Забележка: Женският аспект на Знанието
//Шри Рам//
1
* Сега е поклонението на майката на Ведите (Майката на Знаенето). Тя е Шарада или Сарасвати и е дъщеря на Брахман . Тя е източникът на това "слово"* и богинята на четирите речи. Тя е тази велика Мая . *(Мислите са изоставени и е дошло разбирането на това "Аз съм" или тази "реч"; това означава да бъдеш в момента или "сега")
* Библията, Йоан 1.1-5 казва: В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Словото беше Бог. То беше в началото с Бога. Всичко стана чрез Него и без Него нищо не стана, което стана. В Него беше животът и животът беше светлината на хората. И светлината свети в тъмнината и тъмнината не я разпознава.
2
Тя е Мула Мая и тя е възникването на това "слово", "Аз съм". Тя е артикулираната реч/ вайкхари* и тя се превръща в онзи неограничен Параматма , когато разкрие скритото значение на това "слово". ( Махарадж - значението е Параматма )
* Шри Сиддхарамешвар Махарадж - Тя е богинята на речта. Четирите речи пара, пашянти, мадхяма и ваикхари са произлезли от нея. Тя е известна още като Мула Мая или Пракрути или Шарада и е възникнала върху този Върховен Аз, нашата собствена чиста форма или Сваруп . Тя е тази неизказана дума "Аз съм", която присъства в дъха на всяко същество. Нейната природа е само да знае без усилие и това вдъхновение "Аз съм" е изразът на това "Неизразимо". Прекланям се на Сарасвати , Майката на света.
3
Мула Мая е самадхи на йогите ; Мула Мая е интелектът/ буддхи на смелите. Нейното познание отрязва ограничаващата концепция на тази мая на невежеството ("Аз съм тяло"). ( Мула Мая е мая на Знанието; Махарадж - тя иска само да знае)
4
Тя е съпруга (позната) на великия Пуруш (Знаещ); тя е много привързана към четвъртото състояние/ турия (свидетелстването); за да постигне това велико *"действие" на Мула Мая , садху се стреми усилено. *("Аз съм всичко, навсякъде")
5
Тя е покоят на Знаещия; тя е присъщата сила/ шакти на Шива и тя е украшението на непривързаността и липсата на желания на гняни .
6
Тя е *"безкрайното", появяващо се като Брахманда (грубото творение), и когато унищожи възхитителната си игра, тогава тя остава скрита в първоначалния си Пуруш . *(Този "безкраен" Пуруш забравя Себе Си и се появява като Своята Пракрути , но когато Той си спомня Себе Си, тогава нейната "реалност" изчезва и тя е като сън)
7
Когато правилно сте разбрали тези сетивни преживявания, тогава тя е срещната и когато приемете *немислимото, тогава тя дори не е докосната. Нейното величие не може да бъде познато от Господ Брахма и другите богове. *(Немислимото означава, аз не съществувам)
8
Тя е "всичкото" и нейното изкуство е безусилното знаене. С това вдъхновение "Аз съм" тя създава тази вътрешна игра; и това празнуване на собственото блаженство е поради нейната сила/ шакти . ( Тукарам - с това тяло и с тези очи видях собствената си смърт и такова тържество не може да се изрази)
9
Тя е тази грациозна, красива форма на тази безформена Сваруп ; тя е сиянието на Слънцето, което е този Парабрахман . Тя създава светското съществуване/ самсар в това "слово" и също така го унищожава.
10
Тя е богатството на освобождението; тя е вътре в седемнадесетте* принципа и тя е изкуството на живеенето. Тя е покоят и играта на тази саттва гуна и източникът на цялата красота.
* Пет органа на познание, пет органа на действие и петте прани , ум и буддхи .
11
Тя е проявлението на непроявения Пуруш ; тя е експанзивната сила на това първоначално желание ("аз искам да съществувам"). Тя е смъртта на ерата Кали (т.е. телесното съзнание), благодарение на благодатта на Садгуру .
