Глава 3: Подробно изследване на четирите тела

Досега, по време на търсенето на “аза,” ние обърнахме и четирите тела наопаки и не успяхме да открием следа от него. Истина е, че “азът” изчезна без думи отвъд четирите тела, където дори идеите за “аз” и “ти” не съществуват. Обаче, няма да свърши работа просто да бъдеш тих и да бъркаш това за дълбока тишина. В това изложение досега, грубото, финото, причинното и великото причинно тяло са описани повърхностно. Необходимо е подробно да се изследват всички аспекти на четирите тела. Ако те не бъдат напълно коректно разбрани и това разбиране не стане част от природата на човек, стремящият се няма да бъде в състояние да пристигне в тази дълбока тишина, която е Реалността. Затова ние подробно ще изследваме какви са аспектите на четирите тела.

Необходимо е да се разбере, че тези четири тела са четирите стъпала, които човек трябва да изкачи, за да продължи към петото стъпало на дълбоката тишина, което е “Нихшабда,” където “словото” става тихо. Вървейки стъпка по стъпка, човек със сигурност ще стигне до края на пътуването. Обаче, ако някои стъпки са пропуснати и човек преждевременно постави крака си на следващата стъпка, има вероятност да загуби баланса си и да падне назад. Затова, само когато едно тяло е напълно разбрано, стремящият се трябва да продължи към следващото тяло. Без използване на този методичен подход, ако човек започне да стъпва твърде бързо по стъпките, ще има объркване. В това объркване, истинското разбиране няма да бъде постигнато, а стремящият се вероятно погрешно ще разбере фините разлики между дълбок сън и самадхи, както и ще сбърка невежеството за знание.

За сравнение, разгледай разликата между горната част на пумпала, която е неподвижна, когато не се движи и когато изглежда, че е неподвижна поради интензивна скорост, или разликата между тоталната тъмнина и причерняването, което е причинено от интензивна светлина. Въпреки че тези неща изглеждат сходни на пръв поглед или от повърхностна перспектива, има огромна разлика между двете състояния, а тяхната полезност или капацитет също са различни. Ако човек работи методично, стъпка по стъпка, за да получи разбиране, няма да има объркване по отношение на фините разлики, които са посочени. Тук е благоразумно да се привлече вниманието на читателя върху метода на изложение на дадена тема, който се съдържа в древните писания. Това ще убеди стремящия се, че няма основание да възникват съмнения относно някои привидни противоречия в приетия метод на изложението на някоя конкретна точка в писанията. Следователно, първо трябва да опишем метода за излагане на учението, който е бил приет от древните писания (Това често се нарича “първичната предпоставка” представена във Ведите).

Майка Шрути (Ведите) взема под внимание психологическата основа на стремящия се, а след това го вдъхновява да работи за храна, като първо му казва, че храната е Брахман. След това тя му дава време да погали грубото тяло, казвайки му, че грубото тяло е Брахман. После е обяснено, че всички преживявания на радост, които се случват на грубото тяло, всъщност се изпитват от финото тяло. Грубото тяло е показано просто като един труп и е казано как трупът по никакъв начин не може да се наслади на каквото и да е, ако го нямаше финото тяло. По този начин е демонстрирана безполезността на грубото тяло.

След това са описани умът, интелектът, сетивата и обвивката, която е съставена от праните (жизнените дихания), а за това фино тяло е казано, че е Брахман. Посочено е, че е по-голямо и по-обширно от грубото тяло. По този начин, Ведите отдават важност на финото тяло. След това идва описанието на причинното тяло, което е неподвижно и още по-обширно от финото тяло. То поглъща финото тяло. След това причинното тяло е обявено за Брахман и е даден съвет на стремящия се, че “Ти сам си се превърнал в обширното причинно тяло.” Обаче, тъй като причинното тяло се счита за невежество и тотален мрак, окончателното твърдение, че то е Себето, не може да бъде направено тук. Съответно, стремящият се следователно е принуден да изследва по-нататък, във великото причинно тяло. Това велико причинно тяло е още по-обширно и именно оттук се излъчва гласът, който казва “Аз съм свидетеля.” При пристигане тук, великото причинно тяло или състоянието Турия е изследвано и разгледано старателно.

По този начин, Майката Веди отхвърля всяко тяло, след като е заявила, че то е Брахман. Когато тя накрая е изправена пред проблема за обясняването на неизменния, лишен от атрибути Брахман (Ниргуна Брахман), тя твърди, че е неспособна да го опише и единствено продължава да повтаря изречението: “Не това. Не това. Това, което не е невежество и това, което не е знание, е Брахман, а това, което ти наричаш Брахман, не е Брахман.” По такъв начин на отрицание, Майка Шрути описва Брахман като “Това”, което е отвъд всичките четири тела.

Принципът на това, което беше току-що описано е следният: Когато е казано, че едно тяло е по-голямо от предишното тяло, това не означава, че то е по-висше във връзка с него и т.н. При сравняването на иглите например, иглата, използвана за шиене на чанти от юта, е по-голяма от тази, използвана за памук, но не е по-голяма от железния прът, който се използва за копаене. Това показва, че качества като “голям” и “малък” не са присъщи на някое нещо, а са наложени върху него като го свързват или сравняват с нещо друго. Същото правило важи и тук. След изброяването в последователност на първо, храната като Брахман, след това грубото тяло като Брахман, след това финото тяло като Брахман, после причинното и накрая великото причинно тяло като Брахман, и във всеки случай, последното е по-голямо от предишното, намерението е да се даде инструкцията и да се демонстрира принципът, че от всички тези, в крайна сметка за никое от тях не може да бъде казано, че е Брахман. Въпреки че е показано, че във всеки случай, последното състояние е относително по-висше или по-обширно от предишното, то все пак не е Брахман, а освен това, този Парабрахман е абсолютно уникален и е отвъд всички тези четири тела.

