Шри Самарта Сиддхарамешвар Махарадж е един от най-великите непознати светци на времето си. Той е роден в месец август на 1888 г. от н.е., в малко селце наречено Патри, в областта Солапур в Индия.
На шестия ден от неговото рождение, неговата баба сънувала сън, в който великият светия Сидхешвар се появил пред нея, като й казал, че момчето, което е родено, е негова инкарнация и поискал от нея да го нарече Сидхешвар. Той също казал, че един ден момчето ще стане велик светец. Така неговото име било запазено като Сидхарамапа. По-късно във времето, той бил познат като Сиддхарамешвар Махарадж.
В детството си той бил активен, с много остър ум и имал способността да попива нещата много бързо. Не учел много на училищно ниво, но бил много интелигентен, умен и находчив в цялото си поведение. Той бил прям в изказа си и говорел със смислена идея. Отвръщал с дълбокомислени отговори на всеки въпрос. На 16, въпреки че не бил във възрастта си, започнал да работи като счетоводител (Муним) във фирмата Марвади в Биджапур. Работел усърдно и със задоволство, и се установил в Биджапур, където срещнал неговия учител Шри Бхаусахеб Махарадж, който бил построил манастир (Math) в малкото селце наречено Инчегири в щата Карнатака в Индия, който започнал дейността си в 1885 г.
Шри Бхаусахеб Махарадж, разбирайки умствените способности и начина на живот на хората тогава, започнал да преподава „Медитация” на своите ученици в този манастир. Главната цел или стремеж на обучението в медитация бил постигането на Крайната Реалност. Този метод е познат като Пипилика Марж или пътят на мравката. В Индуската митология това е бавният процес за достигане на Крайната Реалност.
Шри Сиддхарамешвар Махарадж, след смъртта на неговия учител Бхаусахеб Махарадж през 1914 г., започнал да медитира върху неговите учения. През 1918, той се отказал от света и присъединил негови четирима братя ученици, за да популяризират ученията на учителя Бхаусахеб, като имал идеята, че човек трябва да премине отвъд медитацията, защото тя била само началната фаза за достигане на Крайната Реалност. Братята последователи не се съгласили със Шри Сиддхарамешвар, като казали, че техният учител Шри Бхаусахеб Махарадж не им е говорил така. Той се съгласил с тях, но казал отново, „Добре! Не може ли човек да премине отвъд това?” Той решил сам да се посвети на този труден път и се върнал в дома си в Биджапур. Там започнал своите медитации на висока платформа подобна на минаре (упли бурудж), седнал на старо оръдие и медитирал 9 месеца без прекъсване. След като неговият Учител му преподавал само медитация, нямало алтернатива за него да намери път към Крайната Реалност без медитация. Неговите усилия обаче били възнаградени и Учителят му го просветил. Така след това това обяснил, че човек може да постигне Крайната Реалност чрез Вихангам Марг (птичия път) чрез мислене. Невежеството се настанило в поколенията чрез слушане. Единствено чрез слушане и упражняване от ученията на Учителя и мисленето над тях, точно както птичето лети от дърво на дърво, човек може да постигне много бързо Крайната Реалност. Това е най-краткият път за постигането и. И в двата начина, човек трябва да достигне до Върховната Реалност, чрез навлизане в „Лая”, т.е. поглъщащ себе си. Невежеството дошло чрез мислите и ако мислите са погълнати в Реалността, човек може да достигне до Крайната Реалност само чрез разсъждение. Той правел непрестанни опити, за да достигне до Крайната Реалност. Той казвал „Ще постигна Крайната Реалност, дори с цената на живота си.” С благословията на учителя Бхаусахеб Махарадж, той достигнал Крайната Реалност. След това, започнал да преподава на учениците си „Знанието за Крайната Реалност“ чрез Вихангам Марг (птичия път т.е. чрез разсъждение) Първо дал Знанието на учениците си, след това поискал от тях да се отрекат и след това да се отрекат дори от акта на отричане. Накрая той дал знанието за Виджнана – Реалността без мисли.
Той проповядвал по много опростен, ясен и смислен начин, като давал примери от ежедневния живот. Бил на мнение, че Пармарт – разбирането на Крайната Реалност би трябвало да се преподава с много опростен език, без да се използват високопарни и бомбастични думи, за да могат хората да Я разберат. Така той правел от 1925 до 1936 г. Сиддхарамешвар Махарадж починал на 9 ноември, 1936 г. в Бомбай, но успял да предаде пълното разбиране за Върховната Реалност на своите ученици.
Затова, тази книга е „Главният ключ към Себереализация”. Тази книга обяснява само един от начините за постигане на Крайната Реалност. Това означава, познанието, че сте отделен от четирите тела и че там остава Аза на познанието, което трябва да се разтвори в Крайната Реалност, която се нарича „Лая” (поглъщане).
Шри Даттатрея Дхармайя Пореди разширил една от лекциите на Шри Сиддхарамешвар Махарадж, позната като „Главният ключ към Себереализация.” („Атмагяначи Гурукили”). Той бил един от способните ученици на Шри Сиддхарамешвар Махарадж, живеещ в Солапур ( град в щата Махаращра в Индия) и написал много поеми върху Виджнана (Върховната Реалност), преподавана от Шри Садгуру Сиддхарамешвар Махарадж.
„Главният ключ към Себереализация”, която е написана на езика Марати, е преведена на Английски от д-р Дамаянти Дунгаджи. Тя е ученик на Шри Садгуру Нисаргадатта Махарадж, който от своя страна е бил ученик на Шри Садгуру Сиддхарамешвар Махарадж.
Шри Садгуру Сиддхарамешвар Махарадж в годините от 1925-1936, обучавал стъпка по стъпка на много опростен език как да се постигне Крайната Реалност. Тези негови учения били публикувани на езика Марати с името „Амрут Лая”. Тези лекции също ще бъдат преведени на Английски и ще бъдат публикувани за доброто на тези, които не разбират Марати.
„Реката не се тревожи, къде ще стигне, тя просто тече.“
„Неподвижността и мълчанието не означават бездействие. Едно цвете изпълва пространството с аромат, свещта със светлина. Те не правят нищо, но могат да променят всичко с присъствието си.“
„Цветето не мисли да се състезава с друго цвете, то просто цъфти. А когато едно цвете цъфти, пчелите идват сами. (неканени)“
„Когато не искаш нищо от света, нито от Бог; когато не искаш нищо, не търсиш нищо и не очакваш нищо, тогава Върховното състояние ще те намери неочаквано и неканено.“