“Когато нектарът е попит, тялото сияе външно. Какви са признаците на един Светец, който е придобил Себе-Познание?” (Дасбодх – Глава 8, Подглава 9)
Когато нектарът е попит, тялото започва да сияе. Подобно, какви са признаците на този, който е установен в Себе-Познанието? Признаците за идентифициране на един светец са показателни за неговото отношение. Освободеният пребивава в Себето. “Самосъществуващ” или “Сваям Сиддха” означава Това, което вече съществува, без някой някога да го е създавал. Такова е описанието на собственото Себе. Слънцето, луната, водата, топлината, светлината, земята и дори Брахма, Вишну и Шива са все последващи творения.
“Сварупа” означава твоето собствено Себе. То е вечно присъстващо, така че то е “сиддха” (винаги съществуващо). Когато ние сме Себето, какво възражение трябва да има, ако наричаме себе си “Сиддха” (осъществен). Досега, поради невежество, ние не осъзнавахме, че сме “Сиддха.” Твоето истинско битие е това, което е наречено “Сиддха.” Няма отделност или различие в това състояние. “Сиддха” е този, който пребивава в Себето. Когато знаеш собствената си природа, цялото умствено вълнение престава.
В природата няма две идеи като способност или неспособност. Способността или неспособността са в сферата на илюзията (Мая). Твоите собствени добри и лоши идеи или мисли ти дават добри или лоши резултати. Бог не ти дава нищо, нито пък прави нещо. Твоето вътрешно чувство, тоест, твоята съвест, е много ценно свидетелство. Твоето лице отразява вътрешната ти съвест. Читрагупта (този, който записва твоите най-съкровени мисли) е твоето Съзнание. То записва всичко секретно. Ти не можеш да направиш нищо, което твоето Съзнание да не знае. Радостта, която човек чувства, давайки една стотинка на просяк, не може да бъде надмината чрез ядене на нещо. В полза на стремящия се, сега ще ти кажа външните признаци на един Сиддха (реализиран човек). Всъщност, няма специфични признаци. Реализираният е отвъд всякакви правила или регламенти. Той няма светско съществуване, нито щастие, нито нещастие, нито богатство, нито бедност. Той приема всички тези като сън. Това “безпокойството за светското престава” означава, че той просто спира да се безпокои за този светски живот. Някои търсачи по духовния път ходят голи, но това е полезно само до точката на унищожаване на телесното съзнание. Няма нищо повече в това ходене гол. Подобно поведение няма пряко отношение към Себе-Познанието.
Признаците на един стремящ се са посветено внимание към изложенията (на духовните теми) и отсъствието на безпокойство за светския живот. Реализираният човек външно е подобен на стремящ се, и все пак вътрешно той пребивава в собственото си Себе. Нищо не го безпокои, това е признакът на реализирания. След като си преодолял всички съмнения, просто да слушаш, да съзерцаваш, да медитираш и т.н., са признаците на реализирания. Външно и вътрешно има пълно непоклатимо доволство. Веднъж щом това състояние стане стабилно и умът е насочен към своята собствена природа, човек става Себето. Например, името на едно конкретно село преди не е било познато и след това веднъж познато, то е постоянно познато. Подобно на това е и състоянието, когато собствената “Себе Природа” е позната. Тогава, физическото движение не засяга собственото пребиваване в Себето. Всичко това зависи от вътрешното състояние или Съзнанието. Дори ако един брахмин трябваше да пусне брада, може ли той с право да бъде наречен мюсюлманин?
Достатъчно е, ако човек знае, че вътрешното съзнание, Себето, е Брахман. Без да знае Себето, дори ако човек извършва велики дела, те ще бъдат напразни. Веднъж щом Себето е узнато, няма ограничение върху твоите действия. Вътрешното състояние трябва да се превърне в Брахман. Отречението или откъснатостта трябва да пуснат дълбок корен в твоето Съзнание. Веднъж щом собственото Съзнание се е обърнало към Бог, външният вид на човек изобщо няма значение. Когато си привлечен към своята присъща природа, признаците на един светец се вкореняват в теб. Без това, дори ако изучаваш по най-добрия възможен начин, ти не можеш да постигнеш този статус. Затова пребивавай в своето “битие” или Себе-Природа, и ако искаш да учиш, просто помни, че ти вече си Брахман. Това означава, че оставаш стабилен и в покой. Слушането на духовни слова гарантира това стабилно отношение. Осъзнай, че ти си Себето и се дръж по съответния начин. Дори реализираните могат да станат объркани, при изоставяне на Себето. Аз ти казвам външните признаци на един реализиран човек, който е тотално незасегнат от светски удоволствия и скърби. За да сложиш край на нещастието или да останеш изпълнен с блаженство, слушай тези десет външни признака на един реализиран човек.