Докато използваме гореспоменатия метод за обясняване на една гледна точка, е необходимо ясно да се разбере просто, какво точно е това, което е описано като Брахман. Защо трябва да бъде описан по този начин? Колко далеч може да отиде човек, за да го опише като с някакви определени качества? Освен това, защо каквото веднъж е наречено Брахман, след това е отречено като бидейки не Брахман в същия дъх? Важно е това да се разбере правилно. Например, при даването на инструкция на човек, който не е подходящ готвач, за това как да сготви ориз, му е казано първо да запали огън под съда, в който се готви оризът. След известно време е дадена друга инструкция на същия човек сега да изгаси огъня. Естествено е, че човекът може да се чуди относно противоречивите инструкции. Неговият учител му обяснява, “Уважаеми, необходимо е да поддържаш огъня под съда, докато оризът не бъде сготвен, но по-късно, огънят трябва да бъде изгасен, в противен случай, ние бихме получили въглени вместо ориз.”

Това е причината защо всеки метод, който трябва да се практикува, е необходим само докато неговата цел е постигната. В противен случай, той ще донесе единствено изтощение и по-натам нищо полезно няма да бъде постигнато. Така, когато финото тяло, наречено като Брахман, е старателно изследвано и разбрано, заслугата от наричането на финото тяло като Брахман губи своята стойност и става необходимо да напреднем, и да продължим търсенето на “аз” чрез изследване на следващото нещо. Това показва, че понякога, когато предлагаме цена за нещо или му поставяме някаква стойност, за да постигнем някакви конкретни резултати, тази стойност, която сме му поставили, може да не е непременно истинската стойност на това нещо. Например, някакъв случай може да възникне в живота на човек, където трябва да се обърнеш дори към магарето като към чичо. В този пример, честта, която е дадена на магарето, се дължи на някаква последица, която трябва да изтърпиш за някакво извършено действие.

По същия начин, някакво голямо бедствие, пред което човек може да бъде изправен, е защото той е забравил истинската си природа. Следователно е необходимо да стане освободен от бедствието или препятствието, което е като да бъдеш хванат в челюстите на крокодил. Ако се освободиш от крокодила чрез ласкателство, казвайки, че гърба му е много гладък, това означава ли наистина, че гърбът му е толкова мек, колкото матрак от пера? Този въпрос трябва да бъде зададен на човека, който се е освободил от челюстите на крокодила. За да се отървеш от крокодила подобен на хватката на четирите тела, те са наричани Брахман за кратък период от време. Като се има предвид, че това е методът на обяснение, който ще бъде използван, сега ние ще обърнем нашето внимание към действителното обяснение и описание на четирите тела.

Природата на грубото тяло е доста добре позната. То е маса от плът и кръв, която може да бъде докосната с ръка и всички са напълно запознати с него. Не само това, но всеки го използва пълноценно. Грубото тяло е “аз” и следователно всички страсти и желания, които се случват на тялото, са “мои.” Съответно, тъмният или светъл цвят на тялото и етапите на детство, младост и старост, принадлежат на “мен.” Връзките на тялото с каста, религия, къща, земя и богатство, са все “мои.” Това е урок, който всяко човешко същество е научило в продължение на много раждания, и го е научил много добре. Всъщност, той е толкова добре научен, че дори докато сънуваш, някой ще ти каже, че той е “еди-кой си.” Следователно не е необходимо да учиш някого на този урок, който е бил многократно научаван отново и отново и е бил толкова здраво имплантиран в психиката на човек. Нозете на всички човешки същества постоянно почиват на стъпалото на това грубо тяло. Състоянието на това грубо тяло е това на “будност” и в това тяло има частична забрава и частичен спомен. Качеството на светските действия или “раджогуна,” преобладава в грубото тяло. Това основно обяснение е достатъчно за човек, за да разбере грубото тяло. Сега ще преминем към следващото стъпало, това на финото тяло.

Както вече беше посочено, финото тяло е комитет. То е колекция от сетивата, праните, ума, интелекта, разположена във “вътрешния ум” (Антахкарана), който колективно създава един вид умствен свят или “сънуван свят”, който е видян, когато видимият свят стане невидим при затваряне на очите. След известно съзерцание и изследване, може да бъде забелязано, че финото тяло е наистина много особено нещо. При изследване, може да бъде видяно, че всички движения на грубото тяло са в съответствие с диктатите на това фино тяло. Твърдението на една концепция, като например “нещо е като това,” е наречено “санкалпа,” а съмнението или идеята, че “нещо не е като това” е наречено “викалпа.” Финото тяло е такова, че винаги представя този извратен вид знание на противоречиви мисли, а състоянието му е това на “сънуване.” Непрекъснатата памет е показателното качество на финото тяло, а качеството на “осъзнатостта” или “сатва гуна”, е качеството, което доминира тук.

След като е запознат с финото тяло по този начин, стремящият се става това тяло. Когато кракът на човек е твърдо засаден на следващото стъпало, другият крак е повдигнат от предишното стъпало и е поставен до първия крак. По този начин, човек напълно изоставя първото стъпало. Когато човек пресича границите на едно село и поставя крака си в пределите на следващото село, първото село е изоставено и човек става пътешественик до следващото село. По същия начин, за да разбере правилно стъпалото на финото тяло, описано по-горе, когато стремящият се сложи твърдо крака си на това стъпало, той трябва да повдигне крака си от грубото тяло, за да приложи на практика това разбиране. Когато грубото тяло е изоставено, тогава стремящият се трябва да прекъсне всички връзки с него.

Обаче, тази работа не се извършва толкова лесно, тъй като изглежда, че за преодоляването на тези стъпала, всяко човешко същество има само два крака. Единият крак е кракът на изучаването, а другият е кракът на прилагането на практика това, което човек е научил. Отдръпването на двата крака от стъпалото на грубото тяло и поставянето им на стъпалото на финото тяло означава, че човек трябва да трансцендира физическото тяло. Когато човек изостави чувството за гордост и притежание на грубото тяло, и приеме гордостта от притежание във финото тяло, той трябва да каже: “Аз съм единствено финото тяло.” Само когато това е преживяно, означава, че грубото тяло е било отхвърлено, а финото тяло сега е прието като “аз.” Когато стремящият се дойде до това второ стъпало, тогава по-долното стъпало е изоставено и човек сега приема, че грубото тяло не е “аз.” “Азът” няма връзка с грубото тяло. Промените, които се случват на грубото тяло и неговите качества, като например да има тъмен или светъл цвят, вече не се считат като “мои.” Никакви качества на грубото тяло не ми принадлежат, тъй като аз съм единствено финото тяло. Това означава, че качествата на финото тяло като например сетивата, праните, умът, интелектът, чувството за “аз съм” и т.н., не са надарени с груби физически качества като дебел или слаб, тъмен или светъл, млад или стар и т.н. Ясно е, че “аз” съм единствено ума и интелекта и т.н., с фини качества. Ако стремящият се изучава това усърдно, тогава и двата крака стават твърдо поставени на второто стъпало и той губи чувството за гордост от и отъждествяването с грубото тяло. Той става безразличен към всички качества и състояния на грубото тяло.