12
Когато тя стане *немислима по пътя на Парамартх (Върховно Постижение), тогава има разграничение между същността (Ниргун) и не-същността (Сагун). Чрез силата на нейното "слово" човек се отвежда на другия бряг отвъд това светско съществуване. *(Тя е знание и то трябва да се потопи в не-знание, аз не съществувам)
13
Тази самичка Шарада е Мая и тя приема "многото" маскировки ("Аз съм еди-кой-си и еди-кой-си"). Само че * Сиддха (завършеният/Майсторът) е успял да събере четирите си речи в това вътрешно пространство. ( Пара, пашянти, мадхяма и ваикхари са четирите форми на реч) *(Само Сиддха отвъд тази мая и нейната реч; Той използва нейното знание, за да остане в света)
14
Три от тези речи се появяват в нейното вътрешно пространство, а четвъртата е, когато тази Реалност се проявява като артикулираното слово (има постепенно обективизиране от пара към вайкхари ; пара е чувството "Аз съм", пашянти е, когато една мисъл започне да приема форма, мадхяма е, когато се формира мисъл и човек си мисли: "Трябва да кажа това", а вайкхари е, когато се изговаря). Затова разберете, че силата и способността на тази Реалност да прави, се дължи на тази чиста саттва гуна ( пара реч) на Шарада . (Тази Реалност не прави нищо; правенето се постига чрез тези речи на мая ; чрез силата на мисълта и изречената дума)
15
Тя е майка на трите бога ( Брахма и т.н., трите гуни ) и * Харихара идва от нея. Създаденият груб свят в тези три свята на будност, сънуване и дълбок сън са нейното разширение. *(Когато Вишну / саттва гуна и Махеш / тамо гуна се противопоставят един на друг, има раджо гуна и след това се извършва мислене, концептуализиране. Веднъж, както беше казано, те решили да се съберат като едно, за да могат да познаят Брахман , т.е. да забравят всичко / тамо и остава безусилното знаене/ саттва )
16
Тя е началото на Парамартх и ако това се поддържа, тогава след това ще има това едно чисто знание (постижение на Парамартх ), тихата и неподвижна Сваруп (знанието/ гнян се разтваря в отвъдното знание/ вигнян ).
17
Тя е медитацията на йогите . Тя е мисленето на садхака /търсача ("Аз съм Той"). Тя е * самадхи (Аз не съществувам) на Сиддха /Завършения, който е във вътрешната способност за знаене. *( сам /същият; адхи /преди: както беше преди)
18
Тя е Сагун на този Ниргун и тя става този Ниргун на Сагун , когато напълно проникне в нейната форма.
19
Шастрите , Пураните , Ведите и Шрути винаги я възпяват. В "многото" форми в праната го има това пеене към нея (във всяко създание го има това "Аз съм" вдъхновение).
20
Тя е величието на Ведите и Шастрите *. Тя е израз на това "неизразимо" и благодарение на нея Параматмата може да произнесе това "Слово". *(Накрая те можеха да кажат само "нети, нети"; "Не това, не това")
21
Там са "многото" знания, там е нейното изкуство да познава (Сагун) и там е този завършен Ниргун. Когато "многото" мисли спрат и интелектът/ буддхи се посвети на това знаене, тогава тя става тази чиста Реалност.
22
Тя е предаността към собственото Себе от преданоотдадения на Хари ( Вишну - да знаеш). Тя е непоколебимото вътрешно пространство и тя е освобождението на дживан-мукти (свободата на джива , т.е. Шива ) и след това Крайното Освобождение.
23
Тя е безкрайният Брахман (не-знаенето) и Мая на Вишну /Знанието. Когато тя е тази омагьосваща игра, тогава този Брахман не се разбира, защото тогава тя обвързва най-великия от великите в гордостта на знаенето и "Аз съм Брахман ".
24
Всичко, което е било видяно, се дължи на нейното знание; всичко, което е било разпознато, се е дължало на нейното "слово"; и каквото и да се е появило в ума, наистина е била нейната форма.
25
Възхвалата, бхаджанът и вярната преданост нямат място без тази Мая . Само Знаещият в това преживяване "Аз съм" разбира важността на нейната божествена "реч".
26
Следователно тя е по-велика от най-великия и Бога на Боговете (благодарение на нея се разбира Реалността). Правя своя намаскар към тази Реалност, като ставам част от нея сега (като ставам това Сагун преживяване).
Забележка: Важно е да разберете тези два аспекта на знанието. Тя се възприема, когато всичко е забравено и затова може да бъде наречена нула или нищо и Той знае тази нула: Махарадж - ако на някой му се каже да види кой е в стаята, той ще каже: "Няма нищо." Но този проклет глупак забрави, че Той беше там.