//Шри Рам//
1
*Сега забравете всичко и с ума си се поклонете и слушайте това "Аз съм". Тогава ще има преданоотдаден, гняни , Светец, и саджана . Тогава ще има безстрастен йогин , надарен с превъзходството на тази истинна "реч". *("сега" е мула мая и вътре в нея е този Пуруш . Чрез Неговата светлина тя свети, но Той остава скрит зад нея, докато тя съществува.* Когато там е този Свидетел, свидетелстване и свидетелствано, тогава вие сте добър слушател)
* Шри Сиддхарамешвар Махарадж - По това време нещастието да си в тази къща на тялото е изчезнало и Лакшми , богинята на духовното богатство и знание, влиза в дома. Когато Лакшми идва, тогава Нараяна също идва точно зад нея. Когато има разбирането, "Аз не съм четирите тела. Аз съм Себето в тях", тогава Лакшми се установява в сърдечния храм и след това нейният избран съпруг, Нараяна , със сигурност идва, тихо и естествено.
2
Тогава този Пуруш е този океан от саттва (пракрути). Тогава Той е голям резервоар от интелигентност. Като слуша това скъпоценно бижу на "словото", този Пуруш връща ума, пълен с "много" мисли, обратно към неговия източник.
3
Тогава умът е мула мая и се наслаждава на сладкия вкус на това "слово". И скрит в тази мула мая е "говорещият на всички говорещи" (този Пуруш е изговарящият това "Аз съм"). Той е установеният Пуруш и Той премахва "многото" съмнения чрез това знание.
4
Сега този безграничен Параматма стана Свидетел/ Пуруш на тази мула мая . Това знание на мула мая е, че Параматма става проявен/* аватар . И след това тази Реалност приема себе си за тяло и се наслаждава на радостите на сетивата (но когато има свидетелство, всички отделни сетива се събират, за да се слеят в едно знание и вече не се преживяват като функциониращи отделно и последователно). *( Махарадж - да слезеш от собственото си място)
5
Благодарение на това "слизане"/проявление, тази немислима ниргуна става това състояние на покой и знаене на саттва гуна /знанието. И тогава поради това *място за среща на знанието, този красив Върховен е достигнат (като останем в това безусилно знаене на чиста саттва , знанието ще се отстрани от само себе си. Трябва да се върнем по същия път, който ни доведе тук). *(Където умът, праната , сетивата, елементите и гуните и т.н. се събират в една форма, наречена чайтаня или знание)
6
Тогава същността на Ведите царува в сърцето и богинята Сарасвати свири на езика. Благодарение на спътничеството на тази "реч", се появява този Гуру на боговете (Единственият Пуруш , който познава боговете в небесата, т.е. гуните и елементите и всичко, което те са създали).
7
Да бъдеш тази мула мая е правилното слушане и тя има чистотата на огъня (чрез добро слушане огънят на знанието изгаря имената и формите). Тази мула мая е лъчите от слънцето (на този мула пуруш ) и е първоначалното вдъхновение. Благодарение на това познание цялото това творение се появява пред вас и поради това познание то също е унищожено (от познанието, ако погледнете навън, тогава идват "много" мисли, а ако погледнете навътре, тогава това немислимо Себе ще бъде осъзнато).
8
Мула мая е вечно присъстващата бдителност на този непрекъснат Брахман и към това знание идва знанието за трите времена (минало, настояще и бъдеще; т.е. телесното съзнание). Атма гняни е това "време на всичкото" и Единственият, свободен от всяка гордост (Той знае това "всичко", но не приема докосването; следователно то е точно като Неговия сън).
9
Когато това виждане на Пуруш (свидетелстването) изчезне, знанието не остава и това е Реалността. Но докато го има това осъзнаване на знанието, вие оставате в ума (индивидуалният ум е станал този универсален ум, но не и не-ум).
10
Когато тази Реалност бъде накарана да си спомни Себе Си, тогава го има това знание на мула мая и тогава тази Реалност става това, което е "вече познато" (Реалността е винаги там; тя няма познание за Себе Си; А когато Тя излезе малко навън, тогава го има знанието за света. Това знание за "много" имена и форми е знание за вече познатото, т.е. знанието на "всичкото"). "Там" в Брахман , защо трябва да има това повторение на познанието? (Когато има само Един, къде е необходимостта от знание? И когато има знание за "многото" обекти, тогава има знаене отново за това, което е "вече познато")
11
Но този немислим Параматма е станал приемник и оценител на тази саттва гуна (т.е. налице е триадата на свидетелството) и тогава този Атма Пуруш изрича това "Аз съм" без страх. Сега какво е този Един благословен Пуруш , който не вкусва/преживява? (Този Пуруш е "все-знаещият" Атма ; в действителност всяко преживяване е познато от Него; въпреки това ние казваме, "Знам това и преживях онова." Но нашето знание за "вече познато" знание е толкова малко и ограничено)
12
Когато този Пуруш винаги вкусва от тази "божествена храна",* тогава Той превръща храната, която ядем, в тази неразлагаща се храна на "Аз съм" ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - в противен случай го превръщаш само в лайно). И по същия начин, с това разбиране моите изговорени думи стават Неговата "божествена реч", направена от тази пара реч, "Аз съм".** *(Без тази основна храна на "Аз съм" не бихме могли да живеем дори за миг. И ако не разберем, че всяко действие и момент е тази "божествена храна" и че тогава Той яде, ние сме ограничени до съзнанието за тяло и просто ядем и серем. По същия начин, ако кажем "много" думи, но не разбираме, че Неговата "реч" е опората, тогава тези думи са просто загуба на въздух)***
* Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Това безпричинно битие вътре в дъха е основната храна на всяка джива . "Въображение на това знание" е да вярваме, че съществуваме само от храната и напитките, които приемаме през устата си. Ние се храним по много други начини, а не само по този начин. Както има храна за устата, така има думи за ушите, миризми за носа, допир за кожата, а формите са храна за очите. Умът се нуждае от много мисли като своя храна и те се нуждаят от тази мисъл "Аз съм" като своя храна, а това се нуждае от това Съвършено Удовлетворение на Себето. Без тази храна човечеството не може да съществува нито за миг. Ако това изначално Удовлетворение го нямаше, тогава нищо нямаше да го има.