Третата стъпка е над и отвъд финото тяло, и е причинното тяло или “невежеството.” Причинното тяло е състояние на “чиста забрава”, където преобладава качеството на невежество или “тамогуна.” Тук в причинното тяло няма никаква мисъл за благополучието на, или някаква връзка с, нито грубото, нито финото тяло. Причинното тяло означава, че няма знание за нищо. То е като състоянието на дълбок сън, но не е дълбок сън. Причинното тяло е трудно да бъде разбрано, обаче е много важно да разбереш това състояние. Тези, които заявяват, че разбират принципа на нулата (нищото, празнотата) дойдоха до това състояние и се върнаха, казвайки, че няма нищо по-натам.

Причинното тяло е състоянието на “непознаваемото” или “празнотата”, която е представена от гледна точка на западните философи. Това състояние, което е лишено от всякакви мисли, въображение и съмнения, често се взема погрешно от стремящите се за самадхи и се смята за същото като Брахман без концепции или качества (Нирвикалпа Брахман). Когато тази празнота или състояние на пустота е постигнато, човек вероятно ще получи фалшиво удовлетворение и ще каже: “Днес аз видях Брахман.” Интервалът или паузата между там, където една модификация на ума изчезва, а друга не възниква (като например пространството между две мисли или междинната пауза преди сънят да настъпи и будното състояние да изчезне) е състояние на чиста забрава. Това е, което е описано като “обвивката на блаженството” (Анандамая Коша) в писанията. В причинното тяло целият хаос, борба и безкрайните вълни от мисли са престанали. Ето защо в това трето тяло има чувство за покой, което не е открито в другите две тела. Истина е, че стремящият се преживява определена радост, но това не е Върховният Покой, или дори истинско блаженство. Човек трябва да разбере тази точка много добре. Това причинно тяло е естественото състояние на всички богове, демони и всяко човешко същество. Състоянието на причинното тяло е състоянието на “забрава.”

Главният знак или индикация на причинното тяло е да забравиш всичко. Например, освен ако човек не забрави всичко, той не може да има дълбок сън. Да кажеш: “Аз бях заспал, но си спомнях нещо,” е всъщност да кажеш: “Аз никога не съм спал.” Наистина да имаш дълбок сън, означава да не си спомняш нито едно нещо. Подобно, да забравиш всичко, докато си в будно състояние, е да влезеш в причинното тяло. Да бъдеш в състояние, където не знаеш нищо, е също и да стигнеш до пребиваване в това състояние. Както беше споменато по-рано, това е естественото състояние на човешкото същество. Дори и най-учените не разбират природата на човешкото същество, да не говорим за природата на Шива. За да разбере човек напълно това състояние на човешка забрава, е предписан методът за изучаване на паузата. Ако нещо е много трудно, то трябва да бъде напълно стабилизирано в състоянието на забрава и да го разбереш старателно. Да се постигне това е много важно в духовния прогрес на човек и отнема значителни усилия от страна на стремящия се. Светците са отделили особено внимание на тази точка.

Паузата между две състояния не е нищо друго освен чисто Съзнание. Състоянието на “моуни” (тихият) е такова, че той не позволява да се издигне нито една дума, или дори ако тя се издигне, той не позволява нейното значение да се издигне, а просто я оставя да мине неусетно. Когато думата се надигне, и ѝ е позволено да отпечата значението си върху вътрешния ум, светът е роден. Игнорирайки думата и не позволявайки ѝ да носи някакъв смисъл за ума, е изкореняването на света. Когато думата не подхранва ума, това, което остава, е “чистата енергия на Съзнанието.” Да преживяваш това състояние непрекъснато се нарича “състоянието на тишина.”

На стремящия се, който е на път да постави крака си на третото стъпало, след изкачване на първото и второто, му е казано, че това стъпало е състоянието на чисто Съзнание. Той е с впечатлението, че това състояние е чистата Празнота и вземайки тази празнота за Брахман, той е неспособен да свидетелства празнотата. Обаче, когато стремящият се продължи към четвъртото стъпало, той започва да поглежда назад към третото стъпало. Бидейки неспособен да види нищо в празнотата на причинното тяло, той се чуди защо Гуруто го е инструктирал да постави крака си на това стъпало на небитие, което изобщо не съществува. Причината е, че щом чистото Съзнание е познато, не може да има и следа от “невежество,” така че човек не разбира какво е състоянието на “забрава.” Веднъж познато, в ума на стремящия се не възниква никаква модификация, освен тази на чистото Съзнание.

Знанието или Съзнанието се представя на стремящия се по два начина: 1. Когато има обект в Съзнанието, то става “обективно знание” и човек ще го преживее като знание на обекти. 2. Когато няма обект, то се преживява като лишено от обект знание или “чисто Съзнание.”

Когато има обект, това се нарича “обективно знание.” Когато няма обект, това е просто “знание,” което е чиста Осъзнатост или Съзнание. С изключение на тези две (обективно знание и чисто Съзнание), в ума на стремящия се не присъстват други модификации. В чистото Съзнание, думата “невежество” е безсмислена от гледната точка на стремящия се. Не е възможно забравата да съществува в неговия случай. Каквото и да е преживяно, ще бъде или обективно знание, или чисто Съзнание, което е без никакви обекти.

Представянето на състоянието на причинното тяло на стремящия се, че то е само невежество, празнота, състояние на забрава, или нещо, където няма нищо, което да му е познато, е за да го доведе до горния факт на чисто Съзнание. По аналогия, един учител ще нарисува на черната дъска точка с голяма дължина и ширина, за да научи ученика за точката, която няма нито дължина, нито ширина. Подобно, така е илюстрирана точката тук. Ако не е направено по този начин, следващото стъпало не може да бъде обяснено. Стремящият се следователно трябва да има пълна вяра в Садгуру, без допълнителни аргументи и да приеме за даденост, че там има състояние на забрава. Така, той трябва да започне да практикува това, което е казано, и да започне процеса на забравяне на всяко едно нещо. Трябва да бъде разбрано, че причинното тяло е причината за двете предишни тела. Оттук и названието “причинно тяло.”

