Вечерта, 27.10.1935 г.
Няма друг полезен път към Свободата, освен да бъдеш в "Компанията на Светците" (Сантасангха). Когато човек види някаква форма, някой обект, възниква някакво чувство към тази форма. По същия начин, когато гледате майка си и баща си, изпитвате подходящата емоция, подобаваща на тази връзка. Въпреки това, когато видите Гуру (за да видите неговия поглед или Даршан), сърцето се изпълва с чувство на благоговение. По този начин Святата Компания е най-великата. По отношение на Святата Компания, да си близо до Садгуру е най-пречистващо. Илюзията няма място до Него. Илюзията не остава в близост до Садгуру. Повечето хора живеят живота си напразно и отдават значение на безполезните светски блага, само за да станат нещастни и тревожни. Индивидът глупаво придава значение на обективни неща, които изобщо не са важни, и остава впримчен от Илюзията. Но когато човек е в близост до Садгуру, такова безполезно привличане автоматично изчезва.
Уддхава каза на Бог Кришна; „Ти даде съвет, за да разсееш мрака на така нареченото знание на бедните невежи хора. Фитилът на лампата на „Реалното Знание“ се запалва от гхито на Различаването (Вивека) и Липсата на Желания (Вайрагя), докато непреклонната надежда за сетивно удовлетворение е като молец, който се опитва да загаси лампата, като скача в пламъка (опитвайки се да задоволи желанията). Когато преданоотдаденият се съсредоточи върху твоето „Божествено Присъствие“, желанието е унищожено. Само Садгуру, който остава като „Разбирането“ в сърцето на преданоотдадения може да постигне единство с твоето „Истинско Битие“. Сега съм убеден, че ти си ми дал „Пълна Идентичност с Теб“. Тъй като Ти си най-вътрешният обитател на всички, твоята форма вече много естествено пребъдва в мен винаги, но тази форма беше забулена. Чрез Йога на Предаността (Бхакти Йога), която следвах, Ти си напълно доволен от мен. Ти ми даде вътрешната мъдрост да те разбера в твоята Истинска Форма. Сега, това е моето собствено Изначално Битие. Ти ме убеди в този факт. Светиите и мъдреците наричат това чудо „връщане обратно“ или „правилно завръщане“. Правейки това, Ти засили интензивността на моята преданост към Теб. Ти ми даде онова Знание, което вече беше моето собствено Себепознание. Сега Илюзията и съмненията никога повече няма да могат да ме покрият. Ти си толкова добронамерен и особено нежен към своите слуги, които са станали мъдри и са се посветили на пеенето на твои хвалебствия (Бхаджани).“
Пеенето на бхаджани не значи просто биене на цимбали или свирене на музикални инструменти. Хората казват, че онези, които многократно бият чинели и свирят на инструменти, са преданоотдадени, но този „Бхаджан“, тази посветена песен, не е от този тип. Тя е много дълбока. Върху каквото и да медитират светските хора, това е тяхната преданост, техният начин на обожание. Каквото е в ума, е обектът на твоето обожание. Когато човек мисли за светски обекти, с цел да изпита радостта, произлизаща от тях, това е вид обожание. Концентрацията върху този обект е тяхната медитация. Ако има обсебване за някакъв сетивен обект, това обсебване е постоянно съзерцание. Слушането, съзерцанието, медитацията, обсебването и комфортът, усещан при получаването на обекти, не е удовлетворението на Себето или истинското „вътрешно удовлетворение“. Напротив, желанието за повече сетивни удоволствия само се увеличава, а гладът за удоволствия не се задоволява. Желанието поражда желание и докато това е така, Себето няма да получи Себедостатъчност или задоволство.
Следователно „истинското обожание“ е медитацията и съзерцанието, или с други думи, постоянното мислене за Себедостатъчността, което се нарича вътрешен подтик. Това е чувството на мъка или празнотата, която бушува в преданоотдадения, когато той чувства, че е лишен от тази Себедостатъчност. Няма път за връщане от това състояние на копнеж. Така се нарича човек, който копнее за преживяването на „Вътрешната Реалност“. Когато този подтик е налице, съществува сигурността на „Доволството на Себето в Себе си“. Това удовлетворение се нарича Вътрешен Мир. При постигане на това състояние на Вътрешен Мир, човек вече не страда от жаждата за обективни неща. Когато тези желания вече не възникват, желанията са напълно утихнали. Това е истинската природа на вътрешното обожание и това е начинът. Тези, които се отклоняват от това основно обожание и се посвещават на получаване на удовлетворение от обективни неща, просто пропиляват своето човешко раждане.
