“Структурата на вселената е като тази на човек. Това не е само въображение, но ако се опитаме да открием истината, има толкова много мнения, че хората нямат преживяването и стават объркани.” (Дасбодх – Глава 9, Подглава 5)
Питащият попита: “Това, което е във вселената (макрокосмоса), същото ли е като това, което е в човек (микрокосмоса)?” Макрокосмосът не е нищо друго освен нашите собствени концепции и мисли, които са визуализирани външно. Разбирането на това напълно, се нарича Видняна или директно и правилно Върховно Знание.
Също както небето е без форма, Брахман също е без форма. Също както има въздух в небето, Съзнанието съществува в Брахман. Нашето естествено “Битие” съдържа тази Осъзнатост, която също е известна като Муламая, изначалната илюзия, по същия начин, по който има въздух или вятър в небето. Подобно на небето, нашата изначална природа остава винаги една и съща. Няма изкривяване в небето, дори ако тъмнината или светлината го проникват. Чистото Съзнание (Осъзнатост), което възниква в Битието, е наречено “Шуддха Саттва Гуна.” Тази осъзнатост също така е наречена “Махакарана Деха” или великото причинно тяло. Това е всезнаещото, всесвидетелстващото състояние.
Възникването на “Шуддха Саттва” или Чистото Съзнание, е било последвано от едновременното възникване на трите атрибута (гуни) на Мая; саттва, раджас и тамас. Веднъж щом осъзнатостта или спомнянето възникне, забравата също трябва да възникне. Съвместното съществуване на спомнянето и забравата е наречено Мая (илюзия). Това означава, че както това, което е известно, така и това, което е неизвестно, е Мая. Да останеш тих е Брахман, Реалността. Отхвърли състоянията на това, което е и това, което не е. Видимото е нещо, за което можеш да говориш или това, което е видяно. Откажи се от всичко това. Да пазиш тишина е най-доброто. Там, където дори Осъзнатостта не може да достигне, само това е Парабрахман, Абсолютната Реалност. Отказвайки се от “Аз знам и аз не знам,” човек постига естественото състояние. В това състояние, ако “азът” възникне, естественото състояние изчезва. В естественото състояние не съществуват никакви мисли за държава, време, обекти, нито пък мислите за малко или голямо. Когато естественото състояние премине и Осъзнатостта възникне, това е известно като “викшепа,” което означава пробуждане от естественото състояние. Така естественото състояние е постигнато при “лая” (разтварянето) на викшепа (пробуждането).
В писанията това е известно като Пуруша/Пракрити. Пракрити е обективността или силата (Шакти). Осъзнатостта или Съзнанието е наречено Пуруша. В тази Муламая (Първичната илюзия) се съдържат импулса на “Аз съм,” петте елемента и трите гуни или атрибути. Забравата и спомнянето са винаги съвместно съществуващи. Пространството, където е възникнал импулс или движение (което е характеристика на вятъра), заедно с петте елемента и трите атрибута във фина форма, формират Муламая (или Видямая, илюзията за Знание). Когато тези атрибути са в равно съотношение, това е състояние на съвършен баланс. Но когато Муламая (Първичната илюзия) стане проявена (когато този баланс е нарушен), това е известно като Гунакшобхини, раздвижването или пробуждането на гуните. Когато Осъзнатостта гледа навън (към обектите), човек забравя себе си напълно и това е невежество. Когато човек започне да знае себе си, той е Бог, Ишвара. Когато човек започне да знае външното, той става Вишну (Вътрешното Себе) и по-късно елементите възникват (пространство, вятър и т.н.).
В Муламая (Първичната илюзия), човек е Шива, а когато погледне навън към света, той е джива, индивид. Когато той взема решение, това е интелектът. Когато човек започне да мисли “нещо еди-какво-си съществува,” той става ума. Чистата Осъзнатост е Шива, но когато човек започне да гледа към индивидуалното съзнание, той е джива. Именно дживата е, който се движи наоколо в трите свята. Колкото по-силно се гледа навън (придавайки реалност на външния свят), толкова по-убедително и напълно забравяш себе си. Така наречената светска мъдрост е глупост. Забравянето на собствената природа се нарича тамогуна, невежество. Когато една чанта, съдържаща газ, е отворена, целият газ е разпръснат, по същия начин латентните гуни или атрибути се разпространяват навън, когато са развълнувани или обезпокоени. Каквото е твоето убеждение (“Аз съм тялото” или “Аз съм Себето”), такова ще бъде твоето преживяване. Да бъдеш обвързан от концепция, означава, че човек приема като истина всичко, което съществува в концептуалния свят, а светът се разширява неограничено, ако той продължава в такава посока. Ако се откажеш от това като неистинско, тогава всичко, разбира се, е неистинско. Каквото е “практично” или светско, е фалшиво. Виждащият е Брахман, а всичко, което е видимо или видяно, е Мая, илюзия. Пречистването на собствения ум е Знание. Каквито са мислите, такъв е и резултатът. Муламая е Знание. Брахман е като пространство, а Муламая (Първичната илюзия) е като вятър. Също както вятърът може да бъде почувстван, но не може да бъде видян, Гунакшобхини Мая е преживяна, когато гуните са развълнувани или обезпокоени. Това е начинът на света да се забрави Себето и да се фокусираш върху външния свят. Да знаеш света е невежество.