Тук е даден примерът за страничната завеса на театралната сцена, която се нарича крилото, от което актьорите се появяват и където те отново обратно изчезват. Причинното тяло, което е естественото състояние на човешкото същество, е като това крило на сцената, и съществува в състоянието под формата на “забрава.” Зад тази завеса, всички спомени се появяват и след това изчезват. Когато казваме, че сме забравили едно нещо, преди да го помним, това означава, че нещото е пребивавало там в това състояние на забрава, и е доказано, че то се е появило единствено от това състояние. В противовес на това, когато казваме, че сме забравили определено нещо, това означава, че нещото, което е било в паметта, е изчезнало зад тази завеса на забрава. Паметта, преди да бъде забравена, и нещо, забравено, след като е припомнено, са спътници на тази арена на забравата. Издигането и залязването на всички идеи са в утробата на тази “забрава,” която е общата основа за всички човешки същества. Именно поради тази забрава, всяко човешко същество чувства, че е невеж и се стреми да придобие знание. По време на тази борба, мнозинството за съжаление придобива само светско знание, като по този начин пропускат знанието на тяхната “Истинска Природа.”

Когато представя причинното тяло по описания по-горе начин, Садгуру казва на ученика: “Драги, ти не си грубото физическо тяло и не си финото тяло, така че трябва да се отъждествиш с причинното тяло.” Да бъде стремящият се в това състояние на “забрава,” означава, че той трябва да има усещането, че “Аз определено не съм грубото тяло и не съм финото тяло. Следователно, всички сънища и съмнения, които възникват във финото тяло, не пребивават в мен. Аз съм пълна ‘забрава,’ празен от всички концепции и фантазии. Раждането и смъртта на тялото, нещастията и изкушенията, болката и удоволствието, както и гладът и жаждата, които възникват в праните, не могат да ме докоснат. Чест и безчестие са единствено представи в ума, а качества като светъл или тъмен вид, принадлежат на физическото тяло, но аз не съм никое от тях. Нищо не може да се прикрепи към мен. Аз съм забрава.”

Ангажирайки се с този урок отново и отново и ставайки твърдо установен в състоянието на забрава, без никаква идея или привързаност, то става наша собствена природа. По този начин, човек преживява себе си като напълно празен от всички качества на грубото и финото тяло. Когато тази практика на преживяването на себе си като забрава е твърдо установена, стремящият се определено се изкачва на третото стъпало. Ставайки стабилен в тази забрава, стремящият се е достоен да продължи към следващото стъпало, към великото причинно тяло (тялото Махакарана), състоянието Турия.

Обаче, преди да се пристъпи към следващото стъпало, е необходимо да се спомене, че причинното тяло, макар и подобно на дълбок сън, е състояние съвсем различно от съня. В дълбок сън, всички сетива са в пълен покой, с пълното отсъствие на каквато и да е дейност и следователно каквото и да е възприятие на сетивни обекти. В дълбок сън, всички същества се наслаждават на блаженството да бъдат в собствената си природа, но все пак те не знаят тяхната Истинска Природа. При събуждане от дълбок сън, всеки ще каже тези две изречения: “Аз спах щастливо” и “Аз не знаех нищо.” Така, всеки изразява удовлетворението и блаженството от собствената си природа, както и невежеството си по отношение на нея. По този начин, въпреки че хората несъзнателно изразяват осъзнатостта си за невежеството, това също така доказва съществуването на по-дълбока Осъзнатост. Обаче, това не означава, че хората са били осъзнати за тяхното истинско Себе, въпреки че те са го преживявали по време на дълбок сън.

По време на дълбок сън, човек не преживява Осъзнатостта, която присъства там. Например, да предположим, че има човек, който несъзнателно е наследник на съкровище от заровени златни монети. Всеки ден той отива да спи на земята и сутринта извършва своето нормално просене за препитанието си. За него съкровището е толкова полезно, колкото и да не е там изобщо. Подобно, всяко човешко същество влиза и излиза от неговата истинска природа, потапяйки се дълбоко и преживявайки блаженство. Обаче, дълбокото невежество относно истинската природа на човек е там, като част от това преживяване. Именно поради тази причина, дълбокият сън не може да бъде средство за придобиване на “Себе-познание,” знанието за собствената “Истинска Природа”. В дълбок сън, стремящият се няма способността да изучава това състояние. Обаче, това не е така по отношение на състоянието на “забрава.”

Да изучаваш забравата е да се наслаждаваш на състоянието на дълбок сън, докато си напълно буден. Начинът, по който да се наслаждаваш на този буден дълбок сън, се преподава от Садгуру. Как спи рибата, докато живее във вода? Човек може да разбере това, само ако получи раждане в този вид. Как може сънят на рибата да не бъде обезпокоен от водата, която влиза в очите ѝ? Тази тайна е узната, само когато човек е роден като риба. По същия начин, как човек може да преживее и да разбере това състояние на дълбок сън, докато той е напълно буден? Човек може да разбере това, само като стане истински Син на Садгуру, “Гурупутра.”

Причинното тяло, което е с природата на забрава, не е нищо друго освен много дълбок сън. Обаче, това, което е описано по-горе, е тишината вътре, която се преживява преднамерено или съзнателно по време на будното състояние. Не че състоянието на дълбок сън идва “несъзнателно,” без съзнателна осъзнатост. В състоянието на дълбок сън, което идва “несъзнателно”, нищо не е познато. Обаче, природата на Себето може да бъде позната с помощта на използването на метода за съзнателна “забрава”, която се преживява докато си буден. Това е разликата между “дълбок сън” и самадхи.

Въпреки че е известно, че “забравата” е състояние, където нищо не е познато, фактът е, че след като всичко е забравено, “знанието” остава. Това “знание” може да бъде разбрано само чрез изучаването на забравата.

