Забележка: 14.3- Изкуството на поезията започва с думите: "Поемата е гирлянд, направен от това чисто "слово".
//Шри Рам//
1
Сега, когато всяка мисъл е изоставена, там е тази поема "Аз съм". И ето така се възхвалява този Господ на "поемата". Той се нарича Ишвара и Той е Свидетелят, Господ и Създателят на това "слово" (т.е. "поема"). И когато свидетелстването на тази "поема" се откаже, тогава Той е този немислим Парамешвара . (Когато забравите всичко и останете в това "сега", тогава светът, създаден от думи и концепции, изчезва и там е това "слово" или "поема". Нейният Господ е Пуруш или Ишвара и докато Той остава скрит в тази "поема" " има свидетелство. И когато тази "поема" свърши, тогава свидетелстването също свършва и остава само това неразрушимо Себе/ Ишвара и се нарича немислимо Върховно Себе/ Парамешвара .
2
В противен случай това немислимо Себе е този майчин дом на богинята Сарасвати (т.е. знанието или това стихотворение "Аз съм"); или това немислимо Себе живее като джива и има изучаване на "много" изкуства (т.е. пеене, поезия, танц, музика и т.н.). Но наистина тези "много" обиталища на дживата са тази обител на "словото" (никой не може да живее нито миг без това "Аз съм"/съществуване). (Когато този Господ не се осъзнава директно, тогава съществува или светът на Неговата "поема", или светът, който всеки създава от нашите "множество" мисли)
3
Или Той е "многото" славни стремежи на човечеството, или Той е величието на този Господ, или ако тези "множество" стремежи се пренебрегнат, тогава този поет създава проницателността* на това "всичко".**(Когато всичко е забравено, тогава се разказва тази "поема". Поетът е Пуруш и Той наистина сте вие. Но когато "поемата" се слуша, тогава Той остава скрит. По това време тази мисъл "Аз съм тяло" се превръща в разбирането "Аз съм навсякъде" и когато дори това се изплъзне, тогава остава само поетът/Господ).
* Шри Ранджит Махарадж - кирти означава слава, но всъщност означава да проникнеш навсякъде.
** Евангелие от Тома - Исус каза: "Нека този, който търси, да търси, докато не намери. Когато намери, ще се смути. Когато той стане смутен, той ще бъде удивен и ще властва над Всичко."
4
Или Той е този океан от светско съществуване, от който е *избито бижуто на това "слово". Или Той е освобождението на освободените (т.е. Окончателното Освобождение) и необятен като простор на тиха вода. И когато този поет разказва Своята "поема", тогава интелектът с "многото" мисли се връща към своя източник. *(В този свят има това красиво бижу на "Аз съм". Но то няма да бъде разбрано, докато не го потърсите чрез вивек )
5
Или е налице този източник (т.е. "слово"), откъдето са дошли писанията (думите). Или е налице това немислимо Себе, поради тази "реч" на чинтамани (магическият камък, за който се казва, че унищожава мислите/въображението, по същия начин, по който го прави тази "реч"). Или това мляко на божествената крава/ камадхену , което слушателят пиеше, се превръща в "многото" мисли (Божествената крава също е знание. Защото тя ви дава каквото пожелаете. Ако не искате нищо, тогава тя ще дойде и ще остане с вас. И ако искате тяло, тя ще ви даде тяло и "многото" мисли, които го придружават).
6
Или Той е мисълта "Аз съм" на божественото дърво на желанията/ калпатару (дървото на познанието ви дава каквото желаете, т.е. каквото вярвате, че сте, това ставате). Или Той е най-великото от освобожденията и тогава този разширен свят на "многото" мисли се превръща в огромното пространство на Крайното Освобождение.
7
Или е налице вашето богатство на този *свят отвъд. Или е налице този немислим, таен път на йогите. Или това Върховно Постижение/ парамартх* на гняни става "многото" форми. *(В този свят на имена и форми има друг свят; светът, който се вижда през очите на знанието**)
* Парам-артх; върховен смисъл или крайно постижение.
** Евангелие от Тома - "Няма да дойде, като го търсим. Няма да се каже: "Вижте тук!" или 'Вижте там!' По-скоро царството на Отца е разпростряно над земята, но хората не го виждат."
8
Или Той е съвършеното разбиране на чистото знание. Или този Господ става този сагун от онзи ниргун . Но тогава вниманието на този немислим поет е върху мая .
