Вечерта, 12.10.1935 г.
Словата дават „Знанието на Брахман“, но едва когато всичко, което трябва да се каже, е завършено, Знанието на Брахман се осъществява. След като словото свърши, реализацията се случва и словото остава безмълвно. Ведата е царят на всички писания и дори Тя е останала няма. Когато Ведата каза за Брахман, „Не това, не това,“ (Нети, Нети), другите науки не знаеха какво да кажат. Те не можаха да намерят никакъв знак или указание какво е Брахман. Науките или писанията (шастрите) са продукт на Ведите и тъй като Ведите замлъкват в контакт с Брахман, другите писания не могат да дадат и бегла представа за Брахман. Другите писания са предназначени само да опишат, докато Ведите се опитват да го покажат директно. Този, който е решен да се ожени, възнамерява само да се ожени. Той е еднозначен по въпроса. Това е основната цел за него в живота. Захарта е сладка и само ако я ядете, познавате сладостта. Няма нужда да се използват писанията, за да се опише сладостта. Целият този свят е Един. Той е изпълнен само от „Едно Нещо“ и нищо друго. Да разбереш това, да получиш неговото преживяване е най-важното нещо, което трябва да се постигне. Няма друга поява на нищо друго освен на Единния, навсякъде. С това преживяване възелът на егото се разхлабва, скритото робство на тялото се разхлабва и всички духовни сили са едно.
Плодът или заслугата от поклонението пред образа на статуята на Бог Ганапати е един и същ, независимо дали изображението е малко или голямо. Какво е значението на по-голямото изображение? Това е само повече от качеството на земята. Земята е образът на Ганапати, а образът не е нищо друго освен земя. Разликата е в настроението или в усещането за него. За душевно удовлетворение налагаме образа на Бог върху определена форма и цвят на земята. Искаме да извлечем радост от изображението. Цялото нещо е само ментална представа. Земята не става Ганапати и Ганапати не става Земята. Поклонението е продукт на сантиментите на нашия ум, тъй като е проекция на ума и не е постоянно. Светците мислят за това, което е постоянно и затова не се поддават на никакво емоционално въвличане. Те са убедени в Абсолюта, „Нетленното“. Възнамерявайки да предаде истината, че цялото проявление е Брахман, мъдрецът Пиппалаян казва: „Този, който разбира, че той и Брахман са едно, функционира като другите, но всичките му действия, чувства и поведение не са нищо друго освен Брахман. Подобно на Шука или Брахмадев, неговият дълбок сън е самадхи, той се нарича Брахман самадхи."
Имаше фалшив концептуален човек, който не съществуваше, а беше само въображение. Той работеше и след това беше анулиран, като се оказа нереален, не-същност. Целият живот на този, който е осъзнал фалшивостта на „аз-а“, става Брахман. Неговата нечистота е чиста вода, поръсена върху Бог Шива според Ведите. Познаващият Брахман е самият Брахман. Този, чиято гордост е изчезнала и който има разбирането на Брахман, е Най-великият Бог, Махадева. Голям грях е да създаваш проблеми на преданоотдаден на Гуру. Човек не трябва да тормози преданоотдадения на Гуру. Кой друг освен Шива е този, чието его си е отишло и който е постигнал визията на всепроникващия Брахман? Всички действия на един „Човек на Себепознанието“, Джнани, са самият живот на Бог. Неговото тяло и семейният му живот са къщата на Шива. Неговата реч е от голяма стойност, велика мантра. Съпругата му е Ума (Паравати), а синът му е Ганапати (Ганеша, богът на медитацията и премахващ препятствията), Синът на Гуру. Да му се покланяш е по-голяма заслуга, отколкото да правиш пуджа на хиляди изображения на Ганапати. Доброто и лошото не се различават в Брахман. За него адът и порталът на рая са едно и също. За него Шива е вездесъщ в символа лингам и в насекомо в калта. Неговият поглед, изпълнен със състрадание, е пряката благословия на Шива.
Илюзията, Мая, не съществува, но тя е създала действия (карма) за целия свят. Тя замислила Параматман като имащ тяло и по този начин Шива бил осмиван от нея. Тя създаде както Знанието, така и Невежеството и разшири дейностите на света. Тя създаде мъжа и жената и въведе веригата от раждания след раждания. Тя създала забравата в съзнанието на Шива и го направила магаре или прасе. Тя създаде множество форми за безформеното. Точно както има само конци във всички дрехи като панталон, риза, шапка и така нататък, но многото форми и очертания се създават от тази нишка, такава е странната игра на Мая. Хората имат концепцията, че жената, която стои в лотосов цвят, е Богинята на Богатството, "Лакшми", а жената, която стои под дърво, е обратното, зъл дух. По този начин тя е въвела различни въображаеми същества и светът като цяло е оформен така. В деня на Дивали (Дивали е хиндуистки празник, където хората палят лампи за Лакшми), хората подготвят изображения на Бог Кришна, гопите и т.н. от кравешка тор и действително ги обожават с цветя. Вижте как тази Мая кара индивида, джива, да се преклони дори пред кравешката тор. В образа на Кришна, направен от тор, какво друго има освен тор? Всичко е измислица, всичко е лъжа. Истината е, че всичко е Брахман, но глупаците правят тази лъжа на Мая да изглежда истина. Индивидът пее същата песен, която някога се е пеела при поставянето на детето в люлката и извършването на церемонията по именуване. Джива е уловен във веригата на раждането и смъртта, като се държи здраво за името и формата и казва "аз, аз" всеки момент. Това е причинило веригата от безкрайни раждания и умирания.
В единния Брахман са създадени много очертания и форми и се казва: „Това е като това“ и „Това е нещо различно. Това принадлежи на другия и т.н.“ В играта на шах Царицата, Конят, Царят и т.н. са направени от дърво. Всички са просто дървени. И все пак, дори в играта има ненужен спор. Колкото по-умни са хората, толкова повече се бият. По подобен начин е имало лъжлива поява на многото в Единния, който е Брахман. Това е Илюзия. Това е хипнотизъм. Тази илюзия е игра на криеница. Това е пиеса, хитра игра на емоционално въображение. Който я познава, веднага ще я изхвърли. Ако се докаже, че играта на шах или която и да е друга игра е истинска, светът също ще се окаже истински. Светът не е истински. Това е привидност в Съзнанието на илюзорни неща, които ще изчезнат. Целият привиден световен феномен не е реален.