Това състояние на забрава съществува и трябва да бъде разбрано. Дълбокият сън и забравата са резултат от “тамогуна.” По пътя на аналогията, анализът на въглена и диаманта показва, че и двата са направени от въглерод. Това означава, че въгленът и диамантът не са друго освен два аспекта на въглерода. Въпреки че това е така, има огромна разлика в съответните им стойности. Когато съставната част на въглерода е една и съща и в двете, как става така, че диамантът блести, а въгленът е черен и без блясък? Причината е, че пропорцията на същия компонент е различна в двата. Подобно, дълбокият сън и забравата споделят различни пропорции на невежество, което обяснява защо в дълбок сън се усеща огромната плътност на невежество, докато в забрава, крехкостта на невежеството е осъзната.

Когато дълбочината на дълбокия сън намалява, началото на будността възниква. Човекът, който се събужда от дълбок сън, отначало е леко под мъглявото влияние на съня и след това се събужда бавно. Това състояние е резултатът от това, че дълбочината на съня става по-тънка или по-крехка, тъй като състоянието на пълна будност се появява и сънят приключва. Дълбокият сън е като черна завеса, която покрива лампата на Себето, докато причинното тяло или състоянието на забрава, което се разглежда, е като тънка прозрачна кадифена завеса. Това означава, че удоволствието от блаженството е еднакво както в дълбокия сън, така и в причинното тяло (забравата). Обаче, от гледна точка на постигане на знанието на собствената Истинска Природа, дълбокият сън е безполезен. Това е като да се опитваш да се размножиш, имайки сексуален контакт с безплодна жена. Изучаването на тази “обвивка на блаженство” (анандамая коша) под формата на състоянието на забрава, дарява човек с радост и е необходима стъпка в постигането на целта на знаене на собствената “Истинска Природа”.

След като казахме всичко това, сега ние ще наблюдаваме великото причинно тяло или състоянието турия, което е надарено със “знанието”, което идва след изучаването на забравата. Тук, нека малко да се отклоним. Тези стремящи се, които са взели традиционната мантра, според традицията на Шри Садгуру Бхаусахеб Махарадж, може да имат съмнения в този момент. Изучаването на причинното тяло означава, че човек трябва да се научи да забравя всичко. Това означава ли също, че повтарянето на мантрата, дадена от Гуруто, както и цветът или формите, които стоят пред полузатворените очи на човек, също трябва да бъдат забравени? Отговорът е, да! Ти трябва да направиш това. Преди да направи това, докато повтаря мантрата, цветовете и каквито форми присъстват, и стремящият се трябва да провери за себе си, че умствените шумове и бърборения спират и изчезват напълно.

Когато се концентрираш върху върха на носа с полузатворени очи по релаксиран начин, с изключение на повтарянето на мантрата и цветната форма, не трябва да възниква никаква друга дума или форма. Когато това е направено, дори това трябва да бъде забравено. Метлата в ръката на човек, която се използва за измитане на боклука в къщата, не трябва да се държи в ръката, след като боклукът е бил почистен от всеки ъгъл на къщата. Метлата също трябва да бъде изхвърлена накрая. Садгуру предава мантрата на стремящия се като дисциплина. Той дава инструмент под формата на мантра, която измита и почиства целия боклук под формата на съмнения, страхове, фантазии и концепции, които са били натрупани през безкрайния брой раждания. Този инструмент на мантрата помага на стремящия се да се научи как да се концентрира или да фокусира своето внимание и дава възможност на ума да стане фин. Как инструментът трябва да бъде използван и кога трябва да бъде оставен настрана, сега беше ясно обяснено.

Сега, ние ще видим какво е четвъртото тяло, великото причинно тяло. (Великото причинно тяло е известно и в ученията на Веданта като състоянието Турия или Сат Чит Ананда. То е наречено велико причинно, тъй като е над или отвъд пределите на причинното тяло.) То е бащата на другите три тела. В хиндуистката митология, крал Джанака (Джанака означава Творец или Производител) е бил човек без тяло (Видехи). Той е имал дъщеря на име Джанаки (Джанаки означава Осъзнатост). Тази митологична история ни казва, че цар Джанака е същият като четвъртото тяло, великото причинно тяло. Това олицетворява състояние на Съзнанието, което е без тяло, въпреки фактът, че тялото все още съществува. Това е състоянието на “Знание” в четвъртото тяло. Това е цар Джанака. От него е създадена дъщерята Джанаки (Осъзнатостта). В сравнение с предишните три тела, четвъртото тяло е състояние, което е без тяло и без каквито и да е условия, под формата на “Знание.” Обаче, това не означава, че има липса на Знание, което е открито в предишните три тела.

Знанието е същото, независимо дали е в развълнувано състояние или в равновесие. То е чисто и незамърсено в състоянието на равновесие, както и в нарушеното състояние, дори когато е потопено в потока от обективно знание. Във всички състояния, Знанието е едно и едно и също. Обаче, знанието в първите три тела е примесено знание или условно обективно знание. Знанието в състоянието на великото причинно тяло е балансирано с взаимното смесване на трите гуни (раджас, тамас и саттва) и може да бъде преживяно като “чисто Знание.”

Независимо дали Знанието е балансирано или небалансирано състояние, Знанието винаги е Знание. Обаче, то е различно по отношение на неговото обуславяне. Поради отъждествяването с конкретни обусловености от знание, човешкото същество вижда различия и създава разграничения и изолираност в “единното Знание.” Например, сладостта, която човек вкусва в различните бонбони, наречени ладу, или джилеби, или басунди, е все захар. Обаче, тъй като тя е в тези конкретни форми, ние казваме, че ладу е сладък, джилеби е сладък, или басунди е сладък. Ако вкусим някаква захар, която не е смесена с никакви други съставки, ние ще кажем, че захарта е сладка. Ако на някой се даде описание на това, какво е захарта и му е дадено едно ладу, и му е казано, че сладостта в ладу е захар, той никога няма да получи знанието за истинската природа на захарта. Обаче, ако му е дадена чиста захар, без примеси от каквито и да е други съставки, той ще знае какво точно е захарта.

Този пример илюстрира защо Знанието не може да бъде преживяно в неговото първично състояние в първите три тела, тъй като то винаги е в някаква форма на обуславяне. В първите три тела, то винаги ще бъде преживявано единствено като обективно знание. В четвъртото тяло, това Знание, което е не-обективно и чисто, и което не е очевидно (видимо) в другите три тела, сияе в своята “Чиста Природа.” Това е причината, поради която стремящите се трябва да бъдат заведени до великото причинно тяло. Когато чистото Знание или Съзнание е познато, тогава дори ако е смесено с обективно знание или е в някакво друго състояние, стремящият се ще разбере правилно, че единицата, която е наречена “свят,” не е отделна или различна от това, което е наречено “Знанието на Себето” (Себе-Познание).