Уддхава каза; „О, Господи, тези, които бърборят за безполезни неща, без да Те боготворят, са само двукраки зверове в човешка форма. Те не са само обикновени зверове, а магарета от първи ранг. Само времето, използвано за поклонение на Бог Хари (Вишну) е правилно запълнено. Цялото друго време е погълнато от Илюзията, което Илюзията на свой ред използва, за да ти даде прераждане. Само времето, което е прекарано за Себереализация си струва. Цялото останало време е изгубено. Дори всичките усилия, положени за защита на тялото, също са безполезни. Но това, което е направено в знак на преданост към Хари, е истинска заслуга. Човешкият живот е много ценен. Ако е използван за добри дела и преданост, си заслужава. Онези, които познават знаците на Божиите благословии в ума, речта и физическото си тяло, са наистина благословени. По този начин робството на светския живот беше отрязано от мен.
Преди това я имаше привлекателността на жената и децата, която само умножаваше заплитанията във физическия свят. Също така имах представа, че съм роден в моето семейство и съм възпитан сред тях, и си мислех, че те ми принадлежат. Въпреки това, веднага щом умът ми беше погълнат от медитация върху Твоето Битие, разбрах, че всички тези неща са илюзорни. Това привличане към Илюзията я кара да изглежда истина и никой друг не може да покаже истинската природа на това явление. Ти си Силата, която сътворява тази вселена и Ти си „Силата на Знанието“, която прибира всичко това в Себе си. Ти премахна покривалото на привързаността от ума ми. Имах обич към Теб от детството си. Сега ще разрежа робството на всички други хора с „Меча на Знанието“, който ми даде. Сега осъществих живота си, но имам едно малко желание. Моля Те много любезно, дай ми това нещо. Само Ти можеш да направиш възможно това, което е невъзможно. Ти също си Великата Мая, която обединява живото и мъртвото (безформеното Съзнание и материята). Ти контролираш тази Мая, която е измамила дори бог Шанкар (Шива) и други подобни. Ти унищожи трите фактора на знаещия, знаенето и познатото. Изчезна разделянето на „Аз“ и „Ти“, чувството за разделение на „Бог и преданоотдаденият.“ Останах пълен с Блаженството на Себепознанието, но това да го изкажа с думи отново става част от Илюзията. Вече и четирите вида реч и четирите Веди са неми. Всичко е празнота, а причината и следствието ги няма.
Сега с тази любов, която майката изпитва към детето си, можеш ли да направиш това, за което се моля? Сега, това е последната ми молба. Имах толкова голяма илюзия. Освобождението или състоянието на Дживанмукта не е щастливо състояние, въпреки че може да се каже. Затова ми дай „Преданост към Теб“. Не искам Освобождение, което е сухо и безвкусно. Освобождението е възможно чрез Благословията на Садгуру и е необходимо да имаш разбиране на Реалността. Но, моля те, дай ми „Преданост към Теб“. Дай ми преклонението към Теб, което е по-висше от „Освобождението Саюджя“. В миналото ти дари на мнозина само Освобождение, но не им даде тази „Преданост към Теб“. Всъщност Ти ги измами, като им даде само Освобождение. Моля те, при мен тази измама няма да мине. Моля те, благослови с твоята преданост, тези, които са постигнали Истинско Знание. Тези, които пренебрегват „Предаността към Гуру” и заявяват, че са постигнали Освобождение, се заблуждават. Моля те, дай ни Предаността към Гуру. Не ми казвай, че предаността към Гуру не е необходима. Ти си в състояние да направиш възможно това, което е невъзможно, и да направиш невъзможно това, което е възможно. Ти си дал Освобождение дори на животните в гората, които се хранят само с листа, и си дал Освобождение дори на краварките (гопите), които станаха толкова святи, че дори създателят Брахма ги обожаваше. Маймуните и другите не знаеха, че Ти си Параматман. Непостижимо е величието на „Твоята Преданост“. Този, който стане Едно с Теб, държи цялата „Твоя Слава“. Предаността съдържа в себе си Освобождението. Чрез преданост Освобождението се освещава. Дори и да получа Освобождение, желая само да бъда Твой преданоотдаден."
Така говорейки, Уддхава държеше нозете на Бог Кришна с цялото си благоговение. Той нямаше да го пусне. Тогава Бог го благослови. „Когато се постигне състоянието на Тоталността на Брахман, човек смята, че предаността с присъщата ѝ двойственост вече не е необходима. Човек не трябва да страда от гордостта, че е постигнал такова състояние. Когато някой каже, че когато Освобождението е постигнато, предаността не остава, това е гордостта на Знанието, моля те, дай ми „Преданост към Теб“. Можеш да ме попиташ, защо молиш за преданост, след като съм ти дал Освобождение, което е постижимо само след милиони раждания?' и ще кажа, че за мен да бъда лишен от преданост към Гуру е най-голямата пречка. Така че, моля те, дай ми тази преданост, която е отвъд Освобождението."