//Шри Рам//
1
Да бъдеш в "сега" (т.е. да забравиш всичко) е възхвалата на Саджана /Светеца. Това е мула мая и тя е поддържащата основа на Парамартх . Благодарение на мула мая , това чисто знание, скрито в *хората, става явно. *(т.е. този, който поддържа убеждението "Аз съм тяло" и приема това светско съществуване за истина)
2
Там е тази мула мая и за нея е много трудно да придобие Върховното Себе. Това Върховно Себе е много рядка придобивка на мула мая . Но Това се постига лесно, като останете в компанията на Светец/Истината (Сатсанг).
3
Знанието е проявлението* на това Върховно Себе, но то не може да се види от вашето грубо зрение. "Многото" садхани и напрегнатите усилия не могат да срещнат това знание (Себето е Едно; То дори няма съзнание за Себе Си. Знанието/знаенето и съществуването/битието са Негово проявление. Вие се появявате спонтанно и има безусилно знаене и усещането "Аз съм". При това чувство са дошли "многото" мисли. Усещате "Аз съм тялото и ума" и можете да извършите "много" усилени садхани , за да познаете себе си. Но вие винаги сте там, всичко, което се изискваше, беше да спрете да се опитвате**).
* Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Когато Върховното Себе направи една крачка вън от своето състояние, едва тогава той получава титлата Аз/ Атма и се появява тази форма на Сатчидананда . То е напълно доволно от своето място и по това време не осъзнава нито тази гуна , нито дори Себе Си. Но заедно с това да стане Сатчидананда , идва изживяването на Неговото собствено съществуване, знание и блаженство.
** Шри Сиддхарамешвар Махарадж - За да убият ума, авторите на писанията използват много оръжия под формата на различни духовни практики. Но въпреки това те са казали неща като: "Умът е ужасен демон" или "Вятърът може да бъде вързан или небето може да бъде сгънато, но работата по убиването на ума е невъзможна задача". По този начин те са нарисували страхотен образ на ума и са изкарали акъла на търсача. Но умът означава просто да кажеш нещо. Този, който разбира значението на тази точка, няма да се страхува от ума, нито ще полага усилия да го убие. Тъй като той разбира, убиването на ума означава просто да останеш неподвижен и тих.
4
И "тук" в мула мая изследващият се заблуждава, тъй като дори острото му зрение е сляпо за онова Себе, което няма вътрешно пространство (то не е битието). Защото докато разбира това знание, неговото собствено Себе е пропуснато.
5
Тази мула мая не може да се види от светлината на лампата, нито светлината на "многото" може да я схване (когато познавате "многото" имена и форми, това знание сякаш не е там). Ако човек постави върху очите си вълшебния лосион, наречен * анджана , тогава този свят от имена и форми не се вижда и това е знание. *( Махарадж - да видиш с "очите на знанието")
6
Луната (умът) с нейните шестнадесет фази не може да разкрие това пълно и завършено Себе и дори най-сияйното слънце, което осветява луната, не може да разкрие Себето (Слънцето, т.е. Пуруш или Атма разкрива познатото, но не може да познае Себе Си) .
7
Светлината на това слънце (Атма) е тази, която разкрива мула мая ; това е Атма , която вижда паяжината (грубите обекти) и също така е този Атма , която се появява като най-малкия атом и "многото" обекти. (В зависимост от това дали вашето съзнание е обърнато навътре или навън, този Атма/Ганеш ще бъде началото на Ниргун или Той ще бъде началото на гуните и тогава Той ще се появи също и като "многото" обекти. Ние казваме, "Аз виждам", но именно този Атма вижда собственото си отражение)
8
Най-малката точка, която може да бъде разделена, е в светлината на Атма , но Неговата светлина не може да разкрие Себе Си ( Атма разкрива това знание и в тази мула мая се появяват "многото" обекти. Но докато вниманието Му остава извън Самият Него, Той никога няма да спечели Своето лишено от внимание Себе). И все пак Реалността може да бъде придобита от садхака /аспиранта посредством тази мула мая .
9
"Тук" привличанията и възраженията изсъхват; "тук" упоритите усилия се покайват; и "тук" логиката става тъпа, съзерцавайки собственото си Себе. Но все пак тази мула мая "тук" не е този Брахман "там".
10
Силата на вивек се изкривява и това "слово" става неясно. Остротата на ума "тук" е безполезна "там".
11
Заради "речта" там е Пуруш и тази чиста саттва гуна (триадата от свидетелстване, свидетелствано и Свидетел). Този Пуруш е божествената змия * Шеша с хиляда усти, но дори той се изтощава напълно, опитвайки се да опише това Върховно Себе и не може да остане в неговата компания. *( Шеша е Свидетелят; Той остава, когато всичко е изоставено. Той има безброй глави и на една глава се държи всеки от нашите индивидуални светове. Махарадж - 'всеки ум е свят', т.е. всеки създава свой собствен свят от имена и произтичащи от това форми, но това Върховно Себе дори не осъзнава Себе Си.
