нарича и се нарича Мая. Мая е унизителна дума. Това е презрителен термин. Брахман е Истинен. Никой претекст не може да бъде полезен за това. Истината няма реплика. Не можем да имаме фалшива претенция за това, на което няма реплика. Как може истината да има паралел или подобно нещо? Това, което може да се имитира, не е Истина. Истината е неоспорима, абсолютна и без никакъв образ. Напълно безполезно е да се гордеете с какъвто и да е вид фалшиво изображение с висока степен на качество. Брахман смята Мая за много презряна. Всяка лъжа, която се гордее със себе си, трябва да бъде презирана.

След това, използвайки същия метод на забравяне, който е довел Лакшми , вие трябва да забравите и "Аз съм" тялото на Лакшми . По този начин този немислим Нараян , който остана отделен от нея от уважение, ще се установи естествено във вашия храм. Как да опиша късмета на Пуруш , чието тяло става този храм на Нараян !* Тогава вече няма тъмнината на Мая и остава само Блаженството на тази Абсолютна Истина. "Благословено, най-благословено е това човешко тяло, когато онзи безпрецедентен Един вътре е осъзнат. Тогава вие сте придобили това върховно постижение и сте постигнали съвършенство." Дасбодх

След като се ориентираш в тази тъмнина и стъпиш сигурно с краката си за по-дълго време, мек глас се чува да казва: „Аз съм свидетелят на тази тъмнина.” Внезапно бликва кураж, който изговаря надежда за хващане на крадеца. Тя се засилва с мисълта:” О! Този крадец е някъде наблизо и става свидетел на невежеството.” Тук човек трябва да наблюдава упорито, а как се прави това ще бъде дискутирано в следващия урок. Това свидетелство, той го прави отвъд окопа на причинното тяло, заемайки позиция в над-причинното тяло (Махакаруна). Това се разбира бързо, и тогава „Аз” се преизпълва с радост, че е намерил себе си! Кой може да опише тази радост? В тази радост, „Аз” крещи „Праяджнянам Брахма” (Знанието че Абсолютната Реалност е Върховното Познание) както и „Ахам Брахмасми” („Кой съм аз“ е тази абсолютна Реалност”).

Същността на Ведите е Веданта (т.е. краят на знаенето). А Веданта е разбирането на Учителя и се нарича Сиддханта (т.е. Абсолютна Истина). Дори това преживяване "Аз съм" не може да бъде описано и се нарича Аз-преживяване ( дхаданта ). Това е Върховното Себе.

Светът се появява, когато съзнанието започне да осъзнава себе си. Това е абсолютна истина. Така както вашето детство си отива, когато пораснете, така и идентификацията с тялото отпада след Себереализацията.

Когато вярвате в неизменното, вие се изпълвате със светлина. Само този, чиято вяра в думите на Гуру е абсолютна, може да предава на другите истинското духовно знание. Ако думите ви са неясни и противоречиви, не може да бъдете Гуру .

Защо някои хора се наричат предани? Заради тяхната абсолютна преданост на Бога. Има и други, почитащи Бога, но целите, които преследват с това, имат повседневен характер. Хората обикновено са загрижени за собствените си проблеми и малко се тревожат за Бога. Само единици реализират Себе си и тогава Бог поема всичките им дейности и им служи във всичко.

Бог и преданият Нему се обединяват в абсолютна преданост. Когато отсъства чувството за битие, кой ще каже "да" или "не" за каквото и да било?

Напълно реализираните имат такава вяра. Те са чисти като деца. Ако вярата ви е абсолютна, нима има смисъл да ходите на разни места и да търсите нещо? Нима има някаква необходимост от това да питате за каквото и да е?

Истинското Аз е абсолютна благодат и светлината на ума не го докосва. Ние наричаме душата на това благодатно истинско Аз Бхаусахеб Махарадж . Такъв велик човек не може да изпитва нищо, което не се явява добро. Липсата на добро може да съществува само докато истинското Аз остава непознато.

Преданият притежава необходимата сила за поклонение на Бога, за което се изисква абсолютна вяра.

Необходимо е да имате абсолютна вяра, че Този, който се събужда сутрин, е самият Брахман . Истинската преданост означава единство с Него. За истинската реализация е необходима убедеността, че Аз-ът е недостъпен за възприятията, поради което трябва да се избавите от всички вредни качества.