** Четирите речи в низходящ ред са: пара, пашянти, мадхяма и ваикхари . Пара означава, вие сте там, това е първоначалната мисъл, пашянти означава, някаква мисъл започва да се оформя, мадхяма означава, мисълта е приела форма и вие чувствате, че трябва да я кажете, ваикхари означава, вие я изговаряте.
*** Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Стойността на този човешки живот и на изречената дума просто не се разбира. Само в момента на смъртта ще разберете. Ако много богат човек умира и има на разположение лекар, който може да го накара да живее още петнадесет минути и да го накара да говори малко, тогава неговите роднини са готови да похарчат десетки хиляди рупии за тези петнадесет минути и две до четири думи. Сега просто изчислете от това колко ценен е този живот, който пропускате да минава в безполезни надежди, схеми и празни приказки. Тогава може да разберете, че този скъпоценен живот просто се изхвърля, ако не положите усилия да познаете Себе си!
13
Когато го има това разбиране на собствената сила или "Аз съм", тогава това е правене на * пуджа /обожание на това Върховно Себе ( Парамешвар , т.е. отвъд Свидетеля). И ако човек не прави тази пуджа , тогава как може да има това немислимо разбиране на Парамешвар ? ( Парамешвар , Параматма , Парабрахман са все едно нещо, тази Реалност) *( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - да знаеш е извършване на пуджа )
14
Точно както това Едно Върховно Себе/ Парамешвар се е превърнало в тези хилави думи, изречени от егото, така и чрез правилно внимателно слушане може да бъде това чисто знание на Върховното Себе. Следователно тази пуджа на знаене (или слушане) трябва да се изпълни и тогава обърканото бърборене, което се случва в ума ви, може да бъде разбрано. (Забравете обърканото бърборене, разберете, че всичко е за това, което не съществува; нашето объркано бърборене създаде този свят и то поддържа този въображаем свят. Веднага щом бърборенето спре, този свят на знанието е там)
15
На обърканото бърборене му липсва това умение и "изкуство" на знаенето. Тогава няма мъдрост и няма непрекъснатост. Обърканото бърборене няма преданост/ бхакти , няма знание/ гнян и няма отказ/ вайрагя . То няма сладостта на тази божествена "реч".
16
Ето такъв е моят безполезен артикулиран глас (ваикхари). Това е само загуба на въздух. Неговата "реч" е безстрашна и безусилна и Той е наслаждаващият се на битието* и Той е "Господа на света" (Пуруш).
* Шри Нисаргадатта Махарадж - съзнанието е усещането за живот, усещането за съществуване. Именно любовта към битието присъства в източника и причината за всички желания.
17
Като слушате, вие ставате този образ ("Аз съм навсякъде") на този "Господ на света". Това обаче стана моят разговор за "многото" неща и тогава този мой низш интелект/ буддхи се сприятелява с "многото" низки мнения ("Съгласен съм с теб, а не с теб, аз съм прав, а тя греши и т.н." ).
18
Синът на Учителя е глупак в този свят, но вътре в него е тази сила на неговия Учител. Когато имате спътничеството на Светия, тогава Той прави всичко. *(Синът на Учителя е Пурушът . Човек, който не се интересува от нищо, никой и не знае нищо, оставя всички мисли на ума и просто свидетелства, т.е. слуша)
19
Когато хората на този свят видят тигър или лъв, всички бягат от страх; но малките им играят пред тях без страх. По същия начин този син на Учителя играе пред Неговата Реалност.
20
Когато това "аз" е слуга на Светеца, тогава вие "говорите" със Светеца (вашата "реч" е "Аз съм"). Тогава мисленето на "аз"-а се предлага на Неговото мислене. ( Шри Сиддхарамешвар Махарадж - направете Неговата мисъл, ваша мисъл).
21
Дори вашата "реч" е лъжовна; това е лъжовното твърдение "Аз съм", направено от този Атма Пуруш. Когато това знание не се изисква от това немислимо разбиране, тогава непълното става пълно (тогава това знание изчезва в тази немислима Сваруп ).
22
Ако този Пуруш има постоянна любов към това спонтанно чувство "Аз съм", тогава това прави ума без мисли. Тогава вие сте точно като Светеца и саджана и майката и бащата на света.
23
Обиталището на "моето" е знаенето на джива ("знам това и това"). Но сега, това знание трябва да бъде съвършено изпълнено (забравете всичко и просто знайте) и след това трябва да обърнете цялото си внимание на тази "песен" на Бог, казва слугата ("Аз съм тяло") на слугата ("Аз съм ') на Светеца.
Бележка: Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Ако трябваше да опишем кои са Парамешавара , Ишвара (Пуруш) и джива , тогава Парамешвар няма нито спомняне, нито забравяне, Ишвара помни себе си (тази Аз съм мисъл), а да си представяш друг, различен от себе си е индивидът джива или ума.