Дори когато всяко състояние идва и си отива, свидетелят на тези състояния не идва и не отива никъде. Този, който вижда тъмния или светъл вид, както и детството, младостта и старостта на физическото тяло, е също този, който вижда всички концепции, фантазии, сънища и съмнения във финото тяло. Същият свидетел вижда и причинното тяло, където има пълно отсъствие на концепции, фантазии и съмнения. Този, който свидетелства всички тези три тела, е завинаги буден.

Има история за една жена с особена характеристика, която родила дете. Детето умряло, преди да е познавало майка си и никога не е видяло лицата на неговия брат или сестра, които също били мъртви. Тази жена имала много такива деца, които умирали. Жената обаче останала там, където била, след погребването на всички деца. Нито едно дете не видяло лицето на друго дете, но жената била видяла всички лица на децата и е имала вътре в себе си разпознаване на всички тези деца. Това е точно като трите тела, които са били родени от великото причинно тяло, което е под формата на първичната илюзия (муламая). Обаче, нито едно от тези три тела никога не е имало шанса да види лицето на другото или лицето на майка им.

Дори когато едно състояние навлиза в другото, Знанието, което присъства във всички тези състояния, никога не е смесено. Точно както в примера за нишката, която поддържа всички мъниста еднакво, където едно мънисто не навлиза в другото, великото причинно тяло е като нея, тъй като то прониква всички други състояния като дълбок сън, сън и будното състояние. Състоянието на Осъзнатост или Съзнание във великото причинно тяло, е “Самосияйният Пламък”, който става гол, без каквото и да било покривало, като кара невежеството да забрави себе си.

Щом природата на “свидетелстващото Знание” е позната, състоянието на невежество изчезва напълно. Въпреки че е вярно, че невежеството изчезва, не е вярно, че появата на “видяното” или “проявлението” също изчезва. Единствено отношението или разбирането на стремящия се е това, което се променя. По силата на интензивността на изучаването, ние ще преживеем, че всичко, което е видяно и се появява, е под формата на “Знание.” Щом човек придобие разбирането, че единствено “златото” е това, което се възприема в едно парче бижу, самото парче бижу не е унищожено. Подобно, когато е разбрано, че всичко, което съществува е единствено “Господът на Вселената”, видимата вселена не е унищожена, точно както когато светлината на една лампа унищожава тъмнината, обектите, които стават познати, не изчезват. В началото е нямало светлина и нищо не е било познато освен факта, че е имало някакви обективни форми. Природата на обектите просто е станала ясно позната в светлината. По същия начин, когато сме гледали към и усещали света със слепи очи в тъмнината на невежеството, съветът на Садгуру е донесъл правилно виждане на нашия поглед.

Когато пламъкът на Знанието е запален във “вътрешното Съзнание,” той разпространява светлина навсякъде и тъмнината на невежеството е унищожена, въпреки това привидността на света остава, тъй като нейната Истинска Природа е открита и разкрита. По този начин, гледната точка, от която човек е виждал света, се променя, след като той придобие “Истинско Знание.” Един мираж се разглежда различно от перспективата на човек и от тази на елен. Обектът е същият, но виждането му е различно при всеки случай. Когато пясъкът в пустинята или пътят, простиращ се в далечината се нагорещят от слънчевите лъчи, топлите вълни, които се издигат, ще изглеждат на някой, който стои далеч, като водно тяло. Тази привидност се нарича мираж.

На езика маратхи, миражът се нарича мругджала. Значението на това е “привидността на вода на разстояние, която подлъгва елена.” Причината за това име е, че еленът е измамен от миража и си представя, че това наистина е вода и побягва към нея, за да утоли жаждата си. При осъзнаването на отсъствието на водата, еленът се разочарова. Ограниченият капацитет на интелекта е това, което го кара да вярва, че привидността на водата е истинска и въпреки че изглежда като вода, жадният човек няма да побегне към нея, за да утоли жаждата си. Причината за това е, че миражът не е това, което изглежда и човекът разбира това. Той не е измамен да вярва, че там има присъствие на вода. Това е способността на човешкия интелект за различаване на вярното от невярното. От гледната точка на слънцето, няма нищо като мираж. Откъде възниква появата на миража? Подобно, отношението на един стремящ се, който е невеж и следователно обвързан, и отношението на един Сиддха или “освободен човек,” са различни. Този, който е обвързан, кара колата на практическите задължения, приемайки за даденост, че светът е истински. Когато един стремящ се придобие “Знанието на Себето,” той гледа на света с отношението, че той е просто временна поява или илюзия. Обаче, Сиддхата е този, който е станал “Себето на Всичко” и изобщо не вижда света.

На този етап, първата част от изложението на учението и всичко, свързано с физическото грубо тяло до великото причинно тяло, бе включено. Следващата част от учението, която е дадена след обяснението на великото причинно тяло, е учението за Крайната Реалност. Един човек не може да бъде наречен Сиддха, дори ако придобие Себе-Познание, ставайки отъждествен с великото причинно тяло (Сат Чит Ананда) и е реализирал това състояние. Въпреки че е осъществен, на него все още се гледа единствено като на стремящ се (садхака). Полето, където Сиддхите почиват, е това поле на “Върховно Знание” или Виджнана (лишената от мисли Реалност). Обаче, ние все още няма да обсъждаме това на този етап.

На този етап в изложението, стъпалото под нашите нозе е великото причинно тяло (тялото Махакарана), известно също като състоянието Турия. Първо, ние трябва да обсъдим великото причинно тяло в повече детайли. Казахме, че великото причинно тяло е състоянието на унищожаването на невежеството. Обаче, трябва да бъде разбрано, че невежеството, състоянието на забрава, се взима предвид само във връзка с грубото и финото тяло. В действителност, то няма истинско съществуване, което трябва да бъде унищожено чрез придобиване на “Знание.”