Муламая (Първичната илюзия) е с природата на вятъра. Когато трите атрибута се проявят, тя (Мая) е наречена Гунакшобхини. Природата на Мая е такава, че се опитва да узнае какво предстои и забравя това, което оставя зад гърба си. Забравата и Осъзнатостта (спомнянето) вървят ръка за ръка. Когато Себето е забравено, пространството възниква. Възникването на пространството означава, че дори твоето собствено Себе не е усещано. Това означава, че няма нищо, празнота. Защо е видяна? Защото ние не сме в собственото си Себе. Тъй като нищо не е усещано, няма време, няма определен час, няма място. В Брахман нищо не е възприемано. Това означава, че няма обекти. Когато възприятието възникна, бяха създадени концепциите за пространство, време и обекти. В началото на сътворението, бяха създадени три неща: (1) Пространство, (2) Време, (3) Обекти. И светът възникна. Кога се появи? Когато ти го видя. В действителност няма нищо.
Пространството е желание или компонент на окото. След това от тази “дума” (АУМ) дойде знанието. Ведите и писанията (Шастрите) бяха основани на тази дума. Но Ведите и писанията са все светско знание. Единствено краят на Ведите (Веданта) е това, което ни дава Директно Знание. Краят на знанието е наречено Веданта. Веда означава нещастие. Когато човек получи знание, той става нещастен. По време на дълбок сън няма осъзнатост за нищо, така че няма и нещастие. По време на дълбок сън няма диференциация. Как може да има диференциация в Брахман. Този, който е светски мъдър, е по-малко щастлив от този, който не е.
Веданта е като книга, която слага край на нещастието. Думата (АУМ) възникна от Вътрешното Себе. Така че Ведите са създадени от Вишну. Четирите вида реч (Пара, Пашянти, Мадхяма, Вайкхари) са четирите ръце на Вишну. Знанието може да бъде придобито или предадено от всички четири вида реч. Как нещо относно сътворението е било написано във Ведите? Когато е нямало материя, на каква основа са били написани Ведите? Матрука означава гласни и азбуки. Веднага щом детето е родено, то започва да вика “Аа” или “Аай” (което означава майка на Маратхи). Майка е същото като Мая (илюзия). Тя кара детето да остане в този свят.
Петте елемента са изначалните елементи, които вече съществуват. Когато Себето е забравено, възникват трите гуни (атрибути). Всички тези промени или изкривявания са също като въздушни мехурчета. В изначалния импулс на “Аз”, трите гуни и петте елемента съществуват във фина форма. Ако няма импулс, няма Знание в Абсолюта. Няма движение, така че съответно няма нито невежество, нито Знание. За целите на разбирането, в писанията е било заявено, че трите атрибута и петте елемента са били създадени един след друг, но способността за знаене, трите атрибута и петте елемента присъстват едновременно в този импулс. В хиндуистката традиция, когато една жена се омъжи, тя получава благословията: “Ашта путра саубхагявати бхава,” “Нека бъдеш процъфтяваща и благословена с осем сина.” Тъй като Мая е произвела осем сина (петте елемента и трите атрибута), тя е просперирала или е станала проявена. Грубите елементи бяха произведени един от друг. Какво е дошло първо в този свят, семето или дървото? Дървото е потенциално присъстващо (във фина форма) в едно семе. Човешката сперма е подробен проект на самия човек. Тези пет елемента и три гуни са се разпространили навсякъде, затова ги виждаш като отделни. Само земята има мирис, само водата има вкус и т.н. Те са станали отделни поради тамогуна (невежество). Те са станали отделни, като са приписани на петте сетивни обекта. Тези пет елемента са смесени във всяко същество. Ако пикантни, кисели, сладки и солени храни са смесени и изядени, сместа ще има вкус като на кал. Седемте морета, от седем вида вкус, възникват от земята. Има само една земя, но тук могат да бъдат пожънати различни видове зърно, а всеки техен вкус е различен. Всяко същество е продукт на безброй пермутации и комбинации на трите гуни. Обаче, тяхната пропорция се различава във всяко едно същество.
В Муламая (Първичната илюзия) има способност за Знание, къде е тази способност в сетивата? Осъзнатост или Съзнание означава движение. Тъй като Вътрешното Себе е чисто, тази способност за Знание може да бъде наблюдавана там. Това не е така на други места. Но способността за Знание, разбира се, е там във фина форма. Грубата форма на импулса е вятърът. Затова Осъзнатостта присъства във вятъра. Въпреки че не винаги може да бъде възприета от всеки, Осъзнатостта е винаги съществуваща. Този, който има различаващ интелект, може да преживее това. Първичната илюзия е фина, докато илюзията, която развълнува атрибутите, е проявена и груба. Осъзнатостта съществува по време на дълбок сън, но не е забелязана. Въздухът в стаята е невидим, но той все пак съществува. Огънят в дървото не може да бъде наблюдаван, но той съществува в потенциална форма. В дълбок сън ти преживяваш своето съществуване отвъд съмнение и обекти.