9
Или има "много" писания с тяхното подразбиращо се значение. Или Той е постижението на този непостижим Парамешвара . В противен случай Той е много лесното постигане на формата на този поет (поемата Сагун ). (Тази глава отново и отново заявява трите разбирания. Или това немислимо Себе се е превърнало в разбирането "Аз съм тяло" и има "много" груби форми. Или То става това разбиране "Аз съм" и има тази една движеща се форма или чайтаня, сагун и т.н. Или То осъзнава Своето собствено немислимо Себе и То е Едно без друго)
10
Този поет е знанието на мумукшу /аспиранта. Този поет е садханата на садхака /търсача. Този поет е пълното удовлетворение от сиддха /постигнатото, което никога не се нарушава. (Този Господ на "поемата" или Пуруш е вечен и високо над всичко това и Той се нарича сиддха . Когато Той забрави Себе Си, но се стреми да разбере, тогава Той бива наричан стремящ се/ мумукшу и когато прави тази "поема", тогава Той е търсачът или садхак . В тази "поема" Той е Свидетелят и в грубия свят Той е напълно забравен.)
11
Този поет е убежището на свадхарма .* Този поет е този, който се стреми да контролира ума. Този поет е смиреният Пуруш , който изпълнява Неговата дхарма (т.е. да свидетелства е присъщата природа на човек и единственото му задължение/ дхарма , "аз съм навсякъде, защото не искам нищо"). (Няма нищо друго освен този поет и Той приема "множество" роли и се опитва да контролира ума и Той забравя всичко и търси убежище в "Аз съм"; и Той напуска тази двойственост и търси убежище в собственото Си Себе и Той винаги е свободен и никога не е бил обвързан)
* Нашият собствен дълг; да останем в нашата Сваруп.
12
Този поет е защитник на вайрагя /отречението ("не искам нищо"). Този поет е "многото" постижения на преданоотдадените и когато тези "много" мисли търсят защитата на свадхарма , тогава там е този немислим поет.
13
Или това състояние на този поет е любовта на всички любови. Или този поет е "многото" обекти на медитация на погълнатия в медитация. Или този поет се превръща в разширената проницателност на поклонника ("Той прави всичко").
14
Поетът е коренът на "многото" духовни усилия/ садхана и поетът е плодът на тези "много" усилия. Благодарение на Неговата благодат, "многото" действия стават това съвършено действие на знание ("Аз съм навсякъде") и ако това се поддържа, тогава това чисто знание на немислимия поет ще бъде реализирано.
15
Ако е там, тази безусилна "реч" на поета, тогава страстният ум ще се успокои и ще се наслади на слушането на тази "поема". След това ще има разказване на тази "поема" от Господа на "поемата".
16
Този поет е този един, който е добре запознат с писанията; че поетът е този, който притежава силата на знанието; и този поет е опитният в пътищата на "многото".
17
Този поет разбира тази непрекъсната "поема"; този поет превръща "многото" угризения в копнеж по това знание; и този поет превръща това знание за прозата и стиховете и всичките им разделения в тази неделима Сваруп , когато непрекъснато повтаря Своята "поема".
18
Този поет дава красота на грубия свят; този поет е дълбоко обичан от * Лакшми и когато това "всичко" има постоянната подкрепа на Осъществения/ Сиддха , тогава го има този немислим поет. *( Лакшми : когато нечие внимание/ лакша е "аз"/ ми ; тя е пракрути или "всичкото" и е винаги вярна на своя съпруг Нараян или Пуруш . Сега, след като разбере, че дори това "аз съм всичко" е привидност върху това безформено Себе, този един може да остави това чувство "аз съм" да се изплъзне)
19
Този поет е установяването на това "място за срещи" (където сетивата, умът, праната и т.н. се събират заедно като това "всичко"); този поет е това украшение на добрата съдба; и този немислим поет дава на ума защитата на това щастие (тогава умът няма да иска да отиде никъде другаде).
20
Този поет е вършителят и Неговата "цялостна" форма; този поет показва съвършенството на мъдреците (просто да знае); когато този поет разказва Своята "поема", тогава умът придобива разбирането на писанията (нети, нети).