Атмадева е този, който ви е по-близък от всичко и Той е изпълнен с доброта. Ако имате абсолютна вяра в истинското Аз, Той винаги ще бъде с вас, където и да сте. Благодарение на истинското Аз вие осъзнавате всичко крайно и разпадащо се.

Бхагаван Шри Кришна постига висшето състояние, придобивайки пълен контрол върху своето съзнание. Този контрол носи абсолютна вяра в думите на Сатгуру . Вие сте свидетел на своето съзнание, но колко далеч може да бъде един такъв свидетел от истинското Аз?

Трябва да имате абсолютна вяра в думите на Гуру - с такава вяра няма граници за онова, което може да постигнете. Постоянното спомняне на думите на Гуру отстранява двойствеността между вас и Него и изгаря всички човешки грехове.

На кого се кланям? На самият Параматман , който е нашата абсолютна истинска природа.

Шри Рама е бил известен с безкомпромисната си вярност към Своите думи и дълг. Той е познавал Себе си и е изпитвал абсолютна удовлетвореност от това знание.

Трябва да развиете абсолютна вяра в онова, което чувате сега. Бог не прави разлика между мъжа и жената, за Него са важни само вашите чувства и любов. Бог ви дава всичко, от което се нуждаете и идва при вас в съответствие с вашата вяра и убеденост.

Бхагаван казва за своята природа Ниргуна , че тя е подобна на почва, в която липсва вкуса "Аз съм". Той казва: "Този, който има абсолютна вяра в Мене и този който наистина жадува за Мене, той Ме реализира. Това не е видение, а истинска реализация".

Посвещаването означава да си спомним нашата истинска природа, т.е. смисъла на мантрата . Посветеният осъзнава своята абсолютна истинска природа и преживява целостността в съответствие с равнището на своята убеденост.

След това Бхагаван разказал за своята великолепна истинска природа: "Аз съм Ниргуна и нямам никакви очаквания. Това е естественото Мое състояние на комфорт и лекота. Когато се разрешава един проблем, възниква друг, но даже и тогава Аз нямам никакви очаквания. Макар че по принцип нямам очаквания, когато съзнанието влезе в действие, те започват да надигат глава. Всъщност Моята истинска природа е лишена от съзнание, поради което липсват и очаквания. Това е състояние на абсолютна пълнота, в която няма никакви потребности".

Брахман е неотделим от джива , а джива - от Брахман . Ако вие имате абсолютна вяра в Бог, Той става част от вас самите. И двамата се наслаждават на един и същи покой и умиротвореност, но не го съзнават.

Духовният стремящ се е погълнат от своите духовни експерименти и преживявания, и пътуването продължава. Човек вече има преживяването на света чрез сетивата си, следователно той се опитва, доколкото е възможно, да зависи само от себе си, той се опитва да прецени степента, до която може да отиде с минимална помощ от другите и се въздържа от използването на много неща в света. В подходящото време стремящият се със сигурност ще спечели покой; нищо не иска, той има достатъчно и за да дава. Той е удовлетворен и поведението му го разкрива. Той не очаква нищо от тези, с които има работа. Очакването на материални постъпления от другите различно ли е от просенето? Ако е вярно, че той е достигнал до щастие отвъд обсега на обикновените смъртни, защо той трябва да очаква оскъден дял от материални печалби? Ако той има в свое притежание блажения извор на вечен живот, защо той трябва да иска цена от своите вземания-давания с другите? Невъзможно е този, който е осъзнал своето Себе, да разчита на другите; напротив, той храни другите с духовна храна с абсолютна лекота.

Моята Абсолютна природа е брахман . Това, което остава, когато всичко друго бъде филтрирано, е чистото качество на саттва , което е себелюбие. Това е безформеният Ишвар Бхагаван . Когато съзнанието се използва, за да медитира върху себе си, вивека блести. Светлината на джнана пламва ярко, и вие осъзнавате, че Вашият Гуру и Бог са Вашето собствено Себе. Но базовите тенденции на раджас и тамас доминират и пречат на саттва да сияе.

От тази абсолютна гледна точка, сърцето, Себето или Съзнанието не може да има определено място във физическото тяло. Каква е причината за това? Самото тяло е само проекция на ума, а умът е само бледо отражение на сияйното сърце. Как е възможно Това, в което се съдържа всичко, да бъде ограничено до мъничка част от физическото тяло, което не е друго освен безкрайно малко, осезаемо проявление на единствената Реалност?