Нелепо е да се каже, че невежеството или “това, което не е,” трябва да бъде унищожено. Например, Рама има пръстен, а Говинда няма пръстен. Отсъствието на пръстен посочва ли състоянието на съществуване на определено нещо, наречено пръстен? Не, не го прави. Именно точно по същия начин, състоянието на “забрава,” което е несъществуващо и се появява само във връзка с грубото и финото тяло, е въображаемо състояние. То наистина не съществува. Самартха Рамдас посочва в книгата си Дасбодх, че това състояние на невежество под формата на забрава, е състоянието, в което това, което “не е”, става несъществуващо. Естествено е на този етап да възникне въпросът: “Състоянието на Себе-познание съществува ли наистина?”

Този, който е видял отсъствието на сънища, фантазии и съмнения, в състоянието на забрава и е разбрал тяхното отсъствие или несъществуване, е “Богът на Знанието” (Джнанадева). Именно Той е, който свидетелства разтварянето на всички модификации на знание и е този, който цари над великото причинно тяло. Обаче, трябва да бъде ясно разбрано, че това “свидетелстващо Знание” също е паразит (нежелано присъствие) върху “чистата Природа на Себето.” Това “свидетелстващо Знание” е необходимо да се използва само за унищожаване на “невежеството” на причинното тяло, което означава да нямаш “никакво знание.” Когато “свидетелстващото Знание” на четвъртото тяло е изоставено, състоянието на забрава е забравено и “Знанието” вижда само себе си. Наблюдението на собственото Себе не може да бъде наречено “свидетелстване.” Виждащият е наречен свидетел, когато забравя Себето, и вижда нещо обективно или различно от Себето. Когато вижда единствено Себе си, той пребивава в това “Върховно Знание,” Виджнана, което е с природата на “Абсолюта.”

В тази “Самост” човек обича да си бръмчи тихо “Ахам Брахмасми, Аз съм Брахман.” С този звук, който възниква отвътре, дори това “Знание” е ограничено или обвързано, и все още е хванато във великото причинно тяло. Това тихо бръмчене е първичната илюзия, която е с природата на “трите гуни” (гунамая). Ако човек иска да се отърве от тази илюзия, дори този тихо бръмчащ звук трябва да спре, за да бъде тази тътнеща първична илюзия (муламая) перманентно изоставена. “Аз съм Брахман” е много фино чувство за “Аз съм”, което е насложено върху Себето, което всъщност е отсъствието на егото или чувството за отделно себе. Обаче, дори този фин вид на “Аз съм” е като молекула на сол в мляко и следователно трябва да бъде премахната. Да вземеш фалшивото като истинско, е погрешна концепция, но да вземеш Истинското като Истинско, е отсъствието на всяка такава концепция. По силата на това изявление, при отсъствието на всички концепции, грубото тяло е “аз,” финото тяло е “аз” и причинното тяло също е “аз.” Обаче, докато човек продължава да твърди, че той е някое от тези три тела, това със сигурност е погрешна концепция и вид гордост.

Беше казано, че Съзнанието, което казва “аз,” като “Аз съм Брахман,” може да бъде наречено лишено от его, или че няма гордост, тъй като този “аз” отстоява Истината. Къде е лъжата в него? Всъщност няма нищо невярно или фалшиво в това, обаче, ако този “Истински човек” продължава да обяснява, “Аз съм Истински,” или “Аз съм Брахман,” възниква съмнение относно тази истина. Ако един Брамин (някой от свещеническата каста) продължава да казва на всеки, който срещне: “Аз съм Брамин, Аз съм Брамин,” слушателят ще каже: “Ако този човек е Брамин, защо той повтаря това? Той наистина трябва да е от някоя по-нисша каста.” По същия начин, повтарящото се твърдение на концепцията “Аз съм Брахман, Аз съм Брахман,” показва, че това Съзнание, това Знание във великото причинно тяло, не е свободно от съмнение относно неговата Истинска Природа. От тази гледна точка, дори паметта за концепцията “Аз съм Брахман”, която подсеща човек за Себето, трябва да бъде заличена. Съзнанието (Сат Чит Ананда), което е великото причинно тяло, трябва да бъде стабилизирано до такава степен, че да не е нито памет, нито забрава. Само тогава стремящият се става с “Природата на чисто Знание и Блаженство.”

Дори когато разглеждаме нашите обичайни ежедневни груби преживявания, ние сме в естественото състояние, което е без каквато и да е памет или забрава. Някой има ли преживяване като “аз забравих себе си” или “аз си спомнях себе си”? Някой опитвал ли се е някога да докаже своето съществуване, правейки такива усилия? Ние никога не забравяме себе си, нито е необходимо да си спомняме себе си. Ние винаги сме естествено в състоянието, което е отвъд състоянието на памет или забрава. Това всъщност е нашата Истинска Природа. Паметта или забравата са винаги за нещо “друго”, което е отделно от нас. От основата на тази истина, човек трябва да направи твърдо умствено решение, че каквото е запомнено или каквото е забравено, не е “Аз.” Трябва да бъде твое твърдо убеждение, че каквото е запомнено или забравено, определено не си ти. Когато няма памет за Себето или забрава на Себето, има просто съществуване на собственото Себе, което може да бъде разпознато като “Себе-Озаряване.” Затова знай, че грубото тяло не си ти, финото тяло не си ти и причинното тяло не си ти. Ти си с природата на Себе-Познание, Осъзнатостта, че “Аз съм Сат Чит Ананда на великото причинно тяло.” Ти трябва непрекъснато да оставаш същия.

Продължавайки по теорията за прогресивното елиминиране според инструкцията дадена по-горе, щом убеждението за собствената Истинска Природа като “чисто Знание или “Аз съм” е осъзнато, четирите тела са колективно разгледани, използвайки древния метод за изследване и дедуктивно елиминиране. Досега бе обяснено, че ти не си трите тела. В този момент, Ведите отново се връщат и сега обясняват, че цялата видима поява на света е спорта или играта (Лила) на твоето собствено Съзнание. Има една максима или твърдение, което е следното: “Едно нещо, което е произведено, е като нещото, от което е било произведено.” Например, когато водата се превърне в лед, тя все още е вода. За този, който вижда само повърхностно, водата има тенденция да тече, докато ледът е твърд. Водата няма очертание, а ледът има очертание. Обаче, когато субстанцията е позната, те са познати като едно и също. Според тази максима може да бъде разбрано, че светът и неговия Господ (Брахман) са едни и същи. Това е учението във Ведите.