12
Благодарение на Ведите (нети, нети) от неизвестността се появява това "всичко" и без Ведите това "всичко" не е познато. Но Ведите , които могат да разкрият това "всичко", не могат да разкрият това Себе. (Ведите могат да разкрият знание, но нямат капацитета да разкрият Истината)
13
Благодарение на компанията на Светеца, това Себе може да бъде разбрано чрез Себе-преживяване. Величието на Атма остава скрито в тази божествена "реч", защото кой може да говори за тази Реалност? (Вътре в тази триада, там е онази неизразима Реалност, аз не съществувам)
14
Това необикновено *"изкуство" на мая може да бъде познато, но компанията на Себето не може да бъде позната. Отвъд тази мая , там е безкрайността на Светеца и само Той може да разкаже за този съюз със Себето. *(Това "изкуство" е "изкуството на знаенето"; т.е. забравете всичко и остава безусилното знаене)
15
Когато възхвалявате Себето, вие не губите себе си ("Аз винаги съм там" е възхвала) и тогава това разбиране се превръща в тази Сваруп на Светеца. Защото поради това слушане (т.е. да чуеш това "Аз съм" е Неговата възхвала), това действие на божествената "реч" изчезва. (Първо трябва да е налице тази "реч". Ако това знание се поддържа постоянно, то в крайна сметка, от само себе си, ще изчезне и ще бъдете погълнати в тази Реалност)
16
Светецът е обителта на радостта/ Ананда . Светецът е щастието на това чисто знание (т.е. не-знание). Тогава "многото" мисли стават този източник на задоволство и там е този немислим Светец.
17
Светецът е свободата на пълната почивка. Светецът е насладата на собствената си наслада. Отвъд вътрешното пространство на това "всичко" е плодът на слушането и предаността и това е немислимият Светец (отвъд "Аз съм" е немислимата Реалност).
18
Светецът е дхармата на всички дхарми (т.е. присъщата природа). Светецът е достоен получател на тази Сваруп ( Сва-руп /нашата собствена форма). Отвъд това вътрешно пространство на знанието е тази свещена земя, пречистена от тази заслуга на знанието.
19
Светецът е храмът на самадхи . Светецът е складът на вивек . Отвъд тази "реч" на вътрешното пространство, е нашият майчин дом на Крайното Освобождение.
20
Светецът има убеждението за тази Истина. Светецът е победител, защото е изпълнил смисъла на живота. Светецът е най-благоприятното време и постигането на тази съвършена форма.
21
Той е украсен със свобода, такова е богатството на немислимият Светец. Той превръща бедната джива потънала в "многото" мисли в Цар ( Махарадж - Ако Той (Шри Сиддхарамешвар Махарадж) не беше там, аз все още щях да бъда насекомо в лайното, Той ме направи Цар на Царете).
22
Щедростта и откритостта на мула мая се дължи на тази Реалност. Следователно как това знание за мула мая може да бъде нашият най-голям благодетел? Но неговата услуга е, че дава тази немислима Реалност, която никога не се движи.*
* Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Майката Веда прави същото, тя посочва това Върховно Себе, като ни запознава с неговия близък познат. Чрез нети, нети тя събира заедно многото имена и форми на света и ги поставя в това "място за срещи" и му дава това име "Аз съм". И въпреки че това Себе не е тук, защото е отвъд и въпреки че няма "име", все пак то е опората на това "име" и "място за среща" и по този начин можем да разберем, че Едно, което е "отвъд елементите" и няма име и място. Такава е великата услуга, оказана от Майката Веди .
23
Имало е велики суверенни царе* и императори и в момента има, а също и в бъдеще ще има такива лидери. Но те и дори това знание не са дарителите на Крайното Освобождение ( саюджя мукти , четвъртото освобождение, т.е. Парабрахман ).
* Шри Ранджит Махарадж разказва историята на садху , седнал отстрани на пътя под лятното среднодневно слънце. Цар минаваше в колесницата си с антуража си и той вижда садху . Той спира и казва, тук е толкова горещо, елате с мен в моя дворец, мога да ви предложа всички прелести на моя кралски живот. Садху отговорил: "Благодаря, но не. Сега, моля, продължете, защото засенчвате слънцето ми.
24
Този дар на мула мая не е достъпен във всичките три свята (т.е. будност, сънуване и дълбок сън; не може да бъде открит ако приемате себе си за тяло). Това се дава от светеца и саджана . Как тогава може да се опише величието на Светеца?
25
Мула мая е отделена от трите свята на будност, сънуване и дълбок сън. Това не може да се ограничи до думите на Ведите и Шрути . И когато тази мула мая се обърне и се върне там, откъдето е дошла, тогава тя става този Парабрахман .
26
Такова е величието на Светеца, че дори тази "реч" не може да Го опише адекватно. Все пак благодарение на тази мула мая , тази Върховна Параматма бива възприета.