Веднъж щом приемеш, че от истинската и абсолютна гледна точка, сърцето като Чисто Съзнание е отвъд пространството и времето, за теб ще бъде лесно да разбереш останалото в правилната му перспектива.

Ако продължим нашето изследване, ще открием, че имаме още едно тяло, което е още по-фино. Всеки от нас има собствен опит, който може да потвърди това. Става дума за сънят без сънища. По това време ние нямаме нито плътно, нито фино тяло. Умът е затихнал напълно и ние сме потънали в покой - в абсолютна тъмнина, без да осъзнаваме каквото и да е. Когато умът отново се появи от тази тъмнина, настъпва или сън със сънища, или състояние на бодърстване. При събуждането след дълбок сън, нашите спомени обикновено са: "Спах много добре, нищо не сънувах". Тоест, ние знаем, че сме съществували и в състоянието на тъмнина, в което е нямало никакви сънища. Това състояние на тъмнина се нарича каузално тяло.

"Ако някой заяви, че е практикува Себеизследване, дълбоко потънал вътре в себе си и накрая е реализирал Истинския Аз, знайте, че това е абсолютна лъжа! Не за знание, а за смърт - за това е годно егото! Само Аруначала - Истинският Аз - познава Истинският Аз!".

Пътят, предложен от Шри Рамана, не е религия. Даже да го наречем религия на недвойствеността ( адвайта-мата ), ще бъде неправилно, тъй като двойствеността и недвойствеността се считат за две религии, което означава, че те са двойка противоположности, всяка от които съществува само благодарение на това, че съществува и другата. Затова термина "недвойственост" има смисъл само във връзка с термина "двойственост" и те са реални в еднаква степен. Откровението ( даршан ) на Шри Бхагаван носи в себе си само една абсолютна Истина ( парамартхика-сатя ), в която целта и пътя са едно и също нещо.

Бхакти и джняня показват пътя към Истинският Аз. Да бъдеш Истинският Аз - това джняня ; но възможно ли е да бъдеш Той, без да Го обичаш? Затова, когато останем само Истинският Аз, ние се намираме в състояние на абсолютна Любов.

Тъй като в едно такова състояние на Истински Аз няма никакво "друго", ние сме ЕДНО. Нашето състояние на Единственост е състоянието на Абсолютна Свобода, тъй като няма никого, който да ни принуждава или да бъде под властта на някого. От казаното може да се направи извода, че нашата природа е Едното, Сат-Чит-Ананда , Абсолютната Свобода. Ние сме абсолютно свободни! Какво означава това? Това означава, че в нас има Сила ( шакти ), която прави възможно да извършваме онова, което пожелаем ( ича ).

Ние, бидейки Върховното Битие и ползвайки своята Абсолютна Свобода, сякаш забравяме истинската си природа. Тази привидна забрава поражда лъжливата същност - джива , която започва да се идентифицира с тялото и усеща себе си като човек. Като такава тя има ограничено битие, ограничено знание и ограничено щастие - тя погрешно приема природата на своето безгранично Битие (Истинският Аз) за ограниченото съществуване на тялото. Тя погрешно приема: природата на своето неограничено недвойствено съвършено Знание (Истинският Аз) за ум или за чувствени възприятия, познаващи само "външните" обекти (възприемани чрез сетивните органи, които не са Истинският Аз); природата на своето Вечно, Пълно, Върховно Блаженство на Истинският Аз, което не възниква от нещо друго и не изчезва, за малките мимолетни удоволствия на сетивните органи, произтичащи от привличането или отвращението от външните обекти. Тя ги възприема не като нещо, което е притежавала винаги, а като нещо, което придобива благодарение на добродетелите си ( пуня-карма ).

По-горе бе казано, че унищожаването на чувството на персонално действие самò по себе си унищожава и чувството за персонално преживяване. Същата тази сила, която е нашата Абсолютна Свобода и която ние като "деятели" сме си представяли като нещо отделно от нас, сега действа във формата на мощна Сила на Желанието ( ича-шакти ) и мощна Сила на Действието ( крия-шакти ), насочена към това да ПРЕБИВАВАМЕ НЕПОДВИЖНИ. Тази сила, която няма равна на себе си - ДЕЙСТВАЩАТА НЕПОДВИЖНОСТ - разрушава второстепенните и илюзорни ича-шакти и крия-шакти , използвани за сътворението, поддържането и разрушаването на Вселената.