От грубата гледна точка, земята, водата, светлината (огънят), вятърът (въздухът) и небето (пространството) изглеждат различни, но разликата е само в качеството. Ледът става вода след топене, точно както земята се разтваря във вода, а водата изсъхва от топлината на огъня. Огънят или светлината се съдържат във вятъра, а вятърът се разсейва и просто изчезва в пространството. Тъй като Себето е утробата на всички тези пет елемента, всички те изчезват в Себето. Ако тези принципи бяха абсолютно различни един от друг, те никога нямаше да се разтворят един в друг като едно, без каквато и да е останка от различие. Следователно, петте елемента, този груб свят и финият свят са единствено Себето. Себето се появява като всички различни герои и видове. Когато един художник нарисува дърво, камък, крави, биволи, река, небето, богове, демони и човешки същества, всички те са нарисувани с едно нещо, наречено боя. По същия начин, този спектакъл, който се появява като света в безкраен брой форми, не е нищо друго освен чисто Знание. Това е смелото и убедително заключение, до което човек трябва да стигне.

Нещо трябва да бъде споменато в този момент. Трябва да се каже, че самият метод е от второстепенно значение, независимо дали е методът на дедуктивно елиминиране или някой различен, или противоречив метод; основната цел на конкретния метод е да предаде Знанието на Себето. Когато един пример в математиката се решава от няколко различни момчета, използвайки различни методи, и техният отговор е един и същ, става задължително отговорът да се приеме като правилен. Отговорът е това, което е важно, а методът за достигане на отговора е от второстепенно значение. Ето как Ведите разглеждат методите, които се използват, за да обяснят на стремящия се природата на собственото Истинско Себе. Има пречка в доказването на идентичността на водата и леда, светът и Бог, както и златото и бижуто, като бидейки едно и също. Дори ако златото и орнаментите са еднакви, орнаментът не може да бъде произведен, освен ако златарят не приложи умението си да работи върху златото, а водата може да се превърне в лед, само посредством интензивен студ. Подобно, въпреки че светът и Бог са еднакви, рационалността все пак напомня за себе си, че това означава, че трябва да е настъпила някаква трансформация в Бог. Той се втвърдява като земя или се стопява и става вода, след това Той изсъхва и става огън и т.н. В този аргумент, първо Бог става петте елемента и след това светът е формиран от петте елемента. Това е недостатъкът в метода на дедукцията и по този начин може да бъде повдигнато възражение. Обаче, Самартха Рамдас е изкоренил дори това възражение с изречението: “О, човеко, защо питаш за нещо, което изобщо не съществува? Светът не е възниквал. Единствено Абсолютният Парабрахман съществува.”

Да забравиш собственото Себе е раждането на илюзията или мая (ма означава “не е,” я означава “което”). Мая е това, “което не е,” което означава, че тя е “това, което не съществува.” Как човек може да опише тази несъществуваща жена? Синът на безплодната жена светъл ли е или е тъмен? Каква е неговата възраст, неговата височина, неговата широчина, неговата каста? Как можем да отговорим на тези въпроси относно това, което не е възниквало? За да се държи детето без да плаче, му е казано “торбалан е дошъл.” То е успокоено от създаването на историята за торбалан, който всъщност не е там. След като детето утихне, то пита баща си “Татко, как изглеждаше торбалан? Колко дълга беше брадата му и колко дълъг беше мустакът му? Колко голям беше носът му, очите и зъбите?” Какъв отговор може да даде бащата? Докато той не отговори, детето няма да млъкне. Тогава, бащата трябва да удължи носа на торбалан до Рамешвара и краката му до долния свят, а главата му трябва да стига до небето. По този начин, казвайки каквото си иска, той рисува плашеща картина на торбалан, казвайки, “той е така и така, и т.н., така че не плачи отново.” Само този вид описание ще съответства на описанието на мая.

Несъществуващата мая съществува и тя е създала този свят. Ведите са се опитали да обяснят на дживите, човешките същества, как този свят е бил създаден, според капацитета на тяхното разбиране. Ведите по някакъв начин проследяват източника на мая или света. “Точно това е начинът, по който се е случило.” Може да бъде видяно, че аргументите, използвани в дедуктивния елиминиращ метод понякога противоречат на някоя друга теория или метод. Въпреки това, вместо да се обвиняват Ведите, че тъй като казват, че едно нещо е А, а друго е Б, те са измамни и казват погрешни неща, трябва да бъде казано, че Ведите са обяснили “Знанието на Себето” на всички. Използвайки различни методи според капацитета на интелекта на стремящия се, Ведите са изкоренили тяхната илюзия, а за тези, които те са лъжливи, стремящите са заблуждавали себе си за истинската природа на този свят. Майката дава пшенична каша на едно дете и дава роти (вид плосък хляб) на друго дете, което страда от лошо храносмилане. Можеш ли да наречеш тази майка несправедлива? Тази майка знае коя храна е полезна според капацитета на храносмилане на всяко дете. Подобно, по отношение на Ведите, се използват различни методи за различните видове стремящи се. Те се различават по интелект, но страдат от същата болест на самсара (вяра в светското обективно съществуване).

“Бхава Рога” означава болестта, която е създала идеята, че светът е бил създаден. За да излекуват тази болест, Ведите и различни писания трябваше да дадат обяснение по различни начини според способността на разбиране на стремящия се. Дори ако треската е единственият симптом, умният лекар ще даде различни лекарства за различните физически състояния на пациента. Целта на лекаря е единствено възстановяването на доброто здраве. Може да има различни лекарства, но няма разлика в идеологията. Едно лекарство за един пациент, може да не е подходящо за друг пациент, който има различно физическо състояние. Подобно, духовните инструкции, дадени на един стремящ се, може да не се харесат на друг. Знанието или съветът, даден на стремящия се, който има определен опит, може да не е подходящ за друг, който има различен опит. Няма грешка относно методите, които Майка Шрути (Ведите) дава. Грешките са в умственото разположение на стремящите се по време на направеното изложение. Крайната цел на Майка Шрути е да накара всички деца да постигнат Себе-Познание. Следователно стремящият се трябва да изостави отношението на намиране на кусури и да се осъществи, постигайки целта на придобиване на Себе-Познание.