21
Ако я няма проницателността на този поет, тогава как би могъл някой някога да бъде издигнат от този свят? (тогава този, който е "всепроникващ", само ще заеме тяло от плът и кръв) Затова разберете, че този немислим поет е опората на това "всичко", което се е превърнало в това грубо творение (ако умът забрави този свят, той ще намери подкрепата на това "всичко" и ще бъде издигнат от това светско съществуване).
22
Има "много" знания и има това разбиране на "всичкото". Но без този Господ на тази "поема" нито един от тях не би могъл да съществува. От този поет произлиза това "всичко" (пракрути) , а също и Познаващият това "всичко" (Атма Пуруш).
23
По-рано там бяха Господарите на тази "поема" като Вяса и Валмики и т.н. И все пак поради този Господ, се появи този груб свят от множество различни форми. И от този Господ дойде този вивек на "всичкото" и а-вивек /не- вивек на този свят.
24
Преди това е било направено това велико поетично произведение ("Аз съм", т.е. естественият език) и след това е настъпило изучаването на многото езици. И поради това, този Върховен поет стана обикновен пандит /учен. (Ерудираният учен, глупавият човек и това "Аз съм" са този Върховен поет, но невежеството е дошло върху Това и то приема себе си за грубо тяло)
25
Преди това там беше най-великият от великите (Реалността) и след това този безграничен Господ на "поемата" се появи като знание. Дори сега Той е и ще бъде, когато Му се поклониш (когато оставиш невежите си мисли).
26
Или ги има "многото" мисли, този образ на мъдростта ("речта"), или го има онзи немислим Господ на "речта", който стои пред вас. Ведата и Шрути казват, нети, нети поради Неговата божествена "реч" (първо там е тази естествена "реч" и след това дойде азбуката, буквите, думите, стиховете и езиците, писанията и т.н.).
27
Заради този немислим поет има "много" убеждения и повторения и я има тази "реч" и в крайна сметка, поради Неговата пълнота, там е този немислим Господ извън всякакви съмнения, още веднъж.
28
Или това немислимо Себе се превръща в облак от нектар, любезно появяващ се над птицата чатак ( чатакът чака и пие само напитки от нектарни дъждовни капки на този облак, т.е. точно както верният преданоотдаден търпеливо чака за знание); или Той става потокът от този малък поток от девет чувства;* в противен случай тези "много" чувства се вливат в тази огромна водна шир, преливаща от щастие (блаженството на познанието).
* Ум с гняв, радост, героизъм и т.н., "многото" чувства, съдържащи се в поезията и светския живот.
29
Или Той е съкровищницата на вивек , или се проявява под формата на човек, или поради това немислимо разбиране, аз не съществувам, умът, пълен с "много" мисли, е събран като тази немислима Реалност.
30
В противен случай Той става това съкровище на първоначалната сила/ шакти ; или "многото" мисли развалят тази сила/ шакти и Той се появява на хората като ефект от техния натрупан запас от предишни действия/ санчит карма (съзнанието на тялото е дошло и хората говорят за своята карма , причинена от предишни действия и след това те трябва да претърпят нейния ефект).
31
Или Той става плаващият по този кораб на щастието, или Той е онзи непрекъснат Брахман , пълен със собственото Си блаженство, или ако за хората по света се появи потребност (желания) и тогава Той се свежда до "многото" различни практики.
32
Или Той е богатството на чистото знание; или Той е в спътника на това грубо творение; или Той е ползата от предаността, която е донесла плода на тази "поема". (Или има грубо създаване на "много" мисли, или това "Аз съм", когато тези мисли са оставени, т.е. тази немислима Реалност)
33
Или Той е разширението на Ишвара (Той е Пуруш и Господ и създател на "целия" този свят/творение), но ако наистина разбирате, тогава вие сте по-необятни от цялото небе (неограничена Реалност отвъд пространството и времето, т.е. качествата на това "всичко"). Тогава вие сте поетът на тази непрекъсната "поема" и сте по-велик от цялата сътворена вселена ( Махарадж - бъдете толкова голям, че да изчезнете).
34
Сега, нека го има това немислимо разбиране, аз не съществувам. Това е Господа на "поемата" и Той е опората на света и пред тази Реалност аз се прекланям с моите осем тела.
Забележка: Там е онази немислима Реалност, която е завинаги свободна и там е онзи вечен Господ на поемата и това разрушимо "Аз съм" е Неговата поема (т.е. Пуруш и пракрути ). Но ако не напуснете мислите си, тогава човек никога не може да чуе тази "поема" или да стане Господа на тази "поема".