След това, той ще почувства че в него спонтанно и без каквито и да са усилия, се случва голяма промяна. Неговото внимание, което толкова много пъти се е опитвал да го фокусира върху Истинският Аз и което винаги се е изплъзвало, обръщайки се отново към обектите от второ и трето лице, сега се оказва обхванато от една мощна сила, което вече не му позволява да се върне към обектите от второ и трето лице. Тази сила е Благодатта . Независимо от това, че Благодатта винаги е помагала на практиката му и го е насочвала, той попада под нейната абсолютна власт и се оказва уловен от нейната сила.

По този начин Гуру му показал нова посока на огромната любов към абсолютната чистота, която през цялото това време е бушувала в него и той станал готов да реализира своя Истински Аз, да осъзнае естествената абсолютна чистота на своя Аз. Реализирайки своя Истински Аз, той се връща у дома. Познавайки състоянието "аз не съм това тяло" и постоянно изпитващ го, сега вече той можел да последва завета на Гуру : "Винаги пребивавай в чистота!".

Петте божествени функции ( панчакритя ) - творение, поддържане, унищожаване, скриване и Благодат - са свързани само със света, душата и Бога, които (както е казано в стих 1215) се явяват просто игра на Мая . Затова, каквото и да изглежда реално вътре в областта на посочените пет функции, то не може да бъде абсолютна Истина.

Тъй като обвързаността, Освобождението, садхака , садхана , придобиването, и т.н. се отнасят само за света, душата и Бога, всички те не са реални. С други думи, тъй като света, душата и Бог са игра на Мая , цялото знание, което се отнася за тях, е нереално (виж "Улада Нарпада", стих 13: "Знанието за многообразието е невежество, което не е реално"). Щом е така, само Знанието, което сияе, превъзхождайки Мая , Знание за единственото, за Едното, може да бъде върховна и абсолютна Истина ( парамартха ).

Истинската природа на тази върховна Истина може да бъде позната единствено от джняни , който пребъдва непоколебимо в тази единствена, превъзходна Реалност. Само техния опит може да бъде приет за абсолютна Истина.

Следователно, Ние (Истинският Аз), които оставаме сияещи даже в състояние, в което Мая по този начин се е оказала несъществуваща, единствено се явяваме върховната и абсолютна Истина ( парамартха ).

Тази абсолютна Истина не може да бъде разбрана от онези, които се намират под властта на Мая и следователно са заблудени заради изкривяващото его. Игнорирайки тази върховна Истина, те си въобразяват множество най-различни цели, такива като постигане на безсмъртие на тялото, създаването на Рая на Земята, попадане в Небесните светове, придобиването на могъщество ( сидхи ) и т. н и вярват, че тези цели са върховната Истина. В името на йога или на някаква религия, те измислят различни пътища за постигане на посочените цели, пишат обемисти книги за техните собствени пътища и методи и се оплитат в неясни аргументи. Всички тези усилия са безполезни, тъй като те са възможни само в пределите на областта на действие на нереалната игра на Мая .

Подобно на случая, при който слона вижда лъв по време на сън, без да съзнава, че в действителност той не съществува, така името и формата на Сатгуру са лъжливи (от абсолютна гледна точка), обаче Пробуждането, което Той предизвиква (началото на Знанието за Истинският Аз) е абсолютно реално.

Шри Муруганар : Този стих обяснява мисълта, изразена в стих 29 на "Упадеша Ундияр". Трябва да знаем, че всъщност няма никакво постигане на Освобождение. Тъй като робството е фалшива умствена концепция, Освобождението не може да бъде нищо друго, освен фалшиво убеждение. Отделно от Истинският Аз няма нито джняни , нито аджняни ; в състояние на абсолютна Истина няма нито джнаня падеши , нито махавакя . Фалшива е и мисълта, че естественото състояние на Истинският Аз е било загубено; тапас , изпълнен за отстраняването на страданията, причинени от тази мисъл, също е фалшив; даже състоянието на джняни , в което отново никой не е постигнал пребиваване посредством тапас , е фалшиво. Упадеша е това, което винаги съществува само като един Истински Аз.