1. Отсъствие на гняв: Човек не трябва да се ядосва. Ако някой те обиди, ти трябва да приемеш това като обида към тялото. Дръж (отношението на) ума си напълно свободен от гняв. Просто да потискаш импулса на гняв (и да мълчиш) не е индикация за отсъствие на гняв. Отсъствието на гняв означава отсъствие на каквато и да е реакция към стимулите, провокиращи гняв. Ако нещо се случи против вкуса на твоя ум и има прииждане на гняв, това показва навик да искаш да командваш другите. Тези десет признака са казани за изучаването на стремящия се. С помощта на тези признаци, продължи своето изучаване или практика и тези признаци ще се появят в поведението ти. Всичко е неистина в този свят. Как тогава едно нещо може да предизвика гняв? Дори това нещо е неистина. Това е начинът, по който човек трябва да мисли. Човек трябва да разпознае всички причини за гняв в ума.
2. Откъснатост: Откъснатостта е отсъствието дори на едно желание. Това води до безстрашие. В противен случай, за теб няма свобода от страха. Човек не трябва да зависи от другите, както в случая: “Ако не получа нещо за ядене, аз ще умра.” Желанието за блаженството на Себето, е желание за блаженството вътре. Хората, които натрупват милиони и след това отиват да говорят на другите за “Знанието на Брахман,” не си правят добро. Вместо това, те извършват измама. Те не знаят значението на откъснатостта. Отсъствието на гняв бива подсилено чрез откъснатост. Отсъствието на гняв всъщност е вътрешна откъснатост. Дори ако човек получи нещо, той трябва да го отхвърли. Бъди добър към тези, които ти причиняват вреда. Да бъдеш в собствената природа е основната индикация на един реализиран човек. На всеки трябва да бъде дадена свобода. Човек никога не трябва да се ядосва. Тъй като ние сме Вътрешното Себе, Брахман, никой не може наистина да ни обиди. Така че, този, който ни носи неприятности, ни освобождава от егото на тялото. Ето това трябва да разберем. Ако приложиш това на практика, то ще стане твой навик. Човек трябва да мисли за себе си, защо възниква гневът. Не е трудно да приложиш на практика всички тези десет потребности. Ти ги намираш за трудни, тъй като не си формирал този навик досега. Откъснатост означава да нямаш желание. Един човек става нещастен поради отсъствието на откъснатост. Значението на думата Карбхари (светски човек) е, че Кар означава беда, а Бхари означава много, изобилие. Ние трябва да оставим нашите желания чрез различаване. Най-висшето щастие на един Йоги е, когато откъснатостта (пълното разбиране, че всичко това е фалшиво) се вкорени в него. Тази Мая или илюзия е толкова странна, че не дава нищо на този, който проси и дава (всичко) на този, който не моли. Всеки е развил привързаност към светските обекти, но колкото по-откъснат е човек, толкова по-щастлив става той.
3. Контрол на сетивата: Това означава да не бъдеш привързан към сетивата. Със сила, всичко е възможно. Когато човек стане зависим, тогава той мисли за Рама (само заради някаква печалба или ползи). Ако има сила, има по-малко страх и става по-лесно да се мисли за “Знание.” Един силен човек разбира Знанието по-добре. Добродетелта е загатната чрез контрола на сетивата.
4. Милосърдие или прошка: Всеки един е Себето. Затова ние трябва да прощаваме на тези, които ни тормозят. Никога недей да таиш омраза в ума, тъй като бремето на желанието да си отмъстиш, гнои в ума, в резултат на което са създадени само врагове и нещастие. Затова, всеки път, когато има някаква обида, човек трябва да бъде готов да прости.
5. Състрадание: Човек трябва да бъде добър към всички. Какво е състрадание? Да не бъдеш жесток към никого.
6. Покой: Поддържай покой. Не се безпокой и се наслаждавай на блаженството на Себето.
7. Вежливост към другите: Без да нараняваме никого, ако помагаме на другите, те развиват любов към нас. Ако желаем добро да не идва при другите, тогава добро не идва и при нас. Добър човек е този, който става щастлив, когато желае щастие за другите хора. Този, който действа противно на това, е скъперник.
8. Отсъствие на алчност: Не бъди алчен. Алчността е само за обекти в илюзията, които са неистински.
9. Великодушие: Това е истинско благородство. За да желаеш всички да бъдат щастливи, ти трябва да се научиш да бъдеш великодушен от самото ядро на твоето сърце.
10. Безстрашие: Страхът създава нещастие. Ако е възможно да се отърве от нещастието, задължение на Джнани е да направи това.
Започни да прилагаш на практика споменатите по-горе характерни черти. Чрез това, ти ще се наслаждаваш на славата на Знанието (Джнана). Това са десетте външни признака на Знанието. Да бъдеш едно със своята Себе-Природа или “Битие,” е истинско щастие. Този, който е щастлив както отвътре, така и отвън, е безкрайно блажен. Да се държиш благородно означава да оставиш всеки един да действа според неговото или нейното желание. В противен случай, човек формира навик да порицава другите. Човек никога не трябва да говори лошо за другите. Също така, никога не безпокой себе си с дребни наблюдения относно другите. Не се меси в работите на другите. Това се нарича великодушие. Не си губи времето, въвличайки се в работите на другите. Само този, който постига “Себе-Познание”, е реализиран човек. Той става щастлив, ако прилага на практика споменатите по-горе десет потребности. Господ Кришна е наречен лъжец, и все пак той е Бог. Това е така, защото Кришна е излъгал, но в същото време той винаги е бил отъждествен със Себето.