“Ако човек гледа небрежно, егото изглежда, че съществува, но след внимателно изследване става очевидно, че изобщо няма нищо. Когато всички елементи са разтворени един в друг, само стабилното Себе остава.” (Дасбодх – Глава 9, Подглава 10)
Когато елементите се разтворят, само Знанието остава. Това, което е неистинско, е Мая, илюзията. Ако човек се опитва да търси Мая, Атман и джива, тогава светът го нарича светец. Това е начинът на света да знае другите, но да не знае себе си. “Ти си станал учен и излагаш Пураните (митологични книги), и все пак не знаеш кой си ти.” След внимателно съзерцание, нищо не е останало. Забравяйки сетивата и т.н., само “Азът” е останал. Какво означава, когато се казва: “Измети къщата и след това седни”? Това означава, че знаейки, че това тяло е смес от петте елемента, и така анализирайки го, това, което е останало е “Този,” който винаги съществува. Себето пребивава в сърцето. Веднъж щом Го познаеш, всичко приключва. “Тези, които знаят Себето, Ме знаят с много малко усилия, а тези, които не знаят Себето, не могат да Ме знаят дори с големи усилия.” Това показва, че да Го знаеш е безусилно. Господ Кришна е казал на Арджуна: “Защо човек трябва да проси, след като стане цар?” Ние сме това, което Ведите, Шастрите, Пураните и йогите се борят да реализират. Когато станем Себето, какво още остава да бъде познато? Едно свято място ходи ли на поклонение? Точно както Бог да медитира върху Бог, е нелогично, Себето не може да медитира върху себе си. Ако стремящият се е помолен да се ангажира с някаква практика или метод, това е като да помолиш водата да се изкъпе.