905. Има ли по-голяма заблуда от тази да мислиш, че Истинският Аз - Знаещият, че светът само привидно изглежда съществуващ, но от абсолютна гл.т. не съществува, подлежи на промяна?

Освен това, в състоянието на абсолютна Реалност, преживявана от джняни , те осъзнават, че състоянието аджняни никога не е съществувало и затова за тях е невъзможно да мислят за метода, благодарение на който са преминали от никога несъществуващото състояние аджняни в състоянието джняни , което съществува винаги и което е единствената Реалност.

В цялата тази глава, от стих 1007 до 1015, състоянието на джняни е висшата цел на живота ( парамапурушартха ), която трябва в края на краищата да се постигне след практикуването на множество садхана и извършването на множество жертви чрез много раждания - вместо да се празнува като най-великото постижение, то се описва като "открито и пусто пространство, просто пространство, свободно от всичко друго, което може да бъде пожелано или придобито, просто състояние на абсолютна Тишина".

Шиваприкаша Пилай постепенно почувствал, че отговора на неговите въпроси се намира в самия него и той е свързан с начина на живот на Свами - живот в безметежна чистота, в пълно равнодушие към жените и абсолютна незаинтересованост към парите.

Пожипурай : Заради заблудата "аз съм тяло", която е следствие от невежеството, човек мисли, че индивидуалният "аз" съществува отделно от Бога, който е съвършена и абсолютна пълнота. Трябва да се приеме, че докато считаш себе си за индивидуалност, заради его-чувството "аз съм извършителя", ще извършваш добри или лоши действия и задължително ще получиш и преживееш техните резултати във вид на радост и страдания.

84 Тя е нежната млада Госпожа, чиято форма е абсолютна и напълно съвършена, есенция на блаженството на Брахман .

64 Даже тези действия, които изпълнявам и ги смятам за свои, в действителност са действия на Падам, който е пълната и абсолютна Истина.

Всъщност идеята за Атман, който съществува в качеството си на свидетел, принадлежи само на ума и не се явява абсолютна Истина за Него. Свидетелстването изисква обект на свидетелстване, но двете - и свидетелят и неговия обект - са умствени творения.

От тази абсолютна гледна точка, Сърцето, Атман, или Съзнанието, не може да имат определено, обособено място във физическото тяло. Какво е основанието за това твърдение? Самото тяло е просто проекция на ума, а умът не е нищо друго, освен слабо отражение на сияйното Сърце. Как може ТО, включващо всичко, да бъде ограничено до някаква малка област вътре във физическото тяло, което е само безкрайно малко, феноменално проявление на единствената Реалност?

След като се съгласите, че от истинската и абсолютна гл.т. Сърцето като чистото Съзнание е отвъд пределите на пространството и времето, тогава лесно ще разберете всичко останало в неговата правилна перспектива.

Съмненията възникват само когато вие Го отъждествите с нещо физическо и осезаемо. Сърцето не е нито понятие, нито обект за медитация, а място за медитация. Атман пребивава в абсолютна самота. Вие виждате тялото в Сърцето и този свят също се намира в Него. Няма нищо, което да е отделено от Сърцето. Затова всички видове усилия са разположени само тук.

От абсолютна гл.т. Мъдрецът не признава никакво друго Битие, освен безличният Атман - единен и без форма.

Тъй като времето всъщност не съществува, няма нито минало, нито бъдеще, нито даже настояще, а значи не може да има нищо подобно на сътворение на света. По същия начин, всички явления, които предполагат наличието на време, са нереални. Следователно, ние сме нямали минали раждания и няма да имаме такива и в бъдеще - ние даже сега , в момента, не сме въплътени и смъртта не може да бъде реална. Не би било възможно в миналото да е извършено някакво действие, чиито плодове да берем в настоящето. И сега ние не сме извършители на действия, плодовете на които ще бъдат пожънати в бъдеще. Тази абсолютна истина е изпитана от всички мъдреци, но тя не засяга относителната обоснованост на вярванията на миряните.

Разбира се, абсолютна Истина е, че самият Аз е истинското Сърце. Тук Шри Рамана се позовава на Състоянието без его като на нашето Естествено Състояние, тъй като в него ние сме това, което в действителност сме - Чисто Съзнание.